За някои заболявания ни е забранен прием за лечение с лекарства, но ни е разрешено да оперираме, споделя един от парадоксите директорът на МБАЛ- гр. Гълъбово

Д-р Гошо Грозев е завършил Медицински Университет Стара Загора през 1998г., а от 2000 до 2004г. специализира урология в същия университет.

Оттогава до сега работи в сферата на консервативното и оперативното лечение на урологичните заболявания. Изпълнителен директор е на МБАЛ- Гълъбово ЕАД.

Д-Р ГРОЗЕВ, ОЧЕРТАВА СЕ ЧЕТВЪРТА COVID ВЪЛНА. КАК СЕ ПОДГОТВЯТЕ ЗА НЕЯ И КАКЪВ Е КАПАЦИТЕТЪТ НА ВАШАТА БОЛНИЦА ДА СЕ СПРАВИТЕ?

Да си кажем честно, първата вълна беше повече психологическа, но втората и третата бяха много сериозни. Нашият екип е подготвен за следващата. Той е добре обучен и вече има натрупан опит. Успя да се справи в най-тежките моменти. Ние разполагаме с 22 легла за лечение на болни от COVID-19. Имаме кислород за всяко легло, кислородни точки, а така също и съответните медикаменти, защитни средства и дезифектанти.

КОЕ Е НАЙ-ГОЛЯМОТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ЗА БОЛНИЦА КАТО ВАШАТА В ТЕЖКА ПАНДЕМИЧНА ОБСТАНОВКА, КОЯТО Е СИЛНО ПРОМЕНЛИВА И ИСКА БЪРЗА РЕАКЦИЯ?

Предизвикателствата са еднакви за всички болници – огромният брой пациенти, които се нуждаят от болнично лечение в момент, в който нямаш свободни легла, на които да настаниш всички. Другият проблем е претоварването на персонала, който има някакви граници

на изчерпване на физическите и психическите сили. Това е основният проблем. Иначе протоколът за лечение на болни от COVID-19 e подобен във всички болници, въпросът опира до това как персоналът си гледа работата. Колегите в нашата болница работят много точно и отговорно, постоянно са с пациентите и оказват съответната медицинска помощ. Работата им никак не е лесна. Понякога сатурацията( насищане с кислород на кръвта) на пациентите в COVID отделението драстично спада, при тях започват да се проявяват психически проблеми, махат си маските, кислорода… В обгрижването им участва целият персонал – от шефа на отделението до последната санитарка.

АКО ИЗЛЕЗЕМ ИЗВЪН РАМКИТЕ НА ПАНДЕМИЯТА, КАКВИ СА КАТО ЦЯЛО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРЕД РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ЕДНА ОБЩИНСКА БОЛНИЦА?

Предизвикателствата пред малките болници са огромни, защото ние нямаме право да лекуваме пациентите по скъпи пътеки. Нямаме право нашите лекари и кадри директно да записват специализации и това е причината в общинските болници да няма млади лекари. Сериозен е и кадровият въпрос, който възниква поради отдалечеността от големите градове. Лекари и сестри за назначаване има в големите областни центрове.

КОЛКО СЕРИОЗЕН Е ПРОБЛЕМЪТ С НЕДОСТАТЪЧНИЯ СЕСТРИНСКИ СЪСТАВ?

Положението със сестринския състав е ужасно. Повечето от колежките са в пред пенсионнна възраст и това е в резултат на малкия брой медицински сестри, които завършват и влизат в системата. Трябва да се замислим каква е причината за това.

НИСКОТО ЗАПЛАЩАНЕ ЛИ Е ПРИЧИНАТА?

Точно какво си мислите е основната причина. Отговорността на една медицинска сестра е много сериозна и нейното заплащане не отговаря на това, което тя дава като продукт. Поради тази причина има отлив на млади момичета, които да учат за медицински сестри. Затова положението в цялата страна в това отношение е меко казано трагично. Трябва да се мисли в посока стимулиране на млади хора да завършват тази професия, да има достатъчно медицински сестри в България, защото те са важен фактор в здравеопазването. Виждаме, че в някои сфери заплатите се вдигнаха 2-3 пъти. Констатацията след това беше, че в резултат положението с персонала се подобрява. А нещата със сестринския състав не са добре.

КАТО ОБЩИНСКА БОЛНИЦА ВИЕ МОЖЕТЕ ЛИ ДА СЕ КОНКУРИРАТЕ ЗА КАДРИ С ЧАСТНИТЕ И ГОЛЕМИТЕ БОЛНИЦИ?

При еднакви правила би трябвало всички да се справят, ако си гледат работата. Не би трябвало да делим болниците според големина и вид на собственост, но истината е, че общинските болници сме разположени

в една последна група. Където и да отидем, към които и институции да се обърнем, винаги има една група важни, други еди-какви си и общинските болници сме накрая, последната група. Ето, например за едно и също заболяване пациентът се приема по една клинична пътека в голяма болница и по друга в малка болница. В малката болница съответно клиничната пътека е по-евтина.

КОЛКО ПАЦИЕНТИ ГОДИШНО МИНАВАТ ПРЕЗ ВАШАТА БОЛНИЦА?

Около 3 000 и малко повече. Ние не сме голяма болница, нямаме претенции на големите областни болници. При нас хората идват заради лекарите, не заради болницата. Те идват при съответния специалист. В една голяма структура пациентът отива и казва „Отивам в еди коя си болница“, там са доста колеги в една сфера. При нас пациентът идва при съответния колега, той е един, много рядко са двама в съответната специалност.

ИМАТЕ ЛИ СПЕЦИАЛИСТИ ПО ВСИЧКИ НАПРАВЛЕНИЯ, ПО КОИТО РАБОТИ БОЛНИЦАТА?

По съответните отделения сме окомплектовани със съответните специалисти.

ВИЕ, ОСВЕН ЧЕ СТЕ ДИРЕКТОР НА БОЛНИЦАТА, СТЕ И ПРАКТИКУВАЩ ЛЕКАР. КАК СЪВМЕСТЯВАТЕ ДВЕТЕ НЕЩА?

С годините човек натрупва опит и рутина, които помагат да се справя успешно. Това важи както за професията, така и за ръководните позиции.

КАК Е ВАШАТА БОЛНИЦА ОТКЪМ АПАРАТУРА?

Що-годе добре сме окомплектовани, но може и по-добре. Това, което трябва да го имаме, го имаме, но има какво да се желае като подобрение.

АКО ИМАТЕ ВЪЗМОЖНОСТ ДА ПРОМЕНИТЕ РЕГУЛАЦИЯТА ЗА ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА ОБЩИНСКИТЕ БОЛНИЦИ, КАКВО БИХТЕ НАПРАВИЛИ?

Би трябвало да се направи така, че подпомагането на едни болници да не е за сметка на други. Трябва да има равнопоставеност в третирането на различните болници и то да не зависи от това дали са малки, големи, общински или частни. Не трябва да има преференции за едни за сметка на ощетяване на други. Има големи болници, които са на принципа

„Ние трябва да съществуваме и никой друг“ и това не е правилно. Ако в даден регион има общинско или държавно лечебно заведение, което си върши работата, но работи в трудни условия, защото е отдалечено, трябва да има начин за неговото подпомагане. Не става въпрос държавата изцяло да го поеме, но да се усети, че тя има интерес тези болници да съществуват. В случая не говоря за преференции, а да са съизмерими нещата.

Смятам също така, че отношението на държавата към болниците не трябва да зависи от това те каква собственост са. Колегите в

общинските болници могат да се справят с някои заболявания, но нямат право. Давам ви пример. При хирурзите в общинските болници отива пациент с болки в корема. Те могат да го лекуват консервативно, с лекарства, в състояние са да се справят, имат знания, но нямат право на такъв прием. Имат обаче право да го оперират.

Т.Е. В ОБЩИНСКИТЕ БОЛНИЦИ ТАКЪВ ПАЦИЕНТ ТРЯБВА ДА СЕ ОПЕРИРА, ВЪПРЕКИ ЧЕ ИМА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА КОНСЕРВАТИВНО ЛЕЧЕНИЕ. КАКЪВ Е МОТИВЪТ ЗА ТОВА РЕШЕНИЕ?

Казват ти, че си по-слабо квалифициран. Не можеш да го лекуваш с лекарства, защото си по-малък специалист, но можеш да оперираш. Този пациент може да се лекува с лекарства само в определени болници, които имат примерно 6 еди-какви си специалиста, 8 някакви други – някакво количество, което не винаги е равно на качество. Няма логика. Има такива недомислици, които пречат на малките болници. Колегите би трябвало да могат да специализират в малката болница, както в голямата, да работят, без някой изкуствено да им създава проблеми и да лекуват каквото могат, а не да им се забранява, както е сега.

Т.Е. НУЖНИ СА ПРОМЕНИ НА НОРМАТИВНО НИВО?

Да, защото през годините нормативно е работено с цел да се намалят общинските болници. Което пък е утежнение за пациента, който трябва да пътува да по-големи градове. Не знам колко е мислено за хората,

но общо взето нормативните документи не създавани за улеснение на работата. Един нормативен документ трябва да помага да се работи

по-добре, да се лекува по-качествено и да се действа по-целенасочено и успешно. В повечето случаи обаче резултатът от нормативния документ е не да се работи, а да се пречи.

А ЧУВА ЛИ СЕ ГЛАСЪТ НА МАЛКИТЕ БОЛНИЦИ? ДО КОЛКО ИМАТЕ ВЪЗМОЖНОСТ ВИЕ ДА ПОВЛИЯЕТЕ ЗА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ПРОМЕНИ?

За съжаление и в здравеопазването има лобистки интереси, които рефлектират в законодателството и нормативните наредби за финансиране от НЗОК и те не винаги са в интерес на общинските болници.

Не трябва да има разлика в подхода, лечението, отношението към пациента.

Категории: Статии