Най-добрата превенция е ежегодно да се прави гинекологичен преглед, изследване за HPV и цитонамазка , казва началничката на клиниката по патология в УСБАЛО

ВИЗИТКА:
Доц. Свитлана Бачурска е завършила медицина в Медицинския университет в Пловдив през 2005 г. Специализирала е обща и клинична патология в същия университет. Била е началник на отделението по патология в МБАЛ Асеновград и на отделението по патология в КОЦ-Пловдив. От 2019 г. ръководи клиниката по патология в Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология в София.
Доц. Бачурска, като патолог Вашата среща с пациентите е през обектива на микроскопа. Претръпва ли се с годините с мисълта, че зад всяко стъкло, особено зад това с недобри показатели, се крие нечий живот, нечия съдба?
Аз винаги съм гледала да свърша работата си изключително професионално. Пациентът, чийто материал е на стъклото, очаква точна, коректна, пълна диагноза, от която впоследствие ще му зависи и терапията. Така че тук чувствата отстъпват на втори план, винаги на първо място е професионалният поглед през микроскопа.
Често се чака дълго за резултати от хистопатолога, което е кошмарно за пациента. Има ли достътъчно иновативни техники, с които този срок да се съкрати?
Има иновативни техники, но най-важният тук е професионалистът, патологъг, който анализира съответната проба.
Преди около 2 години беше съобщено, че патолозите в България са едва 90. Същата ли е бройката към момента?
Бройката не се е променила, но възрастта на колегите нарастна значително. Има млади колеги, които проявяват интерес към специалността, но, за съжаление, голяма част от тях след това предпочитат да се реализират професионално в чужбина. Имаме колеги в Германия, Холандия, в Швеция. Така че съставът на патолозите в България наближава или вече е активно в пенсионна възраст и е крайно недостатъчен за обема на медицинските дейности, които сме длъжни да осъществяваме.
Защо патолозите предпочитат да работят в чужбина?
Защото условията на работа са по-добри, заплащането е по-добро, професионалното развитие там е по-разностранно, по-пълноценно. Затова предпочитат чужбина.
Патолозите в България са малко, а пробите от пациенти – много. Какво се случва при тази ситуация? Има ли достатъчно специалисти у нас, които да поемат тази работа?
В България има достатъчно колеги, които са на изключително високо ниво, но факт, е, че ние сме свръхнатоварени. Някои колеги са принудени да работят по над 10-12 часа на ден, което в този високоаналитичен процес наистина е нечовешко натоварване.
Липсата на достатъчно кадри не застрашава ли и качеството на диагностиката?
Разбира се. Когато един мозък е преуморен, той не може да бъде толкова адекватен на всичките аспекти на анализа. Така че, да, има риск липсата на достатъчно кадри да се отрази – и времево, и като качество.
До колко данните от насочващия лекар са значими за поставяне на правилната диагноза от патолога?
Това е една болна тема. Личните лекари са от ключово значение, защото всъщност ние не анализираме само едно парченце тъкан, а интергрираме този анализ в цялостната клинична картина на пациента, в анамнезата – от какво той се оплаква, какво е намерил лекуващият лекар, какви са измененията в образните изследвания. Т.е. във всички тези параметри ние интегрираме това, което виждаме под микроскопа и тогава наистина се получава един цялостен образ на заболяването.
Кои са най-масовите тумори, които изследвате и какъв е срокът за излизане на резултат при тях?
В нашата клиника най-много анализираме проби от тумори на млечната жлеза, бял дроб, дебело черво, както и на урологичните тумори. Времето от получаване на материала до окончателния хистологичен резултат отнема между 7 и 12 работни дни, в зависимост от рутинния обем на нашата работа и трудността на всеки един конкретен случай.
На какво ниво е апаратурата в България и в частност в Университетската специализирана болница за активно лечение по онкология за диагностика на съмнителни образувания?
Апаратурата в България е на едно сравнително добро европейско ниво. Дори моите колеги от по-периферни болници, като Хасково и Кърджали, вече са с напълно автоматизирани изследвания. Това, което може би най- не достига в България, е дигитализирането, т.е. да можем ние да дегитализираме образи и съответно да ги съхраняваме и използваме и за обучение, и за консултации. Но за рутинна обработка на материали нивото е доста добро. В Университетската специализирана болница за активно лечение по онкология ние разполагаме с апаратура, която извършва допълнителни молекулярно-генетични изследвания, като тази апаратура е налична в още няколко, може би частни, лаборатории.
Ракът на маточната шийка е едно от най-често срещаните заболявания сред жените в световен мащаб. Често ли поставяте тази диагноза?
Всеки ден. Дали на цитологични, дали на хистологични проби, всеки ден имам една пациентка, на която аз поставям тази диагноза.
Какво бихте посъветвали пациентките за тяхната превенция?
Редовен гинекологичен преглед, всяка година. На Нова година жената не трябва да си казва наздраве с чаша шампанско, ако през годината не е била на гинекологичен преглед.
Освен прегледа, има ли други скринингови методи?
Разбира се – да помоли нейния гинеколог да я изследва за човешкия папилома вирус, за който е доказано, че причинява рак на маточната шийка, и съответно в допълнение с цитонамазка, което също е комплементарен скринингов метод.
Кой е най-добрият скринингов метод според Вас?
Най-добрият скринингов метод е комбинация от отговорна пациентка, професионален гинеколог, изследвания за човешки папиломен вирус (HPV) и добре свършена цитонамазка.
При какаква индикация бихте препоръчали на пациентката да прибегне до по-задълбочена диагностика?
Това по-скоро е в полето на гинеколога, защото той вече има и клиничен образ, и колпоскопска находка, а и обикновено познава своята пациентка, защото това са рутинни гинекологични прегледи. Т.е. тези жени са наблюдавани продължително време. Затова гинеколозите са тези, които ще преценят дали има нужда от допълнителни методи. Ние като специалисти ние имаме методи, освен рутинна цитологична дейност, с които да ги подпомогонем.
Възможно ли е инфекции от бактериален произход във влагалището или шийката на матката да повлияят на качеството на цитологичното изследване и да повишат „групата“ на цитонамазката?
Разбира се, че може. Това възпаление може да доведе до такива изменения в клетките, които ние изследваме, които да имитират, да наподобяват рак – предмалигнени такива. И ако ние нямаме информация от гинеколога, че жената всъщност е с възпаление или с някаква манипулация, или приема някакъв тип хормонални препарати, бихме могли малко погрешно да тръгнем в посока, че това са диспластични изменения.
Каква е Вашата препоръка към жените за цялостна превенция?
Първо, тези, които имат момичета и момчета да 12-годишна възраст, да ги ваксинират срещу HPV, защото това е най-добрата превенция за този тип заболяване. Останалите да посещават редовно гинеколог, да се изследват, да знаят своя статус и да правят редовен цитологичен скрининг.
Какви мерки трябва да предприеме един човек, ако в рода му има болни от рак? Има ли тестове за фамилна предразположеност, които може да се направят?
Хубаво е да споделят тази информация със семейния лекар. В България има няколко медико-генетични лаборатории, които предлагат гинетични консултации. Колегите в тях може най-добре да ги насочат дали има нужда се изследват някакви допълнителни генетични аномалии и съответно какви са най-добрите методи за това нещо.
Ракът генетично обослувен ли е?
До голяма степен да.
А спорадичните случаи много ли са?
Те са повече, но е доказано кои са раковите заболявания, които са с генетично предразположение.
Хората с доказано генетично предразположение трябва ли да извършват по-често профилактика?
Зависи към точно какъв тип рак са предразположени – дали става въпрос за фамилна полипоза на дебело черво или за рак на яйчника в рода, който е с установена BRCA мутация. Пак казвам, най-добре е в този случай хората да се обърнат към колегите, които са специалисти по медицинска генетика, да напряват цялостна медико-генетична консултация и да им дадат план какво трябва да се изследва и колко често да се изследва.
При какъв резутат на цитологичния статус жената трябва да се сигнализира сама?
Какъвто и резултат да получи, тя трябва задължително да го обсъди със своя гинеколог и заедно да решат какви ще са следващите стъпки за лечение и дали въобще е необходимо да се предприеме такова. Националната онкологична болница и лаборатория „ГЕНИКА“ подписаха преди година първото публично-частно партньорство, чиято цел е повишаване на качеството на профилактиката на рака на маточната шийка. Разкажете повече за това сътрудничество.
Аз съм изключително щастлива, защото това всъщност е пример как частен сектор и държавна болница могат не да се конкурират, а напротив – да си помагат в името на пациента и неговото здраве. Всъщност УСБАЛО осъществява специализирано имунохистохимично изследване на цитологични проби, които показват точно този граничен резултат. Преди малко ме попитахте дали доброкачествени промени като възпаление или някакви хормонални изменения могат да променят клетките. Точно, когато патологът се затруднява поради някакви причини да каже дали това е неопластично изменение и в каква степен то е изразено в цитологията, това е един от методите, който доказано категоризира изменения в клетката. С него може да се установи дали тази клетка вече е с вирус асоциирани диспластични изменения, т.е. това е предмалигнена, предракова клетка или всъщност пробата е негативна и тези изменения, които ние виждаме на конвенционалната цитология, са просто грозни. Както аз обичам да казвам – грозните клетки са като грозните хора. Това, че са грозни, не ги прави зли.