Д-р Адриана Андреева е онколог, част от екипа на отделението по медицинска онкология в МБАЛ „Света София“. Тя е специалист по Медицинска онкология и Вътрешни болести.
Диагностицира и лекува пациенти с онкологични заболявания, както и високорискови пациенти с кардиоваскуларни, белодробни заболявания и захарен диабет. Има допълнителни курсове и квалификации по нефрология, кардиология и ревматология, пулмология и алергология.
ПРЕЗ МАРТ МЕЖДУНАРОДНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ИЗСЛЕДВА- НЕ НА РАКА СЪОБЩИ ТРЕВОЖНИ ДАННИ. СПОРЕД ТЯХ, АКО НЕ СЕ ПРЕДПРИЕМАТ РЕШИТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ, СЕ ОЧАКВА ДО 2035 Г. СМЪРТНИТЕ СЛУЧАИ ДА НАРАСНАТ С 24%, КОЕТО ЩЕ ПРЕВЪРНЕ РАКА В ОСНОВНАТА ПРИЧИНА ЗА СМЪРТНОСТ В ЕС. КАКВА Е ПРИЧИНАТА ЗА ТОВА?
Към настоящия момент в Европа злокачествените заболява- ния заемат второ място по значимост след болестите на сър- дечно-съдовата система.
Независимо че в много европейски държави все повече се прилага ефективна и целенасочена профилактика, смърт- ността от онкологични заболявания нараства.
Смъртността зависи от стадия на заболяването, хистологич- ния вид на тумора, навременната диагностика, точността на диагностичните методи и ефективността на лечението. За съжаление, тяхното неблагоприятно развитие и съчетание е причина за наблюдаваните негативни тенденции.
Основни причини за нарастване на раковите заболявания са застаряването на населението, факторите на околната среда и факторите, свързани с начина на живот – начин на хранене, тютюнопушене, употреба на алкохол, физическа активност, полова култура, професионални увреждания, замърсяване на околната среда. До скоро честотата на ня- кои онкологични заболявания беше по-висока в развитите западни държави. През последните години се наблюдава тревожна тенденция за нарастване на онкологичните забо- лявания в страните от Източна и Южна Европа, свързана с „позападняване“ начина на живот там.
КАКВО Е ВАШЕТО ОБЯСНЕНИЕ ЗА ВИСОКАТА СМЪРТНОСТ В РЕЗУЛТАТ НА РАКОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ В БЪЛГАРИЯ?
За съжаление, повечето изследвани локализации на злока- чествените заболявания в България показват неблагопри- ятни тенденции. Причините за това са комплексни. Често болестта се диагностицира в напреднал стадии, което зна- чително намалява шансовете за успешно лечение. Липсват национална програма за контрол на злокачествените забо- лявания и програма за популационен скрининг, които са в основата на ранната диагностика, преживяемостта и смърт- ността в страната. Организираният скрининг е показал своята ефективност в страни като Финландия, например, където след въвеждането му стандартизираната смъртност от рак на маточната шийка е намаляла с 80%.
Друг определящ фактор е ниската здравната култура на на- селението. По този показател България се нарежда на едно от водещите места в света. Изключително висок е процентът на пушачите. Не са по-добри и показателите за култура на храненето и физическа активност. Важен фактор е и заста- ряването на населението – онкологичните заболявания за- честяват с напредване на възрастта. Липсват образователни програми. Само 30% от българите посещават профилактич- ни прегледи.
Лечението на рака е комплексен процес, който за съжаление у нас не е добре организиран. Липсва колаборация между отделните диагностични и терапевтични звена. Освен от мо- дерна и скъпо струваща терапия, много от тези пациенти се нуждаят от палиативни грижи в последните стадии на болес- тта. Реално достъпно и работещо финансиране от държавата и здравната каса за това липсва.
СПОРЕД НЯКОИ СПЕЦИАЛИСТИ ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ ЛИЧ- НИТЕ ЛЕКАРИ У НАС НЕ РАЗПОЗНАВАТ СИМПТОМИТЕ НА НЯКОИ ЗЛОКАЧЕСТВЕНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ, А ПАЦИЕНТЪТ ОТ СВОЯ СТРАНА Е ЛИШЕН ОТ ВЪЗМОЖНОСТТА ДА СЕ ЛЕКУВА ОТ СПЕЦИАЛИСТ, КОГАТО ЗАБОЛЯВАНЕТО Е ОЩЕ В НАЧАЛЕН СТАДИЙ. ТАКА ЛИ Е И КАКВО Е РЕШЕНИЕТО?
Личните лекари са в самото начало на диагностичния про- цес, което им отрежда изключително важна роля. Голямата натовареност на ОПЛ вероятно е една от причините за про- пускане на ранните симптоми на онкологичното заболяване и навременната диагностика.
Личните лекари получават финансиране за отсяване на ри- сковите групи пациенти, но на практика това не винаги се случва или се случва формално.
Понастоящем медицинската наука е постигнала напредък, позволяващ голяма част от злокачествените заболявания да бъдат предотвратени чрез целенасочена профилактика.
Световният опит е доказал, че най-ефективното средство е откриването на болестта в ранен стадии, което е свързано с успешно лечение. Трябва да се работи в посока финанси- ране на програмите за скрининг и превенция, повишаване броя на обхванатите от профилактичен преглед пациенти, на повишаване информираността на хората относно риско- вите фактори, здравословен начин на живот, хранене и фи- зическа активност.
КАКВО Е НИВОТО НА ОНКОПРОФИЛАКТИКАТА В БЪЛГАРИЯ?
В България липсва действаща национална програма за профилактика на рака. Има някои локални инициативи за безплатни профилактични прегледи, които се провеждат не- системно. Резултатите в повечето случаи показват късно ди- агностицирани злокачествени тумори в напреднал стадии, при които трудно се постига успешно лечение.
КОИ СА ВОДЕЩИТЕ ОНКОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ У НАС?
Промените в нормативната уредба на Министерството на здравеопазването, които засягат събирането и интерпрета- цията на данни за злокачествените заболявания през по- следните години, както и липсата на финансиране, доведоха до невъзможност за пълна и точна информация за разпрос- транението на злокачествените заболявания в България. По данни на международни източници (GLOBOCAN) най-чести- те локализации в България са колоректалният карцином, ра- кът на простатата, белия дроб и женската гърда.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ИМУНОТЕРАПИЯТА КАТО ЛЕЧЕНИЕ?
Имунотерапията е метод, чрез които се модифицира имун- ната система, с което се дава възможност на организма сам да се пребори с рака.
Туморните клетки притежават множество механизми, с които да избягват действието на имунната система, как- то и да възпрепятстват имунните клетки да реагират.
Туморните клетки имат по повърхността си специфични ре- цептори, чрез които се свързват с имунните клетки, потис- кат активността им, като така възпрепятстват имунната реакция. Прилагането на имунотерапия води до потискане на тези механизми и активиране на имунния отговор срещу раковите клетки. Имунотерапията включва различни по вид медикаменти – моноклонални антитела, ваксини, онколитич- ни вируси.
ПО КАКВО ЛЕЧЕНИЕТО ПРИ ИМУНОТЕРАПИЯТА СЕ РАЗЛИ- ЧАВА ОТ ХИМИОТЕРАПИЯТА?
Това са два метода с напълно различен механизъм на действие. Цитостатиците, използвани при химиотерапия- та, са химични субстанции, които потискат механизмите на клетъчното делене, като взаимодействат със структури, раз- положени предимно в клетъчното ядро. Колкото по-висока е растежната фракция на тумора, тоест колкото по-активно се делят туморните клетки, толкова по-добър ще е клиничният отговор към лечението.
Химиотерапията атакува всички бързоделящи се клетки. Освен туморните, такива са и клетките на костния мозък, лигавиците на стомашно-чревния тракт, космените фоли- кули, половите клетки. Това води до специфични токсични прояви като косопад, гадене, кожна и лигавична токсич- ност, нарушения в репродукцията, анемия, спад на левко- цити и тромбоцити.
Когато лечението започне, ефектът често е почти незабавен. ХТ спира да действа след като лекарствата престанат да се прилагат.
От друга страна, имунотерапията модулира имунната систе- ма, като повишава способността й да разпознава и унищо- жава туморните клетки. Така се предпазват здравите тъка- ни и токсичните ефекти са значително по-слабо изразени. Имунотерапията често отнема повече време до появата на видим резултат. Имунотерапията може потенциално да сти- мулира имунната система да продължи да се бори с рака дори след спиране на лечението.
ПРИ КОИ ЗАБОЛЯВАНИЯ И КОИ ПАЦИЕНТИ Е ПРИЛОЖИ- МА ИМУНОТЕРАПИЯТА?
Терапиите в онкологията са строго индивидуализирани. Имунотерапевтичните лекарства се използват най-вече в напреднал стадии на заболяването. Те са много ефективни при малигнен меламом, белодробен карцином и карцином на бъбрека. Прилагат се също и при уротелен карцином, тумо- ри на глава и шия, колоректален карцином, хепатоцелуларен карцином.
Имунотерапията е особено ефективна при пациенти, при които не целим излекуване, а максимално удължа- ване на живота, при това с добро качество.
Дали може да се приложи имунотерапия при даден пациент ще зависи от туморната генетика и биологията на тумора, както и от наличието на предиктивни биомаркери. Биомар- керите са биологични молекули, които се откриват в кръвта или тъканите и предоставят информация за вероятността за отговор към дадено лечение. Провеждането на биомаркерен тест е втората важна стъпка след поставянето на диагнозата.
ИМА ЛИ СЛУЧАИ, КОГАТО ТЯ НЕ Е ПРИЛОЖИМА?
Да, ако генетичният профил на тумора не е индициран за приложение на имунотерапия. Имунотерапия не се прилага в ранните стадии на заболяването, с изключение на малиг- нения меланом, където се използва в адювантен план. Па- циенти в тежко увредено общо състояние, такива със силно компрометирана функция на черен дроб, бял дроб и бъбреци също не са подходящи.
КАКВА Е ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА ЛЕЧЕНИЕТО С ИМУ- НОТЕРАПИЯ?
Това ще зависи от еволюцията на заболяването, индивидуал- ната поносимост към лечението, общото състояние на паци- ента. Като цяло, лечението продължава до настъпването на прогресия или до наличието на клинична полза за пациента.
ИМА ЛИ СТРАНИЧНИ ЕФЕКТИ СЛЕД ПРИЛОЖЕНИЕТО Й?
Да, но обикновено са леки до умерени и обратими, ако бъдат открити навреме. Могат да се появят по всяко време от лече- нието, дори и след преустановяването му. Най-често включ- ват гадене, диария, грипоподобни симптоми, кожни реак- ции като обрив и сърбеж. Много от страничните ефекти на имунотерапията произлизат от свръхактивиране на имунна- та система. Най-често се засягат кожата, червата, жлезите с вътрешна секреция, бял и черен дроб. Тежките нежелани реакции, водещи до окончателно прекратяване на лечение- то, са много редки.
ИМУНОТЕРАПИЯТА, КОЯТО СЕ ПРИЛАГА У НАС, НА НИВО- ТО НА ТАЗИ В ДОБРИТЕ ЗАПАДНИ БОЛНИЦИ ЛИ Е?
Имунотерапията е ново направление в лекарственото лече- ние на туморите, което през последните 10 години се раз- вива изключително интензивно. Като цяло, лечението на пациенти със солидни тумори у нас, независимо дали е иму- нотерапия или друг терапевтичен подход, е на много високо ниво, идентично с това в другите европейски държави. Па- циентите имат осигурен бърз достъп до специалистите онко- лози, което осигурява и ранен старт на терапията. Българските онкологични пациенти имат достъп до почти всички одобрени от Европейската агенция за лекарствата медикаменти и могат да подходят с доверие към избора на- правен от техните онколози.
ИМАТ ЛИ ВСИЧКИ ПАЦИЕНТИ ДОСТЪП ДО ИМУНОТЕРА- ПИЯ? ЗДРАВНАТА КАСА ПОЕМА ЛИ ИМУНОТЕРАПИЯТА?
От 2012 година онкологичните лекарства се реимбурсират от здравната каса. В момента в България се плащат почти всички нови терапии. Те са напълно достъпни и поети от НЗОК за всички здравноосигурени лица по стриктно описа- ни критерии за това лечение.
ИМА ЛИ ДОСТАТЪЧНО СПЕЦИАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ, КОИ- ТО ДА ПРИЛАГАТ ТОВА ЛЕЧЕНИЕ?
Да, онколозите у нас, работещи в частни и държавни уни- верситетски болници, се усъвършенстват постоянно. Нови- ните в онкологията излизат на най-високите форуми като ASCO и Европейската асоциация по медицинска онкология. Всички онколози в страната имат достъп до тази информа- ция. Постоянно се организират научни форуми и конферен- ции, където онколози и имунолози обсъждат нови данни,обменя се световен клиничен опит, споделят се резултати от прилаганото лечение.