Доц. д-р Константин Гроздев – Бариатричните операции лекуват и придружаващите затлъстяването заболявания

Те са единственият метод, който дава шанс за ремисия на пациентите със захарен диабет тип 2, казва началникът на клиниката по хирургия към МБАЛ „Света София“

ВИЗИТКА

Доц. д-р Константин Гроздев е началник на клиниката по хирургия към МБАЛ „Света София“. Председател на Българското дружество по бариатрична/метаболитна хирургия. Член на Световната федерация за хирургия на затлъстяването и метаболитните заболявания. Носител на наградата „Акад. д-р Асен Хаждиолов“ на Медицински университет – София за високи постижения в областта на медицинската наука и преподаване.
Автор е на над 50 научни публикации в областта на лапароскопската хирургия през един разрез, онкохирургията на дебелото черво, рекутма и стомаха, лапароскопското лечение на диафрагмалните хернии и туморите на надбъбречните жлези. Има над 1000 лапароскопски операци.

Доц. Гроздев, да обясним първо какво е бариатрична/метаболитна хирургия?


Бариатричната хирургия напоследък се нарича метаболитна, но всъщност значи едно и също нещо. Това е метод за лечение на затлъстяването – хронично заболяване, което има различни стадии. В най-тежките форми на това заболяване, когато пациентите са с т.нар. болестно затлъстяване, трябва да се прибегне до такъв вид хирургия. Това е спасението за тях.


Как, благодарение на Вашия екип, МБАЛ „Св. София“ стана едниственият у нас референтен център за бариатрична хирургия?


Това е най-голямата новина от последните месеци, която ме кара да се гордея много с екипа си и болницата, в която работя. Това е едно голямо признание от институция, която ни дава възможност да обучаваме специалисти от България и цял свят на лапароскопска хирургия и по-специално на този вид бариатрична хирургия. Изключително щастлив съм, че в бъдеще ще работим в тази посока.


Защо световният бранд Johnson & Johnson избра точно Вашия екип и реши на Вас да предоставя високоспециализирани медицински консумативи. Това с какво ще е полезно за пациентите?


Основното е критерият, на който отговаря болницата и съответно екипът. Ние залагаме главно на професионализма и опита, който имаме с този вид операции. Разбира се и на добрата колаборация, която имаме с Johnson & Johnson от доста години. Добре си партнираме и дойде време, когато вече трябваше да направим такъв център за пациентите. Разбира се, че колаборацията, която имаме с Johnson & Johnson и с такива международни центрове, ще е от полза за пациентите. Освен всичко има възможност да се прави обмен. Не е тайна, че цената на бариатричните операции не се поема от Здравната каса в България и в тази посока ще има облекчение за пациентите.


Вие къде сте се обучавал на този вид хирургия и колко пациенти до момента са минали през вашата болница?


Лапароскопската хирургия са безкръвните операции, както ги наричат, миниинвазивна хирургия. Ще станат повече от 10 г., откакто отидох в Европейското училище по лапароскопска хирургия в Брюксел, което също е един световен референтен център, подобен на нашия, и прекарах 2 г. от специализацията си. Там основната дейност от лапароскопската хирургия беше за лечение на пациенти със затлъстяване. Това е мястото, където се учих на бариатрична/метаболитна хирургия.


Метаболитната хирургия до колко е навлязла у нас?


От доста време се извършват тези операции. Това, което липсваше до скоро, и което успяхме да направим с другите колеги, е да създадем през 2020 г. дружество по такъв вид хирургия, на което аз съм председател. Обедихме усилията си в тази посока, за да може да разпространим и популяризираме този вид хирургия и да дадем максимално най-доброто на нашите пациенти. Така че може би правилният отговор на въпроса ви е, че отскоро това започна да се прави както трябва и както се прави навсякъде по света.


При какви показатели се препоръчват тези интервениции?


Показателите идват от вида затлъстяване. В определянето на това кой пациент е подходящ или не ние използваме индекс на телесна маса (ИТМ). Този индекс представлява отношението на ръста и килограмите на пациента. Пациенти с индекс на телесна маса над 35, а вече по съвременните препоръки, които са съвсем отскоро – дори и над 30, трябва да потърсят хирург и да се обсъди помощ с такъв вид операция. Грубо казано, един пациент с над 100 кг – 110-120 кг, вече трябва да се замисля за такава операция. Има и някои по-особени показания, които много малко хора знаят, а те всъщност са много разпространени в цял свят и влизат в стандартите на доста държави. Това е, че този вид операции лекуват и придружаващите заболявания на затлъстяването, а те са доста. Най-основното от тях е захарният диабет тип 2. Всъщност единственият метод, който дава шанс за ремисия на пациентите със захарен диабет тип 2, е този вид хирургия. Затова тя вече по-скоро се нарича метаболитна – защото тези операции лекуват метаболизма на пациента, в частност захарния диабет като едно метаболитно заболяване.

С Вашия екип извършвате няколко вида операции. Разкажете ни за тях?


Има няколко операции, които са приети като стандарт в света, ние също ги предлагаме. Първото, което е важно и трябва да се знае, е че това са, пак повтарям, безкръвни операции, т.е. максимално щадящи за пациента. Правят се няколко дупчици на коремната стена от порядъка на 1 см, не се прави голям разрез, и техниките основно са надлъжна 2/3 резекция на стомаха, която е придобила повече популярност като банан или ръкав. Другата голяма група са стомашните байпаси, които също имат няколко разновидности.


Какво представлява вертикалната стомашна резекция и кога се препоръчва този тип операция?


Това всъщност е този тип ръкав или банан, за който споменах – операция, при която 2/3 от стомаха надлъжно се прерязват и се отстраняват от организма. При тази операция пациентът остава с по-малък стомах, с вместимост някъде около 150 мл. Какъв е ефектът от нея? Първо, по-малкият стомах не позволява на пациента да се храни с огромни количества, а точно с толкова, колкото му е необходимо. Второ, в основата на лечението е метаболизмът, който страда при тези хора. Метаболитният ефект е, че в остранения стомах се намират едни клетки, които отделят хормона грелин. Това е хормон, който е отговорен за апетита и чувството за ситост у тези пациенти и участва в различни нервно-хормонални регулации, които контролират метаболизма.

Индикациите са строго индивидуални, не може точно да се обобщи за кой човек коя операция е показана. По-скоро подходът към всеки пациент трябва да е индивидуален. Той зависи от много фактори и от широк екип от специалисти, които преди това преглеждат пациента и определят точно кой вид операция ще е най-подходящ. Хирургът има водещо място в този екип.

А какво представлява стомашният байпас и кога се прави той?

Стомашният байпас е другата голяма група операции. При тази операция стомахът отново се прерязва, става още по-малък на размер – около 25-30 мл, но тази част, която се прерязва, не се отстранява от организма както при надлъжната 2/3 резекция. Тя си остава в нормално положение, но храната не преминава през другия стомах. Наименованието байпас идва от там, че се байпасира преминаването на храната през гастроинтестиналния тракт, заобикалят се дванадесетопръстника и част от тънките черва. Тук, освен по-малкия стомах, като механизъм за действие имаме и невъзможност за усвояване на част от вредните съставки на храната, които се приемат – основно някои въглехидрати и мазнини. А метаболитният ефект се получава от това, че заради това заобикаляне на пътя на храната, всъщност се променя секрецията на различни хормони и пептиди, които се отделят от тънките черва и които също участват в регулацията на метаболизма. Много съвременни медикаменти, които са за лечение на захарния диабет, са насочени именно към регулация на тези пептиди. С една такава операция ние това го получаваме наготово, все едно сме приели всички възможни медикаменти за лечение на този вид заболяване.


Преди бяха актуалните стомашните пръстени. Те част ли са от бариатричната хирургия и поставят ли се още?


Точно така, има такава популярна практика, вкючително и в България. Тя започва някъде в 90-те години, когато навлизат и безкръвните операции. Тогава започват да се поставят стомашни пръстени – на вид и на обясненение една доста проста интервенция, при която се поставя чуждо тяло във вид на пръстен около стомаха, в горната му част. Идеята на този пръстен е да стесни стомаха и да не позволява да се ядат големи количества храна. Тази операция е все още позволена и регламентирана, но е с доста странични ефекти, защото е с чуждо тяло. Този пръстен създава доста проблеми в годините, той може да предизвика перфорация на стомаха, да мигрира в гръдния кош, създават се после проблеми с рефлуксна болест. Описани са още доста проблеми при такива пациенти. Един от принципите на бариатричната хирургия, освен всичко останало, е задоволителен ефект в дългосрочен план – пациентът да редуцира теглото и да се излекува от придружаващите му заболявания, но да ги задържи за дълъг период от време. Т.е. човек цял живот да бъде здрав и в добро състояние. Тези пръстени не дават това. Натрупаният опит от 20-30 г. показа, че в годините такива хора свикват с този пръстен, започват да го излъгват, стомахът се разширява над него и те започват да качват наново килограми. Тоест, наред с рисковете, които тази операция крие, има всъщност и незадоволителни ефекти в дългосрочен план. Позволено е все още да се извършва, но само в държави, където здравната система е толкова добра, че може да проследява такива хора много стриктно, без да ги поставя в някакъв риск в дългосрочен план.


Какво представлява абдоминопластиката и кога се налага тя?


След бариатрична/метаболитна хирургия пациентите редуцират доста килограми. В рамките на 2 години те могат да редуцират, в зависимост от това от какво тегло тръгват, над 100 кг. Имам пациенти, които са с редукция даже и до 150-160 кг. , тъй като съм оперирал и хора, които са над 200, почти 300 кг. След една такава редукция на тегло остава излишна кожа, която е преразтегната и е основно в областта на корема. След 2 г., когато се стабилизира теглото на тези пациенти, тази кожа създава козметични проблеми и притеснява пациентите. Затова като козметична операция се препоръчва абдоминопластиката, при която се изрязва този вид излишна кожа. Между другото такава излишна кожа се получава и в областта на седалището, бедрата, мишниците и гърдите, т.е. има и друг вид процедури, които естествено са възможни да се извършват при нас. Работим и с пластични хирурзи, които също са част от нашия екип, но бариатричната/метаболитна хирургия не е пластична хирургия. Тези допълнителни процедури, които се явяват след време след такава операция, са в областта на естетичната хирургия.
Добре е, че при вас може да предложите комплексно обслужване на пациента.
Да, това е много важно условие изобщо за навсякъде, където се развива такъв тип хирургия. Важно е съответният център да предложи комплексно обслужване на тези хора – от проследяването, до операцията – бариатричната и козметичната. Всичко трябва да бъде на едно място.


През какви специалисти и през какви изследвания трябва да премине един пациент, на когото предстои да се направи бариатрична операция?


Важно е да се знае, че пациентите със затлъстяване, носейки болестността на този проблем, се нуждаят от доста изследвания и подготовка преди операциите. Грешно е битуващото мнение на хората, че едва ли не тези операции са много прости, тъй като те наистина са безкръвни. Пациентът влиза и казва „Утре може ли да ме оперираш?“. Това няма как да се случи, защото аз трябва да съм сигурен, че този пациент е здрав от горе до долу или ако има някакъв проблем, това предварително трябва да се коригира. Затова трябва да бъдат направени широк кръг от изследвания и консултации при различни специалисти – консултация с диетолог, гастроентеролог, психолог, ендокринолог. Причината е, че доста от тези пациенти имат придружаващи заболявания като диабет, проблеми с липидния профил, високо кръвно. Трябва да ги види каридолог, да се направят съответните изследвания на сърцето, на белия дроб. Изглежда много, но когато се прави на място, където това е рутиннно, изследванията могат да станат в рамките на няколко дни. Пациентите не трябва да подценяват това нещо. Задължително е да се подлагат на такива изследвания преди интервенциите, а не просто да отиват някъде – дори и в чужбина. Има такава практика с пациенти – отиват като на медицински туризъм, правят си тази операция без никакви предварителни изследвания. След това нещата ставата доста сложни.


Какъв е периодът на въстановяване след една такава хирургична интервенция?

Възстановяването е доста бързо, както е с повечето лапароскопски операции. На практика след оперативната интервенция пациентът вечерта се е изправил на крака, може да ходи, да се самообслужва. В рамките на следващите дни започва захранване, което е много важно, защото това са интервенции върху стомаха. Спазва се строга диета – от постепенно захранване с течности към кашава храна. Болничният престой е в рамките на 2-3 дни, след което всеки пациент, самообслужвайки се, може да се справи с тази диета.

Ако не се лъжа, ние сме единствената страна в ЕС, в която този вид интервенция не се подпомага от държавата. Има ли изгледи това да се промени?

Това всъщност е големият проблем за българските пациенти, тъй като затлъстяването е една пандемия. Честотата на затлъстяването стремглаво многократно се увеличава в последните години и България не прави изключение от тази световна тенденция. Дори честотата на детското затлъстяване у нас е доста висока, намираме се на едно от челните места в Европейския съюз. Тези пациенти се увеличават, за тях в нашата страна няма адекватна помощ от държавата, а операциите са скъпи и се финансират от пациентите. Това е едно от направленията, по които работим с моя екип в МБАЛ „Света София“ и в Българското дружество по бариатрична/метаболитна хирургия. Опитваме се да направим така, че тези операции да се поемат от касата, да не ги плаща пациентът или поне да плаща частично.

Говорите със страст за работата си. Как всъщност избрахте да специализирате хуриругия?

Това е един от любимите ми въпроси, защото много често се задава. Отговорът му е простичък – по време на следването се замислих, че ми се занимава с нещо, което да ми позволява да съм по-активен, все да има някакъв екшън около мен. Не съм си представял да бъда лекар, който само да преглежда – да седи на едно бюро и да пише рецепти. А и самата хирургия много ми хареса по време на следването. Така се запалих. Записах се на един кръжок, който имаше по това време в университета, и така постепенно започнах в тази посока.

Comments are closed.