ДОЦ. ПЕТЯ ЧАВЕЕВА: ВЕЧЕ ИМА БИОМАРКЕР ЗА ОЦЕНКА НА РИСКА ОТ ПРЕЕКЛАМПСИЯ

Гликозираният фиброниген е доказал своя потенциал да бъде прогностиен маркер за различни патологични отклонения по време на бременността, казва изтъкнатият специалист по фетална медицина

• Вече е доказано, че изследването на очната артерия може да даде предиктивност и да бъде добър скринингов метод за оценка на жените, които биха развили високо кръвно по време на бременността.

• Новите специализирани софтуерни системи, които са вградени в ултразвуковите апарати от висок клас, ще могат да позволяват много по-лесно и по-точно прецизиране на анатомични структури и верифициране на фетално тегло

с доближаване на точносттта на ултразвуковият образ почти до този на ядрено-магнитен резонанс. Счита се, че това е нова епоха във феталната медицина

• Цялостното геномно секвениране отваря нова ера в генетичната консултация.

• Екипи от САЩ, а някои и в Европа, като екипът в Барселона, полагат много усилия артефициалната утроба с артефициална плацента за бъде опция за семейства, които нямат възможност за реализирането на бременност вътреутробно.

ЗАЩО В ДНЕШНО ВРЕМЕ ТРЯБВА ДА НАСОЧИМ ПОВЕЧЕ ВНИМАНИЕТО СИ КЪМ ФЕТАЛНАТА МЕДИЦИНА, ДОЦ. ЧАВЕЕВА?
Все повече се говори за фетална медицина, но всъщ- ност трябва да се говори за майчино-фетална ме- дицина. Това е най-красивият период от живота на жената и е един разговор между зараждащия се живот – бебенцето, и майката. Те могат да бъдат в невероятен синхрон и бременността да протече по най-правилния начин. Или обратно – развиваща- та се бременност да донесе някакъв обратен ефект върху здравето на майката с развитието на редица заболявания, които могат да доведат до усложнения в нейното състояние. Затова смятам, че в днешно време трябва да насочим вниманието си към специ- алността „Майчино-фетална морфология“.

Като цяло майчино-феталната медицина е отделна наука, за която би трябвало да има допълнително обучение. То не би трябвало да е препоръчително, а напротив – задължително.

Разбира се, новостите, които се очертават във всеки един аспект от нашия живот, заемат голямо място по отношение на това какво можем да предложим на па- циентите, да имаме по-добър скрининг, по-добра пре- венция както за бебенцата, така и за техните майки.

КОИ СА НОВОСТИТЕ В ТАЗИ ОБЛАСТ?

През 2023 г. например все повече се говори за т. нар. изкуствен интелект. Много от софтерите на но- вото поколение ултразвукови машини, с които ние виждаме като през прозорче корема на майката и развитието на бебенцето, ни дават възможност да погледнем структури. Тези структури, благодарение на изкуствения интелект, могат да бъдат оценени в софтуерна програма и да ни дадат различни измер- вания и различна оценка. Това се счита, че е една нова епоха във феталната медицина.

Не само изкуственият интелект, но и различните биомаркери идват точно в 2023 г. като различни но- вости. Някои от тях, познати преди 10-15 г., но не толкова изследвани, днес вече намират своето прак- тично положение. Ще давам два примера. Един от най-новите маркери, за които ние, специалистите по майчино-фетална медицина говорим, е т.нар. глико- лизиран фибронектин. Това е биомаркер, който е до- казал в редица проучвания своя потенциал да бъде идентификатор или прогностичен фактор за различ- ни патологични отклонения. Всъщност фибронекти- нът сам по себе си може да се раздели на такъв, кой- то се намира в плазмата или серума. Намиращият се в серума е този, който може да бъде използван за оценка на риска от прееклампсия, предвид това, че се асоциира с процеси, свързани с възпаление или ремоделиране на малките съдове. Малките съдове са основните елементи в патогенезата на едно заболя- ване, като например прееклампсия.

От друга страна нови ултразвукови белези навлизат в наша помощ за оценка на състояние, като напри- мер прееклампсия. Само да отворя скоба – това е състояние, което възниква по време на втората по- ловина на бременността, след 20-та г.с., и може да усложни както състоянието на майката, така и на плода. Вече е доказано, че изследването на очната

артерия – забележете, не говорим въобще за изслед- ване в областта на корема, бебенцето, матката – може да даде предиктивност и да бъде един добър скринингов метод за оценка на тези жени, които биха развили високо кръвно по време на бремен- ността. Всъщност това е новата асоциация с т.нар. генерална или периферна съдова резистентност. GPT Chat – това е новостта, с която се срещнахме няколко пъти тази година на редица международни форуми. Т.е. ъпдейта или обучението на нас, специа- листите, става вече в един друг аспект. Възможност- та да използваш тези нови технологии, където един софтуер на базата на GPT Chat ти дава възможност да имаш ъпдейт в 2022 г. на всичко ново, което е публикувано, улеснява много нашето самообучение и възможността да прехвърляме нови знания в мно- го кратък период в клиничната си практика. Това е първото интервю, в което обобщавам използването на биохимичен маркер, какъвто е гликолизираният фибронектин, използването на изкуствен интелект като метод за оценка на различни фетални структури в ултразвуковото изследване или допълнително ул- тразвуково изследване, което касае изцяло различна структура от бременната матка, а именно изследва- нето на артерия офталмика. Така че новостите като че ли излизат толкова бързо, че ние трябва да бъдем наистина много up-to-date или да следваме толкова бързо тренда на развитие, за да можем все по-бързо и все по-навреме да имплементираме техники, методи, лабораторни изследвания, с които да бъдем от полза както на майката, така и на бебенцето.

КОИ СА НАЙ-ЧЕСТИТЕ СЛУЧАИ, КОИТО НАЛАГАТ ФЕТАЛНА ХИРУРГИЯ И КАКВА Е РОЛЯТА НА ВАШИЯ ЕКИП ПРИ ВЪТРЕУТРОБНАТА ФЕТАЛНА ХИРУРГИЯ?

Вътреутробната фетална хирургия е неделима част от майчино-феталната медицина поради факта, че някои състояния, които възникват по време на бре- менността и засягат едно бебенце или 2-3 бебенца, изискват наличието на специфична консултация от т.нар. фетален хирург. Предвид факта, че това е една по-тясна специалност, която изисква както до- пълнително обучение в диагнозата и много прецизна консултация за ползите и рисковете при провеждане на вътреутробна фетална хирургия, така и наличие- то на един мултидисциплинарен екип, аз се радвам, че въпросът към мен е насочен за това каква е роля- та на моя екип в този процес.

Най-честият спектър или най-честите заболявания, в който ние имаме ежемесечно фетална хирургия, са усложнения, касаещи многоплодната бременност.

Еднояйчните близнаци сами по себе си са уникално творение на природата – да създадеш два напълно едно еднакви индивида – но това уникално творение на природата само по себе си ги поставя пред един много труден вътреутробен път. Бременността може да се усложни с няколко състояния, които да нало- жат прилагането на вътреутробна фетална хирургия. Едно от тези състояния е фетофеталният трансфузи- онен синдром – тогава, когато имаме дисбаланс или неравномерно количество околоплодна течност в

сакчетата на двете близначета, които споделят една обща плацента. Първата такава вътреутробна опе- рация у нас беше извършена от нашия екип през 2014 г. Интервенцията в тези случаи изисква про- никването с един много фин – 3-милиметра – фе- тоскоп, който да визуализира на повърхността на плацентата съдове, свързващи двете фетални цир- кулации. Ние трябва да диференцираме тези съдове и да преценим кои от тях са водещите за възниква- нето на този фетофетален трансфузионен синдром. Използването на лазерна енергия за коагулация на тези съдове ни дава възможност да спрем този пато- огичен трансфер между двете фетални циркулации и да стопираме това болестно състояние.

Друга част от близнаците имат нееднакво развитие в своите тегла. Едното бебенце може да расте добре и отлично за съответната гестационна седмица, а другото да е около 25% по-малко в своя размер и да показва чрез ултраззвуково изследване, че изпитва някакъв вид фетално страдание. Тогава и само тога- ва ние трябва да дискутираме и да консултираме ро- дителите за опциите за провеждане на вътреутробна фетална хирургия.

Третият аспект от еднояйчните близнаци, който въз- никва на малко по-късен етап за разлика от първите две състояния, е т.нар. анемия- полицитемия зави- симост. Т.е. едното бебенце е анемично, а другото има концентрация на кръвта си. Това също до ня- каква степен е показание, когато влиза в прозоре- ца за безопасно извършване на фетална хирургия, тя да бъде предложена, за да може бременността да постигне един по-оптимален срок, в който да се предложи родоразрешение. Смея да твърдя, че въ- треутробна лазер коагулация на междублизначните анастомози е любимата за мен операция, предвид факта, че в рамките на ден-два-три виждаме как бавно и постепенно настъпва възстановяването на двете бебета от съпътстващото ги заболяване и дава- ме шанс на развитието на два нови живота.

Винаги оставам учудена от една вътреутробна интервенция, която като цяло заема може би не повече от 10-15 минути – това е вътреутробното кръвопреливане, където ефектът на вътреутробната интервенция е мигновен върху състоянието на бебенцето.

Това най-често се налага, когато имаме конфликт между антителата на кръвните групи на майката и на бебенцето – майката е с отрицателен резус фак- тор, а бебенцето – с положителен. Този конфликт се изразява в силна анемичност на плода, което е пока- зание да бъде предложена опцията за вътреутробна хемотрансфузия. Когато прелеем нова кръв на мал- кия фетус, виждаме как той започва да се чувства много по-добре още с изваждането на иглата от не- говата пъпна вена.

Диафрагмална херния – отново вроден струкурен дефект, който, ако покрие критериите да бъде много тежък вроден дефект, отново изисква консултация на родителите за провеждане на вътреутробна фе- тална хирургия.

Друг случай – поставянето на шънт, когато имаме бели дробове, които са компресирани от акумулира- щата се лимфа или събрала се течност около белия

дроб, непозволяваща на плода да извършва вътре- утробно физиологичните си гълтателни движения. Това съпътства развието на фетален хидрокс или акумулиране на течност в други фетални части и то също е обсег за фетална хирургия.

Много е трудно, защото обикновено пациентите, които са насочени към нашия екип за провеждането на някои от тези вътреутробни фетални интервен- ции, идват с последна надежда. Ние сме последни в листата да дадем опция за живот на тяхното бебе или техните бебенца. Ако има правилен скрининг, надлежна женска консултация, регулярни прегледи при акушер-гинеколози или провеждане на рутин- ните прегледи при специалисти по майчино-фетална медицина, може тези състояния биха били иденти- фицирани, когато са в един по-ранен стадий.

За съжаление, доста по-често пред вратата на нашия кабинет идват родители, при които заболяването е установено, когато е в почти тежък стадий на изява. Това прави нашата работа „една идея много по-трудна“.

Разбира се, да консултираш опциите за ползата, за риска – все пак всяка една медицинска интервен- ция крие определен риск, който е в пряка зависи- мост с бебенцето – е нещо, което неминуемо е част от нашия контакт със семейството. Гледаме винаги да бъдем много позитивни, защото моят екип е много сплотен. Винаги взимаме синхронно и единно реше- нията и винаги имаме предварителен план как би протекла интервенцията, кой как трябва да заста- не в операционната, каква трябва да бъде неговата роля, за да можем да изчистим до минимум детай- лите. Целта е да предскажем, че бихме имали добър изход от провеждането на всяка една от интервен- циите, за която ни е потърсил пациентът. Благодарна съм на редица български жени, които са почукали на вратата на нашето отделение за консул- тация, за второ мнение и са се доверили на нашите общи усилия да проведем вътреутробна фетална хи- рургия. Сами разбирате, че това е все още като че ли новост за България, макар и не за Западна Ев- ропа. За да може семейството да ти повярва и за да можеш да имаш родителите на своя страна, тряб- ва да извървите пътя заедно. И това е стремежът ми като човек и като лекар – да бъда част от един много труден път, за да се стигне до най-красивото, което смятам, че изживявам в своята практика. А именно – когато след осъществена фетална хирур- гия, след раждане, идват родители с усмихнатото си дете или деца, с благодарността, че ние всичките – семейството и моят екип – сме направили възможно да има още още една детска усмивка. Това не може да бъде описано. То е нещото, което ни зарежда, мо- тивира. Независимо колко тежък е бил денят ни и колко тежки случаи са минали, само един-единствен пациент, който преминава, за да донесе щастливата новина на нашия екип, ни кара да си казваме, че всичко има смисъл. Нямат значение умората и по- някога рутината. Продължаваме напред, защото ние трябва да сме там за нашите пациенти.

КАК СЕ РАЗВИВА ФЕТАЛНАТА МЕДИЦИНА?

Искам да насоча вниманието към развитието на майчино-феталната медицина в България. Радвам

се, че все повече колеги преминават през интензив- но обучение, за да могат да предложат надлежните установени три прегледа, които трябва да се извър- шат не от рутинен специалист акушер-гинеколог, а от специалист по майчино-фетална медицина.

Нека пак да ги повторя. 12-та г.с.
или първи триместър – скрининг, който има за цел да определи риска от хромозомни заболявания, да оцени структурите на малкия фетус, риска за прееклампсия или ранно преждевременно раждане.

Втори триместър – скрининг, който има за цел да оцени анатомията на плода, да проведе отново скри- ниг за преждевременно раждане, за прееклампсия, да се установи позицията на плацентата, инсерция- та на пъпната връв.

За третия важен преглед, който се провежда рутин- но при специалист по майчино-фетална морфоло- гия, през последните години говорим, че трябва да се измести към края на трети триместър, а именно между 35-та и 37-ма г.с. Защо това се очерта като една световна тенденция? Защото този преглед е еквивалент на това как ние специалистите по май- чино-фетална медицина гарантираме изхода на бре- менносттта. Т.е. от една страна даваме преценка за адекватното тегло, адекватното състояние на бебен- цето чрез серия изследвания на фетални доплери от една страна, а от друга – правим изследване на маточните артерии или на функцията на плацента- та. Заедно с количеството на околоплодната течност можем да предскажем в 35-36-та седмица дали тази бременност има необходимост от по-специални гри- жи от колегите в родилна зала, дали това бебенце се нуждае от цезарово сечение или има всички шансо- ве за опит за нормално вагинално раждане.

КАКВИ ПРОМЕНИ ЩЕ ПРЕТЪРПИ ФЕТАЛНАТА МЕДИЦИНА ВЪВ ВРЕМЕТО?
Всяка година ставаме свидетели на голям скок в тех- ническия прогрес. Посещавайки различни междуна- родни конгреси, мога да кажа, че новата тенденция като че ли се очертава в едни много специализирани софтуерни системи, които са вградени в ултразвуко- вите апарати от висок клас.

Те ще могат да позволяват много по-лесно и много по-точно прецизиране на анатомични структури, верифициране на фетално тегло с доближаване на точносттта на ултразвуковия образ почти до този на ядрено-магнитния резонанс.

Не могат да не вметна, че навлизането на редица нови генетични изследвания е голямо предизвика- телство към специалистите по майчино-фетална медицина. Преди 2-3 г. много популярните сред пациентите пренатални тестове чрез изследване на фетална ДНК в майчината кръв стояха като допъл- нителна сигурност. Много семейство, въпреки че ня- мат медицински индикации, ги избираха като до- пълнителна сигурност, за да знаят, че плодът не е афектиран от най-честите хромозомни заболявания или, в зависимост от панела, от някоя рядък генети- чен синдром. Това като че ли вече ще отшуми като

практика. Ако се върна в кариерата си 5-6 г. назад, сега консултацията ми е безкрайно много променена в това да предложа след провеждане на инвазивен тест като плацентоцентеза или амниоцентеза рутин- ния кариотип или рутинния микроцип. Сега гово- рим за цялостно геномно секвениране, което отва- ря цяла нова ера в генетичната консултация. Това отново показва, че майчино-феталната медицина е една мултидисциплинарна малка специалност, кото включва в себе си не само нас, специалисти- те по майчино-фетална медицина, но и специалисти генетици и други, които влизат като допълнително внасящи яснота и сигурност в проследяването на бременността. Така че новите биологични маркери, новите ултразвукови висококачествени софтуерни машини, както и новите генетични тестове, ще бъ- дат предизвикателството в следващите 5 години. Въ- ображението ми не е толкова голямо, за да надскочи някои неща, което вече чуваме в редица конгреси, като изкуствена плацента, износване на плода из- вън утробата на майката. Различни екипи от САЩ, вече и някои екипи в Европа, като този в Барселона, полагат много от усилията в експерименти това да бъде една опция за семейства, които нямат възмож- ност за реализирането на бременност вътреутробно. Целта е те да имат шанс за артефициална утроба с артефициална плацента.

КОИ СА ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРЕД ФЕТАЛНИЯ ХИРУРГ?
Най-голямото предизвикателство е неизвестносттта, защото това е единствената специалност, в която хирургът не се е запознал предварително със своя пациент, не е изговорил с него плюсовете и минуси- те от провеждането на операцията. Няма възмож- ност колега анестезиолог да поговори как ще отнеме болката с провеждане на анестезия. Всичко това се случва през една бариера. Ние трябва да минем ку- хината на матката, да влезем в света на нашия ма- лък пациент и нашето първо запознанство е именно в деня на операцията. Във всяка една вътреутробна хирургия имаш право само на един-единствен опит, а целта на нашиая екип е да имаме синхрон в рабо- тата, за да доведем успешно до край интервенция- та, която сме започнали. Както споменахме, важно е да имаме начертан план в съзнанието си какъв да е подходът при всеки един случай. Разбира се, нищо в този свят не е идентично и не всеки предварите- лен план ще работи по начина, по който го срещаш

в действителност. Прониквайки със стетоскопа в кухината на матката, ние виждаме стетоскопския образ или нашия пациент за първи път и тогава взи- маме решение дали продължаваме по плана, който сме начертали или има обстоятелства, които ще ни накарат да предприемем нов ход.

КАКВО Е ВОДЕЩОТО, КОГАТО СЕ ПОЯВЯТ НЕПРЕДВИДЕНИ ИЗНЕНАДИ?
Да вземеш адекватно решение, което по никакъв начин да не застрашава живота на майката и на плода и да доведе до добре извършена интервен- ция. По време на интервенцията може да се случат усложнения, които да те накарат отново да бъдеш хладнокръвен, да действаш своевременно и бързо, за да можеш да дадеш шанс самата процедура да бъде довършена и да имаш накрая жив плод.

Както всеки медик и хирург, вътреутробните хирурзи смятаме, че не е важно да се среже или да се оперира. Важно е да прецениш случаите, когато не трябва да оперираш.

Това е едно от най-големите предизвикателства – да знаеш правилата, за да можеш да прецениш докол- ко можеш да ги нарушиш и винаги крайният резл- тат трябва да е здравето на бебенцето и на майката. Никога един хирург не може да каже, че се чувства 100% уверен. Той винаги влиза с доза адреналин от това как ще протече операцията, но хладнокръви- ето, спокойствието и навременно взетите решения трябва да са водещи в това как трябва да се извър- ши една интервенция. Така вярвам аз.

КАК СЕ СЪОБЩАВА НА РОДИТЕЛИТЕ ЛОША НОВИНА?
Предоставянето на информация на родителите след извършването на всеки един преглед в специал- ността „Медицина“ е задължително. За да можеш обаче да консултираш родителите, наистина трябва да си убеден в диагностичния аспект на изследва- нето, което си провел. Най-хубавите консултации са тези, които завършват с „Вашето бебе изглежда от- лично, няма никакви видими дефекти, прогнозата за бременността е отлична“. Но макар и в много ма- лък процент от случаите, сме изправени пред неле- ката задача да консултираме семейството за открит структурен дефект или потенциален риск от хромо- зомно или генетично заболяване. На първо място ние сме хора и трябва до някаква степен да бъдем и пси- холози. Всеки един човек е различен, носи различна чувствителност и всяко едно семейство трябва да бъде консултирано спрямо това каква е нагласата да приеме лошата новина. По време на специализа- цията ми по майчино-фетална медицина в Кралския колеж в Лондон едно от нещата, които не бях среща- ла по време на обечението си като млад лекар в Бъл- гария, бе именно това – как да поднесеш лошата но- вина. Незнам дали ще ми повярвате, но за нас бяха организирали група артисти, които играеха роята на семейства, които поучават лошата новина – тяхната реакция, тяхното поведение. Това беше една дейст- вителност, в която ние трябваше да проектираме на- шите думи, тембър на гласа, това дали ще докоснеш ръката на пациента. Всъщност, до някаква степен всички тези неща имат своето значение. Ако някой

не ти е показал, не те е обучил, ти нямаш правил- ната настройка как да консултираш своите пациен- ти. Разбира се, това е много индивидуален подход между нас лекарите, но съм дълбоко убедена, че аз лично в своята практика искам на първо място да почувствам пациента, неговата душевност, емоцио- налност. Да я възприема, да се поставя в неговите обувки и след това да продължа с консултацията си. Предвид това, че бременността е на двамата роди- тели, най-добрият случай, когато само майката при- съства на прегледа, е да поканим двамата родите- ли, за да може семейството да приеме новината и да има време да зададе своите въпроси. Ние не сме съдниците, които да очертаем тяхното решение да продължат или прекъснат бременността, а хората, които да подкрепят тяхното решение след коректно представена консултация и коректно оставено вре- ме те да вземат своето информирано решение. Все повече родители са настроени да се борят за своето дете, ако има обстоятелства, които предвещават на- личието на хирургия непосредствено след раждане- то или на някакъв етап през първите 5-6 месеца, до 1-та година след раждането на бебенцето. Това оз- начава, че ние трябва да въвлечем колеги от детска неонатология и детска хирургия, които допълват на- шата консултация, дават по-ясна представа на се- мейството какъв е пътят, който трябва да извървят. Мултидисциплинарният аспект в този случай играе отправна точка за това семейството да бъде окура- жено и да получи правилната медицинска грижа.

КАКВА Е РОЛЯТА НА АСОЦИАЦИЯТА ПО МАЙЧИНО-ФЕТАЛНА МЕДИЦИНА?
Асоциацията по майчино-фетална медицина е един от примерите за събиране на колеги акушер-гине- колози, специалисти по майчино-фетална медицина, детски хирурзи, ендокринолози и генетици на еже- годен интернационален медицински форум.

Смея да твърдя, че това е един от най- значимите конгреси в нашата специалност, предвид факта, че различни екипи дискутираме нашите научни постижения в областта и затрудненията, които изпитваме.

Взимаме синхронни решения какво може всеобщо да променим в страната като медицинска практика. От друга страна форумът е възможност да черпим опит от специалисти, които са поканени като гост-лектори от водещи европейски центрове. Предвид това, че в момента съм на поста председател на асоциацията, заедно с моите съмишленици насочваме вниманието си най-вече към младите лекари – специализантите в акушерството и гинекологията и завършващите ме- дицина български лекари. За да можеш да амбици- раш един млад лекар да остане в страната си и да бъде обучен в специалноста, която е близка до сър- цето му, трабва да му предоставиш възможност за инфраструктура, за достъпно обучение, за участие в научни форуми, дискусии, презентации.

ЗАЩОТО ФЕТАЛНАТА МЕДИЦИНА Е ВАША СТРАСТ?
Може би защото в последните години тя се превърна в моя начин на живот – във времето, в което съм в почивка и в което съм на работа, да извършам едно и

също. А именно в рутинната си практика да преглеж- дам пациенти, а във времето, когато мога да взема ежегодния си отпуск, да използвам възможността да пътувам. Съчетавам посещаването на различни фо- руми със срещи с добри приятели, които срещнах в хода на обучението си във Великобритания.

КАКВА Е МОТИВАЦИЯТА ВИ КАТО ЛЕКАР?

Смятам, че всеки един лекар се стреми да бъде най-добрият за своя пациент. За мен би било недо- пустимо да не бъда в крак с най-новите съвременни открития. За да съм от полза на моя пациент, тряб- ва да бъда безкрайно прецизна в своите прегледи, консултации и провеждането както на рутинните прегледи, така и на другия спектър – черешката на тортата – провеждането на вътреутробна хирургия. Личната ми мотивация в областта на феталната ме- дицина е да бъда най-добрият лекар за пациента, който е избрал мен. Мотивацията ми като препода- вател е да оставя отпечатък у всеки, който е минал през отделението, в което работя – всеки студент, който е слушал моя лекция, да бъде удовлетворен, да има адекватен стимул да упражнява професията си на високо ниво, с добра квалификация. Обучението на млади, нови кадри за мен се превърна в ос- новна водеща амбиция тук, в България. Аз получих обучението си в най-големия водещ център по май- чино-фетална медицина, при бащата на феталната мидицина. Никога няма да спирам да повтарям, че моят учител – проф. Кипрос Николаидес, остави си- лен отпечатък в съзнанието ми, че знанията трябва да се предават, обучението винаги трябва да е на- пълно безплатно и никога не трябва да връщаш ко- лега, който е почукал на вратата ти и иска да научи нещо. Така че наред с асоциацията по майчино-фе- тална медицина това е и личен мой мотив – тряб- ва да има обучение, за да има по-добра пренатална грижа, повече прегледани бебета, повече спасени бебета и повече детски усмивки. Искам да блогода- ря на своя екип, за който вече няколко пъти спо- менах. Безкрайни благодарности на д-р Васил Ка

лев, д-р Цветослав Василев, д-р Мариета Искилиева, д-р Росен Билчев и, разбира се, на моите акушерки Веси Коцева и Силвия Газинова. Един лидер никога не може да бъде лидер в своето отделение, ако няма най-блестащия екип. Аз съм безкрайно благодарна на моя екип, че сме силно ядро, което може да поеме предизвикателства на пациентите, на тези, които са ни оставени от колегите, от статуквото в страната, и да се бори и да върви напред ръка за ръка.

КОЕ Е НАЙ-ЯРКОТО ВИ ИЗЖИВЯВАНЕ КАТО СПЕЦИАЛИСТ ПО ФЕТАЛНА МЕДИЦИНА?
Смятам, че този въпрос изисква само един-един- ствен отговор – благодаря на всеки един пациент, който ме избра за свой лекар, специалист по май- чино-фетална медицина по време на протичане на бременносттта. Всички пациенти, които са преми- нали през моя кабинет, се надявам да са си тръгна- ли с усмивка. За мен преживяването е ежеминутно, прекрачването на прага на всеки нов пациент носи нова надежда, че бебенцето е добре или предстои сп- равяне с тежка ситуация. Така че ежедневието ни е цветно, красиво. Новият живот е един нов път, по който всеки ден, при всеки един следващ преглед,

тръгваме с родите- лите. Няма най-ус- пешния случай, има най-радостните ро- дители, които са по- сетили моя кабинет, за което съм без- крайно благодарна.

КАКЪВ Е
СЪВЕТЪТ ВИ КЪМ ЗАВЪРШВАЩИТЕ ЛЕКАРИ?
Съветът ми към всеки един завърш- ващ лекар, който би искал да посвети остатъка от карие- рата си в областта на майчино-фетал- ната медицина, е, че трябва да я по- чувства като своя- та специалност. Да

знае, че всеки един ден, бидейки на работа, ще се чувства щастлив, защото вътрешният заряд на един лекар е задължителен за добрата работа в отделе- нието и добрата комуникация с пациентите. Всеки един млад лекар, който би искал да получи специа- лизация в областта на майчино-феталната медицина и не на последно място вътреутробна фетална хи- рургия, може да намери своето обучение както при нас, в България, така и в няколко водещи центъра в Западна Европа. Това, което обаче искрено съвет- вам младите лекари, е че връщането им в България е ключово за това да допринесем за по-добрата пре- натална грижа, за повече здрави бебета и майки. А асоциацията по майчино-фетална медицина и моят екип винаги ще бъдем насреща за всеки, който би искал да специализира или да посвети кариерата си на тази за мен най-прекрасна специалност.