•Болестта на Паркинсон (БП) е втората най-често срещана форма на невродегенеративно заболяване след болестта на Алцхаймер. В условията на застаряващо население броят на хората, диагностицирани с БП, ще се увеличава. •Съществуващите лечения имат за цел да облекчат симптомите, но не предотвратяват развитието на болестта. •Скорошно проучване показа, че малки антитела, наречени нанотела, произвеждани от лами, могат да имат потенциал за разработване на бъдещи лечения. •Болестта на Паркинсон (БП) започва, когато нервните клетки в частта на мозъка, която контролира движението, престанат да работят правилно или загинат. Тези клетки спират да произвеждат химическото вещество допамин, което е от решаващо значение за регулирането на клетъчните сигнали, отговорни за движението. Това води до появата на симптомите на БП. Все още не е известно защо точно тези клетки умират.
Д-р Беки Порт, ръководител на отдела за комуникации и ангажираност с научните изследвания в Parkinson’s UK, заявява пред Medical News Today: „С повече от 40 симптома болестта на Паркинсон може да окаже значително влияние върху ежедневието и хората, живеещи с това заболяване, спешно се нуждаят от по-добро лечение“.
Диагностиката на заболяването не е лесна. Няма специфичен лабораторен тест и диагнозата обикновено се основава на анамнезата и прегледа. Често хората отхвърлят ранните признаци на БП като част от стареенето.
Учените смятат, че болестта на Паркинсон може да възникне вследствие на комбинация от фактори на околната среда и генетични фактори.
Въпреки че не съществува един конкретен ген, който да причинява БП, има няколко гена, които изглежда играят роля.
Един от тези гени се нарича LRRK2. Той кодира протеин, наречен киназа 2, богата на левцинни повторения (LRRK2). Мутациите в този ген са свързани с наследствената форма на БП. Свръхактивирането на гена играе роля и при други форми на БП и болестта на Крон.
Настоящите изследвания за разработване на лекарства са съсредоточени върху инхибитори на киназата LRRK2, които пречат на свързването на субстратите на протеина, но съществуват опасения за потенциални странични ефекти. Нови изследвания са открили начин за инхибиране на протеина LRRK2 чрез различен механизъм, с потенциално по-малко странични ефекти.
Неотдавнашното проучване е ръководено от проф. д-р Вим Версес от Университета Vrije в Брюксел и Института за биотехнологии Flanders в Белгия.
Учените откриват, че нанотелата – малки молекули, подобни на антитела – могат да бъдат насочени към LRRK2. Те не само могат да блокират действието на протеина, но някои от тях могат също така селективно да потискат определени дейности на протеина, като оставят други да продължат. Техните открития са публикувани в списание PNAS.
Д-р Джеймс Бек, главен научен ръководител на Фондация „Паркинсон“, заява: „Това е много креативен набор от експерименти, които използват уникален подход за диференцирано модулиране на активността на протеина LRRK2“. „Преди учените можеха само да включват или изключват протеина LRRK2. Тези резултати обаче позволяват прецизно модулиране на активността на LRRK2. Това е все едно да преминете от стереоуредба, която има само копче за включване и изключване, към такава, която вече разполага с пълен набор от контролни уреди за фина настройка на звука“, продължава той.
НАНОТЕЛА
Нанотелата са вид малки фрагменти от антитела, генерирани от лами и камили. Те имат редица разлики с човешките антитела.
Тъй като са по-малки и по-прости от човешките антитела, нанотелата се произвеждат по-лесно в лаборатория. Учените могат да ги произвеждат в бактериални клетки, които са много по-евтини за отглеждане и поддържане от клетките на бозайници, необходими за производството на антитела.
За да се създадат наноприемниците, които се свързват с LRRK2, изследователският екип, който включва и учени от Германия, Нидерландия и САЩ, имунизира различни лами с LRRK2, като използва малко по-различни стратегии. По този начин от кръвните проби на ламите са генерирани 168 семейства антитела.
След това екипът избира 10 от най-ефективните нанотела и провежда серия от лабораторни тестове, за да ги характеризира подробно.
Учените успяват да класифицират наноприспособленията в пет категории, всяка от които има различен начин на действие.
„Най-изненадани бяхме от големия ни набор от наночастици, които могат да повлияят на активността на LRRK2 по много различни начини. Тъй като БП се свързва с повишена активност на LRRK2 в мозъчните клетки (неврони) на пациентите, тези инхибиращи нанотела са от особен интерес“, обяснява проф. Версес.
„Въпреки че нашите резултати са много вълнуващи и обещаващи, сега планираме последващи експерименти, за да характеризираме как точно тези нанотела постигат своята инхибираща активност, използвайки това голямо разнообразие от различни механизми. Освен това следваща стъпка ще бъде тестването им в съответните невронни клетки и in vivo в подходящи моделни организми“, допълва той.
ПЪТЯТ КЪМ НОВО ЛЕЧЕНИЕ
„Тези нови модулатори на нанотела са само инструменти. Те не са предназначени да бъдат използвани при хора, но могат да бъдат използвани за идентифициране на нови лекарства, които биха могли да действат по същия начин. Необходимо е да се свърши още работа, но това ще постави началото на един различен подход към създаването на терапия за болестта на Паркинсон“, коментира д-р Бек.
„Едно от настоящите предизвикателства при използването на нанотела (или протеини като цяло) за лечение на неврологични заболявания е, че те трябва да достигнат и да навлязат в правилните клетки в мозъка“, добавя проф. Версес. „Един от подходите за постигане на тази цел
е генната терапия. Въпреки че последната понастоящем все още е свързана с големи технологични предизвикателства и високи разходи, областта на генната терапия се развива бързо и затова можем да се надяваме, че тя ще предложи нови възможности през следващите години“, заключава той.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА БОЛЕСТТА НА ПАРКИНСОН
Болестта на Паркинсон е невродегенеративно двигателно разстройство. С течение на времето клетките, произвеждащи допамин, в част от мозъка, наречена субстанция нигра, се израждат. Това израждане, което води до намаляване на допамина, предизвиква симптоми. Симптомите обикновено се развиват бавно с течение на времето, като често започват с леко треперене на едната ръка или скованост в движенията.
Освен тремора и сковаността, други симптоми включват трудности при координиране на движенията, промени в позата, фиксирано изражение на лицето, намалено обоняние, промени в настроението и проблеми със съня. С напредването на болестта някои хора с Паркинсон развиват деменция.
През 2016 г. приблизително 6, 1 млн. души в света са били болестта на Паркинсон. Броят на случаите се е увеличил повече от два пъти през последните 25 години.