Извънматочна бременност се получава, когато ембрионът се установи на  друго място, различно от вътрешната обвивка на матката. Това може да  доведе до животозастрашаващи усложнения.

Най-често извънматочната бременност е свързана със засядане на  ембриона в маточната тръба, но може да се случи и в яйчника или в  коремната кухина.

Без бърза намеса извънматочната бременност може да бъде фатална  за бременната. Фалопиевата тръба, например, може да се спука, което  да доведе до шок и сериозна загуба на кръв. Бързото лечение е от  решаващо значение. То обаче не може да запази ембриона.

Около 1-2% от всички бременности са извънматочни. Този проблем е  причина за 3-4% от смъртните случаи, свързани с бременността.

СИМПТОМИ

Възможно е да няма ранни признаци, че бременността е извънматочна.  Симптомите могат да се проявят още през 4-ата, но и чак през 12-ата  седмица от бременността, макар че са по-чести през 6-9-ата седмица.

Симптомите може да включват: –Болка в корема: Това често се случва в областта на долната част на  таза. –Вагинално кървене: Кръвта може да е по-светла или по-тъмна от  течността при менструация. Тя може да бъде и по-малко вискозна. –Болки в раменете: Това може да означава вътрешно кървене.  Кръвоизливът може да раздразни френетичния нерв, което причинява  болката. –Припадък или колапс: Това е състояние, което изисква спешна  медицинска помощ, защото то може да е резултат от значително  кървене.

УСЛОЖНЕНИЯ

Без бърза диагностика и лечение извънматочната бременност може да  бъде животозастрашаваща за бременната. Лечението не може да спаси  бременността.

Възможните усложнения за бременната включват:

•Вътрешно кървене: Това може да доведе до шок и сериозни  последици. Рискът е по-висок, когато лечението се забави. •Увреждане на фалопиевите тръби: Това може да доведе до  трудности при забременяване в бъдеще. Другата фалопиева тръба на  женатао може да функционира достатъчно добре за забременяване.

След отстраняването на едната увредена фалопиева тръба  забременяването остава възможно в бъдеще. Ако са отстранени и двете,  ин витро оплождането остава възможност за жените, които се надяват  да забременеят.

РИСКОВИ ФАКТОРИ

Следните фактори могат да доведат до по-висок риск от извънматочна  бременност: –Предишна извънматочна бременност: Всяка жена, която е имала  извънматочна бременност, има по-висок риск от нова. –Възраст: Колкото по-възрастна е бъдещата родилка, толкова по-висок  е рискът от извънматочна бременност. –Инфекция: Анамнезата за възпаление и инфекция на фалопиевите  тръби, матката или яйчниците може да увеличи риска от  извънматочна бременност. –Инфекции, предавани по полов път: Някои инфекции, предавани  по полов път, като гонорея или хламидия, увеличават риска от  развитие на тазова възпалителна болест. Наличието на това заболяване  може да увеличи риска от извънматочна бременност. –Тютюнопушене: То също може да увеличи риска. –Увредени или неправилно оформени фалопиеви тръби: Промените  в структурата на фалопиевите тръби или неправилната им структура  могат да затруднят преминаването на яйцеклетките през тях. Това  може да увеличи риска от имплантиране на ембрион извън матката. –Предишна операция: Претърпяно раждане с цезарово сечение  или отстраняване на фиброми увеличава риска от извънматочна  бременност.

Възможно е да има извънматочна бременност без нито един от тези  рискови фактори. Всъщност до половината от всички диагностицирани  извънматочни бременности се срещат при жени, при които няма  известни рискови фактори.

ДИАГНОСТИЦИРАНЕ

Диагностицирането на извънматочна бременност може да бъде трудно,  тъй като ранните симптоми могат да наподобяват тези на други  здравословни проблеми.

Лекарят първо оценява  симптомите и прави тест за  бременност. След това поръчва  трансвагинален ултразвук за  потвърждаване на диагнозата.  Това включва използването на  звукови вълни за създаване

на изображения на матката и  околните области.

Ако е твърде рано да се открие  извънматочна бременност, лекарят

може да назначи кръвни изследвания, за да следи състоянието на  пациентката. Това ще продължи, докато не се потвърди или изключи  извънматочната бременност.

ЛЕЧЕНИЕ

Възможностите за лечение зависят от развитието на бременността и  евентуалните усложнения, които може да са се развили.

ХИРУРГИЧНА ИНТЕРВЕНЦИЯ

Хирургът може да извърши лапароскопия, за да отстрани  извънматочната бременност. Тя включва направата на малък разрез  в пъпа или близо до него и поставянето на малка камера и тънък  инструмент.

Ако извънматочната бременност причини разкъсване на маточната  тръба, хирургът ще извърши спешна операция за отстраняване на  увреждането. Ако това не е възможно, ще отстрани тръбата.

ЛЕКАРСТВЕНА ТЕРАПИЯ

Когато медицинският специалист диагностицира извънматочна  бременност в ранен стадий, лечението с медикаменти може да бъде  вариант. То може да включва метотрексат – лекарство, което спира  клетките на ембриона да се делят и растат бързо. Нежеланите ефекти на  метотрексата могат да включват гадене, повръщане, болки в корема и  евентуално рани в устата.

ПРОФИЛАКТИКА

Не е възможно да се предотврати извънматочна бременност, а до 50  процента от тези бременности настъпват при хора без предшестващи  рискови фактори.

Въпреки това жената може да намали риска от тазово възпалително  заболяване, който може да увреди фалопиевите тръби и да увеличи  риска от извънматочна бременност.

Полово предавани инфекции, като например хламидия и гонорея, са  причина за тазово възпалително заболяване. Използването на бариерни  методи за защита по време на сексуален контакт, като презервативи,  може да помогне за предотвратяване на предаването на тези инфекции.  Отказът от тютюнопушене също може да намали риска от извънматочна  бременност.

Всяка жена, която е имала извънматочна бременност, е изложена  на повишен риск от повторна такава. Важно е в тази ситуация тя  да използва надеждна форма на контрол на раждаемостта, докато  не е готова да зачене, особено ако едната фалопиева тръба е била  отстранена.

Важно е да информирате лекарите за минали извънматочни  бременности. Това може да им помогне да открият по-бързо всяка  бъдеща извънматочна бременност.

НАКРАТКО:

Извънматочна бременност настъпва, когато ембрионът се засели  в тъкан извън утробата, често във фалопиевата тръба. Без бързо

лечение това може да доведе до животозастрашаващи усложнения за  бременната. Лечението обаче не може да запази бременността.

Симптомите на извънматочна бременност може да започнат още  в 4-та, но и чак в 12-та седмица. Диагностицирането на проблема  може да включва комбинация от тестове за бременност, оценка на  симптомите и ултразвуково изследване.

Получаването на ранна диагноза може да намали вероятността  от усложнения, включително увреждане на фалопиевите тръби и

вътрешно кървене. Лечението може да включва хирургическа намеса,  но при ранно откриване на извънматочна бременност от лекаря може  да се приложи и лечение на лекарствена основа.

Нормално е продължителността на менструалния цикъл да варира  леко през отделните месеци, особено при преминаване през пубертета,  кърмене или наближаване на менопаузата. Много други фактори също  могат да повлияят на редовността на менструацията, като например  стрес, лекарства и психични или физически заболявания.

КАКВИ СА ПРИЧИНИТЕ ЗА НЕРЕДОВНА МЕНСТРУАЦИЯ?

Нередовната менструация или олигоменореята може да се появи по  много причини. Много от тях са свързани с нивата на хормоните.

Естрогенът, прогестеронът и фоликулостимулиращият хормон са  основните хормони, отговорни за регулирането на менструалния  цикъл. Ако нещо наруши или промени начина, по който тези хормони  се повишават и понижават при всеки цикъл, това може да доведе до  нередовна менструация.

Случайните нередовни менструации са често срещани и обикновено не  са причина за безпокойство. Факторите, които могат да допринесат за  нередовна менструация, включват: -естествени хормонални промени -хормонален контрол на раждаемостта -стрес -упражнения за издръжливост -загуба на тегло

По-трайните колебания могат да бъдат признак на скрито заболяване.  Някои от потенциалните причини за нередовна менструация са:

Естествени хормонални промени

По време на пубертета тялото претърпява значителни промени.

Може да отнеме няколко години, докато хормоните, които регулират  менструацията, влязат в надежден модел. През това време е обичайно  да има нередовни менструации.

Олигоменореята може да се появи също така след раждане и по време  на кърмене, докато хормоните се нормализират след раждането на  бебето.

Кърменето, особено изключителното и честото кърмене, може да  потисне овулацията, което води до спиране на менструацията. Лекарите  наричат това лактационна аменорея.

Цикълът става нередовен и по време на перименопаузата, която е  първият етап на менопаузата. През този период нивата на хормоните  започват да спадат. Мензисът може да стане все по-разреден, докато не  спре напълно.

Започване на контрацепция

Хормоналният контрол на раждаемостта действа чрез спиране на  овулацията. Това означава, че жената няма истинска менструация,  докато го използва. При някои изобщо няма менструация, при други  има подобно на менструация кървене.

Когато за първи път се започне използване на таблетки, пластир,  имплант или хормонална вътрематочна спирала, през първите няколко  месеца може да има нередовно кървене. С течение на времето то може  да стане по-редовно или да спре напълно.

Спиране на противозачатъчни

Спирането на употребата на хормонални средства за контрол на  раждаемостта също може да доведе до нередовна менструация.  Необходимо е време, за да може хормоналният цикъл на организма  отново да започне да функционира нормално.

Обикновено жените имат изъвменструално кървене от 2 до 4 седмици  след преустановяване на приема на противозачатъчните таблетки.

Следващото кървене е менструация. Може да отнеме до 3 месеца,  докато цикълът се установи в редовен ритъм.

Тези, които са имали нередовна менструация преди да започнат да  използват хормонален контрол на раждаемостта, може да се върнат към  нередовен цикъл, след като спрат да го използват.

СЪПЪТСТВАЩИ ЗДРАВОСЛОВНИ СЪСТОЯНИЯ

Нередовната менструация понякога може да показва здравословно  състояние, като например:

Синдром на поликистозните яйчници

Синдромът на поликистозните яйчници (PCOS) е състояние, при което  в яйчниците се развиват малки, пълни с течност сакове, известни като  кисти. PCOS причинява високи нива на тестостерон, което може да  предотврати или забави овулацията и менструацията.

Другите симптоми на PCOS включват: -акне -прекомерно окосмяване -инсулинова резистентност, която може да повлияе на теглото -депресия -проблеми със забременяването или запазването на бременността

Хранителни разстройства

Разстройства на храненето като анорексия нервоза, булимия нервоза и  преяждане могат да причинят отсъствие или нередовна менструация.  Това е по-вероятно да се случи, ако някой е преживял тежка загуба на  тегло.

Признаците на хранително разстройство могат да включват: -крайно ограничаване на храната или приема на калории -ненужно изключване на цели групи храни от диетата, като например  въглехидрати -гладуване, последвано от преяждане -ходене до тоалетната веднага след хранене -приемане на големи количества храна, когато не сте гладни  Хората, които спортуват прекомерно, също може да имат нередовна

менструация. Когато им е трудно да спрат физическите упражненият,  това е известно като компулсивно спортуване.

Ендометриоза

Ендометриозата е състояние, при което клетките, които обикновено  растат вътре в матката, растат извън нея. Тези клетки съставляват  лигавицата на матката, която се удебелява и изхвърля при всеки  менструален цикъл.

Когато клетките растат на друго място, това циклично удебеляване и  изхвърляне предизвиква силна болка. Други симптоми включват: -тежък цикъл -отделяне на големи кръвни съсиреци -кървене между циклите -проблеми със забременяването

Заболяване на щитовидната жлеза

Щитовидната жлеза произвежда хормони, които влияят на метаболизма,  сърдечния ритъм и други основни функции. Тя също така помага да се  контролира времето на овулацията и менструацията.

Жените с хипертиреоидизъм произвеждат твърде много хормони на  щитовидната жлеза, докато тези с хипотиреоидизъм не произвеждат  достатъчно.

Заболяването на щитовидната жлеза може да направи менструациите  тежки или леки, по-чести или по-редки. При някои то може да доведе и  до спиране на овулацията.

Симптомите на хипертиреоидизъм включват: -безпокойство -сърцебиене -проблеми със съня -нередовна менструация -усещане за горещина -необяснима загуба на тегло или понякога увеличаване на теглото

Симптомите на хипотиреоидизъм включват: -умора -необяснимо наддаване на тегло или понякога загуба на тегло -нередовна менструация или безплодие -суха кожа -чувствителност към студ -депресия -косопад

Заболяването на щитовидната жлеза е лечимо. Недостатъчно активната  щитовидна жлеза може да изисква прием на хормон на щитовидната  жлеза, а радиоактивният йод може да помогне при хипертиреоидизъм.  При някои видове дисфункция на щитовидната жлеза се налага нейното  отстраняване.

ДРУГИ СЪСТОЯНИЯ

Други здравословни състояния, свързани с нередовна менструация,  включват: -диабет тип 1 -синдром на Кушинг -първична яйчникова недостатъчност -вродена надбъбречна хиперплазия -тумори, отделящи хормони

УСЛОЖНЕНИЯ

Нередовната менструация обикновено не е вредна. Въпреки това,  постоянната или продължителна нередовност може да повиши риска от  други състояния, като например: –Желязодефицитна анемия: Кръвта съдържа желязо. Ако  менструациите са тежки или чести, загубата на кръв може да е  достатъчна, за да предизвика недостиг на желязо. –Безплодие: Нередовната менструация може да е резултат от  ановулация, при която тялото не отделя яйцеклетки. Това може да  означава, че жената има трудности със забременяването. –Остеопороза: Овулацията е източник на естроген, който помага за  поддържане на костите силни. Ако жената често няма овулация, може  да е изложена на по-висок риск от остеопороза поради по-малкото  количество естроген. –Сърдечно-съдови заболявания: Липсата на естроген може да  повиши риска от сърдечносъдови заболявания. –Ендометриална хиперплазия: Продължителната нередовната  менструация без лечение може да повиши риска от ендометриална  хиперплазия, която се получава, когато лигавицата на матката стане  необичайно дебела. Това увеличава риска от рак на ендометриума.

ЛЕЧЕНИЕ

Наличието на нередовен от време на време цикъл е нещо обичайно и не  изисква лечение. Нередовните менструации, дължащи се на пубертета,  перименопаузата или противозачатъчните средства, обикновено също  не изискват лечение. Въпреки това е добре да се потърси лекар, ако: -нередовността е постоянна и няма видима причина -нередовната менструация може да е свързана с лекарство или  здравословно състояние -нередовната менструация се появява заедно с други симптоми, като  например тазова болка -жената иска да забременее

Ако има скрита причина, лекарят ще може да я диагностицира.  Лечението ще зависи от причината за нередовността.

Възможните препоръки за лечение може да включват: –Хормонална терапия: Противозачатъчните средства, които съдържат  хормоните естроген и прогестерон, могат да помогнат за повишаване  на нивата на хормоните. Това може да противодейства на ефектите от  липсата на овулация, а също така да направи кръвотеченията редовни  и по-лесни за овладяване или да намали симптомите на състояния  като PCOS. –Постигане на умерено тегло: Както липсата на телесни  мазнини, така и излишните телесни мазнини могат да повлияят на

менструацията. За тези с PCOS, които имат по-високо телесно тегло,  поддържането на здравословно тегло може да понижи нивата на  инсулина. Това води до понижаване на нивата на тестостерона и до  увеличаване на шанса за овулация. –Хранителна терапия: Ако някой иска да отслабне или да наддаде  на тегло или има заболяване, което влияе на храненето му, може да  се възползва от помощта на диетолог. Специалистът може да помогне  за избора на диета, която ще помогне при уникалните за случая  обстоятелства и за поддържане на хормоналното здраве. –Лечение на психичното здраве: Ако нередовната менструация  е свързана със стрес, тревожност, депресия или хранително  разстройство, лекарят може да препоръча психологическа помощ.  За много жени това обикновено включва терапия с психолог.

Пациентките с тежко поднормено тегло може да се нуждаят от лечение  в болница.

– Допълнителни медикаменти: В зависимост от основната причина,  жените с нередовна менструация могат да се възползват от някои  лекарства. Например, лекарят може да предпише метформин за хора  с PCOS. Това е перорално лекарство за понижаване на инсулина при  диабет тип 2, което може да помогне за осигуряване на овулация и  редовна менструация.

КАК НЕРЕДОВНАТА МЕНСТРУАЦИЯ ВЛИЯЕ НА БРЕМЕННОСТТА?

Нередовната менструация понякога може да затрудни забременяването,  тъй като овулацията също може да е нередовна. Жените, които  пропускат менструации, също може да имат месеци, в които нямат  овулация.

Това обаче не означава, че забременяването е невъзможно.  Проследяването на овулацията може да помогне. Препоръчва се: –Проследяване на цикъла: Отбелязвайте всички периоди в календара  и търсете закономерности. Приложенията за проследяване на  менструацията могат да помогнат за точното определяне на времето  на вероятната овулация. Овулацията почти винаги настъпва около 2  седмици преди менструацията. Въпреки това продължителността на  времето между началото на цикъла и следващия път, когато жената  ще овулира, може да варира. –Наблюдение на цервикалната слуз: С наближаването на овулацията  цервикалната слуз ще бъде по-обилна, хлъзгава, прозрачна и  разтеглива. –Измерване на телесната температура: Използвайте термометър, за  да измервате телесната температура всяка сутрин и отбелязвайте кога  тя се повишава. Това може да означава, че сте в овулация. –Използване на комплекти за предсказване на овулацията: Тези  продукти проверяват за рязко повишаване на лутеинизиращия  хормон, което подсказва, че овулацията е предстояща. Жената  вероятно е овулирала, ако има продължително повишаване на  сутрешната телесна температура след положителен тест за овулация.

Ако тези методи не помогнат, говорете с лекар по въпросите на  фертилитета за нередовна менструация. Той ще може да ви даде съвет  какво да правите по-нататък.

НАКРАТКО:

Нередовната менструация и случайните промени в  продължителността на цикъла са нормални. Ако обаче жената  редовно има много кратки или дълги цикли, нещо може да влияе на  менструалния й цикъл.

Временните причини за нередовност може да включват стрес,  естествени хормонални промени и започване или спиране на  противозачатъчни.

Някои лекарства и здравословни състояния също могат да причинят  нередовна менструация. Ако случаят е такъв, лекарят ще може да го  диагностицира и да даде препоръки за лечение.

Жените с нередовна менструация, които искат да забременеят, могат  да се възползват от проследяване на овулацията или от разговор със  специалист по репродуктивна медицина.

За пръв път в света изследователи тестват ваксина, която има за цел да  предотврати особено агресивна форма на рак на гърдата. Опитите се  правят върху доброволци в САЩ.

Учените са разработили ваксината за предотвратяване на тройно  негативен рак на гърдата (TNBC), който понастоящем може да се  избегне само с мастектомия – при хора с висок риск. В идеалния случай  тя ще се превърне и в бустер за хора, които вече са преживели този вид  рак.

Хормоните естроген и прогестерон не стимулират TNBC, както и  излишъкът на протеина HER2 (Human Epidermal Growth Factor Receptor  2), който подпомага растежа на клетките.

Този вид рак се разпространява бързо и се лекува по-трудно, тъй като  не реагира на хормонални лекарства, като тамоксифен, или на целеви  лекарствени терапии, като палбоциклиб (Ibrance).

TNBC съставлява около 10-15% от всички видове рак на гърдата. Между  2012 и 2016 г. при него преживяемостта в САЩ е с 8-16% по-ниска,  отколкото при хормонално-рецепторните видове.

КАК ИЗГЛЕЖДА ИЗПИТАНИЕТО?

След като Администрацията по храните и лекарствата (FDA) разреши  тестването на новото експериментално лекарство, болницата в в  Кливланд и партньорът Anixa Biosciences, Inc. стартираха проучването  в края на миналата година, за да определят правилната доза за  ваксината.

Първоначално в проучването бяха включени 18-24 участници, всички  от които са получили лечение за ранен стадий на TNBC през последните  3 години. Въпреки че лекарите са обявили, че всеки от тях е без тумор,  те са изложени на висок риск от рецидив.

Учените, които провеждат проучването, ще поставят ваксината на  три пъти с интервал от 2 седмици между отделните дози. Те ще следят  отблизо участниците за странични ефекти и имунен отговор.

Ако дозировката се окаже безопасна и ефективна, в изпитанието ще  бъдат включени по-голям брой участници, които ще бъдат в добро  здравословно състояние.

Проучването се финансира от Министерството на отбраната и екипът  очаква да го завърши през септември 2022 г.

НОВ НАЧИН ЗА КОНТРОЛ НА РАКА НА ГЪРДАТА

Ваксината е насочена към α-лакталбумин – протеин, който играе  важна роля в производството на мляко. При нормални обстоятелства  организмът го произвежда само по време на късната бременност

и лактацията. Изследванията обаче са установили, че протеинът е  свръхекспресиран в нововъзникващите тумори.

С ваксината имунната система „се въоръжава“, за да се насочи към  α-лакталбумина. Така организмът ще може да се бори с туморните  клетки, които произвеждат протеина в бъдеще. Освен това той ще  остави непокътната здравата тъкан на гърдата, ограничавайки  увреждането на организма.

Винсент Туохи, доктор на науките, основен изобретател на ваксината  и щатен имунолог в Изследователския институт „Лернер“ към Кливландската клиника, ръководи екипа от изследователи, които  са ваксинирали женски мишки срещу протеина α-лакталбумин и са  установили, че той не предизвиква автоимунно възпаление.

„Това ни показа, че можем да поставим ваксина срещу α-лакталбумин,  без да предизвикваме увреждане на тъканите. Когато установихме, че  ваксинацията с α-лакталбумин възпрепятства появата на тумори на  гърдата при мишки, бяхме развълнувани„, казва д-р Туохи пред Medical  News Today.

Екипът получава същите резултати от няколко други животински  модела на рак на гърдата, което е необходимо, за да може ваксината да  премине към клинични изпитания върху хора.

„Смятам, че е много интересно и иновативно, тъй като ваксината е  насочена към конкретен протеин, който те наричат „пенсионерски  протеин“, защото се среща специфично в определен период от

време при жената. Учените установиха, че този протеин е силно  разпространен и в злокачествената тъкан на гърдата„, коментира д-р  Бхавана Патак, медицински онколог и хематолог в MemorialCare Cancer  Institute в Orange Coast Medical Center в Калифорния. Тя заявява, че

е „много обещаващо“, че изследователите са успели да предотвратят  развитието на тумори на гърдата, а след това и да спрат растежа на  съществуващите тумори с ваксината в животински модели.

Това, което прави ваксината революционна в тази област, е, че  тя имитира стратегията на детските ваксини, като има за цел да

предотврати и ликвидира заболяването. Досега терапиите бяха насочени  към лечение на рака на гърдата, след като болестта се е развила.

„От 1982 г. знаем, че осигуряването на имунитет  преди развитието на тумори може да предотврати  тяхното развитие. Въпреки това повечето  проучвания за ваксини срещу рак са  съсредоточени върху използването им като  средство за лечение, а не за профилактика.“

Професор Винсент Туохи

Подчертавайки, че програмата за ваксиниране на деца е изградена  на базата на профилактиката, която се отнася до предотвратяване на  заболяването, а не до последващото му лечение, д-р Туохи обяснява

основанията за прилагането на същата стратегия при рака на гърдата:

„Не чакаме да се появи полиомиелит или морбили и тогава да се  ваксинираме. Осигуряваме имунитета превантивно“, казва той пред  MNT.

Следващата стъпка е ваксината да бъде предложена на здрави хора с  висок риск от рак на гърдата, включително на тези с мутации на гена  BRCA1.

„По този начин имунитетът срещу рака може да бъде предизвикан  превантивно, без да причинява автоимунни усложнения, а когато  туморът се появи, той се убива, преди да има възможност да се  превърне в зряла единица, която е много трудна за лечение„, казва той.

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ДА БЪДЕШ ПЪРВИ

Д-р Туохи изтъква, че това са ранни изпитания за безопасност и  дозировка във фаза 1 и че изследователите ще могат да определят  ефикасността едва във фази 2 и 3.

В разговор с MNT д-р Чарлз Шапиро, професор по медицина,  хематология и медицинска онкология в Icahn School of Medicine в Mount  Sinai, Ню Йорк, подчертава, че все още предстои дълъг път.

„Проучването във фаза 1 е за определяне на дозата с крайна цел да  се оцени дали има имунен отговор към ваксината. Изпитанията във

фаза 1 са необходими, тъй като те често представляват първи опит  при хора, след като някое лечение е обещаващо в предклинична среда.  По дефиниция фаза 1 е твърде малка, за да се направят каквито и  да било заключения за противораковите ефекти„, казва той. Въпреки  това ученият подчертава, че всяко лечение, което сега учените смятат  за ефективно, някога е било в условията на фаза 1 и че провеждането  на такова изпитване е впечатляващ подвиг.

Освен че става въпрос за доста малко проучване, очевидното  предизвикателство ще бъдат нежеланите ефекти, каза д-р Патак.  Следователно популацията от пациенти ще бъде ключов компонент на  изпитанието, отбеляза д-р Шапиро.

„Ако критериите за участие в изпитанието включват тежко  преболедували пациенти в стадий 4, има известна несигурност дали  имунните отговори към ваксината ще бъдат стабилни“, казва той.  Д-р Туохи признава, че предстоят предизвикателства:

„Все още остават няколко пречки, включително нежелани ефекти,  които нашата ваксина може да предизвика, особено защото е напълно  нова, съдържаща белтъка, който ще бъде разпознат от имунната  система (таргета на ваксината) и адювант, които никога не са били  използвани в клинични изпитвания при хора„.

Прилагането на такива превантивни стратегии при ракови заболявания  също е по-трудно, защото изследователите трябва да изберат таргета

по подходящ начин, казва д-р Патак. „Друга моя загриженост е, че  в крайна сметка това е много специфичен таргет през определен

период от живота. Трябва да се подберат по-възрастни участнички и  изпитанието да е насочено жени в предменопауза, но които са спрели  да кърмят. Надеждата ми е, че в крайна сметка ще намерим друг таргет при жени, които все още кърмят, и ще го използваме по-рано„,  каза тя пред MNT.

Вдъхновение за нови стратегии за борба с други видове рак

Д-р Патак подчертава, че въпреки че проучванията на ваксините се  провеждат от много години, COVID пандемията е е допринесла за  обръщането към друг тип ваксини от досега използваните.

„Мисля, че се намираме в златната ера на имуномедиираната  терапия и в почти всяка област на онкологията използваме или  намираме нови приложения на имунотерапията, а също и на терапии  като ваксините, които активират имунната система както за  предотвратяване, така и за лечение на заболяването„, каза тя.

„Правили сме това с други видове рак;  по-скоро превантивно с рака на маточната

шийка и ваксината срещу човешки папиломавирус,  както и с хепатоцелуларния карцином и

ваксината срещу хепатит В. Това са наистина  забележителни неща.“

Д-р Бхавана Патак

Д-р Патак изразява надежда, че в близко бъдеще изследователите  ще могат да намерят други тъканно-специфични таргети при други

заболявания, като рак на простатата, белия дроб или яйчниците – които  са често срещани и потенциално смъртоносни видове рак.

И изглежда, че д-р Туохи и неговият екип вече работят върху ваксина  за предотвратяване на епителния овариален карцином, най-често  срещаната форма на рак на яйчниците.

„Епителният овариален карцином е най-смъртоносният от всички  гинекологични злокачествени тумори, който убива 53% от заболелите  жени в рамките на 5 години от поставянето на диагнозата. Тази  ваксина е в процес на разработване в сътрудничество с програмата  PREVENT на Националния институт по рака и се надяваме да започнем  клинични изпитвания през следващите няколко години„, казва той.

РАК НА МАТОЧНАТА ШИЙКА

Ракът на маточната шийка възниква, когато в нея се развият ракови  клетки. Шийката на матката свързва влагалището с матката, където по  време на бременността расте бебето.

Ракът на шийката на матката се среща най-често при жени над  30-годишна възраст.

ПРИЧИНИ

Всички форми на рак са резултат от генетични мутации, които  предизвикват неконтролируем растеж и размножаване на клетките в  организма. Основната причина за растежа на рака на маточната шийка  обаче е дългогодишна инфекция с човешки папиломен вирус (HPV). HPV  е често срещана инфекция, предавана по полов път.

СИМПТОМИ

Според Американското дружество за борба с рака общите признаци и  симптоми на рака на маточната шийка може да включват:

-нетипично вагинално кървене, като например кървене след сексуален  контакт или след менопауза

-болка по време на полов контакт

-болка около таза

-необичайно вагинално течение

-подуване на краката

-проблеми с уринирането или отделянето на изпражнения

-кръв в урината

ДИАГНОСТИЦИРАНЕ

Обикновено лекарите провеждат скрининг за рак на маточната шийка с  помощта на PАР тест или HPV тест. PАР тестът търси клетки, които биха  могли да се превърнат в ракови в организма, а HPV тестът проверява за  наличие на HPV.

Хората, които получат положителен резултат от скрининга или които  имат симптоми на рак на маточната шийка, трябва да посетят гинеколог  за потвърждаване на диагнозата. Диагностицирането обикновено  включва проверка на анамнезата и физически преглед на таза.

Назначените допълнителни изследвания може да включват колпоскопия  или биопсия. Ако тези изследвания покажат рак на маточната шийка,  лекарят може да реши да назначи допълнителни изследвания, за да  провери докъде са се разпространили евентуалните тумори, например с  магнитно-резонансно сканиране или цистоскопия.

ПРОГНОЗА

Прогнозата за рака на маточната шийка зависи от това докъде се е  разпространил и от други фактори, като например наличието на други  здравословни проблеми.

Според Американското дружество за борба с рака 5-годишната  преживяемост при рак на шийката на матката е 66%. Това означава,  че пациентите обикновено оцеляват поне 5 години след поставяне на  диагнозата рак на маточната шийка.

Само 17% обаче оцеляват, ако ракът се разпространи в отдалечени  части на тялото.

РАК НА ЯЙЧНИЦИТЕ

Ракът на яйчниците се появява, когато раковите клетки растат в  яйчниците, фалопиевите тръби или перитонеума.

Яйчниците са репродуктивни органи, които произвеждат яйцеклетки  при жените. Много случаи на рак на яйчниците може да започнат в  маточните тръби, които се движат от яйчниците към матката.

Ракът може да започне и в перитонеума, който представлява тънка  тъкан, покриваща органите и вътрешната стена на корема.

ПРИЧИНИ

Не е ясно какво причинява рака на яйчниците, но изследователите са  разработили няколко теории въз основа на настоящите познания за  рисковите му фактори.

Наследствени или придобити генетични промени предизвикват  превръщането на клетките в ракови. Например гените, познати като  BRCA1 и BRCA2, са свързани с риска от рак на яйчниците.

Бременността и противозачатъчните средства понижават риска от  развитие на този рак. Някои изследователи смятат, че това предполага,  че овулацията играе роля в причиняването му.

Друга теория е, че веществата, които причиняват рак, могат да  попаднат в организма през матката или фалопиевите тръби.

СИМПТОМИ

Някои признаци и симптоми на рака на яйчниците включват: -подуване на корема -болка в стомаха или таза -умора -затруднения при хранене или бързо чувство за ситост -болка и подуване на стомаха -болка по време на сексуален контакт -проблеми с ходенето до тоалетна, като например спешна или честа  нужда от уриниране -промени в модела или интензивността на менструацията -загуба на тегло

ДИАГНОСТИЦИРАНЕ

Всеки, който има признаци или симптоми на рак на яйчниците, трябва  да се обърне към лекар за преглед. Докторът проверява медицинската  и семейната история на пациента за рискови фактори за рак на  яйчниците. Обикновно извършва тазов преглед, за да провери за  уголемени яйчници или течност в стомаха.

Ако има признаци на рак, лекарят назначава допълнителни  изследвания, които може да включват:

-образни изследвания, като например ядрено-магнитен резонанс или  ултразвуково изследване

-кръвни тестове, например CA-125.

-биопсия

-генетични изследвания

-колоноскопия или лапароскопия

ПРОГНОЗА

Прогнозата при рак на яйчниците зависи от няколко фактора,  включително ранното откриване, разпространението на тумора и  цялостното здравословно състояние на пациента. Тя варира и в  зависимост от вида на рака на яйчниците.

По данни на Националния институт по рака 49% от жените с рак на  яйчниците оцеляват поне 5 години след първоначалната диагноза.  Повечето пациентки с локализиран и регионален рак на яйчниците  преживяват поне 5 години. Това са случаите, когато ракът не се е  разпространил или се е разпространил близо до първоначалното място.  Само 31% от хората с дистантен рак на яйчниците обаче преживяват 5  години. В този случай ракът се е разпространил в отдалечени части на  тялото.

ПРИЛИКИ И РАЗЛИКИ

Шийката на матката се свързва с яйчниците, което означава, че между  рака на шийката на матката и рака на яйчниците може да има някои  прилики. Например и двата вида рак могат да причинят нетипично  вагинално кървене и изпускане.

Въпреки това Центровете за контрол и превенция на заболяванията  (CDC) изтъкват няколко характерни признака на рака на яйчниците,  които не се срещат често при рака на маточната шийка:

-бързо усещане за ситост

-натиск върху таза

-честа или спешна нужда от уриниране

-запек

-подуване на корема

-болки в стомаха или гърба

Други основни разлики са свързани с причините и скрининга.  Ракът на шийката на матката обикновено е резултат от инфекции с

HPV, но конкретните причини за рака на яйчниците засега не са ясни.

Това прави скрининга за HPV вируса добър метод за откриване на  евентуални случаи на рак на маточната шийка. РАР тестовете са друг  добър инструмент за скрининг на рак на маточната шийка.

Не съществуват обаче надеждни методи за скрининг на рак на  яйчниците. Жените със симптоми на рак на яйчниците може да се  подложат на трансвагинален ултразвук или кръвни тестове CA-125.  Процентът на преживяемост при локализираните форми на тези видове  рак е сходен. Американското дружество за борба с рака изчислява, че  93-98% от жените с рак на яйчниците и 92% от тези с рак на маточната  шийка оцеляват поне 5 години. Въпреки това, според тях само 17% от

жените с отдалечен рак на маточната шийка оцеляват поне 5 години, в  сравнение с 31-60% от хората с отдалечен рак на яйчниците.

КОГА ДА ПОТЪРСИТЕ ЛЕКАР?

Важно е да се свържете с лекар при каквито и да било признаци  и симптоми на рак на маточната шийка или яйчниците. Ранното  откриване е основен фактор за успеха на лечението.

CDC препоръчва жените да започнат редовен скрининг за рак на  маточната шийка от 21-годишна възраст. Няма обаче препоръки за  редовни прегледи за рак на яйчниците без симптоми.

ДРУГИ РАКОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ, РАЗПРОСТРАНЕНИ ПРИ ЖЕНИТЕ

Ракът на маточната шийка и ракът на яйчниците са видове  гинекологични ракови заболявания. Това е група ракови заболявания,  които започват в репродуктивната система на жената, но могат да се  разпространят по цялото тяло. Гинекологичните ракови заболявания  включват: -рак на маточната шийка -рак на яйчниците -рак на матката -рак на вагината -рак на вулвата

Най-често срещаните видове рак при жените обаче са ракът на гърдата,  на белия дроб и на дебелото черво. На тях се падат около 50% от всички  диагностицирани ракови заболявания при жените.

НАКРАТКО:

Ракът на маточната шийка и ракът на яйчниците започват в  женската репродуктивна система и имат някои сходства. Въпреки  това ракът на яйчниците причинява няколко характерни симптома,  като например прекалено бързо чувство за ситост и подуване на  корема.

Причината за рака на яйчниците все още не е ясна, но много от  случаите на рак на маточната шийка се дължат на HPV инфекции.  Скринингът за HPV или използването на РАР тест са добри методи за  откриване на рак на маточната шийка.

Няма надеждни методи за скрининг за рак на яйчниците при хора без  симптоми.

И двата вида рак имат добри перспективи, когато са локализирани.  Въпреки това по-малко жени оцеляват при рак на маточната шийка,  отколкото при рак на яйчниците, след като той се е разпространил в  отдалечени части на тялото.

РАКОВИ ЛИ СА ГРАНИЧНИТЕ ТУМОРИ НА ЯЙЧНИЦИТЕ?

Граничните тумори на яйчниците са неинвазивни абнормни клетки или  образувания, които се формират в тъканта, покриваща яйчниците.

Cancer Research UK посочва, че тъй като тези тумори са бавно растящи  и неинвазивни, лекарите ги смятат за неракови. Въпреки това от  организацията подчертават, че в много редки случаи клетките на  граничните тумори на яйчниците могат да се развият в ракови клетки.  Медицинските специалисти определят този тип тумори и като атипични  пролиферативни тумори или тумори с нисък злокачествен потенциал.

По данни на американския Национален институт по ракови  заболявания около 75% от граничните тумори на яйчниците са в стадий  1 към момента на диагностициране, което означава, че туморите са  ограничени до яйчниците или фалопиевите тръби.

Правилното диагностициране е от изключителна важност, тъй като  лечението на този вид тумор се различава от лечението на яйчниковите  тумори, които са категорично злокачествени.

КОЛКО ЧЕСТО СЕ СРЕЩАТ ГРАНИЧНИТЕ ТУМОРИ НА  ЯЙЧНИЦИТЕ?

Проучване от 2019 г., проведено в Нидерландия, констатира, че  честотата на заболеваемост от гранични тумори на яйчниците в  страната е достигнала своя връх през 2011 г. – около 4,2 на 100 000  души, но през последните години тази честота леко е намаляла.

Друго проучване от 2021 г., проведето в Китай, отбелязва, че тези  тумори представляват 10-15% от епителните тумори на яйчниците.  Епителните ракови образувания растат върху или във вътрешността на  тънките тъкани, които покриват частите на тялото.

ВИДОВЕ

Съществуват няколко вида гранични тумори на яйчниците, които се  различават в зависимост от засегнатите клетки. Най-често срещаните  видове са серозен и муцинозен. Серозните тумори съставляват около 50%  от всички гранични тумори на яйчниците, а муцинозните – около 45%.

Други, по-рядко срещани видове включват:

•граничен на Бренер

•ендометриоиден

•серомуцинозни

•светлоклетъчен

СТАДИИ

Медицинските специалисти класифицират граничните тумори  на яйчниците в четири стадия в зависимост от размера и  местоположението им. Четирите стадия са:

–Стадий 1: Най-ранният стадий, при който туморът е разположен в  единия или в двата яйчника.

–Стадий 2: Може да включва разпространение на туморни клетки в  съседни тъкани, като например: •фалопиеви тръби •матка •пикочен мехур •ректум

–Стадий 3: включва разпространение на тумора в коремната кухина. –Стадий 4: Най-напредналият стадий, при който туморните клетки са  се разпространили в отдалечени органи.

МОГАТ ЛИ ГРАНИЧНИТЕ ТУМОРИ НА ЯЙЧНИЦИТЕ ДА СЕ  РАЗПРОСТРАНЯТ?

Граничните тумори на яйчниците, които са напреднали след стадий 1,  могат да увеличат размера си и да се разпространят в близките тъкани  и лимфни възли, както и в отдалечени части на тялото.

Въпреки това, повечето гранични тумори на яйчниците не са  напреднали отвъд стадий 1 към момента на диагностициране.

ДИАГНОСТИЦИРАНЕ

Диагностиката на гранични тумори на яйчниците може да включва  няколко етапа.

Обикновено първата стъпка се състои от общ физически преглед  и преглед на медицинската история на лицето, за да се провери за

необичайни признаци и симптоми. След това лекарят извършва преглед  на таза, за да изследва: -яйчниците -фалопиевите тръби -вагината -шийката на матката -матката -ректума

Обикновено се прави и цитонамазка – тест, който помага да се оцени  състоянието на шийката на матката.

За да се постави окончателна диагноза на граничен тумор на  яйчниците, лекарят назначава няколко диагностични теста. Те могат да  включват: -трансвагинален ултразвук -компютърна томография -биопсия -изследване на CA-125 – кръвен тест, с който се търсят маркери за  рак и други състояния.

ЛЕЧЕНИЕ

Лечението варира в зависимост от стадия на диагностициране. То  зависи и от решението на пациента по отношение на репродуктивната  функция. Терапията може да цели запазване на фертилитета, когато  това е възможно и безопасно.

СТАДИЙ 1 ИЛИ 2

Лекарите обикновено препоръчват операция за отстраняване на  граничен тумор в стадий 1 или 2. Възможностите за хирургична намеса  варират в зависимост от това дали пациентът е в детеродна възраст и  желае да запази фертилността си.

Жените, които искат да имат деца, може да бъдат подложени на  едностранна салпингооофоректомия, която включва отстраняване  на засегнатия яйчник и прилежащата му фалопиева тръба. Като

алтернатива е възможмжно да бъде направена частична оофоректомия,  която включва отстраняване на част от яйчника.

Ако пациентката не желае да има деца, лекарите може да препоръчат  двустранна салпингооофоректомия, при която хирургът отстранява

и двата яйчника и фалопиевите тръби. Лекарят може да препоръча и  хистеректомия, при която се отстранява матката. Хистеректомията  може да доведе до отстраняване и на други органи, като шийката на  матката, яйчниците и маточните тръби.

СТАДИЙ 3 ИЛИ 4

Според американския Национален институт по ракови заболявания  пациентка с граничен тумор на яйчниците в стадий 3 или 4 ще се  нуждае от хирургично лечение, което може да включва: -двустранна салпингооофоректомия -хистеректомия -оментектомия, която представлява хирургично отстраняване на  оментума – мастната тъкан в корема, която обгражда коремните  органи

Ако туморът в 3-ти или 4-ти стадий рецидивира, лекарят може да  препоръча комбинация от операция и химиотерапия.

ПРОЦЕНТИ НА ПРЕЖИВЯЕМОСТ

Според проучване от 2019 г., използващо данни от Нидерландия,  5-годишната относителна преживяемост при гранични тумори на  яйчниците е висока – 98%.

Изследователите продължават да проучват допълнителни възможности  за лечение на гранични тумори.

ПРИЧИНИ

По данни на Cancer Research UK около 15% от туморите на яйчниците  са гранични. Тези тумори обикновено засягат жени на възраст 20-40  години.

В редки случаи граничен тумор на яйчника в стадий 1 може да стане  раков и да се разпространи в други части на тялото. Според статия от  2012 г. 20-30% от тези тумори се трансформират в рак въз основа на  няколко фактора.

Точната причина за появата на рак на яйчниците е неизвестна.  Американското дружество за борба с рака посочва, че следните фактори  могат да играят роля за това дали човек ще развие тумори или рак на  яйчниците: -нива на хормони, наречени андрогени -увеличен брой овулации, например поради ранно започване на  менструация или късно настъпване на менопауза -генетични фактори:

НАСЛЕДСТВЕНИ ЛИ СА ГРАНИЧНИТЕ ТУМОРИ НА ЯЙЧНИЦИТЕ?

В едно по-старо проучване от 2010 г. се отбелязва, че генетичните  фактори играят роля за развитието на граничнни тумори на яйчниците.  В момента няма проучвания, които да оспорват това твърдение.

Ракът на яйчниците има наследствен компонент, който може да  увеличи риска от развитие на заболяването. Около 5-10% от случаите на  рак на яйчниците се развиват при хора, които са имали близък член на  семейството с това заболяване.

НАКРАТКО:

Граничните тумори на яйчниците са абнормни клетки или  образувания, които се развиват в тъканта, обвиваща яйчника. Тъй  като тези образувания са бавноразвиващи се и имат ниска честота  на разпространение в други телесни тъкани, лекарите обикновено ги  смятат за неракови.

Независимо от това, въпреки че повечето гранични тумори за  яйчниците са неракови, в редки случаи те имат потенциала да  се превърнат в ракови. Раковите гранични тумори на яйчниците

нарастват по размер и се разпространяват в близки или отдалечени  телесни тъкани.

Лечението зависи от стадия на диагностициране. В стадий 1 или 2  може да се наложи само хирургично лечение, докато в стадий 3 или 4  може да се наложи по-агресивно хирургично лечение в комбинация с  химиотерапия.

Много жени с е ндометриоза изпитват силна болка, подуване на  корема и спазми, особено по време на и преди менструалния цикъл.  Болкоуспокояващите средства, продавани без рецепта, и домашните  средства могат да помогнат, но те не облекчават напълно значителната  болка, която често се среща при това състояние.

Продължаващата болка може да повлияе на начина на живот.  Някои жени със заболяването развиват депресия – разстройство на  настроението, което предизвиква чувство на тъга и безнадеждност.  Депресията е едно от най-разпространените психични разстройства в

Съединените щати и засяга почти два пъти повече жени, отколкото мъже.

Според литературен обзор от 2017 г. хората с ендометриоза съобщават  за висока честота на психиатрични състояния като депресия и  тревожност. Проучванията предполагат връзка между ендометриозата  и депресията. Въпреки това учените все още не знаят как и дали  ендометриозата директно причинява депресия.

Експертите смятат, че хроничната тазова болка (ХТБ), свързана с  ендометриозата, играе роля. Тази силна, продължаваща болка може  значително да повлияе на ежедневния начин на живот. Заради нея  може да се наложи излизане в болнични, отстъствие от работа или  училще. Може да се стигне и до отдръпване от интимни отношения  заради симптомите. В резултат на това психичното здраве на засегната  може да се влоши.

Метаанализ от 2018 г. показва, че сред хората с ендометриоза тези с  тазова болка имат значително по-високи нива на депресия.

КАК ЕНДОМЕТРИОЗАТА ВЛИЯЕ НА ПСИХИЧНОТО ЗДРАВЕ?

Ендометриозата е често срещано гинекологично заболяване. То засяга  около 10-15% от жените в репродуктивна възраст.

То може да причини симптоми, включващи: -хронична тазова болка -болезнена менструация или дисменорея -болезнен полов акт или диспареуния -безплодие

Освен това може да е трудно да се диагностицира. Много жени с  ендометриоза се консултират с няколко лекари, преди да получат  диагноза. Това ги оставя да живеят с хронична, необяснима болка  в продължение на години, което може да се отрази негативно на  психичното им здраве.

Хората с ендометриоза, наред с тревожността или депресията, може да  страдат от по-ниско самочувствие и по-ниска самооценка. Това може  да е свързано с функционалните ограничения на тялото им. То обаче  може да бъде и резултат от физическите промени, които много хора с  ендометриоза изпитват, включително: -белези от операции -непреднамерено увеличаване на теглото вследствие на хормонална  терапия -умора и отпадналост от обилно кървене и анемия -симптоми на менопауза, като горещи вълни, умора, намалено либидо и  вагинална сухота

Някои изследвания показват също така връзка между ендометриозата  и промените в мозъчната химия. Проучване от 2018 г., проведено

при мишки, установява, че болните от ендометриоза имат повишена  чувствителност към болка и е по-вероятно да страдат от депресия.

Тази връзка обаче не е достатъчно добре проучена. Учените трябва  да проведат повече изследвания, за да разберат дали и защо  ендометриозата влияе на мозъчната биохимия при хората.

ЛЕЧЕНИЕ И СТРАТЕГИИ ЗА СПРАВЯНЕ

Няма лечение, което да излекува ендометриозата. Тя е хронично,  прогресиращо състояние, което може да се контролира с медикаменти и  мерки за подобряване на начина на живот.

Курсът на лечение, препоръчан от лекаря, зависи състоянието на  пациентката и от други фактори, включително: -възраст -тежестта на симптомите -стадий на ендометриозата -бъдещо желание за деца

Лечението на ендометриозата има за цел да премахне болката. Ако  жената иска да има деца, друга цел е да се предотврати безплодието.

Обезболяващи медикаменти

Може да се използват различни методи за справяне с болката.

Болкоуспокояващи лекарства

Ако болката е слаба, може да се използват лекарства без рецепта за  нейното намаляване. Макар че тези медикаменти могат да облекчат  някои менструални болки, доказателствата, подкрепящи употребата им  за справяне с болка, свързана с ендометриоза, са малко. Това се отнася  особено за нестероидните противовъзпалителни средства. В някои  случаи лекарят може да предпише по-силни лекарства, за да помогне за  овладяване на болката.

Хормонална терапия

Въпреки че ендометриозните участъци са извън матката, те преминават  през същите хормонални колебания по време на менструалния цикъл.

Хормоналните нива на жената контролират тези промени.

Лекарите често използват хормонална контрацепция, за да се справят  с това. Хормоналното лечение може да попречи на яйчниците да  произвеждат определени хормони, спирайки овулацията. Лечението  на ендометриозата с хормони забавя растежа и активността на  анормалната ендометриална тъкан.

Хормоналните терапии включват: -лекарства с гонадотропин-освобождаващ хормон -хормонални контрацептиви -прогестини

Хирургично лечение

Някои хирургични лечения могат да осигурят значително облекчение  от болката, свързана с ендометриозата. Тези лечения обаче могат да  осигурят само краткосрочно решение.

Възможностите за хирургично лечение включват: -лапароскопия -лапаротомия -прекъсване на тазовите нерви

По време на лапароскопията или лапаротомията лекарят може да: -локализира ендометриална тъкан -да изследва размера на растежа на петната -да отстрани всяка абнормна тъкан

Засегнатите може да се нуждаят от множество операции в продължение  на няколко години, за да се справят с ендометриозата си.

В някои случаи лекарят може да препоръча трайно решение на тазовата  болка. Това включва прекъсване на тазовите нерви. Въпреки че може да  намали болката, то е необратимо.

Пациенките трябва да са наясно какво се случва по време на тези  процедури, за да вземат информирано решение за репродуктивното си  здраве.

ЛЕЧЕНИЕ НА БЕЗПЛОДИЕ

Следните възможности могат да помогнат на хора с ендометриоза да  запазят или увеличат плодовитостта си:

Лапароскопия

По време на лапароскопията лекарят прокарва оптичен уред през малък  коремен разрез. След това той може да идентифицира и отстрани  ендометриална тъкан.

Тази операция може да се препоръча на пациентки с лека или умерена  ендометриоза.

Ин витро оплождане

Жените могат да опитат и ин витро оплождане. То включва оплождане  на извадена яйцеклетка със сперматозоиди за създаване на ембрион.  След това медицински специалист имплантира ембриона в матката.

Ин витро оплождането обаче не е подходящо за всеки. Освен това  достъпът до него може да бъде труден и прекалено скъп.

НАКРАТКО:

Ендометриозата е сравнително често срещано заболяване, при което  тъканите на матката се разрастват на други места в тялото. То  причинява хронична болка в таза, която се свързва с по-високи нива  на депресия.

Животът със значителна болка може да увеличи рисковете за  психични проблеми на човека.

Вид тъкан, наречена ендометриум, покрива вътрешността на матката.  През всеки месец лигавицата се удебелява, а най-дебела е точно преди  овулацията.

При човек с ендометриоза абнормалната тъкан, която се разраства  извън матката, се държи по подобен начин. Тя се удебелява преди  овулацията, а по време на менструацията се подува и кърви на места,  на които не би трябвало. Тази набъбнала тъкан може да блокира  фалопиевите тръби или да се разрасне в яйчниците, което може да  затрудни забременяването.

ПРИЧИНЯВА ЛИ ЕНДОМЕТРИОЗАТА БЕЗПЛОДИЕ?

Макар че ендометриозата не е задължително да причинява безплодие,  тя може да намали фертилитета при много жени. Това не означава, че  жените с ендометриоза не могат да забременеят, а че може да им е по-  трудно да забременеят.

Експертите смятат, че около половината от жените с безплодие имат и  ендометриоза.

Ендометриозата е прогресивно заболяване, което означава, че може  постепенно да се влоши с течение на времето. Тъй като все повече и  повече участъци от ендометриозна тъкан се разрастват в областта на  таза и корема, те могат да блокират репродуктивните органи. Това  затруднява достъпа на сперматозоидите до яйцеклетката.

Освен това тези израстъци могат да увредят репродуктивните органи,  като им попречат да работят правилно.

Ендометриозата може да повлияе на на фертилността и по следните  начини:

-пречи на ембриона да се имплантира -води до образувания по фалопиевите тръби

-влияе на растежа на яйцеклетките

-създава хормонален дисбаланс

-причинява хронично възпаление в таза

ВИДОВЕ ЕНДОМЕТРИОЗА И ПЛОДОВИТОСТ

Съществуват три основни типа ендометриоза: повърхностна  перитонеална, ендометриоми и дълбоко инфилтрираща. Тези  класификации описват мястото, където ендометриозните участъци са  се разраснали в тялото на човека. Жена може да има един или няколко  типа.

Освен това медицинските специалисти разделят ендометриозата на  стадии. Те варират от I до IV, като I стадий е най-малко тежък, а IV  стадий е най-тежък.

Повърхностна перитонеална

Перитонеумът е тънък слой, който покрива корема. Когато жена  има перитонеална лезия, тя може да има израстъци или кисти в  перитонеума.

Лекарите обикновено класифицират повърхностните перитонеални  лезии като ендометриоза в I или II стадий. Въпреки че повърхностната  перитонеална лезия е най-малко тежката форма на ендометриоза, някои  жени може да срещнат трудности при зачеването.

Ендометриоми

Ендометриомите са кисти, които растат на повърхността на яйчниците  или вътре в тях. Те са тъмни, пълни с течност сакове, които лекарите  понякога наричат шоколадови кисти.

Когато жена има ендометриом, той обикновено е ендометриоза в стадий  III или IV. Това означава, че при нея може да започне да се разраства тъкан по фалопиевите тръби и яйчниците.

Ендометриомите могат да окажат значително влияние върху  плодовитостта поради увреждащото им въздействие върху тъканта на  яйчниците. Това може да доведе до проблеми с овулацията.

Дълбоко инфилтрираща

При дълбоко инфилтриращата ендометриоза тъкан, подобна на  ендометриума, се разраства върху органи в близост до матката, като  вагината, пикочния мехур и червата. Това е най-тежката форма на  заболяването.

Лекарите обикновено класифицират дълбоко инфилтриращата  ендометриоза като IV стадий, тъй като човек има израстъци или  лезии, които се простират на 5 мм под перитонеума. В допълнение  към ендометриомите, жена с ендометриоза в IV стадий може да има  обширни разраствания в яйчниците, матката и ректума.

Ако вече е претърпяла предишни операции за отстраняване на кисти,  жената може да е загубила и значителен брой яйцеклетки.

Важно е да се отбележи, че въпреки че на този етап зачеването по  естествен път не е възможно, напълно е възможна ин витро бременност.

ИНДЕКС НА ПЛОДОВИТОСТТА ПРИ ЕНДОМЕТРИОЗА

Ако жена с ендометриоза иска да зачене, лекарят може да оцени  състоянието й, като използва индекса на ендометриозна плодовитост  (EFI).

EFI е 10-точкова скала, която може да покаже на лекаря каква е  вероятността за забременяване без медицинска намеса. Скалата отчита  фактори, сред които:

-възраст

-стадий на ендометриоза

-най-малка функционална оценка (измерва функцията на маточните  тръби и яйчниците)

-продължителност на безплодието

-медицинска история

-предишни бременности

Резултатът може да предскаже вероятността за забременяване и да  помогне на пациентките и лекарите да вземат най-добрите решения за  тяхната плодовитост.

Въпреки че препоръките варират при отделните хора, в проучване от  2021 г. се стига до заключението, че жените с резултат 5 или повече  точки може да са в състояние да заченат по естествен път. Препоръчва  се изчакване за период от 24 месеца преди медицинска намеса.

Авторите твърдят, че тези с резултати 4 или по-ниски трябва да бъдат  насочени за изкуствено репродуктивно лечение по-бързо.

ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА БЕЗПЛОДИЕ ПРИ  ЕНДОМЕТРИОЗА

Няколко варианта за лечение са достъпни за жени с ендометриоза,  които не са забременели след 6-12 месеца опити.

Лечението, което лекарят препоръчва, зависи от стадия и вида на  ендометриозата.

Лечение на стадии I-II

В по-ранните стадии на ендометриозата жената може да успее да  забременее без никаква медицинска помощ. Въпреки това, ако изпитва  затруднения да зачене, лекарят може да извърши лапароскопия. Това

е процедура, при която медицинският специалист вкарва камера през малък разрез в стомаха. Докторът може да я използва, за да прецени колко лезии има пациентката и да ги отстрани хирургически, ако е  необходимо.

Въпреки че лапароскопията се смята за лека операция, тя е свързана с  някои рискове. Ако лекарят отстрани лезиите от яйчника, те могат да  намалят броя на яйцеклетките.

При жени на 35 или повече години може да се препоръчат комбинация  от лекарството кломифен с вътрематочна инсеминация (IUI) вместо  операция. По време на това лечение пациентката приема кломифен  цитрат, за да предизвика овулация. Когато настъпи овулация, лекарят  поставя сперматозоиди в матката с помощта на тънка тръбичка. Ако  това лечение е неуспешно, лекарят може да предложи инжекционни  лекарства за плодовитост или IVF.

Лечение на стадии III-IV

При по-късните стадии на ендометриоза обикновено се  препоръчва IVF.

Това лечение изисква инжектиране на лекарства  за плодовитост, които насърчават растежа

на яйцеклетките. След като жената има  достатъчно яйцеклетки, лекарят

ги събира. След като избере  най-добрите яйцеклетки,  той опложда всяка от

тях със сперматозоиди,  за да създаде ембриони.  След това ембрионите се  имплантират в матката.

НАКРАТКО:

Ендометриозата е състояние, при което ендометриоподобна тъкан  расте извън матката. То може да повлияе на плодовитостта, като  затрудни забременяването.

Жените в ранните етапи на заболяването може да успеят да заченат  без медицинска помощ, но в по-късните етапи вероятно ще се нуждаят  от медикаменти, IUI или IVF.

Някои хора може да възприемат менопаузата като важен етап в  живота: преход към средната възраст. Други може да се притесняват от  добре познатите симптоми, като горещи вълни и нощно изпотяване.

Въпреки че менопаузата е естествен и здравословен преход, тя може  да бъде съпроводена с някои неприятни странични ефекти. Често  срещани симптоми са вагинална сухота, дискомфорт по време на  секс, затруднения със съня, лошо настроение, тревожност, намалено  сексуално желание и проблеми с паметта и концентрацията.

За сърцебиенето не се говори широко във връзка с менопаузата и  затова е по-вероятно то да изненада жените в този период. То може  да се появи поради хормоналните промени не само по време на

менопаузата, но и по време на менструацията и бременността, и често е  временно.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА СЪРЦЕБИЕНЕТО?

Сърцебиенето се нарича още нередовен сърдечен ритъм или аритмия.  Това са сърдечни удари, които внезапно са по-забележими от  редовните.

По време на палпитация сърцето може да бие, да трепти, да забързва  или да бие неравномерно. Сърцебиенето често е краткотрайно, с  продължителност само няколко секунди или, в по-лошия случай,  няколко минути.

Палпитациите може да изглеждат тревожни, но те често са безобидни и  не е задължително да сигнализират за сериозен проблем. Въпреки това  хората все пак трябва да се свържат с лекар, ако се появят.

ПРИЧИНИ ЗА СЪРЦЕБИЕНЕ ПО ВРЕМЕ НА МЕНОПАУЗА

Жена, която понякога усеща, че сърцето й прескача или пропуска  ритъм, може да е засегната от сърцебиене в менопаузата. Това е често  срещан симптом на перименопаузата.

Перименопаузата е периодът преди менопаузата. Менопаузата  настъпва, когато жената не е имала менструация в продължение  на 12 месеца. След това се казва, че тези хора са във фазата на  постменопаузата.

Сърцебиенето е пряк резултат от по-ниските нива на хормона  естроген, което води до свръхстимулация на сърцето. Такъв спад  в производството на хормона може да бъде свързан с увеличаване

както на сърдечната честота, така и на честотата на сърцебиенето и  незастрашаващите аритмии.

КОГА ДА СЕ ОБЪРНЕТЕ КЪМ ЛЕКАР?

Въпреки че сърцебиенето обикновено е безвредно, човек, който го  изпитва, не трябва да го пренебрегва. Наложителна е консултация  с лекар за поставяне на диагноза и за изключване на евентуални  аномалии.

Лекарите обикновено искат по-специално да проучат дали сърцебиенето  е свързано със задух, замайване или дискомфорт в гърдите.

Сърцебиенето в менопаузата може да увеличи сърдечната честота с

8-16 удара в минута. Някои хора обаче съобщават за много по-големи  увеличения, като сърдечният им ритъм достига до 200 удара в минута.

Жените в менопауза, при които се наблюдава неравномерно  сърцебиене, често се лекуват с помощта на естествени методи. Когато  проблемите са причинени от намалени нива на естроген, лечението  може да включва комбинация от промени в начина на живот и  природни средства.

Няколко промени в начина на живот могат да помогнат за намаляване  на появата на менопаузално сърцебиене. Те включват: -намаляване на приема на кофеин чрез пиене на по-малко кафе и  други напитки с високо съдържание на кофеин -намаляване или избягване на стимуланти, като цигари и алкохол -практикуване на техники за релаксация, като йога и дихателни  упражнения.

РИСК ОТ СЪРДЕЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ И МЕНОПАУЗА

Според Британската фондация за сърдечни заболявания (BHF) жените  като цяло имат по-малък риск да бъдат засегнати от коронарна болест  на сърцето (КБС) преди менопаузата. След това рискът от нея се  увеличава и продължава да нараства.

Лекарят може да предпише хормонозаместителна терапия, за да помогне за облекчаване на

неприятните симптоми при  хората, които ги изпитват.  В миналото се е смятало, че  тя допълнително допринася

за предпазване на жените от  коронарна болест на сърцето.  Последните изследвания обаче  показват, че това не е така.

Освен това Британската  фондация за сърдечни  заболявания твърди,

че някои форми на  хормонозаместителна терапия

могат леко да повишат риска от коронарна болест на сърцето и инсулт.

По същия начин същите терапии могат да увеличат риска от дълбока  венозна тромбоза и белодробна емболия. Това важи с особена сила за  първата година от приема на хормонозаместителни продукти.

Важно е обаче да се помни, че тази терапия може да бъде много  ефективна за облекчаване на симптомите на менопаузата. Всъщност  за повечето хора в менопауза, особено за тези под 60-годишна възраст,  ползите от нея надвишават рисковете.

Разбира се, няма универсално решение. Всеки човек е различен и затова  е важно консултация с лекар дали хормонозаместителната терапия е  подходяща.

С напредването на възрастта рискът от сърдечно заболяване се  увеличава при всички. При жените обаче рискът се увеличава  значително след менопаузата. Ето защо е жизненоважно да се направи  всичко възможно за поддържане на сърцето здраво.

Доброто хранене играе важна роля. Приемът на много плодове,  зеленчуци, риба и домашни птици може да помогне. Хората трябва да  избягват и натрупването на излишни килограми, тъй като те могат да  натоварят сърцето и да повишат кръвното налягане.

Въпреки това поддържането на добро здраве не се изчерпва само с  храненето и поддържането на умерено тегло.

ДЕПРЕСИЯТА И СЪРЦЕТО

Изследвания, докладвани от Северноамериканското дружество по  менопауза, показват, че анамнезата за депресия е друг рисков фактор  за коронарна болест на сърцето и се основава на възрастта на жената.  Те сочат, че жените под 65-годишна възраст са по-склонни да развият  това заболяване в резултат на депресия, отколкото по-възрастните  жени.

Въпреки че учените все още не са открили точно защо депресията  и сърдечните заболявания са свързани, известно е, че депресията  увеличава производството на хормони на стреса в организма. Тези  хормони, включително адреналин и кортизол, могат да накарат  сърдечния ритъм да се ускори и кръвното налягане да се повиши.

Жените с депресия могат да подобрят цялостното си здравословно  състояние и здравето на сърцето си чрез лечение. Това може да стане  чрез прилагане на механизми за самоконтрол, търсене на медицинска  терапия или и двете.

Националният ресурсен център за женско здраве предлага следните  добри механизми за справяне: -Избягвайте да бъдете прекалено строги към себе си -Поддържайте активност -Общувайте и прекарвайте време с други хора -Поставяйте си постижими цели

Ако човек преминава през перименопауза и изпитва симптоми,  свързани със сърцето, тези дейности за подобряване на настроението  могат да бъдат полезни.

Други идеи за подобряване на настроението включват: -слушане на любима музика -проява на спонтанност -релаксиране с хубава книга -гледане на комедия или филм по телевизията -игра с домашен любимец

Всеки, който смята, че може да има депресия, трябва незабавно да се  обърне към своя лекар или друг здравен специалист.

Вагиналната мрежа може да помогне за укрепване на отслабена част  от влагалището, да поддържа спаднали органи или да предотврати  изтичане на урина.

В тази статия са разгледани видовете вагинални мрежи, потенциалните  ползи и рискове, споровете около лечението и алтернативните  възможности.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА?

Трансвагиналната мрежа е имплант от естествена или синтетична  материя, който здравните специалисти използват за укрепване на  отслабена област на влагалището. Поставянето на трансвагинална  мрежа е хирургична процедура.

Трансвагинален мрежест имплант може да бъде поставен при  наличие на пролапс на тазовите органи (POP) или стресова уринарна  инконтиненция (SUI).

Пролапс на тазовите органи възниква когато мускулите и връзките,  обграждащи тазовите органи, отслабнат и изпаднат от мястото си.  Стресова уринарна инконтиненция е състояние, при което урината  изтича по време на физически движения, като например при кашляне,  кихане или смях.

С КАКВА ЦЕЛ СЕ ПОСТАВЯ

Трансвагиналната мрежа може да подпомогне поддържането на  вагиналната стена при хора с пролапс на тазовите органи.

При хора със стресова уринарна инконтиненция може да се постави  мрежест слинг. Хирургът поставя мрежест слинг през влагалището, за  да поддържа уретрата.

Слингът облекчава натиска върху пикочния мехур, което може да  помогне за предотвратяване на изтичането на урина.

ВИДОВЕ

Съществуват различни видове вагинални мрежи, в това число: –Абсорбираща се: Абсорбиращата се мрежа се разгражда и отслабва  с течение на времето, позволявайки на нова тъкан да израсне и да  осигури подкрепа вместо нея. –Неабсорбираща се: Неабсорбиращата се мрежа е постоянен имплант  в тялото, който осигурява дългосрочна опора. –Синтетична: Синтетичната мрежа може да се предлага в плетени или  неплетени форми. Синтетичната мрежа може да бъде неабсорбираща  се или абсорбираща се, или комбинация от двете. –Мрежа от животински произход: Мрежата от животински произход  е абсорбираща се и може да се състои от животински черва или кожа,  например от прасе или крава. Животинската тъкан се подлага на  дезинфекция и обработка, за да бъде безопасна в тялото.

ПРЕДИМСТВА И РИСКОВЕ

Трансвагиналната мрежа може да помогне за укрепване на отслабената  част на влагалището, да осигури опора и да помогне за връщането на  засегнатите органи в нормалното им положение. Съществуват обаче  рискове, за които трябва да се знае.

Потенциалните рискове от вагиналната мрежа включват: -постоянно вагинално кървене -нередовно вагинално течение -повтарящи се инфекции на пикочните пътища

Други възможни усложнения може да включват: -болка или подуване в областта на таза -дискомфорт по време на секс -инфекция на пикочния мехур или червата -инконтиненция -пробождаща болка или усещане за бодеж във влагалището, което може  да се влоши при упражнения -болка в корема, седалището или краката.

ПРОТИВОРЕЧИВИ МНЕНИЯ

Съществуват известни спорове относно трансвагиналната мрежа и дали  тя е безопасен метод за лечение на POP или SUI.

През 2019 г. Администрацията по храните и лекарствата (FDA) забрани  по-нататъшното производство, продажба и разпространение на  хирургически вагинални мрежи за лечение на POP.

FDA заяви, че Boston Scientific и Coloplas – двама производители  на вагинални мрежи, не са показали достатъчно безопасност или  ефективност на своите продукти.

FDA смята, че това действие е необходимо след зачестилите съобщения  за негативни странични ефекти от използването на трансвагинална  мрежа за лечение на POP.

Американското дружество по урогинекология (AUGS) заявява, че  подкрепя използването на трансвагинални мрежи в някои ситуации,  когато това е най-подходящият вариант за лечение.

АЛТЕРНАТИВНИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ЛЕЧЕНИЕ

Алтернативните възможности за лечение на трансвагиналната мрежа  включват:

ПЕСАРИ

Песарът е силиконово устройство, което се поставя във влагалището,  за да поддържа органите, които са изпаднали от мястото си. Песарът  може също така да оказва натиск върху уретрата, за да предотврати  изтичането на урина.

Около 50-80% от жените могат успешно да използват песар, независимо  от възрастта, медицинската история или тежестта на състоянието им.

Хората могат да изберат да си поставят песар за лечение на POP или  SUI, като той може да е подходящ за тези, които: -искат временно или дългосрочно решение на проблема с изтичането на  урина по време на физическа активност -искат нехирургично решение -разполагат с време за редовно отстраняване и почистване на песара,  когато е необходимо

Песарите може да не са подходящи за хора с: -разширен вагинален отвор -тясно или по-късо влагалище вследствие на операция -вагинално вроговяване -вагинална сухота -слаби мускули на тазовото дъно.

ТЕРАПИЯ НА ТАЗОВОТО ДЪНО

Друга алтернатива на вагиналната мрежа е терапията на тазовото дъно.  Терапията на тазовото дъно включва специфични упражнения, които  укрепват мускулите на тазовото дъно.

Хората може да искат да работят заедно с физиотерапевт, който  предлага обучение за тазовото дъно.

ДРУГИ ВЪЗМОЖНОСТИ

Техники като биофийдбек и електростимулация също могат да помогнат  за подобряване на функцията на мускулите на тазовото дъно и за  лечение на POP и SUI.

Други лечения могат да включват: -трениране на пикочния мехур и абсорбиращи продукти при SUI -медикаменти -промени в начина на живот, като поддържане и постигане на  здравословен индекс на телесна маса, избягване на вдигането на

тежки предмети и лечение на запек или хронична кашлица  Съществуват и хирургични алтернативи, като например: -Възстановяване на нативната тъкан или пубовагинален слинг, при  който се използва собствената тъкан на лицето за лечение на POP -Възстановяване с биологични присадки, при което се използва  човешка или животинска тъкан за поддържане на пролапса -Обемни агенти, които лекарят инжектира в уретрата като лечение на  SUI

КАКВО ТРЯБВА ДА НАПРАВИ ЧОВЕК, КОЙТО ИМА ОПАСЕНИЯ  ОТНОСНО ТАЗОВАТА СИ МРЕЖА?

Ако хората имат някакви симптоми на усложнения от вагинална мрежа,  те трябва да разговарят с медицински специалист.

Лекарят може да извърши изследвания, като например имиджова  диагностика, за да провери за евентуални проблеми с трансвагиналната  мрежа.

При хора, които имат опасения относно безопасността на тяхната  мрежа, но нямат неблагоприятни симптоми, не е необходимо да се  отстранява мрежата.

Операцията за отстраняване на мрежата може да предизвика нежелани  симптоми и не е наложителна, освен ако не е налице медицински  проблем.

НАКРАТКО:

Трансвагиналната мрежа е синтетичен или естествен имплант от  мрежа във влагалището за лечение на POP или SUI. Трансвагиналната  мрежа може да помогне да се поддържат спаднали органи, да се  укрепи отслабената стена на влагалището или да се предотврати  изтичането на урина.

Около употребата на трансвагинална мрежа има известни  противоречия и FDA забрани на двама производители да продават  хирургически мрежи поради опасения относно тяхната безопасност и  ефективност.

Други организации, като AUGS, заявиха, че вагиналната мрежа може  да бъде подходящ вариант за лечение при някои обстоятелства.

Хората могат да обсъдят потенциалните ползи и рискове от  операцията с вагинална мрежа и други възможности за лечение със  здравен специалист.