Divertikulit

Как западният начин на хранене влияе върху дивертикулита

Признаването на жизненоважната връзка между здравето на дебелото черво и храненето никога не е било по-важно, като се има предвид ескалиращото разпространение на колоректалните заболявания в западните общества. Според д-р Синди Кин, колоректален хирург в Станфорд, много от тези заболявания са предотвратими и са свързани с начина на хранене, който развиваме в началото на живота си.


„Много хора в САЩ още от детството се хранят с продукти с ниско съдържание на фибри и с високо съдържание на провокиращи възпаления вещества, което води до дисбиоза на микробиома, както и до действителни структурни промени в стомашно-чревния тракт“, казва д-р Кин. „С течение на времето това причинява многобройни колоректални заболявания, някои от които са необратими и изискват операция“, допълва тя.


Едно от специфичните състояния, чието разпространение значително се е увеличило през последните 50 години, е дивертикулозата, която се характеризира с образуването на необратими джобчета в дебелото черво. Това състояние засяга приблизително един на всеки трима души на възраст 50-59 години и почти всички над 90-годишна възраст в САЩ.


Дивертикулозата сама по себе си не предизвиква симптоми и повечето пациенти научават за тях едва когато им бъде направена колоноскопия. Въпреки това всеки, който има тези дивертикулни джобчета, е изложен на риск от развитие на дивертикулит – болезнено заболяване, предизвикано от перфорации в един или повече дивертикули. В зависимост от размера на перфорацията дивертикулитът може да бъде с различна тежест – от лека до тежка и животозастрашаваща. Малка перфорация с размер на глава на карфица, която се самозапечатва бързо, може да причини малка болка и възпаление. Те могат да се лекуват с перорални антибиотици. От друга страна, по-голяма перфорация, която пропуска въздух и изпражнения в околната коремна кухина, може да разболее някого до такава степен, че да се наложи спешна операция.


„Три до пет милиона души годишно в САЩ се лекуват от дивертикулит. Една част от тези хора се нуждаят от операция, което прави дивертикулита една от най-честите причини за операция на дебелото черво“, отбелязва д-р Кин.
Нарастващото разпространение на дивертикулита в САЩ
Дивертикулозата става известен проблем в САЩ в началото на 1900 г., което съвпада с големите технологични постижения, като торове, консерванти и фабрично земеделие. Тези постижения предизвикват значителни промени в американския хранителен режим. Редовната консумация на пълноценни храни с високо съдържание на фибри и пресни фермерски продукти е заменена с преработени храни, лишени от основни хранителни вещества. Хранителните режими също така стават все по-наситени с месо, мазнини и захари, като заместват плодовете, зеленчуците и пълнозърнестите храни. Тъй като храненето следва тази тенденция и става все „по-западно“, случаите на дивертикулит значително се увеличават.


Това специфично за САЩ увеличение на броя на дивертикулитите е в рязък контраст с почти незначителната честота, установена в региони по света, където храненето е богато на фибри. В азиатските страни, където начинът на хранене все повече се влияе от западната култура, през последните 30 години се наблюдава нарастване на честотата на дивертикулита. „Дивертикулитът е почти изцяло заболяване на нашата западна диета, бедна на фибри и богата на ултрапреработени храни и наситени мазнини“, казва д-р Кин.


Какво да се консумира (и какво да не се консумира), за да се намали рискът от дивертикулит?
Фибри
Хранителните влакна, намиращи се под различни форми в зеленчуците, бобовите растения и пълнозърнестите храни, играят решаваща роля за поддържането на меки и лесно отделящи се изпражнения. Обратно, хранителните режими, в които липсват фибри, често водят до твърди изпражнения с по-малък размер и запек, което принуждава дебелото черво да работи допълнително, за да ги премести.

Дългогодишното поддържане на високо налягане в дебелото черво се смята за основна причина за дивертикулоза – наличие на джобчета в стената на дебелото черво. Тези джобчета или дивертикули се образуват, когато дебелото черво се притиска толкова силно, че изтласква част от собствената си стена. Дивертикулите са по-слаби от останалата част от стената на дебелото черво и са по-склонни към кървене и перфорации. Изследванията последователно показват, че хранителните режими, богати на фибри, са силно свързани с намален риск от развитие на дивертикулна болест.
В продължение на много години беше широко разпространена препоръката за хората с дивертикуларна болест да избягват ядки, семена и пуканки поради предполагаемия риск тези храни да попаднат в дивертикуларните отвори. Изследванията обаче показват, че това не е така и че консумацията на тези храни всъщност може да намали риска от развитие на дивертикуларна болест поради съдържанието на фибри в тях. „През всичките ми години, в които оперирам дивертикулити, никога не съм виждала парченца от пуканки или слънчогледови семки да излизат от дивертикула и да причиняват перфорация, но пациентите продължават да избягват тези богати на фибри храни поради този устойчив мит за храненето“, казва д-р Кин.


Дневеният прием на фибри, който тя препоръчва, е 30-35 грама за жените и 35-40 грама за мъжете. Въпреки че има многобройни добавки с фибри, които помагат за постигането на тази дневна цел, д-р Кин съветва да се набавят фибри от хранителни източници. Причината е, че продуктите, които естествено съдържат фибри, предлагат множество предимства, които се простират отвъд здравето на храносмилателната система, като например понижаване на холестерола и регулиране на теглото, за да се намали рискът от сърдечни заболявания, инсулт, диабет и други хронични заболявания.


„Ако организмът ви не е свикнал с храна с високо съдържание на фибри, постепенно добавяйте фибри в ежедневните си хранения, за да позволите на тялото си да се адаптира в продължение на няколко седмици“, предупреждава д-р Кин. „При повечето хора газообразуването, което може да се появи при прием на повече фибри, ще се подобри доста бързо, така че не се отказвайте! Малко газове в началото за сметка на цял живот здраве на дебелото черво е малка цена, която трябва да се плати“, подчертава тя.


Преработени храни
В преработените храни често липсват основните диетични фибри, които естествено се съдържат в пълноценните непреработени продукти. Освен това прекомерната консумация на рафинирани захари и наситени мазнини в преработените храни се свързва с редица неблагоприятни последици за здравето, включително промени в състава на чревната микрофлора и повишен риск от възпаления в стомашно-чревния тракт. Тези фактори могат допълнително да засилят риска от развитие на дивертикуларна болест.


Червени меса
Хранителните режими с високо съдържание на червено месо са свързани с дивертикулит, като мащабно проучване установява, че рискът се увеличава с 18% за всяка допълнителна порция преработено червено месо. Тази храна се свързва с възпаление на няколко вътрешни органа, а прекомерната ѝ консумация с течение на времето има многобройни последици за здравето, включително влошаване на състоянието на дебелото черво.


За да се предотвратят дивертикулитът и няколко други заболявания на дебелото черво, д-р Кин горещо препоръчва „възприемането на пълноценна растителна диета заради изключителната комбинация от високо съдържание на фибри и богати на хранителни вещества антиоксидантни свойства“.

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.

647888ca92d03e3fca3f2376_shutterstock_792140977

Как само 10-минутна почивка на работното място може да подобри психическото и физическото здраве

Разходка. Четене на книга. Сядане навън. Просто изправяне и разтягане.
Според експертите това са все дейности, които може да се извършват по време на почивка през работния ден.


„Няма едно златно правило за това коя е най-добрата почивка. Просто искаме да сме сигурни, че се откъсваме от работата си или от ученето си“, казва Катрин Кунс пред радио CBC, която от години се занимава с програми за психичното здраве на работното място. „Дори и да е петминутна разходка из квартала, това може да повиши и подобри настроението“, обяснява тя.


В култура, която често дава предимство на производителността пред психическото благополучие, понякога е трудно хората да отделят време за кратък отдих, но експертите смятат, че тази пауза, ако е осъществена правилно, е от ключово значение за запазване на здравето и добрата работна атмосфера.


Степента, в която почивката може да помогне, зависи от няколко фактора, казва Дуйгу Биричик Гюлсерен, доцент в Училището по управление на човешките ресурси към Университета в Йорк. Гюлсерен е част от екип, който през 2022 г. публикува систематичен преглед на влиянието на почивките на работното място върху трудовото представяне и благосъстоянието.


„Важно е да се знае, че не всички работни почивки са еднакви“, казва Гюлсерен. Тя и и нейният екип установяват, че начинът, по който се изкарва времето за отдих, може да бъде също толкова важен, колкото и дейността, която се извършва, или продължителността за осъществяването ѝ. „Много е важно дали сте в състояние да се откъснете от работата, дали сте в състояние да се отпуснете“, обяснява тя.
„Правенето на по-чести почивки през деня е по-ефективно за нашето благосъстояние, отколкото една дълга. На всеки час до час и половина наистина се нуждаем от 10 или 15-минутна почивка“, казва Кунс.


Най-важното според нея е да се прави нещо, което е различно от работните задачи. Това може да е дейност за релакс – медитация, разтягане, четене на книга, гледане на телевизия – или нещо, което зарежда – упражнения, разговор с колега или домакинска работа, ако човек работи от вкъщи.


Ползите от природата
Някои от най-значимите заключения в доклада на Гюлсерен показват, че прекарването на време сред природата по време на почивката може да повиши благосъстоянието. Зад тази идея стои нещо, наречено теория за възстановяване на вниманието. Според нея, когато човек е сред природата, той неволно сканира околната среда, което откъсва мозъка от мисленето, свързано със задачите, и успокоява.


Избягване на социалните медии
„За да си починете ефективно, се откъснете от екрана – и по-специално от социалните медии“, казват експертите. „Проверката на новините и социалните медии понякога може да ни даде бърз допаминов заряд, но в крайна сметка не ни кара да се чувстваме презаредени“, отбелязва Кунс.


Проучването на Гюлсерен открива същите доказателства за преглеждането на социалните медии по време на работна почивка. „Това може да бъде емоционално натоварващо и изтощително за служителите“, твърди тя.
Опитайте се да бъдете активни


Важно е да се опитате да вмъкнете малко физическа активност в почивката си, казва Лий Вандерлу, научен директор в ParticipAction. „Можете да направите няколко лицеви опори на стената, няколко клека. Малките неща не изискват оборудване, нито много място“, обяснява тя. И добавя, че отиването на крака при колега, за да му се зададе лично въпрос, също помага. „Тези видове активни почивки имат множество предимства, както физически, така и психологически“, казва Катлийн Мартин Джинис, професор в Катедрата по медицина и Училището по здравни и физически науки в UBC. „Знаем, че обикновеното ставане и прекъсването на времето, прекарано в седнало положение в работата, може да намали риска от депресия и тревожност“, твърди тя.
Физическата активност – независимо дали на работа или по друго време на деня – може също така да понижи кръвното налягане, да намали риска от диабет тип 2 и да увеличи здравината на костите и равновесието, казват експертите.


„Работните места също така предлагат възможност да бъдете активни заедно с колегите си, което може да създаде както отговорност, така и по-силно чувство за връзка“, казва Вандерлоо. „Знаейки, че има някой друг, с когото да го правите, ви насърчава да действате. Казвате си: „Трябва да го направя. Трябва да се появя заради този човек. И в крайна сметка се оказва, че неволно се появяваш за себе си“, допълва тя.


Подготовка за успех
Експертите са единодушни – най-добрият начин човек да е сигурен, че ще си вземете ефективна почивка, е да си направи план. „Това може да означава да запише в календара си: на всеки час и половина – 10-минутна почивка“, казва Кунс. „Настройте аларма на телефона си или на фитнес тракера си, за да ви напомня да станете и да се разтегнете или да се разходите за кратко“, допълва Мартин Джинис. „Опитайте се да не участвате в срещи, които се провеждат една след друга, или съкратете срещите, ако е възможно. Ако работите от вкъщи, планирайте, като разпънете постелката си за йога предварително или поставите обувките си до вратата за бърза разходка“, препоръчва Кунс.


Лесно е човек да попадне в капана на това да не вярва, че няколко кратки минути ще имат значение, но нещата не стоят така, казват експертите. „Науката показва, че прекъсването на седенето в неподвижно състояние всъщност е много важно от физиологична гледна точка за нашето здраве“, казва Мартин Джинис.

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.

lungs-cancer-rak

Тенденцията се запазва: Жените са изложени на по-висок риск от рак на белия дроб

Учените призовават за засилени усилия за отказване от тютюнопушенето и прегледи на белите дробове сред жените на млада и средна възраст, след като нов анализ показа, че вероятността те да бъдат диагностицирани с рак на белия дроб е нарастваща в сравнение с мъжете.


Тенденцията се наблюдава през последните години. Новият доклад на изследователите от Американското дружество за борба с рака сочи, че освен че жените на възраст от 30 до 50 години са по-склонни от мъжете да развият рак на белия дроб, сега представителките на нежния пол на възраст от 50 до 54 години също се диагностицират по-често в сравнение с мъжете на същата възраст.


Като цяло, през последните две десетилетия броят на случаите на рак на белия дроб и при двата пола е продължил общата си тенденция на намаляване, но спадът е бил по-рязък при мъжете, отколкото при жените, показва анализът. Проучването включва здравни данни за около половината от населението на САЩ от 2000 до 2019 г.


Изследователите са озадачени от различния темп на намаляване на броя на пушачите от двата пола, тъй като жените не пушат толкова често, колкото мъжете. По данни на Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) през 2021 г. в САЩ са пушили 13 % от мъжете и 10 % от жените.


Ракът на белия дроб е водещата причина за смърт от рак в Щатите. По данни на американския Национален институт по рака през 2023 г. в страната е имало около 238 000 нови случая на рак на белия дроб и 127 000 смъртни случая. Около 75% от хората, диагностицирани с рак на белия дроб, не доживяват дори пет години след поставянето на диагнозата.


„Тези констатации са много обезпокоителни“, казва в изявление водещият автор Ахмедин Джемал, старши вицепрезидент по наблюдението и равенството в здравеопазването в Американското дружество за борба с рака. „Не знаем защо честотата на заболеваемост от рак на белия дроб сред хората на по-млада и средна възраст сега е по-висока при жените, отколкото при мъжете, което обръща историческия модел. Разпространението на тютюнопушенето – основният рисков фактор за рак на белия дроб в САЩ – не е по-високо при по-младите жени, отколкото при по-младите мъже, както е при други установени рискови фактори, като например професионалните експозиции“, обяснява той.


Според федералните насоки хората на възраст от 50 до 80 години, които са пушили по една кутия цигари дневно в продължение на 20 години (или по две кутии дневно в продължение на 10 години), трябва да се изследват ежегодно за рак на белия дроб, ако все още пушат или ако са се отказали от цигарите през последните 15 години. Скринингът може да бъде преустановен, след като лицето не е пушило в продължение на 15 години или развие здравословен проблем, който значително ограничава продължителността на живота или възможността или желанието за извършване на белодробна операция.

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.

rak-na-prostatata-2

Прегледи за рак на простатата: кои са скрининговите тестове и кога трябва да се направят?

Ракът на простатата е втората водеща причина за ракови заболявания сред мъжете в САЩ. Въпреки че е широко разпространено, това заболяване често е лечимо, особено ако се открие в най-ранен стадий. Проблемът обаче е, че повечето мъже не изпитват симптоми, докато болестта не напредне.


Ето защо редовните прегледи за рак на простатата са толкова важни: те са най-добрият начин за откриване и овладяване на заболяването в ранен стадий.
Как се прави скрининг за рак на простатата?


Днес основният начин за проверка за признаци на рак на простатата при мъжете е чрез кръвен тест за простатноспецифичен антиген (PSA).


Какво представлява кръвният тест за простатноспецифичен антиген?
Този скринингов тест за рак на простатата измерва нивото на PSA в кръвта. PSA е протеин, произвеждан от клетките на простатната жлеза. Макар че PSA се съдържа предимно в семенната течност, малко количество от него се открива и в кръвта. С повишаването на нивото на PSA се увеличава и вероятността от поява на рак.
Важно е обаче да се знае, че по-високото ниво на PSA не означава непременно наличие на рак. Няколко фактора, като възраст, размер на простатата, сексуална активност и възпаление, могат да повлияят на нивата на PSA при мъжете.


Как се диагностицира ракът на простатата?
Ако е направен тест за PSA и резултатите показват, че нивата са високи, може да се наложи биопсия на простатата, за да се установи причината.
При биопсията се вземат тъканни проби от простатната жлеза. След това тези проби се изпращат в лаборатория за изследване, за да се установи дали в тях има ракови клетки.


Важно е да се знае, че няма универсален процес, който да е подходящ за всички. В случай че има съмнение за рак, пациентът и лекарят работят заедно, за да определят как е най-добре да се подходи в зависимост от конкретната ситуация. Може да бъде решено да се предприеме активно наблюдение за определен период от време. Активното наблюдение включва внимателно проследяване, но не и лечение, докато изследванията не покажат промяна в състоянието.


Каква е възрастта за започване на скрининг за рак на простатата?
Тестовете за PSA за рак на простатата често започват на 45-годишна възраст за афроамериканците и на 55-годишна възраст за повечето други мъже.
При наличие на рискови фактори, като фамилна анамнеза за рак или затлъстяване, личният лекар може да предложи скринингът да започне по-рано. Той може също така да препоръча на пациента да се обърне към уролог – лекар, който е специализиран в диагностицирането и лечението на заболявания на мъжката репродуктивна система.
Въпреки това решението за провеждане на тест за PSA е индивидуално. Трябва да се вземат предвид възрастта, общото здравословно състояние, предпочитанията на пациента и потенциалните рискове и ползи от теста. Важното е поне да се обсъди с лекаря изследването на PSA при следващия профилактичен преглед.


Колко често се правят тестове за PSA?
Ако пациентът и неговият лекар решат да продължат със скрининга, времето между бъдещите прегледи ще зависи от резултатите от кръвния тест за PSA. Мъжете с по-високи нива на PSA трябва да се изследват ежегодно. Тези с по-ниски нива може да се наложи да се тестват само на всеки две години.


Какви са рисковете от скрининговите изследвания за рак на простатата?
Тъй като ракът на простатата често е толкова бавно развиващо се заболяване, възможно е, дори и да бъде открит, той да не повлияе на продължителността или качеството на живота.


Фалшиво положителните резултати също могат да представляват проблем. Възможно е нивата на PSA да са високи, въпреки че няма рак и в резултат скринингът да доведе до неясни резултати и в крайна сметка ненужни последващи изследвания. По тази причина е важно пациентът да се консултира с лекуващия лекар дали скринингът за рак на простата е подходящ за него.

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.

9661ea90da20cce3ac8a2456a69e0ad2808a7666

Варианти на неандерталски гени са свързани с по-голяма чувствителност към болка

Според ново проучване, ръководено от изследователи от Калифорнийския университет, хората, които носят три варианта на гени, наследени от неандерталците, са по-чувствителни към някои видове болка.


Резултатите, публикувани в Communications Biology, са най-новите открития, които показват как кръстосването с неандерталци в миналото е повлияло на генетиката на съвременните хора.


Изследователите са установили, че хората, носещи три т.нар. неандерталски варианта в гена SCN9A, който е свързан със сензорните неврони, са по-чувствителни към болка от убождане на кожата след като преди това са били изложени на въздействието на синапено масло.


При предишни изследвания бяха идентифицирани три варианта на гена SCN9A – известни като M932L, V991L и D1908G – в секвенираните геноми на неандерталците и авторите им съобщиха за по-голяма чувствителност към болка сред хората, които ги носят. Въпреки това преди настоящото проучване специфичните сензорни реакции, повлияни от тези варианти, не бяха ясни.


Международен екип, ръководен от изследователи от Калифорнийския университет, Университета в Екс-Марсилия, Университета в Тулуза, английския Отворен университет, китайския университет „Фудан“ и Оксфордския университет, и частично финансиран от Wellcome, е измерил праговете на болка на 1963 души от Колумбия в отговор на редица стимули.


Генът SCN9A кодира натриев канал, който се експресира на високи нива в сетивните неврони, откриващи сигнали от увредена тъкан. Изследователите установили, че вариантът D1908G на гена присъства в около 20 % от хромозомите в тази популация, а около 30 % от хромозомите, носещи този вариант, носят и вариантите M932L и V991L.
Авторите са констатирали, че трите варианта са свързани с по-нисък праг на болка в отговор на убождане на кожата след предварително излагане на синапено масло, но не и в отговор на топлина или натиск. Освен това носенето на трите варианта е свързано с по-голяма чувствителност към болка, отколкото носенето само на един от тях, твърдят те.


Когато анализирали геномния регион, включващ SCN9A, използвайки генетични данни от 5971 души от Бразилия, Чили, Колумбия, Мексико и Перу, авторите установли, че трите неандерталски варианта са по-често срещани в популации с по-висок дял на индиански произход, като например перуанската популация, в която средният дял на индиански произход е 66 %.


Авторите предполагат, че вариантите на неандерталците могат да сенсибилизират сензорните неврони чрез промяна на прага, при който се генерира нервен импулс. Те предполагат, че вариантите могат да бъдат по-често срещани в популации с по-висок дял на индиански произход в резултат на случайност и демографски сривове, настъпили по време на първоначалното завладяване на Америка. Въпреки че острата болка може да смекчи поведението и да предотврати по-нататъшни наранявания, учените казват, че са необходими допълнителни изследвания, за да се определи дали носителството на тези варианти и по-голямата чувствителност към болка може да са били предимство по време на човешката еволюция.


Предишни изследвания на съавтора д-р Каустубх Адхикари (UCL Genetics, Evolution & Environment and The Open University) показаха, че хората също така са наследили някои генетични материали от неандерталците, „засягащи формата на носовете ни“.
„През последните 15 години, откакто за първи път беше секвениран геномът на неандерталците, научаваме все повече за това какво сме наследили от тях в резултат на кръстосването преди десетки хиляди години. Чувствителността към болка е важна черта за оцеляване, която ни позволява да избягваме болезнени неща, които биха могли да ни причинят сериозна вреда. Нашите открития показват, че неандерталците може да са били по-чувствителни към определени видове болка, но са необходими допълнителни изследвания, за да разберем защо това е така и дали тези специфични генетични варианти са били еволюционно преимущество, коментира д-р Адхикари.


Първият автор – д-р Пиер Фо (Университет Екс-Марсилия и Университет Тулуза) пък заяви: „Ние показахме как вариациите в нашия генетичен код, включително гени, които съвременните хора са придобили от неандерталците, могат да променят начина, по който възприемаме болката. Гените обаче са само един от многото фактори, включително околната среда, минал опит и психологически фактори, които влияят върху болката“.

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.

piramide-alimentare-dieta-mediterranea-2

DASH диетата намалява риска от деменция при жените

В ново проучване полезната за сърцето диета DASH е свързана с по-нисък риск от влошаване на когнитивните способности при жени над 40 години. Изследването е установило, че колкото повече участничките в изследването са се придържали към този хранителен режим (DASH е съкращение от Dietary Approaches to Stop Hypertension, което на български означава „Диетични подходи за спиране на хипертонията“) – толкова по-малък е бил рискът от появата на тези проблеми.


Резултатите от проучването бяха публикувани в Alzheimer’s & Dementia.
Диетата DASH залага на плодове, зеленчуци и постни протеини, като същевременно ограничава червеното месо, солта, добавените захари и мазнините. Тя е разработена с цел понижаване на високото кръвно налягане и е доказано, че намалява риска от сърдечносъдови заболявания и инсулт, пише Healthline.


Изследването се основава на данни от повече от 5000 жени, които са били сред 14 000 участници в проучване на Нюйоркския университет. Средната им възраст при включването в програмата е била 46,3 години.


Информацията за хранителния им режим е анализирана в зависимост от това доколко той съответства на диетата DASH. След около 30 години жените били помолени да споделят за евентуални когнитивни проблеми. Изследователите им задавали въпроси, разкриващи леки когнитивни нарушения, които могат да доведат до деменция.
Една трета от участничките заявили, че имат повече от един от шестте вида когнитивни проблеми, за които били попитани. Тези, които спазвали най-стриктно диетата DASH, са били със 17% по-нисък риск да съобщят за множество оплаквания.
„Полезните за сърцето диети като DASH са богати на хранителни вещества, които се съдържат в зеленчуците, плодовете, бобовите растения, ядките и семената“, казва Келси Коста, регистриран диетолог в Националната коалиция за здравеопазване. „Тези компоненти притежават противовъзпалителни и антиоксидантни свойства, като потенциално намаляват оксидативния стрес в мозъка и същевременно насърчават неврогенезата (образуването на нервни клетки) и невронната свързаност, допринасяйки за цялостното здраве и функционалност на мозъка“, обяснява тя.
Диетата DASH също така намалява високото кръвно налягане, което е рисков фактор за влошаване на когнитивните способности, отбелязва Коста.

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.

correr-runing-zapatillas-asfalto-atardecer

Дори 4 000 крачки на ден водят до по-дълъг живот, сочи проучване

Ново проучване показва, че са необходими много по-малко от 10 000 крачки на ден, за да се повлияе значително на здравословното състояние. Минималният брой всъщност е по-малко от 5 000 крачки на ден, за да започне да се намалява рискът от ранна смърт.


Резултатите бяха публикувани в European Journal of Preventive Cardiology. За целите на анализа изследователите са обединили данни за 226 889 души от 17 предишни проучвания. Те са разгледали дневните стъпки и дали хората са починали по някаква причина или поради причини, свързани със сърцето, през 7-годишен период. Средната възраст на участниците в проучването е била 64 години, а 49% от тях са били жени.


Сред констатациите са:
Извършването на минимум 3 967 крачки на ден е началната точка за намаляване на риска от смърт по каквато и да е причина.
Извървяването на минимум 2337 крачки на ден е началната точка за намаляване на риска от смърт от сърдечносъдово заболяване, което включва инфаркт и инсулт.
На всеки допълнителни 1000 крачки на ден рискът от смърт по каквато и да е причина намалява с 15%.
За всеки допълнителни 500 крачки на ден рискът от смърт от сърдечни проблеми намалява със 7%.
При хората под 60-годишна възраст се наблюдава по-голямо намаляване на риска в сравнение с по-възрастните хора. Тези на възраст 59 години и по-млади, които изминават между 7000 и 13 000 крачки на ден, намаляват риска от смърт с 49%.
Хората на възраст над 60 години, които изминават между 6000 и 10 000 крачки на ден, намаляват риска от смърт с 42%.


Изследователите не са установили горна граница на полезните крачки на ден. Най-много стъпки на ден, анализирани в проучването, са били 20 000.
„Нашето проучване потвърждава, че колкото повече ходите, толкова по-добре“, казва в изявление полският изследовател Мачей Банах, който е доктор на науките. „Установихме, че това важи както за мъжете, така и за жените, независимо от възрастта и независимо от това дали живеете в умерен, субтропичен или субполярен регион на света, или в регион със смесен климат“, обяснява той.
Според авторите на проучването от 2019 г., публикувано в JAMA Internal Medicine, не е ясно откъде идва често цитираната цел от 10 000 крачки. Възможно е, пишат те, тя да е била част от маркетингова кампания за крачкомер, разработен в Япония през 60-те години на миналия век.


Световната здравна организация изчислява, че 3,2 милиона смъртни случая всяка година са свързани с недостатъчна физическа активност.

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.

csm_Hormonfreien-Verhuetung-fuer-Frauen-die-besten-Methoden_153ad4cfc1

Вариантите за мъжка контрацепция – по-лесни и по-евтини

Когато мислите за контрол на раждаемостта, вероятно се сещате за хапчетата за жени. Изследователите работят върху такова и за мъжете, но то все още не е факт. Все пак представителите на силния пол имат няколко възможности да избегнат непланирана бременност.


Защо е необходимо да се обмислят възможностите за мъжка контрацепция? От една страна, хапчето не е безотказно. От друга, партньорката може да не е в състояние да го приема поради странични ефекти или пък може да не използва никакви форми на контрол на раждаемостта.


Освен това жените обикновено носят по-голямата част от отговорността и разходите за контрол на раждаемостта, а женските методи обикновено са по-скъпи от тези за мъже. Ако искате да играете по-равностойна роля, поговорете с партньорката си за най-добрия начин да го направите.


Презервативи
Презервативите могат да действат в 98 % от случаите, за да блокират зачеването. Те също така предпазват от болести, предавани по полов път, като херпес и хламидия. Това не е в сила за никой друг метод.
Ако обаче не използвате презервативите по правилния начин всеки път, когато правите секс, вероятността за случайно забременяване може да бъде изненадващо висока. Според някои оценки рискът е почти 1 на 5.


За да сте сигурни, че презервативът ви върши работа, трябва:
Да използвате само латексови или полиуретанови презервативи, които сте съхранявали на хладно и сухо място. Презервативите, изработени от агнешка кожа или други материали, може да не предпазват от ХИВ и други вируси.
Да избягвате носенето на презервативи в портфейла, където топлината и триенето могат да ги повредят.
Да проверявата срока на годност върху опаковката, за да сте сигурни, че презервативът не е твърде стар. Използвайте лубриканти, които са на водна или силиконова основа. По-малко вероятно е те да скъсат презерватива, отколкото тези с масла.


Спермицид
Спермицидът е химикал, който предотвратява бременността, като убива сперматозоидите, за да не могат да оплодят яйцеклетката. Единственият спермицид, който се предлага в САЩ, е ноноксинол-9 (N-9). Можете да го получите под формата на пяна, желе, таблетка, крем, супозитория или разтворимо фолио. Можете да използвате спермицид самостоятелно или да го комбинирате с други методи.
Най-добре е да използвате химикала с някои приспособления, предназначени да блокират оплождането на яйцеклетката от сперматозоидите, като цервикални капачки и щитове, а също и презервативи.


Спермицидът не помага за предотвратяване на предаването на полово предавани болести.


Презервативи със спермицид: Това са обикновени презервативи, покрити с N-9, който може да действа и като лубрикант. Те са ефективна форма на контрол на раждаемостта, но нямат никакви предимства пред презервативите без спермицид. Няма доказателства, че спермицидите причиняват вродени дефекти и затова презервативите с тях са безопасни за използване по време на бременност.
Този тип презервативи обаче имат и някои недостатъци. Известно е, че спермицидът води до инфекции на пикочните пътища (ИПП) при някои жени. Възможно е също така тези предпазни средства да оставят странен вкус при орален секс.
Тъй като спермицидните презервативи често струват повече, срокът им на годност изтича по-бързо и могат да предизвикат дразнене. Ддруги видове кондоми, като например смазаните със силикон, често са по-добър избор. Ако не сте сигурни какъв вариант да изберете, посъветвайте се с вашия лекар.
Как да използвате спермицид: Различните видове спермициди могат да изискват различни стъпки и време, поради което трябва внимателно да следвате указанията на опаковката.

Като цяло, повечето видове ви указват следното:


Поставете спермицида дълбоко във влагалището.
Изчакайте 10-15 минути, преди да започнете сексуален контакт.
Не изчаквайте повече от 30-60 минути, за да започнете интимен контакт.
Оставете го да действа поне 6 часа след секс.


Ефективност на спермицида: Въпреки че можете да използвате спермицид самостоятелно, той действа по-добре, когато го комбинирате с презерватив или диафрагма. Самостоятелно използваният спермицид е ефективен от 70 до 80 %.
Презервативите със спермицид предотвратяват бременност в 87% от случаите при обичайната им употреба. Когато се използват перфектно (носите ги правилно, слагате ги преди секс, съхранявате ги правилно на хладно и сухо място и т.н.), те действат в 98% от случаите.


Вазектомия
Вазектомията е известна и като „мъжка стерилизация“. Хирургът отрязва и запечатва тръбите, през които сперматозоидите преминават, за да достигнат до тестисите. Това е най-ефективната възможност за контрол на раждаемостта при мъжете. Само около 15 от 10 000 двойки забременяват в годината след операцията на мъжа.
След вазектомия са необходими около 3 месеца, за да се освободи спермата от сперматозоиди.


Предимства:
Това е по-проста по-евтина и по-ефективна мярка от женската стерилизация.
Можете да се приберете вкъщи още в деня на операцията.
Тя не променя начина, по който вие или вашият партньор се чувствате при секс или еякулация.
Вашата сперма не изглежда, не мирише и не се усеща по различен начин.


Недостатъци:
Вазектомията е почти перманентна. Вероятно никога повече няма да можете да имате деца. Можете да се опитате да отстраните вазектомията си с друга операция, но това „обръщане“ не винаги се получава.
Все още ще трябва да носите презерватив, за да се предпазите от полово предавани болести.
Както при всяка операция, има малка вероятност от подуване, кървене, инфекции и други усложнения., но те са редки и обикновено не са сериозни.

Външен контакт
Този термин включва всички различни видове сексуални контакти или прелюдия, които не включват проникване. Външен контакт може да означава:
Целувки
Галене
Мастурбация
Контакт на половите органи
Орален или анален секс
Докато няма проникване и попадане на сперма във влагалището, зачеването не е възможно. Очевидният недостатък обаче е, че не можете да извършвате вагинален секс. Освен това, ако правите орален или анален секс, все още можете да се заразите с полово предавани болести.
Оттегляне (изтегляне)


На латински се нарича „coitus interruptus“. Оттеглянето е една от най-старите и най-прости форми на контрол на раждаемостта, но една от най-малко ефективните. Издърпвате пениса си от влагалището, преди да еякулирате.
Този метод има няколко предимства. Той няма странични ефекти и не струва нищо. Освен това не влияе на сексуалните ви усещания.


Методът обаче работи само, ако го правите правилно. Това означава, че трябва да се изтеглите достатъчно бързо, за да не попадне сперма върху или във влагалището на партньорката ви. Необходимо е да уцелите правилния момент и да сте достатъчно бързи. Това може да е трудно, особено ако сте млади и нямате много опит. По тази причина оттелянето е ефективно само в 78% от случаите. Това означава, че 22 от 100 двойки, които разчитат на него за контрол на раждаемостта, ще завършат със забременяване. Освен това той не ви предпазва от полово предавани болести.

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.

1df472c47acb33aa1521aca57398eea024b22252

Автоимунните и противовъзпалителните заболявания се увеличават след COVID, сочи ново изследване

Според ново изследване след заразяване с COVID-19 рискът от автоимунни и автовъзпалителни заболявания на съединителната тъкан като алопеция, болест на Крон, псориазис и витилиго е много по-висок.


Ваксинацията намалява риска, се казва в проучването от Южна Корея, което е публикувано в JAMA Network Open.


Изследователите са разгледали информация за повече от 350 000 пациенти с ваксина срещу COVID-19 в периода между октомври 2020 г. и декември 2021 г. Те са използвали и контролна група от повече от 6,1 милиона души. Средната възраст и в двете групи е била 52 години. Те са били равномерно разпределени между двата пола.


„Забележително е, че някои рискове от заболявания проявяват положителна връзка с тежестта на COVID-19“, пишат изследователите. „Предполагат се възможни асоциации на COVID-19 с автоимунни заболявания, тъй като SARS-CoV-2 изглежда нарушава автотолерантността и предизвиква автоимунни реакции чрез кръстосана реактивност, което може да доведе до развитие на автоимунни заболявания“, обясняват те.


Пациентите с COVID-19 са имали „значително по-висок риск“ от алопеция ареата, алопеция тоталис, васкулит, свързан с антинеутрофилни цитоплазмени антитела, болест на Крон и саркоидоза, съобщават от Центъра за изследване и политики в областта на инфекциозните болести към Университета в Минесота. „Рисковете от алопеция тоталис, псориазис, витилиго, васкулит, болест на Крон, улцерозен колит, ревматоиден артрит, болест на Стийл в зряла възраст, синдром на Сьогрен, анкилозиращ спондилит и саркоидоза са свързани с увеличаване на тежестта на COVID-19“, пише в тяхното становище.


„Констатациите ни предполагат, че автоимунни и автовъзпалителни нарушения на съединителната тъкан могат да се появят след инфекция с COVID-19“, отбелязват авторите на проучването, като подчертават потенциалните дългосрочни последици за здравето, свързани с COVID-19. Дългосрочното наблюдение на пациенти, които са прекарали COVID-19, трябва да включва оценка на такива нарушения, смятат те.
Някои ограничения на проучването включват предимно възрастната популация и това, че извадката се състои изцяло от азиатци, като по този начин се ограничава обобщаването на тези резултати за други етнически групи и юноши/деца, съобщава News Medical. Изследователите не са могли да определят дали някои лица са по-податливи на автоимунни заболявания от други.

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.

1635467982-hero-images

Децата се учат, дори когато не обръщат внимание

Това е история, стара колкото преподаването. Малките деца се взират в пространството по време на час, като че ли не обръщат внимание на урока и на всичко, което се случва около тях.


Сара-Ривка Бас обаче, начална учителка в Бруклин, е установила, че много деца, които сякаш не обръщат внимание, всъщност усвояват повече информация, отколкото изглежда.


„Позволявам на децата в класа ми да използват фиджет спинер, защото той действително помага на някои деца да внимават. Ако видя, че работоспособността им намалява, това означава, че го използват като играчка, а не като средство за повишаване на вниманието, и се съсредоточават върху спинъра, затова ще им го отнема“, казва тя.


При много деца спинърът всъщност помага да се съсредоточат върху учебния материал.
„Като преподавател знам, че може да има много деца, които сякаш внимават и могат да се взират в лицето ми по време на урока, но не усвояват и не запазват никаква информация“, казва Бас. „Други деца се съсредоточават по-добре, когато в същото време правят и нещо друго“,обяснява тя.
Мозъците на децата
Вече има изследвания, които показват, че Бас може би е права. Ново проучване разкри, че очевидната неспособност на децата да обръщат внимание всъщност може да им позволи да се справят по-добре от възрастните и да запазват информация, която им е казано да игнорират, по начин, по който възрастните не могат.


Учените са изследвали 24 възрастни – на средна възраст 23 години – и 26 деца на възраст от 7 до 9 години. Всеки от тях е трябвало да наблюдава серия от четири илюстрации: бръмбар, кола, стол и дърво. Изображенията са били придружени от фон от точки, които се движат нагоре, надолу, наляво или надясно.


Всеки участник в изследването е трябвало да наблюдава изображенето, докато е бил поставен в апарат за ядрено-магнитен резонанс. Мозъчната му активност е била измервана, за да се покаже кои области на мозъка са били най-ангажирани.
В един момент от изследването на участниците било казано да игнорират движещите се точки и да натиснат бутон, когато един от четирите обекта се появи повече от веднъж. В друга фаза те са помолени да игнорират обектите и да натиснат бутон, когато точките се движат в една и съща посока повече от веднъж.
Когато изследователите сравнили точността на децата и възрастните при изпълнението на двете задачи, те установили, че мозъкът на възрастните е показал повишена активност за информацията, върху която са били помолени да се съсредоточат.


Мозъците на децата, от друга страна, представили както това, което са били помолени да приоритизират, така и другото, за което им е било казано да игнорират. С други думи, те са били в състояние да декодират и двата набора от информация едновременно.
По-специално, изследователите установили, че възрастните са имали висока точност за фокусиране само върху това, което се е очаквало от тях. Децата обаче са били в състояние да декодират и двете еднакво добре.


„Този донякъде изненадващ резултат показва, че вниманието работи по различен начин в детските мозъци, което вероятно позволява на децата да научават факти, които не са непосредствено свързани с дадената задача“, казва старшият автор Ейми Фин, която е доктор на науките и преподавател в Университета в Торонто.
„Настоящите данни показват, че в сравнение с възрастните децата са чувствителни към повече информация в околната среда, която е извън непосредствените им цели. Тази чувствителност може да бъде полезна, когато те трябва наведнъж да научат за множество аспекти на нашия богат на информация свят или когато целите им се променят“, пишат авторите.


Водещият автор д-р Йелан Юнг, която е работила по изследването като дипломант в Университета в Торонто, а сега е постдокторант в Университета „Емори“ в Атланта, уточнява в съобщение за пресата: „Идеята, че децата имат по-слаби способности за внимание от възрастните, не ни е чужда, но не знаехме как това слабо внимание ще се отрази на начина, по който мозъкът им получава и задържа друга информация“.

„Нашето изследване запълва тази празнина в знанията и показва, че слабото внимание на децата ги кара да задържат повече информация от околния свят, отколкото възрастните“, заявява Юнг.


Развиване на инстинкт за това кой наистина обръща внимание
Фин казва, че проучването няма „преки последици“ за децата с ADHD (Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност), които не са били във фокуса на изследването на учените. Бас обаче твърди, че е забелязала, че наличието на втора дейност, с която да се занимават – като например рисуване или игра със спинър – може да бъде от полза за повишаване на вниманието при децата с ADHD.

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.