Вторичната хипертония е високо кръвно налягане, което е причинено от друго заболяване. Тя може да бъде предизвикана от състояния, които засягат бъбреците, артериите, сърцето или ендокринната система. Може да се появи и по време на бременност.

Вторичната хипертония се различава от обичайния вид високо кръвно налягане (първична хипертония или есенциална хипертония), което често се нарича просто високо кръвно налягане. Правилното ѝ лечение често може да контролира както високото кръвно налягане, така и състоянието, което го причинява. Ефективната терапия намалява риска от сериозни усложнения – включително сърдечни заболявания, бъбречна недостатъчност и инсулт.

Много здравословни състояния могат да причинят вторична хипертония. Тя може да е в резултат от няколко бъбречни заболявания, включително:

• Усложнения от диабет (диабетна нефропатия).Диабетът може да увреди филтриращата система на бъбреците, което би могло да доведе до високо кръвно налягане.
• Поликистоза на бъбреците.При това наследствено заболяване кисти в бъбреците пречат на бъбречната функция и могат да повишат кръвното налягане.
• Гломерулно заболяване.Бъбреците отстраняват отпадъците и натрия с помощта на малки филтри, наречени гломерули. При гломерулна болест тези филтри се подуват. Това може да повиши кръвното налягане.
• Бъбречно-съдова хипертония.Този вид високо кръвно налягане се причинява от стеснение (стеноза) на една или двете артерии, водещи към бъбреците.
• Бъбречно-съдовата хипертония често се причинява от същия вид мастни плаки, които могат да увредят коронарните артерии (атеросклероза), или от друго състояние, при което мускулната и фиброзната тъкан на стената на бъбречната артерия се удебелява и втвърдява в пръстени (фибромускулна дисплазия).

Медицински състояния, засягащи нивата на хормоните, също могат да причинят вторична хипертония. Тези състояния включват:

• Синдром на Кушинг.При това състояние кортикостероидните лекарства могат да причинят вторична хипертония или хипертонията може да бъде причинена от тумор на хипофизата или други фактори, които карат надбъбречните жлези да произвеждат твърде много от хормона кортизол.
• Алдостеронизъм.Надбъбречните жлези произвеждат твърде много от хормона алдостерон. Това кара бъбреците да задържат сол и вода и да губят твърде много калий, което повишава кръвното налягане.
• Феохромоцитом.Този рядък тумор, който обикновено се намира в надбъбречната жлеза, произвежда твърде много от хормоните адреналин и норадреналин. Наличието на този тумор може да доведе до дълготрайно високо кръвно налягане или до краткотрайни скокове на кръвното налягане.
• Проблеми с щитовидната жлеза.Когато щитовидната жлеза не произвежда достатъчно хормони на щитовидната жлеза (хипотиреоидизъм) или произвежда твърде много хормони на щитовидната жлеза (хипертиреоидизъм), може да се стигне до високо кръвно налягане.
• Хиперпаратиреоидизъм.Паращитовидните жлези контролират нивата на калция и фосфора в организма. Ако жлезите отделят твърде много паратиреоиден хормон, количеството на калция в кръвта се повишава – което предизвиква повишаване на кръвното налягане.

Други възможни причини за вторична хипертония включват:

• Коарктация на аортата.При това състояние, което се проявява при раждането, главната артерия на тялото (аортата) е стеснена (коарктация). Това принуждава сърцето да изпомпва по-усилено, за да може кръвта да премине през аортата и да достигне до останалите части на тялото. В резултат на това кръвното налягане се повишава – особено в ръцете.
• Сънна апнея. При това състояние, което често се характеризира с тежко хъркане, дишането многократно спира и започва по време на сън, което води до липса на кислород.

Недостигът на кислород може да увреди лигавицата на стените на кръвоносните съдове, което може да затрудни контрола на кръвното налягане от страна на кръвоносните съдове. Освен това сънната апнея кара част от нервната система да бъде свръхактивна и да освобождава определени химикали, които повишават кръвното налягане.

• Затлъстяване.С увеличаването на телесното тегло се увеличава количеството кръв, което преминава през тялото. Това увеличение на кръвния поток оказва допълнителен натиск върху стените на артериите, което повишава кръвното налягане.

Наднорменото тегло също така увеличава сърдечната честота и затруднява движението на кръвта в кръвоносните съдове. Освен това мастните натрупвания могат да отделят химикали, които повишават кръвното налягане.

• Бременност.Съществуващото високо кръвно налягане може да се влоши от бременността и да се развие в гестационна хипертония или прееклампсия.
• Лекарства и хранителни добавки.Различни лекарства, отпускани с рецепта – като болкоуспокояващи, противозачатъчни таблетки, антидепресанти и медикаменти, използвани след трансплантация на органи – могат да причинят или да влошат високото кръвно налягане при някои хора.

Някои деконгестанти и билкови добавки, включително женшен, женско биле и ефедра (ма-хуан), могат да имат същия ефект. Много наркотици, като кокаин и метамфетамин, също повишават кръвното налягане.

Подобно на първичната, вторичната хипертония обикновено няма специфични симптоми, дори ако кръвното налягане е достигнало опасно високи нива.

При хора с диагностицирано високо кръвно налягане наличието на някой от следните признаци може да означава, че състоянието е вторична хипертония:

• Високо кръвно налягане, което не реагира на лекарства за кръвно налягане (резистентна хипертония)
• Много високо кръвно налягане – систолично кръвно налягане над 180 милиметра живачен стълб (mm Hg) или диастолично кръвно налягане над 120 mm Hg
• Високо кръвно налягане, което вече не реагира на лекарствата, които преди това са го контролирали
• Внезапно възникнало високо кръвно налягане преди 30-годишна възраст или след 55-годишна възраст
• Липса на фамилна анамнеза за високо кръвно налягане
• Липса на затлъстяване

При наличие на заболяване, което може да причини вторична хипертония, може да се наложи по-често да се проверява кръвното  налягане. Лекуващият лекар може да препоръча на пацента кога и през какви интевали да прави измервания.

За да диагностицира вторичната хипертония, лекарят ще измери кръвното налягане с помощта на надуваем маншет.

Той може да не диагностицира състоянието въз основа на еднократно измерване на високо кръвно налягане. За диагностициране на вторична хипертония може да са необходими 3 до 6 измервания на високо кръвно налягане при различни прегледи. Някои от тези измервания могат да се състоят от измерване на кръвното налягане в домашни условия и от амбулаторно измерване. При амбулаторното наблюдение на кръвното налягане апаратът измерва кръвното налягане автоматично в определени часове през деня.

Други изследвания, които помагат да се определи причината за високото кръвно налягане, могат да включват:

• Кръвни тестовея.Кръвните тестове често се правят, за да се проверят нивата на калий, натрий, креатинин, глюкоза в кръвта, общ холестерол и триглицериди и др.
• Изследване на урината (уринен анализ).В пробата от урина може да се съдържат маркери, които да насочат към медицински състояния, причиняващи високо кръвно налягане.
• Ултразвуково изследване на бъбреците. Много бъбречни заболявания са свързани с вторична хипертония. При този неинвазивен тест медицинско лице придвижва малко ръчно устройство, наречено трансдюсер, над областта, която ще бъде изследвана. Трансдюсерът изпраща звукови вълни в тялото, събира тези, които се отразяват обратно, и ги изпраща на компютър. След това компютърът създава изображения на бъбреците.
• Електрокардиограма (ЕКГ).Този безболезнен неинвазивен тест записва електрическите сигнали в сърцето. Той може да помогне да се определи дали някакъв сърдечен проблем може да е причина за вторична хипертония.

При този тест към гърдите, а понякога и към крайниците, се прикрепят сензори (електроди). Сензорите се свързват с компютър, който записва информацията за електрическите сигнали на сърцето и я показва като вълни на монитор или на хартия. Този тест показва как бие сърцето.

Лечението на вторичната хипертония включва лечение на болестното състояние, което я причинява, с медикаменти или операция. След като състоянието се лекува, кръвното налягане може да намалее или да се нормализира.

Лечението може да изисква да се продължи и приемът на лекарства за кръвно налягане. Основното заболяване може да повлияе на избора на медикамент.

Възможните варианти на лекарства включват:

• Тиазидни диуретици.Диуретиците са медикаменти, които помагат на бъбреците да изхвърлят натрий и вода. Тиазидните диуретици често са първите, но не и единствените лекарства, които се предписват при високо кръвно налягане.

Диуретиците често са генерични и обикновено са по-евтини от другите лекарства за високо кръвно налягане. Ако не се приема диуретик и кръвното налягане остава високо, трябва да се направи консултация с лекуващия лекар дали да бъде добавен такъв или да се замени лекарството, което се приема, с диуретик. Възможните странични ефекти на диуретиците включват слабост, крампи на краката и по-висок риск от поява на сексуални проблеми.

• Бета-блокери.Тези лекарства намаляват натоварването на сърцето и отварят кръвоносните съдове. Това кара сърцето да бие по-бавно и с по-малка сила.

Възможните странични ефекти включват умора, проблеми със съня, забавен сърдечен ритъм и студени ръце и крака. Бета-блокерите обикновено не се използват при хора с астма, тъй като могат да увеличат мускулните спазми в белите дробове.

• Инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим (АСЕ).Тези лекарства помагат за отпускане на кръвоносните съдове, като блокират образуването на естествен химикал, който ги стеснява. АСЕ инхибиторите могат да бъдат особено важни за лечението на високо кръвно налягане при хора с коронарна болест на сърцето, сърдечна недостатъчност или бъбречна недостатъчност.

Възможните странични ефекти включват замайване и кашлица. АСЕ инхибиторите не трябва да се приемат по време на бременност.

• Блокери на рецепторите на ангиотензин II.Тези лекарства помагат за отпускане на кръвоносните съдове, като блокират действието на естествен химикал, който стеснява кръвоносните съдове. Подобно на АСЕ инхибиторите, блокерите на рецептора на ангиотензин II често са полезни за хора с коронарна болест на сърцето, сърдечна недостатъчност или бъбречна недостатъчност.

Тези лекарства имат по-малко потенциални странични ефекти, отколкото АСЕ инхибиторите. Блокерите на ангиотензин II рецепторите не трябва да се използват по време на бременност.

• Блокери на калциевите канали.Тези лекарства помагат за отпускане на мускулите на кръвоносните съдове или за забавяне на сърдечната честота. Те могат да действат по-добре при някои хора, отколкото самите АСЕ инхибитори или бета блокери. Възможните странични ефекти включват задържане на вода, световъртеж и запек.

Сокът от грейпфрут взаимодейства с някои блокери на калциевите канали, като повишава нивата на лекарството в кръвта и увеличава риска от нежелани реакции. Трябва да се говори с лекуващия лекар или с фармацевт дали сокът от грейпфрут влияе на предписаното лекарство.

• Директни ренинови инхибитори.Тези лекарства отпускат и разширяват артериите, като предотвратяват действието на протеин (ензим), наречен ренин. Пример за директен ренинов инхибитор е алискирен (Tekturna).

Честите нежелани реакции на алискирен включват световъртеж и диария. Хората с диабет или умерени до тежки бъбречни проблеми не трябва да използват алискирен в комбинация с АСЕ инхибитори или ангиотензин II рецепторни блокери.

Лечението на вторичната хипертония понякога може да бъде сложно. Може да е необходимо повече от едно лекарство, комбинирано с промени в начина на живот, за да се контролира високото кръвно налягане. Лекуващият лекар ще назначи по-чести контролни прегледи – може би дори веднъж месечно – докато кръвното налягане бъде поставено под контрол. Той може също така да препоръча кръвното да се мери и в къщи.