Д-р Тазимова е член на European Society for Medical Oncology (ESMO), American Society for Clinical Oncology (ASCO), Българско научно дружество по имуноонкология, Клуб Mлад онколог България.
Д-р Тазимова има публикации в научни издания на теми лечение на рак на гърда, белодробен карцином, уро-генитални тумори и адренокортикален карцином.
Участва в редица национални и международни конференции и обучителни програми като: ESMO Congress, ASCO Annual Meeting, San Antonio Breast Cancer Symposium, USA 12/2020; Global Expert Meeting – Advancing the Journey in Precision Medicine, Munich, Germany 11/2019; Expert Practice in Pancreatic cancer EACCME, Prague, Czech Republic 10/2019; ESMO Academy, Oxford University, UK 08/2019; Kiel Intense Melanoma Meeting, University Hospital Schleswig-Holstein Campus Kiel, Kiel, Germany 2018; Masterclass in Neuroendocrine tumors, Amsterdam, Netherlands 2017; Expert Practice in Gynecologic Malignancies, Berlin, Germany 2017.
Д-Р ТАЗИМОВА, КАКВА ПРЕВЕНЦИЯ ТРЯБВА ДА СПАЗВА ЕДНА ЖЕНА, ЗА ДА СЕ ПРЕДПАЗИ ОТ РАК НА МЛЕЧНАТА ЖЛЕЗА?
Ракът на гърдата представлява най-честият злокачествен ту- мор при жените, както в България, така и в световен мащаб. В България около 4000 жени всяка година се сблъскват с тази диагноза. Честотата се увеличава след 35-годишна въз- раст и пикът в заболеваемостта е между 60-64 години.
За подобряването на тази статистика са нужни няколко стъпки и една от най-важните е именно превенцията – или търсенето и активно прилагането на подходи за редуциране на риска от развитие на това заболяване. Някои фактори като наследствената обремененост не подлежат на модифи- циране от страна на пациента или медицината, но съществу- ват и такива, които можем да контролираме и по този начин да намалим риска от срещата с това заболяване. При рака на гърдата ефективната превенция включва всички аспекти на здравословното поведение. Доказана роля имат намалената консумация на алкохол, поддържане на оптимално тегло, ре- довна физическата активност. Повечето здрави възрастни трябва да се стремят към поне 150 минути седмично уме- рена аеробна активност или 75 минути интензивна аеробна активност седмично, плюс умерени силови тренировки поне два пъти седмично. Кърменето е друг превентиращ метод като колкото по-продължително е то, толкова по-изразен е ефекта му. С превантивна цел се препоръчва и избягването на прием на хормонални медикаменти най-вече в постме- нопаузалния период.
КАКВО ВКЛЮЧВА ПРЕПОРЪЧИТЕЛНАТА ПРОФИЛАКТИКА?
Профилактиката е следващата важна стъпка. Тя включва са- мопреглеждане и преглед при специалист. Препоръчително е извършване на самопреглед 1 път месечно, обхващайки и двете гърди и подмишници. Това за което трябва да се следи е именно появата на „бучка“ или уплътнение, но и промяна във формата на гърдата, поява на секреция, включително кървениста от зърното, промяна в самото зърно – разязвява- не, хлътване, набръчкване, хлътване, зачервяване и оток на кожата, болезненост. Към днешна дата има изобилие от лес- нодостъпни и приложими препоръки за подхода, който да се прилага при ежемесечното ни преглеждане. Посещението при специалист с извършване на образно изследване се препоръч- ва обичайно да се случва 1 път годишно при здравите жени. Европейската комисия само преди два месеца промени пре- поръките за профилактичните прегледи, като в скрининго- вите програми вече се вкюлчват пациенки във възрастовия диапазон 45 до 75г. (предходните препоръки бяха за диа- пазона 50-69г.). Има рискови групи пациенти (с фамилна обремененост, с диагностициран вече рак на гърда и/или яйчник, наличие на доброкачествени изменения ), при кои- то се налагат и по-чести прегледи при специалист. При тях, взимайки предвид рисковите фактори, се определя каква да бъде честотата и метода за проследяване.
Най-препоръчителния период за провеждане на самопре- глед и преглед при специалист е около 10 ден от месечния цикъл на жената (при жени с редовна менструация ).
При посещение при специалист профилактичния преглед преминава през няколко етапа: снемане на анамнеза, фи- зикален преглед и апаратен такъв. Избора на апаратния преглед се определя основно от възрастта на пациентката и структурата на гърдите.
Ехомамографията е ултразвуково изследване. То е безвредно и може да се извършва във всяка възраст, дори при бремен- ни. Това е прегледът, който се препоръчва за млади жени не само заради своята безвредност, но и заради по-голямата информативност при жените с плътни гърди. Мамографията представлява рентгенов метод. При него се използват, макар и в ниска доза, йонизиращи лъчи. Препо- ръчителен е за жени над 40 г. възраст, а при по-млади жени в случаите, изискващи уточняване на находката от ехограф- ския преглед, ако се налага такова. В някои случаи се при- лага и ядреномагнитен резонанс. Когато има открита съм- нителна находката, се препоръчва извършване на биопсия с цел хистологична верификация, което представлява един- ствения категоричен метод за поставяне на диагнозата рак.
ДО КОЛКО Е ВАЖНО ДА СЕ ОПРЕДЕЛИ СТАТУСЪТ НА ХОРМОНАЛНИТЕ РЕЦЕПТОРИ НА РАКА?
При диагностициран, с образни методи и хистопатологична оценка от патолог, рак на гърдата следваща задължителна стъпка е именно определянето на рецепторния статус на ту- морните клетки. Значимостта на това изследване се опреде- ля от факта, че именно рецепторния статус определя избора на лечение и прогнозата на пациентката – например знае се, че хормон рецептор позитивните туморни клетки имат по- ниска склонност към бързо делене и метастазиране, много са чувствителни на хормонални лекарства, водещи до тяхното загиване. Хормон – рецепторния статус съвместно с стадия на заболяването, по образни характеристики за големина на тумора, ангажиране на лимфни възли и данни за далечно метастазиране, са ключовите характеристики, които стоят в основата на избора на комплексното противотуморно пове- дение и прогноза за пациента. Разбира се, съвременното ле- карствено лечение на рака на гърдата налага изследване на допълнителни характеристики на тумора, отвъд хормонал- ния рецепторен статус, като се анализират и други маркери ( ESR1, PD-L1, PIK3CA и т.н.) като част от персонализираната медицина и възможност за приложение на нови фармаколо- гични класове лекарствено лечение.
ПРЕПОРЪЧВАТЕ ЛИ ОНКОБОЛНИТЕ ПАЦИЕНТИ ДА ТЪРСЯТ ВТОРО МНЕНИЕ ЗА ТЯХНАТА ДИАГНОЗА?
Винаги съм подкрепяла пациентите си да предприемат този подход в случаите, в които те самите имат колебания – като се започне още от въпроса „Аз имам ли наистина рак?“ и се стигне до „Това ли е най-доброто, което може да се на- прави?“. Да научиш, че вече си пациент и то с тази тежка диагноза е винаги травмиращо. Най-естествено е появата на съмнение във всяка крачка от процеса, за което трябва да показваме разбиране към човека, стоящ срещу нас с тази диагноза. Ние, медицинските онколози и всички други спе- циалисти свързани с комплексното лечение на рака на гърдата, се стремим да спазваме националните и международ- ни препоръки за терапевтично поведение, които са изведени на базата на надеждни статистически значими научни доказателства от клиничните изпитвания. Въпреки увереността в нас и компетенциите ни от изключително значение и уве- реността на пациента в случващото се с него защото това е един двустранен процес. Понякога и много дълъг такъв. Това е и причината да подкрепям пациентите, когато имат нужда от такова второ мнение.
ДОКОЛКО ДИАГНОЗАТА ЗАСТРАШАВА ФЕРТИЛИТЕТА (ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА ЗАБРЕМЕНЯВАНЕ) В НА ПАЦИЕНТКАТА? Диагнозата сама по себе си не оказва влияние върху плодови- тостта на пациентките. Негативно влияние има прилаганата лекарствена терапия. В хода на провеждане на противотумор- но лечение всяка една пациентка в репродуктивна възраст трябва да е информирана за необходимостта от прилагане на контрацепция и избягване на бременност. От друга страна приложението на цитостатична терапия води до увреда в яйч- никовата функция и съответно до нарушена плодовитост. Наш дълг е да информираме пациентите в репродуктивна възраст с незавършени семейни планове преди старта на терапията за този риск и при желание да ги насочим към репродуктивен медик за консултация и последващо поведение с цел запазване на възможността за поколение. Това е възможно единствено при пациентки с неавансирало заболяване, при които целим излекуване след комплексното противотуморно поведение и при които са разяснени съответните рискове.
КЛИНИЧНИТЕ ИЗПИТВАНИЯ ПРИ КОИ ПАЦИЕНТИ СА ПОДХОДЯЩИ?
Клиничните изпитвания на нови лекарствени продукти в он- кологията, са една много добра и необходима възможност за пациентите с онкологични заболявания, в това число и тези с рак на гърдата. Медицинската (лекарствена) онкология е една от най-бързо развиващите се медицински специално- сти. Много екипи и учени по света са посветили усилията си в разнообразни търсения на лечения на рака, но и с всяко ново познание идват още повече въпросителни. През послед- ните две десетилетия много нови лекарства и подходи се въ- ведоха в лечението на рака на гърдата. Някои от тях вече използваме рутинно в нашата практика, а други очакваме да навлязат. Но трябва да отбележим, че процеса на откри- ване на нови лекарства обичайно отнема значително време, измерващо се в години понякога. Участие в клиничните изпитвания, е възможност за пациента, да получи достъп до иновативни лекарства, базирани на конкретни характерис- тики (маркери) специфични за неговия или нейния тумор. В този смисъл, подходящ е всеки един пациент, като подчер- таваме, че всяко клинично изпитване изисква пациентите да отговарят на ясни критерии за включване и да е налично декларирано желание от страната на пациента за участие.
КАКВО ПРЕПОРЪЧВАТЕ НА ОНКОБОЛНИТЕ ПАЦИЕНТИ ЗА СПРАВЯНЕ С ПСИХИЧЕСКОТО НАТОВАРВАНЕ ОТ ДИАГНОЗАТА? Както и по-рано споменах, сблъсъка с диагнозата „рак“ е жи- вотопроменящо събитие. Никой не иска и не очаква да чуе това. И никой не е подготвен за това. Психическото натовар- ване е огромно и това важи, както за самия пациент, така и за близките му.
Препоръки за справяне има много, но бих искала да акцен- тирам на първо място на правилното разбиране за болестта и информираност от достоверни източници, на първо място лекуващия екип. Процесът е дълъг, многостъпален, с различ- на крайна цел и когато пациента и близките му са инфор- мирани, знаят ползите и рисковете и помагат като активен участник целия този процес може да премине по-малко трав- миращо. Много е важна и професионалната психологична помощ, определящо необходимостта от такива специалисти към лечебните заведения.
СЛУЧВА ЛИ СЕ В ДАДЕН МОМЕНТ ДА НЯМА КАКВО ДА
СЕ НАПРАВИ ЗА ДАДЕН ПАЦИЕНТ? КАК СЕ ПОСТЪПВА В ТОЗИ МОМЕНТ?
При част от пациентите се сблъскваме и с това. Основно при пациентите с авансирало заболяване, при които все още ос- новна наша цел е да контролираме заболяването, да запазва- ме и подобряване на качеството на живот, като не можем и не очакваме да успеем да излекуваме напълно. При изчерпване- то на наличните терапевтични възможности и при състояние на пациента, което не предполага последващо активно проти- вотуморно поведение, пациентът подлежи на така наречени- те „най-добри поддържащи грижи“ или палиативни грижи. Те могат да се осъществяват или в домашни условия под наблю- дение на ОПЛ и/или онколог или в медицински структури под наблюдението на съответните здравни специалисти.
НА КАКВО НИВО Е ПАЛИАТИВНАТА ГРИЖА У НАС ЗА ОНКОБОЛНИТЕ?
В България не можем да се похвалим с развита и разработе- на палиативна грижа за онкоболните. В болшинството слу- чаи като се стигне до тази необходимост като, че ли паци- ентът спира да съществува за държавата и медицинските грижи. Изключително малко звена и екипи са ангажирани с менажиране на онкологичната болка, предоставяне на поддържащи грижи и достоен житейски завършек на тези пациенти. От друга страна, палиативните грижи са част от дейността на всички онкологични структури, без значение частни, общински или държавни, както и нерядко, някои от дейностите всъщност би трябвало да се провеждат от ОПЛ – например опиоидната аналгезия.
КОЕ Е НАЙ-ВАЖНОТО НЕЩО, КОЕТО ОНКОБОЛНИТЕ ПАЦИЕНТИ ТРЯБВА ДА ЗНАЯТ?
На първо място, че диагнозата „рак“ не при всички вече е присъда. Не малко са пациентите, на които може да се по- могне при навременно потърсена помощ.
КАКВО ИСКАТЕ ДА СЕ ПОДОБРИ В ОНКОПРОФИЛАКТИКАТА У НАС?
Смятам, че е важно въвеждането на национални скрининго- ви програми за най-честите онкологични заболявания като рак на гърда, бял дроб, простата. В редица европейски дър- жави ползата от скрининга в насока по-ранно откриване се е доказала. А в колкото по-ранен стадий е диагностицира- но едно раково заболяване, толкова шанса за излекуване е по-голям. Разширяването и на профилактиката срещи рака на маточната шийка с приложение на наличните ваксини е наше задължение. Прилагайки тази профилактика се очак- ва ефект не само при рака на шийката на матката, а и при всички HPV асоциирани заболявания – рак на гърлото, на пениса, на ануса. Видими и отчетени са вече резултатите в страните с успешно прилагана профилактика, където процента на диагностициране е драстично намалял. И съответ- но ползите са дългосрочни и многолики.
Add a Comment