Те представляват абнормни клетки или образувания, които се развиват в тъканта,  обвиваща яйчника. Макар че не са ракови, имат потенциал да се развият в рак и  обикновено се препоръчва отстраняването им

РАКОВИ ЛИ СА ГРАНИЧНИТЕ ТУМОРИ НА ЯЙЧНИЦИТЕ?

Граничните тумори на яйчниците са неинвазивни абнормни клетки или  образувания, които се формират в тъканта, покриваща яйчниците.

Cancer Research UK посочва, че тъй като тези тумори са бавно растящи  и неинвазивни, лекарите ги смятат за неракови. Въпреки това от  организацията подчертават, че в много редки случаи клетките на  граничните тумори на яйчниците могат да се развият в ракови клетки.  Медицинските специалисти определят този тип тумори и като атипични  пролиферативни тумори или тумори с нисък злокачествен потенциал.

По данни на американския Национален институт по ракови  заболявания около 75% от граничните тумори на яйчниците са в стадий  1 към момента на диагностициране, което означава, че туморите са  ограничени до яйчниците или фалопиевите тръби.

Правилното диагностициране е от изключителна важност, тъй като  лечението на този вид тумор се различава от лечението на яйчниковите  тумори, които са категорично злокачествени.

КОЛКО ЧЕСТО СЕ СРЕЩАТ ГРАНИЧНИТЕ ТУМОРИ НА  ЯЙЧНИЦИТЕ?

Проучване от 2019 г., проведено в Нидерландия, констатира, че  честотата на заболеваемост от гранични тумори на яйчниците в  страната е достигнала своя връх през 2011 г. – около 4,2 на 100 000  души, но през последните години тази честота леко е намаляла.

Друго проучване от 2021 г., проведето в Китай, отбелязва, че тези  тумори представляват 10-15% от епителните тумори на яйчниците.  Епителните ракови образувания растат върху или във вътрешността на  тънките тъкани, които покриват частите на тялото.

ВИДОВЕ

Съществуват няколко вида гранични тумори на яйчниците, които се  различават в зависимост от засегнатите клетки. Най-често срещаните  видове са серозен и муцинозен. Серозните тумори съставляват около 50%  от всички гранични тумори на яйчниците, а муцинозните – около 45%.

Други, по-рядко срещани видове включват:

•граничен на Бренер

•ендометриоиден

•серомуцинозни

•светлоклетъчен

СТАДИИ

Медицинските специалисти класифицират граничните тумори  на яйчниците в четири стадия в зависимост от размера и  местоположението им. Четирите стадия са:

Стадий 1: Най-ранният стадий, при който туморът е разположен в  единия или в двата яйчника.

Стадий 2: Може да включва разпространение на туморни клетки в  съседни тъкани, като например: •фалопиеви тръби •матка •пикочен мехур •ректум

Стадий 3: включва разпространение на тумора в коремната кухина. –Стадий 4: Най-напредналият стадий, при който туморните клетки са  се разпространили в отдалечени органи.

МОГАТ ЛИ ГРАНИЧНИТЕ ТУМОРИ НА ЯЙЧНИЦИТЕ ДА СЕ  РАЗПРОСТРАНЯТ?

Граничните тумори на яйчниците, които са напреднали след стадий 1,  могат да увеличат размера си и да се разпространят в близките тъкани  и лимфни възли, както и в отдалечени части на тялото.

Въпреки това, повечето гранични тумори на яйчниците не са  напреднали отвъд стадий 1 към момента на диагностициране.

ДИАГНОСТИЦИРАНЕ

Диагностиката на гранични тумори на яйчниците може да включва  няколко етапа.

Обикновено първата стъпка се състои от общ физически преглед  и преглед на медицинската история на лицето, за да се провери за

необичайни признаци и симптоми. След това лекарят извършва преглед  на таза, за да изследва: -яйчниците -фалопиевите тръби -вагината -шийката на матката -матката -ректума

Обикновено се прави и цитонамазка – тест, който помага да се оцени  състоянието на шийката на матката.

За да се постави окончателна диагноза на граничен тумор на  яйчниците, лекарят назначава няколко диагностични теста. Те могат да  включват: -трансвагинален ултразвук -компютърна томография -биопсия -изследване на CA-125 – кръвен тест, с който се търсят маркери за  рак и други състояния.

ЛЕЧЕНИЕ

Лечението варира в зависимост от стадия на диагностициране. То  зависи и от решението на пациента по отношение на репродуктивната  функция. Терапията може да цели запазване на фертилитета, когато  това е възможно и безопасно.

СТАДИЙ 1 ИЛИ 2

Лекарите обикновено препоръчват операция за отстраняване на  граничен тумор в стадий 1 или 2. Възможностите за хирургична намеса  варират в зависимост от това дали пациентът е в детеродна възраст и  желае да запази фертилността си.

Жените, които искат да имат деца, може да бъдат подложени на  едностранна салпингооофоректомия, която включва отстраняване  на засегнатия яйчник и прилежащата му фалопиева тръба. Като

алтернатива е възможмжно да бъде направена частична оофоректомия,  която включва отстраняване на част от яйчника.

Ако пациентката не желае да има деца, лекарите може да препоръчат  двустранна салпингооофоректомия, при която хирургът отстранява

и двата яйчника и фалопиевите тръби. Лекарят може да препоръча и  хистеректомия, при която се отстранява матката. Хистеректомията  може да доведе до отстраняване и на други органи, като шийката на  матката, яйчниците и маточните тръби.

СТАДИЙ 3 ИЛИ 4

Според американския Национален институт по ракови заболявания  пациентка с граничен тумор на яйчниците в стадий 3 или 4 ще се  нуждае от хирургично лечение, което може да включва: -двустранна салпингооофоректомия -хистеректомия -оментектомия, която представлява хирургично отстраняване на  оментума – мастната тъкан в корема, която обгражда коремните  органи

Ако туморът в 3-ти или 4-ти стадий рецидивира, лекарят може да  препоръча комбинация от операция и химиотерапия.

ПРОЦЕНТИ НА ПРЕЖИВЯЕМОСТ

Според проучване от 2019 г., използващо данни от Нидерландия,  5-годишната относителна преживяемост при гранични тумори на  яйчниците е висока – 98%.

Изследователите продължават да проучват допълнителни възможности  за лечение на гранични тумори.

ПРИЧИНИ

По данни на Cancer Research UK около 15% от туморите на яйчниците  са гранични. Тези тумори обикновено засягат жени на възраст 20-40  години.

В редки случаи граничен тумор на яйчника в стадий 1 може да стане  раков и да се разпространи в други части на тялото. Според статия от  2012 г. 20-30% от тези тумори се трансформират в рак въз основа на  няколко фактора.

Точната причина за появата на рак на яйчниците е неизвестна.  Американското дружество за борба с рака посочва, че следните фактори  могат да играят роля за това дали човек ще развие тумори или рак на  яйчниците: -нива на хормони, наречени андрогени -увеличен брой овулации, например поради ранно започване на  менструация или късно настъпване на менопауза -генетични фактори:

НАСЛЕДСТВЕНИ ЛИ СА ГРАНИЧНИТЕ ТУМОРИ НА ЯЙЧНИЦИТЕ?

В едно по-старо проучване от 2010 г. се отбелязва, че генетичните  фактори играят роля за развитието на граничнни тумори на яйчниците.  В момента няма проучвания, които да оспорват това твърдение.

Ракът на яйчниците има наследствен компонент, който може да  увеличи риска от развитие на заболяването. Около 5-10% от случаите на  рак на яйчниците се развиват при хора, които са имали близък член на  семейството с това заболяване.

НАКРАТКО:

Граничните тумори на яйчниците са абнормни клетки или  образувания, които се развиват в тъканта, обвиваща яйчника. Тъй  като тези образувания са бавноразвиващи се и имат ниска честота  на разпространение в други телесни тъкани, лекарите обикновено ги  смятат за неракови.

Независимо от това, въпреки че повечето гранични тумори за  яйчниците са неракови, в редки случаи те имат потенциала да  се превърнат в ракови. Раковите гранични тумори на яйчниците

нарастват по размер и се разпространяват в близки или отдалечени  телесни тъкани.

Лечението зависи от стадия на диагностициране. В стадий 1 или 2  може да се наложи само хирургично лечение, докато в стадий 3 или 4  може да се наложи по-агресивно хирургично лечение в комбинация с  химиотерапия.

Категории: Статии