Вагинален рак
Вагиналният рак е рядко срещан рак, който се появява във влагалището – мускулната тръба, която свързва матката с външните полови органи. Той най-често се появява в клетките, които покриват повърхността на вагината, която понякога се нарича родов канал.
Въпреки че няколко вида рак могат да се разпространят във влагалището от други места в тялото, ракът, който започва във влагалището (първичен вагинален рак), се среща рядко.
Диагностицирането на вагиналния рак в ранен стадий дава най-голям шанс за излекуване. Вагиналенрак, който се разпространява извън влагалището, се лекува много по-трудно.
Вагиналният рак в ранен стадий може да не предизвиква никакви признаци и симптоми. С напредването на заболяването може да се появят:
- Необичайно вагинално кървене, например след полов акт или след менопауза
- Воднисто вагинално течение
- Бучка или маса във влагалището
- Болезнено уриниране
- Често уриниране
- Запек
- Болки в таза
Кога трябва да се потърси лекар?
При каквито и да е признаци и симптоми, свързани с вагинален рак, като например необичайно вагинално кървене, трябва да се потърси лекар. Тъй като този вид рак не винаги предизвиква признаци и симптоми, трябва да се следват препоръките на лекаря кога да се правят рутинни тазови прегледи.
Видове вагинален рак
Вагиналният рак се разделя на различни видове в зависимост от вида на клетките, от които е започнал. Видовете включват:
- Вагинален плоскоклетъчен карцином, който започва в тънките, плоски клетки (плоскоклетъчни клетки), покриващи повърхността на влагалището. Той е най-често срещаният.
- Вагинален аденокарцином, който започва в жлезистите клетки на повърхността на влагалището.
- Вагинален меланом, който се развива в произвеждащите пигмент клетки (меланоцити) на влагалището.
- Вагинален сарком, който се развива в клетките на съединителната тъкан или мускулите в стените на влагалището.
Скрининг за вагинален рак
Вагиналният рак понякога се открива по време на рутинен тазов преглед, преди да се проявят признаците и симптомите.
По време на тазовия преглед гинекологът внимателно оглежда външните полови органи, след което вкарва два пръста на едната ръка във влагалището и едновременно с това притиска другата ръка върху корема на пациентката, за да опипа матката и яйчниците. Той може също така да вкара във влагалището приспособление, наречено спекулум. Спекулумът отваря вагиналния канал, за да може лекарят да провери влагалището и шийката на матката за аномалии.
Може да бъде направена и цитонамазка (PAP тест). Този тест обикновено се използва за скрининг за рак на маточната шийка, но понякога при него могат да бъдат открити ракови клетки във влагалището.
Гинекологът препоръчва колко често трябва да се прави цитонамазка. Периодичността на изследването зависи от това дали пациентката е в риск от развитие на раково заболяване и от това какви са били резултатите от предишни PAP тестове.
Тестове за диагностициране на вагинален рак
Гинекологът може да извърши преглед на таза и да вземе цитонамазка, за да провери за аномалии, които могат да показват вагинален рак. Въз основа на тези находки той може да проведе други процедури, за да определи дали е налице заболяването, като например:
- Оглед на влагалището с помощта на увеличителен инструмент. Колпоскопията представлява преглед на влагалището със специален осветен увеличителен инструмент, наречен колпоскоп. Колпоскопията позволява на лекаря да провери за евентуални области с абнормни клетки по повърхността на влагалището.
- Взимане на проба от вагинална тъкан за изследване. Биопсията е процедура за отстраняване на проба от подозрителна тъкан с цел изследване за наличие на ракови клетки. Гинекологът може да вземе биопсия от тъкан по време на колпоскопския преглед. Той я изпраща в лаборатория за изследване.
Стадиране
След като лекарят диагностицира вагинален рак, се предприемат стъпки, за да се определи доколко той се е разпространил – процес, наречен стадиране. Това помага на за назначаване на най-подходящото лечение. За да определи стадия на рака, лекарят може да използва:
- Образни изследвания. Те може да бъдат назначени, за да се определи дали ракът се е разпространил. Образните изследвания могат да включват рентген, компютърна томография (КТ), ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) или позитронно-емисионна томография (ПЕТ).
- Миниатюрни камери, с които се вижда вътрешността на тялото. Процедури, при които се използват миниатюрни камери, за да се види вътрешността на тялото, могат да помогнат на лекаря да определи дали ракът се е разпространил в определени области. Камерите помагат да се види вътрешността на пикочния мехур (цистоскопия) и ректума (проктоскопия).
Възможностите за лечение на вагиналния рак зависят от няколко фактора, включително вида и неговия стадий. Обикновено те включват операция и лъчетерапия.
Хирургия
Видовете операции, които могат да се използват, включват:
- Отстраняване на малки тумори или лезии. Ракът, ограничен до повърхността на вагината, може да бъде изрязан заедно с малък участък от заобикалящата го здрава тъкан, за да се гарантира, че всички ракови клетки са отстранени.
- Отстраняване на влагалището (вагинектомия). Може да се наложи отстраняване на част от влагалището (частична вагинектомия) или на цялото влагалище (радикална вагинектомия), за да се отстрани целият рак. В зависимост от степента на рака хирургът може да препоръча операция за отстраняване на матката и яйчниците (хистеректомия) и близките лимфни възли (лимфаденектомия) едновременно с вагинектомията.
- Отстраняване на по-голямата част от тазовите органи (тазова екстентерация). Тази обширна операция може да бъде вариант, ако ракът се е разпространил в цялата тазова област или ако вагиналният рак се е появил отново.
- По време на тазовата екзентерация хирургът може да отстрани много от органите в областта на таза, включително пикочния мехур, яйчниците, матката, влагалището, ректума и долната част на дебелото черво. В корема се създават отвори, които позволяват на урината (уростомия) и отпадъците (колостомия) да излязат от тялото и да се събират в торбички за остомия.
Ако влагалището е напълно отстранено, пациентката би могла да избере да се подложите на операция за изграждане на ново влагалище. Хирурзите използват парчета кожа, участъци от черва или парчета мускул от други части на тялото, за да оформят ново влагалище.
С някои корекции реконструираното влагалище позволява полов живот. То обаче не е същото като естественото. Например, няма естествена лубрикация и създава различно усещане при допир поради промени в околните нерви.
Лъчетерапия
При лъчетерапията (радиационна терапия) се използват мощни енергийни лъчи, например рентгенови, за унищожаване на раковите клетки. Лъчението може да се прилага по два начина:
- Външно облъчване. Външното лъчение се насочва към целия корем или само към таза, в зависимост от степента на рака. По време на външното лъчево облъчване пациентката лежи на маса, а голяма радиационна машина маневрира около нея, за да се насочи към зоната на лечение. Повечето жени с вагинален рак получават външно лъчево облъчване.
- Вътрешно облъчване. По време на вътрешното облъчване (брахитерапия) във влагалището или в околните тъкани се поставят радиоактивни устройства – семенца, жици, цилиндри или други материали. След определен период от време те могат да бъдат отстранени. Жените с рак на влагалището в много ранен стадий могат да получат само вътрешно облъчване. Други могат да получат вътрешно облъчване след преминаване на външно облъчване.
Радиационната терапия убива бързо растящите ракови клетки, но може да увреди и намиращите се наблизо здрави клетки, което да доведе до странични ефекти. Страничните ефекти от облъчването зависят от интензивността на лъчението и мястото, където е насочено.
Други възможности
Ако с операция и облъчване не може да се овладее ракът, може да бъдат предложени други методи на лечение, включително:
- Химиотерапия. Химиотерапията използва химикали за унищожаване на раковите клетки. Не е ясно дали тя е полезна за лечение на вагинален рак. Поради тази причина обикновено не се използва самостоятелно за лечение на това заболяване. Химиотерапията може да се прилага по време на лъчетерапия, за да се повиши ефективността на лъчетерапията.
- Клинични изпитания. Клиничните изпитания са експерименти за тестване на нови методи на лечение. Въпреки че дават възможност на пациента да изпробва най-новите постижения в лечението, излекуването не е гарантирано. Участието в клинични проучвания трябва да се объсди с лекуващя лекар.
Поддържащи (палиативни) грижи
Палиативните грижи са специализирани медицински грижи, които се фокусират върху облекчаване на болката и други симптоми на сериозно заболяване. Специалистите по палиативни грижи работят с пацинтката, нейното семейство и лекуващите лекари, за да осигурят допълнително ниво на подкрепа.
Когато палиативните грижи се използват заедно с всички останали подходящи лечения, хората с рак могат да се чувстват по-добре и да живеят по-дълго.
Вагинална агенезия
Вагиналната агенезия е рядко заболяване, при което вагината не се развива, а матката може да се развие само частично или изобщо да не се развие. Това състояние се проявява преди раждането и може да бъде свързано и с проблеми с бъбреците или скелета.
Състоянието е известно още като мюлерова агенезия, мюлерова аплазия или синдром на Майер-Рокитански-Кустер-Хаузер (Mayer-Rokitansky-Kuster-Hauser syndrome.).
Вагиналната агенезия често се установява в пубертета, когато при момичето не настъпва менструация. Използването на вагинален дилататор – подобно на тръба устройство, което може да разтегне влагалището, когато се използва за определен период от време, често е успешно за създаване на влагалище. В някои случаи може да се наложи операция. Лечението прави възможно осъществяването на вагинален полов акт.
Вагиналната агенезия често остава незабелязана, докато момичето не достигне тийнейджърска възраст и не се появи менструация (аменорея). Обикновено другите признаци на типичното женско развитие са налице.
Вагиналната агенезия може да има следните характеристики:
- Гениталиите изглеждат като типични женски.
- Влагалището може да е скъсено, без шийка в края, или да липсва и да се характеризира само с лека вдлъбнатина на мястото, където обикновено се намира вагиналният отвор.
- Може да няма матка или тя да е само частично развита. Ако има тъкан, покриваща матката (ендометриум), може да се появят месечни спазми или хронична коремна болка.
- Яйчниците обикновено са напълно развити и функционални, но може да се намират на необичайно място в корема. Понякога чифтът тръби, през които яйцеклетките преминават, за да стигнат от яйчниците до матката (фалопиевите тръби), липсват или не се развиват типично.
Агенезията на влагалището може да е свързана и с други проблеми, като например:
- Проблеми с развитието на бъбреците и пикочните пътища
- Промени в развитието на костите на гръбначния стълб, ребрата и китките
- Проблеми със слуха
- Други вродени състояния, които засягат също сърцето, стомашно-чревния тракт и растежа на крайниците
Кога трябва да се потърси лекар?
Ако до 15-годишна възраст не е започнал менструален цикъл, трябва да се направи консултация с лекар.
Причини
Не е ясно какви са причините за вагиналната агенезия, но в определен момент през първите 20 седмици от бременността тръбите, наречени мюлерови канали, не се развиват правилно. Обикновено долната част на тези канали се развива в матка и влагалище, а горната част се превръща в маточни тръби. Недостатъчното развитие на мюлеровите канали води до липса или частично затваряне на влагалището, липса или частично затваряне на матката или и на двете.
Педиатър или гинеколог може да диагностицира вагиналната агенезия въз основа на анамнезата и физическия преглед.
Обикновено състоянието се открива по време на пубертета, когато менструацията не започва, дори след като са се развили гърди и се е появило окосмяване под мишниците и пубиса. Понякога вагиналната агенезия може да бъде диагностицирана в по-ранна възраст по време на преглед за други проблеми или когато родителите или лекарят забележат, че бебето няма вагинален отвор.
Лекарят може да препоръча изследвания, включително:
- Кръвни тестове. Кръвните тестове за оценка на хромозомите и измерване на нивата на хормоните могат да потвърдят диагнозата и да изключат други заболявания.
- Ултразвук. Ултразвуковите изображения показват на лекаря дали момичето има матка и яйчници и установяват има ли проблеми с бъбреците.
- Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР). Ядрено-магнитният резонанс дава на лекаря подробна картина на репродуктивния тракт и бъбреците.
- Други изследвания. Може да бъдат назначени и други изследвания, за да се изследват слухът, сърцето и скелетът.
Лечението на вагиналната агенезия често се провежда в края на тийнейджърската възраст или в началото на 20-те години, но може да се изчака, докато момичето се почувства мотивирано и готово да участва в лечението. В зависимост от индивидуалното състояние вариантите могат да включват липса на лечение или създаване на вагина чрез саморазширяване или операция.
Самодилатация
Самодилатацията (саморазширяване) обикновено се препоръчва като първа възможност. Тя може да позволи да се създаде вагина без операция. Целта е да се удължи влагалището до размер, удобен за полов контакт.
По време на самодилатацията се притиска малка, заоблена пръчица (дилататор), подобна на твърд тампон, към кожата на вагиналния отвор или вътре в съществуващото влагалище за 10 до 30 минути 1 до 3 пъти дневно. През няколко седмици се преминава към по-големи дилататори. Може да отнеме няколко месеца, за да се постигне желаният резултат.
Използването на самодилататори на интервали, препоръчани от лекаря, или честите сексуални контакти са необходими с течение на времето, за да се запази дължината на влагалището.
Някои пациенти съобщават за проблеми с уринирането и с вагинално кървене и болка, особено в началото. Изкуственото смазване и опитването на друг вид разширител може да са полезни. Кожата се разтяга по-лесно след топла вана, така че това може да е подходящ момент за използване на дилататор.
Вагиналното разширяване чрез чести полови контакти е вариант за самостоятелно разширяване при жени, които имат склонни на това партньори.
Хирургия
Ако самостоятелната дилатация не дава резултат, може да се прибегне до операция за създаване на функционално влагалище (вагинопластика). Видовете операции за вагинопластика включват:
- Използване на тъканна присадка. Хирургът може да избере един от най-различните видове присадки, използвайки собствена тъкан от пациентката, за да създаде влагалище. Възможните източници включват кожа от външната част на бедрото, седалището или долната част на корема.
Хирургът прави разрез за създаване на вагиналния отвор, поставя тъканната присадка върху матрица за създаване на вагината и я поставя в новообразувания канал. Матрицата остава на мястото си около една седмица.
Обикновено след операцията матрицата или вагиналният дилататор остават във влагалището, но можете да се махат при използване на тоалетна или при полов акт. След първоначалния период на постоянно носене, препоръчан от хирурга, разширителят се поставя само през нощта. Половите контакти с изкуствена лубрикация и периодично разширяване помагат за поддържане на функционално влагалище.
- Поставяне на медицинско устройство за разтегляне. Хируръгт поставя устройство с форма на маслина (процедура на Vecchietti) или балонно устройство (балонна вагинопластика) на вагиналния отвор. Използвайки лапароскоп, той го свързва с друго устройство за теглене, поставено в долната част на корема или през пъпа.
Устройството за разтегляне се затяга всеки ден в продължение на около седмица, за да се създадете вагинален канал. След отстраняването му се налага използване на матрици с различни размери в продължение на около три месеца. След три месеца можете да се използва допълнителна самодилатация или да се започат редовни полови контакти, за да се поддържа функционална вагина. Сексуалният контакт вероятно ще изисква изкуствена лубрикация.
- Използване на част от дебелото черво. При тази процедура се създава ново влагалище като се използва част от дебелото черво. След нея няма да се налага да използване на вагинален разширител всеки ден и е по-малко вероятно да има необходимост от изкуствена лубрикация при полов акт.
За поддържане на функционално влагалище след операцията се налага използване на матрица, дилататор или да се осъществяват чести полови контакти. Лекарите обикновено отлагат хирургичното лечение, докато пациентката е готова и в състояние сама да прави дилатация. Без редовна дилатация новосъздаденият вагинален канал може бързо да се стесни и скъси, така че емоционалната зрялост и готовността за спазване на последващите грижи са изключително важни.
Вагинална атрофия
Вагиналната атрофия (атрофичен вагинит) е изтъняване, изсушаване и възпаление на вагиналните стени, което може да се появи, когато в организма има по-малко естроген. Тя се появява най-често след менопаузата.
При много жени вагиналната атрофия не само прави болезнен половия акт, но и води до притеснителни симптоми при уриниране. Тъй като състоянието причинява както вагинални, така и уринарни симптоми, лекарите използват термина „генитоуринарен синдром на менопаузата (GSM)“, за да опишат вагиналната атрофия и съпътстващите я симптоми.
Налице са прости и ефективни лечения за генитоуринарен синдром на менопаузата. Намалените нива на естроген водят до промени в тялото, но това не означава, че трябва да се живее с дискомфорта на това състояние.
Признаците и симптомите на генитоуринарния синдром на менопаузата (GSM) могат да включват:
- Вагинална сухота
- Вагинално парене
- Вагинално течение
- Генитален сърбеж
- Парене при уриниране
- Спешност при уриниране
- Често уриниране
- Повтарящи се инфекции на пикочните пътища
- Уринарна инконтиненция
- Леко кървене след полов акт
- Дискомфорт при полов акт
- Намалено вагинално овлажняване по време на сексуална активност
- Скъсяване и стесняване на вагиналния канал
Кога трябва да се потърси лекар?
Много жени след менопауза изпитват генитоуринарен синдром на менопаузата, но малко от тях търсят лечение. Възможно е причината за това да е притеснение. При необяснимо вагинално зацапване или кървене, необичайно течение, парене или болезненост трябва да се потърси лекар. Консултация със специалист трябва да се направи и при болки при полов акт, който не изчезват дори при използване на вагинален овлажнител или лубрикант.
Диагностиката на генитоуринарния синдром на менопаузата (GSM) може да включва:
- Тазов преглед, по време на който лекарят преглежда органите на таза, външните гениталии, влагалището и шийката на матката
- Изследване на урината при наличие на симптоми, свързани с уринирането
- Тест за киселинен баланс, който включва вземане на проба от вагинален секрет или поставяне на хартиена индикаторна лента във влагалището, за да се провери киселинният му баланс
За да лекува генитоуринарния синдром на менопаузата, лекарят може първо да препоръча препарати, които се продават без рецепта, включително:
- Влагалищни овлажнители. Те помагат да се възстанови влажността на влагалището. Може да се наложи да се прилагат на всеки няколко дни. Ефектът на овлажнителя обикновено трае малко по-дълго от този на лубриканта.
- Лубриканти на водна основа. Тези лубриканти се прилагат непосредствено преди сексуална активност и могат да намалят дискомфорта по време на полов акт. Препоръчително е да се избират продукти, които не съдържат глицерин и нямат затоплящо действие, тъй като жените, които са чувствителни към тези вещества, могат да изпитат дразнене. Трябва да се избягва употребата на вазелин или други продукти на петролна основа за лубрикация, ако се използват презервативи, тъй като петролът може да разруши латексовите презервативи.
Ако тези варианти не облекчат симптомите, лекуващият лекар може да препоръча:
Локален естроген
Предимството на вагиналния естроген е, че е ефективен при по-ниски дози и ограничава цялостното излагане на естроген, тъй като по-малко количество достига до кръвния поток. Той може също така да осигури по-добро директно облекчаване на симптомите, отколкото оралният естроген.
Вагиналната естрогенна терапия се предлага под различни форми и изглежда, че всички те действат еднакво добре.
- Вагинален естрогенен крем (Estrace, Premarin). Този крем се поставя директно във влагалището с апликатор, обикновено преди лягане. Стандартно жените го използват ежедневно в продължение на една до три седмици, а след това един до три пъти седмично. Лекуващият лекар дава указания за конкретния случай.
- Вагинални естрогенни супозитории (Imvexxy). Тези супозитории с ниска доза естроген се поставят на около 5 сантиментра във вагиналния канал ежедневно в продължение на седмици. След това трябва да се използват само два пъти седмично.
- Вагинален естрогенен пръстен (Estring, Femring). Самата пациентка или лекарят поставя мек, гъвкав пръстен в горната част на вагината. Пръстенът освобождава постоянна доза естроген, докато е на място, и трябва да се сменя приблизително на всеки три месеца. Много жени харесват удобството, което предлага този метод. Друг вид пръстен с по-висока доза се счита за системно, а не за локално лечение.
- Вагинални таблетки с естроген (Vagifem). Използва се апликатор за еднократна употреба, за да се постави вагиналната таблетка естроген във влагалището. Лекуващият лекар определя колко често да се поставя таблетка. Например, тя може да се използва ежедневно през първите две седмици, а след това два пъти седмично.
Осфемифен (Osphena)
Приемана ежедневно, тази таблетка може да помогне за облекчаване на симптоми на болезнен полов акт при жени с умерен до тежък GSM. Тя не е одобрена при жени, които са имали рак на гърдата или при които има висок риск от развитие на рак на гърдата.
Прастерон (Intrarosa)
Тези вагинални вложки доставят хормона DHEA директно във влагалището, за да помогнат за облекчаване на болезнения секс. DHEA е хормон, който помага на организма да произвежда други хормони, включително естроген. Прастерон се използва през нощта при умерена до тежка вагинална атрофия.
Системна терапия с естроген
Ако вагиналната сухота е свързана с други симптоми на менопаузата, като например умерени или силни горещи вълни, лекарят може да предложи естрогенни таблетки, лепенки или гел, или пръстен с по-висока доза естроген. Естрогенът, приеман през устата, навлиза в целия организъм. Важно е да се попита лекарят какви са рисковете и ползите от пероралния естроген и дали ще е необходимо с него да се приема и друг хормон, наречен прогестин.
Вагинални дилататори
Може да се използват вагинални дилататори (разширители) като нехормонална възможност за лечение. Те могат да се прилагат и в допълнение към естрогенната терапия. Тези устройства стимулират и разтягат вагиналните мускули, за да се коригира стесняването на влагалището.
Ако проблемът е свързан с болезнен полов акт, вагиналните дилататори могат да облекчат вагиналния дискомфорт чрез разтягане на влагалището. Те се предлагат без лекарско предписание, но ако симптомите са тежки, лекарят може да препоръча физиотерапия на тазовото дъно и вагинални дилататори.
Локален лидокаин
Наличен под формата на мехлем или гел с рецепта, локалният лидокаин може да се използва за намаляване на дискомфорта, свързан със сексуалната активност. Нанася се 5 до 10 минути преди сексуална активност.
Жени, които са имали рак на гърдата
Жени, които са имали рак на гърдата, трябва да уведомят лекаря си. При тях може да се обмислят следните възможности:
– Нехормонално лечение. Изпробват се овлажнители и лубриканти като първи избор.
– Вагинални дилататори. Те са нехормонален вариант, който може да стимулира и разтяга вагиналните мускули. Това помага за коригиране на стесняването на вагината.
– Вагинален естроген. След консултация с онколог, лекуващият лекар може да препоръча ниски дози вагинален естроген, ако нехормоналните лечения не помагат на симптомите. Съществуват обаче известни опасения, че вагиналният естроген може да увеличи риска от връщане на рака, особено ако ракът на гърдата е бил хормонално чувствителен.
– Системна терапия с естроген. Системното естрогенно лечение обикновено не се препоръчва, особено ако ракът на гърдата е бил хормонално чувствителен.
Вагинална гъбична инфекция
Вагиналната гъбична инфекция причинява дразнене, отделяне на секрет и силен сърбеж на вагината и вулвата – тъканите на вагиналния отвор. Наричана още вагинална кандидоза, тя засяга до 3 от 4 жени в даден момент от живота им. Много жени имат поне два епизода.
Вагиналната гъбична инфекция не се счита за инфекция, предавана по полов път, но съществува повишен риск тя да се развие при започването на редовен сексуален живот. Съществуват и някои доказателства, че инфекциите могат да бъдат свързани с контакта между устата и гениталиите (орално-генитален секс).
Вагиналните гъбични инфекции може да бъдат ефективно лекувани с медикаменти. При повтарящи се инфекции – четири или повече в рамките на една година, може да се наложи по-дълъг курс на лечение и поддържаща терапия.
Симптомите на гъбична инфекция могат да варират от леки до умерени и включват:
- Сърбеж и дразнене във вагината и вулвата
- Усещане за парене, особено по време на полов акт или при уриниране
- Зачервяване и подуване на вулвата
- Вагинална болка и болезненост
- Вагинален обрив
- Гъсто, бяло вагинално течение без мирис, с вид на извара
- Воднисто вагинално течение
Усложнена гъбична инфекция
Възможно е да се касае за усложнена гъбична инфекция при следните случаи:
- Наличие на тежки признаци и симптоми, като силно зачервяване, подуване и сърбеж, които водят до разкъсвания, пукнатини или рани
- Наличие на четири или повече инфекции с гъбички в рамките на една година
- Инфекцията е причинена от по-малко типичен вид гъбички
- Жената е бременна
- Жената има неконтролиран диабет
- Имунната система е отслабена поради някои лекарства или състояния, като например ХИВ инфекция
Кога трябва да се потърси лекар?
Час за преглед трябва да се запише, ако:
- Това е първият път, когато се появяват симптоми на инфекция с гъбички
- Не е сигурно дали е налице гъбична инфекция
- Симптомите не са отшумели след лечение с противогъбични вагинални кремове или свещички, които се продават без рецепта
- Развият се други симптоми
Причини
Гъбичката candida albicans е причина за повечето вагинални гъбични инфекции.
Влагалището естествено съдържа балансирана комбинация от гъбички, включително кандида, и бактерии. Някои бактерии (лактобацили) действат за предотвратяване на свръхрастежа на гъбичките. Този баланс обаче може да бъде нарушен. Свръхрастежът на кандида или проникването на гъбичките в по-дълбоките слоеве на вагиналните клетки предизвиква признаците и симптомите на гъбична инфекция.
Свръхрастежът на гъбички може да е резултат от:
- Употреба на антибиотици, която води до нарушаване на баланса на естествената вагинална флора
- Бременност
- Неконтролиран диабет
- Нарушена имунна система
- Прием на орални контрацептиви или хормонална терапия, които повишават нивата на естроген
Candida albicans е най-често срещаният вид гъбички, които причиняват вагинални инфекции. Инфекциите, причинени от други видове гъбички кандида, могат да бъдат по-трудни за лечение и обикновено се нуждаят от по-агресивни терапии.
За да диагностицира инфекция с гъбички, лекарят може:
- Да зададе въпроси за медицинската история, включително за минали вагинални инфекции или инфекции, предавани по полов път.
- Да извърши преглед на таза. Лекарят преглежда външните гениталии за признаци на инфекция. След това поставя инструмент (спекулум) във влагалището,който държи стените му отворени, за да прегледа влагалището и шийката на матката – долната, по-тясна част на матката.
- Изследване на вагинален секрет. Лекарят може да изпрати проба от вагинална течност за изследване, за да се определи вида на гъбичките, причиняващи инфекцията. Идентифицирането на гъбичките е важно за предписване на по-ефективно лечение на повтарящите се инфекции.
Лечението на гъбичните инфекции зависи от тяхната тежест и честота. При леки до умерени симптоми и редки епизоди лекарят може да препоръча:
- Краткотрайна вагинална терапия. Приемането на противогъбично лекарство в продължение на три до седем дни обикновено изчиства инфекцията. Антигъбичните лекарства, които се предлагат под формата на кремове, мехлеми, таблетки и супозитории, включват миконазол (Monistat 3) и терконазол. Някои от тези лекарства се предлагат без рецепта, а други – само по лекарско предписание.
- Еднократна доза перорално лекарство. Лекуващият лекар може да предпише еднократна перорална доза флуконазол (Diflucan). Пероралните лекарства не се препоръчват за бременни. За овладяване на по-тежките симптоми може да се наложи прием на две еднократни дози в разстояние на три дни.
Ако лечението не отстрани симптомите или ако симптомите се върнат в рамките на два месеца, трябва отново да се направи преглед.
Ако симптомите са тежки или жената има чести инфекции с гъбички, лекарят може да препоръча:
– Дългосрочна вагинална терапия. Лекуващият лекар може да предпише противогъбично лекарство, приемано ежедневно в продължение на до две седмици, последвано от прием веднъж седмично в продължение на шест месеца.
– Многодозово перорално лекарство. Лекарят може да предпише две или три дози противогъбично лекарство, което да се приема през устата вместо вагинална терапия. Тази терапия обаче не се препоръчва за бременни жени.
– Азол-резистентна терапия. Лекарят може да препоръча борна киселина – капсула, която се поставя във влагалището. Това лекарство може да бъде смъртоносно, ако се приема през устата, и се използва само за лечение на гъбичките кандида, които са резистентни към обичайните противогъбични средства.
Вагинална фистула
Вагиналната фистула е необичаен отвор, който се образува между влагалището и друг орган, например пикочния мехур, дебелото черво или ректума. Лекуващия лекар може да опише вагиналната фистула като дупка във влагалището, която позволява на урината, газовете или изпражненията да преминават през нея. Тя може да се развие след раждане, нараняване, операция, инфекция или лъчелечение. Може да се наложи операция за отстраняването ѝ.
Съществуват няколко вида вагинални фистули. Наименованията им идват в зависимост от местоположението и органите, които засягат:
- Везиковагинална фистула. Нарича се още фистула на пикочния мехур. Този отвор се получава между влагалището и пикочния мехур. Това е една от най-често срещаните фистули.
- Уретеровагинална фистула. Този вид фистула се получава, когато между вагината и тръбите, които отвеждат урината от бъбреците към пикочния мехур (уретери), се образува необичаен отвор.
- Уретровагинална фистула. Отворът се появява между вагината и тръбата, която отвежда урината извън тялото (уретра). Този тип фистула се нарича още уретрална фистула.
- Ректовагинална фистула. При този тип фистула отворът е между вагината и долната част на дебелото черво (ректума).
- Коловагинална фистула. При коловагиналната фистула отворът се намира между вагината и дебелото черво.
- Ентеровагинална фистула. При този вид фистула отворът е между тънките черва и влагалището.
За да се диагностицира вагинална фистула се прави тазов преглед. Лекарят разговаря с пациентката за медицинската ѝ история и рисковите фактори. Рисковите фактори могат да включват възпалително заболяване на червата, като болест на Крон или улцерозен колит, скорошна операция на таза, инфекция или облъчване на таза.
Възможно е да се наложат и допълни тестове, включително:
- Тест с багрило. При този тест лекарят пълни пикочния мехур с разтвор на оцветител и кара пациентката да кашля или да се наведе. Ако тя има вагинална фистула, във влагалището ще се появи багрило. Възможно е също така да се забележат следи от изтичане на багрилото върху тампон след физическо натоварване.
- Цистоскопия. По време на този преглед лекарят използва кухо устройство, снабдено с леща. Устройството се нарича цистоскоп. С помощта на цистоскопа може да се види вътрешността на пикочния мехур и уретрата – малката тръбичка, която отвежда урината извън тялото, за да се провери за евентуални проблеми.
- Ретроградна пиелограма. При това изследване се инжектира вещество в пикочния мехур и в тръбите, които свързват пикочния мехур с бъбреците (уретерите), и се прави рентгенова снимка. Рентгеновата снимка може да покаже дали има отвор между уретера и влагалището.
- Фистулограма. Фистулограмата представлява рентгенова снимка на фистулата. Това изследване може да помогне на лекаря да види дали има повече от една фистула. Той може също така да види кои други тазови органи може да са засегнати от фистулата.
- Гъвкава сигмоидоскопия. По време на този се използва тънка, гъвкава тръба с малка видеокамера в края. Това устройство се нарича сигмоидоскоп. То позволява на лекаря да огледа ануса и ректума.
- Урограма с компютърна томография. При това изследване във вената се инжектира контрастно вещество. След това лекарят използва компютърна томография, за да създаде напречни изображения (срезове) на влагалището и пикочните пътища.
- Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР). Магнитно-резонансната томография използва магнитно поле и радиовълни, за да създаде подробни изображения на органите и тъканите в тялото. С ЯМР на таза лекаят може да види пътя на фистулата между влагалището и ректума.
Има няколко възможности за третиране на фистула. Те може да включват:
- Консервативно лечение. При обикновена вагинална фистула или такава с малко симптоми консервативните мерки могат да позволят на фистулата да се излекува сама. Обикновена вагинална фистула може да бъде малка или такава, която не се асоциира с рак или лъчева терапия.
Като част от консервативното лечение пациентката може да се нуждае от постоянен дренаж на пикочния мехур с помощта на уринарен катетър – гъвкава тръба, която отвежда урината от пикочния мехур. Възможно е да се наложи да ѝ бъде поставен уретерален стент. Стентът е малка тръбичка, която държи уретера отворен и помага на урината да се отича от бъбреците към пикочния мехур.
При обикновена фистула между вагината и ректума може да се наложи да се направят промени в хранителния режим и да се използват добавки, за да бъдат изпражненията по-меки и по-лесни за отделяне.
- Хирургия. Повечето вагинални фистули изискват операция за отстраняване на отвора. При фистула, свързана с възпалително заболяване на червата или инфекция, трябва да се лекува това състояние, преди да се пристъпи към операция.
В зависимост от това къде е фистулата, лекарят може да извърши операцията през влагалището или през корема. В някои случаи може да бъде направена минимално инвазивна операция (лапароскопска операция) или роботизирана операция.
Възможно е да се наложи вземане на тъкан от друга област и поставянето ѝ върху възстановената фистула, за да се подпомогне заздравяването ѝ. Това зависи от медицинската история на пациентката и размера на фистулата. Възможно е да се наложи да се направи и процедура, която да отклони изпражненията от преминаване през ректума (колостомия). Това ще бъде временно, докато трае възстановяването от операцията.
Извършването на тези процедури обикновено включва мултидисциплинарен екип от хирурзи.
Вагинит
Вагинитът е възпаление на влагалището, което може да доведе до отделяне на секрет, сърбеж и болка. Причината обикновено е промяна в баланса на вагиналните бактерии или инфекция. Намалените нива на естроген след менопаузата и някои кожни заболявания също могат да го причинят.
Най-често срещаните видове вагинит са:
- Бактериална вагиноза. Това е резултат от свръхрастеж на естествено намиращите се във влагалище бактерии, който нарушава естествения баланс.
- Инфекции, причинени от гъбички. Те обикновено се причиняват от естествено срещаща се гъбичка, наречена Candida albicans.
- Трихомониаза. Тя се причинява от паразит и често се предава по полов път.
Лечението зависи от вида на вагинита.
Признаците и симптомите на вагинит може да включват:
- Промяна в цвета, миризмата или количеството на секретите от влагалището
- Вагинален сърбеж или дразнене
- Болка по време на секс
- Болезнено уриниране
- Леко вагинално кървене или зацапване
Ако е налице вагинално течение, характеристиките му може да показват вида на вагинита. Примерите включват:
- Бактериална вагиноза. Възможно е да се появи сиво-бяло, неприятно миришещо течение. Миризмата, която често се описва като миризма на риба, може да е по-забележима след полов контакт.
- Инфекция с гъбички. Основният симптом е сърбеж, но може да се появи гъсто бяло течение, което наподобява извара.
- Трихомониаза. Инфекция, наречена трихомониаза, може да причини зеленикаво-жълто, понякога пенесто течение.
Кога трябва да се потърси лекар?
Жени, които имат вагинален дискомфорт, трябва да потърсят лекар. Особено, ако:
- Имат силно неприятна вагинална миризма, секрет или сърбеж.
- Никога не са имали вагинална инфекция.
- Имали сте вагинални инфекции преди.
- Имали са многобройни сексуални партньори или наскоро са срещнали нов партньор. Възможно е да става дума за полово предавана инфекция. Някои от тези инфекции имат сходни признаци и симптоми с гъбичните инфекции или с бактериалната вагиноза.
- Приключили са курс на лечение с лекарства срещу гъбички, които се продават без рецепта, и симптомите продължават.
- Имат повишена температура, втрисане или болки в таза.
За да диагностицира вагинит, лекарят:
- Преглежда медицинската история. Това включва анамнеза за вагинални или полово предавани инфекции.
- Извършва тазов преглед. По време на тазовия преглед лекарят може да използва инструмент (спекулум), за да огледа влагалището за възпаление и секрет.
- Взима проба за лабораторно изследване. Лекарят може да вземе цервикален или вагинален секрет за лабораторно изследване, за да потвърди вида на вагинита.
- Тества рН. Лекарят може да изследва вагиналното р, с pH тест стик или pH хартия. Те се поставят на стената на влагалището. Повишеното рН може да показва бактериална вагиноза или трихомониаза. Въпреки това, самото изследване на pH не е надежден диагностичен тест.
Различни организми и състояния могат да причинят вагинит, така че лечението е насочено към конкретната причина:
- Бактериална вагиноза. При този вид вагинит лекарят може да предпише таблетки метронидазол (Flagyl), които се приемат през устата, или метронидазолов гел (MetroGel), който се нанася върху засегнатата област. Други лечения включват клиндамицин (Cleocin) крем, който се нанася върху влагалището, клиндамицин таблетки, които се приемат през устата, или капсули, които се поставят във влагалището. Тинидазол (Tindamax) или секнидазол (Solosec) се приемат през устата.
Бактериалната вагиноза може да се появи отново след лечението.
- Инфекции с гъбички. Гъбичните инфекции обикновено се лекуват с противогъбичен крем или супозитория, които се продават без рецепта, като миконазол (Monistat 1), клотримазол (Lotrimin AF, Mycelex, Trivagizole 3), бутоконазол (Gynazole-1) или тиоконазол (Vagistat-1). Те могат да се третират и с предписани перорални противогъбични лекарства, като флуконазол (Diflucan).
Предимствата на лечението с продукти без рецепта са удобството, цената и това, че не трябва да чака за час за преглед. Възможно е обаче да е налице нещо различно от инфекция с гъбички. Използването на неправилно лекарство може да забави поставянето на точна диагноза и правилното лечение.
- Трихомониаза. Лекарят може да предпише таблетки метронидазол (Flagyl) или тинидазол (Tindamax).
- Генитоуринарен синдром на менопаузата (вагинална атрофия). Естрогенът – под формата на вагинални кремове, таблетки или пръстени – може да лекува състоянието. Това лечение се предлага по лекарско предписание, след като се прегледат другите рискови фактори и възможните усложнения.
- Неинфекциозен вагинит. За да се лекува този вид вагинит, трябва да се определи източникът на дразнението и да се избягва. Възможните източници включват нов сапун, перилен препарат, дамски превръзки или тампони.
Вазовагален синкоп
Вазовагален синкоп се получава, когато човек припадне, защото организмът му реагира прекомерно на определени фактори, като например гледка на кръв или силен емоционален стрес. Това може да се нарече и неврокардиогенен синкоп.
Отключващият фактор на вазовагалния синкоп предизвиква внезапно понижаване на сърдечната честота и кръвното налягане. Това води до намаляване на притока на кръв към мозъка, в резултат на което се стига до кратка загуба на съзнание.
Вазовагалният синкоп обикновено е безвреден и не изисква лечение, но е възможно да се получи нараняване при такъв епизод. Лекарят може да препоръча изследвания, за да изключи по-сериозни причини за припадък, като например сърдечни нарушения.
Преди припадък в резултат на вазовагален синкоп, може да се появяват някои от следните симптоми:
- Бледа кожа
- Замаяност
- Тунелно зрение – зрителното поле се стеснява, така че човек вижда само това, което е пред него
- Гадене
- Усещане за топлина
- Студена, лепкава пот
- Замъглено зрение
По време на епизод на вазовагален синкоп хората отстрани могат да забележат:
- Отривисти, необичайни движения
- Бавен, слаб пулс
- Разширени зеници
Възстановяването след вазовагален епизод обикновено започва за по-малко от минута. Въпреки това, ако човек се изправи твърде скоро след припадъка – в рамките на около 15 до 30 минути, има риск отново да припадне.
Кога трябва да се потърси лекар?
Припадъкът може да е признак на по-сериозно заболяване, например сърдечно или мозъчно нарушение. Добре е да се направи консултация с лекар, особено, ако той се случва за първи път.
Причини
Вазовагален синкоп се получава, когато частта от нервната система, която регулира сърдечния ритъм и кръвното налягане, не функционира правилно в отговор на отключващ фактор, например при виждане на кръв.
Сърдечният ритъм се забавя, а кръвоносните съдове в краката се разширяват (дилатация). Това позволява на кръвта да се събере в краката, което понижава кръвното налягане. Комбинацията от спад на кръвното и забавената сърдечна честота води до намаляване на притока на кръв към мозъка и се стига до припадък.
Понякога няма класически открючващ фактор за вазовагален синкоп, но често срещани тригери са:
- Дълго стоене в изправено положение
- Излагане на топлина
- Виждане на кръв
- Вземане на кръв
- Страх от телесно нараняване
- Напъване, например за изхождане
Диагностицирането на вазовагалния синкоп често започва с физически преглед. Лекарят преслушва сърцето и измерва кръвното налягане. Той може също така да масажира главните артерии на шията, за да провери дали това предизвиква чувство на припадък.
Може също така да бъдат препоръчани няколко изследвания, за да се изключат други възможни причини за припадъка – особено проблеми, свързани със сърцето. Тези изследвания може да включват:
- Електрокардиограма. Този тест записва електрическите сигнали, които сърцето произвежда. Той може да открие нередовен сърдечен ритъм и други сърдечни проблеми. Може да се наложи да се носи преносим монитор поне един ден или дори един месец.
- Ехокардиограма. При този тест се използва ултразвуково изображение, за да се огледа сърцето и да се потърсят състояния, като например проблеми с клапите, които могат да причинят припадък.
- Тест с физическо натоварване. Този тест изследва сърдечния ритъм по време на физическо натоварване. Обикновено се провежда, докато пациентът ходи или тича на бягаща пътека.
- Кръвни тестове. Възможно е лекарят да провери за състояния, като анемия, които могат да причинят или да допринесат за припадъци.
- Тест с наклонена маса. Ако се окаже, че не сърдечни проблеми са причина за припадъка, лекарят може да предложи тест с наклонена маса. По време на теста пациентът лежи по гръб върху маса, която променя положението си, като го накланя нагоре под различни ъгли. По време на теста техник следи сърдечния ритъм и кръвното налягане, за да установи дали промяната на позата оказва влияние върху тях.
В повечето случаи на вазовагален синкоп лечение не е необходимо. Лекарят може да помогне да се идентифицират факторите, които предизвикват припадък, и да посъветва как те може да се избягват.
Въпреки това, ако случаите на вазовагален синкоп са чести и пречат на качеството на живот, може да бъдат препоръчани:
- Лекарства. Лекарство, наречено флудрокортизон ацетат, което обикновено се използва за лечение на ниско кръвно налягане, може да бъде полезно за предотвратяване на вазовагален синкоп. Може да се използват и селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина.
- Терапии. Лекарят може да препоръча начини за намаляване на събирането на кръв в краката. Те може да включват упражнения за краката, носене на компресиращи чорапи или напрягане на мускулите на краката, когато пациентът е в изправено положение. Може да се наложи да се увеличи солта в храната, ако обикновено пациентът няма високо кръвно налягане. Препоръчва се да се избягва продължителното стоене прав – особено на горещи, претъпкани места, и да се приемат много течности.
- Хирургия. Много рядко поставянето на електрически пейсмейкър за регулиране на сърдечния ритъм може да помогне на някои хора с вазовагален синкоп, при които други методи на лечение не са дали ефект.
Варикозни (разширени) вени
Варикозните вени са усукани, разширени вени. Всяка вена, която е близо до повърхността на кожата (повърхностна), може да се разшири. Най-често варикозните вени засягат вените на краката. Това е така, защото стоенето и ходенето увеличават налягането във вените на долната част на тялото.
За много хора разширените вени и паякообразните вени – често срещана, лека разновидност на разширените вени, са просто козметичен проблем. При други те могат да причинят болка и дискомфорт. Понякога варикозните вени водят до по-сериозни проблеми.
Лечението може да включва мерки за самопомощ или процедури, извършени от медицинско лице, за затваряне или отстраняване на вените.
Варикозните вени може да не причиняват болка. Признаците включват:
- Вени, които са тъмнолилави или сини
- Вени, които изглеждат усукани и изпъкнали, често приличащи на корди по краката
Когато се появят болезнени признаци и симптоми на варикозни вени, те може да включват:
- Усещане за болка или тежест в краката
- Парене, пулсиране, мускулни спазми и подуване в долната част на краката
- Засилване на болката след продължително седене или стоене
- Сърбеж около една или повече вени
- Промени в цвета на кожата около разширената вена
Паякообразните вени са подобни на разширените вени, но са по-малки. Те се намират по-близо до повърхността на кожата и често са червени или сини. Срещат се по краката, но могат да бъдат открити и по лицето. Те се различават по размер и често приличат на паяжина.
Кога трябва да се потърси лекар?
Ако съществуват притеснения относно вида и състоянието на вените и мерките за самопомощ не са помогнали, трябва да се запише час за лекар.
Причини
Слаби или увредени клапи могат да доведат до варикозни вени. Артериите пренасят кръвта от сърцето към останалата част на тялото. Вените връщат кръвта от останалите части на тялото към сърцето. За да върнат кръвта към сърцето, вените на краката трябва да работят срещу гравитацията.
Мускулните контракции в долната част на краката действат като помпи, а еластичните стени на вените помагат на кръвта да се върне към сърцето. Малките клапи във вените се отварят, когато кръвта тече към сърцето, и след това се затварят, за да спрат обратното ѝ движение. Ако тези клапи са слаби или повредени, кръвта може да се върне назад и да се събере във вените, което води до тяхното разтягане или усукване.
Лекарят прави физически преглед, включително оглежда краката в изправено положение, за да провери дали не са подути. Той може да поиска да се опишат болките и схващанията.
Тестове
За да диагностицира разширените вени, лекарят може да препоръча тест, наречен венозен доплеров ултразвук на крака. Доплеровият ултразвук е неинвазивен тест, който използва звукови вълни, за да огледа потока на кръвта през клапите във вените. Ултразвуковото изследване на краката може да помогне за откриването на кръвен съсирек.
При този тест лекарят придвижва малко ръчно устройство (трансдюсер), което е с размерите на сапун, към кожата над изследваната област на тялото. Преобразувателят предава изображения на вените на краката на монитор, на който се показват резултатите.
Лечението на разширени вени може да включва мерки за самопомощ, компресиращи чорапи и операции или процедури. Процедурите за лечение на варикозни вени често се извършват амбулаторно, което означава, че обикновено пациентът се прибира у дома същия ден.
Грижи за самопомощ
Грижите за самопомощ, като например упражнения, повдигане на краката при седене или лежане или носене на компресиращи чорапи, могат да помогнат за облекчаване на болката при разширени вени и да предотвратят влошаване на състоянието.
Компресиращи чорапи
Носенето на компресиращи чорапи през целия ден често е първият подход, който се опитва. Чорапите стягат краката, като помагат на вените и мускулите в тях да придвижват кръвта по-ефективно. Степента на компресия варира в зависимост от вида и марката.
Компресиращите чорапи се предлагат в повечето аптеки и магазини за медицински консумативи.
Операции или други процедури
Ако мерките за самопомощ и компресиращите чорапи не дават резултат или ако състоянието е по-тежко, лекарят може да препоръча операция или други процедури:
– Склеротерапия. Лекарят инжектира в разширените вени слерозиращо вещество под формата на течност или пяна, което води до фиброзиране и облитерация (запушване). След няколко седмици третираните разширени вени трябва да изчезнат.
Може да се наложи една и съща вена да бъде инжектирана повече от веднъж. Склеротерапията не изисква анестезия и може да бъде извършена в кабинета на медицинско лице.
– Лазерно лечение. При лазерната терапия се изпращат силни светлинни импулси върху вената, което я кара бавно да избледнее и да изчезне. Не се използват разрези или игли.
– Катетърни процедури, използващи радиочестотна или лазерна енергия. Тези процедура са предпочитано лечение за по-големи разширени вени. Лекарят вкарва тънка тръбичка (катетър) в разширената вена и нагрява върха на катетъра с помощта на радиочестота или лазерна енергия. Когато катетърът се извади, топлината унищожава вената, като я кара да се свие и да се затвори.
– Лигиране и стрипинг на вените. Тази процедура включва прекъсване на вената в зоната преди съединяването ѝ с дълбока вена, и отстраняването ѝ чрез малки разрези. Това е амбулаторна процедура за повечето хора. Премахването на вената няма да попречи на кръвта да тече в крака, тъй като вените по-дълбоко в крака се грижат за по-големите обеми кръв.
– Амбулаторна флебектомия. Лекарят отстранява по-малките разширени вени чрез серия от малки кожни пробождания. При тази амбулаторна процедура се обезболяват само частите на крака, които се пробождат. Белезите обикновено са минимални.
Варикоцеле
Варикоцелето е разширение на вените в хлабавата кожна торбичка, в която се намират тестисите (скротума). Тези вени отвеждат бедната на кислород кръв от тестисите. Варикоцелето се появява, когато кръвта се натрупва във вените, вместо да циркулира ефективно извън скротума.
Варикоцелето бикновено се образува по време на пубертета и се развива с течение на времето. То може да предизвика известен дискомфорт или болка, но често не води до никакви симптоми или усложнения.
Състоянието може да причини недобро развитие на тестиса, ниско производство на сперматозоиди или други проблеми, които могат да доведат до безплодие. За справяне с тези усложнения може да се препоръча операция.
Варикоцелето обикновено се появява от лявата страна на скротума и често не предизвиква никакви признаци или симптоми. Възможните признаци и симптоми могат да включват:
- Болка. Тъпа болка или дискомфорт е по-вероятно да се появи при изправяне или в края на деня. Лягането често я облекчава.
- Образуване на маса в скротума. Ако варикоцелето е достатъчно голямо, над тестиса може да се вижда маса. При по-малко варикоцеле тази маса може да е твърде малка, за да се види, но да се усеща при допир.
- Различни по големина тестиси. Засегнатият тестис може да е забележимо по-малък от другия.
- Безплодие. Варикоцелето може да доведе до затруднения при създаването на дете, но не всички варикоцелета причиняват безплодие.
Кога трябва да се потърси лекар?
Годишните профилактични прегледи при момчетата са важни за проследяване на развитието и здравето на тестисите. Важно е да се планират и спазват тези консултации.
Редица състояния могат да допринесат за болка, подуване или образуване на маса в скротума. Ако е налице някое от тях, трябва да се запише час за лекар, за да се постави навременна и точна диагноза.
Причини
Тестисите получават богата на кислород кръв от две тестикуларни артерии – по една за всяка страна на скротума. По същия начин има и две тестикуларни вени, които транспортират бедната на кислород кръв обратно към сърцето. Във всяка страна на скротума мрежа от малки вени (пампиниформен сплит) транспортира бедната на кислород кръв от тестиса към главната тестикуларна вена. Варикоцелето е разширение на пампиниформения сплит.
Точната причина за появата на варикоцеле е неизвестна. Един от факторите, които допринасят за това, може да е неправилното функциониране на клапите във вените, които имат за цел да поддържат движението на кръвта в правилната посока. Освен това лявата тестикуларна вена следва малко по-различен път от дясната вена – път, който прави по-вероятно възникването на проблем с кръвния поток вляво.
Когато лишената от кислород кръв се задържи в мрежата от вени, те се разширяват (дилатират), създавайки варикоцеле.
Лекарят може да диагностицира варикоцеле чрез визуална проверка на скротума и чрез докосване. Прегледът се прави в легнало и в изправено положение.
Когато пациентът е в изправено положение, лекарят може да го накара да поеме дълбоко въздух, да го задържи и да го пренесе към червата, сякаш се напъва. Тази техника (маневра на Валсалва) може да улесни прегледа на варикоцелето.
Образна диагностика
Лекарят може да поиска да се направи ултразвуково изследване. Ултразвукът използва високочестотни звукови вълни, за да създаде изображения на структурите в тялото. Тези изображения могат да се използват за:
- Потвърждаване на диагнозата или характеризиране на варикоцелето
- Елиминиране на друго състояние като възможна причина за признаците или симптомите
- Откриване на лезия или друг фактор, възпрепятстващ притока на кръв
Варикоцелето често не се нуждае от лечение. При мъжете с безплодие операцията за отстраняване на варикоцелето може да бъде част от плана за лечение на безплодието. На тийнейджъри или младежи (обикновено нетърсeщи лечение на безплодие) може да бъдат предложени ежегодни прегледи за проследяване на евентуални промени. Операция може да се препоръча в следните случаи:
- Тестис, който показва забавено развитие
- Нисък брой сперматозоиди или други нередности в спермата (обикновено се изследват само при възрастни)
- Хронична болка, която не се овладява с болкоуспокояващи лекарства
Хирургия
Целта на операцията е да се запечата засегнатата вена, за да се пренасочи кръвният поток към здрави вени. Това е възможно, тъй като две други системи от артерии и вени осигуряват кръвообращението към и от скротума.
Резултатите от лечението може да са:
- Възвръщане на нормалния размер на засегнатия тестис. При тинейджъри засегнатият тестис може „да навакса“ в развитието си
- Броят на сперматозоидите може да се подобри и отклоненията в спермата да се коригират
- Хирургията може да подобри фертилността или качеството на спермата за ин витро оплождане
Рискове при операция
Операцията на варикоцеле е свързана със сравнително малко рискове, които може да включват:
- Натрупване на течност около тестисите (хидроцеле)
- Повторна поява на варикоцеле
- Инфекция
- Увреждане на артерия
- Хронична болка в тестисите
- Събиране на кръв около тестиса (хематом)
Балансът между ползите и рисковете от операцията се променя, ако лечението е само за овладяване на болката. Въпреки че варикоцелето може да причини болка, в повечето случаи това не се случва. Човек с варикоцеле може да има болка в тестисите, но тя може да е причинена от нещо друго – неизвестна или все още неустановена причина. Когато операцията на варикоцелето се прави основно за лечение на болка, съществува риск болката да се влоши или да се промени нейното естество.
Хирургични процедури
Хирургът може да спре притока на кръв през тестикуларната вена чрез зашиване или прекъсване на вената (лигиране). Обикновено се използват два подхода. И двата изискват обща анестезия и са амбулаторни процедури, които обикновено позволяват на пациента да се прибере у дома още същия ден. Процедурите включват:
– Микроскопска варикоцелектомия. Хирургът прави малък разрез ниско в слабините. С помощта на мощен микроскоп той идентифицира и лигира няколко малки вени. Процедурата обикновено продължава 2 до 3 часа.
– Лапароскопска варикоцелектомия. Хирургът извършва процедурата с помощта на видеокамера и хирургически инструменти, прикрепени към тръби, които преминават през няколко много малки разреза в долната част на корема. Тъй като мрежата от вени над слабините е по-малко сложна, има по-малко вени за лигиране. Процедурата обикновено продължава 30 до 40 минути.
Възстановяване
Болката при тази операция обикновено е лека, но може да продължи няколко дни или седмици. Лекуващият лекар може да предпише болкоуспокояващи за ограничен период от време след процедурата. След това може да препоръча прием на болкоуспокояващи без рецепта, като ацетаминофен или ибупрофен за облекчаване на дискомфорта.
Обикновено седмица след интервенцията оперираният може да се върне на работа, а след две седмици – да въстанови физическата си активност. Трябва да се говори с лекаря кога може да се възстанови сексуалният живот.
Алтернатива на операцията: Емболизация
При тази процедура вената се блокира. Вкарва се тънка тръбичка в бедрената вена и се достига до тестикуларната вена, коато се запушва отвътре. Процедурата трае около час.
Времето за възстановяване е кратко и се характеризира само със слаба болка. Обикновено пациентът може да се върне на работа след ден-два и да възстанови физическата си активност след около седмица.
Варицела
Варицелата е инфекция, причинена от варицела-зостер вируса. Тя причинява сърбящ обрив с малки, пълни с течност мехури. Силно заразна е за хора, които не са боледували или не са ваксинирани срещу нея. Днес е налична ваксина, която предпазва децата от варицела. Рутинната ваксинация се препоръчва от Центровете за контрол и превенция на заболяванията в САЩ (CDC).
Ваксината е безопасен и ефективен начин за предпазване от варицела и възможните ѝ усложнения.
Сърбящият обрив с мехури, причинен от инфекция с варицела, се появява 10 до 21 дни след излагането на вируса и обикновено продължава около пет до 10 дни. Други признаци и симптоми, които могат да се появят един до два дни преди обрива, включват:
- Температура
- Загуба на апетит
- Главоболие
- Умора и общо усещане за неразположение
След като се появи обривът, той преминава през три фази:
- Розови или червени подутини (папули), които се появяват в продължение на няколко дни
- Малки мехурчета, пълни с течност (везикули), които се образуват за около един ден и след това се спукват и изтичат
- Крусти и струпеи, които покриват спуканите мехури и се лекуват още няколко дни
Нови подутини продължават да се появяват в продължение на няколко дни, така че е възможно да се наблюдават и трите стадия на обрива – подутини, мехури и струпеи. Болен от варицела може да предава вируса на други хора до 48 часа преди появата на обрива и остава заразен, докато всички спукани мехури се покрият с коричка.
Заболяването обикновено протича леко при здрави деца. В тежки случаи обривът може да обхване цялото тяло и да се образуват лезии в гърлото, очите и лигавиците на уретрата, ануса и вагината.
Кога трябва да се потърси лекар?
При съмнение за варицела трябва да се направи консултация с лекар. Обикновено той може да диагностицира инфекцията, като прегледа обрива и вземе предвид други симптоми. Може да бъдат предписани и лекарства за намаляване на тежестта на заболяването и за лечение на усложненията, ако е необходимо. За да се избегне заразяване на други хора, които може да чакат за преглед, добре е предварително да се запише час и лекарят да бъде предупреден, че има съмнения за варицела.
Лекарят трябва също да бъде уведомен, ако:
- Обривът се разпространява към едното или двете очи.
- Обривът стане много червен, топъл или чувствителен. Това може да означава вторична бактериална инфекция на кожата.
- Обривът е придружен от замаяност, дезориентация, ускорен сърдечен ритъм, задух, треперене, загуба на мускулна координация, влошаване на кашлицата, повръщане, скованост на врата или температура по-висока от 38,9°С.
- Някой от членовете на домакинството има проблем с имунната система или е на възраст под 6 месеца.
Причини
Инфекцията с варицела се причинява от вируса на варицела-зостер. Тя може да се разпространи чрез директен контакт с обрива и когато човек с варицела кашля или киха и се вдишат отделените от него капчици.
Лекарите обикновено диагностицират варицелата въз основа на обрива. Ако има някакво съмнение относно диагнозата, инфекцията може да се потвърди с лабораторни тестове, включително кръвни или посявка на проби от лезиите.
При здрави деца варицелата обикновено не се нуждае от медицинско лечение. Лекарят може да предпише антихистамин за облекчаване на сърбежа, но в повечето случаи заболяването се оставя да отшуми.
Хора, които са изложени на висок риск от усложнения
При хора, които са изложени на висок риск от усложнения от варицела, лекарите понякога предписват лекарства, които да съкратят продължителността на инфекцията и да помогнат за намаляване на риска от усложнения.
Може да бъде предложено антивирусно лекарство, като например ацикловир (Zovirax, Sitavig). То може да намали тежестта на варицелата, когато се прилага в рамките на 24 часа след първата поява на обрива. Други антивирусни лекарства, като валацикловир (Valtrex) и фамцикловир, също могат да намалят тежестта на заболяването, но може да не са одобрени или подходящи за всички.
В някои случаи лекуващият лекар може да препоръча да се постави ваксина срещу варицела в рамките на три до пет дни след излагане на вируса. Това може да предотврати заболяването или да намали неговата тежест.
Лечение на усложнения
Ако се появят усложнения, лекуващият лекар ще определи подходящото лечение. Той може да предпише антибиотици при кожни инфекции и пневмония. Възпалението на мозъка (енцефалит) обикновено се лекува с антивирусни лекарства. Може да се наложи хоспитализация.
Васкуларни пръстени
Васкуларният (съдов) пръстен е сърдечен проблем, който се проявява при раждането. Това означава, че е вроден сърдечен дефект. При това състояние част от главната артерия на тялото или нейните разклонения образуват пръстен около дихателната тръба, тръбата за поглъщане на храна или и около двете.
- Главната артерия на тялото се нарича аорта. Състоянието засяга частта от аортата, наречена аортна дъга.
- Тръбата за преглъщане на храна води от устата до стомаха. Тя се нарича хранопровод.
- Дихателната тръба се нарича още трахея.
Съдовият пръстен може да бъде пълен или непълен.
- Пълният съдов пръстен образува пръстен както около хранопровода, така и около трахеята.
- Непълният съдов пръстен не обхваща целия хранопровод или трахея.
За лечението на съдовия пръстен обикновено е необходима операция.
Някои хора с васкуларен пръстен нямат симптоми. Понякога симптомите се забелязват едва на по-късен етап от живота. Ако съдовият пръстен притиска трахеята и хранопровода, това може да доведе до проблеми с дишането и храносмилането.
Симптомите на васкуларния пръстен могат да включват:
- Чести респираторни инфекции
- Хрипове
- Кашлица
- Проблеми с преглъщането
- Затруднения при хранене
- Повръщане
Някои хора, родени с васкуларен пръстен, може да имат и други сърдечни проблеми при раждането си. Специфичните симптоми зависят от вида на наличните сърдечни проблеми.
Лекарят извършва медицински преглед и задава въпроси относно симптомите. Изследванията за диагностициране на васкуларен пръстен, могат да включват:
- Образни изследвания. Рентгенографията на гръдния кош може да покаже промени в трахеята, които могат да предполагат наличието на съдов пръстен. Изследването може да покаже и от коя страна на тялото се намира аортната дъга.
Други образни изследвания могат да включват ехокардиография, компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс. Лекарите може да назначат следните тестове, за да планират лечението:
- Поглъщане на барий. Този тест включва поглъщане на вещество, наречено барий. Правят се рентгенови снимки, за да се види как веществото се придвижва от устата към стомаха. Тестът може да покаже промени в структурата на хранопровода, които е възможно да са причинени от васкуларни пръстени.
- Горна ендоскопия. Използва се дълга, гъвкава тръба с камера, за да се изследва хранопроводът. Устройството се нарича ендоскоп. Лекарят го вкарва през устата в гърлото. Малка камера на върха изпраща изображения на видеомонитор.
- Бронхоскопия. При това изследване лекарят вкарва малка, гъвкава тръба през устата или носа в белите дробове. Светлина и малка камера, прикрепени към тръбата, му позволяват да види вътрешността на трахеята и дихателните пътища на белите дробове. Този тест може да покаже дали съдов пръстен притиска трахеята.
Обикновено се прави операция за лечение на съдов пръстен, който притиска трахеята или хранопровода. Хирургията също така помага за предотвратяване на усложнения.
По време на операцията лекарят прерязва съдовия пръстен. По този начин кръвоносният съд спира да притиска трахеята и хранопровода. Тази процедура може да бъде извършена като отворена сърдечна операция или с минимално инвазивен подход.
Конкретният вид операция зависи от вида на наличните сърдечни проблеми.
Хората, родени с васкуларен пръстен, се нуждаят от редовни медицински прегледи през целия си живот, за да се предотвратят усложнения.
Васкулит
Васкулитът включва възпаление на кръвоносните съдове. Възпалението може да доведе до удебеляване на стените на кръвоносните съдове, което намалява проходимостта през тях. Ако кръвотокът е ограничен, това може да доведе до увреждане на органите и тъканите.
Съществуват много видове васкулити, като повечето от тях са редки. Състоянието може да засегне само един орган или няколко. То може да бъде краткотрайно или дълготрайно.
Васкулитът може да се прояви при всеки, въпреки че някои видове са по-често срещани сред определени възрастови групи. В зависимост от вида, може да настъпи подобрение без лечение. Повечето видове изискват лекарства за контролиране на възпалението и предотвратяване на обострянията.
Типове
- Болест на Бехчет
- Болест на Бюргер
- Синдром на Churg-Strauss
- Криоглобулинемия
- Гигантскоклетъчен артериит
- Грануломатоза с полиангиит
- Пурпура на Хенох-Шонлайн
- Болест на Кавазаки
- Артериит на Такаясу
Общите признаци и симптоми на повечето видове васкулити включват:
- Температура
- Главоболие
- Умора
- Загуба на тегло
- Общи болки
Други признаци и симптоми са свързани със засегнатите части на тялото, включително:
- Храносмилателна система. Ако са засегнати стомахът или червата, може да се изпитва болка след хранене. Възможни са язви и перфорации, които могат да доведат до появата на кръв в изпражненията.
- Уши. Възможно е да се появят замайване, звънене в ушите и рязка загуба на слуха.
- Очи. Васкулитът може да накара очите да изглеждат зачервени, да сърбят или да парят. Гигантоклетъчният артериит може да причини двойно виждане и временна или постоянна слепота на едното или на двете очи. Това понякога е първият признак на заболяването.
- Ръце или крака. Някои видове васкулит могат да причинят изтръпване или слабост на ръката или крака. Дланите на ръцете и стъпалата на краката могат да се подуят или втвърдят.
- Бели дробове. Ако васкулитът засегне белите дробове, може да се появи задух или дори да се изкашля кръв.
- Кожа. Кръвоизливи под кожата могат да се проявят като червени петна. Васкулитът може също така да причини бучки или отворени рани по кожата.
Кога трябва да се потърси лекар?
При признаци или симптоми, които са източник на притеснение, трябва да се запише час за лекар. Някои видове васкулит могат да се влошат бързо, така че ранното диагностициране е ключът към ефективното лечение.
Причини
Точната причина за васкулита не е напълно изяснена. Някои типове са свързани с генетичния състав на човека. Други са резултат от погрешно атакуване на клетките на кръвоносните съдове от имунната система. Възможните причинители на тази реакция на имунната система включват:
- Инфекции, като хепатит В и хепатит С
- Ракови заболявания на кръвта
- Заболявания на имунната система, като ревматоиден артрит, лупус и склеродермия
- Реакции към някои лекарства
Лекарят вероятно ще започне с анамнеза и физически преглед. Той може да назначи диагностични тестове и процедури, за да изключи други състояния, които имитират васкулит, или да диагностицира васкулит. Тестовете и процедурите могат да включват:
- Кръвни изследвания. Тези тестове търсят признаци на възпаление, като например високо ниво на С-реактивен протеин. Пълната кръвна картина може да покаже дали пациентът има достатъчно червени кръвни клетки. Кръвните тестове, с които се търсят определени антитела – например тестът за антинеутрофилни цитоплазмени антитела (ANCA), могат да помогнат за диагностицирането на васкулита.
- Образни изследвания. Неинвазивните образни техники могат да помогнат да се определи кои кръвоносни съдове и органи са засегнати. Те също така дават възможност на лекаря да следи дали пациентът се повлиява от лечението.
Образните изследвания за васкулит включват рентгенови лъчи, ултразвук, компютърна томография (КТ), ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) и позитронно-емисионна томография (ПЕТ).
- Рентгенови снимки на кръвоносните съдове (ангиография). По време на тази процедура гъвкав катетър, наподобяващ тънка сламка, се вкарва в голяма артерия или вена. След това в катетъра се инжектира специално багрило и се правят рентгенови снимки, докато багрилото запълва артерията или вената. На получените рентгенови снимки се виждат очертанията на кръвоносните съдове.
- Биопсия. Това е хирургична процедура, при която лекарят взима малка проба от тъкан от засегнатата област на тялото. След това тя се изследва за признаци на васкулит.
Лечението е насочено към овладяване на възпалението и справяне с всички придружаващи заболявания, които могат да предизвикат васкулит.
Лекарства
Кортикостероид, като например преднизон, е най-често срещаният вид лекарство, предписвано за контролиране на възпалението, свързано с васкулит.
Страничните ефекти на кортикостероидите могат да бъдат тежки, особено ако се приемат продължително време. Възможните странични ефекти включват увеличаване на теглото, диабет и отслабване на костите. Ако е необходим кортикостероид за дългосрочна терапия, вероятно ще бъде назначена най-ниската възможна доза.
Заедно с кортикостероидите могат да бъдат предписани и други лекарства за овладяване на възпалението, така че дозата на кортикостероидите да може да бъде намалена по-бързо. Използваните лекарства зависят от вида на васкулита. Те могат да включват метотрексат (Trexall), азатиоприн (Imuran, Azasan), микофенолат (CellCept), циклофосфамид, тоцилизумаб (Actemra) или ритуксимаб (Rituxan).
Конкретните лекарства, от които даден пациент се нуждае, зависят от вида и тежестта на васкулита, от това кои органи са засегнати и от други медицински проблеми, които той има.
Хирургия
Понякога васкулитът причинява аневризма – издутина или балон в стената на кръвоносен съд. Тази издутина може да се нуждае от операция, за да се намали рискът от нейното разкъсване. Блокираните артерии също може да изискват хирургично лечение, за да се възстанови притокът на кръв към засегнатата област.
Вентрикуларен септален дефект (VSD)
Вентрикуларният септален дефект (VSD) представлява дупка в сърцето. Това е често срещан сърдечен проблем, който се появява при раждането (вроден сърдечен дефект). Дупката се появява в стената, която разделя долните камери на сърцето (вентрикулите).
VSD променя начина, по който кръвта преминава през сърцето и белите дробове. Богатата на кислород кръв се изпомпва обратно към белите дробове, вместо към тялото. Тя се смесва с бедна на кислород кръв. Тези промени могат да повишат кръвното налягане в белите дробове и да изискват от сърцето да работи по-усилено, за да изпомпва кръвта.
Малък дефект на камерната преграда може да не причини проблеми. Много малки VSD се затварят сами. Бебетата със средни или по-големи VSD може да се нуждаят от операция в началото на живота си, за да се предотвратят усложнения.
Симптомите на сериозните сърдечни проблеми, налични при раждането (вродени сърдечни дефекти), често се появяват през първите няколко дни, седмици или месеци от живота на детето.
Симптомите на камерния септален дефект (VSD) зависят от размера на дупката и от това дали са налице други сърдечни проблеми. Малък VSD може никога да не предизвика симптоми.
Като цяло симптомите на VSD при бебето може да включват:
- Лошо хранене
- Бавен или никакъв физически растеж (неспособност за развитие)
- Бързо дишане или задух
- Лесна уморяемост
- Свистящ звук при преслушване на сърцето със стетоскоп (сърдечен шум)
Симптомите при възрастни могат да включват:
- Задух, особено при физическо натоварване
- Свистящ звук при слушане на сърцето със стетоскоп (сърдечен шум)
Кога трябва да се потърси лекар?
Лекар трябва да се потърси, ако бебето:
- се уморява лесно при хранене или игра
- не наддава на тегло
- задъхва се, когато се храни или плаче
- диша учестено или се задъхва
Час за преглед трябва да се запише, ако се развият следните симптоми::
- Задух
- Бърз или неравномерен сърдечен ритъм
- Умора или слабост
Причини
Вентрикуларният септален дефект (VSD) се появява по време на бременността, когато сърцето на бебето се развива. Мускулната стена, разделяща сърцето на лява и дясна страна, не се оформя напълно, оставяйки една или повече дупки. Размерът на дупката или дупките може да варира.
Често няма ясна причина. Генетиката и факторите на околната среда могат да играят роля. VSD може да се появи самостоятелно или с други сърдечни проблеми, налични при раждането. В редки случаи дефектът може да се появи на по-късен етап от живота след сърдечен инфаркт или някои сърдечни процедури.
Някои вентрикуларни септални дефекти (VSD) се диагностицират скоро след раждането на детето. Други случаи обаче може да не бъдат диагностицирани до по-късна възраст. Понякога VSD може да бъде открит чрез ултразвуково изследване за бременни преди раждането на бебето.
Ако е налице вентрикуларен септален дефект, лекарят може да чуе свистящ звук (сърдечен шум), когато слуша сърцето със стетоскоп.
Изследванията, които се правят, за да се диагностицира състоянието, включват:
- Ехокардиограма. Това е най-често използваният тест за диагностициране на този дефект. Използват се звукови вълни, за да се създадат снимки на сърцето в движение. Ехокардиограмата може да покаже колко добре се движи кръвта през сърцето и сърдечните клапи.
- Електрокардиограма (ЕКГ). Този бърз и безболезнен тест записва електрическата активност на сърцето. Той може да покаже колко бързо или колко бавно бие то.
- Рентгенова снимка на гръдния кош. Рентгенографията на гръдния кош показва състоянието на сърцето и белите дробове. Тя може да покаже дали сърцето е уголемено и дали в белите дробове има допълнителна течност.
- Пулсова оксиметрия. Сензор, поставен на върха на пръста, отчита количеството кислород в кръвта. Твърде малкото количество кислород може да е признак за проблем със сърцето или белите дробове.
- Сърдечна катетеризация. При това изследване тънка, гъвкава тръба (катетър) се поставя в кръвоносен съд в слабините или на ръката и се насочва през кръвоносните съдове към сърцето. Чрез сърдечната катетеризация лекарите могат да диагностицират вродени сърдечни дефекти и да определят функцията на сърдечните клапи и камери.
- Ядрено-магнитен резонанс на сърцето. Използват се магнитни полета и радиовълни, за да се създадат подробни изображения на сърцето. Лекарят може да поиска това изследване, ако е необходима повече информация след ехокардиограма.
- Компютърна томография (КТ). Поредица от рентгенови лъчи създава подробни изображения на сърцето. КТ може да се направи, ако ехокардиограмата не е предоставила толкова информация, колкото е необходимо.
Лечението на вентрикуларния септален дефект може да включва редовни медицински прегледи, медикаменти и операция. Много бебета, родени с малък дефект, не се нуждаят от операция за затваряне на дупката. Някои малки VSD се затварят сами.
Ако VSD е малък, може да са необходими само редовни медицински прегледи. Може да бъдат предписани лекарства за лечение на евентуални симптоми.
Бебетата с големи VSD или тези, които лесно се уморяват по време на хранене, може да се нуждаят от допълнителни хранителни добавки, които да им помогнат да растат. Някои бебета може да се нуждаят от медикаменти за лечение на симптомите на сърдечна недостатъчност.
Лекарства
Медикаментите няма да поправят дефекта на камерната преграда, но могат да бъдат дадени за лечение на симптомите или усложненията. Конкретните лекарства, които се използват, зависят от симптомите и тяхната причина. Диуретици се използват за намаляване на количеството течности в организма и за редуциране на натоварването върху сърцето.
Може да бъде подаван кислород.
Операции или други процедури
Операция може да се направи, ако VSD е средно голям или голям или ако причинява тежки симптоми. При бебетата, които се нуждаят от операция за отстраняване на дупката, процедурата често се извършва през първата им година.
Хирургът може да затвори малки дефекти на камерната преграда, ако местоположението им в сърцето може да доведе до увреждане на близките структури, като например сърдечните клапи.
Операциите и процедурите за отстраняване на вентрикуларен септален дефект включват:
- Отворена сърдечна операция. Това е предпочитаната процедура за отстраняване на повечето дефекти на камерната преграда. Хирургът използва лепенка или шевове, за да затвори дупката между долните камери на сърцето. Този вид операция на VSD изисква машина „сърце – бял дроб“ и разрез в гръдния кош.
- Катетърна процедура. Някои дефекти на камерната преграда могат да бъдат поправени с помощта на тънки, гъвкави тръбички (катетри), без да е необходима отворена сърдечна операция. Лекарят поставя катетър в кръвоносен съд, обикновено в слабините, и го насочва към сърцето. През катетъра се вкарва малко устройство за затваряне на отвора.
След операцията на вентрикуларния септален дефект са необходими редовни прегледи през целия живот, в идеалния случай от сърдечен лекар (кардиолог). Прегледите често включват образни изследвания.
Влажна макулна дегенерация
Влажната макулна дегенерация е дълготрайно очно заболяване, което предизвиква замъглено зрение или сляпо петно в централната част на окото. Обикновено се причинява от кръвоносни съдове, които пропускат течност или кръв в макулата. Макулата е частта от ретината, която осигурява на окото ясна видимост в директната линия на зрението (централно зрение).
Влажната макулна дегенерация е един от двата вида възрастово обусловена макулна дегенерация. Другият тип – сухата макулна дегенерация, е по-често срещан и с по-слаба тежест. Влажният тип винаги започва като сух тип.
Ранното откриване и лечение на влажната макулна дегенерация може да помогне за намаляване на загубата на зрение. В някои случаи ранното лечение може да възстанови зрението.
Симптомите на влажната макулна дегенерация обикновено се появяват внезапно и се влошават бързо. Те могат да включват:
- Зрителни изкривявания, като например прави линии да изглеждат огънати
- Намалено централно зрение на едното или на двете очи
- Необходимост от по-ярка светлина при четене или работа в близък план
- Затруднено приспособяване към ниски нива на осветеност, например при влизане в слабо осветен ресторант или театър
- Повишено размазване думите при четене на текст на хартия
- Затруднения при разпознаването на лица
- Ясно изразено размазано петно или сляпо петно в зрителното поле
Макулната дегенерация не засяга периферното зрение, така че не води до пълна слепота.
Кога трябва да се потърси лекар?
Час за очен лекар трябва да се запише, ако:
- Настъпят промени в централното зрение
- Започва да се губи способността за виждане на фини детайли
Тези промени може да са първият признак за макулна дегенерация, особено при хора на възраст над 60 години.
Очният лекар преглежда медицинската и семейната история на пациента и провежда пълен очен преглед. За да потвърди диагнозата макулна дегенерация, той може да предложи други изследвания, включително:
– Изследване на задната част на окото. Офталмологът поставя капки в очите, за да ги разшири. След това със специален уред се изследва задната част на окото. Очният лекар търси течност или кръв, или петниста зона, причинена от жълти отлагания, които се образуват под ретината, наречени друзи. Хората с макулна дегенерация често имат много друзи.
– Изследване за промени в централното зрение. По време преглед очният лекар може да използва решетката на Амслер, за да провери за промени в централното зрение. При макулна дегенерация някои от правите линии в решетката може да изглеждат избледнели, прекъснати или изкривени.
– Флуоресцеинова ангиография. По време на този тест очният лекар инжектира багрило във вена на ръката. То се придвижва до кръвоносните съдове в окото и ги осветява. Специална камера прави снимки, докато багрилото преминава през кръвоносните съдове. Снимките показват дали има изтичане на кръвоносни съдове или промени в ретината.
– Индоцианиновозелена ангиография. Подобно на флуоресцеиновата ангиография, при това изследване се инжектира багрило. Този тест може да се използва за потвърждаване на резултатите от флуоресцеиновата ангиография или за идентифициране на проблемни кръвоносни съдове по-дълбоко в ретината.
– Оптична кохерентна томография. Този неинвазивен образен тест показва подробни напречни сечения на ретината. С него се идентифицират области на изтъняване, удебеляване или подуване. Това изследване се използва и за проследяване на реакцията на ретината при лечение на макулна дегенерация.
– Ангиография с оптична кохерентна томография. Това е по-нов, неинвазивен тест. В определени случаи той позволява на очния лекар да види нежелани кръвоносни съдове в макулата. Макар че все още се използва предимно като изследователски инструмент, клиничното използване на този метод нараства.
Налични са лечения, които могат да помогнат за забавяне на прогресията на заболяването и за запазване на съществуващото зрение. Ако се започне достатъчно рано, лечението може да възстанови част от загубеното зрение.
Лекарства
Някои лекарства, наречени anti-VEGF, могат да помогнат за спиране на растежа на нови кръвоносни съдове. Тези лекарства блокират действието на сигналите за растеж, които тялото изпраща, за да генерира нови кръвоносни съдове. Те се считат за първа линия на лечение за всички стадии на влажна макулна дегенерация.
Лекарствата, използвани за лечение на влажна макулна дегенерация, включват:
- Бевацизумаб (Avastin).
- Ранибизумаб (Lucentis).
- Афлиберцепт (Eylea).
- Бролуцизумаб (Beovu).
Очният лекар инжектира тези лекарства в засегнатото око. Възможно е да се налагат инжекции на всеки 4 до 6 седмици, за да се поддържа благоприятният ефект на лекарството. В някои случаи може частично да се възстанови зрението, тъй като кръвоносните съдове се свиват и тялото абсорбира течността под ретината.
Възможните рискове от очните инжекции включват:
- Кръвоизлив в конюнктивата
- Повишено очно налягане
- Инфекция
- Отлепване на ретината
- Възпаление на окото
Терапии
- Фотодинамична терапия. Тази процедура е възможно лечение на неравномерното нарастване на кръвоносните съдове при влажна макулна дегенерация. Тя обаче е много по-рядко срещана от лечението с anti-VEGF инжекции.
По време на фотодинамичната терапия офталмологът инжектира лекарство, наречено вертепорфин (Visudyne), във вена на ръката. След това лекарството се придвижва до кръвоносните съдове в окото. Очният лекар облъчва с фокусирана светлина от специален лазер проблемните кръвоносни съдове в окото. Това активира вертепорфина, като кара проблемните кръвоносни съдове да се затворят. По този начин се спира изтичането на кръв.
Фотодинамичната терапия може да подобри зрението и да намали скоростта на загуба на зрението. Възможно е да се наложат повторни процедури с течение на времето, тъй като третираните кръвоносни съдове могат да се отворят отново.
След фотодинамичната терапия трябва да се избягват пряка слънчева светлина и ярки светлини, докато лекарството се изчисти от организма. Това може да отнеме няколко дни.
- Фотокоагулация. По време на фотокоагулационната терапия очният лекар използва високоенергиен лазерен лъч, за да запечата проблемните кръвоносни съдове под макулата. Тази процедура помага да се спре кървенето на съдовете, като целта е да се сведе до минимум по-нататъшното увреждане на макулата. Дори и при това лечение кръвоносните съдове могат да се разраснат отново, което ще наложи допълнително лечение. Лазерът също така може да причини белези, които да създадат сляпо петно.
Малко хора с влажна дегенерация на макулата се подлагат на това лечение. По принцип то не е опция, ако пациентът има проблемни кръвоносни съдове директно под центъра на макулата. Освен това, колкото по-увредена е макулата, толкова по-малка е вероятността за успех.
- Рехабилитация на слабо зрение. Свързаната с възрастта макулна дегенерация не засяга периферното зрение и не води до пълна слепота. Тя обаче може да намали или елиминира централното зрение, което е необходимо за четене, шофиране и разпознаване на лицата на хората. При такава ситуация могат да помогнат грижи от специалист по рехабилитация на слабо зрение, ерготерапевт, офталмолог и други специалисти, обучени в областта на рехабилитацията на слабо зрение. Те могат да помогнат да се намерят начини за адаптиране към променящото се зрение.
Враснали косми
Врасналите (подкожни) косми се появяват, когато отстранен косъм започне да расте отново и да се извива в кожата. Това може да се случи при бръснене, скубане с пинсета или епилация с кола маска. Врасналият косъм може да причини малки, изпъкнали подутини по кожата, които могат да причинят болка.
Повечето случаи на врастнали косми се подобряват без лечение. Това състояние може да се избегне, като космите не се бръснат много близо до кожата.
Врастналото окосмяване се появява, когато отстранен косъм започне да расте отново и да се извива в кожата. Това обикновено се случва след бръснене, скубане с пинсета или епилация с кола маска.
Структурата на косъма и посоката на растеж играят роля за врастналото окосмяване. Смята се, че извитият космен фоликул, при който се образува плътно завит косъм, способства за повторното навлизане на косъма в кожата, след като той бъде отрязан и започне да расте отново. Бръсненето създава остър ръб на косъма, което улеснява пробиването на кожата.
Врастналото окосмяване може да бъде причинено и от:
- Дърпане на кожата при бръснене. Това действие води до връщане на косъма обратно в кожата
- Изскубване с пинсета
Когато косъмът проникне в кожата, тя реагира като на чуждо тяло – раздразва се.
Усложнения
Врастналото окосмяване, което не се изчиства, може да доведе до:
- Бактериална инфекция (от чесане)
- Участъци от кожата, които са по-тъмни от обичайното (постинфламаторна хиперпигментация)
- Изпъкнали белези, които са по-тъмни от околната кожа (келоиди)
- Псевдофоликулит барбае, известен също като подутини от бръснене
- Фини вдлъбнати белези
Признаците и симптомите на врастналото окосмяване включват:
- Малки, изпъкнали подутини на мястото на бръснене, скубане или епилиране
- Малки подутини, които приличат на мехури или са пълни с гной
- Малки подутини, които са по-тъмни от околната кожа (хиперпигментация)
- Парене или щипене
- Сърбеж
- Косъмчета с форма на примка, тъй като върхът на косъма се извива и враства в кожата
Лекарят вероятно ще диагностицира врасналите косми, като огледа кожата и разпита за навиците за обезкосмяване.
За справяне с врастналото окосмяване се препоръчва да се спре бръсненето, скубането с пинсета или епилирането с кола маска, докато състоянието се подобри – обикновено от 1 до 6 месеца. При желание брадата може да се подстригва с ножица или електрическа машинка. Бръсненето не трябва да започва отново, докато цялата кожа не се изчисти и не изчезнат врасналите косми. Тези стъпки помагат за контролиране на състоянието, но с тях то не може да изчезне завинаги.
При невъзможност да се издържи толкова дълго време без премахване на космите и ако другите техники за самопомощ не помагат, лекарят може да препоръча епилация с лазер, употреба на медикаменти или и двете.
Медикаменти
Лекуващият лекар може да предпише определени медикаменти, които да помогнат за справяне със състоянието. Те включват:
- Препарати, които помагат за отстраняване на мъртвите кожни клетки. Нощното нанасяне на ретиноиден крем, като например третиноин (Renova, Retin-A, други), помага за изчистване на мъртвите кожни клетки (ексфолиране). Първите резултати започват да се забелязват в рамките на два месеца. Ретиноидът може също така да помогне за възстановяване на евентуално обезцветяване (постинфламаторна хиперпигментация). Лосион с гликолова киселина помага за намаляване на извивката на косъма, което намалява вероятността косъмът да се впие в кожата.
- Кремове за успокояване на кожата. Стероидните кремове помагат за намаляване на дразненето и сърбежа.
- Кремове или таблетки за контрол на инфекцията. Антибиотичните кремове лекуват леки инфекции, причинени от чесане. При по-сериозна инфекция може да са необходими антибиотични таблетки.
- Кремове за намаляване на растежа на космите. Продукт, наречен ефлорнитин (Vaniqa), е крем с рецепта, който намалява растежа на космите, когато се комбинира с друг метод за обезкосмяване, например лазерна терапия.
Лазерна епилация и електролиза
Лекарят може да препоръча лазерна епилация, която премахва космите на по-дълбоко ниво, отколкото бръсненето, епилацията с кола маска, скубането с пинсета или електролизата. Лазерното третиране забавя повторното израстване и е по-дългосрочно решение. Възможните странични ефекти на този метод са образуване на мехури, белези и загуба на цвета на кожата (диспигментация).
Враснали нокти на краката
Врасналите нокти на краката са често срещано състояние, при което ъгълът или страната на нокътя на крака навлизат в меката плът. Резултатът е болка, възпалена кожа, подуване и понякога инфекция. Врасналите нокти обикновено засягат големия пръст на крака.
Често грижата в домашни условия е достатъчна за справяне с враснал нокът. Ако болката е силна или се разпространява, може да се наложи консултация с лекар. Той може да препоръча мерки за облекчаване на дискомфорта и да помогне да се избегнат усложненията, до които това състояние може да доведе.
Хората с диабет или друго състояние, което причинява лош приток на кръв към краката, са изложени на по-голям риск от усложнения на врасналите нокти.
Симптомите на врасналите нокти включват:
- Болка и чувствителност
- Възпалена кожа
- Подуване
- Инфекция
Консултация с лекар трябва да се направи при:
- Силен дискомфорт в пръста на крака, гной или възпалена кожа, която изглежда се разпространява
- Диабет или друго състояние, което причинява лош приток на кръв към краката и наличие на възпаление или инфекция на стъпалото
Лекарят може да постави диагноза за враснал нокът на крака въз основа на симптомите и физическия преглед на нокътя и околната кожа.
Ако домашните средства не са помогнали, лекарят може да препоръча:
- Повдигане на нокътя. При леко враснал нокът медицинският специалист може внимателно да повдигне ръба на врасналия нокът и да постави под него памук, конец за зъби или шиничка. Това отделя нокътя от покриващата го кожа и му помага да израсне над кожния ръб, обикновено за 2 до 12 седмици. Вкъщи нокътят ежедневно трябва да се наксива във вода и да се сменя поставеният материал. Лекарят може да предпише и кортикостероиден крем, който да се прилага след накисване.
- При друг подход, който свежда до минимум необходимостта от ежедневна подмяна, се използва памук, покрит с разтвор, който го фиксира на място и го прави водоустойчив (колодион).
- Използване на специално тиксо. При този метод лекарят издърпва кожата от врасналия нокът с помощта на тиксо.
- Поставяне на шина под нокътя. При този метод лекарят обезболява пръста на крака и вкарва малка тръбичка с процеп под врасналия нокът. Тази шина остава на място, докато нокътят не израсне над ръба на кожата. Този метод помага и за облекчаване на болката, причинена от състоянието.
- Частично отстраняване на нокътя. При по-тежко изразени случаи на враснал нокът (възпалена кожа, болка и гной) лекарят може да обезболи пръста на крака и да изреже или отстрани част от врасналия нокът. Израстването на нокътя може да отнеме от 2 до 4 месеца.
- Премахване на нокътя и тъканта. Ако проблемът се повтаря на един и същи пръст, лекарят може да предложи да премахне част от нокътя заедно с подлежащата тъкан (нокътното легло). Тази процедура може да предотврати израстването на тази част от нокътя. При нея лекарят обезболява пръста на крака и използва химикали, лазер или други методи.
След процедурата по отстраняване на ноктите може да се приемат обезболяващи средства, ако е необходимо. Може да помогне прилагането на влажен компрес за няколко минути в продължение на няколко дни, докато отокът спадне. Препоръчва се почивка и държане на пръста във вдигнато състояние в продължение на 12 до 24 часа. Когато движението бъде възстановено, трябва да се избягват дейности, които нараняват пръста на крака, да не се плува или да не се ползва гореща вана, докато лекарят не разреши. Не е проблем да се вземе душ в деня след операцията. Ако пръстът не заздравява, трябва да се направи консултация с лекуващия лекар.
Понякога, дори и при успешна операция, проблемът се появява отново. Хирургичните подходи са по-добри за предотвратяване на повторната поява, отколкото нехирургичните методи.
Грижа в домашни условия
В повечето случаи врасналите нокти може да се третират в домашни условия. Ето как:
- Накиснете краката си в топла сапунена вода. Правете това в продължение на 10 до 20 минути 3 до 4 пъти дневно, докато състоянието се подобри.
- Поставете памук или конец за зъби под нокътя на крака си. След всяко накисване поставяйте свежи парченца памук или конец за зъби с парафиново покритие под врасналия край. Това ще помогне на нокътя да израсне над кожния ръб.
- Нанесете вазелин. Сложете вазелин (вазелин) върху болезнената област и превържете пръста.
- Изберете подходящи обувки. Може да обмислите носенето на обувки с отворени пръсти или сандали, докато състоянието на пръста се подобри.
- Приемайте болкоуспокояващи. Болкоуспокояващо средство без лекарско предписание, като ацетаминофен или ибупрофен, може да помогне за облекчаване на болката в пръста.
Възпалителен рак на гърдата
Възпалителният рак на гърдата е рядък вид рак на гърдата, който се развива бързо и причинява зачервяване, подуване и чувствителност на засегнатата гърда. Той се появява, когато раковите клетки блокират лимфните съдове в кожата, покриваща гърдата, което води до характерния червен, подут вид.
Счита се за локално напреднал рак, което означава, че се е разпространил от мястото на възникване до близките тъкани и евентуално до близките лимфни възли.
Възпалителният рак на гърдата може лесно да бъде сбъркан с инфекция на гърдата, която е много по-честа причина за зачервяване и подуване на гърдите. Незабавно трябва да се потърси лекар, ако се появят промени по кожата на гърдата.
Възпалителният рак на гърдата обикновено не образува бучка, както се случва при други форми на рак на гърдата. Вместо това признаците и симптомите включват:
- Бърза промяна във външния вид на едната гърда в рамките на няколко седмици
- Дебелина, тежест или видимо уголемяване на едната гърда
- Оцветяване на гърдата в червено, лилаво, розово или синини
- Необичайно затопляне на засегнатата гърда
- Вдлъбнатини или грапавини по кожата на засегнатата гърда, наподобяващи портокалова кора
- Чувствителност, болка или болезненост
- Увеличени лимфни възли под мишницата, над ключицата или под ключицата
- Сплескване или обръщане на зърното навътре
За да се диагностицира възпалителен рак на гърдата, тези симптоми трябва да са налице от по-малко от шест месеца.
При признаци и симптоми, които са източник на тревога, трябва да се запише час за лекар.
Други по-често срещани състояния имат признаци и симптоми, наподобяващи тези на възпалителен рак на гърдата. Увреждане на гърдата или инфекция на гърдата (мастит) може да причини зачервяване, подуване и болка.
Възпалителният рак на гърдата може лесно да се обърка с инфекция на гърдата, която е много по-често срещана. Разумно и обичайно е състоянието първоначално да се лекува с антибиотици в продължение на седмица или повече. Ако симптомите реагират на антибиотиците, не са необходими допълнителни изследвания. Ако обаче зачервяването не се подобри, лекуващият лекар може да заподозре по-сериозни причини за симптомите, като например възпалителен рак на гърдата.
Жени, лекувани от инфекция на гърдата, при които признаците и симптомите продължават, трябва да се свържат с лекуващия лекар. Той може да препоръча мамография или друго изследване, за да оцени признаците и симптомите. Единственият начин да се определи дали симптомите са причинени от възпалителен рак на гърдата е да се направи биопсия, за да се вземе проба от тъкан за изследване.
Диагностициране на възпалителен рак на гърдата
Тестовете и процедурите, използвани за диагностициране на възпалителен рак на гърдата, включват:
- Физически преглед. Лекарят преглежда гърдата, за да провери дали има зачервяване и други признаци на възпалителен рак на гърдата.
- Образни изследвания. Лекарят може да препоръча рентгенова снимка на гърдата (мамография) или ултразвук на гърдата, за да се провери за признаци на рак, като например удебелена кожа. В определени ситуации може да бъдат препоръчани допълнителни образни изследвания, като например ядрено-магнитен резонанс.
- Вземане на проба от тъкан за изследване. Биопсията е процедура за отстраняване на малка проба от подозрителна тъкан на гърдата за изследване. Тъканта се анализира в лаборатория, за да се търсят признаци на рак. Биопсията на кожата също може да бъде полезна, като тя може да се извърши едновременно с биопсията на гърдата.
Определяне на степента на рака
Може да са необходими допълнителни изследвания, за да се определи дали ракът се е разпространил в лимфните възли или в други части на тялото.
Тестовете може да включват компютърна томография, позитронно-емисионна томография (ПЕТ) и сканиране на костите. Не всеки се нуждае от всяко изследване, така че лекуващият лекар избира най-подходящите изследвания въз основа на конкретната ситуация. Той използва информацията от тях, за да определи стадия на рака. Стадият на рака се обозначава с римски цифри. Тъй като възпалителният рак на гърдата е агресивен и расте бързо, стадиите обикновено варират от III до IV, като по-високият стадий показва, че ракът се е разпространил в други части на тялото.
Системата за стадиране на рака продължава да се развива и става все по-сложна, тъй като лекарите подобряват диагностиката и лечението. Лекуващият лекар използва стадия на рака, за да избере подходящото за конкретния пациент лечение.
Лечението на възпалителния рак на гърдата започва с химиотерапия. Ако ракът не се е разпространил в други части на тялото, лечението продължава с операция и лъчетерапия. Ако ракът се е разпространил в други части на тялото, лекуващият лекар може да препоръча други лекарствени терапии в допълнение към химиотерапията, за да забави растежа на рака.
Химиотерапия
При химиотерапията се използват лекарства за унищожаване на бързо растящи клетки, като например раковите клетки. Може да се дават лекарства за химиотерапия през вена (интравенозно), под формата на таблетки или и по двата начина.
Химиотерапията се използва преди операция при възпалителен рак на гърдата. Това предоперативно лечение, наричано неоадювантна терапия, има за цел да свие рака преди операцията и да увеличи шанса операцията да бъде успешна.
Ако има висок риск ракът да се върне или да се разпространи в друга част на тялото, лекарят може да препоръча допълнителна химиотерапия след приключване на другите лечения, за да се намали вероятността ракът да се появи отново.
Хирургия
След химиотерапията може да бъде направена операция за отстраняване на засегнатата гърда и някои от близките лимфни възли. Тя обикновено включва:
- Отстраняване на гърдата (мастектомия). Тоталната мастектомия включва отстраняване на цялата тъкан на гърдата – лобулите, каналите, мастната тъкан и част от кожата, включително зърното и ареолата.
- Отстраняване на близките лимфни възли. Хирургът отстранява лимфните възли под мишницата и в близост до засегнатата гърда (аксиларна дисекция).
Лекуващият лекар може да консултира какви са възможностите за реконструкция на гърдата. Операцията за реконструкция на гърдата често се отлага до приключване на всички процедури за лечение на рака.
Радиационна терапия
При лъчетерапията се използват мощни енергийни лъчи, като рентгенови лъчи или протони, за да се убият раковите клетки. Обикновено лъчетерапията се провежда с помощта на голяма машина, която насочва енергийните лъчи към тялото на пацента (външно лъчево облъчване).
При възпалителен рак на гърдата лъчетерапията се използва след операцията, за да се унищожат всички ракови клетки, които може да са останали. Облъчването се насочва към гърдите, подмишницата и рамото.
Таргетна терапия
Таргетното лекарствено лечение атакува специфични аномалии в раковите клетки. Например няколко лекарства за таргетна терапия се фокусират върху протеин, който някои клетки на рака на гърдата свръхпроизвеждат. Той се нарича рецептор за човешкия епидермален растежен фактор 2 (HER2). Протеинът помага на клетките на рака на гърдата да растат и оцеляват. Като се насочват към клетките, които произвеждат твърде много HER2, лекарствата могат да увредят раковите клетки, като същевременно щадят здравите.
Ако възпалителните клетки на рака на гърдата дадат положителен резултат за HER2, лекуващият лекар може да препоръча комбиниране на таргетна терапия с първоначалното лечение с химиотерапия. След операцията таргетната терапия може да се комбинира с хормонална терапия.
За рак, който се разпространява в други части на тялото, са налични лекарства за таргетна терапия, които се фокусират върху други аномалии в раковите клетки. Раковите клетки могат да бъдат изследвани, за да се установи кои целеви терапии могат да бъдат полезни за пациента.
Хормонална терапия
Хормонотерапията – може би е по-правилно да се нарича терапия за блокиране на хормоните – се използва за лечение на рак на гърдата, който използва хормоните, за да расте. Лекарите наричат тези ракови заболявания естроген рецептор позитивни (ER позитивни) и прогестерон рецептор позитивни (PR позитивни) ракови заболявания.
Хормонотерапията може да се използва след операция или друго лечение, за да се намали вероятността ракът да се върне. Ако ракът вече се е разпространил, хормоналната терапия може да го свие и контролира.
Леченията, които могат да се използват при хормонална терапия, включват:
- Лекарства, които блокират свързването на хормоните с раковите клетки (селективни модулатори на естрогенните рецептори).
- Лекарства, които спират производството на естроген в организма след менопаузата (ароматазни инхибитори).
- Хирургия или лекарства за спиране на производството на хормони в яйчниците
Имунотерапия
Имунотерапията използва собствената имунна система за борба с рака. Имунната система на тялото, която се бори с болестите, може да не атакува рака, защото раковите клетки произвеждат протеини, които им помагат да се скрият от нейните клетките. Имунотерапията действа, като се намесва в този процес. Тя може да бъде вариант, ако ракът се е разпространил в други части на тялото и е тройно отрицателен, което означава, че раковите клетки нямат рецептори за естроген, прогестерон или HER2. Лекуващият лекар може да изследва раковите клетки, за да провери дали има вероятност те да реагират на имунотерапия.