Въведение

Генетичните аномалии играят значителна роля в медицината, като оказват влияние върху развитието и здравето на индивидите. Сред тези аномалии, тризомиите са една от най-често срещаните форми на хромозомни нарушения. Те възникват, когато индивидът има три копия на дадена хромозома вместо нормалните две. В тази статия ще разгледаме Синдрома на Даун, най-честата тризомия, както и други често срещани тризомии, като Тризомия 18 (Синдром на Едуардс) и Тризомия 13 (Синдром на Патау), и ще обсъдим какво представляват те, как се проявяват и дали има възможности за превенция.

Синдром на Даун (Тризомия 21)

Какво представлява

Синдромът на Даун, или тризомия 21, е генетично разстройство, причинено от наличието на допълнителна копие на 21-ва хромозома. Това е най-честата тризомия, която се среща при около 1 на 700 живородени деца. Хората със Синдром на Даун имат характерни физически белези, включително плоско лице, малки уши, наклонени очи и нисък мускулен тонус. Те също така имат варираща степен на интелектуална недостатъчност и са предразположени към редица здравословни проблеми, като вродени сърдечни дефекти, проблеми с щитовидната жлеза и повишен риск от инфекции.

Превенция

Синдромът на Даун не може да бъде предотвратен, тъй като е резултат от случайна генетична аномалия. Въпреки това, рискът може да бъде намален чрез пренатални изследвания и генетично консултиране. Жените, които забременяват на по-късна възраст, имат по-висок риск да родят дете със Синдром на Даун, затова те трябва да бъдат особено внимателни при планиране на бременността и редовно да се подлагат на пренатални скрининги.

Синдром на Едуардс (Тризомия 18)

Какво представлява

Синдромът на Едуардс, или тризомия 18, е втората най-честа тризомия, която се среща при около 1 на 5,000 живородени деца. Това разстройство е причинено от наличието на допълнителна копие на 18-та хромозома. Характеризира се с тежки вродени аномалии, включително деформации на черепа, малформации на сърцето, бъбреците и други органи. Повечето деца със Синдром на Едуардс не преживяват първата година от живота си поради тежките здравословни проблеми.

Превенция

Както при Синдрома на Даун, Синдромът на Едуардс не може да бъде предотвратен. Рискът може да бъде намален чрез пренатални скрининги и генетично консултиране. Пренаталните тестове, като ултразвук и амниоцентеза, могат да помогнат за ранното откриване на това разстройство и информирано вземане на решения от страна на родителите за прекъсване на тази бременност.

Синдром на Патау (Тризомия 13)

Какво представлява

Синдромът на Патау, или тризомия 13, е по-рядко срещано хромозомно разстройство, което засяга около 1 на 16,000 живородени деца. Тази тризомия се характеризира с наличието на допълнително копие на 13-та хромозома. Децата със Синдром на Патау имат тежки вродени аномалии, включително деформации на черепа, дефекти на сърцето, липса на част от мозъка (холопрозенцефалия) и малформации на други органи. Както при Синдрома на Едуардс, повечето деца със Синдром на Патау не преживяват първата година от живота си.

Превенция

Синдромът на Патау не може да бъде предотвратен, но както и при другите тризомии, рискът може да бъде намален чрез пренатални скрининги и генетично консултиране. Пренаталните тестове са важни за ранното откриване на разстройството и информиран избор от страна на бъдещите родители.

Статистически данни за тризомиите

Според статистическите данни, трите най-чести тризомии са:

1. Синдром на Даун (Тризомия 21): Среща се при около 1 на 700 живородени деца.
2. Синдром на Едуардс (Тризомия 18): Среща се при около 1 на 5,000 живородени деца.
3. Синдром на Патау (Тризомия 13): Среща се при около 1 на 16,000 живородени деца.

Тези данни показват, че Синдромът на Даун е значително по-чест от останалите две тризомии.

Генетично консултиране и пренатални изследвания

Пренаталните изследвания и генетичното консултиране са важни инструменти за ранно откриване на тризомиите и информирано вземане на решения. Пренаталните тестове включват:

• Ултразвук: Използва се за визуализация на плода и откриване на структурни аномалии.
• Серумен скрининг: Кръвни тестове, които измерват нивата на специфични протеини и хормони в кръвта на майката.
• Амниоцентеза: Процедура, при която се взема проба от амниотичната течност за генетичен анализ.
• Хорионбиопсия: Вземане на проба от хорионните въси за генетичен анализ.
• Неинвазивен пренатален скрининг за хромозомни аномалии NIFTY

Заключение

Тризомиите са сериозни генетични аномалии, които оказват значително влияние върху здравето и развитието на индивидите. Синдромът на Даун, Синдромът на Едуардс и Синдромът на Патау са най-честите тризомии, всяка от които има специфични характеристики и прогнози. Въпреки че няма начини за предотвратяване на тези генетични разстройства, пренаталните изследвания и генетичното консултиране играят ключова роля в ранното откриване и информираното вземане на решения. Информираността и редовните медицински консултации могат да помогнат на родителите да се подготвят и да вземат най-добрите решения за своето бъдещо дете.

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.

Бременността е вълнуващ и значим период в живота на всяка жена, но също така е свързан и с множество физиологични промени и потенциални рискове. Усложненията могат да възникнат във всеки един етап от бременността и да застрашат както здравето на майката, така и на плода. Тази статия ще разгледа най-честите усложнения през първия, втория и третия триместър на бременността.

Първи триместър

Първият триместър обхваща периода от зачеването до 12-та седмица. През този период настъпват значителни хормонални промени, които могат да предизвикат различни усложнения:

Гадене и повръщане (Сутрешно гадене)

Повишените нива на hCG и естроген се свързват с гаденето и повръщането, често срещани през първия триместър. За някои жени тези симптоми могат да бъдат леки, но за други те могат да бъдат тежки и да се развият в състояние, наречено хиперемезис гравидарум.

Хиперемезис гравидарум

Хиперемезис гравидарум е тежка форма на сутрешно гадене, характеризираща се с непрекъснато повръщане, което може да доведе до дехидратация, загуба на тегло и електролитен дисбаланс. Това състояние изисква медицинска намеса и може да наложи хоспитализация за осигуряване на адекватна хидратация и хранене.

Умора и изтощение

Повишените нива на прогестерон могат да предизвикат усещане за умора и изтощение. Този хормон действа като естествено успокоително средство и може да причини сънливост и липса на енергия.

Чести промени в настроението

Хормоналните проблеми, особено повишените нива на естроген и прогестерон, могат да повлияят на настроението на жената, предизвиквайки чести промени в настроението, раздразнителност и дори депресия. Тези промени могат да бъдат усилени от стреса и тревогите, свързани с бременността.

Пигментация на кожата

Повишените нива на естроген и прогестерон могат да доведат до увеличаване на пигментацията на кожата, известно като мелазма или „маска на бременността“. Това се проявява с тъмни петна по лицето, шията и други части на тялото.

Понижено либидо

Хормоналните промени могат да доведат до понижено либидо в ранните етапи на бременността. Това може да бъде свързано с умората, гаденето и физическите промени, които настъпват в организма на жената.

Чувствителност на гърдите

Повишените нива на естроген и прогестерон предизвикват увеличаване на кръвоснабдяването и растеж на млечните жлези, което може да доведе до чувствителност и болка в гърдите. Това е нормална част от подготовката на организма за кърмене, но може да бъде неприятна.

Запек и подуване

Прогестеронът има релаксиращ ефект върху гладката мускулатура, включително и на червата. Това може да доведе до забавяне на чревната перисталтика и поява на запек. Подутият корем и газовете също са често срещани поради тези хормонални промени.

Главоболие

Хормоналните колебания могат да предизвикат главоболие, особено през първия триместър. Това може да бъде свързано с повишеното кръвоснабдяване и напрежението, свързано с промените в организма.

Виене на свят

Повишените нива на прогестерон могат да доведат до разширяване на кръвоносните съдове, което може да предизвика спад в кръвното налягане и виене на свят. Това състояние е особено често срещано при внезапно ставане или продължително стоене.

Сърдечно-съдови проблеми

Хормоналните промени могат да увеличат риска от сърдечно-съдови проблеми, като вариации в кръвното налягане и увеличаване на сърдечния ритъм. В някои случаи това може да доведе до усещане за учестено сърцебиене.

Психични проблеми

Хормоналните промени могат да допринесат до развитието на психични проблеми като тревожност и депресия. Особено уязвими са жените с предишни психични проблеми или тези, които изпитват сериозни стресови фактори по време на бременността.

Спонтанен аборт

Един от най-честите проблеми през първия триместър е спонтанният аборт, който представлява загуба на бременността преди 20-та седмица. Причините за спонтанен аборт могат да бъдат разнообразни, включително хромозомни аномалии, банални инфекции, проблеми с матката и здравословни проблеми на майката.

Ектопична бременност

Ектопичната бременност се характеризира с имплантиране на оплоденото яйце извън матката, най-често в маточната тръба. Това състояние е животозастрашаващо и изисква незабавна медицинска намеса, тъй като може да доведе до разкъсване на тръбата и сериозни вътрешни кръвоизливи.

Втори триместър

Вторият триместър обхваща периода от 13-та до 26-та гестационна седмица. През този период бременността обикновено протича по-спокойно, но все пак има потенциални усложнения, които могат да се появят.

Гестационен диабет

Гестационният диабет представлява повишено ниво на кръвната захар, което се появява по време на бременността. Това състояние може да увеличи риска от усложнения като прееклампсия, преждевременно раждане и раждане на дете с голямо тегло, което може да затрудни нормалното раждане.

Прееклампсия

Прееклампсията е състояние, характеризиращо се с високо кръвно налягане и наличие на белтък в урината след 20-та седмица на бременността. Тя може да доведе до сериозни усложнения за майката и бебето, включително нарушения на черния дроб и бъбреците, проблеми с кръвосъсирването и преждевременно раждане. Лечението може да включва медикаменти за контрол на кръвното налягане и в някои случаи ранно раждане на бебето.

Преждевременно раждане

Преждевременното раждане е раждане, което настъпва преди 37-та седмица на бременността. Причините за преждевременно раждане могат да бъдат разнообразни, включително инфекции, проблеми с матката или плацентата, както и здравословни проблеми на майката. Преждевременното раждане може да доведе до редица здравословни проблеми за бебето, включително дихателни проблеми, неврологични увреждания и забавено развитие.

Ето някои от основните потенциални състояния и проблеми:

За детето:

1. Дихателни проблеми:
   • Респираторен дистрес синдром (RDS): Недоразвитите бели дробове не могат да произвеждат достатъчно сърфактант, което води до затруднено дишане.
   • Бронхопулмонална дисплазия (BPD): Хронично белодробно заболяване, свързано с дългосрочна необходимост от кислородна терапия.
2. Сърдечни проблеми:
   • Патентен дуктус артериозус (PDA): Непълно затваряне на кръвоносен съд в сърцето, което може да доведе до сърдечна недостатъчност и други усложнения.
3. Мозъчни проблеми:
   • Интракраниален кръвоизлив: Кръвоизлив в мозъка, който може да доведе до увреждания и дълготрайни неврологични проблеми.
   • Перивентрикуларна левкомалация (PVL): Повреждане на бялото вещество в мозъка, което може да причини церебрална парализа.
4. Храносмилателни проблеми:
   • Некротизиращ ентероколит (NEC): Сериозно чревно възпаление, което може да доведе до смърт на тъкан.
5. Имунна система:
   • Инфекции: Недоразвитата имунна система прави недоносените бебета по-уязвими към инфекции.
6. Дългосрочни проблеми:
   • Забавяне в развитието: Моторно, когнитивно и социално забавяне.
   • Проблеми със слуха и зрението: Включително ретинопатия на недоносеното (ROP), която може да доведе до слепота.

За майката:

1. Физически проблеми:
   • Кървене: Следродово кървене или хеморагия.
   • Инфекции: Инфекции на матката и други инфекции след раждането.
2. Емоционални и психологически проблеми:
   • Посттравматичен стрес: Стрес от преждевременното раждане и опасностите за детето.
   • Постнатална депресия: Депресия, тревожност и други емоционални проблеми.
3. Дългосрочни здравни проблеми:
   • Повишен риск за бъдещи бременности: Жени, които са имали преждевременно раждане, са изложени на по-висок риск от повторение на преждевременно раждане при следващи бременности.

Превенция и лечение:

1. Превенция:
   • Пренатални грижи: Редовни прегледи и мониторинг по време на бременността.
   • Медицински интервенции: Прилагане на прогестерон и церклаге (затваряне на шийката на матката) при високорискови случаи.
2. Лечение на недоносени деца:
   • Неонатална интензивна грижа: Специализирана грижа в неонатални интензивни отделения.
   • Медикаментозно лечение: Прилагане на сърфактант, антибиотици и други медикаменти.

Преждевременното раждане изисква внимателно медицинско наблюдение и интервенции както за майката, така и за детето, за да се минимизират рисковете и усложненията.

Трети триместър

Третият триместър обхваща периода от 27-та седмица до раждането. През този етап от бременността майката и бебето са изложени на риск от различни усложнения, които изискват специално внимание.

Плацентарна абрупция

Плацентарната абрупция е състояние, при което плацентата се отделя от стената на матката преди раждането. Това може да доведе до сериозно кръвоизлив и е животозастрашаващо както за майката, така и за бебето. Симптомите включват внезапна болка в корема и кървене. Лечението обикновено изисква незабавна медицинска намеса и често преждевременно раждане.

Плацента превия

Плацента превия е състояние, при което плацентата покрива или частично покрива шийката на матката. Това може да предизвика тежко кървене по време на бременността и раждането. В зависимост от тежестта на състоянието, може да се наложи цезарово сечение за безопасното раждане на бебето.

Олигохидрамнион и полихидрамнион

Олигохидрамнионът е състояние, при което количеството на амниотичната течност е под нормата, докато полихидрамнионът е състояние, при което количеството на течността е над нормата. И двете състояния могат да доведат до усложнения за бебето, включително проблеми с развитието и риска от преждевременно раждане. Лечението може да включва медикаменти или процедури за регулиране на количеството на амниотичната течност.

Заключение

Усложненията по време на бременността могат да бъдат сериозни и да застрашат здравето на майката и бебето. Важно е бременните жени да бъдат информирани за потенциалните рискове и да се консултират редовно със своите лекари. Ранното откриване и адекватното лечение на тези усложнения могат значително да подобрят изхода на бременността и да осигурят здравето на майката и бебето.

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.

Репродуктивните способности на жените преминават през значителни промени през различните възрастови възрастови декади. Познаването на тези промени е от ключово значение за планиране на семейство и разбиране на здравето на репродуктивната система. В тази статия ще разгледаме как репродуктивните способности намаляват през различните възрастови групи и какви фактори влияят върху този процес.

Възраст 20/29 години
Пик на Фертилитета
Жените са с най-добри фертилни способности. В този период яйчниците освобождават здрави и качествени яйцеклетки, а менструалният цикъл е най-редовен и стабилен. Според проучвания, шансът за зачеване при жени в тази възрастова група е около 25-30% при всеки месечен цикъл . Този период се характеризира с висока плодовитост и минимален риск от усложнения при бременност.

Здравословни Фактори
Жените в двадесетте обикновено имат по-малко здравословни проблеми, които могат да засегнат репродуктивните способности. Рискът от генетични аномалии и спонтанен аборт е по-нисък в сравнение с по-късните възрастови групи . Въпреки това, начинът на живот, като пушене, употреба на алкохол и стрес, може да окаже негативно влияние върху фертилитета.

Възраст 30/39 години
Постепенно Намаляване на Фертилитета
След навършване на 30 години, фертилитетът започва да намалява. Възрастта между 30 и 34 все още се счита за добра възможност за зачеване, но след 35 години, спадането на фертилитета става по-забележимо при жените. Шансът за зачеване на месец намалява до около 15-20% на възраст 35 години .

Повишен Риск от Генетични Аномалии
С напредването на възрастта, рискът от генетични аномалии при бебето, като синдром на Даун, се увеличава. Също така, рискът от спонтанен аборт нараства. Проучвания показват, че около 20% от бременностите на възраст 35-39 години завършват със спонтанен аборт .

Важността на Здравословния Начин на Живот
Жените в тридесетте могат да поддържат добър фертилитет чрез здравословен начин на живот, включващ балансирана диета, редовни физически упражнения и управление на стреса. Консултация с лекар и редовни прегледи могат да помогнат за ранно откриване и лечение на потенциални репродуктивни проблеми.

Възраст 40/49 години
Заначително Намаляване на Фертилитета
Фертилитетът на жените в тази възрастова група значително намалява. Шансът за зачеване на месец спада до около 5% на възраст 40 години и продължава да намалява с напредването на възрастта . Много жени в тази възраст вече навлизат в перименопауза, което допълнително затруднява зачеването.

Повишен Риск от Усложнения
Бременностите след 40 години са свързани с по-висок риск от усложнения както за майката, така и за плода. Тези рискове включват предтерминно раждане, прееклампсия и гестационен диабет. Също така, рискът от спонтанен аборт нараства значително, достигайки около 50% за жените на 45 години .

Подпомагани Репродуктивни Технологии
За жени в тази възрастова група, които желаят да забременеят, подпомаганите репродуктивни технологии (ART), като ин витро оплождане (IVF), могат да бъдат полезни. Успехът на тези методи също намалява с възрастта, но те предлагат допълнителни възможности за зачеване.

Възраст 50 и Над
Менопауза и Край на Репродуктивния Период
Менопаузата обикновено настъпва между 45 и 55 години, средна възраст около 51 години. Това е периодът, когато менструацията спира, и репродуктивните способности практически изчезват . Въпреки това, има случаи на късна бременност с помощта на донорски яйцеклетки и ART.

Здравословни Рискове
Бременността след 50 години е свързана с много високи здравословни рискове и рядко се препоръчва. Жените, които искат да станат майки в тази възраст, често се обръщат към осиновяване или сурогатно майчинство като алтернативи.

Заключение
Репродуктивните способности на жените намаляват с напредването на възрастта, като най-фертилният период е през двадесетата дегада. След 35 години фертилитетът значително намалява, а след 40 години шансът за зачеване става много малък. Въпреки тези статистики, много жени успешно зачеват и раждат здрави деца и в по-късна възраст с помощта на съвременните медицински технологии и здравословен начин на живот. Разбирането на тези промени и консултацията със специалисти може да помогне на жените да вземат информирани решения за своето репродуктивно бъдеще.

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.

Цикълът при момичетата, известен също като менструален цикъл, е сложен биологичен процес, който включва редица промени в организма. Ето 10 интересни факта за менструалния цикъл:

1. Средна продължителност: Средната продължителност на менструалния цикъл е около 28 дни, но може да варира от 21 до 35 дни при различни жени .
2. Фази на цикъла: Менструалният цикъл се състои от четири основни фази: менструална, фоликуларна, овулационна и лутеална. Всяка фаза има специфични функции и характеристики .
3. Начало на цикъла: Първата менструация, наречена менархе, обикновено настъпва между 11 и 14 години, но може да се случи и по-рано или по-късно .
4. Менструация и репродуктивно здраве: Редовният менструален цикъл е важен индикатор за здравето на репродуктивната система. Нередности могат да показват различни здравословни проблеми .
5. Обем на менструалната кръв: Средното количество кръв, което жената губи по време на менструация, е между 30 и 80 мл, което е около 2 до 5 супени лъжици .
6. Симптоми на ПМС: Предменструалният синдром (ПМС) може да включва над 150 различни симптома, като най-често срещаните са промени в настроението, подуване, главоболие и умора .
7. Фертилен прозорец: Най-фертилният период от менструалния цикъл е по време на овулацията, когато яйцеклетката се освобождава от яйчника и може да бъде оплодена .
8. Хормонални промени: Хормоните естроген и прогестерон играят ключова роля в регулирането на менструалния цикъл. Те влияят на различни аспекти като растежа на ендометриума и подготовката на тялото за евентуална бременност .
9. Аменорея: Липсата на менструация, наречена аменорея, може да бъде причинена от различни фактори, включително интензивни физически упражнения, стрес, ниско телесно тегло или медицински състояния като синдром на поликистозни яйчници (PCOS) .
10. Менопауза: Менструалният цикъл спира по време на менопаузата, която обикновено настъпва между 45 и 55 години. Менопаузата се характеризира с намаляване на производството на хормони и край на репродуктивната способност .

Тези факти показват колко комплексен и важен е менструалният цикъл за здравето и благополучието на жените. Ако имате допълнителни въпроси или се интересувате от подробности, винаги е добре да се консултирате с медицински специалист.

Предменструалният синдром (ПМС) включва широк спектър от физически, емоционални и поведенчески симптоми, които се появяват в лутеалната фаза на менструалния цикъл, обикновено след овулацията и преди началото на менструацията. Ето някои от най-често срещаните симптоми на ПМС:

Физически симптоми:

1. Подуване и задържане на течности: Много жени изпитват подуване на корема и задържане на течности.
2. Главоболие и мигрена: Някои жени могат да имат главоболие или мигрена.
3. Чувствителност на гърдите: Гърдите могат да станат болезнени и чувствителни на допир.
4. Болки в мускулите и ставите: Може да се появят болки в различни части на тялото.
5. Умора: Чувство на изтощение и липса на енергия.
6. Нарушения на съня: Проблеми със заспиването или поддържането на съня.
7. Промени в апетита: Желание за определени храни, особено сладки или солени храни.
8. Проблеми с храносмилането: Запек или диария.

Емоционални и поведенчески симптоми:

1. Промени в настроението: Рязка смяна на настроението, раздразнителност и плачливост.
2. Тревожност и напрежение: Увеличено чувство на тревожност и стрес.
3. Депресия и тъга: Усещане за безнадеждност или депресивни настроения.
4. Намалена концентрация: Трудност при фокусиране и запомняне.
5. Социална изолация: Желание за избягване на социални контакти.
6. Ниско самочувствие: Чувство на безполезност или ниска самооценка.

Лечение и управление:

• Медикаменти: Болкоуспокояващи, антидепресанти или хормонални терапии могат да помогнат за облекчаване на симптомите.
• Диета и начин на живот: Поддържането на здравословен начин на живот, включително редовни физически упражнения и балансирана диета, може да намали симптомите.
• Стрес мениджмънт: Техники за управление на стреса като йога, медитация и дълбоко дишане могат да бъдат полезни.

Ако симптомите на ПМС значително влияят на качеството на живота ви, е важно да се консултирате с лекар за подходяща диагноза и лечение.

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.

д-р Веселина Яначкова

Д-р Веселина Яначкова, ДМ е специалист по ендокринология и болести на обмяната от 2013 г. Работила е като асистент в Клиниката по ендокринология към Медицинския институт на МВР. От 2013 г. работи като ендокринолог в Медицински комплекс “Д-р Щерев”.

Преминала е обучение за ехография, еластография и тънкоиглена аспирационна биопсия на щитовидна жлеза в Италия и Турция; курсове по сексуална медицина и остеодензитометрия, както и за работа с инсулинови помпи. Научните й интереси са в областта на ендокринните нарушения по време на бременност и репродуктивната ендокринология.

Доктор Яначковa, какви са основните признаци и симптоми при хормонални дисбаланси, които хората трябва да забелязват?
Г-н Месечков, благодаря Ви на първо място за поканата да направим това интервю.
Много широко понятие е това хормонален дисбаланс. Ендокринната система като цяло, заедно с нервната система са двете, които движат нашето тяло. Благодарение на това съществуваме. Хормоните са тези, благодарение на които ние сме живи. Те отговарят за нашата репродукция, за нашия метаболизъм, за енергийната ни хомеостаза, за това да се поддържа организма ни като цяло. За да говорим за хормонален дисбаланс, пак казвам, това е широко понятие, защото много зависи коя жлеза е засегната в нашия организъм.
Ендокринните жлези в човешкото тяло са няколко и в зависимост от това в каква посока са нарушенията – дали на повишена, дали на намалена функция на някоя от тези жлези, вече има и различни признаци. Но като цяло хора, които имат умора, отпадналост, косопад, репродуктивни нарушения, затлъстяване, артериална хипертония, трябва да търсят помощ и от специалист по ендокринология. Така че в общи линии можем да говорим за признаци, които са много, много широкообхватни.

Какво е влиянието на стреса върху ендокринната система?
Стресът е тригер на всички болести в човешкото тяло и естествено повлиява и ендокринната ни система. Още преди повече от петдесет години един канадски ендокринолог, доктор Ханс Селие, формира тази теория за стреса, която повлиява и ендокринната функция на организма. Даже той създава една своя теория на адаптацията, според която организмът се приспособява в тези условия на стрес. Мобилизира не само сърдечната си дейност, но и всички хормони в тялото, за да може да се пребори със стреса. На първо място глюкокортикоиди, какъвто е хормонът на стреса кортизол. Стреса е в основата на автоимунните болести в човешкото тяло.

Каква е връзката между хормоналния дисбаланс и метаболитните заболявания като диабет например?
Всички хормони по един или друг начин повлияват обмяната на веществата и могат да доведат до изява на метаболитни отклонения. Щитовидните хормони, хормоните на задстомашната жлеза, какъвто е инсулина, половите хормони и растежния хормон могат да доведат организма ни до метаболитен проблем. Така че всеки хормон може да повлияе нашата обмяна. А що се отнася до диабета, той е последствие от тези метаболитни нарушения.

Какво могат хората да направят, за да минимизират този риск?
Много тривиално ще е да кажа да живеят здравословно, защото в днешно време това е относително понятие и всеки го възприема по различен начин. Когото и да попитаме ще ни каже, че живее здравословно, храни се здравословно и се движи достатъчно, но всъщност нещата не са чак толкова прости. Стресът, работната среда, всекидневието, липсата на възможност за активна почивка това са неща, които по един или друг начин се отразяват и имат своя неблагоприятен ефект върху организма ни. Може да се профилактира, но за съжаление българинът няма такава култура. Няма как да накараме един човек да изследва хормоните си без повод. В човешкото тяло има над 50 такива, така че може да се започне от движение, хранене, сън и спокойствие.

Доколко важен е сънят?
Сънят е изключително важен, защото така сме устроени. Да не говорим, че по време на сън, когато е тъмно, в нашето тяло се отделя един хормон мелатонин, който също регулира всичките процеси, свързани с метаболитните отклонения. Наричат го хормона на младостта. Колкото повече мелатонин има в тялото ни, толкова по-добре се чувстваме ние. За продукция на мелатонин е необходима и дневна светлина която е свързана със синтеза на серотонин, които отговаря за метаболизма на мелатонин. Всичко в нашия организъм е взаимно свързано. Здравословният сън е минимум 6 до 7 часа, като е необходимо да сме на тъмно, за да синтезираме хормоните задвижващи деня ни.

Какви са последните тенденции в диагностиката и лечението на хормонални проблеми?
Хормоналните заболявания са малко тривиални като диагностика, защото в основата е лабораторната такава, за да могат да бъдат разпознати като нарушения. Ние не можем да се справим без тази диагностика. Но що се отнася до начина, по който могат да се изследват определени жлези като органи, имаме различни възможности. В последно време широко се застъпи еластографията, като едно надграждане от конвенционалната ехография за диагностика на щитовидните заболявания, което много улеснява и процеса за отдиференциране на това кои от тези заболявания могат да отидат към инвазивни процедури. В днешно време пациентите в България имат достъп до инсулиновите помпи, глюкозните сензори, които ползват пациентите с диабет тип 1. Това са неща , които обезпечават нуждите им и ги улесняват. Едновременно с това им дават и много по-добро качество на живот. Аз се радвам, че нашите пациенти вече имат такива възможности.

Тънка ли е границата между диабет тип 1 и тип 2?
Те нямат нищо общо, защото захарен диабет тип 1 е автоимунно заболяване и се характеризира с един абсолютен инсулинов дефицит в резултат на автоимунно унищожаване на задстомашната жлеза. Диабет тип 2, обичам да го наричам диабета, свързан с начина на живот. Много дечица със затлъстяване отключват диабет тип 2 , заради начина на живот, който водят. Така че те са две различни състояния, изразяващи се в един проблем повишаване на кръвната захар и всички последствия, които произтичат от това нещо.

Когато говорим за деца, основният проблем храненето ли е?
Храненето е един от основните проблеми заедно с двигателната активност, стреса и инфекциозните заболявания, които все повече ни заобикалят.

Каква е ролята на хормоналната терапия в управлението на различни заболявания и как пациентите могат да бъдат информирани за потенциални рискове?
Хормоналната терапия е абсолютно необходима тогава, когато имаме дефицити. Ние няма как по друг начин да подсигурим на тялото това, което му липсва. Както казах и в началото, ние не можем да живеем без хормоните си. Няма как човек, на когото му липсва инсулин, да живее без инсулин, той ще оцелее само няколко дни. Не можем да живеем без щитовидните си хормони. Що се отнася до репродуктивните, там става въпрос за качество на живот на всеки един от нас. Хормоналната терапия е в основата на това да продължи човек да съществува.

През последните години често се наблюдават пациенти, с късно установени тиреоидни заболявания. Това така ли е?
Щитовидната патология е изключително широко застъпена и винаги е била такава. В днешно време достъпа до лаборатории е много голям и на практика тези заболявания ги доказваме много по лесно. Въпреки това, някои от тях биват доказани късно, защото хората много често отдават умората, промяната в настроението си и промяната в телесното тегло в една или друга посока на начина си на живот. Имала съм пациенти с тежки депресивни епизоди, лекувани години наред с антидепресанти, а се оказват с нарушения във функцията на щитовидната жлеза. В този един момент подходящото заместително лечение непременно ги извежда от терапията с антидепресанти. Така че една хубаво снета анамнеза от личния лекуващ лекар на пациента, може да го насочи в посока да се търси такова отклонение, да бъде диагностицирано навреме и да се помогне на този човек.

Според вас ендокринологът трябва ли да работи със специалисти като диетолози и физиотерапевти, които интердисциплинарно да проведат лечението на даден пациент, за да има по успешен изход от състоянието, в което е?

Интердисциплинарният подход е в основата на съвременната медицина и ние работим в тясно взаимодействие и сътрудничество не само с диетолози, физиотерапевти, но и със специалисти от почти всички специалности.

Бихте ли ни обяснили предимствата при използването на хирургия “Да Винчи” пред традиционната такава?

„Да Винчи“ хирургията, или така наречената роботизирана хирургия, има много предимства. Първото е, че няма голям разрез, какъвто има при отворената хирургия. Имаме няколко малки отвора, по около 8 милиметра до един сантиметър, в съответната област на корема на пациента, така че няма разрез и травма. От друга страна, роботизираната хирургия позволява да работим под много голямо увеличение. Имаме десетократно оптично увеличение на образа и възможност до 40 пъти да увеличим образа с дигитално увеличение, така да се каже, дигитален Zoom. Т.е. гледаме от непосредствена близост в изключително големи подробности. Имаме много прецизни манипулатори, които управляваме, и инструментите са изключително прецизни и под контрола на хирурга. Всъщност това не е робот. Прилича на робот, защото ръцете се движат по познатия начин от образите на роботи, които всички имаме в съзнанието си. Машината не прави нищо сама, тя е строго управлявана от хирурга. Така, че друго предимство на цялата ендоскопска, тоест лапароскопска хирургия, е че в коремната кухина не влиза кислород и няма контакт на червата с кислород. Кислородната травма е една от причините за бавното възстановяване в следоперативния период при хората след отворена хирургия. Чрез роботизираната хирургия червата контактуват само с въглероден двуокис, което позволява на пациентите на следващия ден да се хранят. Ако операцията е била по-рано сутринта, следобед или вечерта имат възможност да пият вода.

Какви са специфичните операции и процедури, които могат да се правят най-често с помощта на тази хирургия?

По правило може да се прави абсолютно всякаква хирургия. Предполагам, че сте виждали клипове, в които хирурзи оперират банани или гроздови зърна. Началото на цялата история тръгва от идеята да се делегира машина за първична обработка на раните с телехирургия на бойното поле в една американска агенция за иновативни изследвания. След не много дълъг период от време тази идея се комбинира с идеята на лапароскопската хирургия и всъщност може да се направи абсолютно всичко – от отворена хирургия до хирургия на простатата. Простатата се намира на изключително тясно и неудобно място, трудно за достъп при отворена хирургия, и роботът ни дава възможност да можем да оперираме там, където иначе е много трудно. Така че простатната хирургия е една посока, а другата посока е бъбречната хирургия. Лично за мен роботът помага много повече при органосъхраняваща хирургия, тоест когато премахвам тумора, но запазвам бъбрека. Когато ни трябва прецизна хирургия в рисково място, там е мястото на роботизираната хирургия. Ползваме робота и при отстраняване на пикочния мехур за злокачествени заболявания и конструирането на нов резервоар от тънки черва. Тези хора се възстановяват много по-бързо.

Когато говорим за роботизирана хирургия, случвало ли се е да преминете по време на такава операция към отворена операция или това не се случва?
Всеки хирург, който ви каже, че не му се е случвало, значи просто не е направил достатъчно операции, които да доведат до конверсия. Така се нарича преминаването от роботизирана към отворена хирургия. Много рядко, мисля че един или два случая сме имали, когато се налага самата роботизирана процедура да се прекъсне и да продължим с отворена хирургия. Само така нескромно, но след около месец-два би трябвало да стигнем с нашия екип до операция номер 1000. Подчертава „наш“, защото тази хирургия не е на един герой с бляскав меч. Това е екипна хирургия, която без екип няма как да се случи.

Това преминаване безопасно ли е за пациента?

Тази конверсия се прави за безопасността на пациента. Тоест, ако се наложи да се излезе от роботизираната процедура и да се премине към отворена хирургия, най-често е заради състояние на често кървене, което не може да бъде овладяно с обичайните методи и възможностите на робота, или защото обемът на операцията е толкова голям, че е безсмислено е да се продължи с роботизирана хирургия. За щастие, в нашите случаи става въпрос за прекалено голям обем на това, което намираме при операцията. Не ни се е случвало да се налага да отваряме заради остро кървене, което е изключително драматична ситуация. Роботът се отстранява, местим го бързо настрани и действаме в спешен порядък. Случвало ни се е да оперираме повторно хора след рискова хирургия, за да овладеем някакво усложнение, но конверсията е възможна и тя винаги е в полза на пациента. Всичко, което правим, е в полза на пациента. Аз предупреждавам пациентите си преди всяка лапароскопска или ендоскопска операция, че ако се наложи, в името на тяхната сигурност ще извършим тази конверсия. Все по-рядко се случва това, но ако някой хирург каже, че не го е правил, значи просто не е направил достатъчно операции или е забравил някои от случаите си.

Като говорите за опит, какво обучение и опит са необходими на хирурга, за да работи с „Да Винчи“?
Самата компания „Интуитив“ в случая с робота „Да Винчи“, защото вече има и други роботизирани системи на пазара, има доста сериозни изисквания към хирурзите, които ще работят с него. Всъщност, преди да започнем да работим с робота „Да Винчи“, „Интуитив“ провежда обучение и всеки специалист получава сертификат от самата компания. Само специалността урология и дипломата по медицина не разрешават работа с този робот. Самата компания защитава пациентите, изисквайки минимално ниво на сръчност на операторите. Това са упражнения и тренировки, които продължават няколко месеца, в зависимост от това колко опит има един хирург преди това. Аз започнах своята работа като категорично отворен хирург и имам сръчност в отворената хирургия. В същото време с екипа ми бяхме натрупали доста голям опит в лапароскопията, правехме лапароскопска хирургия в продължение на около 5-6 години преди да започнем с „Да Винчи“ хирургия. Колко време трябва на един млад хирург, за да стане добър, ми е трудно да кажа. Може би година, може би две. За себе си мога да кажа, че започнах да се чувствам сигурен, доколкото един хирург може да се чувства сигурен в каквото и да било, след няколкостотната процедура с „Да Винчи“.

Кога е създаден роботът „Да Винчи“ и колко често се оптимизират процесите, които се извършват с него?
Скоро празнуваха 20 години, така че, ако не се лъжа, роботът е създаден около 2001 или 2002 година. При нас тази машина пристигна в началото на 2009 година, защото е много скъпа, а и самата операция с консумативите също е скъпа. Професор Горчев е първият мащабен роботизиран хирург, внесъл този апарат за целите на гинекологичната хирургия в гр. Плевен. Той е истински визионер и професионалист в работата си! Всъщност на 10-ти септември 2001 год., в деня преди нападението над кулите в Ню Йорк, е направена първата т. нар. „Линдберг хирургия“, при която болен пациент във Франция е опериран от хирург в Съединените щати. В момента 5G технологията позволява с много малко забавяне да се прави хирургия през огромни разстояния. Последното, което видях, беше на един мой близък приятел, роботизиран хирург от Испания. Той беше оперирал от Щатите в Китай на разстояние 13 хиляди километра с един нов модел робот. В същото време, вероятно ще има голям обем изкуствен интелект, софтуер и нови технологии, включени в тази машина. Така че вече има конкуренция на пазара. Нещата се развиват и вървят в доста сериозна посока.

В заключение, да кажем така: Вие сте в Софиямед, а аз съм в Германия и вие може да сте мой оператор.
Точно така. Това е иновация. Това може би е бъдещето, когато експертите не е необходимо да карат хората да пътуват стотици или хиляди километри, за да отидат при желания специалист-оператор.

Има ли пациенти, които не са подходящи за тази роботизирана хирургия?
Да. За съжаление, не е приложима при всички пациенти. Ще дам малък пример за неподходящи пациенти за тази хирургия. Ако даден пациент е имал перитонит и тежки коремни операции, резекция на черва, няма откъде да се влезе и просто не можем да достигнем до там. Това е основното. Другото е, че има хора с тежки придружаващи заболявания, които не позволяват. Колкото и да е миниинвазивна тази хирургия, тя все пак е мащабна и се прави с обща анестезия. Операцията продължава няколко часа, коремът се раздува с въздух. Колкото и да са съвременни системите и с напредването на опита на хирурга, може да работим на по-ниски налягания, но все пак повишаваме налягането в коремната кухина, което не за всички е безопасно.

Потенциално могат ли да възникнат усложнения при тази хирургия и какви са най-честите?
Може да има усложнения при всяка хирургична намеса, включително рязането на нокти и подстригването. Уменията на хирурга са от основно значение и никой от нас не е застрахован от каквито и да е усложнения. Ще Ви дам един пример, който обичам да давам на пациентите ми. Представете си един качествен кибрит, абсолютно качествено произведен със сто клечки в него. Можете ли да ми гарантирате, че ще запалите всичките 100 от първия път?

Оценявате ли дългосрочните резултати на пациентите и тяхната удовлетвореност от тази хирургия?
Дългосрочните резултати обичайно ги сравняваме с това, което знаем от преди. Резултатите от отворената хирургия не са по-лоши в немалко от случаите. Например, по отношение на запазването на ерекцията при мъжете при операция за отстраняване на простатата, категорично са по-добри при робот-асистираната хирургия, както и по отношение на контрола върху незадържането на урина. Що се отнася до качеството на живот, то е несравнимо по-добро, защото тези хора стават и се движат на следващия ден.

д-р Вероника Бачева пред Genica News

Д-р Вероника Бачева е специалист офталмолог в София. Има интереси в областта на лечението и диагностиката на глаукома, макулна дегенерация и други.

Образование

Завършва Медицински университет София през 2016 г. От 2017 г до 2021г специализира Офталмология в МБАЛ „Света София“.Към момента е специалист в МБАЛ „Света София“

Д-Р БАЧЕВА, КАТО ЧЕ ЛИ СМЕ СВИКНАЛИ ДА НАРИЧАМЕ ВСЯКО ВЪЗПАЛЕНИЕ НА ОКОТО КОНЮНКТИВИТ. КОЛКО ВИДОВЕ КОНЮНКТИВИТ ИМА? Конюнктивит може да бъде причинен от вирус, бактерия или алергия, като само алергичният не е заразен. Бактериалните конюнктивити са често срещани в лекарската практика. Най-често те се дължат на патологичното действие на причинителите S. aureus, Str. viridans, Str. Haemolyticus. Тези възпалителни заболявания на конюнктивитите започват най-напред на едното и след това обхващат и другото око. Болните имат чувство за чуждо тяло в очите, парене и дразнене. Клепачите са умерено оточни и зачервени. Конюнктивитът се проявява със силно изразена секреция и при ставане от сън клепачите са залепнали. При началните форми на заболяването секрецията е обилна. При по-нататъшното развитие обаче тя става все по-сериозна гнойна или фибринозна, в резултат на което се променя и цвета й. Първоначално е слузна, белезникава на цвят, но постепенно с превръщането й в гнойна става жълтеникава и по-вискозна. Макар и рядко, в някои случаи на бактериални конюнктивити могат да се наблюдават фоликули и кръвоизливи. Най-важният клиничен белег е силно изразената конюнктивална инекция. Като цяло остро протичащите бактериални конюнктивити имат самоограничаващ се ход на разпространение и не водят до тежки усложнения. Вирусните конювктивити представляват 15% от всички конюнктивити. Най-често те се причиняват от аденовирусите. Вирусните инфекции по- някога протичат тежко, имат склонност да хронифицират и рецидивират. Често те имат ендемичен ход на разпространение и се срещат в училища, болници и други. Заразяването става по механичен път най-често при контакт на окото със замърсени ръце, инструменти, понякога и в плувните басейни. Обикновено вирусните конюнктивити, причинени от аденовируси, се отличават по наличието на множество фоликули по клепачната повърхност. Оплакванията се изразяват в силно зачервяване на окото, конюнктивален оток, светлобоязън, обилна серозна секреция, чувство за чуждо тяло в окото. Понякога болните имат и субконюнктивален кръвоизлив. Обикновено и двете очи се засягат едновременно. В редица случаи вирусният конюнктивит се придружава и от респираторно заболяване.

Едни от най-честите форми на конюнктивити са алергичните. Те обикновено се асоциират с фамилна обремененост и с повишена чувствителност към редица вещества като полени, лекарства, ухапвания, храни и други. Причината за честото засягане на конюнктивата от подобни реагенти е нейното богато кръвоснабдяване и наличието на множество имунни клетки, които при среща с описаните алергени водят до появата на инфекция. Най-често алергичната проява на конюнктивита е характерна съчетание от сърбеж, наличие на фоликули и папили. Уточняването на вида на алергена (веществото, предизвикало алергичната реакция), става с помощта на специални алергични проби. Остър алергичен конюнктивит обикновено се появява през пролетта и есента, когато цъфтят растенията. Протича с обилно сълзотечение, сърбеж, зачервяване, светлобоязън, оток на конюнктивата. Едновременно с конюнктивита често възниква и ринит с кихане и кашляне. Вариант на клинично протичане е алергичният контактен конюнктивит или лекарствен конюнктивит. Той се причинява от различни лекарствени средства, които се използват от пациента в продължение на години и към които постепенно организмът изработва свръхчувствителност.

КОЙ Е НАЙ-ТРУДНИЯТ ЗА ЛЕЧЕНИЕ?

Не може да се определи кой е най-труден за лечение, всеки организъм понася различно както третирането, така и хода на самата инфекция. За това е най- добре веднага след като сме забелязали симптомите да се обърнем към офталмолог, който да прецени подходящото лечение и според етапа на заболяването и индивидуалното състояние на пациента. Само- лечението, когато става въпрос за очите, може да е много опасно.

КАКВИ МЕРКИ ТРЯБВА ДА СЕ ВЗЕМАТ, ЗА ДА
СЕ ПРЕДОТВРАТИ РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КОНЮНКТИВИТА?
Задължително е да се спазва отлична лична хигиена собствена кърпа за лице и честа смяна на калъфката на възглавницата. Ако вашето дете има конюнктивит, трябва да се почистват играчките след игра и да се ограничи за кратко събирането с други деца, защото заразяването при тях става мно- го лесно поради неумението им да спазват дистанция и да се пазят.

КОЛКО ОПАСНО Е ВЪЗПАЛЕНИЕ, ПРИЧИНЕНО ОТ ХЕРПЕС СИМПЛЕКС ИЛИ ЗОСТЕР ВИРУС?
Херпес симплекс вирус е широко разпространен сред населението. Освен че причинява херпес на устните, този вирус може да предизвика появата на рани по очите. Когато засяга очите, състоянието е известно като очен херпес или херпес вирусна болест на очите. Херпесът на очите може да бъде причина за безпокойство, тъй като е възможно да предизвика неприятни симптоми. В редки случаи очният херпес може да засегне по-дълбоките слоеве на очите и да наруши зрението.

Вирусът често стои в латентно състояние в нервните клетки и може да се придвижи по нервите до окото при неговото активиране. Много хора се заразяват с вируса в някакъв момент от живота си, но не всеки човек развива симптоми в резултат на това. Съ- ществуват два основни типа херпес симплекс вирус (HSV) – тип 1 и тип 2.

Херпес симплекс вирус тип 1 (HSV-1) обикновено засяга лицето и е отговорен за симптоми, включващи херпес, който се проявява като съвкупност от болезнени мехури. Херпес симплекс вирус тип 2 (HSV-2) е полово предавана форма на вируса. Въпреки че този тип причинява симптоми главно на гениталиите, той може да засегне и очите. При развиване на херпес вирусна болест на очите, пациентът може да изпита различни симптоми, които понякога могат да възникнат и в двете очи, но обикновено засягат едното око, повече от другото. Някои от симптомите на очния херпес зависят от засегнатата част на окото. Примери за тези симптоми включват усещане за прашинки в окото, главоболие, сълзене.

Ако херпесният вирус засегне роговицата, вътрешността на окото или ретината, е възможно да бъде установено влошаване на зрението. Обикновено очният херпес не би следвало да причинява силна болка, въпреки че окото не дава този вид. Повтарящите се херпесни очни инфекции могат да доведат до по-голямо увреждане на очите, поради което е необходимо предотвратяването на повторната поява на заболяването. За това е много важно редовното посещение на очен специалист за качествена оценка и насоки за евентуално лечение.

ДРУГ ЧЕСТО СРЕЩАН ПРОБЛЕМ Е СУХОТО ОКО. КАКВИ СА ПРИЧИНИТЕ И РИСКОВИТЕ ФАКТОРИ ЗА ТОВА СЪСТОЯНИЕ?
“Сухото око” е често срещан очен проблем, причинен от липса или недостиг на слъзна секреция. Сълзите защитават очите като ги овлажняват. При недостатъчно отделяне на сълзи, които да поддържат комфорта на окото, се наблюдава бодеж, парене, сухота, чувство за чуждо тяло и зачервяване на очите. Най-често дискомфортът е основният проблем при сухото око, водещ пациента при офталмолог. Ако не се предприеме лечение, съществува повишен риск от ерозии и инфекции.

КАК СЕ ДИАГНОСТИЦИРА СУХОТО ОКО И КАКВИ СА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА ЛЕЧЕНИЕ?
Често обикновен очен преглед може да постави диагноза „сухо око“. Необходими са тестове, измерващи нивото на слъзната секреция. Един широко използван метод е теста на Ширмер, включващ поставянето на лентичка от филтърна хартия под долния клепач за измерване на нивото на слъзната секреция. Заменянето на недостатъчните естествените сълзи с изкуствени е най-често практикуваното лечение. Изкуствените сълзи се продават и без рецепта и се използват като капки или гел. Могат да се използват толкова често колкото е необходимо, в зависимост от тежестта на оплакванията: от 3-4 пъти на ден до няколко пъти на час. Всеки фактор, който допринася за сухотата, като твърде топло помещение, ползване на сешоар за коса, климатик, ветровити дни или дразнители във въздуха създава дискомфорт за пациентите със сухи очи. Тютюнопушенето е също е един от основните дразнители. Човек страдащ от сухота в очите може да има нужда само от “изкуствени сълзи“, но тъй като този синдром може да доведе до сериозни усложнения в окото, прегледът от специалист офталмолог е необходим.

МНОГО ХОРА САМИ СИ КУПУВАТ И ПОСТАВЯТ ИЗКУСТВЕНИ СЪЛЗИ. ТОВА ДОБЪР ПОДХОД ЛИ Е? ВСИЧКИТЕ ЛИ ИЗКУСТВЕНИ СЪЛЗИ НА ПАЗАРА ДЕЙСТВАТ ЕДНАКВО?
Отново ще апелирам всички пациенти с такива оплаквания да посещават офталмолог, а не сами да предприемат лечение. Не всички изкуствени сълзи са еднакви на пазара и за това посещавайки прегледа от офталмолог ще бъде избрано точното лечение за съответния проблем.

МОГАТ ЛИ СУХИТЕ ОЧИ ДА ПРИЧИНЯТ ГЛАВОБОЛИЕ?
Могат, да, много пациенти са се оплаквали дори от събуждане през нощта от такава болка, която именно е свързана със сухотата в очите.

В ДНЕШНО ВРЕМЕ МАСОВО СЕ ПРЕКАРВАТ ДЪЛГИ ЧАСОВЕ ПРЕД ЕКРАНА. КАКВО Е ПРАВИЛОТО ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА ДОБРО ЗДРАВЕ НА ОЧИТЕ – КОЛКО ВРЕМЕ ДА СЕ СТОИ ПРЕД ТАБЛЕТА ИЛИ КОМПЮТЪРА И КОЛКО ДА СЕ ПОЧИВА?

Работата на много хора е свързана с прекарване на цял работен ден пред екрана. Важно е да се спазват някои правила, за да избегнем увреждане на зрението ни. Такива са честите почивки, стойката и цялостната позиция на тялото. Важно е да не забравяме да мигаме и да сменяме обекта, който на- блюдаваме периодично – например да гледаме през прозореца. Иначе специалистите препоръчват да не се седи пред екрани повече от 4 часа дневно, за да избегнем увреждане на зрението ни в дългосрочен план.

КАКВИ СА ВАШИТЕ СЪВЕТИ ЗА ЗДРАВИ ОЧИ? КОЛКО ЧЕСТО ТРЯБВА ДА ПОСЕЩАВАМЕ ОФТАЛМОЛОГ ПРОФИЛАКТИЧНО?
Съветите, които бих дала са най-общо да пазим очите си да им даваме почивка, да не ги претоварваме, да се храним добре и да пием достатъчно течности. Когато имаме някакъв дискомфорт, да му обърнем внимание, като посетим специалист. Иначе посещение при офталмолог се препоръчва всяка го- дина като част от редовните профилактични прегле- ди, които всички трябва да правим.

Атанас Месечков и д-р Неделя Щонова пред Genica News

КАК ЗАПОЧНА ПРИКЛЮЧЕНИЕТО „DANCING STARS“ ЗА ВАС?
Н.Щ: Аз три пъти отказвах да вляза във формата. Не исках. Имах толкова много работа за вършене и толкова нови проекти, че намирах за напълно излишно да бъда част от това шоу. Но… телевизията настояваше. И след като се озовах вътре, там на терен, се отдадох изцяло. Първо, трябваше да покоря и надвия самата себе си, после страховете си, болките, травмите. Но после усетих просветление и красотата на процеса… да се себепреодоляваш, да напредваш, да създаваш танц, който докосва сърцата на хората. Така че участието си определям като една безумна всеотдайност, надграждаща онова, в което вярвам – а именно, че винаги си струва да вдъхновиш хората за проактивно отношение към своето здраве, тяло, бъдеще, ум и хармония.

А.М: Всичко в този сезон на „Dancing Stars“ започна с едно телефонно обаждане от главния хореограф на предаването. В първия момент си помислих, че всичко това е сън! Някак си
след десетгодишна пауза от ефир не си пред- ставях, че отново ще имаме възможността да сме част от подобен проект, но ето че всичко това се оказа дори повече от реалност. Надявам се това приключение да продължава за младото поколение, защото определено има смисъл от този позитивен формат, който освен че е адски красив, съумява да учи и въз- питава подрастващото поколение.

КОГАТО РАЗБРАХТЕ, ЧЕ ЩЕ ТАНЦУВАТЕС ЕМБЛЕМАТИЧНИЯ ТАНЦЬОР НА ТОЗИ ФОРМАТ, КАКВО СИ КАЗАХТЕ?

Н.Щ: Ами… стреснах се малко. Защото знаех, че Наско е прекрасен танцьор, емблематичен, да… знаех, че танцува красиво и прецизно… и се разтревожих дали ще съумея да бъда на неговата висота. Изпитах обаче и радост. Шансът да танцувам с толкова класен партньор ме вдъхнови. И надъха. Така че… с любов към танца и респект към Наско… разперих криле и полетях смело в пространството и времето.
А.М: Зарадвах се, когато разбрах, че ще танцувам точно с д-р Неделя Щонова. В онзи момент на месец януари не си представях, че съдбата може да подреди пъзела по по-добър начин от този, а от днешна гледна точка за нищо на света не бих се отказал от мо- ята най-добра ученичка в танцовата зала. Неделя превъзмогна себе си, тя преодоля трудностите и изпитанията, точно така, както аз бих го направил в едно красиво приключение. Този сезон на формата ще остави траен спо- мен в нас за всичко преживяно.

КАКВО БЕШЕ НАЙ-ТРУДНОТО ДВИЖЕНИЕ ИЛИ ХОРЕОГРАФИЯ, КОЯТО ТРЯБВАШЕ ДА НАУЧИТЕ ДО МОМЕНТА?
Н.Щ: В нито един момент не ми беше лесно. Всичко ми беше трудно. Отнесох огромна доза стрес – три месеца хроничен стрес. Ние с Наско… бяхме една взривоопасна смес – всеки от нас е много силен характер. И въпреки това аз му се доверих и за най-сложните хореографии, и за процеса като цяло. Исках да ги уча, да правя красиво трудните и абсолютно нови за мен движения и акробатики. Не беше леко приключение… но беше истинско, абсолютно истинско. И обожавам това приключение. Наско е много строг и безкомпромисен, но заедно с това го усещах като истински приятел, далновиден ментор и педагог. И да, доверих му се! Това е пътят, мисля, който трябва да поемем – намираш абсолютния ритъм и го следваш с абсолютно доверие. Доверието е безценен капитал!

А.М: Няма понятие като лесно и трудно движение в танците. Това изкуство или ти се отдава, или не е твоето нещо! Разбира се, че е необходимо да поло-жиш неимоверни усилия, за да успееш да изпълниш хореографиите, но успял ли си да създадеш симбиоза между теб и танцовата ти половинка, то почти винаги това предвещава успех на танцовата сцена.

ДО КОЛКО Е ВАЖНА РОЛЯТА НА ХАРАКТЕРА ЗА ПОДОБНО СЪСТЕЗАНИЕ?
Н.Щ: Ще кажа нещо, което може да изненада хората, които не ме познават добре. Тези, които ме познават, си го знаят. Никога не съм гледала на себе си просто като на мацка със сини очи и дълги бедра. Винаги съм гледала на себе си като на военноморски тюлен. С характер! И се отнасям към себе си по същия суров и строг начин. Към околните далеч не съм така безкомпромисна, дори напротив, но към себе си – да! Ставам сутрин и си казвам: Аз съм тюлен! Дисциплиниран и посветен! С характер, цел и устрем. Ще тренирам, ще се уча в битки, във възможно най-наситена и динамична среда, и ще се боря за мисията си, дори когато тя изглежда невъзможно трудна.

А.М: Ролята на характера в подобно състезание е от изключителна важност. Характерът и самодисциплината са фундаментални, защото те определят не само как се справяш с физическите предизвикателства, но и как преодоляваш психическите и емоционалните бариери. Силният характер ти помага да останеш фокусиран и мотивиран, дори когато срещаш трудности. Самодисциплината те поддържа в постоянен режим на тренировки и усъвършенстване, без значение колко е трудно или уморително. В състезание като „Dancing Stars“, където всяко движение и всяка емоция са под лупа, именно характерът и дисциплината са тези, които те водят към успеха и ти позволяват да дадеш най-доброто от себе си на сцената.

КАКВО НАУЧИХТЕ ЗА СЕБЕ СИ БЛАГОДАРЕНИЕ НА ТОЗИ ТАНЦОВ ФОРМАТ?

Н.Щ: Научих, че невъзможното е едно нищо. Научих, че спокойно мога да правя компромиси с нещата, които съм безсилна да променя. Научих се да бъда още по-стабилна и устойчива. Да съм в състояние винаги да отговарям за себе си, да изграждам характер. Научих, не толкова научих, а за пореден път препотвърдих пред себе си, че прогресът се случва само когато смело излезеш от зоната си на комфорт. Научих, че медалът наистина има две страни, че добротата е единственият начин съдбата да ти се отблагодари със същото. Научих, че дисциплината ни прави по-силни. И също научих, че ако човек не общува с подходящите и правилни за неговия натюрел хора, страда. И се стресира! Научих се да мълча, да наблюдавам повече и да нося поука. Научих се да бъда още по-смела. Научих, че куражът е чудна добродетел, е голяма работа и ни помага да се развиваме. За съжаление, не се научих, че трябва да се самосъхранявам и щадя! Явно не ми е приоритет, а трябва!

А.М: Благодарение на участието си в този танцов формат разбрах, че съм способен да преодолея физически и психически бариери, които преди това съм смятал за непреодолими. С всяка изминала седмица осъзнавах, че имам вътрешна сила и устойчивост, които ми позволяват да се справя с интензивни тренировки и стреса от сценичните изпълнения. Затвърдих си, че дисциплината и постоянството са ключови за постигането на успех и че с правилната нагласа и мотивация мога да постигна всичко, което си поставя за цел.
Най- важното, което научих, е, че невъзможното е просто предизвикателство, което чака да бъде преодоляно. Този формат ми показа, че границите са само в съзнанието ни и че с труд, отдаденост и любов към това, което правиш, можеш да постигнеш дори и най-смелите си мечти, а именно да победиш!

КАК СЕ СПРАВЯХТЕ С ФИЗИЧЕСКОТО ИЗТОЩЕНИЕ И БОЛКАТА, КОИТО НЕИЗБЕЖНО СЪПЪТСТВАТ ИНТЕНЗИВНИТЕ ТРЕНИРОВКИ И РЕПЕТИЦИИ?

Н.Щ: Имаше моменти, в които болката беше толко-ва силна, че не можех дори да си отворя вратата на хладилника или багажника на колата. На няколко пъти ми се наложи да приемам опиоидни аналгетици.

Но много ясно осъзнах – защото го тествах в реално време, психическата нагласа може да модулира болковия праг. Справях се, като си представях колко красиви танци създаваме, как напредвам, как вдъхновявам хората и как с всеки изминал ден имам по-добър контрол над тялото си.

А.М:Физическото изтощение и болката са неизбежни спътници на интензивните тренировки и репетиции в „Dancing Stars„. Справях се с тях, като се фокусирах върху няколко ключови стратегии:

1.Правилна почивка и възстановяване: Осъзнах колко е важно да дам на тялото си време за възстановяване. Затова се стараех да спя достатъчно, да си почивам активно и да включвам в режима си йога и стречинг, за да намаля напрежението в мускулите.
2.Здравословно хранене: Поддържах добре балансирана диета, богата на хранителни вещества, които подпомагат възстановяването и поддържат енергийни нива. Включвах много протеини, витамини и минерали, за да осигуря на тялото си необходимите ресурси за справяне с интензивните натоварвания.
3.Хидратация: Водата е жизненоважна за доброто функциониране на мускулите и общото благосъстояние. Пиех много вода и се стараех да остана добре хидратиран през цялото време.
4.Ментална нагласа: Психическата нагласа играе огромна роля в справянето с болката и изтощението. Визуализирах си успеха и си напомнях защо участвам в това предаване – любовта към танците и желанието да се развивам и да вдъхновявам другите ме мотивираха да преодолея трудностите.
5.Професионална помощ: Не се колебаех да потърся помощ от физиотерапевти и масажисти, които ми помагаха да се справя с болката и да предотвратя по-сериозни травми.
6.Подкрепа от екипа: Подкрепата от семейството ми беше от съществено значение. Споделяхме трудностите и успехите си, което създаваше силна мотивация и чувство за единност.

Тези стратегии ми помогнаха да остана силен и фо кусиран, независимо от предизвикателствата, които срещах по време на тренировките и репетициите.

ДА СЕ ОТКАЖЕТЕ? КАКВО ВИ МОТИВИРА ДА ПРОДЪЛЖИТЕ ВЪПРЕКИ ТРУДНОСТИТЕ?

Н.Щ: Не. Никога не ми е идвало да се откажа. Въпреки контузиите, болките и сълзите.
Изпитвам дълбока вътрешна потребност да танцувам и да влюбвам широката аудитория в истински важното, да разпръсквам познание и да се занимавам с просветителска дейност. Това не е лесно. То е нещо като апостолска отдаденост. Но точно това ме мотивира – ние винаги все критикуваме, всичко обругаваме. Все някой друг ни е виновен. Обаче, за да не се увеличават дългосрочните щети здравни, емоционални, финансови, социални – трябва гра- мотност, качествена информация, здравна култура – да вървим преди болестта, а не след нея! И трябва личен пример. Искам да се занимавам с превантивна медицина. И с личен пример да покажа на хората, че с постоянство, ум, кондиция и всеотдайност човек може да преодолее всяко препятствие и да бъде във форма независимо от годините.
А.М: И за миг не ми е хрумвала подобна идея! Нямах вариант в който аз да изоставя д-р Неделя Щонова.

КАК СЕ СПРАВЯТЕ С КРИТИКАТА ОТ ЖУРИТО И КАК Я ИЗПОЛЗВАТЕ, ЗА ДАПОДОБРИТЕ ИЗПЪЛНЕНИЯТАСИ?

Н.Щ: Критиката на журито нито веднъж не ме разстрои.По същество ние сме биологично програмирани да възприемаме критиката като сериозен стрес, но за мен в този формат не беше така. Изслушвах я спокойно, внимателно, с усмивка. Подхождах градивно. Знаех, че давам 300% от себе си във всяка минутка от процеса. И това ме правеше странно спокойна. Конструктивната критика е нещо, което приемах с любопитство и дори с вълнение.

Помагаше ми да видя собствени качества, за които никога не се бях замисляла, че е възможно да съществуват – като например, че съм способна да науча 7 различни танца за 7 седмици и то на сериозно професионално ниво.

А.М: Приемах я, като градивна критика! Това ме караше да подобрявам всяко следващо наше изпълнение макар и на моменти тяхната критика да нямаше обяснение от моя гледна точка на професионалист!

КАКВО БИХТЕ КАЗАЛИ НА ВСИЧКИ, КОИТО СЕ СТРАХУВАТ ДА ОПИТАТ НЕЩО НОВО И РАЗЛИЧНО?

Н.Щ: Бих им казала, че зад страха от новото и неизвестното стои страхът от провал. И бих им казала да правят каквото си искат, да преследват мечтите си, да екс- периментират и да не позволяват никой да казва на какво са способни и на какво не. Знам, че е трудно. Но го казвам на основата на огромен личен опит и практика.Аз самата никога не съм съжалявала за нещата, които съм направила, дори и когато съм се проваляла. Съжалявала съм за нещата, които съм се страхувала да направя и съм отлагала, отлагала, докато е станало твърде късно.

А.М: На всички, които се страхуват да опитат нещо ново и различно, бих казал: Страхът от неизвестното е напълно нормален, но не бива да ни спира да преследваме мечтите си и да опитваме нови неща. Всеки път, когато се осмеляваме да излезем от зоната си на комфорт, ние растем и се развиваме.

КАКВО ПОСЛАНИЕ БИХТЕ ИСКАЛИ ДА ОСТАВИТЕ НА СВОИТЕ ФЕНОВЕ И ЗРИТЕЛИТЕ НА „DANCING STARS“?

Н.Щ: Обичам ви! Благодаря ви за вярата, за подкрепата и за доверието. Ще продължа да ви радвам с нови проекти. Енергията, с която ме зареждате, е изумителна. Тя ми дава сила, мотивация и вяра в доброто. Не е важно как изглеждаш, не е важно на колко години си, не е важно дали те боли. Важно е как се чувстваш, важно е да живееш съзнателно, да се грижиш за себе си и близките си, да си здрав и да бъдеш добър! Важно е да имаш цел и да не спираш. Възрастта е само цифра, защото човешкият дух няма възраст.
Обичайте, мечтайте, движете се, подкрепяйте се!

А.М: Като дългогодишен професионален танцьор на „Dancing Stars“, бих искал да предам следното послание на моите фенове:„Благодаря ви, че сте с нас през цялото това неве- роятно пътешествие на танца и изкуството! Вашата подкрепа и вяра в нас са невероятно важни и ни дават сила да преодоляваме всяко предизвикателство на танцовата сцена.Искам да ви вдъхновя да следвате своите мечти, каквито и да са те, и да вярвате в своя потенциал. Танцът ни учи да се изразяваме по уникален начин и да се свързваме с другите през изкуството. Независимо от това, дали танцувате или не, вярвайте в себе си, следвайте своите страсти и бъдете готови да се изправите пред всяко предизвикателство с усмивка и упоритост.
Спомнете си, че всеки стъпка напред, дори ако е малка, то тя е важна към постигането на нашите цели. Бъдете смели, бъдете себе си и никога не се отказвайте от мечтите си. С благодарност и любов, Ваш Атанас Месечков.“