д-р Златко Димитров – Очаква се 150 млн. души в Европа да са алергичноболни през 2050 г.

50-80% от причините са генетични, 20-50% се дължат на фактори на околната среда, казва алергологът.

ВИЗИТКА
Д-р Златко Димитров е завършил медицина в Медицински факултет на Тракийски Университет гр. Стара Загора през 2003г. Има придобити специалности по детски болести и по клинична алергология. Част е от екипа на Клиниката по детски болести на Аджибадем Сити Клиник Токуда Болница София и детски център на ДКЦ Аджибадем Сити Клиник Токуда Болница София. Основател е на Art Clinic. Заместник-председател на Българското дружество по алергология.

Д-р Димитров, защо едни хора имат алергии, а други – не?


Този въпрос е комплексен, но основната причина са генетичните фактори, чието разнообразие пред последните години постоянно се увеличава. Всичко в крайна сметка започва от генетичната предразположеност на всеки един човек и, разбира се, от факторите на средата. Когато обаче говорим защо едни хора имат алергии, а други -не, трябва единствено да подчертаем значението на тези генетични фактори. Те са водещи в над 50 % до 80% от случаите.


Можем ли да предпазим децата си от алерги и алергични състояния?


Да. Ние имаме влияние върху този процес, макар и частично. Можем все пак да имуномоделираме и оттам да намалим риска за поява на алергични болести чрез факторите на средата. Например диетата и средата, в която се отглеждат децата, зависят в голяма степен от родителите. Доказано е, че определени храни, когато бъдат въведени рано в рациона и останат неотменна част от него, намаляват риска от алергични реакции с – обърнете внимание- 50%. Визирам плодовете и зеленчуците, рибата и ферментиралите млечни продукти, за които е доказано, че намаляват риска от алергични болести. Ние не можем да променим генетичната предразположеност, която получаваме от нашите родители, но с правилно поведение и правилен хранителен режим можем значително да намалим този риск.


Как деца под 2-годишна възраст получават алергии? Кои са причинителите и трудно ли се диагностицира алергия при бебета?


Алергиите се появяват и в ранна детска, и в кърмаческа възраст под 1 година. Причината е, че децата се раждат с определен генетичен риск, но след раждането се сблъскват с факторите на средата. Основната причина за поява на хранителна алергия са протеините на кравето мляко. Когато децата приемат съответната адаптирана формула, най-често се проявяват алергични реакции, които са различни типове – кожни, стомашно-чревно, по-рядко от страна на дихателната система. Още в кърмаческа и в ранна детска възраст децата имат експозиция към съответните алергии.


Децата израстват ли алергиите?


Да. Когато диагностицираме едно дете, трябва да дадем оптимистичен отговор. Ранното и адекватно поведение помага да се намали рискът за детето. Ако се спазва такова поведение и се елиминира съответният алергенр може с 80% вероятност да кажем, че детото ще изгради толеранс или ще израсте алергията си между 3 и 5-годишна възраст.


Ранната диагностика би ли повлияла по по-нататъшното лечение на дадена алергия при възрастен?


Несъмнено. Тук говорим за два вида профилактика – първична, при която не допускаме поява на дадена болест, и вторична, която намалява риска от усложнения. Ранната диагностика на алергичините болести намалява риска за последващи усложнения за пациентите. Какво имам пред вид? Давам пример с едно често разпространено заболяване каквото е алергичният ринит. Ако го дианостицираме своевременно и започнем лечение, което потиска имунологична реакция (наричаме това имунотерапия), ние по този начин намаляваме с цели 40 % риска за поява на едно усложнение като бронхиална астма. Така че отговорът е да, можем да повляяем.


Кои са най-тежките алергични състояния при деца, на които Вие сте ставал свидетел?


Най-тежката алергична реакция несъмнено е анафилаксията. Тя може да се предизвика както от хранителен, така и от медикаментозен алерген. При децата по честота води хранителната алергия. Анафилаксията протича с непосредствен риск не само заз дравето, но и на живота на детето. Тя се разделя на различни степени по тежест, но за ориентация на пациентите мога да кажа, че това е реакция, която засяга повече от две системи – примерно кожа, храносмилателна, дихателна, нервна система. Ако има засягане на повече от 2 от изброените системи, вече говорим за тежка алергична реакция, анафилаксия.


Същото ли е и при възрастните или има и други опасни състояния?


При възрастните пациенти отново това е състоянието, което е свързано с непосредствен риск за живота, но при тях етиологичните фактори са различни. Там водещи са предимни медикаментодзите и ужилванията от насекоми. Хранителният алерген като причина за анафилаксия е по-чест в детската възраст.

В случай на тежка алергична реакция при деца какво е най-важно да знаят родителите?


На пациентите ни, за които смятаме, че имат риск от анафилаксия, изписваме медикаменти, които те трябва винаги да носят със себе си. Рискът се определя на базата на данните, които ни предоставят родителите и пациентът, както и от резултатите от изследванията.
Пациентите, преживели анафилаксия, трябва винаги да имат със себе си адреналин под формата на писалки или ампули и да го приложат веднага след като са изложени на съответния етиологичен фактор – например ужилване от насекоми или неволен прием на храна, за която се знае, че ще доведе до такъв тип реакция.


Кои деца са най-застрашени от възникване на алергично състояние?


Тези, за които има вече доказана сенсибилизация – това е състояние на откриване на специфични имуноглобулини Е в кръвта или на кожата чрез съответните тестове с убождане. Когато пациентът има такъв тип сенсибилизация, рискът той да развие този тип реакция е по-висок.


Какво е важно за знаят хората за хранителните непоносимости?


Диагностиката непрекъснато се развива, в резултат на което ние разполагаме с възможности за измерване не само на специфични IgE, но и на специфични IgG – антитела, които стоят в основата на тестовете за непоносимост. За да стане по-ясно на читателите, е необходимо да спомена, че непоносимостта е доста широко понятие всъщност. Когато говорим за непоносимост, ние не говорим само за измерване на определени показатели в кръвта, а това са широк тип състояния. Като пример мога да дам нещо, което е познато на широката публика – това е лактозната непоносимост. При това състояние имаме недостатък на ензим, който разгражда млечната захар и това води до симптом. Но там нямаме антитела, които да измерваме в кръвта, и то отново е непоносимост. Т.е. под хранителна непоносимост разбираме симптоми, които се появяват при прием на определена храна, като механизмите могат да бъдат различни. Интерпретирането на всеки резултат, включително IgG, трябва да бъде направено много внимателно. В алергологията има принципи, които трябва да бъдат спазени и те са, че полученият резултат винаги трябва да е клинично свързан. Ако пациентът получи резултат, който показва сенсибилизация към редица храни, и ние имаме съмнение, че той има клинични симптоми – непоносимост към тези храни, тогава трябва да бъдат направени следващите стъпки. Например, елиминация на съответния алерген, след това провокация. Може да се наложи повторна елиминация и провокация. Това е един път, който пациентът изминава заедно със своя лекуващ лекар преди да потвърдим, че той наистина има нужда от съответната диета за дългосрочен период.


Има ли препоръчителна скрининговата диагностика за хора без клинично изразени симптоми?


Това, което съществува като официални препоръки до момента е, че пациентите, които са здрави и нямат никакво съмнение за проблем със съответен хранителен алерген, не е необходимо да се подлагат на изследвания. Защото дори съществува риск тези изследвания да насочат в грешна посока, ако попадат в неквалифицирани ръце. Винаги трябва да има причина, за да се изследва един пациент. Изключвам случаите, в които правим онкологични и профилактични кръвни изследвания – това е вече друг въпрос.


Едно време беше рядкост да срещнеш човек с алергия, а сега изглежда, че хората масово страдат от тях? Каква е причината?


Абсолютно правилно е да коментираме този въпрос. Споменахме, че всеки от нас се ражда с определена генетична информация и гените предопределят риска в 50 до 80% от случаите. 20 до 50% от тях обаче се дължат на външни фактори. Това, което ядем, дишаме, пием, средата, в която се намираме, неминуемо влияе за появата на алергичните болести. Много са хипотезите. Доказано е например, че определени фактори могат да повлияят митилирането на ДНК, т.е определени токсични фактори, радиацията дори могат да окажат влияние и това да промени първоначално кодираната генетична информация. Според една от много разпространените теории – хигиенната теория, човешкият вид вече живее в съвсем различни условия на изключителна чистота, стерилност. Аз имам пациенти, кото буквално се опитват да поддържат стерилна среда вкъщи. Това също пренасочва имунния отговор, т.е. той вече не се дразни от инфекции, бактерии, да не говорим за паразити, затова имунната система намира, фигуративно казано, отдушник в поява на TH2 отговора – алергичните заболявания. Разбира се, тази теория не изчерпва всичко, но също показва променения ни начин и може би донакъде допринася за отговора на въпроса защо сега, защо при тези условия, защо не по-рано.


Каква е правилната превенция и какво може да се направи, за да не стигат хората често до алергични състояния?


Задавате глобален въпрос, защото той може да бъде модулиран на местно, държавно и на световно ниво. Това, което можем да направим като родители и като пациенти за самите себе си, е да се храним правилно, изхождайки от приема на храни, които най-благоприятно въздействат върху чревната ни флора, модулират въпросния TH отговор, създават по-висок процент Т-регулаторни клетки, за които е доказано, че имат влияние за потискащия ефект срещу появата на алергични заболяваният.


На национално ниво това , което може да се направи, е разбира се намаляване на замърсяването. Всеки може да види въздуха, който диша в момента в София. Той не търпи коментар, по-различен от известния. Това е проблем за всички големи градове. Да не не забравяме, че населението живее предимно вече в големите градове. Така че въздействието върху въздуха, водата, добрият контрол за качество на продуктите е нещото, което може да се направи на национално ниво.


На световно ниво това е цялостна програма за подобряване на климата в дългосрочен аспект, за справяне със замърсяването, с вредните емисии чрез законови бази и регулиране. Също така изключително важно е поощряване на правилното поведение на хората в световен мащаб, тъй като алергичните болести засягат огромно количество хора. Само в Европа живеяг над 300 милиона. Като сметнем, че до 2050 г. ще бъдат засегнати около 50%, това означава, че след по-малко от 30 години ще говорим за 150 милиона алергичноболни само в Европа. А има възможности за намаляване на този риск.

Comments are closed.