Главови въшки
Главовите въшки са малки насекоми, които се хранят с кръв от скалпа на човека. Най-често засягат децата. Обикновено се разпространяват чрез директно пренасяне от косата на един човек върху косата на друг.
Наличието на главови въшки не е признак за лоша лична хигиена или нечиста среда на живот.
Тези насекоми не пренасят бактериални или вирусни заболявания.
Лекарства без рецепта и с рецепта могат да помогнат за справяне с тях и техните яйца. Хората използват и редица домашни или природни средства, за да се отърват от главовите въшки, но има малко или никакви клинични доказателства, че те са ефективни.
Общите признаци и симптоми на главовите въшки може да включват:
Сърбеж. Най-честият симптом на главовите въшки е сърбежът по скалпа, шията и ушите. Това е алергична реакция към ухапванията от тях. Когато човек има въшки за първи път, сърбежът може да не се появи в продължение на 4 до 6 седмици.
Въшки по скалпа. Възможно е въшките да бъдат видени, но те често са трудни за забелязване, защото са малки, избягват светлината и се движат бързо.
Яйца на въшки (гниди) по косата. Гнидите се залепват за косъма и може да са трудни за забелязване, защото са много малки. Най-лесно се откриват около ушите и линията на косата на врата. Празните гниди може да се забележат по-лесно, защото са по-светли на цвят и са по-далеч от скалпа. Наличието на гниди обаче не означава, че има живи въшки.
Ранички по скалпа, шията и раменете. Разчесването може да доведе до малки, червени подутини, които понякога може да се заразят с бактерии.
Кога трябва да се потърси лекар?
При подозрение за въшки трябва да се потърси консултация с медицинско лице, преди да се започне лечение. То може да потвърди наличието им. Проучванията показват, че много деца са били третирани за главови въшки с лекарства без рецепта или домашни средства, когато не са имали въшки.
Нещата, които често се бъркат с гниди, включват:
Пърхот
Остатъци от продукти за коса
Топчета от мъртва космена тъкан по космите
Стърготини, мръсотия или други остатъци
Други малки насекоми, открити в косата
Според насоките на Американската академия по педиатрия златният стандарт за диагностициране на главовите въшки е да се идентифицира новоизлюпена или възрастна въшка.
Насоките препоръчват да се изследва влажна коса, намазана с балсам за коса или друг продукт. Медицинско лице внимателно разресва косата с гребен с фини зъбци от скалпа до края на косата. Ако не бъдат открити живи въшки, вероятно е да се препоръча повторно посещение за преглед.
Разпознаване на гниди
За да открие гниди, медицинското лице може да използва специална светлина, наречена светлина на Ууд, която кара гнидите да изглеждат синкави. Идентифицирането на гниди обаче не потвърждава непременно диагнозата „живи въшки“.
За да оцелее, живата въшка трябва да е близо до скалпа. Гниди, открити на повече от 6 милиметра от скалпа, вероятно са мъртви или празни. Подозрителните гниди може да се изследват под микроскоп, за да се определи дали са живи.
Ако лекарят не открие живи гниди, мъртвите вероятно са останали от предишен случай на главови въшки и не е необходимо да бъдат третирани.
Вероятно е лекарят да препоръча лекарство, което се предлага без рецепта и убива въшките и някои от гнидите. Тези лекарства може да не убият наскоро снесените яйца. Поради това обикновено е необходимо повторно лечение в подходящо време, за да се убият новоизлюпените въшки. Някои проучвания сочат, че идеалното време за второ третиране е след 7 до 9 дни.
Продукти без рецепта
Лекарствата, които се предлагат без лекарско предписание, включват:
Перметрин (Nix). Перметринът е синтетична версия на пиретрина, който е химическо съединение, извлечено от цветето хризантема. Перметринът е токсичен за въшките.
Преди да се използва перметрин, косата трябва да се измие с шампоан, но не и с балсам. Изплакването с бял оцет преди измиване може да помогне за разтваряне на лепилото, което държи гнидите за косъма. Лекарството трябва да бъде оставено в косата за времето, посочено в указанията на опаковката. След това косата се изплаква с топла вода.
Перметринът не убива гнидите и процедурата трябва да се повтори 9 до 10 дни след първото приложение. Страничните ефекти може да включват зачервяване и сърбеж на скалпа.
Ивермектин (Sklice) – лосион. Ивермектинът е токсичен за въшките. Лосионът е одобрен за употреба при възрастни и деца на възраст над 6 месеца. Той може да се нанесе еднократно върху суха коса и след 10 минути да се изплакне с вода.
Лекарства с рецепта
В някои региони въшките са развили резистентност към продуктите, които се отпускат без рецепта. Третирането с тези медикаменти може да се окаже неуспешно и поради неправилна употреба, като например неповтаряне на лечението в подходящо време.
Ако след правилна употреба на продукти без рецепта няма успех в справянето с въшките, лекарят може да препоръча лечение с препарат, който се отпуска рецепта. Той може да предпише:
Спинозад (Natroba). Спинозад е одобрен за възрастни и деца над 6 месеца. Той може да се нанася върху суха коса и да се изплакне с топла вода след 10 минути. Препаратът убива въшките и гнидите и обикновено не се налага повторно третиране.
Малатион. Този лосион е одобрен за възрастни и деца на възраст над 2 години. Той се нанася, оставя се да изсъхне по естествен начин и се изплаква след 8 до 12 часа. Лекарството е с високо съдържание на алкохол, така че не може да се използва сешоар за сушене на косата след нанасянето му. Той не може да се използва и близост до открит пламък. При необходимост може да се нанесе отново 7 до 9 дни след първото третиране.
Ivermectin (Stromectol). В допълнение към лосиона, който се отпуска без рецепта, ивермектинът се предлага по лекарско предписание като таблетка, която се приема през устата. Той може да се дава на деца с тегло над 33 килограма, ако другите локални лечения не са успешни за справяне с главовите въшки.
Главоболие при деца
Главоболието при децата е често срещано и обикновено не е сериозно. Подобно на възрастните, децата могат да развият различни видове главоболие, включително мигрена или главоболие, свързано със стреса (напрежение). Те може да изпитват и хронично ежедневно главоболие.
В някои случаи главоболието при децата е причинено от инфекция, високо ниво на стрес или тревожност или лека травма на главата. Важно е да се обръща внимание на симптомите на главоболието на детето и да се направи консултация с лекар, ако то се влошава или се появява често.
Главоболието при децата обикновено може да се лекува с болкоуспокояващи лекарства без рецепта и със създаване на здравословни навици, като например редовен график за сън и хранене.
Децата получават същите видове главоболие като възрастните, но симптомите им може да са малко по-различни. Например мигренозната болка при възрастните често продължава поне четири часа, но при децата тя може да не е толкова дълга.
Разликите в симптомите може да затруднят определянето на вида главоболие при детето, особено при по-малки деца, които не могат да опишат какво изпитват. Като цяло обаче някои симптоми обикновено попадат по-често в определени категории.
Мигрена
Мигрената може да причини:
Пулсираща болка в главата
Болка, която се влошава при активност
Гадене
Повръщане
Болка в корема
Изключителна чувствителност към светлина и звук
Дори бебетата могат да имат мигрена. Дете, което е твърде малко, за да каже какво не е наред, може да плаче или да се люлее напред-назад, за да покаже силна болка.
Главоболие от тензионен тип
Този тип главоболие може да причини:
Притискащо стягане в мускулите на главата или врата
Лека до умерена, непулсираща болка от двете страни на главата
Болка, която не се влошава от физическа активност
Главоболие, което не е придружено от гадене или повръщане, както често се случва при мигрена
По-малките деца може да не играят както обикновено и да искат да спят повече. Главоболието от тензионен тип може да продължи от 30 минути до няколко дни.
Клъстерно главоболие
Клъстерните главоболия са рядко срещани при деца под 10-годишна възраст. Те обикновено:
– се появяват на групи от пет или повече епизода, вариращи от по едно главоболие всеки втори ден до осем епизода на ден
– включват остра, пронизваща болка от едната страна на главата, която продължава по-малко от три часа
– са придружени от сълзене, запушване на носа, хрема, безпокойство или възбуда
Хронично ежедневно главоболие
Лекарите използват израза „хронично ежедневно главоболие“ за мигрена и главоболие от тензионен тип, които се появяват повече от 15 дни в месеца. Това главоболие може да бъде причинено от инфекция, леко нараняване на главата или твърде често приемане на болкоуспокояващи лекарства, дори на такива без рецепта.
Кога трябва да се потърси лекар?
Повечето главоболия не са сериозни, но трябва да се потърси незабавна медицинска помощ в следните случаи:
Главоболията водят до събуждане от сън
Болките се засилват или зачестяват
Болките променят личността на детето
Болките са се появили след нараняване, напрамер удар по главата
Болките са свързани с повръщане или промени в зрението
Болките са придружени от повишена температура и болка или скованост във врата
Няколко са стъпките, за да се разбере естеството на главоболието на детето:
История на главоболието. Лекарят ще помоли родителя и детето да опишат подробно главоболията, за да види дали има някакъв модел или общ причинител. Възможно е да препоръча да се води дневник на главоболието за определен период от време, за да може да се запишат повече подробности, като честота, сила на болката и възможни отключващи фактори.
Физически преглед. Лекарят извършва физически преглед, включващ измерване на ръста, теглото, обиколката на главата, кръвното налягане и пулса на детето, както и преглед на очите, врата, главата и гръбначния стълб.
Неврологичен преглед. Лекарят проверява за евентуални проблеми с движенията, координацията или усещанията.
Ако детето е здраво и главоболието е единственият симптом, обикновено не са необходими допълнителни изследвания. В някои случаи обаче образни изследвания и други прегледи могат да помогнат за уточняване на диагнозата или за изключване на други медицински състояния, които биха могли да са причина за главоболието. Тези изследвания може да включват:
Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР). ЯМР използва мощен магнит за получаване на подробни изображения на мозъка. Магнитно-резонансното сканиране помага на лекарите да диагностицират тумори, инсулти, аневризми, неврологични заболявания и други мозъчни аномалии. ЯМР може да се използва и за изследване на кръвоносните съдове, които снабдяват мозъка.
Компютърна томография (КТ). При тази образна процедура се използват поредица от компютърно насочени рентгенови лъчи, които осигуряват напречен изглед на мозъка на детето. Това помага на лекарите да диагностицират тумори, инфекции и други медицински проблеми, които могат да причинят главоболие.
Лумбална пункция. Ако лекарят подозира, че основно заболяване, като бактериален или вирусен менингит, причинява главоболието на детето, той може да препоръча лумбална пункция. При тази процедура тънка игла се вкарва между два прешлена в долната част на гърба, за да се вземе проба от гръбначно-мозъчна течност за лабораторен анализ.
Обикновено главоболието на детето може да се лекува у дома с почивка, намаляване на шума, много течности, балансирана храна и болкоуспокояващи без рецепта. Ако детето е по-голямо и има чести главоболия, може да е от полза то да бъде научено да се отпуска и да се справя със стреса чрез различни форми на терапия.
Лекарства
Болкоуспокояващи без рецепта. Ацетаминофенът или ибупрофенът обикновено облекчават главоболието при деца. Те трябва да се приемат при първите признаци на главоболие.
Децата и тийнейджърите, които се възстановяват от варицела или грипоподобни симптоми, никога не трябва да приемат аспирин. Аспиринът е свързан със синдрома на Рейе – рядко, но потенциално животозастрашаващо състояние при такива деца.
Лекарства, отпускани с рецепта. Триптаните – лекарства с рецепта, използвани за лечение на мигрена, са ефективни и могат да се използват безопасно при деца на възраст над 6 години.
Ако детето има гадене и повръщане при мигрена, лекарят може да предпише лекарство против гадене. Лекарствената стратегия обаче се различава при отделните деца.
Внимание: Прекомерната употреба на лекарства сама по себе си е фактор, допринасящ за главоболие (главоболие от прекомерна употреба на лекарства). С течение на времето болкоуспокояващите и другите лекарства могат да загубят своята ефективност. Освен това всички лекарства имат странични ефекти. Ако детето редовно приема лекарства, включително продукти без рецепта, ползите и рисковете трябва да се обсъдят с лекуващия лекар.
Терапии
Въпреки че не изглежда стресът да причинява главоболие, той може да действа като отключващ фактор или да влоши главоболието. Депресията също може да играе роля. За тези ситуации лекарят може да препоръча една или повече поведенчески терапии, като например:
Обучение за релаксация. Техниките за релаксация включват дълбоко дишане, йога, медитация и прогресивна мускулна релаксация, при която мускулите се натоварват един по един.След това следва пълно отпускане.
Обучение по биофийдбек. Биофийдбек учи детето да контролира определени реакции на тялото, което помага за намаляване на болката. По време на сеанс по биофийдбек детето е свързано с устройства, които следят и дават обратна информация за функциите на тялото, като например мускулното напрежение, сърдечния ритъм и кръвното налягане.
След това детето се научава как да намалява мускулното напрежение и да забавя сърдечния си ритъм и дишането си. Целта на биофийдбека е да му помогне да влиза в състояние на релаксация, за да се справи по-добре с болката.
Когнитивно-поведенческа терапия. Тази терапия може да помогне на детето да се научи да се справя със стреса и да намали честотата и силата на главоболието. По време на този вид разговорна терапия консултантът помага на детето да научи начини да гледа и да се справя по-позитивно с житейските събития.
Генитални брадавици (кондиломи)
Гениталните брадавици са един от най-често срещаните видове инфекции, предавани по полов път. Почти всички сексуално активни хора се заразяват с поне един тип човешки папиломавирус (HPV) – вирусът, който причинява гениталните брадавици, в даден момент от живота си.
Гениталните брадавици засягат влажните тъкани в областта на гениталиите. Те могат да изглеждат като малки подутини с телесен цвят или да имат вид на карфиол. В много случаи брадавиците са твърде малки, за да се виждат.
Някои щамове на гениталния HPV могат да причинят генитални брадавици, докато други могат да причинят рак. Ваксините могат да помогнат за защита срещу някои щамове на гениталния HPV.
При жените гениталните брадавици могат да израснат по вулвата, стените на вагината, областта между външните полови органи и ануса, аналния канал и шийката на матката. При мъжете те могат да се появят по върха или ствола на пениса, скротума или ануса.
Гениталните брадавици могат да се развият и в устата или гърлото на човек, който е имал орален сексуален контакт със заразен човек.
Признаците и симптомите на гениталните брадавици включват:
- Малки, плътни, кафяви или розови подутини в областта на гениталиите
- Подобна на карфиол форма, причинена от няколко брадавици, разположени близо една до друга
- Сърбеж или дискомфорт в областта на гениталиите
- Кървене при полов акт
Гениталните брадавици могат да бъдат толкова малки и плоски, че да не се виждат. В редки случаи обаче те могат да се размножат в големи групи при хора с потисната имунна система.
Човешкият папиломен вирус (HPV) причинява брадавици. Съществуват повече от 40 щама на HPV, които засягат гениталната област. Гениталните брадавици почти винаги се разпространяват чрез сексуален контакт. Не е необходимо те да са видими, за да се предаде инфекцията на сексуалния партньор.
Ако се развият подутини или брадавици в областта на гениталиите, трябва да се потърси лекар.
Гениталните брадавици често се диагностицират по външния вид. Понякога може да се наложи биопсия.
Цитонамазка (Pap Test)
За жените е важно да провеждат редовни прегледи на таза и да правят цитонамазки, които могат да помогнат за откриване на вагинални и цервикални промени, причинени от генитални брадавици, или на ранни признаци на рак на маточната шийка.
По време на цитонамазката лекарят използва уред, наречен спекулум, за да отвори вагината и да види прохода между вагината и матката (шийката на матката). След това той използва инструмент с дълга дръжка, за да вземе малка проба от клетки от шийката на матката. Клетките се изследват с микроскоп за наличие на аномалии.
HPV тест
Само няколко вида генитални HPV са свързани с рака на маточната шийка. Проба от клетките на шийката на матката, взета по време на PAP теста, може да бъде изследвана за тези причиняващи рак щамове на HPV.
Този тест обикновено е предназначен за жени на възраст 30 и повече години. Той не е толкова полезен за по-младите жени, тъй като при тях HPV обикновено изчезва без лечение.
Ако брадавиците не причиняват дискомфорт, може да не се налага лечение. Ако обаче има сърбеж, парене и болка или притеснение от разпространение на инфекцията, лекарят може да помогне да се изчисти огнището с медикаменти или операция.
Брадавиците обаче често се връщат след лечението. За самия вирус няма лечение.
Лекарства
Леченията за генитални брадавици, които могат да се прилагат директно върху кожата, включват:
- Imiquimod(Aldara, Zyclara). Този крем изглежда повишава способността на имунната система да се бори с гениталните брадавици. Трябва да се избягват сексуални контакти, докато кремът е върху кожата. Той може да отслаби действието на презервативите и диафрагмите и да раздразни кожата на партньора.
- Един възможен страничен ефект е зачервяване на кожата. Други странични ефекти могат да включват мехури, болки по тялото, кашлица, обриви и умора.
- Podophyllin и podofilox (Condylox). Podophyllin е смола на растителна основа, която унищожава тъканта на гениталните брадавици. Този разтвор се прилага от лекар. Podofilox съдържа същото активно съединение, но можете да се прилага в домашни условия. Той никога не трябва да се прилага вътрешно. Освен това този медикамент не се препоръчва за употреба по време на бременност. Страничните ефекти могат да включват леко дразнене на кожата, рани или болка.
- Трихлороцетна киселина. Това химическо лечение изгаря гениталните брадавици и може да се използва за вътрешни брадавици. Страничните ефекти могат да включват леко дразнене на кожата, рани или болка.
- Sinecatechins (Veregen). Този крем се използва за лечение на външни генитални брадавици и брадавици във или около аналния канал. Страничните ефекти, като зачервяване на кожата, сърбеж или парене и болка, често са леки.
Специалистите са категорични, че не трябва да се правят опити за лечение на генитални брадавици с препарати за премахване на брадавици, които се продават без рецепта. Тези медикаменти не са предназначени за употреба в областта на гениталиите.
Хирургия
Може да се наложи операция за отстраняване на по-големи брадавици, на такива, които не реагират на медикаменти, или при бременни, при които бебето може да бъде изложено на въздействието им по време на раждането. Хирургичните възможности включват:
– Замразяване с течен азот (криотерапия). Действието на замразяването се изразява в образуване на мехур около брадавицата. Когато кожата заздравее, лезиите се отстраняват, което позволява появата на нова кожа. Може да се наложи да се повтори лечението. Основните странични ефекти включват болка и подуване.
– Електрокаутеризация. При тази процедура се използва електрически ток за изгаряне на брадавиците. Възможно е да има известна болка и подуване след процедурата.
– Хирургично изрязване. Лекарят може да използва специални инструменти, за да изреже брадавиците. За тази процедура ще е необходима местна или обща анестезия и може да има болка след това.
– Лазерно лечение. Този подход, при който се използва интензивен светлинен лъч, може да бъде скъп и обикновено се прилага само при широко разпространени и трудни за лечение брадавици. Страничните ефекти могат да включват белези и болка.
Географски език
Географският език е възпалително, но безвредно състояние, което засяга повърхността на езика. Обикновено езикът е покрит с малки, розово-бели подутини (папили), които всъщност са къси, фини, подобни на косъмчета издатини. При географския език на места по повърхността на езика липсват папили и те изглеждат като гладки, червени „острови“, често с леко повдигнати граници.
Тези участъци (лезии) придават на езика картообразен или географски вид. Лезиите често заздравяват в една област и след това се преместват (мигрират) в друга част на езика. Географският език е известен също като доброкачествен мигриращ глосит.
Въпреки че географският език може да изглежда тревожно, той не причинява здравословни проблеми и не е свързан с инфекция или рак. Понякога може да причини дискомфорт и повишена чувствителност на езика към определени вещества, като подправки, сол и дори сладкиши.
Признаците и симптомите на географския език могат да включват:
- Гладки, червени, неправилно оформени петна (лезии) в горната или страничната част на езика
- Чести промени в местоположението, размера и формата на лезиите
- Дискомфорт, болка или усещане за парене в някои случаи, най-често свързани с консумация на пикантни или кисели храни
Много хора с географски език нямат никакви симптоми. Географският език може да продължи дни, месеци или години. Проблемът често отшумява от само себе си, но може да се появи отново в по-късен момент.
Причината за географския език е неизвестна и няма начин да се предотврати състоянието. Възможно е да има връзка между географския език и псориазиса и между географския език и лихен планус. Необходими са обаче повече изследвания, за да се разберат по-добре възможните връзки.
Проучванията на факторите, които могат да бъдат свързани с повишен риск от географски език, дават смесени резултати. Факторите, които вероятно са свързани с повишен риск, включват:
- Семейна анамнеза. Някои хора с географски език имат фамилна обремененост с това заболяване, така че наследствените генетични фактори могат да увеличат риска.
- Напукване на езика. Хората с географски език често имат и друго заболяване, наречено фисуриран език, което има вид на дълбоки бразди (фисури) по повърхността на езика.
Географският език е незначително, макар и понякога неприятно, състояние. Лезиите по езика обаче могат да показват други по-сериозни заболявания на езика или заболявания, засягащи организма като цяло. При наличие на лезии по езика, които не отшумяват в рамките на 10 дни, трябва да се запише час за лекар или зъболекар.
Лекарят или зъболекарят обикновено могат да поставят диагноза „географски език“ въз основа на прегледа на езика и на признаците и симптомите.
По време на прегледа специалистът може да:
- Да използва инструмент със светлина, за да провери езика и устата
- Да помоли пациента да движи езика си в различни позиции
- Леко да докосне (опипа) езика, за да провери за чувствителност или необичайни промени в текстурата или консистенцията му
- Да провери за признаци на инфекция, като например повишена температура или подути лимфни възли в областта на шията
Географският език обикновено не изисква никакво медицинско лечение. Въпреки че понякога може да причини дискомфорт, той е безвредно състояние.
За справяне с дискомфорта или чувствителността, лекарят може да препоръча лекарства, като например:
- Болкоуспокояващи, които се продават без рецепта
- Изплакване на устата с анестетик
- Антихистаминови средства за изплакване на устата
- Кортикостероидни мехлеми или промивки
- Прием на добавки с витамин В – в някои случаи
Тъй като тези методи на лечение не са изследвани задълбочено, ползата от тях не е сигурна. Понеже състоянието отшумява от само себе си и има непредсказуем ход, човек може да не е в състояние да разбере дали симптоматичните лечения действително действат.
Гестационен диабет
Гестационният диабет е диабет, който се диагностицира за първи път по време на бременност (гестация). Подобно на другите видове диабет, той засяга начина, по който клетките използват захарта (глюкозата). Причинява висока кръвна захар, която може да повлияе на бременността и здравето на бебето.
Въпреки че всяко усложнение на бременността е обезпокоително, има и добри новини. По време на бременността жената можете да си помогне да контролира гестационния диабет, като се храни със здравословни храни, спортува и, ако е необходимо, приема лекарства. Контролирането на кръвната захар може да запази здравето на бременната и нейното бебе и да предотврати трудно раждане.
При жени, които са имали гестационен диабет по време на бременността, обикновено кръвната захар се връща на обичайното си ниво скоро след раждането. Те обаче са в по-висок риск от развитие на диабет тип 2 и трябва по-често да изследват нивата на кръвната си захар.
През повечето време гестационният диабет не предизвиква забележими признаци или симптоми. Възможни симптоми са повишената жажда и по-честото уриниране.
Ако е възможно, трябва да се потърси лекар още в началото – когато започнат да се правят планове за бременност – за да може да се провери риска от гестационен диабет, както и цялостното здравословно състояние на жената. След забременяване наблюдаващият лекар ще провери за гестационен диабет като част от пренаталните грижи.
Ако бъдещата родилка развие гестационен диабет, тя може да се нуждае от по-чести прегледи. Най-вероятно те ще се провеждат през последните три месеца от бременността, когато наблюдаващият лекар ще следи нивото на кръвната захар и здравето на бебето.
Ако жената е със среден риск от гестационен диабет, вероятно ще ѝ бъде направен скринингов тест през втория триместър – между 24 и 28 седмица от бременността.
Ако е с висок риск от диабет – например, ако е с наднормено тегло или затлъстяване преди бременността; има майка, баща, брат, сестра или дете с диабет; или е имала гестационен диабет по време на предишна бременност – лекарят може да направи тест за диабет в началото на бременността, вероятно при първото пренатално посещение.
Рутинен скрининг за гестационен диабет
Скрининговите тестове могат да варират леко в зависимост от наблюдаяващия лекар, но обикновено включват:
- Първоначален орален глюкозотолерантен тест. Пациентката изпива глюкозен разтвор. Един час по-късно ще ѝ бъде направен кръвен тест за измерване на нивото на кръвната захар. Ниво на кръвната захар от 190 милиграма на децилитър (mg/dL) или 10,6 милимола на литър (mmol/L) показва гестационен диабет.
- Ниво на кръвната захар под 140 mg/dL (7,8 mmol/L) обикновено се счита, че е в рамките на стандартния диапазон при глюкозен тест, въпреки че това може да варира в зависимост от клиниката или лабораторията. Ако нивото на кръвната захар е по-високо от очакваното, ще се наложи да бъде направен друг тест за глюкозен толеранс, за да се определи дали пациентката има гестационен диабет.
- Проследяващ тест за глюкозен толеранс. Този тест е подобен на първоначалния тест – с изключение на това, че сладкият разтвор ще съдържа още повече захар и кръвната захар ще се проверява на всеки час в продължение на три часа. Ако поне две от показанията на кръвната захар са по-високи от очакваното, ще бъде поставена диагноза гестационен диабет.
Лечението на гестационния диабет включва:
- Промени в начина на живот
- Контрол на кръвната захар
- Медикаменти, ако е необходимо
Управлението на нивата на кръвната захар помага на браменната да запази собственото си здраве и здравето на бебето. Внимателното управление може също така да помогне да се избегнат усложнения по време на бременността и раждането.
Промени в начина на живот
Начинът на живот (храненето и движението) е важна част от поддържането на нивата на кръвната захар в здравословни граници. Лекарите обикновено не съветват да се свалят килограми по време на бременност – тялото работи усилено, за да поддържа растящото бебе. Наблюдаващият специалист обаче може на базата на теглото преди бременността да очертае цели за наддаване на тегло по време на бременността.
Промените в начина на живот включват:
- Здравословна диета. Здравословната диета се фокусира върху плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни и постни протеини – храни с високо съдържание на хранителни вещества и фибри и ниско съдържание на мазнини и калории, и ограничава високо рафинираните въглехидрати, включително сладкишите.
- Поддържане на активност. Редовната физическа активност играе ключова роля във всеки уелнес план преди, по време и след бременността. Упражненията понижават нивото на кръвната захар. Като допълнителен бонус редовните тренировки могат да помогнат за облекчаване на някои често срещани неудобства при бременност, включително болки в гърба, мускулни спазми, подуване, запек и проблеми със съня.
Със съгласието на наблюдаващия лекар бременната трябва да се стреми към 30 минути умерени упражнения през повечето дни от седмицата. Ако не е била активна от известно време, препоръчително е да започне бавно и постепенно да увеличава упражненията. Ходенето пеша, карането на колело и плуването са добър избор по време на бременността. Всекидневните дейности като домакинска работа и градинарство също се броят.
Следене на кръвната захар
Докато жената е бременна, лекарят може да препоръча тя да проверява кръвната си захар четири или повече пъти дневно – първо сутрин и след хранене – за да се увери, че нивото ѝ е в здравословни граници.
Лекарства
Ако диетата и физическите упражнения не са достатъчни, за да се справи бременната с нивата на кръвната захар, може да се наложи да си инжектира инсулин. Малък брой жени с гестационен диабет се нуждаят от инсулин, за да постигнат целите си по отношение на кръвната захар.
Някои лекари предписват перорално лекарство за управление на нивата на кръвната захар. Други смятат, че са необходими повече изследвания, за да се потвърди, че пероралните лекарства са толкова безопасни и ефективни, колкото инжекционния инсулин за справяне с гестационния диабет.
Внимателно наблюдение на бебето
Важна част от плана за лечение е внимателното наблюдение на бебето. Лекарят може да проверява растежа и развитието на плода с многократни ултразвукови или други изследвания. Ако бременната не започне да ражда до датата на термина, а понякога и по-рано, наблюдаващият лекар може да предизвика раждане. Раждането след датата на термина може да увеличи риска от усложнения за бременната и нейното бебе.
Проследяване след раждането
Лекарят ще провери нивото на кръвната захар след раждането и отново след 6 до 12 седмици, за да се увери, че то се е върнало в стандартните граници. Ако резултатите са в нормални граници, а в повечето случаи те са, трябва да се прави оценка на риска от диабет поне на всеки три години.
Ако бъдещите тестове покажат диабет тип 2 или предиабет, може да се направи консултация с лекар за увеличаване на усилията за превенция или за започване на план за управление на диабета.
Гигантоклетъчен артериит
Гигантоклетъчният артериит е възпаление на лигавицата на артериите. Най-често той засяга артериите в главата, особено тези в слепоочието. Поради тази причина понякога се нарича темпорален артериит.
Гигантоклетъчният артериит често причинява главоболие, чувствителност на скалпа, болки в челюстта и проблеми със зрението. Ако не се лекува, той може да доведе до слепота.
Незабавното лечение с кортикостероидни лекарства обикновено облекчава симптомите и може да предотврати загубата на зрение. Вероятно е да настъпи подобрение в рамките на няколко дни след започване на лечението, но дори и при лечение често се наблюдават рецидиви. На засегнатите се налага редовно да посещават лекар за прегледи и лечение на евентуални странични ефекти от приема на кортикостероиди.
Най-честите симптоми на гигантоклетъчния артериит са болка в главата и чувствителност – често силна – които обикновено засягат и двете слепоочия. Болката в главата може прогресивно да се влошава, да се появява и да изчезва или временно да отшумява.
Като цяло признаците и симптомите включват:
- Постоянна, силна болка в главата, обикновено в областта на слепоочието
- Чувствителност на скалпа
- Болка в челюстта при дъвчене или широко отваряне на устата
- Температура
- Умора
- Непреднамерена загуба на тегло
- Загуба на зрение или двойно виждане, особено при хора, които имат и болки в челюстта
- Внезапна, трайна загуба на зрението на едното око
Болката и сковаността във врата, раменете или бедрата са често срещани симптоми на сродно заболяване – ревматична полимиалгия. Около 50 % от хората с гигантоклетъчен артериит имат и полимиалгия ревматика.
Ако се появи ново, постоянно главоболие или се проявят някои от изброените по-горе признаци и симптоми, незабавно трябва да се посети лекар. При хора, диагностицирани с гигантоклетъчен артериит, започването на лечение възможно най-скоро обикновено може да помогне за предотвратяване на загубата на зрение.
Гигантоклетъчният артериит може да бъде труден за диагностициране, тъй като ранните му симптоми наподобяват тези на други често срещани състояния. По тази причина лекарят ще се опита да изключи други възможни причини за проблема.
Освен че ще разпита за симптомите и историята на заболяването, лекарят вероятно ще извърши обстоен физически преглед, като ще обърне специално внимание на темпоралните артерии. Често едната или и двете артерии са чувствителни, с намален пулс и твърд, подобен на корда усещане и вид.
Може да бъдат назначени и определени изследвания.
Кръвни изследвания
Следните тестове могат да бъдат използвани за диагностициране на заболяването и за проследяване на напредъка по време на лечението.
- Скорост на утаяване на еритроцитите. Обикновено наричан скорост на утаяване, този тест измерва колко бързо червените кръвни клетки падат на дъното на епруветка с кръв. Червените кръвни телца, които падат бързо, може да показват възпаление в организма.
- С-реактивен протеин (CRP). С него се измерва вещество, което черният дроб произвежда при възпаление.
Образни изследвания
Те могат да се използват за диагностициране на гигантоклетъчния артериит и за проследяване на отговора към лечението. Тестовете могат да включват:
- Доплеров ултразвук. При този тест се използват звукови вълни, за да се получат изображения на кръвта, преминаваща през кръвоносните съдове.
- Магнитно-резонансна ангиография (МРА). Това изследване съчетава магнитно-резонансна томография с използването на контрастен материал, който създава подробни изображения на кръвоносните съдове. Лекуващият лекар трябва да бъде уведомен предварително, ако пациентът се чувства некомфортно, когато е затворен в малко пространство, тъй като изследването се провежда в машина с форма на тръба.
- Позитронно-емисионна томография (ПЕТ). Ако лекарят подозира, че пациентът може да има гигантоклетъчен артериит в големите артерии, като например аортата, той може да препоръча ПЕТ. При този тест се използва интравенозен разтвор на трасиращ материал, който съдържа малко количество радиоактивен материал. ПЕТ сканирането може да създаде подробни изображения на по-големите кръвоносни съдове и да подчертае областите на възпаление.
Биопсия
Най-добрият начин за потвърждаване на диагнозата гигантоклетъчен артериит е чрез вземане на малка проба (биопсия) от темпоралната артерия. Тази артерия е разположена близо до кожата точно пред ушите и продължава нагоре към скалпа. Процедурата се извършва амбулаторно с помощта на местна анестезия, като обикновено не предизвиква особен дискомфорт или белези. Пробата се изследва под микроскоп в лаборатория.
При наличие на гигантоклетъчен артериит в артерията често се наблюдава възпаление, което включва необичайно големи клетки, наречени гигантски клетки, които дават името на заболяването. Възможно е пациентът да има гигантоклетъчен артериит и резултатът от биопсията да е отрицателен.
Ако резултатите не са ясни, лекуващият лекар може да препоръча още една биопсия на темпоралната артерия от другата страна на главата.
Основното лечение на гигантоклетъчния артериит се състои от високи дози кортикостероидно лекарство, като например преднизон. Тъй като е необходимо незабавно лечение, за да се предотврати загубата на зрението, лекуващият лекар вероятно ще започне терапията още преди потвърждаване на диагнозата с биопсия.
Вероятно е да настъпи подобрение в рамките на няколко дни от началото на лечението. Ако е настъпила загуба на зрението преди започване на терапията с кортикостероиди, малко вероятно е зрението да се подобри. Въпреки това незасегнатото око може да успее да компенсира някои от зрителните промени.
Възможно е да се наложи да се продължи приемът на лекарства в продължение на една до две години или по-дълго. След първия месец лекарят може да започне постепенно да намалява дозата, докато достигнете най-ниската доза кортикостероиди, необходима за контролиране на възпалението.
Някои симптоми, особено главоболието, могат да се върнат през този период на намаляване на приема. Това е моментът, в който много хора развиват и симптоми на ревматична полимиалгия. Такива обостряния обикновено могат да бъдат лекувани с леко увеличаване на дозата на кортикостероидите. Лекарят може да предложи и имуносупресиращо лекарство, наречено метотрексат (Trexall).
Кортикостероидите могат да доведат до сериозни странични ефекти, като остеопороза, високо кръвно налягане и мускулна слабост. За да противодейства на потенциалните странични ефекти, лекарят вероятно ще следи костната плътност и може да предпише хранителни добавки с калций и витамин D или други лекарства, които помагат да се предотврати загубата на костна маса.
Администрацията по храните и лекарствата на САЩ (FDA) наскоро одобри тоцилизумаб (Actemra) за лечение на гигантоклетъчен артериит. Той се прилага под формата на инжекция под кожата. Страничните ефекти включват повишаване на склонността към инфекции. Необходими са обаче допълнителни изследвания.
Гингивит
Гингивитът е често срещана и лека форма на заболяване на венците (пародонтоза), която причинява дразнене, зачервяване и подуване (възпаление) на гингивата – частта от венците около основата на зъбите. Важно е човек да се отнася сериозно към гингивита и да го лекува своевременно. Той може да доведе до много по-сериозно заболяване на венците, наречено пародонтит, и загуба на зъби.
Най-честата причина за гингивита е лошата устна хигиена. Добрите навици за орално здраве, като миене на зъбите поне два пъти дневно, ежедневно използване на конец за зъби и редовни стоматологични прегледи, могат да помогнат за предотвратяване и преодоляване на това заболяване.
Здравите венци са твърди и бледорозови и са плътно прилепнали около зъбите. Признаците и симптомите на гингивит включват:
- Подути или набъбнали венци
- Лилави или тъмночервени венци
- Лесно кървящи венци при миене с четка или използване на конец за зъби
- Лош дъх
- Отдръпване на венците
- Чувствителни венци
Най-честата причина за гингивита е лошата устна хигиена, която стимулира образуването на плака по зъбите и предизвиква възпаление на околните венци. Ето как зъбната плака може да доведе до гингивит:
- По зъбите се образува плака. Зъбната плака е невидим, лепкав филм, съставен предимно от бактерии, който се образува върху зъбите, когато нишестето и захарите в храната взаимодействат с бактериите, които обикновено се намират в устата. Плаката се нуждае от ежедневно отстраняване, тъй като се образува бързо отново.
- Зъбната плака се превръща в зъбен камък. Плаката, която остава по зъбите, може да се втвърди под линията на венците в зъбен камък, в който се събират бактерии. Зъбният камък затруднява отстраняването на плаката, създава защитен щит за бактериите и предизвиква дразнене по линията на венците. Необходимо е професионално почистване на зъбите, за да се отстрани зъбният камък.
- Възпаление на венците (гингивит). Колкото по-дълго плаката и зъбният камък остават по зъбите, толкова повече дразнят гингивата – частта от венеца около основата на зъбите, и предизвикват възпаление. С течение на времето венците се подуват и лесно кървят. Възможно е да се стигне и до кариес на зъбите. Ако не се лекува, гингивитът може да премине в пародонтит и евентуално да доведе до загуба на зъби.
Гингивитът е често срещан и всеки може да го развие. Факторите, които могат да увеличат риска от гингивит, включват:
- Лоши навици за грижа за устната кухина
- Тютюнопушене
- По-напреднала възраст
- Сухота в устата
- Лошо хранене, включително недостиг на витамин С
- Зъбни възстановявания, които не пасват правилно, или криви зъби, които се почистват трудно
- Състояния, които намаляват имунитета, като левкемия, ХИВ/СПИН или лечение на рак
- Някои лекарства, като фенитоин (Dilantin, Phenytek) за епилептични гърчове и някои блокери на калциевите канали, използвани за лечение на стенокардия, високо кръвно налягане и други състояния
- Хормонални промени, като тези, свързани с бременност, менструален цикъл или употреба на противозачатъчни таблетки
- Генетика
- Медицински състояния, като някои вирусни и гъбични инфекции
Ако се появят каквито и да било признаци и симптоми на гингивит, трябва да се запише час за зъболекар. Колкото по-рано се потърси помощ, толкова по-големи са шансовете да си възстановят щетите от гингивита и да се предотврати прогресирането му до пародонтит.
Зъболекарите обикновено диагностицират гингивита въз основа на:
- Преглед на стоматологичната и медицинската анамнеза и за състояния, които могат да допринесат за симптомите.
- Преглед на зъбите, венците, устата и езика за признаци на плака и възпаление.
- Измерване на дълбочината на джоба между венците и зъбите чрез поставяне на стоматологична сонда до зъба под линията на венците, обикновено на няколко места в устата. В здрава уста дълбочината на джоба обикновено е между 1 и 3 милиметра (мм). Джобове, по-дълбоки от 4 мм, могат да показват заболяване на венците.
- Зъбни рентгенови снимки за проверка на загубата на костна тъкан в областите, в които зъболекарят вижда по-дълбоки джобове.
- Други изследвания, ако е необходимо. Ако не е ясно какво е причинило гингивита, зъболекарят може да препоръча да се направи медицински преглед, за да се провери дали няма скрити заболявания. Ако заболяването на венците е напреднало,той може да насочи към специалист по заболявания на венците (пародонтолог).
Бързото лечение обикновено се справя със симптомите на гингивита и предотвратява прогресирането му до по-сериозни заболявания на венците и загуба на зъби. Най-добър шанс за успешно лечение има, когато едновременно с това се полагат ежедневни грижи за устната кухина и се преустанови тютюнопушенето.
Професионалната грижа за гингивита включва:
- Професионално почистване на зъбите. Първоначалното професионално почистване ще включва премахване на всички следи от плака, зъбен камък и бактериални продукти – процедура, известна като скалиране и рендосване на корените. Скалирането премахва зъбния камък и бактериите от повърхността на зъбите и под венците. Кореновото рендосване отстранява бактериалните продукти, образувани от възпалението, изглажда кореновите повърхности, като възпрепятства по-нататъшното натрупване на зъбен камък и бактерии, и позволява правилното заздравяване. Процедурата може да се извърши с помощта на инструменти, лазер или ултразвуково устройство.
- Възстановяване на зъбите, ако е необходимо. Неправилно подредени зъби или лошо прилягащи коронки, мостове или други зъбни възстановявания могат да раздразнят венците и да затруднят отстраняването на плаката по време на ежедневната грижа за устната кухина. Ако проблемите със зъбите или зъбните възстановявания допринасят за гингивита, зъболекарят може да препоръча отстраняването им.
- Текуща грижа. Гингивитът обикновено се изчиства след щателно професионално почистване – стига засегнатият да продължи да спазва добра устна хигиена у дома. Зъболекарят ще помогне за планирането на ефективна домашна програма и график за редовни професионални прегледи и почистване.
При последователност в домашната си орална хигиена, би трябвало да се види възвръщането на розовата, здрава тъкан на венците в рамките на дни или седмици.
Гинекомастия (Увеличение на млечната жлеза при мъже)
Гинекомастията е увеличаване на количеството тъкан на гръдните жлези при момчета или мъже, причинено от дисбаланс на хормоните естроген и тестостерон. Тя може да засегне едната или двете гърди, понякога неравномерно.
Псевдогинекомастията се отнася до увеличаване на мастната, но не и на жлезистата тъкан в мъжките гърди.
Новородените, момчетата, които преминават през пубертета, и по-възрастните мъже могат да развият гинекомастия в резултат на нормални промени в нивата на хормоните, въпреки че съществуват и други причини.
Като цяло гинекомастията не е сериозен проблем, но може да създава дискомфорт. Мъжете и момчетата с това състояние понякога изпитват болка в гърдите и може да се чувстват неудобно.
Гинекомастията може да изчезне от само себе си. Ако тя продължава, медикаменти или операция могат да помогнат.
Повечето възрастни мъже с гинекомастия не съобщават за никакви симптоми. Признаците и симптомите на състоянието могат да включват:
- Болка, особено при юноши
- Подуване на гръдната тъкан
- Чувствителност на гърдите
- Чувствителност на зърната при триене с дрехи
Гинекомастията се предизвиква от намаляване на количеството на хормона тестостерон в сравнение с естрогена. Намаляването може да бъде причинено от състояния, които блокират действието на тестостерона, намаляват тестостерона или повишават нивото на естрогена.
Няколко фактора могат да нарушат хормоналния баланс, включително следните:
Естествени хормонални промени
Хормоните тестостерон и естроген контролират половите характеристики както при мъжете, така и при жените. Тестостеронът контролира мъжките черти, като мускулна маса и окосмяване. Естрогенът контролира женските черти, включително растежа на гърдите.
Повечето хора смятат, че естрогенът е изключително женски хормон, но мъжете също го произвеждат, макар и обикновено в малки количества. Прекалено високите нива на мъжкия естроген или тези, които не са в равновесие с нивата на тестостерона, могат да причинят гинекомастия.
- Гинекомастия при бебета. Повече от половината бебета от мъжки пол се раждат с уголемени гърди вследствие на въздействието на естрогена на майката. Обикновено набъбналата тъкан на гърдите изчезва в рамките на две до три седмици след раждането.
- Гинекомастия по време на пубертета. Гинекомастията, причинена от хормонални промени по време на пубертета, е сравнително често срещана. В повечето случаи издутата тъкан на гърдите изчезва без да се провежда терапия в рамките на шест месеца до две години.
- Гинекомастия при възрастни. Изследователите са изчислили, че разпространението сред мъжете на възраст от 50 до 80 години е между 24% и 65%. Повечето мъже със състоянието обаче не изпитват никакви симптоми.
Лекарства
Редица лекарства могат да причинят гинекомастия. Те включват:
- Антиандрогени, използвани за лечение на уголемена простата, рак на простатата и други заболявания. Примерите включват флутамид, финастерид (Proscar, Propecia) и спиронолактон (Aldactone, Carospir)
- Анаболни стероиди и андрогени за лечение на хормонални дефицити, забавен пубертет или загуба на мускулна маса от друго заболяване
- Лекарства за СПИН. Естрогеноподобните свойства на някои лекарства за ХИВ могат да причинят гинекомастия, особено Efavirenz (Sustiva)
- Лекарства за ADHD, които съдържат амфетамини, като Adderall
- Лекарства против тревожност, като диазепам (Valium)
- Трициклични антидепресанти
- Антибиотици
- Медикаменти за лечение на язви, като например лекарството без рецепта циметидин (Tagamet HB)
- Химиотерапия за лечение на рак
- Сърдечни лекарства, като дигоксин (Lanoxin) и блокери на калциевите канали
- Лекарства за изпразване на стомаха, като например метоклопрамид (Reglan)
Наркотици и алкохол
Веществата, които могат да причинят гинекомастия, включват:
- Алкохол
- Анаболни стероиди, използвани за изграждане на мускули и подобряване на спортните постижения
- Амфетамини
- Марихуана
- Хероин
- Метадон (Methadose)
Здравословни състояния
Няколко здравословни състояния могат да причинят гинекомастия, тъй като засягат баланса на хормоните. Те включват:
- Хипогонадизъм. Състояния, които понижават производството на тестостерон, като синдром на Клайнфелтер или хипофизна недостатъчност, могат да бъдат свързани с гинекомастия.
- Стареене. Хормоналните промени, които настъпват с остаряването, могат да причинят гинекомастия, особено при мъже с наднормено тегло.
- Тумори. Някои тумори, като тези на тестисите, надбъбречните жлези или хипофизата, могат да произвеждат хормони, които променят баланса между мъжките и женските хормони.
- Хипертиреоидизъм. При това състояние щитовидната жлеза произвежда твърде много от хормона тироксин.
- Бъбречна недостатъчност. Около половината от хората, които се лекуват с диализа, страдат от гинекомастия поради хормонални промени.
- Чернодробна недостатъчност и цироза. Промените в нивата на хормоните, свързани с чернодробни проблеми и лекарства за цироза, се свързват с гинекомастия.
- Недохранване и гладуване. Когато организмът е лишен от адекватно хранене, нивата на тестостерона спадат, докато нивата на естрогена остават същите, което води до хормонален дисбаланс. Гинекомастията може да се появи и когато нормалното хранене се възобнови.
Билкови продукти
Растителни масла, като например от чаено дърво или лавандула, използвани в шампоани, сапуни или лосиони, се свързват с гинекомастията. Това вероятно се дължи на слабата им естрогенна активност.
Лекар трябва да се потърси, при наличие на:
- Подуване
- Болка или чувствителност
- Изтичане на секрет от зърната на едната или на двете гърди
Диагнозата гинекомастия се поставя въз основа на анализ на симптомите и медицинския преглед, който включва внимателна оценка на тъканта на гърдите, корема и гениталиите.
Тестове
Лекарят вероятно ще назначи тестове, за да установи възможната причина за гинекомастията, да провери за евентуален рак на гърдата и да изключи други заболявания. Те могат да включват:
- Кръвни тестове
- Мамографии
- Компютърна томография (КТ)
- Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР)
- Ултразвук на тестисите
- Тъканна биопсия
Състояния, които причиняват подобни симптоми
Лекарят ще иска да е сигурен, че подуването на гърдите е гинекомастия, а не друго заболяване. Други състояния, които могат да предизвикат подобни симптоми, включват:
- Мастна тъкан на гърдите (псевдогинекомастия). Някои мъже и момчета, особено тези със затлъстяване, имат мастна тъкан на гърдите, която наподобява гинекомастия. Това не е същото като гинекомастията и не се нуждае от допълнителна оценка.
- Рак на гърдата. Ракът на гърдата е рядко срещан при мъжете, но може да се появи. Уголемяването на едната гърда или наличието на твърд възел повишава загрижеността за рак на гърдата при мъжете.
- Абсцес на гърдата. Това е инфекция на тъканта на гърдата.
Повечето случаи на гинекомастия отшумяват с течение на времето без лечение. Въпреки това, ако причината за състоянието е основно заболяване – като хипогонадизъм, недохранване или цироза, това основно заболяване може да се нуждае от лечение.
В случай че се приемат лекарства, които може да са причина за гинекомастията, лекуващият лекар може да препоръча те да бъдат спрени или заменени с други медикаменти.
При юноши без видима причина за гинекомастия, различна от нормалните хормонални промени по време на пубертета, лекарят може да препоръча периодични прегледи на всеки три до шест месеца, за да види дали състоянието се подобрява от само себе си. Гинекомастията при юноши често изчезва без за по-малко от две години.
Терапия може да се наложи, ако гинекомастията не се подобри от само себе си или ако причинява значителна болка, чувствителност или смущение.
Лекарства
Лекарствата, използвани за лечение на рак на гърдата и други състояния, могат да бъдат полезни за някои мъже с гинекомастия. Те включват:
- Тамоксифен (Soltamox)
- Инхибитори на ароматазата, като анастрозол (Аримидекс)
Въпреки че тези медикаменти са одобрени от Администрацията по храните и лекарствата на САЩ (FDA), те не са одобрени специално за употреба при хора с гинекомастия.
Хирургия за отстраняване на излишната тъкан на гърдите
Ако увеличаването на гърдите продължи да е значително и обезпокоително дори след първоначално лечение или наблюдение, лекарят може да препоръча операция.
Двете възможности за операция на гинекомастия са:
- Липосукция. При тази операция се премахва мастната тъкан на гърдите, но не и самата тъкан на гръдната жлеза.
- Мастектомия. При този вид операция се отстранява тъканта на гръдната жлеза. Операцията често се извършва само с помощта на малки разрези. Този по-малко инвазивен вид операция включва по-кратко време за възстановяване.
Глаукома
Глаукомата е група от очни заболявания, които увреждат зрителния нерв. Зрителният нерв изпраща визуална информация от окото към мозъка и е от жизненоважно значение за доброто зрение. Увреждането му често е свързано с високото налягане в окото. Глаукомата обаче може да се появи дори при нормално очно налягане. Тя може да се наблюдава във всяка възраст, но е по-често срещана при по-възрастните, като е една от водещите причини за слепота при хората над 60-годишна възраст.
Много форми на глаукома нямат предупредителни признаци. Ефектът е толкова постепенен, че човек може да не забележи промяна в зрението, докато състоянието не премине в по-късните си стадии.
Важно е да се правят редовни очни прегледи, които включват измерване на очното налягане. Ако глаукомата се разпознае рано, загубата на зрение може да се забави или предотврати. При наличие на глаукома се налага лечение или наблюдение до края на живота.
Симптомите на глаукома зависят от вида и стадия на заболяването.
Глаукома с отворен ъгъл
- В ранните етапи няма симптоми
- Постепенно се появяват петнисти слепи петна в страничното зрение. Страничното зрение е известно също като периферно зрение
- В по-късните етапи се появяват затруднения при виждането на нещата в централното зрение
Остра закритоъгълна глаукома
- Тежко главоболие
- Силна болка в очите
- Гадене или повръщане
- Замъглено зрение
- Ореоли или цветни пръстени около светлините
- Зачервяване на очите
Глаукома с нормално налягане
- Без симптоми в ранните етапи
- Постепенно се появява замъглено зрение
- В по-късните етапи – загуба на странично зрение
Глаукома при деца
- Мътно или замъглено око (бебета)
- Засилено мигане (кърмачета)
- Сълзи без плач (кърмачета)
- Замъглено зрение
- Късогледство, което се влошава
- Главоболие
Пигментна глаукома
- Ореоли около светлините
- Замъглено зрение при физически упражнения
- Постепенна загуба на странично зрение
Ако се появят внезапни симптоми, възможно е да става дума за остра закритоъгълна глаукома. Симптомите включват силно главоболие и силна болка в очите. Необходимо е лечение възможно най-скоро. Незабавно трябва да се потърси спешна помощ.
Лекарят ще прегледа медицинската история и ще извърши цялостен очен преглед. Той може да проведе няколко теста, включително:
- Измерване на вътреочното налягане, наричано още тонометрия
- Тестване за увреждане на зрителния нерв с разширен очен преглед и образни изследвания
- Проверка за области на загуба на зрение, известна също като тест на зрителното поле
- Измерване на дебелината на роговицата с изследване, наречено пахиметрия
- Проверка на дренажния ъгъл, известна още като гониоскопия
Уврежданията, причинени от глаукома, не могат да бъдат възстановени, но лечението и редовните прегледи могат да помогнат за забавяне или предотвратяване на загубата на зрение, особено ако заболяването се хване в ранен стадий.
Глаукомата се лекува чрез понижаване на вътреочното налягане. Възможностите включват капки за очи, перорални лекарства, лазерно лечение, операция или комбинация от подходи.
Капки за очи
Лечението на глаукома често започва с капки за очи, отпускани по лекарско предписание. Някои от тях могат да намалят очното налягане, като подобрят начина на оттичане на течността от окото. Други намаляват количеството на течността, която окото произвежда. В зависимост от това колко ниско трябва да бъде очното налягане, може да бъдат предписани повече от един вид капки за очи.
Капките за очи, които се предписват, включват:
- Простагландини. Те увеличават изтичането на течността в окото, като помагат за намаляване на очното налягане. Лекарствата от тази категория включват латанопрост (Xalatan), травопрост (Travatan Z), тафлупрост (Zioptan), биматопрост (Lumigan) и латанопростен бунод (Vyzulta).
Възможните нежелани реакции са леко зачервяване и парене на очите, потъмняване на ириса, потъмняване на пигмента на миглите или кожата на клепачите и замъглено зрение. Този клас лекарства се предписват за употреба веднъж дневно.
- Бета-блокери. Те намаляват производството на течност в окото, като спомагат за понижаване на очното налягане. Примери за това са тимолол (Betimol, Istalol, Timoptic) и бетаксолол (Betoptic S).
Възможните нежелани реакции включват затруднено дишане, забавен сърдечен ритъм, понижаване на кръвното налягане, импотентност и умора. Този клас лекарства могат да бъдат предписани за употреба веднъж или два пъти дневно в зависимост от състоянието на пациента.
- Алфа-адренергични агонисти. Те намаляват производството на течност, която преминава през вътрешността на окото и увеличават оттичането ѝ. Примери за това са апраклонидин (Iopidine) и бримонидин (Alphagan P, Qoliana).
Възможните нежелани реакции включват неравномерен сърдечен ритъм, високо кръвно налягане, умора, зачервени, сърбящи или подути очи и сухота в устата. Този клас лекарства обикновено се предписват за употреба два пъти дневно, но понякога може и три пъти дневно.
- Инхибитори на карбоанхидразата. Тези лекарства намаляват производството на течност в окото. Примери за това са дорзоламид и бринзоламид (Azopt). Възможните странични ефекти включват метален вкус, често уриниране и изтръпване на пръстите на ръцете и краката. Този клас лекарства обикновено се предписват за употреба два пъти дневно, но понякога може и три пъти дневно.
- Инхибитор на ро-киназата. Това лекарство понижава очното налягане чрез потискане на ензимите ро-киназа, отговорни за увеличаването на течностите. То се предлага под формата на нетарсудил (Rhopressa) и се предписва за употреба веднъж дневно. Възможните нежелани реакции включват зачервяване на очите и очен дискомфорт.
- Миотични или холинергични средства. Те увеличават оттичането на течност от окото. Пример за това е пилокарпин (Isopto Carpine). Страничните ефекти включват главоболие, болки в очите, по-малки зеници, възможно замъглено или неясно виждане и късогледство. Този клас лекарства обикновено се предписват да се използват до четири пъти дневно. Поради потенциалните странични ефекти и необходимостта от честа ежедневна употреба, те вече не се предписват много често.
Тъй като част от лекарствените съставки в капките за очи се абсорбират в кръвния поток, може да се появят някои странични ефекти, които не са свързани с очите. За да намали тази абсорбция, се препоръчва затваряне на очите за 1 до 2 минути след поставяне на капките. Също така може да се натисне леко в ъгъла на очите, близо до носа, за да се затвори слъзният канал за 1 или 2 минути. Всички останали капки по повърхността на клепачите трябва да се избършат.
Възможно е да бъдат предписани няколко капки за очи или да се налага използване на изкуствени сълзи. Трябва да се изчаква поне пет минути между използването на различни капки.
Перорални лекарства
Само капките за очи може да не доведат до намаляване на очното налягане до желаното ниво. Затова лекуващият очен лекар може да предпише и перорално лекарство. Това обикновено е инхибитор на карбоанхидразата. Възможните странични ефекти включват често уриниране, изтръпване на пръстите на ръцете и краката, депресия, стомашно разстройство и камъни в бъбреците.
Хирургия и други терапии
Други възможности за лечение включват лазерна терапия и операция. Следните техники могат да помогнат за оттичане на течността в окото и намаляване на очното налягане:
- Лазерна терапия. Лазерната трабекулопластика е вариант, ако пациентът не може да понася капки за очи. Тя може да се използва и ако лекарствата не са забавили развитието на заболяването. Очният лекар може да препоръча и лазерна операция, преди да се използват капки за очи. Тя се извършва в кабинета на офталмолога. Той използва малък лазер, за да подобри дренажа на тъканта, разположена в ъгъла, където се срещат ирисът и роговицата. Може да минат няколко седмици, преди да се прояви пълният ефект от тази процедура.
- Филтрираща хирургия. Това е хирургическа процедура, наречена трабекулектомия. Очният хирург създава отвор в бялата част на окото, която е известна също като склера. При операцията се създава друго пространство, през което течността да напуска окото.
- Дренажни тръбички. При тази процедура очният хирург поставя малка тръбичка в окото, за да се източи излишната течност и да се понижи очното налягане.
- Минимално инвазивна глаукомна хирургия (MIGS). Очният лекар може да предложи процедура MIGS за понижаване на очното налягане. Тези процедури обикновено изискват по-малко непосредствени следоперативни грижи и имат по-малък риск от трабекулектомията или използването на дренажно устройство. Те често се комбинират с операция на катаракта. Съществуват няколко техники за MIGS и лекуващият очен лекар определя коя може да е подходяща за съответния пациент.
След процедурата трябва да се правят контролни прегледи. В крайна сметка може да се наложи пациентът да бъде подложен на допълнителни процедури, ако очното му налягане започне да се повишава или в окото му настъпят други промени.
Лечение на остра закритоъгълна глаукома
Острата закритоъгълна глаукома е спешен медицински случай. Хората, диагностицирани с това състояние, се нуждаят от спешно лечение, за да се намали налягането в окото. Обикновено това изисква прием на медикаменти и прилагане на лазерни или хирургични процедури.
Може да бъде извършена процедура, наречена лазерна периферна иридотомия. Лекарят създава малък отвор в ириса с помощта на лазер. Това позволява на течността да преминава през ириса. Процедурата помага да се отвори дренажният ъгъл на окото и да се облекчи очното налягане.
Глиобластом
Глиобластомът е вид рак, който започва като разрастване на клетки в главния или гръбначния мозък. Той расте бързо и може да навлезе в здрава тъкан и да я унищожи. Образува се от клетки, наречени астроцити, които поддържат нервните клетки.
Глиобластомът може да се появи на всяка възраст, но има тенденция да се среща по-често при по-възрастни хора и в по-голяма степен при мъжете.
Симптомите включват главоболие, което продължава да се усилва, гадене и повръщане, замъглено или двойно виждане и гърчове.
Няма лечение за глиобластома, който е известен и като мултиформен глиобластом. Лечението може да забави растежа на рака и да намали симптомите.
Тестовете и процедурите, използвани за диагностициране на глиобластом, включват:
- Неврологичен преглед. При този вид преглед се проверяват зрението, слухът, равновесието, координацията, силата и рефлексите. Проблемите в една или повече от тези области могат да подскажат коя част на мозъка е засегната от глиобластома.
- Образни изследвания. Образните изследвания могат да помогнат за установяване на местоположението и размера на глиобластома. Ядрено-магнитният резонанс често се използва за диагностициране на този вид тумор. Други образни изследвания могат да включват компютърна томография и позитронно-емисионна томография (ПЕТ).
- Вземане на проба от тъкан за изследване. Биопсията е процедура за вземане на проба от тъкан за изследване. Тя може да бъде направена с игла преди операция или по време на операция за отстраняване на глиобластома. Пробата се изпраща в лаборатория за изследване. Тестовете могат да покажат дали клетките са ракови и дали са глиобластомни.
Специализираните тестове на раковите клетки могат да дадат на медицинския екип повече информация за глиобластома на пациента и за неговата прогноза. Екипът използва тази информация, за да създаде план за лечение.
Възможностите за лечение на глиобластом включват:
– Хирургия за отстраняване на глиобластома. Мозъчен хирург, известен още като неврохирург, работи за отстраняване на възможно най-голяма част от тумора. Глиобластомът често се разраства в здравата мозъчна тъкан, така че може да не е възможно да се отстранят всички ракови клетки. След операцията повечето хора се подлагат на друго лечение, за да се достигне до останалите ракови клетки.
– Радиационна терапия. Лъчетерапията използва мощни енергийни лъчи, за да убие раковите клетки. Енергията може да идва от източници като рентгенови лъчи и протони. По време на лъчетерапията пациентът лежи на маса, а около него се движи машина. Машината насочва радиацията към определени точки в мозъка му.
Обикновено лъчевата терапия се препоръчва след операция. Тя може да се комбинира с химиотерапия. При хора, които не могат да се подложат на операция, лъчетерапията и химиотерапията могат да бъдат основното лечение.
– Химиотерапия. При химиотерапията се използват силни лекарства за унищожаване на раковите клетки. Медикаментът за химиотерапия, приеман под формата на таблетки, често се използва след операция и по време и след лъчетерапия. Други видове химиотерапия, прилагани през вена, може да са лечението на глиобластом, който се връща.
Понякога тънки, кръгли пластинки, съдържащи лекарство за химиотерапия, могат да бъдат поставени в мозъка по време на операция. Пластините се разтварят бавно, като освобождават лекарството, което убива раковите клетки.
– Терапия с полетата за третиране на тумора (TTF). TTF използва електрическо поле, за да наруши способността на раковите клетки да се размножават. TTF включва поставяне на залепващи се подложки върху скалпа. Подложките се свързват с преносимо устройство, което създава електрическо поле.
TTF работи заедно с химиотерапия. Може да се предложи след лъчетерапия.
– Таргетна терапия. При таргетната терапия се използват лекарства, които атакуват специфични химикали в раковите клетки. Като блокира тези химикали, таргетното лечение може да доведе до смъртта на раковите клетки.
– Клинични изпитвания. Клиничните изпитвания представляват проучвания на нови методи на лечение. Те дават възможност да се изпробват най-новите методи на лечение. Възможно е рискът от странични ефекти да не е известен. Възможността за участие в килинчно изпитване трябва да се обсъди с лекуващия лекар.
– Поддържащи грижи. Поддържащите грижи, които се наричат още палиативни грижи, са насочени към облекчаване на болката и други симптоми на тежко заболяване. Това допълнително ниво на подкрепа върви заедно с други лечения, като например операция, химиотерапия или лъчетерапия.
В момента се провеждат проучвания на много други методи за лечение на глиобластом.
Глиом
Глиомът е разрастване на клетки, което започва в главния или гръбначния мозък. Клетките в глиома приличат на здрави мозъчни клетки, наречени глиални клетки. Глиалните клетки заобикалят нервните клетки и им помагат да функционират.
С нарастването си глиомът образува маса от клетки, наречена тумор. Туморът може да се разрасне, да притисне мозъчната или гръбначномозъчната тъкан и да предизвика симптоми. Симптомите зависят от това коя част на главния или гръбначния мозък е засегната.
Съществуват много видове глиоми. Някои от тях растат бавно и не се считат за ракови. Други се считат за ракови. Друга дума за раков е злокачествен. Злокачествените глиоми растат бързо и могат да навлязат в здрава мозъчна тъкан. Някои видове глиоми се срещат предимно при възрастни, а други – предимно при деца.
Видът на глиома, който пациентът има, помага на медицинския екип да разбере колко сериозно е състоянието му и какво лечение би било най-ефективно. Като цяло възможностите за лечение на глиома включват операция, лъчетерапия, химиотерапия и други.
Видове глиоми
- Астроцитом
- Епендимома
- Глиобластом
- Олигодендроглиом
Симптомите на глиома зависят от неговото местоположение. Те могат да зависят и от вида на глиома, неговия размер и от това колко бързо расте.
Често срещаните признаци и симптоми включват:
- Главоболие, особено сутрин, което е най-силно
- Гадене и повръщане
- Объркване или влошаване на мозъчните функции, като например проблеми с мисленето и разбирането на информация
- Загуба на паметта
- Личностни промени или раздразнителност
- Проблеми със зрението, като замъглено зрение, двойно виждане или загуба на периферно зрение
- Затруднения в говора
- Гърчове, особено при човек, който преди не е имал такива
Тестовете и процедурите, използвани за диагностициране на глиом, включват:
- Изследване, за да се провери функцията на нервите и мозъка. Неврологичният преглед включва проверка на зрението, слуха, равновесието, координацията, силата и рефлексите Ако пациентът има затруднения при изпълнението на определена задача, това може да е индикация за наличието на мозъчен тумор.
- Образни изследвания на мозъка. Тези изследвания създават снимки на мозъка, за да се търсят признаци на мозъчен тумор. Ядрено-магнитен резонанс е образният тест, който се използва най-често. Понякога преди ядрено-магнитния резонанс се инжектира багрило във вената. Това помага за създаването на по-добри снимки.
Други образни изследвания могат да включват компютърна томография и позитронно-емисионна томография, която се нарича още ПЕТ-скенер.
- Процедура за взимане на проба от тъкан за изследване. Понякога е необходима процедура, наречена биопсия, за да се отстрани част от тъканта за изследване, преди да започне лечението. Тя се използва, когато операцията не е вариант за отстраняване на мозъчния тумор. Ако ще бъде направена операция за отстраняване на мозъчния тумор, може да не се наложи да се прави биопсия преди нея.
За да се вземе тъканна проба, може да се използва игла. Иглата се насочва чрез визуални изследвания. Тази процедура се нарича стереотактична иглена биопсия. По време на процедурата в черепа се прави малък отвор. След това през дупката се вкарва тънка игла. С помощта на иглата се отстранява тъкан, която се изпраща в лаборатория за изследване.
- Тестове върху туморни клетки. Проба от мозъчния тумор може да бъде изпратена в лаборатория за изследване. Тя може да бъде взета при биопсия или по време на операция за отстраняване на глиома.
Пробата се изпраща в лаборатория, където се изследва от лекари, специализирани в анализа на кръв и телесни тъкани. Тези лекари се наричат патолози.
Тестовете в лабораторията могат да определят дали пациентът има глиом и какъв тип е той. Други тестове могат да покажат колко бързо растат глиомните клетки. Усъвършенстваните тестове разглеждат какви промени в ДНК са налице в глиомните клетки. Резултатите от тестовете помагат на медицинския екип да потвърди диагнозата и да създаде план за лечение.
Лечението на глиома обикновено започва с операция. Тя обаче не винаги е възможна. Например, ако глиомът се разраства във важни части на мозъка, може да е твърде рисковано да се отстрани целият глиом. Като първо лечение може да се препоръчат други методи, като лъчетерапия и химиотерапия.
Кои лечения са най-подходящи за даден пациент зависи от конкретната ситуация. Медицинският екип взема предвид вида на глиома, неговия размер и мястото, където е разположен в мозъка. Планът за лечение зависи и от здравословното състояние на пациента и от неговите предпочитания.
Лечение за контрол на симптомите
Ако глиомът причинява симптоми, може да се наложи прием на лекарства за подобряване на комфорта. Решението какви лекарства да се предпишат зависи от конкретната ситуация. Възможностите могат да включват:
- Лекарства за овладяване на гърчове
- Стероидни лекарства за намаляване на мозъчния оток
- Лекарства за подобряване на кондицията, ако е налице силна умора
- Лекарства, които помагат при проблеми с мисленето и паметта
Хирургия
Лечението обикновено започва с операция за отстраняване на глиома. Тя може да е единственото необходимо лечение, ако целият глиом е отстранен.
Понякога глиомът не може да бъде отстранен напълно. Хирургът може да отстрани възможно най-голяма част от него. Тази процедура понякога се нарича субтотална резекция. Тя може да се наложи, ако туморът не може лесно да бъде отделен от здравата мозъчна тъкан. Това може да се случи и ако глиомът се намира в чувствителна част на мозъка. Дори отстраняването на част от тумора може да помогне за намаляване на симптомите.
Операцията за отстраняване на глиома крие рискове. Те включват инфекция и кървене. Други рискове могат да зависят от частта на мозъка, в която се намира туморът. Например, операция на тумор в близост до нерви, които се свързват с очите, може да носи риск от загуба на зрението.
Радиационна терапия
Лъчетерапията използва лъчи с мощна енергия за унищожаване на туморните клетки. Енергията може да идва от рентгенови лъчи, протони или други източници.
При лечението на глиом лъчевата терапия често се използва след операция. Радиацията унищожава всички глиомни клетки, които могат да останат след операцията. Тя често се комбинира с химиотерапия.
Лъчетерапията може да бъде първото лечение на глиома, ако операцията не е възможна.
По време на лъчетерапията пациентът лежи на маса, докато машина насочва енергийни лъчи към определени точки на главата му. Лъчите са внимателно програмирани, за да доставят точни количества радиация на глиома. Обичайният график за лъчетерапия е да се правят процедури пет дни в седмицата в продължение на няколко седмици.
Страничните ефекти от лъчетерапията зависят от вида и дозата на лъчението, което пациентът получава. Често срещаните странични ефекти, които се проявяват по време на или скоро след облъчването, включват умора, дразнене на скалпа и косопад.
Химиотерапия
При химиотерапията се използват лекарства за унищожаване на туморните клетки. Лекарствата за химиотерапия най-често се приемат под формата на таблетки или се инжектират във вена. В определени ситуации химиотерапията може да се приложи директно върху глиомните клетки. Тя обикновено се използва в комбинация с лъчетерапия за лечение на глиоми.
Страничните ефекти на химиотерапията зависят от вида и дозата на лекарствата, които пациентът получава. Често срещаните странични ефекти включват гадене и повръщане, косопад, треска и чувство на силна умора. Някои странични ефекти могат да бъдат овладяни с лекарства.
Терапия с полета за лечение на тумори
Терапията на тумори с полета е лечение, при което се използва електрическа енергия за увреждане на глиомните клетки. Лечението затруднява образуването на нови глиомни клетки. То се използва за лечение на агресивен вид глиом, наречен глиобластом. Често се провежда едновременно с химиотерапия.
По време на тази терапия към скалпа се прикрепят залепващи се подложки. Може да се наложи да се обръсне главата, за да могат да се залепят подложките. Проводници свързват подложките с преносимо устройство. Устройството генерира електрическо поле, което уврежда глиомните клетки.
Страничните ефекти от терапията включват дразнене на кожата на мястото, където тампоните се прилагат към скалпа.
Таргетна терапия
Лечението с таргетна терапия се фокусира върху специфични химикали, присъстващи в раковите клетки. Чрез блокиране на тези химикали лечението то може да доведе до загиване на раковите клетки.
Глиомните клетки могат да бъдат изследвани, за да се провери дали таргетната терапия може да помогне. При бавно растящи глиоми тази терапия понякога се използва след операция, ако глиомът не може да бъде отстранен напълно. При други глиоми тя може да бъде вариант, ако другите лечения не са дали резултат.
Страничните ефекти зависят от използваното лекарство и от прилаганата доза.
Рехабилитация след лечението
Лечението на глиома може да увреди части от мозъка, които помагат да се движи тялото и да се контролира мисленето. След него пациентът може да се нуждае от помощ, за да възвърне способността си да се движи, да говори, да вижда и да мисли ясно. Лечението, което може да бъде от полза, включва:
- Физиотерапия, която може да помогне да се възстановят загубените двигателни умения или мускулна сила.
- Професионална терапия, която може да помогне на пациента да се върне към ежедневните си дейности, включително работа, след мозъчен тумор или друго заболяване.
- Логопедична терапия, която може да помогне, ако има затруднения с говора.
- Обучение за деца в училищна възраст, което може да помогне на подрастващите да се справят с промените в паметта и мисленето след мозъчен тумор.
Гломерулонефрит
Гломерулонефритът е възпаление на малките филтри в бъбреците (гломерули). Излишната течност и отпадъците, които гломерулите отстраняват от кръвообращението, излизат от организма под формата на урина.
Гломерулонефритът може да се появи внезапно (остър) или постепенно (хроничен). Той се проявява самостоятелно или като част от друго заболяване, например лупус или диабет. Тежкото или продължително възпаление, свързано с гломерулонефрита, може да увреди бъбреците. Лечението зависи от вида на гломерулонефрита, който пациентът има.
Признаците и симптомите на гломерулонефрита могат да варират в зависимост от това дали човек има остра или хронична форма и от причината. Може да не се забележат никакви симптоми на хроничното заболяване. Първите признаци, че нещо не е наред, може да дойдат от резултатите от рутинно изследване на урината.
Признаците и симптомите на гломерулонефрита могат да включват:
- Урина с розов цвят или с цвят на кока кола, причинен от червени кръвни клетки в урината (хематурия)
- Пенеста или мехурчеста урина, дължаща се на излишък на протеини в урината (протеинурия)
- Високо кръвно налягане (хипертония)
- Задържане на течности (оток) с видими отоци на лицето, ръцете, краката и корема
- Уриниране по-малко от обикновено
- Гадене и повръщане
- Мускулни спазми
- Умора
Гломерулонефритът може да бъде установен с тестове, ако пациентът има остро заболяване, а така също при рутинно профилактично изследване изследване или при изследване на проследяване на хронично заболяване, като например диабет. Тестовете за оценка на бъбречната функция и поставяне на диагноза гломерулонефрит включват:
- Изследване на урината. Изследването на урината може да разкрие признаци на лоша бъбречна функция, като например червени кръвни клетки и протеини, които не би трябвало да са в урината, или бели кръвни клетки, които са признак на възпаление. Възможно е също така да липсват очакваните нива на отпадните продукти.
- Кръвни изследвания. Анализът на кръвните проби може да разкрие по-високи от очакваните нива на отпадъчни продукти в кръвта, наличие на антитела, които могат да показват автоимунно разстройство, бактериална или вирусна инфекция, или нива на кръвната захар, показващи диабет.
- Образни изследвания. Ако лекарят открие данни за бъбречно заболяване, той може да препоръча провеждането на образни изследвания, които могат да покажат нередности във формата или размера на бъбреците. Тези изследвания могат да бъдат рентгенова снимка, ултразвуково изследване или компютърна томография.
- Бъбречна биопсия. Тази процедура включва използването на специална игла за извличане на малки парчета бъбречна тъкан, които да се разгледат под микроскоп. Биопсията се използва за потвърждаване на диагнозата и за оценка на степента и естеството на тъканното увреждане.
Лечението на гломерулонефрита и изходът от него зависят от:
- Дали пациентът има остра или хронична форма на заболяването
- Основната причина
- Вида и тежестта на признаците и симптомите
Някои случаи на остър гломерулонефрит, особено тези, които са след инфекция със стрептококови бактерии, могат да се подобрят от само себе си и да не се нуждаят от лечение. Ако има друга основна причина – например високо кръвно налягане, инфекция или автоимунно заболяване, лечението ще бъде насочено към нея.
Като цяло целта на лечението е да предпази бъбреците от по-нататъшно увреждане и да запази бъбречната функция.
Терапии за свързана бъбречна недостатъчност
Бъбречната недостатъчност е загуба на 85% или повече от бъбречната функция. Острата бъбречна недостатъчност, дължаща се на свързан с инфекция гломерулонефрит, се лекува с диализа. При диализата се използва устройство, което работи като изкуствен, външен бъбрек, който филтрира кръвта.
Бъбречната недостатъчност в краен стадий е хронично бъбречно заболяване, което може да бъде овладяно само чрез редовна диализа или бъбречна трансплантация.
Гонорея
Гонореята е инфекция, предавана по полов път, известна също като полово предавана болест. Причинява се от бактерия, която заразява както мъже, така и жени. Най-често засяга уретрата, ректума или гърлото. При жените може да инфектира и шийката на матката.
Гонореята най-често се разпространява по време на вагинален, орален или анален секс. Бебетата на инфектирани майки могат да се заразят по време на раждането. При тях инфекцията най-често засяга очите.
Въздържането от секс, използването на презерватив при полов контакт и взаимната моногамна връзка са най-добрите начини за предпазване от полово предавани инфекции.
Гонореята се причинява от бактерията Neisseria gonorrhoeae. Тези бактерии най-често се предават от един човек на друг по време на сексуален контакт, включително орален, анален или вагинален полов акт.
В много случаи инфекцията с гонорея не предизвиква симптоми. Когато се проявят, те могат да засегнат много места в тялото, но обикновено се появяват в гениталния тракт.
Гонорея, засягаща гениталния тракт
Признаците и симптомите на гонорейна инфекция при мъжете включват:
- Болезнено уриниране
- Гнойно течение от върха на пениса
- Болка или подуване на единия тестис
Признаците и симптомите на гонорейна инфекция при жените включват:
- Засилено вагинално течение
- Болезнено уриниране
- Вагинално кървене между менструациите, например след вагинален полов акт
- Болки в корема или таза
Гонорея на други места в тялото
Гонореята може да засегне и следните части на тялото:
- Ректума. Признаците и симптомите включват анален сърбеж, гнойно течение от ректума, петна от яркочервена кръв върху тоалетната хартия и необходимост от напъване по време на изхождане.
- Очи. Гонореята, която засяга очите, може да причини болка в очите, чувствителност към светлина и гнойно течение от едното или двете очи.
- Гърло. Признаците и симптомите на инфекция на гърлото могат да включват болки в гърлото и подути лимфни възли на шията.
- Стави. Ако една или повече стави се заразят от бактерии (септичен артрит), засегнатите стави могат да бъдат топли, зачервени, подути и изключително болезнени, особено при движение.
Ако се появат каквито и да е обезпокоителни признаци или симптоми, като например усещане за парене при уриниране или гнойно течение от пениса, вагината или ректума, трябва да се запише час за лекар. Преглед е необходим и ако партньорът е бил диагностициран с гонорея. Възможно е да не се проявят признаци или симптоми, които да подтикват към търсене на медицинска помощ. Без лечение обаче заразеният може да предаде инфекцията отново на партньора си, дори след като е бил лекуван от гонорея.
За да определи дали пациентът има гонорея, лекарят ще анализира проба от клетки. Пробите могат да бъдат взети чрез:
- Изследване на урината. Това може да помогне да се идентифицират бактериите в уретрата.
- Секрет, взет с тампон от засегнатата област. С тампон от гърлото, уретрата, вагината или ректума може да се съберат бактерии, които да бъдат идентифицирани в лаборатория.
Тестване за други инфекции, предавани по полов път
Лекарят може да препоръча тестове за други инфекции, предавани по полов път. Гонореята увеличава риска от тези инфекции, особено от хламидия, която често съпътства гонореята.
Изследване за ХИВ също се препоръчва на всеки, който е диагностициран с полово предавана инфекция. В зависимост от рисковите фактори тестовете за допълнителни полово предавани инфекции също могат да бъдат полезни.
Лечение на гонорея при възрастни
Възрастните с гонорея се лекуват с антибиотици. Поради появата на нови щамове на резистентни към лекарства Neisseria gonorrhoeae, Центърът за контрол и превенция на заболяванията на САЩ препоръчва неусложнената гонорея да се лекува с антибиотика цефтриаксон, който се прилага под формата на инжекция.
До 7 дни след получаване на антибиотика заразеният все още може да разпространява инфекцията сред други хора. Затова трябва да се избягва сексуална активност в продължение на поне една седмица.
Лечение на гонорея при партньори
Сексуалният партньор или сексуалните партньори от последните 60 дни също трябва да бъдат изследвани и лекувани, дори ако нямат симптоми. Ако диагностицираният с гонорея се лекува, а партньорите – не, той може отново да се заради при сексуален контакт с тях. Трябва да се изчакат поне 7 дни преди да се осъществи сексуален контакт с партньор, който е лекуван от гонорея.
Лечение на гонорея при бебета
Бебетата, родени от майки с гонорея, които развиват инфекцията, могат да бъдат лекувани с антибиотици.
Гуша
Гушата е неправилно нарастване на щитовидната жлеза. Щитовидната жлеза е жлеза с форма на пеперуда, разположена в основата на шията, точно под адамовата ябълка.
Гушата може да е цялостно увеличение на щитовидната жлеза или да е резултат от неправилен растеж на клетките, които образуват една или повече бучки (възли) в нея. Тя може да бъде асоциирана с липса на промяна във функцията на щитовидната жлеза или с увеличаване или намаляване на нейнитие хормоните.
Най-честата причина за появата на гуша в световен мащаб е липсата на йод в храната. В Съединените щати, където употребата на йодирана сол е често срещана, гушите се причиняват от състояния, които променят функцията на щитовидната жлеза, или от фактори, които влияят на растежа на щитовидната жлеза.
Лечението зависи от причината за гушата, симптомите и усложненията в резултат на състоянието. Малките гуши, които не се забелязват и не причиняват проблеми, обикновено не се нуждаят от лечение.
Повечето хора с гуша нямат други признаци или симптоми освен подуване в основата на шията. В много случаи гушата е достатъчно малка, за да бъде открита само по време на рутинен медицински преглед или образно изследване за друго заболяване.
Другите признаци или симптоми зависят от това дали функцията на щитовидната жлеза се променя, колко бързо расте гушата и дали тя затруднява дишането.
Недостатъчно активна щитовидна жлеза (хипотиреоидизъм)
Признаците и симптомите на хипотиреоидизъм включват:
- Умора
- Повишена чувствителност към студ
- Повишена сънливост
- Суха кожа
- Запек
- Мускулна слабост
- Проблеми с паметта или концентрацията
Свръхактивна щитовидна жлеза (хипертиреоидизъм)
Признаците и симптомите на хипертиреоидизъм включват:
- Загуба на тегло
- Бърз сърдечен ритъм (тахикардия)
- Повишена чувствителност към топлина
- Прекомерно изпотяване
- Тремор
- Раздразнителност и нервност
- Мускулна слабост
- Чести движения на червата
- Промени в менструалния цикъл
- Затруднения със съня
- Високо кръвно налягане
- Повишен апетит
Децата с хипертиреоидизъм могат да имат и следните симптоми:
- Бърз растеж на височина
- Промени в поведението
- Растеж на костите, който изпреварва очаквания растеж за възрастта на детето
Обструктивна гуша
Големината или позицията на гушата може да блокира дихателните пътища и гласните кухини. Признаците и симптомите могат да включват:
- Затруднено преглъщане
- Затруднено дишане при усилие
- Кашлица
- Хрипове
- Хъркане
Гушата често се открива по време на рутинен медицински преглед. Чрез докосване на шията лекарят може да открие уголемяване на щитовидната жлеза, отделен възел или няколко възела. Понякога гушата се открива, когато се прави образно изследване за друго заболяване.
След това се назначават допълнителни тестове, чиято цел е:
- Измерване на размера на щитовидната жлеза
- Откриване на евентуални възли
- Преценка дали щитовидната жлеза е свръхактивна или недостатъчно активна
- Определяне на причината за гушата
Изследванията могат да включват:
- Функционални тестове на щитовидната жлеза. Кръвна проба може да се използва за измерване на количеството TSH, произвеждано от хипофизната жлеза, и на количеството Т-4 и Т-3, произвеждано от щитовидната жлеза. Тези тестове могат да покажат дали гушата е свързана с повишена или понижена функция на щитовидната жлеза.
- Тест за антитела. В зависимост от резултатите от изследването на функцията на щитовидната жлеза лекарят може да назначи кръвен тест за откриване на антитела, свързани с автоимунно заболяване, като например болест на Хашимото или болест на Грейвс.
- Ултразвуково изследване. Ултразвуковата диагностика използва звукови вълни за създаване на компютърен образ на тъканите в шията. Специалистът работи с подобно на пръчка устройство (трансдюсер) над шията, за да направи теста. Тази образна техника може да разкрие размера на щитовидната жлеза и да открие възли.
- Усвояване на радиоактивен йод. Ако лекарят назначи този тест, на пациента се дава малко количество радиоактивен йод. С помощта на специално сканиращо устройство специалистът може да измери количеството и скоростта, с която щитовидната жлеза го приема. Този тест може да се комбинира със сканиране с радиоактивен йод, за да се покаже визуално изображение на модела на поглъщане. Резултатите могат да помогнат за определяне на функцията и причината за гушата.
- Биопсия. По време на тънкоиглената аспирационна биопсия се използва ултразвук за насочване на много малка игла в щитовидната жлеза, за да се получи проба от тъкан или течност от възлите. Пробите се изследват за наличие на ракови клетки.
Лечението на гушата зависи от нейния размер, признаците и симптомите и основната причина. Ако тя е малка и функцията на щитовидната жлеза е здрава, лекарят може да предложи изчаквателен подход с редовни прегледи.
Лекарства
Медикаментите за лечение на гуша могат да включват едно от следните:
- За увеличаване на производството на хормони. Недостатъчно активната щитовидна жлеза се лекува със заместител на нейните. Лекарството левотироксин (Levoxyl, Thyquidity, други) замества Т-4 и води до това, че хипофизата освобождава по-малко TSH. Лекарството лиотиронин (Cytomel) може да бъде предписано като заместител на Т-3. Тези лечения могат да намалят размера на гушата.
- За намаляване на производството на хормони. Свръхактивната щитовидна жлеза може да се лекува с антитиреоидно лекарство, което нарушава производството на хормони. Най-често използваното лекарство, метимазол (Tapazole), също може да намали размера на гушата.
- За блокиране на хормоналните дейности. Лекуващият лекар може да предпише лекарство, наречено бета-блокер, за овладяване на симптомите на хипертиреоидизъм. Тези лекарства – включително атенолол (Tenormin), метопролол (Lopressor) и други, могат да нарушат излишните хормони на щитовидната жлеза и да понижат симптомите.
- За овладяване на болката. Ако възпалението на щитовидната жлеза води до болка, тя обикновено се лекува с аспирин, напроксен натрий, ибупрофен или сродни болкоуспокояващи. Силната болка може да се лекува със стероид.
Хирургия
Може да се наложи операция за отстраняване на цялата или част от щитовидната жлеза (пълна или частична тиреоидектомия). Тя може да се прилага за лечение на гуша при следните усложнения:
- Затруднено дишане или преглъщане
- Възли на щитовидната жлеза, които причиняват хипертиреоидизъм
- Рак на щитовидната жлеза
В зависимост от количеството на отстранената щитовидна жлеза, може
да се наложи пациентът да приема заместители на хормони на щитовидната жлеза, в зависимост от количеството на отстранената щитовидна жлеза.
Лечение с радиоактивен йод
Радиоактивният йод е средство за лечение на свръхактивна щитовидна жлеза. Дозата радиоактивен йод се приема през устата. Щитовидната жлеза поема радиоактивния йод, който унищожава клетки в нея. Лечението понижава или елиминира производството на хормони и може да намали размера на гушата.
Както и при операцията, може да се наложи пациентът да приема заместители на хормоните на щитовидната жлеза, за да поддържате подходящите нива на хормоните.
Гласови нарушения
Хората развиват гласови нарушения по много причини. Гласовото нарушение е промяна в начина, по който гласът звучи. Здравните специалисти, обучени в областта на заболяванията на ушите, носа и гърлото, и логопедите диагностицират и лекуват проблемите с гласа.
Лечението зависи от това, какво причинява промяната в гласа. То може да включва гласова терапия, лекарства, инжекции или операция.
Гласовата кутия, наричана още ларинкс, е изградена от гладка обвивка, мускули и меки, влажни участъци. Тя се намира в горната част на дихателната тръба, известна още като трахея, и в основата на езика. Гласовите връзки вибрират, за да създават звук.
Въздухът, който преминава през гласовата кутия, кара гласните струни да вибрират и ги приближава една към друга. Гласовите връзки също така помагат за затварянето на гласовата кутия по време на преглъщане, за да не се вдишва храна или течност.
Ако гласните струни се подуят или възпалят, развият образувания или не могат да се движат както трябва, те не могат да работят правилно. Всяко от тези неща може да доведе до нарушение на гласа.
Някои често срещани гласови нарушения включват:
- Ларингит
- Промени в гласа, свързани с мозъка и нервната система, известни като спазматична дисфония
- Полипи, възли или кисти по гласните струни – образувания, които не са рак
- Предракови и ракови образувания
- Парализа или слабост на гласните струни
- Бели петна, известни също като левкоплакия
Лекарят ще попита за гласовите проблеми и ще направи преглед. Преди прегледа той може да даде обезболяващо лекарство. Възможно е да използва един или повече от следните инструменти:
- Огледало.Лекарят може да постави в устата инструмент като стоматологично огледало. Инструментът е дълъг, а огледалото е под ъгъл.
- Гъвкав ларингоскоп.Това е огъваща се тръба, която съдържа светлина и камера. Поставя се през носа.
- Твърд ларингоскоп.Лекарят поставя тази твърда тръба за наблюдение през устата.
- Видеостробоскоп. Камера, комбинирана с мигаща светлина, дава възможност за преглед на забавен кадър на гласните връзки по време на движението им.
Лекарят може да използва и други тестове, като например:
- Звуков анализ. С помощта на компютър този тест може да измери всичко необичайно в звука, който издават гласните струни.
- Ларингеална електромиография.Малки игли, поставени през кожата, измерват електрическите токове в мускулите на гласните кухини.
В зависимост от диагнозата лекарят може да предложи една или повече мерки:
- Почивка, течности и гласова терапия. Както всяка част на тялото, гласните струни се нуждаят от редовна почивка и течности. Специалистите по говорна патология учат пациента да използва по-добре гласа си, да прочиства гърлото си и да пие много течности.
- Лечение на алергии.Ако дадена алергия причинява твърде много слуз в гърлото, медицинският специалист може да открие причината за алергията и да я лекува.
- Спиране на тютюнопушенето.Спирането на тютюнопушенето може да помогне за подобряване на гласа и на много други области на здравето. Например, то може да подобри здравето на сърцето и да намали риска от рак.
- Лекарства.Много лекарства могат да се използват за лечение на гласови нарушения. В зависимост от причината за гласовото нарушение те могат да намалят отока или възпалението, да третират гастроезофагеалния рефлукс или да спрат разрастването на кръвоносните съдове. Лекарствата могат да се приемат през устата, да се инжектират в гласните връзки или да се прилагат върху повърхността на гласните връзки по време на операция.
Процедури
- Отстраняване на образувания.Възможно е да се наложи отстраняване на образувания по гласните струни, дори и такива, които не са ракови, по време на хирургична интервенция. Хирургът може да отстрани израстъците с помощта на микрохирургия, лазерна операция с въглероден диоксид и, когато е подходящо, с други лазерни процедури, включително лазерно третиране с калиев титанилфосфат (KTP).
Лазерната терапия с калиев титанилфосфат е най-съвременна терапия, която лекува лезиите по гласните струни, като прекъсва кръвоснабдяването на израстъка. Това позволява отстраняване на образуванието, като същевременно се оставя непокътната най-подлежащата тъкан.
- Инжекции.Инжекциите с малки количества пречистен ботулинов токсин в кожата на шията могат да помогнат за спиране на мускулните спазми или необичайните движения. Този препарат лекува проблем с движенията, свързан с мозъка и нервната система. Това състояние, наречено спазматична дисфония, засяга гласовите мускули на ларинкса.
Понякога едната гласна струна не може да се движи. Една парализирана гласна струна може да причини хрипове. Тя също така може да причини задушаване при пиене на течности, но рядко причинява проблеми при преглъщане на твърди храни. Понякога проблемът изчезва с времето.
Ако проблемът не изчезне, една от двете процедури може да придвижи парализираната гласна струна по-близо до средата на трахеята. Всяка от двете процедури позволява на гласните струни да се срещнат и да вибрират по-близо една до друга. Това подобрява гласа и позволява на ларинкса да се затвори при преглъщане. Лечението включва:
- Инжектиране на мазнини или колаген.Инжектирането на телесна мазнина или произведен от човека колаген през устата или през кожата на шията увеличава обема на парализираната гласна струна. Това също така лекува слабостта на гласните струни.
- Тиропластика.Създава се малък отвор в тъканта, наречена още хрущял, от външната страна на гласовата кутия. Хирургът поставя имплант в отвора и го притиска към парализираната гласна струна.
Гръмотевично главоболие
Гръмотевичното главоболие отговаря на името си, тъй като се появява внезапно като гръмотевица. То е силно и болката достига своя връх в рамките на 60 секунди.
Гръмотевичното главоболие е рядко срещано. Понякога за него няма очевидна причина. В други случаи причината може да се крие в потенциално животозастрашаващи състояния, обикновено свързани с кръвоизливи в мозъка и около него. Те могат да включват:
- Кръвоизлив между мозъка и мембраните, покриващи мозъка (субарахноидален кръвоизлив)
- Спукване на кръвоносен съд в мозъка
- Разкъсване на лигавицата на артерия, която снабдява мозъка с кръв
- Изтичане на гръбначно-мозъчна течност – обикновено поради разкъсване на обвивката около нервно коренче в гръбначния стълб
- Умиране на тъкан или кървене в хипофизната жлеза
- Кръвен съсирек в мозъка
- Силно повишаване на кръвното налягане (хипертонична криза)
- Инфекция като менингит или енцефалит
- Исхемичен инсулт
При поява на гръмотевично главоболие трябва да се потърси спешна медицинска помощ.
Гръмотевичното главоболие е драматично. Симптомите включват болка, която:
- Настъпва внезапно и силно
- Достига своя връх в рамките на 60 секунди
- Може да бъде придружена от гадене или повръщане
Гръмотевичното главоболие може да бъде придружено от други признаци и симптоми, като например:
- Променено психично състояние
- Температура
- Гърчове
Тези признаци и симптоми могат да отразяват основната причина, която ги поражда.
Незабавно трябва да се потърси лекарска помощ при главоболие, което се появява внезапно и изключително силно.
Следните тестове обикновено се използват, за да се определи причината за гръмотевично главоболие:
- Компютърна томография на главата.При компютърната томография се правят рентгенови снимки, които създават напречни изображения на мозъка и главата, подобни на срезове. Компютърът комбинира тези изображения, за да създаде пълна картина на мозъка. Понякога се използва багрило на основата на йод, за да се подсили картината.
- Лумбална пункция.Лекарят отстранява малко количество от течността, която заобикаля мозъка и гръбначния мозък. Пробата от цереброспиналната течност може да бъде изследвана за признаци на кървене или инфекция.
- Ядрено-магнитен резонанс.В някои случаи това образно изследване може да се направи за допълнителна оценка. Използват се магнитно поле и радиовълни за създаване на напречни изображения на структурите в мозъка.
- Магнитно-резонансна ангиография.Апаратите за магнитно-резонансна томография могат да се използват за картографиране на кръвния поток в мозъка. Изследването се нарича магнитнорезонансна ангиография (МРА).
Лечението е насочено към причината за главоболието – ако такава може да бъде открита.
Гъбички по скалпа
Гъбичките по скалпа (tinea capitis) обикновено причиняват сърбящи, люспести и плешиви петна по главата. Петната са с пръстеновидна форма.
Това е заразна инфекция. Тя се среща най-често при малки деца и деца в училищна възраст.
Инфекцията на скалпа се причинява от често срещани гъбички. Те атакуват външния слой на кожата на скалпа и косата. Това води до накъсване на космите. Състоянието може да се разпространи по следните начини:
- От човек на човек.Гъбичките често се разпространяват чрез пряк контакт с кожата на заразен човек.
- От животно на човек.Инфектирането може да стане при докосване на животно с гъбички. Заразата може да се предаде докато се галят или разресват кучета или котки с гъбички. Гъбичките се срещат доста често при котенца, кученца, крави, кози, прасета и коне.
- От предмет на човек.Възможно е гъбичките да се разпространят чрез контакт с предмети или повърхности, които наскоро са били докоснати от заразен човек или животно, например дрехи, кърпи, постелки, гребени и четки.
Лекарства, приемани през устата, могат да унищожат гъбичките, които причиняват инфекцията по скалпа. Лечебните шампоани могат да помогнат на засегнатия да не заразява другите.
Признаците и симптомите на гъбичките по скалпа могат да включват:
- Един или повече кръгли, люспести или възпалени участъци с начупена коса на нивото на скалпа или в близост до него
- Участъци, които бавно се уголемяват и имат малки, черни точки на мястото, където косата се е откъснала
- Крехка или чуплива коса, която лесно се чупи или изскубва
- Чувствителни или болезнени участъци по скалпа
Няколко състояния, засягащи скалпа, могат да имат сходен външен вид. При поява на косопад, лющене или сърбеж по главата или друг необичаен вид на скалпа трябва да се потърси лекар. Важно е да се постави точна диагноза и да се проведе бързо лечение с предписани лекарства. Кремовете, лосионите и праховете без рецепта няма да помогнат за избавяне от гъбичките.
Лекарят вероятно ще може да диагностицира гъбичките по скалпа, като огледа засегнатата кожа и зададе определени въпроси. За да потвърди диагнозата, той може да вземе проба от косата или кожата, която да бъде изследвана в лаборатория. Изследването на проба от косата или кожата може да покаже дали е налице гъбична инфекция.
Лечението на гъбичките по скалпа изисква орален прием на антимикотични лекарства, които се отпускат с рецепта. Първият избор обикновено е гризеофулвин (Gris-Peg). Ако гризеофулвинът не действа или детето е алергично към него, може да се използват алтернативи. Те включват тербинафин, итраконазол (Spoanox, Tolsura) и флуконазол (Diflucan). Може да се наложи детето да приема едно от тези лекарства в продължение на шест седмици или повече – докато косата израсне отново. Обикновено при успешно лечение на плешивите места отново ще израсне коса и кожата ще заздравее без белези.
Лекуващият лекар може да препоръча косата на детето да се мие и с медикаментозен шампоан, отпускан с рецепта. Шампоанът отстранява спорите на гъбичките и помага да се предотврати разпространението на инфекцията сред другите или в други части на тялото.
Не е необходимо като част от лечението да се бръсне главата или да се подстригва косата.
Гъбички по тялото
Гъбичките по тялото (tinea corporis) са често срещана инфекция, която причинява обрив. Обикновено обривът е сърбящ, кръгъл, с по-светла кожа в средата.
Гъбичките често се разпространяват чрез пряк контакт с кожата със заразен човек или животно.
Лекият обрив често реагира на противогъбични лекарства, прилагани върху кожата. При по-тежки инфекции може да се наложи да се приемат противогъбични таблетки в продължение на няколко седмици.
Гъбичките са заразна инфекция, причинена от широко разпространени паразити, подобни на плесени, които живеят върху клетките във външния слой на кожата. Те могат да се предадат по следните начини:
- От човек на човек.Гъбичките често се разпространяват чрез директен контакт с кожата на заразен човек.
- От животно на човек.Заразяването може да стане чрез докосване на животно с гъбична инфекция. Може да се получи, докато се гали и разресва куче или котка. Гъбичките се срещат доста често и при кравите.
- От предмет на човек.Възможно е инфектирането да стане и чрез контакт с предмети или повърхности, които наскоро са били докоснати от заразен човек или животно, като например дрехи, кърпи, легла и спално бельо, гребени и четки.
- От почва на човек.В редки случаи инфекцията може да се разпространи сред хората чрез контакт със заразена почва. Инфекцията най-вероятно ще настъпи само при продължителен контакт със силно заразена почва.
Рискът от поява на гъбички по тялото е по-висок при хора, които:
- Живеятв топъл климат
- Имат близък контакт със заразен човек или животно
- Споделят дрехи, спално бельо или кърпи с човек, който има гъбична инфекция
- Участват в спортове, при които има контакт на кожа с кожа като например борба
- Носяттесни или ограничаващи дрехи
- Имат слаба имунна система
Гъбичната инфекция рядко се разпространява под повърхността на кожата, за да причини сериозно заболяване. Хората с отслабена имунна система, като например тези с ХИВ/СПИН, обаче могат да срещнат затруднения да се избавят от нея.
Признаците и симптомите на гъбичките могат да включват:
- Люспеста област с форма на пръстен, обикновено по седалището, торса, ръцете и краката
- Сърбеж
- Ясна или люспеста област вътре в пръстена, може би с с разпръснати подутини, чийто цвят варира от червен върху бяла кожа до червеникав, пурпурен, кафяв или сив върху черна и кафява кожа
- Леко надигнати, разширяващи се пръстени
- Кръгъл, плосък участък от сърбяща кожа
- Припокриващи се пръстени
При обрив, който не започва да се подобрява в рамките на две седмици след употреба на противогъбичен продукт без рецепта, трябва да се направи консултация с доктор. Възможно е да се налага прием на медикаменти, които се отпускат по лекарско предписание.
Лекарят може да успее да диагностицира гъбичките само като ги погледне. Той може да вземе кожни натривки от засегнатия участък, за да бъдат изследвани под микроскоп.
Ако лечението с медикаменти, които се отпускат без рецепта, не подейства, може да се наложи прием на от противогъбични лекарства, които се отпускат по лекарско предписание – например лосион, крем или мехлем, който се нанася върху засегнатата кожа. Ако инфекцията е особено тежка или мащабна, лекарят може да предпише противогъбични таблетки.
Гърчове
Гърчът е внезапен, неконтролиран изблик на електрическа активност в мозъка. Той може да предизвика промени в поведението, движенията, чувствата и нивото на съзнание. Наличието на два или повече гърча в разстояние на поне 24 часа, които нямат известна причина, се счита за епилепсия.
Съществуват много типове гърчове и те се характеризират с различни симптоми и тежест. Различават се по това къде започват в мозъка и колко далеч се разпространяват. Повечето пристъпи продължават от 30 секунди до две минути. Гърч, който продължава повече от пет минути,изисква спешна медицинска помощ.
Пристъпите могат да се появят след инсулт или травма на главата. Те могат да бъдат причинени и от инфекция като менингит или друго заболяване. В много случаи обаче причината е неизвестна.
Повечето гърчове могат да бъдат контролирани с лекарства. Овладяването им обаче може да повлияе на ежедневния живот на засегнатия. Пациентът и лекуващият лекар могат да работят заедно за постигане на баланс между контрола на пристъпите и страничните ефекти от лекарствата.
Симптомите варират в зависимост от типа на гърча и могат също така да бъдат от леки до тежки. Те може да включват:
- Временно объркване
- Втренчено гледане
- Неконтролируеми движения на ръцете и краката
- Загуба на съзнание или осъзнатост
- Когнитивни или емоционални промени. Те могат да включват страх, безпокойство или усещане, че този момент вече е преживян, известно като дежавю
Лекарите обикновено класифицират гърчовете като фокални или генерализирани. Класификацията се основава на това как и къде е започнала мозъчната активност, причиняваща пристъпа. Ако специалистите не знаят как са започнали гърчовете, те могат да ги окачествят като гърчовете с неизвестно начало.
Фокални гърчове
Фокалните гърчове са резултат от електрическа активност в една област на мозъка. Този вид пристъп може да настъпи със или без загуба на съзнание:
- Фокални гърчове с нарушено съзнание.Те са свързани с промяна или загуба на съзнание или осъзнатост, която се усеща като насън. Хората с този тип пристъпи могат да изглеждат будни, но гледат в пространството и не реагират на заобикалящата ги среда. Те могат да извършват повтарящи се движения, като търкане с ръце, движения с устата, повтаряне на определени думи или ходене в кръг. Възможно е да не си спомнят за пристъпа или дори да не знаят, че е настъпил.
- Фокалнни гърчове без нарушено съзнание.Те могат да променят емоциите, а така също и начина, по който нещата изглеждат, миришат, се усещат, имат вкус или звучат. Пристъпите обаче не водят до загуба на съзнание.
По време на тези типове гърчове хората могат внезапно да се почувстват гневни, радостни или тъжни. Някои изпитват гадене или странни чувства, които е трудно да се опишат. Тези гърчове могат да доведат до проблеми с говора и неволно потрепване на част от тялото, например ръка или крак. Те могат да предизвикат и внезапни сетивни симптоми, като изтръпване, замайване и виждане на мигащи светлини.
Симптомите на фокалните припадъци могат да бъдат объркани с други нарушения на мозъка или нервната система. Те включват мигрена, нарколепсия или психично заболяване.
Генерализирани гърчове
Гърчове, които изглежда обхващат всички области на мозъка от момента на започването им, се наричат генерализирани. Различните типове включват:
- Абсанс пристъпи. Абсанс пристъпите, които преди са се наричали петит мал (petit mal – малки припадъци), често се срещат при деца. Те обикновено карат човека да се взира в пространството или да прави едва доловими движения на тялото, като мигане на очите или присвиване на устните. Най-честопродължават от 5 до 10 секунди. Тези гърчове могат да се случват до стотици пъти на ден. Могат да се появят в серии и да причинят кратка загуба на съзнание.
- Тонични гърчове.Тоничните гърчове предизвикват сковаване на мускулите. Те обикновено засягат мускулите на гърба, ръцете и краката. Хората, които получават тези пристъпи, могат да загубят съзнание и да паднат на земята.
- Атонични гърчове. Атоничните гърчове, известни още като гърчове с падане, причиняват загуба на мускулен контрол. Хората, които получават този тип пристъпи, могат внезапно да паднат или да отпуснат главата си.
- Клонични гърчове. Клоничните гърчове са свързани с повтарящи се потрепващи мускулни движения. Те обикновено засягат шията, лицето и ръцете от двете страни на тялото.
- Миоклонични гърчове.Миоклоничните гърчове обикновено се проявяват като внезапни кратки потрепвания или свивания на ръцете и краката. Често няма загуба на съзнание.
Тонично-клонични гърчове. Тонично-клоничните гърчове, които преди са били наричани гранд мал (grand mal seizures – големи пристъпи), са най-тежкият вид епилептичен припадък. Те могат да предизвикат внезапна загуба на съзнание, сковаване на тялото и треперене. Понякога водят до загуба на контрол над пикочния мехур или прехапване на езика. Могат да продължат няколко минути. Тонично-клоничните припадъци може също така да започнат като фокални, които след това се разпространяват и обхващат по-голямата част или целия мозък.
След получаване на гърч лекарят ще прегледа обстойно симптомите и медицинската история. Той може да назначи няколко теста, за да определи причината за гърча и да прецени каква е вероятността пациентът да получи друг.
Тестовете могат да включват:
- Неврологичен преглед.Лекарят може да оцени поведението, двигателните способности и умствените функции.
- Кръвни изследвания.Може да бъде взета кръвна проба, за да се провери нивото на кръвната захар и да се търсят признаци на инфекции или генетични заболявания. Лекарят може също така да провери нивата на солите в организма, които контролират баланса на течностите. Тези соли са известни като електролити.
- Лумбална пункция,известна като спинална пункция. Ако лекарят подозира инфекция като причина за гърча, може да се наложи да бъде взета проба от гръбначно-мозъчната течност за изследване.
- Електроенцефалограма (ЕЕГ).При този тест електроди, прикрепени към скалпа, записват електрическата активност на мозъка. Електрическата активност се изобразява като вълнообразни линии на ЕЕГ записа. ЕЕГ може да разкрие модел, който да покаже дали има вероятност пристъпът да се повтори.
ЕЕГ изследването може да помогне на лекуващия лекар да изключи други състояния, които имитират епилепсия. В зависимост от конкретния случай, това изследване може да се извърши в клиника, през нощта в домашни условия или в продължение на няколко нощи в болница.
Образните изследвания могат да включват:
- Ядрено-магнитен резонанс).Магнитно-резонансната томография използва мощни магнити и радиовълни, за да създаде подробен изглед на мозъка. Тя може да покаже промени в мозъка, които биха могли да доведат до гърчове.
- Компютърна томография (КТ).Компютърната томография използва рентгенови лъчи за получаване на напречни изображения на мозъка. Тя може да разкрие промени в мозъка, които биха могли да доведат до припадък. Тези промени могат да включват тумори, кръвоизливи и кисти.
- Позитронно-емисионна томография (ПЕТ).При ПЕТ сканирането се използва малко количество радиоактивен материал с ниска доза, който се инжектира във вена. Материалът помага да се откроят активните области на мозъка и да се открият промени.
- Еднофотонна емисионна компютърна томография (SPECT).При SPECT изследването се използва малко количество радиоактивен материал с ниска доза, който се инжектира във вена. Тестът създава подробна 3D карта на кръвотока в мозъка, който се случва по време на пристъп.
Лекуващият лекар може да назначи и вид SPECT тест, наречен субтракционен иктален SPECT и корелация с МРТ (SISCOM). Тестът може да предостави още по-подробни резултати. Този тест обикновено се прави в болница с нощен ЕЕГ запис.
Не всеки, който е получил един гърч, ще получи друг. Тъй като един епизод може да бъде изолиран инцидент, лекарят може да реши да не започва лечение, освен ако пациентът не е имал повече от един пристъп.
Оптималната цел при лечението на гърчовете е да се намери най-добрата възможна терапия за спирането им, с възможно най-малко странични ефекти.
Лекарства
Лечението на гърчовете често включва използването на антиепилептични лекарства. Съществуват много различни варианти на такива медикаменти. Повечето хора с епилепсия спират да получават припадъци, след като изпробват само едно или две лекарства.
Целта на медикаментите е да се намери това, което действа най-добре за конкретния пациент и предизвиква най-малко странични ефекти. В някои случаи лекуващият лекар може да препоръча повече от едно лекарство.
Намирането на подходящия препарат и дозировка може да бъде сложно. Възможно е да се наложи да се изпробват няколко различни медикамента. Често срещаните странични ефекти могат да включват промени в теглото, замаяност, умора и промени в настроението. Много рядко по-сериозни странични ефекти могат да причинят увреждане на черния дроб или костния мозък.
Лекарят вероятно ще вземе предвид състоянието на пациента, колко често има пристъпи, възрастта му и други фактори, когато избира кое лекарство да предпише. Той ще прегледа и всички други медикаменти, които болният може да приема, за да се увери, че антиеплептичните препарати няма да взаимодействат с тях.
Хранителна терапия
Спазването на кетогенна диета може да подобри контрола на пристъпите. Тя е с високо съдържание на мазнини и много ниско съдържание на въглехидрати. Спазването ѝ обаче може да бъде предизвикателство, тъй като позволеният набор от храни е ограничен.
Вариации на високомазнинната и нисковъглехидратна диета също могат да бъдат полезни, но не толкова ефективни. Те включват диетите с нисък гликемичен индекс и диетата на Аткинс. Тези модифицирани диети все още се проучват.
Хирургия
Ако лечението с поне две антиепилептични средства не е ефективно, хирургична интервенция може да бъде опция. Целта на операцията е да се спре появата на гърчове. Тя е най-ефективна при хора, които имат пристъпи, които винаги започват на едно и също място в мозъка. Съществуват няколко вида хирургични интервенции, включително:
- Лобектомия. Хирурзите откриват и отстраняват областта от мозъка, където започват пристъпите.
- Термична аблация, наричана още лазерна интерстициална термична терапия. Тази по-малко инвазивна процедура насочва силно концентрирана енергия към определено мястов мозъка, където започват пристъпите. По този начин се унищожават мозъчните клетки, които причиняват припадъците.
- Множествена субпиална трансекция.Този вид операция включва извършването на няколко разреза в области на мозъка, за да се предотвратят припадъците. Обикновено се прави, когато областта на мозъка, в която те започват, не може да бъде безопасно отстранена.
- Корпус калосотомия.При тази операция се прекъсва мрежата от връзки между невроните на дясната и лявата половина на мозъка. Тя се прилага за лечение на пристъпи, които започват в едната половина на мозъка и преминават в другата половина. Въпреки това, дори и след операцията, гърчовете могат да продължат да се появяват от страната на мозъка, от която са започнали.
- Хемисферотомия. При тази операция едната страна на мозъка се отделя напълно от останалата част на мозъка и тялото. Този вид интервенция се използва само когато лекарствата не са ефективни за овладяване на пристъпите и когато пристъпите засягат само половината от мозъка. След нея могат да бъдат загубени много ежедневни функционални способности. Децата обаче често могат да възстановят тези способности с помощта на рехабилитация.
Електрическа стимулация
Ако областта на мозъка, в която започват пристъпите, не може да бъде отстранена или връзката с нея да бъде прекъсната, могат да помогнат устройства, които осигуряват електростимулация. Те, наред с продължителната употреба на лекарства против гърчове, могат да намалят пристъпите. Устройствата за стимулация, които могат да предложат облекчаване на пристъпите, включват:
- Стимулация на блуждаещия нерв.Устройството, имплантирано под кожата на гърдите, стимулира блуждаещия нерв в областта на шията, като изпраща сигнали до мозъка, които потискат пристъпите.
- Реактивна невростимулация.Под повърхността на мозъка или в мозъчната тъкан се имплантира устройство. То може да открива пристъпна активност и да подава електрическа стимулация за спиране на пристъпа.
- Дълбока мозъчна стимулация.Хирурзите имплантират тънки проводници, наречени електроди, в определени области на мозъка, за да произвеждат електрически импулси. Импулсите регулират мозъчната активност, която причинява припадъците. Електродите се прикрепят към устройство, подобно на пейсмейкър, което се поставя под кожата на гърдите. То контролира количеството на произвежданата стимулация.
Бременност и гърчове
Жените, които са имали гърчове, обикновено могат да имат здрава бременност. Понякога обаче могат да се появят вродени дефекти, свързани с някои лекарства. По-специално валпроевата киселина – лекарство за генерализирани гърчове – се свързва с когнитивни дефицити и дефекти на невралната тръба, като спина бифида, при бебета. Американската академия по неврология препоръчва на жените да не използват валпроева киселина по време на бременност поради рисковете за техните бебета.
Важно е рисковете да бъдат обсъдени с лекуващия лекар. Създаването на план преди забременяването е особено важно. В допълнение към риска от вродени дефекти, бременността може да промени нивата на приеманото лекарство.
В някои случаи може да е подходящо да се промени дозата на антиепилептичния медикамент преди или по време на бременността. Целта е жената да бъде на най-ниската доза от най-безопасното лекарство, което е ефективно за контрол на пристъпите.
Приемането на фолиева киселина преди бременността може да помогне за предотвратяване на някои усложнения, свързани с приема на антиепилептични лекарства по време на бременност. Фолиевата киселина се съдържа в стандартните пренатални витамини. Препоръчва се всички хора в детеродна възраст да приемат фолиева киселина, докато вземат лекарства против припадъци.
Контрол на раждаемостта и антиепилептични лекарства
Някои антепилептични медикаменти могат да променят ефективността на противозачатъчните. Лекуващият лекар трябва да бъде попитан дали придписаното лекарство взаимодейства с противозачатъчните. Може да се наложи да се обмислят други форми на контрол на раждаемостта.