Антиейджинг молекула повишава плодовитостта при застаряващи мишки


Влошеното качество на яйцеклетките при по-възрастните гризачи може да бъде променено с помощта на хранителна добавка, твърдят учени. Според тях откритието може да помогне за лечение на хора с проблеми с фертилитета

Намаляването на плодовитостта при по-възрастни мишки е било преодоляно чрез даване на съединение, което вече се съдържа в повечето живи клетки. Процесът също така ги стимулирал да създават по-големи потомства. Откритията, публикувани в списание Nature, предлагат насоки, които биха могли да подпомогнат разработването на лечения за хора с проблеми с фертилитета.


Шансовете за забременяване – по естествен път или с помощта на помощни технологии като ин витро оплождане (IVF) – стават все по-малки с възрастта. Това може да се обясни с репродуктивните клетки в яйчниците, наречени яйцеклетки, които се влошават и намаляват като брой през целия живот.


Молекула, наречена спермидин – изолирана за първи път от сперматозоиди, но вече известна с функциите си в много видове клетки – е доказала, че удължава живота при дрожди, мухи, червеи и човешки имунни клетки. Повишеният прием на спермидин с храната е свързан и с намаляване на свързаните с възрастта проблеми при лабораторни животни, включително сърдечносъдови заболявания при мишки и когнитивен упадък при плодови мушици. Въздействието му върху стареещите яйцеклетки обаче е неясно.
„Последното проучване разкрива потенциала на молекулата за справяне с основните пречки в репродуктивната медицина“, казва Алекс Поляков, специалист по репродуктивна медицина в университета в Мелбърн, Австралия. „Това изследване безспорно е новаторско“, отбелязва той.


Млади и стари
За целите на изследването Бо Сюн, репродуктивен биолог в Нанджинския земеделски университет в Китай, и колегите му са сравнили проби от яйчникова тъкан от млади мишки и мишки на средна възраст и установили, че по-възрастните мишки имали много по-малко спермидин в яйчниците си. По-възрастните мишки са имали и по-некачествени яйцеклетки и повече дегенерирали фоликули – структури в яйчниците, които задържат яйцеклетките и ги освобождават по време на овулацията.
Проучвайки дали тези наблюдения са свързани, изследователите инжектирали някои от по-възрастните мишки със спермидин и сравнили яйцеклетките им с тези на контролните мишки. Ооцитите на мишките, на които е бил инжектиран спермидин, се развивали по-бързо и имали по-малко дефекти, отколкото тези на нетретираните застаряващи мишки.


Мишките, на които е давана добавката, имали и повече фоликули – показател, който често се използва при хората за оценка на броя и качеството на яйцеклетките. Това предполага, че спермидинът забавя дегенерацията на фоликулите с възрастта. Дори когато изследователите са доставили спермидин в питейна вода вместо с инжекция, той пак е обърнал признаците на стареене на яйцеклетките.
Повишаването на спермидина също така подобрило успеваемостта на образуването на бластоцисти – оплодени топчета от делящи се клетки, които се превръщат в ембриони. Освен това застаряващите мишки, които са получили съединението и след това са заченали по естествен път, са произвели приблизително два пъти повече малки на котило в сравнение с контролните застаряващи мишки.


Изчистване на клетките
След това Сюн и екипът му изследвали механизма на действие на спермидина. Отбелязвайки, че яйцеклетките на нетретирани мишки не са изчистили увредените митохондрии (компонентите, произвеждащи енергия в клетките) толкова ефективно, колкото по-младите яйцеклетки, те секвенирали РНК на клетките. Установили, че гените, свързани с производството на клетъчна енергия и процесите, които изчистват клетъчните отпадъци, имат различни модели на експресия при млади и по-възрастни мишки, както и при мишки, които са приемали спермидин.
При обогатените със спермидин мишки яйцеклетките възстановили способността си да изчистват разрушените компоненти. Съединението изглежда също така е засилило функцията на здравите митохондрии при застаряващите мишки. Ефектът е бил подобен и при застаряващи свински яйцеклетки, поставени в лабораторен съд, които са били подложени на стрес, което подсказва, че механизмът на действие на спермидина може да е последователен при различните видове. „Въпреки че знаехме за антиейджинг свойствата на спермидина, все пак бяхме изненадани от забележителните му ефекти“, казва Сюн.


Когато изследователите третирали лабораторно култивирани яйцеклетки с молекула, която потиска процеса на изчистване на митохондриите, те установили, че дозираните със спермидин клетки съзряват много по-бавно от тези, които не са третирани с нищо, което допълнително подсказва, че съединението влияе на процеса на изчистване на клетките, за да постигне своя антиейджинг ефект.


Лечение на безплодието
„Резултатите подсказват, че спермидинът би могъл да бъде обещаващо средство за подобряване на плодовитостта“, казва Сяопенг Ху, репродуктивен биолог в Шанхайския университет „Дзяо Тонг“ в Китай. Преди обаче той да се появи в клиниките, изследователите трябва да проучат неговата безопасност, странични ефекти и как различните дози влияят върху други процеси в организма, като например функцията на клетките и органите, посочва той.


Джереми Томпсън, репродуктивен биолог от Университета в Аделаида, Австралия, е съгласен с него. „Истинското доказателство ще бъде, когато се стигне до добре планирани и проведени клинични изпитвания“, подчертава той.
Следващата стъпка на Сюн и неговия екип е да тестват в лабораторни условия потенциала на спермидина за повишаване на плодовитостта на човешките яйцеклетки, като изследват безопасните и ефективни дози. Правилното определяне на дозата е важно, тъй като проучването показва също, че прекомерните количества спермидин водят до по-лошо качество на яйцеклетките при мишки. „Нуждаем се от прецизни клинични изпитвания, за да отговорим на тези опасения, преди спермидинът да може да се прилага за повишаване на плодовитостта при хората“, казва той.

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.

Comments are closed.