Биполярното разстройство, наричано по-рано маниакална депресия, е психично заболяване, което причинява екстремни промени в настроението, включващи емоционални възходи (мания или хипомания) и спадове (депресия).

Когато изпадне в депресия, страдащият от това разстройство може да се чувства тъжен или безпомощен и да загуби интерес или удоволствие от повечето дейности. Когато настроението му премине в мания или хипомания (по-малко екстремна от манията), може да се чувства еуфорично, пълен с енергия или необичайно раздразнителен. Тези промени в настроението могат да повлияят на съня, енергията, активността, преценката, поведението и способността за ясно мислене.

Епизодите на промени в настроението може да се появяват рядко или няколко пъти годишно. Докато повечето хора изпитват някои емоционални симптоми между епизодите, някои може да не изпитват никакви.

Въпреки че биполярното разстройство е състояние, което продължава цял живот, промените в настроението и другите симптоми могат да се овладеят, като се спазва план за лечение. В повечето случаи той включва медикаменти и психологическо консултиране (психотерапия).

Съществуват няколко вида биполярни и свързани с тях разстройства. Те биха могли да включват мания или хипомания и депресия. Симптомите могат да предизвикат непредсказуеми промени в настроението и поведението, което води до значителен дистрес и затруднения в живота.

• Биполярно разстройство тип I. Страдащите от него са имали поне един маниакален епизод, който може да е бил предшестван или последван от хипоманиакални или големи депресивни епизоди. В някои случаи манията може да предизвика откъсване от реалността (психоза).
• Биполярно разстройство тип II. Страдащите от него са имали поне един голям депресивен епизод и поне един хипоманиакален епизод, но никога не са имали манийни епизоди.
• Циклотимично разстройство. Страдащите от него са имали поне две години – или една година при деца и тийнейджъри – с много периоди на хипоманийни симптоми и периоди на депресивни симптоми (макар и по-слабо изразени от тежката депресия).
• Други видове. Към тях спадат например биполярните и свързаните с тях разстройства, предизвикани от определени наркотици или алкохол или дължащи се на медицинско състояние, като болест на Кушинг, множествена склероза или инсулт.

Биполярното разстройство тип II не е по-лека форма на биполярното разстройство I, а отделна диагноза. Докато маниакалните епизоди на биполярно разстройство тип I могат да бъдат тежки и опасни, лицата с биполярно разстройство тип II могат да бъдат депресирани за по-дълги периоди, което може да доведе до значителни увреждания.

Въпреки че биполярното разстройство може да се появи на всяка възраст, обикновено то се диагностицира в тийнейджърските или в началото на 20-те години. Симптомите могат да варират при отделните хора, като те могат да се променят с течение на времето.

Мания и хипомания

Манията и хипоманията са два различни вида епизоди, но имат едни и същи симптоми. Манията е по-тежка от хипоманията и причинява по-забележими проблеми в работата, училището и социалните дейности, както и трудности във взаимоотношенията. Тя може да предизвика също откъсване от реалността (психоза) и да изисква хоспитализация.

И манийният, и хипоманийният епизод включват три или повече от следните симптоми:

• Необичайно приповдигнато настроение, нервност или избухливост
• Повишена активност, енергия или възбуда
• Преувеличено чувство за благополучие и самоувереност (еуфория)
• Намалена нужда от сън
• Необичайна разговорливост
• Забързани мисли
• Разсеяност
• Лошо взимане на решения – например неразумно харчене, поемане на сексуални рискове или правене на безразсъдни инвестиции

Тежък депресивен епизод

Тежкият депресивен епизод се характеризира със симптоми, които са достатъчно тежки, за да предизвикат забележими затруднения в ежедневните дейности, като работа, училище, социални дейности или взаимоотношения. Той включва пет или повече от тези признаци:

• Потиснато настроение, като чувство на тъга, празнота, безнадеждност или сълзливост (при деца и тийнейджъри потиснатото настроение може да се прояви като раздразнителност)
• Ясно изразена загуба на интерес или липса на удоволствие от всички, или почти всички, дейности
• Значителна загуба на тегло, без да се спазва диета, повишаване на теглото или намаляване или увеличаване на апетита (при децата невъзможността да наддадат на тегло според очакванията може да е признак на депресия)
• Безсъние или прекалено много сън
• Безпокойство или забавено поведение
• Умора или загуба на енергия
• Чувство за безполезност или прекомерна или неуместна вина
• Намалена способност за мислене или концентрация или нерешителност
• Суицидни мисли, планиране или опит за самоубийство

Други характеристики на биполярното разстройство

Признаците и симптомите на биполярно разстройство тип I и биполярно разстройство тип II могат да включват и други характеристики, като тревожен дистрес, меланхолия, психоза или други. Те могат да се появят по време на бременност или да се променят със сезоните.

Симптоми при деца и тийнейджъри

Идентифицирането на симптомите на биполярното разстройство при деца и тийнейджъри може да е трудно. В много случаи не е лесно да се определи дали това са нормални възходи и спадове, резултати от стрес или травма, или признаци на психичен проблем, различен от биполярно разстройство.

Децата и тийнейджърите могат да имат ясно изразени тежки депресивни, маниакални или хипоманиакални епизоди, но моделът може да се различава от този на възрастните с биполярно разстройство. Освен това настроенията могат бързо да се променят по време на епизодите. Някои деца може да имат периоди без симптоми на настроението между епизодите.

Най-изявените признаци на биполярно разстройство при деца и тийнейджъри могат да включват тежки промени в настроението, които се различават от обичайните им промени в настроението.

Кога трябва да се потърси лекар?

Въпреки крайностите в настроението, хората с биполярно разстройство често не осъзнават колко много емоционалната им нестабилност нарушава техния живот и живота на близките им и не получават необходимото лечение.

Някои хора с биполярно разстройство може да се наслаждават на чувството на еуфория и на циклите на по-голяма продуктивност. Тази еуфория обаче винаги е последвана от емоционален срив, в резултат на който те се чувстват депресирани и изтощени.

При каквито и да е симптоми на депресия или мания трябва да се потърси лекар. Биполярното разстройство не се подобрява от само себе си. Получаването на лечение от специалист по психично здраве с опит в областта на биполярното разстройство може да помогне да се овладеят симптоми.

Кога трябва да се потърси спешна помощ?

При суицидни мисли и поведение трябва да се потърси спешна помощ.

Диагностицирането на биполярно разстройство може да включва:

• Физически преглед. Лекарят може да направи физически преглед и лабораторни изследвания, за да установи евентуални медицински проблеми, които биха могли да причинят симптомите.
• Психиатрична оценка. Специалистът по психично здраве разговаря с пациента за неговите мисли, чувства и модели на поведение. Той може да поиска от него да си направи психологическа самооценка или да попълни въпросник. Може също така да помоли членове на семейството или близки приятели да предоставят информация за симптомите.
• Картографиране на настроението. Пациентът може да бъде приканен ежедневно да записва настроенията си, режима на сън или други фактори, които биха могли да помогнат за поставяне на диагноза и намиране на подходящо лечение.
• Критерии за биполярно разстройство. Психиатърът може да сравни симптомите с критериите за биполярно и сродни разстройства в Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства (DSM-5), публикуван от Американската психиатрична асоциация.

Диагностика при деца

Въпреки че диагностицирането на деца и тийнейджъри с биполярно разстройство включва същите критерии, които се използват за възрастни, симптомите при децата и тийнейджърите често имат различни модели и може да не се вписват точно в диагностичните категории. Освен това децата, които имат биполярно разстройство, често са диагностицирани и с други психични заболявания, като например синдром на дефицит на вниманието/хиперактивност ( ADHD) или поведенчески проблеми, което може да усложни поставянето на диагнозата. Препоръчва се насочване към детски психиатър с опит в областта на биполярното разстройство.

Най-добре е лечението да се ръководи от психиатър с опит в третирането на биполярни и свързани с тях разстройства. Биполярното разстройство е състояние, което продължава през целия живот. Лечението е насочено към овладяване на симптомите. В зависимост от нуждите на пациента то може да включва:

• Лекарства. Често се налага веднага да се започне прием на лекарства за балансиране на настроенията.
• Поддържащо лечение. Биполярното разстройство изисква доживотно лечение с лекарства, дори през периодите, когато засегнатият се чувства по-добре. Хората, които пропускат поддържащото лечение, са изложени на висок риск от рецидив на симптомите или от това незначителни промени в настроението да се превърнат в напълно изразена мания или депресия.
• Програми за дневно лечение. Лекарят може да препоръча програма за дневно лечение. Тези програми осигуряват необходимата подкрепа и консултации, докато се овладеят симптомите.
• Лечение за злоупотреба с наркотични вещества. При проблеми с алкохола или наркотиците е наложително и лечение за злоупотреба с вещества. В противен случай справянето с биполярното разстройство може да е много трудно.
• Хоспитализация. Лекуващият лекар може да препоръча хоспитализация, ако пациентът има опасно поведение, суицидни мисли или откъсване от реалността. Получаването на психиатрично лечение в болница може да му помогне да запази спокойствие, да е в безопасност и да стабилизира настроението си, независимо дали има маниакален или тежък депресивен епизод.

Основното лечение на биполярното разстройство включва лекарства и психологическо консултиране (психотерапия) за контролиране на симптомите.

Лекарства

За лечението на биполярното разстройство се използват редица медикаменти. Видовете и дозите на предписаните лекарства се основават на конкретните симптоми.

Лекарствата може да включват:

• Стабилизатори на настроението. По правило те са необходими, за да се контролират маниакалните или хипоманиакалните епизоди. Примери за стабилизатори на настроението са литий (Lithobid), валпроева киселина (Depakene), дивалпроекс натрий (Depakote), карбамазепин (Tegretol, Equetro, други) и ламотрижин (Lamictal).
• Антипсихотици. Ако симптомите на депресия или мания продължават въпреки лечението с други лекарства, добавянето на антипсихотично лекарство, като например оланзапин (Zyprexa), рисперидон (Risperdal), кветиапин (Seroquel), арипипразол (Abilify), зипразидон (Geodon), луразидон (Latuda) или асенапин (Saphris), може да помогне. Лекуващият лекар може да предпише някои от тези лекарства самостоятелно или заедно със стабилизатор на настроението.
• Антидепресанти. Лекар може да добави антидепресант, който да помогне за справяне с депресията. Тъй като антидепресантът понякога може да предизвика маниакален епизод, той обикновено се предписва заедно със стабилизатор на настроението или антипсихотик.
• Антидепресант-антипсихотик. Лекарството Symbyax комбинира антидепресанта флуоксетин и антипсихотика оланзапин. То действа като средство за лечение на депресия и стабилизатор на настроението.
• Лекарства против тревожност. Бензодиазепините могат да помогнат при тревожност и да подобрят съня, но обикновено се използват краткосрочно.

Откриване на правилното лекарство

Откриването на подходящото за конкретния пациент лекарства (или лекарства) вероятно ще отнеме известно време на проби и грешки. Ако едно от тях не подейства добре, има няколко други, които може да се пробват.

Този процес изисква търпение, тъй като някои медикаменти се нуждаят от седмици до месеци, за да започнат да действат напълно. Ако се прави промяна в терапията, се сменя само едно лекарство наведнъж, за да може лекарят да определи кои медикаменти действат за облекчаване на симптомите с най-малко странични ефекти. Възможно е също така да се наложи лекарствата да бъдат коригирани при промяна на симптомите.

Странични ефекти

Леките странични ефекти често се подобряват, когато се открият правилните лекарства и дози, които действат, и организмът се приспособи към тях. При обезпокоителни странични ефекти трябва да се говори с лекуващия лекар.

Лекарства и бременност

Редица лекарства за биполярно разстройство се свързват с вродени дефекти и могат да преминат чрез кърмата в бебето. Някои медикаменти, като валпроева киселина и дивалпроекс натрий, не трябва да се използват по време на бременност. Също така противозачатъчните лекарства могат да загубят ефективността си, когато се приемат заедно с някои лекарства за биполярно разстройство.

Психотерапия

Психотерапията е жизненоважна част от лечението на биполярното разстройство и може да се провежда в индивидуална, семейна или групова среда. Няколко вида терапия могат да бъдат полезни. Те включват:

• Интерперсонална и социално-ритъмна терапия (IPSRT). IPSRT се фокусира върху стабилизирането на ежедневните ритми, като сън, събуждане и време за хранене. Последователната рутина позволява по-добро управление на настроението. Хората с биполярно разстройство могат да се възползват от установяването на ежедневен режим за сън, хранене и физически упражнения.
• Когнитивно-поведенческа терапия. Фокусът е върху идентифицирането на нездравословни, негативни убеждения и поведения и заместването им със здравословни, позитивни. Тази терапия може да помогне да се установи какво предизвиква биполярните епизоди. Пациентът научава също така ефективни стратегии за управление на стреса и за справяне с разстройващи ситуации.
• Психообучение. Изучаването на биполярното разстройство (психообразование) може да помогне на засегнатия и неговите близки да разберат състоянието. Това би било от полза за идентифициране на проблемите, съставяне на план за предотвратяване на рецидив и придържане към лечението.
• Терапия, фокусирана върху семейството. Подкрепата и комуникацията в семейството могат да помогнат на засегнатия да се придържа към плана за лечение, а на близките – да разпознават предупредителните признаци за промени в настроението. и как да реагират.

Други възможности за лечение

В зависимост от нуждите на пациента, към терапията срещу депресия може да се добавят и други методи на лечение.

По време на електроконвулсивна терапия (ЕКТ) през мозъка се пропускат електрически токове, които умишлено предизвикват кратък гърч. Изглежда, че ЕКТ предизвиква промени в химията на мозъка, които могат да обърнат симптомите на някои психични заболявания. Тя може да бъде вариант за лечение на биполярно заболяване, ако състоянието на пациента не се подобрява с медикаменти, той не може да приема антидепресанти по здравословни причини, като например бременност, или има висок риск от самоубийство.

Транскраниалната магнитна стимулация (ТМС) се проучва като възможност за тези, които не са реагирали на антидепресанти.

Лечение при деца и тийнейджъри

Лечението при деца и тийнейджъри обикновено се решава за всеки отделен случай в зависимост от симптомите, страничните ефекти на лекарствата и други фактори. Като цяло лечението включва:

• Лекарства. На децата и тийнейджърите с биполярно разстройство често се предписват същите видове лекарства като тези, използвани при възрастни. Има по-малко изследвания за безопасността и ефективността на тези медикаменти при деца, отколкото при възрастни, така че решенията за лечение често се основават на изследвания при възрастни.
• Психотерапия. Първоначалната и дългосрочната терапия може да помогнат да се предотврати връщането на симптомите. Психотерапията може да помогне на децата и тийнейджърите да се справят с рутинните си задължения, с трудностите в обучението, в общуването с връстиници и близки. При нужда тя може да допринесе за преодоляване на проблемите, свързани със злоупотребата с вещества, които са често срещани при по-големи деца и тийнейджъри с биполярно разстройство.
• Психообучение. Психообучението може да включва изучаване на симптомите на биполярното разстройство и как те се различават от поведенческите проблеми, свързани с възрастта. Разбирането какво представлява биполярното разстройство може да помогне на родителите да подкрепят детето си.
• Подкрепа. Работата с учителите и училищните съветници и насърчаването на подкрепата от страна на семейството и приятелите може да помогне на засегнатото дете да се справя по-добре със състоянието.