DSC_7792

Д-Р БОРИСЛАВ БЕНИШЕВ- НОСЕНЕТО НА КОЛАН ПРИ ДОКАЗАНА ХЕРНИЯ НА КОРЕМНАТА СТЕНА Е АБСОЛЮТНО ПРОТИВОПОКАЗАНО

д-р Борислав Бенишев е част от отделението по Съдова хирургия на МБАЛ „Сета София“. Завършва медицина в МУ – София. Придобива специалност “Обща хирургия” и в момента завършва специализация по съдова хирургия.

Професионални интереси в областта на общата хирургия:
• конвенционални и лапароскопски операции върху коремната стена и
стомашно-чревния тракт
• роботизирана и робот-асистирана хирургия
• лечение на трудно заздравяващи рани
Професионални интереси в областта на съдовата хирургия:
• конвенционална и миниинвазивна хирургия върху артериалната и

венозната системи
• лечение на варикозната болест (разширени вени)
• ендоваскуларни интервенции и трансплантология

Д-Р БЕНИШЕВ, СПОРЕД СТАТИСТИКАТА У НАС СЕ ИЗВЪРШВАТ ОКОЛО 40 000 ОПЕРАЦИИ НА ХЕРНИЯ ГОДИШНО. ТОВА МНОГО ЛИ Е СПОРЕД БРОЯ НА НАСЕЛЕНИЕТО И КАКЪВ ПРОЦЕНТ СА КОРЕМНИТЕ ХЕРГИИ?


Доколкото ми е известно, броят на операциите е около 20 000 за България, като основният процент – около 80% са първични или рецидивни хернии на предната коремна сте- на, като на първо място сред тях са слабинните, следвани от феморалните и вентралните хернии. Около 7-8% е честотата на рецидивните хернии. Тази статистика в общи линии след- ва пропорционално разпределението на случаите в останала- та част на европейския контитент.

КАТО ЦЯЛО ПОДЦЕНЯВАТ ЛИ СЕ КОРЕМНИТЕ ХЕРНИИ КАТО ПРОБЛЕМ ОТ ПАЦИЕНТИТЕ И ДО КАКВО МОЖЕ ДА ДОВЕДЕ НЕГЛИЖИРАНЕТО НА ТОВА СЪСТОЯНИЕ?


Не бих казал, че се подценяват, но както всеки един личен проблем в съвременното претоварено ежедневие, хората по- ставят здравето си на по-заден план. Неглижирането може да доведе до два проблема. Първият е, че хернията може да се заклещи. Това налага незабавната операция, тъй като в херниалния сак често попада коремен орган, най-вече тънко или дебело черво, чието кръвоснабдяване рязко се нарушава и може да доведе до редица опасни за живота усложнения. Вторият проблем е по-скоро технически. С времето, херниал- ният дефект нараства и може да придобие огромни размери. Това значително затруднява извършването на оперативната интервенция и увеличава риска от рецидив или друго следо- перативно усложнение.

ИМА СЛУЧАИ, ПРИ КОИТО ХОРАТА РЕШАВАТ, ЧЕ САМИ МОГАТ ДА СЕ СПРАВЯТ, КУПУВАЙКИ СИ КОЛАН, С КОЙТО ДА СТЕГНАТ МЯСТОТО НА ХЕРНИЯТА. КРИЕ ЛИ ЗДРАВОСЛОВНИ РИСКОВЕ ТОВА?

Когато вече има поставена диагноза херния на коремната стена, за съжаление единственият изход е оперативната ко- рекция. Носенето на колан е абсолютно противопоказано, тъй като значително увеличава рискът от заклещване и не- обходимостта от спешна операция.

ВЕЧЕ СЕ ИЗБЯГВА ИЗВЪРШВАНЕ НА ОПЕРАЦИЯ С ИЗПОЛЗВАНЕ НА СОБСТВЕНА ТЪКАН? КАКЪВ МАТЕРИАЛ СЕ ИЗПОЛЗВА И ЗАЩО?

Тук философията е проста – за да се появи херния, това оз- начава, че човек има слабост на съединителната тъкан, било дефект в някои от типовете колаген или друго. Използвайки същата тази тъкан за корекция на този дефект неминуемо увеличава шансът той да се появи отново. Пластиките със собствена тъкан, обаче имат своето незаменимо място при лечение на херниите при деца. Съществуват различни син- тетични материали като в момента най-разпространените са полипропиленова или полиестерна мрежа, използвани за ук- репване на мястото на дефекта. Те са предпочитани поради своята здравина и относителна инертност за организма.

СЛУЧВА СЕ ТЪКАН ОТ КОРЕМНАТА СТЕНА ДА СЕ ВЗЕМЕ, ЗА ДА СЕ ИЗПОЛЗВА КАТО „БУЛО“ ПРИ ОПЕРАЦИЯ НА ДРУГ ОРГАН – НАПРИМЕР СЪРЦЕ. ЧЕСТО СЛЕД ТОВА ОБАЧЕ НА МЯСТОТО, ОТ КЪДЕТО Е ВЗЕТА ТЪКАНТА, СЕ ПОЛУЧАВА ХЕРНИЯ И СЕ НАЛАГА ОЩЕ ЕДНА ОПЕРАЦИЯ. МОЖЕ ЛИ ТОВА ДА БЪДЕ ИЗБЕГНАТО?

Такива усложнения са редки в ръцете на опитни специали- сти. За съжаление, обаче, няма начин този процент да бъде сведен до абсолютна нула. Коректното извършване на хар- вестинга на тъкан и затваряне на получения дефект го свеж- да до незначителна стойност.

КАКВА Е ПРИЧИНАТА ПРИ ДЕЦАТА С ВРОДЕНИ ХЕРНИИЯ ДА СЕ ИЗПОЛЗВАТ САМО СОБСТВЕНИ ТЪКАНИ ПРИ ОПЕРАЦИИТЕ?


Причините са растежът и промяната на пропорциите на тя- лото в детската и юношеската възраст. Синтетичните ма- териали са ригидни и нямат възможността да адаптират размерите или конфигурацията си спрямо промените, които настъпват в човешкото тяло по време на израстването.

КОЛКО ЧЕСТИ СА ХЕРНИИТЕ ПРИ ДЕЦА И КОИ СА ОСНОВНИТЕ ПРИЧИНИ?
Вродените са около 2% от всички хернии, като повече са при момчетата, отколкото при момичетата. Има установена из- вестна наследственост, като най-честите причини са гене- тични дефекти в обмяната на някои от типовете колаген, което води до отслабване на съединителната тъкан и непъл- но вътреутробно развитие на някои анатомични структури, като слабинния канал и срединната линия на предната ко- ремна стена.

КАКВА Е ПРОЦЕНТНАТА ВЕРОЯТНОСТ ОТ РЕЦИДИВ ПРИ ОПЕРИРАНА ХЕРНИЯ И МОЖЕ ЛИ ПОВТОРНАТА ПОЯВА ДА БЪДЕ ПРЕДОТВРАТЕНА?

Прилагането на съвременните оперативни методи и използ- ването на синтетичен протезен материал значително нама- лява риска от рецидив. При повторни оперативни интервен- ции, за съжаление този процент може да достигне до 14% в някои центрове по данни от 2019 г.

УЧЕНИ ОТ ПОЛСКИЯ WEST POMERANIAN UNIVERSITY OF TECHNOLOGY В ШЧЕЧИН СЪОБЩИХА, ЧЕ СА РАЗРАБОТИ- ЛИ НОВ МЕТОД ЗА ЛЕЧЕНИЯ НА ХЕРНИЯ – ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНЖЕКЦИОНЕН МАТЕРИАЛ, КОЙТО ПОРАДИ ВЛИЯ- НИЕТО НА УЛТРАВИОЛЕТОВИТЕ ЛЪЧИ ПРИЕМА ФОРМАТА НА ГЪВКАВ ПЛАСТИР И С ТЕЧЕНИЕ НА ВРЕМЕТО РАСТЕ ПРЕЗ МЕКИТЕ ТЪКАНИ, ЗА ДА СЕ БИОРАЗГРАДИ В КРАЙ- НА СМЕТКА В ТЯЛОТО. ЗАПОЗНАТ ЛИ СТЕ С НЕГО И КАК- ВО БИ ОЗНАЧАВАЛО ЗА ПАЦИЕНТА ПРИЛОЖЕНИЕТО МУ?

Запознат съм със съществуването му, но доколкото ми е из- вестно, все още не е прилаган при хора.

КАКЪВ Е ПРОЦЕСЪТ НА ВЪВЕЖДАНЕ НА НОВА ТЕХНОЛО- ГИЯ В МЕДИЦИНСКО ЗАВЕДЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ? КОЛКО ДЪЛЪГ Е И ОТ КАКВО ЗАВИСИ ОТ ЗДРАВНА КАСА, ОТ ФИНАНСОВИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ НА САМАТА БОЛНИЦА?

Процесът на въвеждане на нови технологии следва утвър- дена от МЗ нормативна процедура, която, доколкото ми е известно, е унифицирана за целия Европейски съюз. Преди

всичко, обаче, това зависи от научните доказателства за без- опасността и ефективността на съответната интервенция, данните за които се събират и анализират за период от вре- ме с различна продължителност. В хирургичните специално- сти, това изисква съответното време от чисто медицинска гледна точка, по-скоро, отколкото от административна.

РОБОТИЗИРАНА И РОБОТ-АСИСТИРАНА ХИРУРГИЯ Е В СФЕРАТА НА ВАШИТЕ ПРОФЕСИОНАЛНИ ИНТЕРЕСИ. ДО КОЛКО ПРИЛОЖИМА Е ТЯ ПРИ ТРЕТИРАНЕТО НА ХЕРНИИ И НАЛИЧНА ЛИ Е В БЪЛГАРИЯ НЕОБХОДИМАТА ТЕХНИКА?

Роботизираната хирургия като цяло няма голямо приложе- ние при лечение на тези болести. Някои от болниците в Бъл- гария разполагат с хирургични роботи, но тяхната сила е в друго направление – най-вече при оперативно лечение на онкологични заболявания.

В КОИ СЛУЧАИ ПРИ ХЕРНИИ МОЖЕ ДА СЕ ИЗПОЛЗВАТ ЕНДОСКОПСКА ХИРУРГИЯ? КОЯ ОТ ДВЕТЕ ПО-ЧЕСТО ПРИЛАГАТЕ ВЪВ ВАШАТА ПРАКТИКА?


Все повече се предпочитат ендоскопските техники поради техните доказани предимства, дори и при по-комплицирани случаи.

В ежедневната хирургична практика е добре да се владеят както тези, така и класическите оперативни подходи и стриктно да се спазват показанията и противопоказанията за тяхното прилагане.

AAA_5228

Георги Дойчев- НАД 20% ОТ МЛАДИТЕ ДВОЙКИ У НАС ИМАТ ПРОБЛЕМ СЪС ЗАЧЕВАНЕТO

Неосъзнаването на възрастовия фактор и вторичният стерилитет влияят негативно върху естествената способност за забременяване. В 50 % от случаите безплодието се дължи частично или изцяло на мъжкия фактор.

Георги Дойчев е клиничен ембриолог от 2005 г., сертифициран е като специалист от Европейската асоциация по репродуктивна медицина и ембриология през 2010 г. През последните години натрупва ценен опит в интернационални екипи от специалисти в Швеция, Германия и САЩ. От 2011 г. е ръководител на ин витро лаборатория в Медицински център „Афродита“.

Г-Н ДОЙЧЕВ, В КАКВО СЕ СЪСТОИ РАБОТАТА ВИ КАТО ЕМБРИОЛОГ И ДИРЕКТОР НА ЛАБОРАТОРИЯ ПО ИНВИТРО ОПЛОЖДАНЕ? КАК МИНАВА ЕДИН ВАШ РАБОТЕН ДЕН?

Длъжността директор е много динамична и към традицион- ната работа с репродуктивните клетки търся талантливи ко- леги с потенциал, обучавам ги, грижа се за поддържането на добрата атмосфера, комуникирам активно с пациентите, ин- ституциите, ръководя донорските програми с яйцеклетки и сперматозоиди, участвам в планирането, задаването на нови цели за развитието на клиниката, проучвам и въвеждам но- вите технологии в областта и осигурявам добрата организация на работния процес. В лабораторията имаме два основни пото- ка – сутрин започваме с ранни пункции от 6:30 ч., следват оп- лождане, замразяване, размразяване, трансфери, анализи, об- работки на репродуктивни клетки, приготвяне на хранителни среди. Колегите биолози имат специфични задачи, като моята роля е да проследявам за правилното им изпълнение. Грижа се екипът ми да се чувства щастлив на работното си място. Много често денят завършва около 20 ч., като работата в уикендите се разпределя на ротационен принцип. Ембриологията е много изискваща професия, в която няма почивен ден.

РЕАЛНО ВИЕ УЧАСТВАТЕ В СЪЗДАВАНЕТО НА ЖИВОТ. КАКВО Е УСЕЩАНЕТО?

Изпитвам благодарност и щастие, че имам възможността да упражнявам тази професия. За мен е една сбъдната детска мечта. Огромна е удоволетвореността от новината за родено дете и безкрайно щастливите родители, които е трябвало да преминат през трудния път на зачеването чрез инвитро.

РАБОТИТЕ В ЛАБОРАТОРИЯ С ОТВОРЕНА КОНЦЕПЦИЯ. КАКВО ОЗНАЧАВА ТОВА?

За нас е важно пациентите да се чувстват приети, разбрани и подкрепени, в една приятелска среда от специалисти със задълбочени познания и значителен опит. Пациентите имат невероятната възможност да участват в целия процес от взе- мане на информирано решение, касаещо подхода за оплож- дане на яйцеклетките, до решението за броя на ембрионите, които ще се трансферират в жената или замразяват. Чрез замразяването на репродуктивните клетки и ембриони, па- циентите имат възможността да планират увеличаването на членовете на семейството в бъдеще.

ОКОЛО 15-20% ОТ МЛАДИТЕ ДВОЙКИ У НАС ИМАТ ПРО- БЛЕМ СЪС ЗАЧЕВАНЕТО. НЕ Е ЛИ ГОЛЯМА ТАЗИ ЦИФРА И НА КАКВО СЕ ДЪЛЖИ?

Според мен процентът е над 20. Замърсяването на околна- та среда, стресът от динамиката на живота, злоупотребата с алкохол и опиати, както и консумацията на нездравословна храна и тютюнопушенето водят до влошаване на здравния статус на пациентите, което се отразява неминуемо и върху репродуктивния потенциал.

Липсата на подходящ партньор, нуждата от финансова си- гурност и добра кариерна реализация, водят до отлагане на бременността, което се отразява негативно върху яйчнико- вия резерв на жената. Неосъзнаването на възрастовия фактор и вторичният стерилитет влияят негативно върху естест- вената способност за зачеване.

КОИ СА НАЙ-ЧЕСТО СРЕЩАНИТЕ ЗДРАВОСЛОВНИ ПРОБЛЕ- МИ, СВЪРЗАНИ С БЕЗПЛОДИЕТО?

При пациентите, насочени за инвитро, факторите, свързани с безплодието, се разпределят в четири основни групи – с жен- ски фактор, с мъжки фактор, група с необясним стерилитет (при които всички изследвания са в норма) и групата пациен- ти с т.нар. неизяснена причина за стерилитет (идиопатичен фактор – открит е проблем, но причината не е ясна и не може да се назначи адекватно лечение). Ние ползваме иновативни технологии в лабораторията и сме фокусирани върху диаг- ностиката и лечението на мъжете от последната група (иди- опатичен фактор). При тях състоянието на сперматозоидите е влошено, а резултът от базовата спермограма и разговорът с мъжа ни насочват да търсим скритата причина с помощта на иновативните технологии. Една такава причина може да бъде скритото влияние на оксидативния стрес върху сперма- тозоидите. Той се получава, когато финият баланс между ок- сиданти и антиоксиданти в средата на сперматозоидите се наруши. Тогава те започват да страдат и репродуктивният потенциал на мъжа е застрашен. С помоща на иновативната лабораторна технология, наречена MiOXSYS, можем бързо и лесно да определим окислително-редукционния потенциал на семената течност и да дадем варианти за лечение при нали- чие на оксидативен стрес. С тази технология можем успешно да диагностицираме и мъже, които приемат свръхдози анти- оксиданти, смятайки, че това води до ползи за организма им, а се получава обратен ефект.

ЗАЩО В СВЕТОВЕН МАЩАБ СЕ НАБЛЮДАВА ВЛОШАВАНЕ НА ХАРАКТЕРИСТИКИТЕ НА СПЕРМАТА? КАКВО Е НАУЧ- НОТО ОБЯСНЕНИЕ?

Естественото забременяване е сложен процес, който се пости- га при 76%-85% от двойките в рамките на 12 месеца редовни опити без предпазни средства. Останалите двойки се считат за борещи се с безплодие и в световен мащаб близо 190 мили- она души търсят медицинска помощ. От двойките, които не могат да забременеят, безплодието е частично или се дължи изцяло на мъжкия фактор в приблизително 50% от случаите. Различни причини могат да засягат мъжкия репродуктивен потенциал в различна степен и често те съжителстват – не- природосъобразен начин на живот, варикоцеле, нарушен хормонален баланс, генетични мутации, предишно прекара- но заболяване. Парадоксално, но при рутинна оценка, каква- то е базовата спермограма, факторът на безплодието остава неизяснен при 30-50% от пациентите, които впоследствие се класифицират като страдащи от неизяснен (идиопатичен) мъжки фактор. Този вид стерилитет се диагностицира като наличие на влошени характеристики на спермата.

В ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ ВСЕ ПОВЕЧЕ СЕ ЗАГОВОРИ ЗА Т.НАР ВТОРИЧЕН СТЕРИЛИТЕТ. КАКВО ЩЕ ПОСЪВЕТВАТЕ ДВОЙКИ- ТЕ, КОЙТО ИСКАТ ВТОРО ДЕТЕ, НО “ЩЪРКЕЛЪТ СЕ БАВИ”?

Вторичният стерилитет е невъзможността да се зачене или бременността да се доведе до раждане след най-малко една успешна предишна бременност. Жените над 35 г., макар все още да имат яйцеклетки, забременяват по-трудно, защото яйцеклетките започват да губят качеството си. Двойките, които смятат, че са засегнати от вторичен стерилитет, тряб- ва да потърсят медицинска консултация със специалист въз- можно най-скоро, за да имат по-голям шанс да забременеят със свои яйцеклетки.

ДО КАКВА СТЕПЕН ГЕНЕТИЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ НА БЪ- ДЕЩИТЕ РОДИТЕЛИ СА В ПОМОЩ ЗА УСПЕШНОСТТА ПРИ ИН ВИТРО ПРОЦЕДУРИТЕ?

Изследванията за съвместимост са иновативна технология, при която се сравнява генетичната информация на двамата бъдещи родители. Целта е да се намали вероятността от пре- даването на автозомно-рецесивно генетично заболяване в поколението. Такива заболявания са муковисцидоза, хемог- лобинопатии, спинална мускулна атрофия, алфа- и бетаталасемия, хемофилия, чуплива Х-хромозома и др.

ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ МЕТОДИТЕ ЗА ПРЕДИМПЛАН- ТАЦИОННА ДИАГНОСТИКА СЕ РАЗВИХА МНОГО, КАТО ПО ТОЗИ НАЧИН СЕ ПРЕДОТВРАТЯВА РАЖДАНЕТО НА ДЕЦА С ВРОДЕНИ ДЕФЕКТИ. БИХТЕ ЛИ РАЗКАЗАЛ ПОВЕЧЕ ЗА ТЯХ?

Предимплантационните генетични тестове (PGT) биха могли да помогнат, като намалят шансовете за аборт или аномална бременност. Биха също помогнали и със съкращаване на времето за забременяване, помагайки да се отсее за транс- фер най-добрият ембрион. Трябва да се знае обаче, че ге- нетичните тестове на ембрионите са все още в експеримен- тална фаза, която крие малък риск от погрешна диагноза, при която здрав ембрион да се счете за такъв с аномалия и никога да не му се даде шанс.

КАКЪВ Е ПРОЦЕНТЪТ НА УСПЕВАЕМОСТ ПРИ ТЕЗИ ПРО- ЦЕДУРИ?

Успеваемостта основно зависи от възрастта на жената. Спо- ред големи клинични проучвания, търсещи има ли по-висока успеваемост при пациенти, на които ембрионите се тестват генетично, изглежда, че при възрастовата група над 35 г., би могло да има реална полза от генетичното изследване, стига то да покаже, че пациентите въобще разполагат с нормален (правилен брой хромозоми) ембрион за трансфер. Много е важно да се има предвид, че не всички жени ще имат ем- бриони, подходящи за генетичен тест и не всички тествани ембриони ще бъдат нормални (еуплоидни).

КОЛКО ТРЯБВА ДА ЧАКА ЕДНА ДВОЙКА, КОЯТО СЕ Е РЕШИЛА НА АСИСТИРАНА РЕПРОДУКЦИЯ В БЪЛГАРИЯ, ЗА ДА СТИГНЕ ДО САМАТА ПРОЦЕДУРА?

При първоначалната консултация със специалист може да се говори за времето, необходимо за започване на процедура. Зависи от множество фактори, които се изясняват в хода на консултацията и необходимите изследвания на двойката.

КАКВО СЕ СЛУЧВА ПРИ НЕУСПЕХ? КОИ СА СЛЕДВАЩИТЕ СТЪПКИ?

Обикновено след неуспех лекуващият специалист преглежда медицинската история и преценява следващите стъпки – на- пример повторен опит с променен протокол на стимулация или, ако двойката има резерв от замразени ембриони, те мо- гат да се използват при последващ цикъл на жената.

КОГАТО ЕДНА ДВОЙКА СЕ РЕШИ НА АСИСТИРАНА РЕПРОДУКЦИЯ ВЪЗНИКВА ОСНОВАТЕЛНИЯТ ВЪПРОС НА КОГО ДА СЕ ДОВЕРИ. КОИ СА ОБЕКТИВНИТЕ КРИТЕРИИ ЗА ИЗБОР НА ПРАВИЛНАТА КЛИНИКА?

Големи професионални организации често публикуват ста- тистически данни за критериите, по които да се избере един инвитро център, както и характеристиките на добрия спе- циалист. Според мен мен критериите за избор на инвитро център трябва да включват оценка на ефективността на практиката чрез висок процент успешна бременност, при- лагане на иновативни разработки и методи. Според принци пите на доказателствената медицина, медицинският персо- нал трябва да има дълбоки познания и опит, едновременно с това ембриологичната лаборатория да е с добро оборудване и строги стандарти за чистота на пространството. Качестве- ният контрол и акредитация от официална държавна инсти- туция са задължителни. За да се прилага персонализирано планиране на лечението и незабавна комуникация, наборът от кадри – от лекари, ембриолози, сестри до администра- тивен персонал, трябва да е на най-високо ниво. Много е важно да се търси и емпатичен хуманен подход към паци- ентите, който дава възможност за намаляване на стреса от цикъла на лечение.

ИМА ДВОЙКИ, КОИТО ПРЕДПОЧИТАТ ДА ПРАВЯТ ТЕЗИ ПРОЦЕДУРИ В ТУРЦИЯ. КАКВО Е ВАШЕТО ОБЯСНЕНИЕ – ИМАТ ПОВЕЧЕ ДОВЕРИЕ НА ЧУЖДИ ЛЕКАРИ, ОТКАЗВА ГИ ДЪЛГОТО ЧАКАНЕ У НАС, ЦЕНАТА?

Смятам, че имат силна и постоянна реклама и предлагат добри хотелски и туристически услуги, както и създават впечатление за висока степен на професионализъм. Но на- прежението от дългото пътуване и неизвесността, в която попадат двойките, трябва да се отчете, преди да се вземе решение за правене на инвитро процедури в чужбина.

ПО ПОСЛЕДНИ ДАННИ БРОЯТ НА ДВОЙКИТЕ, КОИТО СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОНОРСКИ МАТЕРИАЛ, НАРАСТВА. КАКВИ СА ЗАКОНОВИТЕ РЕГЛАМЕНТИ ЗА ТЕЗИ ПРОЦЕДУРИ В БЪЛГАРИЯ?

Регламентът поставя на първо място здравето на донора и неговата анонимност. Правят им се изследвания – гинеко- логични, микробиологични, генетични, и интервю, за да се сведе до минимум здравният риск на пациента. За да се за- щити по-добре интересът на пациентите, има допълнително изискване за донорите жени в България – да имат собствено родено дете, а максималният брой деца, които може да има един донор, е 5.

ВИЖДАТЕ ЛИ СЕ СЛЕД ВРЕМЕ С БЕБЕТАТА, В ЧИЕТО СЪЗ- ДАВАНЕ СТЕ УЧАСТВАЛ?

Да, срещата с тях е винаги очарователна! Тяхната усмивка ми дава увереност и сила да продължавам да работя и да се развивам в тази област.

КАКВА СУМА ТРЯБВА ДА СА ГОТОВИ ДА ОТДЕЛЯТ БЪ- ДЕЩИТЕ РОДИТЕЛИ ЗА СВОЕТО БЪДЕЩЕ В РЪЦЕТЕ НА АСИСТИРАНАТА РЕПРОДУКЦИЯ?

Стойността основно зависи възрастта на жената, както и от специфичните репродуктивни проблеми на двойката. Асис- тираната репродукция се покрива и от български институ- ции, когато двойката отговаря на предварително зададени критерии от отговорните български институции.

ВСИЧКИ ЗНАЕМ, ЧЕ ИНВИТРО ПРОЦЕДУРИТЕ СА СКЪПО НАЧИНАНИЕ. ИМА ЛИ ДЪРЖАВНА ИНСТИТУЦИЯ, КОЯТО ДА ПОДПОМАГА ДВОЙКИТЕ С РЕПРОДУКТИВНИ ПРОБЛЕМИ?

Финансирането от Центъра за асистирана репродукция по- крива голяма част от средствата за процедура със собствени клетки, а някои общини подпомагат финансово и процеду- рите с донорски яйцеклетки.

КАКВО БИХТЕ ИСКАЛИ ДА СЕ ПРОМЕНИ В ЗДРАВНАТА НИ СИСТЕМА В БЪДЕЩЕ?

В България се наблюдава постоянно увеличаване на двой- ките, търсещи медицинска помощ за зачеване и раждане на здраво дете. Според мен въпросът може да се разреши до голяма степен, ако системата започне усилено да инвестира в ранното образование за семейно планиране и осъзнаване на репродуктивните възможности на организма до опреде- лена възраст. Трябва да се организират мероприятия в учи- лищата и в университетите и да се говори за превенцията на нежелана бременност, която често завършва с аборт по желание, водещ често до големи трудности за забременяване в по-късен и вече зрял период от живота на жената.

IMG_8026

ЙОРДАНА ДИМИТРОВА

ЕКСПЕРТ
ЛИЧЕН ИМИДЖ И БРАНД

Корица – Костадин Кръстев- Коко

Йордана Димитрова е олицетворение на сбъднатата мечта на съвременната Жена – красива, успяла, реализирана и в личен и в бизнес план. През 2012 г. получава короната за най-красива омъжена жена „Мисис България“, през 2015 г. е обявена за „Бизнес Дама на годината“ в категория Недвижими имоти, през 2017 г.

е отличена като „БГ Модна Икона“ от Академията за Мода, през 2020 г. взима наградата „Бизнес Дама – Стил и Етикет“ от Business Lady Awards. Все по-често името и се свързва с успех, красота, стил, класа, елегантност!

Йордана и съпругът и вярват в институцията брак и ден след ден градят съвместния си живот с желание, постоянство и уважение един към друг. Благословени са с момче Себастиян на 13 години и момиченце Каролина на 8 годинки. Животът им е бляскав, динамичен и вълнуващ. Определяни са като една от най-елегантните и хармонични двойки – пример за семейни ценности и успешно партньорство.

Йордана Димитрова от 20 години се развива в сферата на Недвижимите имоти и Инвестиционните проекти. Работила е в едни от най-големите български и чуждестранни холдинги.През последните години заедно със съпруга си управляват семейната строително- инвестиционна компания “АРКАДА Строй Инвест” – насочена към изграждане на бутикови жилищни сгради.

През 2020 г. създава Академия „Великолепната Жена“, където Йордана Димитрова намира своето призвание в сферата на красотата, елегантността и личния бранд. Специализира „Стил и Етикет“ в Austrian Higher school of Etiquette и „Емоционална интелигентност“ към Foundation for Developing Emotional Intelligence. Чрез личен пример Йордана вдъхновява Дамите, дава им уверенност и сила как да бъдат най-добрата версия на себе си!

www.velikolepnatajena.bg

Снимка- Костадин Кръстев- Коко

ПРАВИТЕ ЛИ ПРОФИЛАКТИЧНИ И СКРИНИНГОВИ ИЗСЛЕД- ВАНИЯ И КОЛКО ПРИОРИТЕТНИ СА ТЕ ЗА ВАС?

За съжаление повечето хора се сещаме за изследвания, кога- то вече имаме симптоми или изявени/хронични здравослов- ни проблеми. Свикнали сме, че се ходи на лекар само когато сме болни. Аз имам много добър и всеотден личен лекар – Д-р Елена Драгушева и тя следи да не пропускам профилактич- ните изследвания, напомня и акцентира на важността им за здравето ни. Редовните профилактични прегледи помагат да се открият здравословни проблеми на един ранен етап, където лечението е с много висок шанс за успех.

КОИ СА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ И ПРЕГЛЕДИ, КОИТО ПРАВИТЕ ЗА ЖЕНСКА ПРОФИЛАКТИКА?

Пускам си пълна кръвна картина, посещавам гинеколог, мамолог, стоматолог, следя щитовидната жлеза и хормоните. Още помня страха, който изпитах когато в тинейджърска възраст напипах бучка в гърдата си. Тогава нямаше „google“ и информираността беше на много ниско ниво. Сега знаем, че ракът на гърдата е на едно от първите места за смъртност при жените, затова е важно да не пропускаме задължител- ния профилактичен преглед при мамолог, колкото и да е не- приятен.

КОЛКО ЧЕСТО ПОСЕЩАВАТЕ ГИНЕКОЛОГА СИ И КАКВИ ИЗСЛЕДВАНИЯ СИ ПРАВИТЕ?

На гинеколог ходя веднъж годишно и си правя мануален преглед, ултразвук, вземане на материал за цитонамазка и микробиологично изследване на влагалищен секрет. Знам, че ракът на маточната шийка и матката е един от най-често срещаните и се нарежда на второ място след рака на гърдата при българките.

Снимка- Костадин Кръстев- Коко

ИМАТЕ ЛИ ОПРЕДЕЛЕН ГИНЕКОЛОГ, КОЙТО ВИ НАБЛЮ- ДАВА ИЛИ ВСЕКИ ПЪТ ХОДИТЕ ПРИ РАЗЛИЧЕН СПЕЦИА- ЛИСТ?

Да, имам си гинеколог, на който се доверявам вече от много години – Д-р Тияна Николова, при нея родих децата си и оттогава тя следи за моето женско здраве. Харесвам нейната мека енергия и подход, определено предпочитам да обсъждам тези въпроси с жена (вместо с мъж).

АКО ЗАБЕЛЕЖИТЕ ПРОБЛЕМ, КЪМ ЛИЧНИЯ СИ ЛЕКАР ЛИ СЕ ОБРЪЩАТЕ ПЪРВО ИЛИ ДИРЕКТНО ТЪРСИТЕ СПЕЦИА- ЛИСТ?

Първо се обръщам към личния си лекар и търся съвет, препоръка. Разбира се, обичам да се информирам по темата и изчитам много информация по темата, както и внимателно избирам специалиста, на който да се доверя.

КАК ИЗБИРАТЕ СПЕЦИАЛИСТА, НА КОГОТО ДА СЕ ДОВЕРИТЕ?

Правя проучване и търся отзиви от мои приятели и познати. Като преподавател по Личен имидж и бранд, следя за не- вербалната комуникация – да вдъхва респект, уважение и доверие. Не бих се доверила на човек, който не се грижи за здравето си, а проповядва такова.
Харесвам професионалния подход, съчетан с проява на внимание към страховете/притесненията на пациента. За мен е важно лекарят да отдели време да ми обясни какво и как се случва.

КАКВО ТРЯБВА ДА Е ОТНОШЕНИЕТО НА ВСЯКА ВЕЛИКО- ЛЕПНА ЖЕНА КЪМ СОБСТВЕНОТО И ПРОФИЛАКТИЧНО ЗДРАВЕ?

Прави ми впечтление, че съвременната жена е все по обра- зована, но за съжаление не е много внимателна към здраве- то си. Често казвам, че Великолепна жена, може да е само умната жена. А умната жена е наясно, че доброто здраве е по-хубаво и от най-голямото богатство.

В стремежа си да успеят навсякъде и с всичко, виждам как жените развиват висока доза мазохизъм, който рефлектира върху здравето им. Все нямат време, все бързат – живеят количествено, вместо качествено и разбират ценността на здравето, едва след като го загубят.

Снимка- Костадин Кръстев- Коко

КАКВО ВИ ВДЪХНОВИ ДА СЪЗДАДЕТЕ, ПЪРВАТА ПО РОДА СИ В БЪЛГАРИЯ – АКАДЕМИЯ ЗА ЕТИКЕТ, ЕЛЕГАНТНОСТ И ЕМОЦИОНАЛНА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ?

Поглеждайки назад във време- то, сякаш целият ми живот ме е водил към това. Приятелки чес- то ми казваха: „Йордана, винаги си толкова елегантна, имаш прекрасно семейство, постигаш успехи в бизнеса, водиш бляс- къв светски живот, пътешестваш… – как го правиш, как балансираш, научи ни и нас!“ Все по-често Дами ми споделя- ха, че са се изгубили някъде по пътя – мъж, деца, кариера, би- товизми, амбиции…, че за тях- ната вътрешна и външна жен- ственост, елегантност и грация, все не остава време. И ето, че в една медитация се видях как създавам общност от жени под името „Великолепната Жена“. С много любов и желание съз- дадох, първата по рода си в България, трансформационна Академия за „Личен Имидж и Бранд“.

РАЗКАЖЕТЕ НИ ПОВЕЧЕ ЗА „ВЕЛИКОЛЕПНАТА ЖЕНА“, КАКВА Е ДОПЪЛНИТЕЛНАТА СТОЙНОСТ, КОЯТО ПОЛУЧАВА ЕДНА ДАМА ОТ ВАШАТА АКА- ДЕМИЯ?

Обичам да казвам, че зад всяка успяла, уверена и изискана жена, стоят знания, умения и осъзнатост! Затова и фокусът са “ 8-те точки на Великолепие“:

1-Външен вид и красота, 2-Говор и комуникация, 3-Интелект и знания, 4-Походка и осанка, 5-Маниери и жестове, 6-Навици и увлечения, 7-Имидж и репутация, 8-Обкръжение и социален кръг.

Можете да се запишете за отделен уебинар, по темата, която Ви вълнува и/или да посетите някое от нашите ексклузивни събития на живо, но за да усетите ефекта, Ви препоръчвам да се включите в „Код ВЕЛИКОЛЕПНА“ – 3 месечна онлайн програма, която се състои от 24 Мастър класа. Провежда се 2 пъти годишно – през пролетта и есента, и в нея съм обеди- нила всички важни и интересни теми за всяка една Жена, които не е имало къде другаде да научим. Стъпка по стъпка, водя Дамите към постигане на успех, увереност, уникалност и удовлетвореност. Жените, преминали 3 месечната програ- ма „Код ВЕЛИКОЛЕПНА“, споделят, че животът им се дели на „до“ и „след“ Великолепната Жена.

ВИЕ СТЕ НОСИТЕЛКА НА ПРИЗА „БГ МОДНА ИКОНА“, КАКВИ СЪВЕТИ БИХТЕ ДАЛИ НА ЖЕНИТЕ, ЗА ДА БЪДАТ ПО-ЕЛЕГАНТНИ И ИЗИСКАНИ?

Да бъдеш елегантна – на първо място, това означава да познаваш себе си, а това изисква известни размисли и изследва- ния над личността ни! Следователно красива, но не много умна жена, никога не може да стане елегантна! Тя ще носи дрехи, които са завладяли въ- ображението й, по последна мода, но без дори да се ста- рае да ги адаптира към своите гардероб, фигура и начин на живот. Елегантността е адек- ватност спрямо нас, мястото, ситуацията и събитието. Дами, започнете да подчерта- вате красотата си и умело да прикривате недостатъците си, обличайте се според типа на Вашата фигура, акцентирайте на цветовете, които Ви отиват, научете видовете Дрескод… Имайте предвид, че „Класните Жени“ не са само късметлийките, чийто външен вид е безупречен и перфектен. Много по-важна е способността на жената да насочва внимание- то на околните към достойнствата във външния си вид и в същото време умело да маскира несъвършенствата.

Снимка- Костадин Кръстев- Коко

Но елегантността не е само външно измерение, изразява- що се в стила и визията. Тя е преди всичко начин по който ние взаимодействаме със Света – как комуникираме с хора- та, какво е нашето държание, походка, осанка, маниери, жестове… Дами, да познавате видовете Етикет ще Ви даде увереност във всяка една си- туация – бизнес среща, делово събитие, светско мероприятие, официален бал, семейно тържество, романтична среща… – ще знаете тайната кога, къде, какво е уместно да носите, правите, казвате… Етикетът е свобода, а не ограничение! Когато Вие познавате правилата в обществото, имате избор кога и дали да ги спазвате, а когато не ги познавате, нямате избор и се чувствате неуверени и не на място.

Добрата новина е, че да си елегантен е умение, което може да бъде придобито от всяка дама, която пожелае да се обра- зова в тази сфера! Очакваме Ви в „Кръгът на Великолепната Жена“!

IMG_3719

д-р Мартин Генов

Д-р Мартин Генов е специалист по пластично- възстановителна и естетична хирургия. Член на Българската асоциация по пластична, реконструктивна и естетична хирургия (БАПРЕХ).

снимка- Костадин Кръстев- Коко

Чрез естетика и наука той създава изкуство в пластичната хирургия, а прецизността и вниманието към всеки детайл са негова философия. Усетът му за красота е безпогрешен, a атестат за неговата работа са доволните пациенти от България и чужбина. Завършил е медицина и здравен мениджмънт към Медицински университет – София. Практикува реконструктивна, естетична и пластична хирургия
в едни от най-престижните болници в България и чужбина.
Той е единственият българин специализирал и работил в продължение на година в най-голямата частна клиника в Северна Европа – Akademikliniken, Стокхолм, Швеция, под ръководството на световноизвестния проф. Пер Хеден.
Уменията и таланта на д-р Генов са получили високо признание и в клиниките Villa Bella в Италия, където той твори под ръководството на дългогодишния президент на Италианската асоциация по пластична и естетична хирургия проф. Джовани Боти и в St. Andrews Center for Plastic Surgery and Burns – Broomfield Hospital, Великобритания, в екип с едни от най-известните и признати консултанти по реконструктивна и естетична хирургия в Обединеното кралство.

Д-Р ГЕНОВ, РЕКОНСТРУКТИВНАТА ИЛИ ЕСТЕТИЧНАТА ХИРУРГИЯ Е ПО-БЛИЗКА ДО ВАС?
Занимавам се и с двете, но определено имам повече афини- тет към естетичната част на нашата специалност.

С КАКВО ВИ ПРИВЛЕЧЕ ТОЧНО ТАЗИ СПЕЦИАЛНОСТ?

Привлече ме с възможността да демонстрирам креативност- та и усета си за красиво, а не само техническите си умения.

ОТ КОЛКО ГОДИНИ СТЕ В ОПЕРАЦИОННАТА ЗАЛА?

Вече близо дванадесет години.

ИМА ЛИ СЛУЧАЙ ИЛИ ОПЕРАЦИЯ, КОЯТО СЕ Е ЗАПЕЧАТАЛА ДЪЛБОКО В СЪЗНАНИЕТО ВИ?
Може би има няколко такива операции от периода, в който специализирах и работих в детската клиника по изгаряния на Пирогов.

Тази клиника е изискваща не само към уменията на хирурга, но и към неговото емоционално и психическо състояние. Не рядко на колегите там се налага да се справят с изключител- но тежки случаи.

КОЯ БЕШЕ ПЪРВАТА ВИ САМОСТОЯТЕЛНА ИНТЕРВЕНЦИЯ?
Не помня с точност, но най-вероятно е била по време на кур- са на специализацията ми и е била свързана с премахването на кожен тумор.

А, КОЯ Е ИНТЕРВЕНЦИЯТА ЗА КОЯТО МЕЧТАЕТЕ ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА ОТ ВАС?
Не бих казал, че мечтая за конкретна интервенция, която да бъде извършена от мен, тъй като съм щастлив, че опера- циите, които съм желал да мога да правя, осъществявам и в момента. По-скоро съм си поставил за цел да подобрявам все повече и повече техниките, с които си служа.

БИХТЕ ЛИ ПРОМЕНИЛИ НЕЩО В ПЛАСТИЧНАТА ХИРУРГИЯ?
Бих искал операциите да стават все по-малко инвазивни, с по-къс възстановителен период за пациентите и все по-пред- видими резултати.

ХОРАТА КАТО КАЖАТ ПЛАСТИЧНА ХИРУРГИЯ, РАЗБИРАТ САМО ЕСТЕТИЧНА! ТОВА ЗАЩО Е ТАКА?
За съжаление това е вярно, защото естетичната хирургия се радва на популярност както в социалните мрежи, така и в много медии. Всъщност обаче реконструктивната хирургия е тази, която честно спасява живот и връща нормалните функции на човешкото тяло.

ИМА ЛИ ЕСТЕТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ ВКЛЮЧЕНИ В ПЪТЕКАТА НА ЗДРАВНАТА КАСА?
Не, но и не мисля, че трябва да бъдат включени. На Запад също те не са част от нея. По-скоро има голяма нужда от увеличаване на парите по пътеките на реконструктивната хирургия.

ИМАТЕ ЛИ ПАЦИЕНТИ ПРИСТРАСТЕНИ КЪМ ПЛАСТИЧНИТЕ ИНТЕРВЕНЦИИ?
За щастие аз лично нямам и може би това до голяма степен се дължи на факта, че когато съм убеден, че даден пациент няма нужда от такава корекция, аз отказвам да я извършва.

ИМА ЛИ ТЕНДЕНЦИЯ ЗА МИНИМИЗАЦИЯ И ПО-МАЛКА ИН- ВАЗИВНОСТ В ПЛАСТИЧНАТА ХИРУРГИЯ?
Да, определено това е тенденция в хирургията като цяло и пластичната не остава назад от нея. Това прави операциите по-взискателни към хирурга, но с по-добър краен ефект за пациента.

снимка – Костадин Кръстев- Коко

ОПИШЕТЕ СВОЯТА ПЪРВИЧНА КОНСУЛТАЦИЯ? КАК ПРО- ТИЧА ТЯ?
Първоначално се запознавам с пациента и с неговото меди- цинско досие, т. нар. анамнеза, след това го питам с какво мога да бъда полезен, обсъждаме конкретната причина за посещението му, ако е необходимо се правят измервания, 3D визуализация, обсъждаме детайлите около операцията, възможните усложнения и възстановяването.

КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЯТ ПАЦИЕНТИТЕ ПРЕДИ ДА ПЛАНУВАТ ПОСЕЩЕНИЕ ПРИ ПЛАСТИЧЕН ХИРУРГ?
Трябва да се поинтересуват от неговата квалификация, на- ционалните и международни организации, в които членува, ако има възможност да прегледат негови резултати и дали им допадат.

Д-Р ГЕНОВ, КОИ СА ПРЕДПОСТАВКИТЕ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА АБДОМИНОПЛАСТИКА И КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА САМА- ТА ОПЕРАЦИЯ?
Пациенти с наличие на голямо количество излишна кожа в зоната на предната коремна стена, отпускането и раздале- чаването на мускулите на корема, което често води до об- разуването на коремче без пациентите да имат излишно количество мазнини. Периодът на дискомфор е около десет дни след операцията, цялостното възстановяване трае около месец.
От интервенцията могат да се възползват пациенти след ма- сивно отслабване и жени, които след бременност и раждане са останали с излишна кожа, слабост на коремната стена и стрии.

КОНЦИТЕ ИЗМЕСТИХА ЛИ ИНТЕРЕСА ОТ ИНВАЗИВНИТЕ ПРОЦЕДУРИ И ОПЕРАЦИИ?
Все повече колеги от други специалности започват да из- ползват конците като алтернатива на фейслифтинг, брау- лифтинг и дори на ринопластиката, но в моята практика не ги използвам, тъй като не смятам, че дават нужния естети- чен ефект в дългосрочен план.

ИМАЛИ ЛИ СТЕ ПАЦИЕНТИ С ДИСМОРФОФОБИЯ И КАК СЕ ПРОЦЕДИРА С ТЯХ?
Пациентите с дисморфофобия са чести посетители на кли- никата по пластична хирургия. От нас като специалисти се изисква в немалка степен да бъдем и психолози и да раз- граничаваме кога пациента има нереалистични очаквания за операцията си или дори скрито психическо заболяване, което да е в основата на неудовлетвореността от външния им вид.

КАКЪВ СЪВЕТ ЩЕ ДАДЕТЕ НА НАШИТЕ ЧИТАТЕЛИ?

Бих ги посъветвал преди всичко да обичат себе си, да се стремят към максимално естествена визия и да четат и да проучват внимателно когато избират своя пластичен хирург.

prof.zdravka.demerjieva.tmb-pl240x240

проф. д-р Здравка Демерджиева

ПСОРИАЗИСЪТ НЕ Е ЛЕЧИМ,
НО МОЖЕ ДА БЪДЕ СПРЯНО РАЗВИТИЕТО МУ

Въпрос на интелигентност е да се започне рано терапията, за да се предотвратят възможните усложения, казва началникът на клиниката по дерматология и венерология към „Аджибадем Сити Клиник“ – болница Токуда.

Проф. д-р Здравка Демерджиева завършва медицина през 1992 г., а през 1997 г. придобива специалност по дермато-венерологогия. През 2007 г. защитава дисертация на тема “Сифилис
и системни дерматози – промени в лимфните и кръвоносни конюнктивни съдове”. През 2020 г., защитава голяма докторска дисертация на тема „Очни промени и лимфографии при пациенти
с псориазис“, а през 2021 г. заема научното звание „професор“. От 2010 г. е част от екипа на болница „Токуда“. Утвърден специалист в областта на детската дерматология и всички свързани диагностични и терапевтични процедури.

ПРОФ. ДЕМЕРДЖИЕВА, ДА ЗАПОЧНЕМ С ТЕМАТА ЗА ПСОРИАЗИСА. КОЛКО ЧЕСТО СРЕЩАН Е В БЪЛГАРИЯ?
Доста често срещан е напоследък, обхваща горе-долу 3% от българското население. Това е заболяване, което е доста не- приятно, хронично, възпалително, засяга абсолютно всички възрастови групи, включително от бебета до хора в напред- нала възраст. То е системно, нарушава много качеството на живот на пациентите и освен всичко въздейства на психи- ката им, тъй като те са стигматизирани и се чувстват из- ключително дискомфортно, когато са сред хора. Това води до много негативно отражение върху вписването им в обще- ството, върху тяхната дейност, работа, върху изграждането на семействата им и т.н. Псориазисът влияе върху цялостно- то развитие на човека.

ИМА ЛИ НАУЧНО ОБЯСНЕНИЕ ЗА ЧЕСТОТАТА НА ТОВА ЗАБОЛЯВАНЕ?
Научно обяснение няма, счита се че това заболяване е на- следствено, т.е. най-често се носи генетично и на даден етап от живота се отключва. Отключването се дължи най-често на изживяване на остър стрес и оттам нататък съпровожда целия живот на човека.

НА КАКВА ВЪЗРАСТ НАЙ-ЧЕСТО СЕ ОТКЛЮЧВА ЗАБОЛЯВАНЕТО?
Най-често между 25 и 40-годишна възраст. Макар и рядко, се среща и в бебешка възраст, т.е. като вроден псориазис. От там нататък най-често е между 35 и 40-годишна възраст.

ОСВЕН СТРЕСА, КОИ СА ОТКЛЮЧВАЩИТЕ ФАКТОРИ ЗА ТОВА ЗАБОЛЯВАНЕ?
Освен стреса, много бактериални инфекции биха могли да отключат това заболяване. Най-често това е стрептококова- та инфекция, която много често може да протече не като остра, а като потисната бактериална инфекция в областта на носоглътката, без никой да я разбере. И в даден етап от живота просто в един момент се отключва псориазисът. Формата, която съпровожда отключването от стрептококо- вия фокус, е изключително популярна и известна измежду дерматолозите и не може да бъде сбъркана. Т.е., когато ви- дим тази форма –това е така нареченият капковиден или гутатен псориазис – задължително можем да засечем стреп- тококова инфекция –остра или потиснат бактериален фокус, в носоглътката.

ИЗЧЕЗВА ЛИ ТОЗИ ВИД ПСОРИАЗИС, АКО СЕ ИЗЛЕКУВА СТРЕПТОКОКОВАТА ИНФЕКЦИЯ?
Реално като излекуваме стрептокока, изчезва тази форма – гутатната, но оттам нататък рецидивиращият псориазис не бихме могли да го излекуваме. В общи линии се счита, че това е отключващият фактор. Много често ние вече говорим за т.нар. микробиом – това е един огромен орган в човешкия организъм, който се състои от около 2.5 кг. бактерии, кои- то имаме върху нас. При изследване на микробиома се ус- тановява, че върху псориатричната плака стрептококовите причинители са много по-нагъсто и начесто разпространени в сравнение с останалата кожа на човека. Така че микро- биомът също е в пряка зависимост от експресията или симп- томите, които виждаме върху човека, който има псориазис, отключен от стрептококок.

КОИ СА СЪПЪТСТВАЩИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ПСОРИАЗИСА?

Както казах и в началото, псориазисът е системно заболява- не, което не се проявава само и единствено с кожни прояви. Много често се наблюдават и дислипидемии, диабет, висо- ко, морбус Крон – това е изключително тежко заболяване на гастроинтестиналния тракт. Също така много често се на- блюдава и псориатричен артрит – нещо, което ние можем да диагностицираме на много ранен етап от отключването на псориазиса и оттам нататък да го профилактираме. Про- филактирането става като включим съответната адекватна терапия, която да блокира развитието му и да не се стига до усложнения, каквито са анкилозите или тежкия артрит, при който промените са необратими. Идеята е да блокираме еволюцията на псориазиса и затова, слава Богу, вече имаме достатъчно добри и адекватни решения.

ЛЕЧИМ ЛИ Е ПСОРИАТРИЧНИЯТ АРТРИТ?

Когато се започне в много ранните му прояви, е абослютно лечим. Когато напредне и вече имаме усложнения от типа на анкилозите, това е вече необратимо състояние. Въпрос на интелигентност е да се започне рано лечението.

КОИ СТАВИ ЗАСЯГА ПСОРИАТРИЧНИЯТ АРТРИТ?

Най-често малките стави, като големите също не са изклю- чение, но те се засягат в значително по-малка степен. Имат се предвид ставите на ръцете и ставите, които са около гръбначния стълб, като това е т.нар. аксиален артрит, който може да доведе до трайна инвалидизация на човека, боледу- ващ от псориазис. От тази гледна точка действително е из- ключително важно терапията да се започне на подходящия етап от развитието на болестта.

проф. Здравка Демерджиева в компанията на доц. д-р Желязко Арабаджиев

ПСОРИАЗИС, ОТКРИТ В РАННА ДЕТСКА ВЪЗРАСТ, МОЖЕ ЛИ ДА БЪДЕ НАПАЛНО ЛЕЧИМ?
За голямо съжаление тази болест не може да бъде напълно лечима, но може да бъде стопирана като еволюция, т.е. да не се развива и да не даде съответните усложнения. Още сме сравнително в ранните етапи на наблюдение от гледна точка на терапиите, но за момента сме установили, че децата, при които се налага стартирането на тази терапия, се оправят много по-бързо от деца, при които тази терапия не започва.

По този начин правим профилактика на всичките усложе- ния, които очакваме да се появят в човешкия организъм, ако седим и изчакваме.

ВИЕ ДОКАЗАХТЕ, ЧЕ ПРИ ПСОРИАЗИС МОЖЕ ДА ИМА И ОЧНО ЗАСЯГАНЕ. ТОВА ВАЖИ ЛИ И ЗА ДЕЦАТА?
Не. Слава Богу, за децата това не важи. Очното засягане е при възрастните пациенти, когато има проява на най-теж- ките форми на псориазиса – постулозния, еритродермичния, псориазис артропатика. Тези три форми най-често засягат и очите и това засягане би могло да бъде пагубно в допълне- ние към усложенията на псориазиса. За голямо съжаление се установява, че очното засягане е констатирано доста преди аз да го засека в прочуванията си, но оттук нататък счита- ме, че бихме могли да профилактираме тези засягания. Ние непрекъснато индуцираме очни прегледи и консултации при нашите пациенти, така че да не се достигне до усложнения от страна на очите.

ДО КАКВО МОЖЕ ДА ДОВЕДЕ НЕГЛИЖИРАНЕТО НА ПРОФИЛАКТИКАТА НА ОЧИТЕ?
По принцип би могло да доведе дори да слепота, тъй като абослютно всяка една част от окото може да бъде засегната от типа на инфламаторно възпаление на окото. Това означа- ва, че може да бъдат засегнати както клепачите, така и ро- говицата, цилиарното тяло и увеята. Така че в даден момент може да имаме и увеит, той се нарича псориатричен увеит, при който, ако не се вземат мерки, може вече да доведе и до слепота.

КОИ СПЕЦИАЛИСТИ ЛЕКУВАТ УСЛОЖНЕНИЯТА ОТ ПСОРИ- АЗИС?
Усложненията се лекуват основно от дерматолозите и рев- матолозите. Що се касае до офталмологичните промени – де- агностиката е от офталмолозите, но лечението е от дермато- лозите. Терапията – тя е биологична, лекува както кожата, така и ставите и очните усложнения, тъй като те се дължат на едно и също нещо. Патогенезата е автоинфламаторната генеза на заболяването.

ВИЕ СТЕ ОРГАНИЗАТОР НА ВИСОКОПЛАНИНСКО КЛИМА- ТОЛЕЧЕНИЕ НА ДЕЦА С АТОПИЧЕН ДЕРМАТИТ. КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ТОВА ТОВА?
Високопланинското климатолечение е приорирет на българ- ската дерматологична школа. Това е нещо, което е въведено още от 60-те години и е вид алтернативна терапия на ато- пичния дерматит. Водим пациенти, от 3 годинки нагоре, с атопичен дерматит, които все още не са го преодоляли. Пра- вим го на високопланински бази, които са над 2000 м над- морска височина. Целта на тази терапия е пациентите първо да преодолеят алергиите и чувствителността на кожата, тъй като там почти не се срещат алергени. Второ – ако имат някакви специфични алергични реакции, те да бъдат десен- сибилизирани. Трето – там се наблюдава най-често процес, който ние наричаме хипоксия, т.е. намаляване на парциал- ното налагяне на кислорода в човешкия организъм, което от своя страна води до стимулиране на надбъбрека и синтез на собствения кортизол. Т.е. повишаваме синтеза на ендо- генния кортизол, което от своя страна води до потискане на всички неспецифични чувствителности на кожата и по този начин блокираме рецидивите на атопичния дерматит.

КАКЪВ СЪВЕТ БИХТЕ ДАЛИ НА РОДИТЕЛИТЕ, КОИТО ИМАТ ДЕЦА С АТОПИЧЕН ДЕРМАТИТ И С ПСОРИАЗИС? При двете състояния съветите са тотално различни. При децата с псориазс на първо място не бива да им бъде съз- давано усещането, че са болни. Колкото повече се игнорира тази диагноза и фиксирането на родителите върху децата, толкова по-добре. Колкото по-малко му се обръща внимание, толкова по-добре. Тогава детето живее в по-малък стрес и еволюцията на това заболяване не продължава, т.е. много по-нарядко се получават рецидивите, които съпътстват жи- вота на тези деца.


При децата с атопичен дерматит – за разлика от децата с псориазис, те стартират своята диагноза между четвъртия и петия месец, което е изключително ранна възраст от раз- витието на детето. Това, което съветваме родителите е след- ното:


Първо – децата категорично не бива да живеят в стерил- на обстановка. Те трябва да се сблъскват с всякакви видове чужди белтъци, има се предвид да общуват с други деца, извън семейството, с животни – всякакви видове, не един вид, за да могат по този начин да заблудят имунната систе- ма, която най-често скучае при тези деца. По този начин те най-лесно преодоляват атопичния дерматит.


Второ – трябва да се съблюдава обстановката, в която жи- веят децата. Да не се използват много детергенти – това са сапуните, препаратите, с които се почивстват къщите, пра- ховете за пране. Прахът за пране трябва да е еднакъв за ро- дителите и децата, тъй като децата се допират до родителите си и по този начин влизат в контакт с техните дрехи. Тем- пературата, при която живеят децата, не трябва да е много висока – 20-21 градуса е оптимално.
Другото, което е важно за децата с атопичен дерматит, е редовно да се използват емулиентните кремове – това са хидратанти, които са безобидни, безвредни, те възстановя- ват бариерната функция на кожата. Тъй като при тези деца липсва един белтък, който прави кожата им пропусклива за всякакви видове алергени, хидратацията в общи линии въз- препятства проникването на алергените през кожата и по този начин профилактира рецидивите, които се проявяват през определени периоди.

проф. Здравка Демерджиева пред Атанас Месечков
доц. Александър КАЦАРОВ

доц. Александър Кацаров – Рак на панкреаса

доц. Александър Кацаров, дм е специалист гастроентеролог в София с над 10 години опит и основни интереси в сферата на диагностичната и терапевтична ендоскопия и ехография. Извършва гастроентерологични прегледи и лечение на заболявания на стомашно-чревния тракт, болести на храносмилателната система, хранопровод, черен дроб, панкреас.

КАКВА Е ФУНКЦИЯТА НА ПАНКРЕАСА ОРГАН?

Задстомашната жлеза (наречена така поради анатомичната й локализация – буквално зад стомаха) или панкреас (гръц- кото й наименование) е изключително интересен орган, кой- то съчетава в себе си както ендокринна, така и екзокринна функция. Ендокринната компонента на жлезата е свързана с продукцията на добре познатите хормони инсулин и глю- кагон, които контролират нивата на кръвната захар, както и соматостатин и панкреатичен полипептид. Ендокринната компонента е представена в само 1% от жлезата. По-малко известната екзокринна функция се обуславя от продукцията на храносмилателни ензими – липаза, протеаза, амилаза и нуклезаза. Екзокринната функция съставя 99% от общата функция на жлезата.

В 50% ОТ СЛУЧАИТЕ РАКЪТ НА ПАНКРЕАСА НЯМА СИМПТОМИ. КАК ТОГАВА МОЖЕ ДА БЪДЕ ОТКРИТ НАВРЕМЕ? КОИ СА СИГНАЛИТЕ, ПРИ КОИТО ТРЯБВА ДА СЕ ПОТЪРСИ КОНСУЛТАЦИЯ С ЛЕКАР?

Злокачественото заболяване на панкреаса за съжаление в повечето случаи протича безсимптомно поради анатомична- та локализация на жлезата. Алармиращи симптоми, които биха могли да насочат пациентите за консултация с гастро- енетролог, са немотивирано отслабване на килограми, болка в епигастриалната област, неповлияваща се от прием на ан- тиацидни и обезболяващи медикаменти, безболково пожъл- тяване на кожа и видими лигавици, новопоявил се захарен диабет, мигриращ тромбофлебит.

КАК СЕ ДИАГНОСТИЦИРАТ ТУМОРИ НА ПАНКРЕАСА? ИМА ЛИ НАПРЕДЪК В МЕТОДИТЕ ЗА РАННА ДИАГНОСТИКА? Поради специфичната си локализация и липса на типична симптоматика, ракът на панкреаса в ранен стадий се диаг- ностицира по-скоро случайно. Разработвят се серумни мар- кери, както и такива от панкреасния сок, които могат да спомагат за ранното откриване на заболяването, но все още не са въведени в практиката, тъй като изследваните не са с досатъчно висока чувствителност и специфичност, за да бъдат прилагани на практика. При възникване на някои от гореописаните в предния въпрос симптоми е задължителна консултацията с гастроентеролог.

Профилактично се препоръчва абдоминална ехография и кръвни изседвания един път годишно при всички лица над 50 годишна възраст, особено при наличие на родственик

от първа линия, развил заболяването. От тази гледна точка съветвам всички пациенти, които консултирам, да се про- следяват редовно един път в годината или при новопоявили се оплаквания. По мое мнение отговорността на хората към собственото здраве и профилактиката е ключът към ранна диагностика.

ИМА ЛИ ВРЪЗКА МЕЖДУ ДИАБЕТА, КОЙТО Е ВСЕ ПО-ЧЕСТО СРЕЩАНО ЗАБОЛЯВАНЕ, И ДРУГИ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ПАНКРЕАСА?
При новопоявил се захарен диабет или при влошаване на гликемичния контрол на фона на вече провеждана терапия, винаги трябва да се мисли в посока злокачествено заболява- не на панкреаса, особено при пациенти с хронично страда- ние на жлезата – хроничен панкреатит. В случаите с ново- появил се захарен диабет е уместно пациентът да се насочи към гастроентеролог, който да назначи съответните кръвни изследвания и да проведе абдоминална ехография. При съм- нение за обем заемащ процес в панкреаса пациентът трябва да се насочи за допълнителни изследвания – КТ или МРТ с контрастно усилване.

НАСКОРО СЕ ПИСА ЗА ВИСОКОЧЕСТОТНА ЕНДОСКОПСКА АБЛАЦИЯ ПОД ЕРХПГ КОНТРОЛ, КОЯТО ПОМАГА ПРИ ЛЕЧЕНИЕ НА ТУМОРИ НА ПАНКРЕАСА. БИХТЕ ЛИ РАЗКАЗАЛИ КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ТАЗИ НОВА ТЕХНОЛОГИЯ И ДОКОЛКО МОЖЕ ДА ПОМОГНЕ?

Високочестотната аблация е изключително интересна нова методика, която се извършва миниинвазивно през стомаха или перкутанно през кожата. Основните проучвания са про- ведени за определен тип на тумори на панкреаса, наречени невроендокринни. Сама по себе си техниката представлява изгаряне на таргетния тумор с високочестотен ток, който се излъчва в тумора посредством игла. Разбира се, тези тумо- ри трябва да отговарят на определни критерии като размер, митотична активност и др.

При основния хистологичен тип тумор, за който говорим днес – аденокарцином (срещащ се в 95% от случаите с ди- агностициран обем заемащ процес в панкреаса), шансът за дългосрочна преживяемост е единствено хирургичната ин- тервенция. Няма проучвания, които да показват превъзход- ство на аблацията при този хистологичен тип по отношение на дългосрочна преживяемост и преживяемост, свободна от рецидив.

КАКВИ СА ПОСЛЕДНИТЕ ЛЕЧЕБНИ ПРОТОКОЛИ ПРИ РАК НА ПАНКРЕАСА И ТЕХНИТЕ ЕТАПИ?
Поради гореописаната характеристика на тумора, заболя- ването се открива в напреднал стадий. Показани за опера- тивна интервенция са само около 20% от пациентите, които дебютират с някои от описаните симптоми. Когато гастро- ентерологът диагностицира пациент с рак на панкреаса, този пациент има два основни пътя – оперативен или па- лиативен. Ако дебютира с пожълтяване на кожата, което е и най-честата причина пациентите да потърсят лекарска помощ, стандартния алгоритъм е: извършване на КТ с кон- траст за преценка на локалната авансиралост, ендоскопско поставяне на стент в жлъчните пътища, спрегнато с биопсия на формацията за установяване на хистологичния тип, кон- султация с хирург – мултидисциплинарен екип е ангажиран в лечението на тези пациенти. Ако на базата на извършените образни и лабораторни изследвания случаят се прецени като подходящ за хирургична интервенция, следва извършване на операция в рамките на 3-4 седмици. Ако туморът на па- циента се прецени като нерезектабилен или гранично резек- табилен, той се изпраща за химиотерапевтичен курс или съ- ответно неоадювантна химиотерапия с оглед намаляване на размера на тумора с последващо рестадиране и преоценка за оперативна интервенция.

Пациентите, който дебютират с метастази в далечни орга- ни, ангажиране на лимфни възли, свободно подвижна теч- ност в коремната кухина (асцит) или локална авансиралност на заболяваенто с обхващане на съдовите структури, кои- то са в непосредствена близост до жлезата, се преценяват като неоперабилни и се насочват за палиативно лечение. В тези случаи се взема биопсичен материал за хистологична верификация на типа тумор и се насочват онкологични към отделения за стартиране на химиотерапевтично лечение по преценка на онколози.

СЪВРЕМЕННИЯТ ТЕРАПЕВТИЧЕН ПРОТОКОЛ ВКЛЮЧВА НЕОАДЮВАНТНА ХИМИОТЕРАПИЯ ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ РАСТЕЖА И ПРОГРЕСИЯТА НА ТУМОРА. КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ТАЗИ ТЕРАПИЯ?

Неоадювантната химиотерапия представлява стандартна химиотерапевтична схема, понякога редуциран курс, която се извършва преди оперативната интервенция (от там и наз- ванието НЕО- адювантна). Подходяща е при т. нар. гранич- но резектабилни тумори. Правят се проучвания за оценка на ползата от тази терапия, като при голяма част от тях се до- казват удължена преживяемост и липса на локален рецидив при пациентите с извършена неоадювантна химиотерапия и след това оперативна интервенция.

КАКВО СТАВА С ОНЕЗИ ТУМОРИ, ЗА КОИТО КОМПЮТЪРНАТА ТОМОГРАФИЯ И ЯДРЕНО-МАГНИТНИЯТ РЕЗОНАНС ПОКАЗВАТ, ЧЕ НЕ ОТГОВАРЯТ НА НЕОАДЮВАНТНА ХИМИОТЕРАПИЯ ИЛИ РАЗМЕРЪТ И ФОРМАТА НА ТУМОРА НЕ СЕ ПРОМЕНЯТ?

Туморите, които не отговарят на химиотерапевитичния ре- жим обикновено прогресират, което се изразява в увелича- ване на размера и метастазиране. Ако това се установи на контролния КТ с контраст след провеждане на курса нео- адювантна химиотерапия, пациентът се определя като не- подходящ за извършване на оперативна интервенция и се насочва за палиативно лечение.

КАКВА Е РОЛЯТА НА РОБОТИЗИРАНАТА ХИРУРГИЯ ПРИ ТУМОРИ НА ПАНКРЕАСА?
Роботизираната хирургия навлезе силно в България и вече множество центрове в различни градове разполагат с тази апаратура. Тя позволява изключително прецизини движе- ния на хирурга, като риска за развитие на усложения по време на оперативната интервенция е сведен до минимум. Недостатък на техниката е дългата обучителна крива особе- но при операциите на панкреаса, които са считани за едни от най-сложните в съвременната хирургия.

ПРОГНОЗНО ЛЕЧИМ ЛИ Е РАКЪТ НА ПАНКРЕАСА?

Винаги трябва да се подхожда оптимистично към този въ- прос, въпреки сериозността на заболяването и лошата про- гнозирана преживяемост в литературата. Сухата статистика показва, че очакваната петгодишна преживяемост при опе- рирани пациенти е около 30% по данни от различни центрове.

ДА ПОГОВОРИМ И ЗА ДРУГИТЕ ВЪЗМОЖНИ СЪСТОЯНИЯ НА ПАНКРЕАСА – ОСТЪР ПАНКРЕАТИТ, ХРОНИЧЕН ПАКРЕАТИТ И ПАНКРЕАТИЧНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ. КАКВИ СА СИМПТОМИТЕ НА ТЕЗИ ЗАБОЛЯВАНИЯ И ОТ КАКВО СЕ ПРИЧИНЯВАТ?

Различните заболявания на панкреаса са много широка тема, при която надали ще можем да докоснем и една стотна в рамките на нашия разговор. Все пак с няколко изречения – острият панкреатит най-често се предизвиква от жлъчно ка- менна болест или камъни в жлъчката, както са по-известни сред населението, както и от значителна алкохолна консума- ция. Острият панкреатит е изключително опасно състояние, което може да има непредвидим ход – от пълно излекуване до тежко протичане с развитие на некрози и полиорганна недостатъчност, водеща до смърт. При евентуално възста- новяване при тежко протичащите случаи, може да се раз- вие хронично увреждане на жлезата и т.нар. хроничен пан

креатит. Други чести причини за развитието на хроничен панкреатит са злоупотребата с алкохол и тютюнопушенето. Веднъж възникнало, заболяването няма лечение, по-скоро се лекуват свързаните с него симптоми и възникналите услож- нения като панкреасна екзокиранна недостатъчност, изра- зяваща се в изчерпване на екзокринната функция на жлеза- та с намалено отделяне на храносмилателните ензими, което води до недостатъчно добро храносмилане и неусвояване на хранителните вещества, ендокринната недостатъчност от своя страна се изявява с намалена продукция на инсулин и развитие на захарен диабет. Диабетът, които се развива в резултат от панкреасна недостатъчност, е отделен вид – за- харен диабет тип 3с. Разрушаването на фунционалния па- ренхим на жлезата в резултат от хроничното възпаление е причината за развитие на панкреасна недостатъчност. Ето защо, както няколко пъти вече споменах, от изключително значение е профилактиката на населението, а именно – един път годишно извършване на абдоминална ехография, която може да установи конкременти в жлъчния мехур и да пре- дотврати цялата каскада – от развитие на остър панкреатит до хронифициране на процеса с развитие на панкреасна не- достатъчност и инвалидизиране на пациента. Също така ка- чествената гастроентерологична консултация винаги тряб- ва да включва препоръки за здравословен начин на живот, прекратяване на алкохолната злоупотреба и тютюнопушене- то. В края на деня добрият лекар лекува причината, а не вече възникналото заболяване.

ВЪЗМОЖНО ЛИ Е НЕТРЕТИРАНИ ОСТЪР ПАНКРЕАТИТ, ХРОНИЧЕН ПАНКРЕАТИТ И ПАНКРЕАТИЧНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ ДА ДОВЕДАТ ДО РАКОВО ЗАБОЛЯВАНЕ НА ПАНКРЕАСА?

Острият панкреатит не може да доведе пряко до възникване на злокачествено заболяване на панкреаса. По-скоро теж- ките форми с некрози водят до унищожаване на функцио- налния паренхим на жлезата и хронифициране на процеса. Възникналият поради една или друга причина хроничен панкреатит е рисков фактор за развитие на рак на панкреа- са. При тези пациенти проследяването и контрола на заболя- ването трябва да бъдат изключително стриктни.

НА КАКВО СЕ ДЪЛЖАТ СПАДАНЕТО НА ВЪЗРАСТОВАТА ГРАНИЦА НА ЗАБОЛЕЛИТЕ И НАРАСТВАЩАТА ЧЕСТОТА НА РАКА НА ПАНКРЕАСА?
За съжаление не е ясна причината за развитие на заболя- ването. Въпреки че липсват ясно определени конкретни причини, при проучванията се изследват генетични фак- тори, вредни фактори в околната среда, начин на живот. Тютюнопушенето, алкохолната злоупотреба, заседналия на- чин на живот без физическа активност, наднорменото тегло, приемът на вредни храни със сигурност допринасят за пови- шаване на риска за развитие на заболяването.

ИМА ЛИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПРЕВЕНЦИЯ И ПРОФИЛАКТИ- КА НА РАК НА ПАНКРЕАСА И КАКВИ СА ТЕ?
През последните години се работи много в тази насока, но до ден днешен качествен алгоритъм за профилактика и пре- венция на заболяването не е измислен. По мое мнение като специалист гастроентеролог от изключително значение е са- мосъзнанието на пациента, отношението му към собствено- то здраве и начина на живот, който води. Винаги съветвам своите пациенти да бъдат активни, да спортуват, да живе- ят здравословно и до колкото се може да не прекаляват с вредните навици. Задължително е един път годишно след навършване на 50 години да се провежда профилактичен преглед при гастроентеролог, кръвни изследвания и извърш- ване на абдоминална ехография. Според моето виждане това е максимумът, който може да се направи за профилактика на заболяването на този етап в комбинация със здравословен начин на живот, в бъдеще предстои да се разработват маркери за ранна диагностика.

IMаG_9631

МАРИЯ БАКАЛОВА- стремежът за бягство и към непознатото си е дълбока част от моето сърце…..

снимка- Костадин Кръстев- Коко

Мария Бакалова е родена на 4 юни, 1996 г. в Бургас. Завършила е Националното училище по музикалко и сценично изкуство „Панчо Владигеров“ в родния си град с първа специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ и втора специалност „Флейта“. През 2019 г. се дипломира в НАТФИЗ София. Била е студентка в класа на Иван Добчев. Бакалова е играла на сцената на Драматичния театър в Пловдив и има участие в няколко български филма. Ролята на Тутар Сагдиев във филма „Борат 2“ й донесе световна известност и номинации за „Оскар“, „Златен глобус“ и наградата на Британската академия за филмово и театрално изкуство (БАФТА). Тя е първата българка, номинирана за престижните отличия.

С Мария Бакалова разговаря издателят на Genica News Атанас Месечков.

МАРИЯ, ПЪРВО ДА ВИ БЛАГОДАРЯ, ЧЕ ОТКЛИКНАХТЕ НА ПОКАНАТА НА „GENICA NEWS“ ЗА ИНТЕРВЮ И ЗА ТОВА, ЧЕ ТОЛКОВА ЧЕСТО СЕ ПРИБИРАТЕ В БЪЛГАРИЯ ИЛИ ПОНЕ НА НАС ТАКА НИ ИЗЛЕЖДА. ЗА МЕН И ЗА ЕКИПА НИ Е ОГРОМНА ЧЕСТ, ЧЕ СТЕ С НАС!

Аз благодаря за поканата! И за мен е огромна чест да си по- говорим. Старая се да се прибирам възможно най-често. Не- знам дали е достатъчно често, вероятно винаги може повече. Надявам се с отшумяването на вируса пътуването да бъде по-лесно.

КАК СЕ ПРОМЕНИ ЖИВОТЪТ ВИ СЛЕД НОМИНАЦИЯТА ЗА „ОСКАР“ И ПРОМЕНИ ЛИ СЕ ИЗОБЩО?
Сигурно се е променил и то в степен, че станах може би по-отговорна в действията си, реакциите си, изказа си, по- стъпките си. Когато повече хора ни наблюдават и когато имаме платформа, е добре да бъдем колкото се може по-до- бър пример. Защото, ако можем да си помагаме, светът ще бъде по-хубав.

СПОМЕНАХТЕ ЗА ПОЗИТИВНА ПРОМЯНА. КАКВА БЯХТЕ ПРЕДИ? КАКВА СЪПОСТАВКА БИХТЕ НАПРАВИЛИ?
Не знам каква съпоставка бих наравила. Знам само, че от- както се помня, винаги действам интуитивно, без да съм планирала решението си, действието си. Сега се опитвам малко от малко да обмислям нещата. Умерено, не много-мно- го. Може би това е по-голямата промята – да съм по-разумна може би.

ТОВА СТАРАНИЕ ЗА РАЗУМ ПРЕМАХНА ЛИ ИМПУЛСИВ- НОСТТА, ЗА КОЯТО ГОВОРИТЕ?
Не мисля, просто се старая да си подбирам думите – може би в по-правилен словоред и начин, по който да бъдат раз- брани.

СЛАВАТА КАК ПОВЛИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО ВИ? МОЖЕ ЛИ СПОКОЙНО ДА СЕ РАЗХОДИТЕ В ПАРКА, БЕЗ НИКОЙ ДА ВИ ПРИТЕСНЯВА И ДА ПРАВИТЕ ВПЕЧАТЛЕНИЕ?
Аз живея в Лос Анджелис и един от минусите там е, че няма много паркове. Предимно се движиш с кола, но мисля, че както се движим всички с маски, е трудно някой да те раз- познае и реакцията да бъде нещо отрицателно или положи- телно. Хората са разбиращи – че си някой, който се занима- ва с такава професия, затова вероятно биха те разпознали, биха казали „Здравей“, ти ще кажеш „Здрасти“ и ще си по- желаете хубав ден.

А КАКВИ НЕЩА НАУЧИХТЕ ЗА ЖИВОТА И ЧОВЕШКОТО СЪСТОЯНИЕ ОТ ПОГЛЕДА НА ЗНАМЕНИТОСТ?
Честно да ти кажа, колкото повече мисля, тол- кова повече стигам до заключението, че все

по-малко знам за човешкото състояние, за човешкия дух, за човешките избори, мисли… Все повече въпроси си задавам, все по-малко отговори получавам. Постоянно питане, тър- сене на смисъл. То може би е така цял живот. Ако намерим смисъл, може би отиваме някъде другаде.

снимка- Костадин Кръстев- Коко

КОЙ Е ВАШИЯТ СМИСЪЛ?

Моят смисъл е да бъда щастлива и да правя другите около мен, близките ми, щастливи. Смисъла е наистина да бъда щастлива. Смисъла е работата, с която се занимаваш, да ти доставя удоволствие. Хората, с които комуникираш, да бъдат положителни. Да цениш всеки изминал ден, защото в крайна сметка сме тук, дишаме, чуваме, виждаме, ходим или най-важното – живи сме, и това си е дар. Докато осъз- наваш това, ти си щастлив човек. Защото си тук. Може да е трудно понякога, може да ти се струва нещо невъзможно, но все пак си тук и сега. Защото в крайна сметка само това ни принадлежи. Дори утрешният ден, може би дори и следва- щият час е неизвестен, така че се наслаждавам на момента. Може би това ми е смисъла – да изстискам момента и да му се насладя, защото той е незаменим, той е уникален.

ВИЕ ЩАСТЛИВА ЛИ СТЕ?

Ами щастлива съм. Щастлива съм.

НА КОЯ ДРУГА ЗНАМЕНИТОСТ СЕ ВЪЗХИЩАВАТЕ?

Аз се възхищавам на много хора. Не съм сигурна, че мога да кажа, че подражавам на много артисти, защото всеки един е уникален сам по себе си. Но, разбира се, имена като великата Оливия Колмън или Мерил Стрийп, или Глен Клоуз са икони, с които по един или друг начин съм имала възможността да се срещна – дали под формата на Zoom или на някакво малко събитие покрай наградите миналата година. Други все още само гледам на кино, като Мерил Стрийп, и се надявам един ден да се видим. Но, разбира се, има и много млади творци, които са невероятни. Миналата година с видях с един не- вероятен актьор, и той е млад, и бих дала всичко да работя с него един ден… Или невероятният Мадс Микълсън, който

оже би е причината, която ме накара да се влюбя в киното. Беше 2012 година – имаше два филма с негово участие в главната роля, мисля че беше на „София филм фест“ – „Крал- ска афера“ и „Ловът“. Това беше годината, когато си казах „Ето, това искам! Искам да се занимавам с кино, искам да е датско кино“. Била съм някъде на 14-15 г.

С ТОЛКОВА ЛЮБОВ ГОВОРИТЕ ЗА ВСИЧКИ ТЕЗИ ХОРА. АКО НЕ БЯХТЕ ЗНАМЕНИТОСТ, КАКВА БИХТЕ ИСКАЛА ДА БЪДЕТЕ?
Аз, честно казано, не знам дали съм искала да бъда знамени- тост. Знаех, че искам да се занимавам с нещо, което ме кара, което ми позволява да избягам – да избягам от ежедневието, да избягам от личните ми проблеми, мечти дори, щастливи моменти, и да имам възможността да бъда различен човек днес и утре, и вдруги ден, и в по-други ден. Но актьорството идва и с разпознаваемост, може би затова хората го наричат знаменитост. Иначе аз просто си избрах да си играя цял жи- вот, което е дар. Аз поне го оценявам като дар. Но, ако това не беше станало, щях да се занимавам с журналистика.

ИМАТЕ ЛИ ЖЕЛАНИЕ ДА ИЗБЯГАТЕ ОТ МЯСТОТО НА ЗНА- МЕНИТОСТ? НАТЕЖАВА ЛИ ВИ ТОВА?
Аз постоянно си имам това жеание да бягам от действител- ността. Затова се занимавам с актьорство. Дали е конкретно от знаменитост или е просто от моя начин на живот, нямам представа. Но стремежът за бягство и към непознатото си е дълбока част от моето сърце, ако трябва да бъда честна. Защото много хора казват, че са предпочели да бъдат ак- тьори например, за да се опознаят все повече, да дълбаят дълбоко себе си и да открият неща, които не са знаели. При мен не беше така и все още не е така. Аз се наслаждавам от това да влизам в различни роли и да си представям, че това е абсолютно различен от мен човек. Може би по този начин обратно пропорционално разбирам неща за себе си, които вероятно има и не знаех, че ги има.

снимка- Костадин Кръстев- Коко

ОТ ВЕСТНИКАРСКИТЕ ХРОНИКИ ИЗГЛЕЖДА, ЧЕ ЖИВЕЕ- ТЕ БЛЯСКАВО, СРЕЩАТЕ СЕ С МНОГО ИЗВЕСТНИ ХОРА. КАКВО Е УСЕЩАНЕТО?
Не съм ги чела тези вестникарски хроники. Аз съм щаст- лива с живота си. Ако кажа, че не съм, ще излъжа. Имам много положителни хора в обкръжението си. Имам много хора, с които искам да продължа пътя си професионално и лично – дали по събития или извън събитията.

СПОРЕД ИНФОРМАЦИЯ В HOLLYWOOD REPORTER ВЕЧЕ ИМАТЕ НОВ ПРОЕКТ – ЩЕ ИГРАЕТЕ В БРИТАНСКО-ИТА- ЛИАНСКАТА РОМАНТИЧНА КОМЕДИЯ THE HONEYMOON. КОМЕДИЙНИЯТ ЖАНР ЛИ Е ВАШАТА СТРАСТ И ПРИЗ- ВАНИЕ ИЛИ ПРОСТО ТАКА СЕ СЛУЧВА, ЧЕ ВИ КАНЯТ В ТАКИВА ФИЛМИ?

Снимахме The Honeymoon преди три месеца в Италия. Сни- мачният процес беше във Венеция и в Рим и наистина е копродукция между Англия и Италия. Но всъщност най-ва- жното за мен е, че това е първият ми продуцентски проект, свен актьорски. И не съм изпълнителен продуцент, а съм продуцент. Беше много интересно, защото научаваш много неща, за които изобщо нямаш представа. По никакъв начин не мисля, че съм научила много, с малки стъпки започвам да навлизам в тази среда, защото е доста важно. Важно е да погледнеш от другата страна, защото понякога като актьор не си даваш сметка колко много усилия се полагат в това ти да се чувстваш ок на снимачната площадка. И колко по-бла- годарен трябва да бъдеш на всеки човек от екипа. Това е ра- бота, която продуцентите извършват преди ти да стъпиш на тази площадка и много, след като ти излезеш от нея. Защо- то имаш предпродукция, след това имаш подготовка, след

това влизаш в снимки, след това постпродукция, след това имаш промоция на филма, имаш кампаии евентуално, пре- миери. Това са все неща, които са изработени от този т.нар. продуцентски екип. Филмът ще излезе вероятно през 2022 г.,

забавен е, много е смешен. Изключително интересен кастинг направихме, с много актьори от различни страни. Имаме ан- гличанин комедиант – Асим Чаундри, имаме французин – Лу- кас Браво, имаме полско-американски актьор – Пико Алек- сандър. Така че мисля, че филмът ще бъде доста интересен и мащабен. И красив, все пак е Италия.

ТОВА Е ОГРОМНА КРАЧКА, КАК СЕ РЕШИ ДА БЪДЕШ ПРО- ДУЦЕНТ?
Вложих много повече усилия в началото на продукта. Про- ектът дойде сравнително в сурова форма и в продължение на няколко месеца сценаристът, режисьорът на филма и аз стояхме и обмисляхме какво може да се промени по сцена- рия, какво може да се добави, с кои актьори може би ще наравим прослушванията, кои актьори може би ще поканим на кастинг. Беше доста интересен процес. Наистина, отделя се много повече време, но ако искаш да започнеш да трупаш опит, важно е да инвестираш това време. Защото, за да спе- челиш нещо в бъдеще, трябва да инвестираш в началото. Но ти ми зададе в началото един върос, на който мисля, че аз не отговорих – относно жанра. Романтична комедия досега не съм снимала. Това е нещо съвсем различно и съм щастлива, че снимахме романтична комедия с актриса от източна Ев- ропа в главната роля, понеже такова нещо не се е случвало досега в западното кино. Хубаво е някак си да се съборят тези стени, които все още съществуват в киното на Запад за нас – да не бъдем виждани като главни женски роли, в няка- къв положителен образ, в любовна роля. Относно комедията – ако трябва да бъда честна, цял живот съм си мислила, че няма да стигна до комедия. Защото филмите, в които съм участвала преди това – докато бях студентка – бяха от тиней- джърка, която иска да се самоубие, до тинейджърка, коя- то има ХИВ, до тинейджърка, която има любовна трангре- сивна връзка с баща си… друга тинейджърка, която ражда във ваната… Доста дълбоки, тъжни роли. Но колкото повече упражнявам комедийния жанр, който започва да ми става доста апетитен, осъзнавам, че това е най-трудният жанр. Защото хората са много по-претенциозни за шегата, която ще чуят, отколкото за нещо, което ще ги натъжи. Всеки от нас има доста трудности във всеки един момент от живота си. Ние не знаем какво се случва на Петя, на Иван, на Ива…, с какво се справят, така че и най-малкото нещо може да ни накара да се разчувстваме, ако е добре направено. Но много по-трудно може да накараш някой да се разсмее. Затова ми е интересно да се занимавам с комедия, доста ми е инте- ресно. А и животът е труден, затова, ако може по някакъв начин да го разведрим, защо не.

ИЗБРОИХТЕ АКТЬОРИ ОТ ТОЛКОВА МНОГО НАЦИОНАЛНО- СТИ, ВЪВ ФИЛМА THE HONEYMOON. ИМА ЛИ СРЕД ТЯХ И БЪЛГАРИ?
В този проект нямаме български актьор, защото цялото действие се развива в Италия. Има български линии във филма, които са майка ми и баща ми. Всъщност, имахме няколко българи на терен и беше доста интересно, докато снимахме в Италия. Имаме бъдещи няколко проекта – аз имам проект, заедно с Юлиян имаме проекти, които искаме да бъдат изцяло организирани за снимане в България и за българи в чужбина. Те трябва да бъдат копродукции и с тях ще се занимаем в началото на 2022 г.

Т.Е. КАЗВАТЕ НИ, ЧЕ ЩЕ ИМА ПРОЕКТИ, В КОИТО ЩЕ БЪ- ДАТ ПОКАНЕНИ БЪЛГАРИ?
Със сигурност. Това, към което се стремим и за което е бор- бата, е тези кастинги, които са така лимитирани към днешна

дата, да станат много по-отворени. Аз не съм много съгласна с цялостната идея за квоти и задължително да бъде поканен източноевропеец или азиатец, или друга националност прос- то заради квотатата. Борбата е затова да бъдат отворени ка- стинги, за да могат различни хора да покажат на какво са способни. И да не е заради расата и заради цвета на кожата или заради акцента. Просто отвори кастингите и най-точни- ят човек ще спечели ролята.

КАЗВАТ, ЧЕ НА НЯКОИ ХОРА СЛАВАТА НЕ ИМ ПОНАСЯ. ВИЕ КАК УСПЯВАТЕ ДА НЕ ГУБИТЕ ПОЧВА ПОД КРАКАТА СИ?
Доста е странен този въпрос. Славата е като щастието. Сла- вата е и като тъгата. Това са все чувства. Славата може би не е чувство, а е понятие. Но на човек може да не му понесе и когато е прекалено влюбен и когато е прекалено обичащ или прекалено емоционален – може би това е най-точната дума – и може да се главозамае, може да не бъде много зда- во стъпил на земята. Но отново се връщам към това, което мисля – че ако оценяваш всеки един момент, който имаш, и просто си благодарен на това, което ти се случва, разбира се,

че ще бъдеш здраво стъпил на земята и няма как славата да не ти понесе. Може би до голяма степен заради възпитание- то, което си получил от родителите си и приятелите, които имаш.

БИЛА СТЕ ИНТЕРВЮИРАНА ТОЛКОВА МНОГО ПЪТИ, ИМА ЛИ ВЪПРОС, КОЙТО СТЕ ИСКАЛИ ДА ВИ ЗАДАДАТ И ОЩЕ НЕ СА ВИ ГО ЗАДАЛИ?
Ами не знам, аз обичам да бъда изненадвана. Нямам кон- кретен въпрос, който съм си таргетирала, че искам да го чуя.

ИЗВЕСТНИТЕ ХОРА СА ПРИМЕР ЗА ПОДРАЖАНИЕ, ИНФЛУ- ЕНСЪРИ, РОЛЕВИ МОДЕЛИ. ВИЕ МИСЛИЛА ЛИ СТЕ ЗА КА- УЗА, КОЯТО Е БЛИЗКА ДО СЪРЦЕТО ВИ И КОЯТО БИХТЕ ПОДКРЕПИЛИ?

До голяма степен наистина сте прав. Хората, които имат тази платформа да бъдат по някакъв начин разпознаваеми, би трябвало да я използват с положителна цел, би трябвало да сезастъват за неоправданите и за хората, на които не им е даден шанс, които не са чути, не са видяни. Има много каузи, които бих искала да подкрепя и за да не бъда прекалено разпръсна- та, по-скоро на този етап бих се фокусирала върху две орга- низации, с които съм работила в последната година. Едната е „Уницеф“, другата е amfAR – първата е за деца в неравностойно положение, другата е за изследвания на ХИВ и СПИН. Може би моята загриженост за ХИВ и СПИН се случи до голяма степен и заради филма „Жените наистина плачат“. Тогава беше първият ми досег с проучване какво всъщност е това заболяване, как еъздадено, как се развива, възможно ли да е да бъде излекува- но. Защото, ако малко сме наясно, ваксината, която в момента всички ние имаме за COVID, е развита на базата на ваксината, която от години се разработва за ХИВ. Но са минали години, години, години и лек все още няма. Та това е нещо доста близко до сърцето ми, въпреки че нямам роднинска връзка с някой, който е засегнат от виуса. Не мисля, че и трябва да има, за- щото е някак си нечестно това заболяване да бъде по някакъв начин неглижирано, да бъде стигматизирано. Има много голям проблем с разбирането, особено в някои страни, въз основана на това какво е да бъдеш носител на вируса ХИВ. Понякога те очернят с това, че едва ли не нямаш право на живот, едва ли не или всеки един момент ти ще си отидеш. Което не е вярно, защото с терапията, която amfAR е разработила, с по 1-2 хап- чета, ти можеш да си водиш нормален живот. И, разбира се, другата благотворителност, към която чувствам, че сърцето ми принадлежи, са децата, защото те са бъдещето. Ако няма деца, няма да има продължение на този живот. Всяко едно дете има правото на равен старт, трябва да му бъде даден шанс да запо- чне. Оттам нататък кой както се развие. Но ако можеш да да- деш на някого шанс да започне поне, какво по-хубаво от това?

ПРЕВЕНЦИЯТА НА ЖЕНСКОТО ЗДРАВЕ И НАСЪРЧАВАНЕ НА ПРОФИЛАКТИКАТА, С КОЯТО МОЖЕ ДА СЕ СПАСЯТ МНОГО ЖИВОТИ, Е ОСНОВНА КАУЗА НА ЛАБОРАТОРИЯ „ГЕНИКА“ И НА GENICA NEWS. ДО КОЛКО ПРИПОЗНАВАТЕ СЕБЕ СИ В ТАКАВА КАУЗА?

До голяма степен, защото аз съм жена.

В ТАЗИ ВРЪЗКА ПРАВИТЕ ЛИ ЕЖЕГОДНИТЕ ПР- ФИЛАКТИЧНИ ПРЕГЛЕДИ, КОИТО СА НУЖНИ ЗА ВСЯКА ЕДНА ДАМА?
Правя и то много прегледи. Имам може би мал- ко хипондрия. Всякакви заболявания и вируси, и неща, които могат да се случат… Умирам от страх, че може да имам нещо и се изследвам по два пъти в месеца за всичко – отгоре до долу. Това е изклю- чително важно. Много хора не знаят, че от прене- брегване на изследвания ти може да стигнеш до фаза на болест, която после не може да излекуваш. Ако хванеш нещо навреме, дори и най-страшните неща, като ХИВ, рак, рак на гърдата, рак на ший- ката на матката, тези неща може да бъдат овла- дени и да не костват живота ти и травмата, която това ще нанесе на семейството ти и близките ти.

КОИ НЕЩА ОТ ЖИВОТА ОЩЕ СА ЗАГАДКА ЗА ВАС?
Мисля, че всичко е загадка. Аз се събуждам все- ки ден с въпроса „Сега накъде? Какво предстои?“, дори да има план за дадения ден.

В ТАЗИ ВРЪЗКА ИМА ЛИ НЕЩО, ОТ КОЕТО БИ- ХТЕ СЕ ОТКАЗАЛА КАТО СЕ СЪБУДИТЕ?
Не. Не мисля, че бих се отказала от каквото и да е.

КОЕ КАРА СЪРЦЕТО ВИ НАЙ-БЪРЗО ДА ЗА- ТУПТИ?
Близките ми, семейството ми. Разбира се, че се- мейството ми е на първо място. Приятелите ми… Човекът е човек сред човеците в крайна сметка. Отделно от личните и любовните чувства, аз съм и жесток работохолик. Това също кара сърцето ми да тупти страшно силно. Ако съм на терен, ако си чета сценария, ако водя срещи, ако бълваме идеи за нещо в бъдеще, това изключително много ме мотивира и вдъхновява.

КОЙ Е НАЙ-ВАЖНИЯТ ЧОВЕК В ЖИВОТА ВИ?

Мама.

КАКВО БИХТЕ Й КАЗАЛИ?

Благодаря!

ЗА КОЕ?

За кое не? Благодаря! Не знам дали едно нещо би било достатъчно или две, или три, или пет и де- сет… Това е благодарност. Безконечна!

АКО МОЖЕХТЕ ДА ЗАДАДЕТЕ НА МЪДРЕЦ ЕДИН ВЪПРОС, НА КОЙТО ДА НАУЧИТЕ ОТГОВОРА, КАКЪВ БИ БИЛ ТОЙ?
Имам право само на един въпрос? Вероятно въ- просът ми към него би бил: „Ако имате право на един въпрос, на който да знаете отговора, какъв би бил той?“. Вероятно мъдрецът ще знае по-добър въпрос от мен и отговорът на него ще е може би по-важен. Мисля, че така бих процедирала.

И НАКРАЯ – КАК СТЕ?

Може би този въпрос бих искала да ми бъде зада- ван по-често, както ме попита по-рано. Добре съм. Вълнувам се. Страхувам се много често. Чувствам много. Смея се много. Когато ми е тъжно, започ- вам да се смея. Когато ме боли, пак започвам да се смея. Мисля, че съм добре. Жива съм.

Д-р-Иван-Димитров

Д-Р ИВАН ДИМИТРОВ:ПРОФИЛАКТИКАТА СПАСЯВА ЖИВОТ, НЕ ОПЕРАТИВНАТА ИНТЕРВЕНЦИЯ

Д-р Иван Димитров е началник Сектор по ендоскопска и онкогинекологична хирургия към АГО в МБАЛ
„Света София“. Завършва МУ – Плевен и притежава специалностите „Акушерство и гинекология“ и „Обща хирургия“. Има магистърска степен по „Обществено здраве и здравен мениджмънт“ с дипломна работа ма тема „Оценка и управление на риска от карцином на маточната шийка”.

Участва активно в развитието на сектора по оперативна гинекология и въвеждането на минимално инвазивна лапароскоспка хирургия.
От 2021 г. е част от екипа на МБАЛ „Света София”
с насоченост към онкогинекология, оперативна гинекология и ендоскопска и тазова хирургия.
Д-р Димитров членува в European Endometriosis League, ESGE (European Society for Gynaecological Endoscopy), Българско хирургично дружество, Българско дружество по акушерство и гинекология и Български лекарски съюз.

Д-Р ДИМИТРОВ, ДОКОЛКО ЛАПАРОСКОПСКИТЕ МЕТОДИ ИЗМЕСТИХА ИНВАЗИВНИТЕ ПРОЦЕДУРИ В ГИНЕКОЛОГИЯТА?
Неинвазивната лапароскопска хирургия за лечение и диаг- ностика на гинекологичните заболявания е много по-щадя- ща за пациента и съответно трябва и да бъде по-предпочи- тана. Разбира се, конвенционалната хирургия не би могла да бъде заместена напълно и намира място в съвременната медицина, но в определени случаи. През последните годи- ни се наблюдава положителна тенденция за приложение на лапароскопски методи във все повече болнични заведения. В гинекологичната клиника към МБАЛ „Света София” спо- ред статистиката ни за последната година сме приложили минимално инвазивна лапароскопска хирургия при 75.1% от гинекологичните операции. Тези резултати показват, че сме на нивото на големите европейски клиники, където на- истина се мисли пациентът да е максимално облекчен – с по-кратък болничен престой, с минимална болка и бързо въз- становяване.

КОГА И ПРИ КАКВИ СЪСТОЯНИЯ СА ПРИЛОЖИМИ ЛАПАРОСКОПСКИТЕ ОПЕРАЦИИ ВЪВ ВАШАТА СФЕРА? Лапароскопската хирургия е приложима при всички добро- качествени гинекологични заболявания, както и при диаг- ностиката и лечението на някои злокачествени заболявания. Най-често третираните заболявания са миомна болест на матката, ендометриоза и тумори на яйчниците. Лапароскоп- ската хирургия е основен метод за лечение на онкологични заболявания в ранен стадий и за диагностика в напреднал стадий.

КАКВИ СА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ЛАПАРОСКОПСКАТА ТЕХНИКА ПРИ ДИАГНОСТИКА НА БЕЗПЛОДИЕ?
Когато говорим за диагностика и оперативно лечение на безплодие минимално инвазивните ендоскопски методи са единствените приложими в съвременната хирургия. Кон- венционалната хирургия няма място при тази патология. Развитието на минимално инвазивните техники оказва го- лямо влияние върху диагностиката и лечението на женския инфертилитет. Напредъка на хистероскопските методи и апаратура позволява на хирурга да третира всички заболя- вания в маточната кухина, създавайки оптимални условия за забременяване и износване на бременност. Най-честата патология са полипи, субмукозни миомни възли, прегради и различни вродени малформации на маточната кухина. Лапароскопска хирургия за диагностика и лечение на стерилитет е приложима също и при ендометриоза, миома на матката и тубарна патология.

КОЛКО ВРЕМЕ СЛЕД ТАКАВА ИНТЕРВЕНЦИЯ МОЖЕ ДА ЗАПОЧНАТ ОТНОВО ОПИТИТЕ ЗА ЗАЧЕВАНЕ?
В зависимост от използваните неинвазивни методи и пато- логията, която е третирана, има различни протоколи. Всичко зависи от индивидуалния случай на пациентката. Например при лапароскопско лечение на миома е препоръ- чително да не се забременява в следващите 3 до 6 месеца. При лапароскопско лечение на еднометриоза съветваме па- циентите да започнат с опити за зачеване максимално рано след операцията.
При използване на хистероскопска хирургия най-често опи- ти за зачеване могат да започнат след един месец.
Разбира се, всеки случай е индивидуален и лекуващият лекар ще посъветва пациентката за подходящото в нейния случай.

ИЗВЪНМАТОЧНАТА БРЕМЕННОСТ Е ДРУГ ПРОБЛЕМ ПРИ МЛАДИТЕ ЖЕНИ. МОЖЕ ЛИ ТОЗИ ПРОБЛЕМ ДА БЪДЕ РЕШЕН С ЛАПАРОСКОПСКА ОПЕРАЦИЯ?
За съжаление този проблем се среща все по-често. Извънма- точната бременност е спешно състояние в гинекологичната практика, а понякога и животозастрашаващо. Основен про- блем е ранното или навременно диагностициране и избора на лечение. Медикаментозно лечение се използва рядко и при строг контрол.

За щастие в наши дни основен метод за лечение на извън- маточната бременност е приложението на лапароскопска хирургия. В повечето случаи липсата на апаратура или под- готвен лапароскопски екип е единствената причина за из- ползване на отворена конвенционална хирургия при това състояние.

ПРИ ЖЕНИТЕ В МЕНОПАУЗА ПЪК СЕ ПОЯВЯВА ПРОЛАПС. МОЖЕ ЛИ ТОЗИ ПРОБЛЕМ ДА БЪДЕ РЕШЕН С ЛАПАРОСКОПСКИ МЕТОД? КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ТАЗИ ПРОЦЕДУРА И КОЛКО ТРАЕН Е ЕФЕКТЪТ СЛЕД НЕЯ?

Това състояние води до нарушаване комфорта и качеството на живот на жената. Свързва се с вродена слабост на съ- единителната тъкан и редица предразполагащи фактори. Има редица оперативни техники, които са приложими при пролапс. Когато говорим за жени в менопауза, най-често се използва минимално инвазивна вагинална хирургия. Лапа- роскопски методи се използват при определени условия с добри следоперативни резултати. Независимо от избора на оперативен метод и техника, основен момент в следопера- тивният период, който определя и колко траен ще е ефектът, е режимът на пациента. При използване на лапарскопкска хирургия процентът на рецидиви е по-малък.

КАК ПРОТИЧА САМАТА ЛАПАРОСКОПСКА ОПЕРАЦИЯ? КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ТЯ?
Лапароскопската хирургия, наричана
още „минимално инвазивна” или „безкръвна хирургия”, е съвременният метод за достъп до коремната кухина. За разлика от класическата „отворе- на” хирургия, където се използват различни по размер разрези, при ла- пароскопската се използват един или няколко малки разреза по 0.5 см и 1.0 см. През тези малки разрези хи- рургът поставя ендоскопска камера и работни инструменти. Камерата позволява увеличение на образите и оперативното поле, което гарантира минимална кръвозагуба, минимална травма на тъканите и прецизност на оперативната интервенция. За разли- ка от класическата хирургия, при ла- пароскопската се извършва цялостен оглед на коремната кухина и органите в нея.

КАК СЕ ВЪЗСТАНОВЯВАТ ПАЦИЕНТКИТЕ СЛЕД ОПЕРАЦИЯ?
Това е едно от предимствата на лапа- роскопската хирургия.

Поради липсата на големи разрези и травми на ко- ремната стена, възстановяването след лапароскопска операция е много бързо и е свързано с минимална следоперативна болка и болничен престой.

Именно затова лапароскопската хирургия се причислява към така наречената еднодневна хирургия.

ИМА ЛИ ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ТОЗИ МЕТОД И КАКВИ СА ТЕ?
Има много митове и спекулации по отношение на показания и противопоказания. Както всеки метод и лапароскопската хирургия има противопоказания.

Основните пречки да се извърши интервенцията с лапароскопски методи са голям обем на оперативният обект и напреднало онкологично заболяване.

Предходни оперативни интервенции и обезитет (наднормено тегло) на пациента не са противопоказания за лапароскоп- ска хирургия.

ИМА ЛИ БЪЛГАРИЯ ДОСТАТЪЧНО ПОДГОТВЕНИ СПЕЦИАЛИСТИ ПО ЛАПАРОСКОПИЯ?
В България към момента има малко, но добре подготвени и обучени лапароскопски екипи. В болнични заведения като МБАЛ „Света София” с подготвени ендоскопски екипи, лапа- роскопската хирургия е над 70%, за разлика от останалите, където е средно около 30% от общия обем на интервенциите. Липсата на ендоскопска апаратура или обучение не е причи- на за приложение на класическа хирургия в съвременната медицина. Все повече млади колеги проявяват интерес към лапароскопските методи и техники, което предполага нали чие на добре подготвен екип във всяко лечебно заведение в бъдеще. В клиниката ни залагаме на максимално ранно обу- чение на колегите, дори още от ниво студенти, защото ценим развитието на екипите ни. В момента подготвяме стартира- не на обучителни курсове за специализанти и специалисти по минимално инвазивна ендоскопска хирургия, както и създаване на център по ендоскопска хирургия.

ОТДЕЛЯ ЛИ БЪЛГАРКАТА ДОСТАТЪЧНО ВНИМАНИЕ НА ГИНЕКОЛОГИЧНАТА ПРОФИЛАКТИКА?
Ситуацията е сходна, както с лапароскопските екипи. Съ- временната жена не пропуска ежегодната онкопрофилакти- ка, но липсата на национална скринингова програма остава голяма част от популация непрофилактирана.

В последните години се наблюдава по-голяма ангажи- раност на дамите към тяхното здраве и посетилите гинекологичен кабинет получават адекватна профилак- тика.

ПРЕДИ ГОДИНИ СЕ ПИСА ЗА ОТСТРАНЯВАНЕ НА 12-КИЛОГРАМОВ ЯЙЧНИКОВ ТУМОР ОТ ПАЦИЕНТКА. КАК Е ВЪЗ- МОЖНО ТУМОРЪТ ДА СТИГНЕ ТАКИВА РАЗМЕРИ?
Да, това е още един пример за липсата и необходимостта от национална профилактична програма. Образуванията в областта на женската полова система се развиват бързо, именно затова е изключителна важна профилактиката поне веднъж в годината, а при фамилна обремененост и по-често. Истината е, че подобни случай не се срещат рядко.

Коремната кухина е достатъчно голяма, което позволя- ва безсимптомно развитието на различни видове тумори. При ежегодна профилактика яйчниковите тумори се диагностицират в по-малки размери, което позволя- ва приложението на лапароскопска хирургия.

При липса на профилактика пациентът търси помощ при първите симптоми, което означава голям обем на тумора и задължително приложение на класическа хирургия. Истина- та в подобни случай е, че няма значение какъв метод сме приложили за лечение, а кога е приложен. Късното диагно- стициране гарантира по-лош изход и прогноза на заболя- ването. Профилактиката спасява живот, не оперативната интервенция. Съвременната медицина и здравна система залагат на първо място на профилактика и на второ – на лечение.