доц. Даниела Илиева- Да се запознаеш със себе си е най-важното познанство

КАКВО Е ПРОТОКОЛЪТ И ЕТИКЕТЪТ ЗА ТЕБ?
Това е едно познание, което разбрах доста рано, че е абсолютно необходимо. Много пъти съм разказвала историята, в която се сблъсках с неудобството да не познавам правилата на етиката и протокола – в международна среда, много мила покана. Разбира се, моите домакини дипломати бяха много добре обучени, не показаха по никакъв начин възмущение или изобщо впечатление от моите гафове. Тогава наистина се почувствах неудобно, с дефицит на знание, което е необходимо
за общуване в такива среди. Често казваме, че ако говориш езици, това е достатъчно. Това не е така! Има специфични комуникационни
техники, правила, които е добре да спазваме, за да се чувстваме добре и комфортно в дадена ситуация.

ТАЗИ СИТУАЦИЯ НАКАРА ЛИ ТЕ ДА ИЗПИТАШ ОПРЕДЕЛЕНИ ЕМОЦИИ?

Не изпитах потъващ в земята срам, благодарение на дипломатичните обноски на домакините, но това определено отключи едно любопитство към този свят – света на общуване в различни среди, в различни обстановки. Етикетът и протоколът всъщност са знанията и уменията ние да се чувстваме комфортно във всяка среда и да можем да се отдадем на общуването с отсрещния човек пълноценно.

КАКВИ СА РАЗЛИКИТЕ В ЕТИКЕТА И ПРОТОКОЛА?

Имаме неформална, полуформална и формална среда. Има, разбира се, отношения, които се деформализират с времето. Нормално, с времето формалността намалява в дадени отношения, но е хубаво да

добием този усет и това става само чрез практикуване на тези правила. В последните години забелязваме намаляване на формалността, обезвъздушаване на облеклото, обноските и т.н. Нещата стават доста

по-лежерни, за радост на всички нас. Разбира се, има места, има случай и ситуации, в които поканата и дрескодът са специфично обозначени. Тогава ние трябва да се придържаме към установената от домакините формалност.

ЕТИКЕТЪТ ИЗИСКВА ЛИ УМЕНИЯ НА АКТЬОР?

Разбира се, човек не трябва да забравя себе си и да се загърбва изцяло. Това е често срещан въпрос. Не рядко ми казват: „Да, аз ще се правя на палячо. Да, тук трябва да се правя на маймуна, при условие, че аз съм си аз и като цяло имам цялото самочувствие на добри обноски и поведение“. Ами питаш ли ме колко ми е трудно, когато някой ми подаде една такава умряла ръка, като умряла риба насреща, а аз обучавам хората представително да се ръкуват? Просто често изпитвам желание така да плясна някой през ръцете, но не може. Кореспондираме на това, което имаме отсреща в първите няколко минути, но, разбира се, доколкото е допустимо и е ок за нас. Това го правим с една-едничка мисъл – колкото по-бързопостигнем тази златна среда, толкова по-бързо ще постигнем желаното от нас в това общуване. Всичко зависи от целта, така бих отговорила.

ВСЯКА ЦЕЛ ЛИ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПОСТИГНАТА ЧРЕЗ ЕТИКЕТА?

Тук навлизаме в психология, но не е нужно всяка цел да бъде постигната с едни и същи инструменти. Разбира се, има различни начини и подходи. Това е изкуството на общуването. Ние трябва да реагираме ситуационно, т.е. нямаме единна рецепта. Ето, днес

сме се подготвили с теб, обсъдили сме мястото, срещата, локацията. Получила съм въпросите и пак – сами виждаме – излизаме от преди това установените въпроси, защото самият разговор ни води. Така е общуването с хора, а те все пак са живи същества с настроения и

минало, ако щеш и с астрологични постановки. За това често казвам, че комуникацията диша и се променя, защото ние дишаме и се променяме. Всичко това, пак подчертавам, изисква ситуационна реакция. Реагиране спрямо ситуацията.

В ПОСЛЕДНИТЕ ДВЕ ГОДИНИ Е АКТУАЛНО ДА ВАДИМ ХОРАТА ОТ ЗОНАТА ИМ НА КОМФОРТ. ТОЗИ МЕТОД ДО КАКВО ВОДИ?

Този подход има своето място. Това, което често казвам на моите клиенти, е, че най-валидната рецепта, най-валидната статистика е твоята собствена статистика. Ако в даден момент човек се чувства не на своето място, не в кондиция, не добре по някаква причина, най- правилната рецепта и статистика е да търси в собствената си история

– кога преди и по каква причина се е чувствал по такъв начин, колко дълго е продължило това и кое е нещото, което го е изкарало от това състояние. Защото ние сме пълни с ресурси и най-често клиентът намира в себе си всички отговори. Често казвам на хората, търсещи правилната половинка, че няма как да срещнеш присъщ за тебе човек на неприсъщи за теб места. Същото е валидно и в търсенето на решения за различни ситуации. Няма как да подходиш по присъщ за теб начин, да се справиш със ситуация, валидна за теб, по неприсъщ за теб начин. Тоест, в заключение бих казала, че няма как днес да накараш мен да се облека с неща, които не са част от моя дрескод и ампоа.

ЧРЕЗ ТАЗИ ТЕХНИКА МОЖЕМ ЛИ ДА НАРАНИМ ЧОВЕК?

Има много рискове. В личен аспект, разбира се! Ако разгледаме бизнес и лични отношения – когато някой е в нетипична за него среда или лична връзка, рано или късно се уморява. Това е влизане в роля. Доста влюбени хора го правят това нещо. В такива консултации, когато проблемът е личен, винаги прозирам когато някои два – три – шест месеца, та и година играят роля заради партньора си. От любов, с илюзията за любов. Рано или късно ти омръзва това нещо, което не си ти, и казваш край на ролята, това не е моето нещо. И тогава се

появява конфликтът. В бизнес аспект – не случайно още от първи курс преподаваме организационна култура, ценностна система на студентите по дисциплината „Мениджмънт“. Защото всички ние образуваме и формираме ценностната си система до 21-годишна възраст. И ако твоята ценностна система се е формирала различно и има сблъсък с организационната ценностна система на една фирма, тогава вече имаме конфликт и проблем с даден

човек, който не се чувства вече на място. Представи си само ти какъв потенциал имаш, когато се чувстваш на място и колко важно е това за теб. Ти растеш, ти избуяваш. Така е и във връзките – когато си в

правилната връзка, се превръщаш в едно по-добро твое аз. И обратното- когато не се чувстваш добре, ти се отдалечаваш от твоята по-добра версия.

КАКВО БИ ПОСЪВЕТВАЛА ХОРАТА В БИЗНЕСА И В ЛИЧНИТЕ ОТНОШЕНИЯ?

Като цяло ще отговоря кратко на този въпрос. Най-важното нещо е до 21- годишна възраст хората да се запознаят добре със себе си. Да изучаваме обстановката около нас и да се огледаме в хората срещу нас, защото от всеки можем да научим нещо и да се доразвием като личности.

ИМА ЛИ СЪВЪРШЕНСТВО В ОБНОСКИТЕ?

Дали е нужно? Забелязала съм, че когато ме поканят в обучения, повечето хора очакват срещу тях жена с кок и строго облекло. А най- важното е да накараме отсрещната страна да се чувства добре в нашата компания. Това е основно правило в етикета. По-добре да бягаме от този перфекционизъм, той не е нужен. Винаги се случва нещо да падне, да се счупи. Това са ситуациите, в които реагираме, сякаш нищо не е станало. Защото всеки един гаф, ако му обръщаме особено голямо внимание, му придаваме много по-голяма значимост. Искренният интерес към човека отсреща – това винаги ще бъде на мода и ще бъде истинският перфекционизъм в общуването.

ИМА ЛИ ФОРМАЛНОСТ В ОБЩУВАНЕТО?

Разбира се! Имаме строго формален етикет, от който не можем да избягаме. Има строг протокол, който също е добре да остане, но виждаме, дори и при кралета и кралиците, че просто всичко се олекотява и деформализира.

В БЪЛГАРИЯ ИМА ЛИ ИНТЕРЕС КЪМ ЕТИКЕТА?

Да, разбира се! Не само към етикета като цяло, а към подобрение на комуникационните умения в различни среди и обстановки. За моя радост доста организации от банковия сектор, от фармацевтични сектори др. търсят начини да надградят уменията на екипите си.

КАКВО ЗА ТЕБ Е ЛЮБОВТА?

Ами любовта е късмет. Не всеки има късмета в този живот да срещне любовта. Любовта няма тази стойност, ако ти не обичаш себе си. Важно е да се грижиш за себе си, не само заради някой, а за себе си.

Последната статия в моя блог е „Любовта иска време“. Обичта между родител и дете иска време, любовта между двама влюбени, за да остане, иска време.

Качествено, ефективно време, с искрен интерес към отсрещния човек.

Тогава има шанс от влюбване да се превърне в голяма любов, а не да е влюбване, което изгаря и отминава.

КЛИШЕ ЛИ Е ТВЪРДЕНИЕТО, ЧЕ ЛЮБОВТА ТРЪГВА ОТ САМИТЕ НАС?

Да, защото тогава имаме скъсена дистанция.

Ако ти се оглеждаш в собствените си очи и се харесваш, тогава, оглеждайки се в очите на любовта, ще се

видиш с още по-красиви очи. Обаче, ако ти не

се харесваш и не се виждаш като красив човек, представи си колко време ще отнеме, за да се видиш така прекрасен в очите на другите. Ако някой трябва да се сблъска с твоите демони и тепърва да те отървава от тях, ще е много трудно.

АКО МОЖЕШ ДА ПРОМЕНИШ ЕДНО НЕЩО В СВЕТА, КОЕ БИ БИЛО ТО?

Да убедя хората, че най-важното познанство е това да се запознаеш със себе си.

ЛЕСНО ЛИ СЕ УБЕЖДАВАТ ХОРАТА?

Зависи кога си ги срещнал и на какъв етап. Но по-скоро не. По-скоро е трудно.

КАКВО БИ ПОСЪВЕТВАЛА ХОРАТА, КОИТО ГИ Е СТРАХ ДА ПОСЕТЯТ КОНСУЛТАЦИЯ С ПРОФЕСИОНАЛИСТ?

Когато някой е достигнал до идеята за терапия, тогава е донякъде лесно. Защото започва да търси правилния терапевт, правилната терапия – психо, НЛП и др. Преди това обаче е тази резистентност и страх, защото хората не обичат да се разголват. Кой обича да си разкрие раните и травмите, а някой да ровичка в тях? Вече има толкова модерни подходи в терапията, бързи и лесни техники. Изобщо вече всички терапевтични техники се насочват към това да не мотаеш клиента/пациента дълго във времето, до безкрай, а много бързо да го доведеш до желаната от него промяна. Най-трудно е когато човека идва, без да е формулирал своето желание – имам някакъв проблем, това, това и това не искам.

Изисква време да формулираме това, което иска клиентът.

НАКРАЯ ИСКАМ ДА ТЕ ПОПИТАМ КАК СИ ?

Днес – супер. Като при всеки човек, има дни, в които не се чувстваме така. Но отново, познавайки се, запознавайки се със себе си, знаеш кога пак така не си бил добре. Днес съм супер, станах навреме, общувах с децата си, направих сандвичи, дойдох на време, всичко се случва

по план. Но планът изисква план. За да съставиш добър план и да го изпълниш, това изисква своето планиране.

Tags: No tags

Comments are closed.