Д-р Иван Вецев – Всяка втора бременна е с проблеми с щитовидната жлеза

Расте броят на двойките с репродуктивни проблеми. Една от основните причини е отлагането на първото раждане за по-късна възраст, казва акушер-гинекологът

Д-р Иван Вецев е завършил Медицински университет – София. Още като студент започва активно да изгражда своя професионален опит в сферата на здравеопазването.

До дипломирането си като лекар в края на 2010 г. той е участвал в разписването и реализацията на редица здравни кампании и проекти, насочени към социално значими заболявания и проблеми в здравеопазването. Акушер-гинеколог е във II САГБАУ „Шейново“.

Председател на Националната пациентска организация.

Д-р Вецев, според последната статистика двойките с репродуктивни проблеми в България са близо 150 000. Каква е причината?

Първо да кажем, че това е съвсем ориентировъчна бройка, тъй като се смята, че в световен мащаб 15% от хората са с невъзможност да имат деца. Вероятно броят на тези пациенти в България е доста по-голям, но през последните години, благодарение на активните информационни кампании за тези проблеми, самите те започнаха активно да идват с тези въпроси при нас. Наблюдавайки статистиката, ние виждаме увеличаване на общия брой на новооткрити случаи на двойки, които не могат да имат деца.

А каква е тенденцията?

Според мен тенденцията е този брой да расте и ще ви кажа защо. Една от основните причини за нарастване на броя на двойките с репродуктивни проблеми е средната възраст, на която те решават да имат деца за първи път. През последните години наблюдаваме, че тази възраст се измества след 35 години. Ако говорим за средната възраст, на която изобщо жените в България раждат, тя се движи между 29.5 и 30 години. Реално обаче това подмладяване на възрастта се дължи на двойки, включително и малцинствени, които имат по-рано деца. Реалната възраст, на която родителите в България имат първото си дете, е 33-35 г., а двойките с репродуктивни проблеми все по-често се сращат във възрастта след 35 г.

До каква степен нивото на профилактика има отражение върху репродуктивните способности?

Профилактиката или така нареченият при нас специализиран гинеколгичен преглед има за цел не само да открие болестни изменения при жената, а и да повиши нейната здравна култура както по отношение на създаването на потомство, така и по износването и раждането. Така че дамите, които целят да имат деца и са във фертилна възраст, трябва редовно да посещават своя гинеколог. Така бихме могли рано да открием заболявания и състояния, които могат да доведат до трайна невъзможност да имат деца.

Какво всъщност е нивото на профилактика в това отношение у нас? Достатъчно информирани ли са пациентите?

Тук ще отговоря и от позицията на председател на най-голямото пациентско движение в България, не само като акушер-гинеколог. Радостен съм от факта, че пациентите в България като цяло имат доста добър достъп до лекари. Има какво да се желае, но ние у нас сме свикнали да създаваме изкуствен хейт – колко лошо е това, колко лошо е онова. Истината е, че пациентите имат добър достъп по акушер-гинеколози и до лекари въобще. Истината е, че средно за 24 часа могат да стигнат до добрите специалисти, което извън България не може да им се случи. Истина е, че разполагат с голямо количество информация, която е проверена, на която могат да се доверят и на нейната база да създат своята представа за това как могат да изградят диагностиката на едно такова състояние. Естествено, има случаи, в които е възможно пациентите да попаднат на места, на които не биха могли да получат достатъчно информация и да останат разочаровани. Но това по-скоро са частни случаи. Самият стандарт по акушерство и гинекология ни задължава да извършваме прегледа по такъв начин, че нашите пациенти да останат достатъчно информирани.

Бременността е важно събитие в живота на една двойка. Има ли препоръчителни изследвания, които трябва да се направят преди настъпване на бременност?

Тук навлизаме в любимата ми тема за бременността и раждането на първото дете. Това е много специален момент за всяка жена и за цялото семейство. Когато тя и съпругът ѝ вземат решение да създадат потомство, те трябва да са наясно, че в зависимост от възрастта, на която плануват това събитие, трябва да извършат редица изследвания. Ако са във възрастта до 30 години, профилактичният гинекологичен преглед, отхвърлящ всякакъв тип структурни аномалии, които бихме могли да открием при жената, както и риска от инфекции, може би ще бъде достатъчен. При дамите над 30-35 г. нещата стават доста по-сериозни, те трябва да бъдат изследвани специализирано. Освен стандартните изследвания, които всички сме свикнали да си пускаме, като пълна кръвна картина и урина, трябва да се насочим и към изследване на нашите хормони. Не трябва да пропускаме изследването на щитовидната жлеза. В съвремението, в което живеем, всяка втора пациентка има проблеми с щитовидната жлеза. Отделно ендокринологичните проблеми също са много често срещани. Поради дългото отлагане на създаването на първото дете голяма част от двойките са сменили голям брой партньори, което със сигурност завишава риска от инфекции. Така че преди плануване на този момент, тези двойки трябва да изключат и риска от инфекция. Не пропускайте, че тук говоря не за жената като човек, който трябва да се изследва, а за двойка като цяло.

От чисто медицинска гледна точка коя е пределно допустимата възраст за раждане на първо дете и какви биха или последиците при зачеване за първи път на по-късна възраст?

Благодарение на напредъка на медицината ние сме свидетели на случаи, при които жени забременяват и износват успешно дори във възрастта 53-54 години. Ако ние обаче целим да създадем потомство нормално, а не да използваме методите на репродуктивната медицина, желателно е това трябва да се случи във възрастта до 35 години. Сам разбирам, че във времето, в което живеем, това не винаги е постижимо поради създаването на кариера. Кариерното развитие, особено при жените, е нещо, което значително възпрепятства тяхното желание и възможност да забременият.

Да поговорим за бременността и скрининговите изследвания през първия триместър. Какви са те и защо са задължителни?

Първите изследвания, с които се започва, са свързани с установяване на бременността, дали тя е вътрематочна или извънматочна. Следващият момент, в който вече установим, че тя е вътрематочна, трябва да проследим нейното развитие от самото зачеване до 13-а гестационна седмица, когато са първите важни изследвания. Образно казано, проследяването на бременността се разделя на няколко периода, като всеки един от тях си има своите специфики, с които всеки един акушер-гинеколог е запознат. В ранните седмици е много важно да проследим нарастването на β ЧХГ, нивата на прогестерона – твърде често се срещаме с проблеми, при които тези нива са много ниски и трябва да подпомогнем нашите пациенти, за да могат да продължат да износват. Тези от тях, които успешно достигнат до времето за зачисляване и за женска консултация, и за първите важни изследвания – периода между 11-а плюс 6 и 13-а г.с., трябва да извършат първата си фетална морфология с ранен биохимичен скрининг. Трябва да им се вземе профилактична онкоцитонамазка, влагалищен секрет, за да се провери за инфекции, пълна кръвна картина и отново изследване на щитовидната жлеза. След като проверим цялото здравословно състояние на жената, едно от най-важните неща е да се извърши тази специализирана фетална морфология. Благодарение на напредъка на медицината нашите пациенти са информирани, че има неинвазивни тестове, различни методи, чрез които може да се докаже, че тяхното дете е здраво. Това, което обаче е от изключителна важност и те го пропускат е, че този тест е от изключително важност. Причината е, че една голяма част от аномалиите, които ние целим да установим, за да избегнем раждането на болно дете, са свързани със структурни дефекти както върху бебето, така и в бременността като цяло. Възможни са структурни дефекти включително и на матката, които могат да възпрепятстват износването на здраво дете. Затова съветът ми към тях е да не пропускат този преглед, защото са провели друг тип генетично изследване, което е доказало, че бебето е генетично здраво, а да посетят специализирани места за провеждане на такива изследвания с цел ранна диагностика и профилактика на усложненията.

Споменахте извънматочна бременност. Как се постъпва в такива случаи и какви са рисковете след това?

Това е едно от най-сериозните състояния в акушерството и гинекологията, тъй като е причина за акушеро-гинекологична спешност. Винаги, когато се съмняваме за такова състояние, първично проследяваме нивата на човешкия хорионгонадотропин. Ако при стойности, при които ние трябва да видим бременност в матката, не видим такава, насочваме задължителното жената за хоспитализация. Много често тези пациентки достигат до спешни оперативни интервенции, в повечето случаи лапароскопски. Благодарение отново на възможностите на лапароскопската хирургия твърде често ние успяваме да съхраним техните органи, в случая маточната тръба.

Кои изследвания не трябва да пропускат пациентките през втория и третия семестър?

Това, което ми прави впечатление, че най-често се пропуска, е изследването за антитела при Rh отрицателните дами. То не трябва да се пропуска в никакъв случай. Дамите, които са с рисков фактор обезитет, хипертония трябва да проведат консултация с кардиолог, с ендокринолог. Обременяването с глюкоза, което цели да открие ранна форма на гестационен диабет, е от изключително голямо значение за тези пациенти. Не бива да пропускаме тестове за инфекции. Твърде често те протичат безсимптомно, но за съжаление са причина за преждевременни раждания и за усложнения на бременността като цяло.

Американският колеж по акушерство и гинекокология и Американският колеж на сестрите – акушерки препоръчват задължителет скрининг за стрептококи група Б за всички бременни през 36-37-ма гестационна седмица. Как стои въпросът в България, задължителен ли е този скриниг?
Под формата на задължителност не е. Това, което е регламентирано, възможно е да се извърши и се полага на пациентите, е скринингов влагалищен секрет, чрез който можем да засечем тези причинители. Въпросът е дали тези изследвания са разписани правилно във времето. След 35-а г.с., когато вече започваме да се подготвяме за раждането, бременната трябва задължително да мине през изследване на кръв, за да установим дали нейният хемоглобин е нормален; изследване на урина, за да установим дали имаме риск от инфекция в урината; изследване на влагалищен секрет, чрез което можем да открием персистиращо носителство на тези и други бактериални причинители. Последното, за съжалениер често се пропуска.

Наистина препоръките, за които споменавате, са да се прави скрининг точно за този причинител – стрептококи група Б. Имайте предвид обаче, че съществуват още редица други заболявания, които можем да открием и да предотвратим инфектирането на новороденото с тези бактерии.

В този смисъл бихте ли препоръчали бременните да правят по-рано този скрининг и до какво може да доведе нелекуването на инфекция със стрептококи група Б?

Аз препоръчвам на бременните да правят това изследване още в 35-а г.с. и ще ви обясня защо. 35-а г.с. е седмицата, в която започваме да се подготвяме за раждането. Когато открием носителство на този или друг тип бактериални причинители, трябва да го лекуваме активно. Представете си, ако това се случи в 37-а г.с., както са препоръките и на международните гайдлайни – ние няма да имаме време за лечение. Т.е. ние ще знаем, че жената ще роди с тази инфекция, но времето ни за лечение и най-вече на проверка дали сме излекували заболяването, ще бъде ограничено.

Бих искал да успокоя дамите, че ако случайно открием носителство на такава бактерия, ние ще проведем лечение. Това, което те трябва да знаят, е, че 30% от жените са хронични носители на тази инфекция. За тях има установен друг протокол, който е свързан с използването на профилактична доза антибиотик по време на самия акт на раждането. Това не означава, че те не могат да родят нормално. Така че съветът ми към тях е да проведат тези изследвания в 35-а седмица, за да имат време да проведат лечение и да се направи нов скринингов тест, с който да установим дали лечението е довело до излекуване.

В днешно време много бъдещи майки се доверяват на информация в интернет. До колко това пречи на лекаря и до колко обърква пациентките?

Това е много хубав въпрос, който очаквах да получа, защото истината е, че пациентите идват при нас в ролята ни на експерти. За съжаление обаче ние невинаги успяваме да удовлетворим тяхната нужди от информация. Ще ви обясня защо е така. В днешно време нявсякъде по света лекарите са доста натоварени. Ние винаги искаме да отделим още и още време, но имаме още и още пациенти, които трябва да лекуваме. Така че, давайки частична информация на пациентите, аз разбирам, че те ще потърсят допълнително такава на друго място. Съветът ми към тях е наистина да я търсят в реномирани сайтове, където тя е достоверна. Ако има нещо, което ги притеснява, да го обсъждат с нас, за да можем да кажем до каква степен това, което те са намерили, е достоверно или не. Всъщност причината за това търсене е липсващото звено между лекаря и пациента и това са така наречените здравни медиатори. Тази функция може да се изпълнява както от акушерката в консултацията, така и от специализантите – бъдещите млади лекари, които сега се обучават, и от психолози, които работят специализирано с тези пациенти. Тъй като в нашето здравеопазване, както и на други места по света, ние нямаме такива експерти, е разбираемо пациентите да търсят информация на други места. Съветът ми към тях е да я филтрират през собствената си призма и да не вярват на неща от типа „една жена казва“. Защото всяка жена е различна, всеки човек има различен потенциал и различно разбиране за живота.

Какъв е съветът Ви към бъдещите майки за една за спокойна бременност?

Да си намерят специалист, на който биха могли да имат доверие. Ако няма доверие при проследяването на една бременност, тя със сигурност ще протече доста драматичо и травматично. Тя вероятно ще завърши с раждане на здраво дете, защото истината е, че ние проследяваме 100% от нашите пациенти, за да открием 5% от тях, при които можем да констатираме проблем. Липсата на доверие обаче със сигурност ще породи проблеми, които не са свързани генерално с бременността, а ще бъдат по-скоро от психично естество. Дори и самата невъзможност на пациентите да се свържат с наблюдаващия гинеколог ще ги травмира значително, дори при някакъв малък проблем. Така че да подбират внимателно консултациите, на които смятат да се доверят. Сигурен съм, че има достатъчно добри консултации не само в София, а и в цяла България. Има изключително добри колеги, така че им пожелавам успех с бъдещите бременности.

Comments are closed.