Това е история, стара колкото преподаването. Малките деца се взират в пространството по време на час, като че ли не обръщат внимание на урока и на всичко, което се случва около тях.
Сара-Ривка Бас обаче, начална учителка в Бруклин, е установила, че много деца, които сякаш не обръщат внимание, всъщност усвояват повече информация, отколкото изглежда.
„Позволявам на децата в класа ми да използват фиджет спинер, защото той действително помага на някои деца да внимават. Ако видя, че работоспособността им намалява, това означава, че го използват като играчка, а не като средство за повишаване на вниманието, и се съсредоточават върху спинъра, затова ще им го отнема“, казва тя.
При много деца спинърът всъщност помага да се съсредоточат върху учебния материал.
„Като преподавател знам, че може да има много деца, които сякаш внимават и могат да се взират в лицето ми по време на урока, но не усвояват и не запазват никаква информация“, казва Бас. „Други деца се съсредоточават по-добре, когато в същото време правят и нещо друго“,обяснява тя.
Мозъците на децата
Вече има изследвания, които показват, че Бас може би е права. Ново проучване разкри, че очевидната неспособност на децата да обръщат внимание всъщност може да им позволи да се справят по-добре от възрастните и да запазват информация, която им е казано да игнорират, по начин, по който възрастните не могат.
Учените са изследвали 24 възрастни – на средна възраст 23 години – и 26 деца на възраст от 7 до 9 години. Всеки от тях е трябвало да наблюдава серия от четири илюстрации: бръмбар, кола, стол и дърво. Изображенията са били придружени от фон от точки, които се движат нагоре, надолу, наляво или надясно.
Всеки участник в изследването е трябвало да наблюдава изображенето, докато е бил поставен в апарат за ядрено-магнитен резонанс. Мозъчната му активност е била измервана, за да се покаже кои области на мозъка са били най-ангажирани.
В един момент от изследването на участниците било казано да игнорират движещите се точки и да натиснат бутон, когато един от четирите обекта се появи повече от веднъж. В друга фаза те са помолени да игнорират обектите и да натиснат бутон, когато точките се движат в една и съща посока повече от веднъж.
Когато изследователите сравнили точността на децата и възрастните при изпълнението на двете задачи, те установили, че мозъкът на възрастните е показал повишена активност за информацията, върху която са били помолени да се съсредоточат.
Мозъците на децата, от друга страна, представили както това, което са били помолени да приоритизират, така и другото, за което им е било казано да игнорират. С други думи, те са били в състояние да декодират и двата набора от информация едновременно.
По-специално, изследователите установили, че възрастните са имали висока точност за фокусиране само върху това, което се е очаквало от тях. Децата обаче са били в състояние да декодират и двете еднакво добре.
„Този донякъде изненадващ резултат показва, че вниманието работи по различен начин в детските мозъци, което вероятно позволява на децата да научават факти, които не са непосредствено свързани с дадената задача“, казва старшият автор Ейми Фин, която е доктор на науките и преподавател в Университета в Торонто.
„Настоящите данни показват, че в сравнение с възрастните децата са чувствителни към повече информация в околната среда, която е извън непосредствените им цели. Тази чувствителност може да бъде полезна, когато те трябва наведнъж да научат за множество аспекти на нашия богат на информация свят или когато целите им се променят“, пишат авторите.
Водещият автор д-р Йелан Юнг, която е работила по изследването като дипломант в Университета в Торонто, а сега е постдокторант в Университета „Емори“ в Атланта, уточнява в съобщение за пресата: „Идеята, че децата имат по-слаби способности за внимание от възрастните, не ни е чужда, но не знаехме как това слабо внимание ще се отрази на начина, по който мозъкът им получава и задържа друга информация“.
„Нашето изследване запълва тази празнина в знанията и показва, че слабото внимание на децата ги кара да задържат повече информация от околния свят, отколкото възрастните“, заявява Юнг.
Развиване на инстинкт за това кой наистина обръща внимание
Фин казва, че проучването няма „преки последици“ за децата с ADHD (Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност), които не са били във фокуса на изследването на учените. Бас обаче твърди, че е забелязала, че наличието на втора дейност, с която да се занимават – като например рисуване или игра със спинър – може да бъде от полза за повишаване на вниманието при децата с ADHD.
Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.