Д-Р ИВАН ДИМИТРОВ:ПРОФИЛАКТИКАТА СПАСЯВА ЖИВОТ, НЕ ОПЕРАТИВНАТА ИНТЕРВЕНЦИЯ

Д-р Иван Димитров е началник Сектор по ендоскопска и онкогинекологична хирургия към АГО в МБАЛ
„Света София“. Завършва МУ – Плевен и притежава специалностите „Акушерство и гинекология“ и „Обща хирургия“. Има магистърска степен по „Обществено здраве и здравен мениджмънт“ с дипломна работа ма тема „Оценка и управление на риска от карцином на маточната шийка”.

Участва активно в развитието на сектора по оперативна гинекология и въвеждането на минимално инвазивна лапароскоспка хирургия.
От 2021 г. е част от екипа на МБАЛ „Света София”
с насоченост към онкогинекология, оперативна гинекология и ендоскопска и тазова хирургия.
Д-р Димитров членува в European Endometriosis League, ESGE (European Society for Gynaecological Endoscopy), Българско хирургично дружество, Българско дружество по акушерство и гинекология и Български лекарски съюз.

Д-Р ДИМИТРОВ, ДОКОЛКО ЛАПАРОСКОПСКИТЕ МЕТОДИ ИЗМЕСТИХА ИНВАЗИВНИТЕ ПРОЦЕДУРИ В ГИНЕКОЛОГИЯТА?
Неинвазивната лапароскопска хирургия за лечение и диаг- ностика на гинекологичните заболявания е много по-щадя- ща за пациента и съответно трябва и да бъде по-предпочи- тана. Разбира се, конвенционалната хирургия не би могла да бъде заместена напълно и намира място в съвременната медицина, но в определени случаи. През последните годи- ни се наблюдава положителна тенденция за приложение на лапароскопски методи във все повече болнични заведения. В гинекологичната клиника към МБАЛ „Света София” спо- ред статистиката ни за последната година сме приложили минимално инвазивна лапароскопска хирургия при 75.1% от гинекологичните операции. Тези резултати показват, че сме на нивото на големите европейски клиники, където на- истина се мисли пациентът да е максимално облекчен – с по-кратък болничен престой, с минимална болка и бързо въз- становяване.

КОГА И ПРИ КАКВИ СЪСТОЯНИЯ СА ПРИЛОЖИМИ ЛАПАРОСКОПСКИТЕ ОПЕРАЦИИ ВЪВ ВАШАТА СФЕРА? Лапароскопската хирургия е приложима при всички добро- качествени гинекологични заболявания, както и при диаг- ностиката и лечението на някои злокачествени заболявания. Най-често третираните заболявания са миомна болест на матката, ендометриоза и тумори на яйчниците. Лапароскоп- ската хирургия е основен метод за лечение на онкологични заболявания в ранен стадий и за диагностика в напреднал стадий.

КАКВИ СА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ЛАПАРОСКОПСКАТА ТЕХНИКА ПРИ ДИАГНОСТИКА НА БЕЗПЛОДИЕ?
Когато говорим за диагностика и оперативно лечение на безплодие минимално инвазивните ендоскопски методи са единствените приложими в съвременната хирургия. Кон- венционалната хирургия няма място при тази патология. Развитието на минимално инвазивните техники оказва го- лямо влияние върху диагностиката и лечението на женския инфертилитет. Напредъка на хистероскопските методи и апаратура позволява на хирурга да третира всички заболя- вания в маточната кухина, създавайки оптимални условия за забременяване и износване на бременност. Най-честата патология са полипи, субмукозни миомни възли, прегради и различни вродени малформации на маточната кухина. Лапароскопска хирургия за диагностика и лечение на стерилитет е приложима също и при ендометриоза, миома на матката и тубарна патология.

КОЛКО ВРЕМЕ СЛЕД ТАКАВА ИНТЕРВЕНЦИЯ МОЖЕ ДА ЗАПОЧНАТ ОТНОВО ОПИТИТЕ ЗА ЗАЧЕВАНЕ?
В зависимост от използваните неинвазивни методи и пато- логията, която е третирана, има различни протоколи. Всичко зависи от индивидуалния случай на пациентката. Например при лапароскопско лечение на миома е препоръ- чително да не се забременява в следващите 3 до 6 месеца. При лапароскопско лечение на еднометриоза съветваме па- циентите да започнат с опити за зачеване максимално рано след операцията.
При използване на хистероскопска хирургия най-често опи- ти за зачеване могат да започнат след един месец.
Разбира се, всеки случай е индивидуален и лекуващият лекар ще посъветва пациентката за подходящото в нейния случай.

ИЗВЪНМАТОЧНАТА БРЕМЕННОСТ Е ДРУГ ПРОБЛЕМ ПРИ МЛАДИТЕ ЖЕНИ. МОЖЕ ЛИ ТОЗИ ПРОБЛЕМ ДА БЪДЕ РЕШЕН С ЛАПАРОСКОПСКА ОПЕРАЦИЯ?
За съжаление този проблем се среща все по-често. Извънма- точната бременност е спешно състояние в гинекологичната практика, а понякога и животозастрашаващо. Основен про- блем е ранното или навременно диагностициране и избора на лечение. Медикаментозно лечение се използва рядко и при строг контрол.

За щастие в наши дни основен метод за лечение на извън- маточната бременност е приложението на лапароскопска хирургия. В повечето случаи липсата на апаратура или под- готвен лапароскопски екип е единствената причина за из- ползване на отворена конвенционална хирургия при това състояние.

ПРИ ЖЕНИТЕ В МЕНОПАУЗА ПЪК СЕ ПОЯВЯВА ПРОЛАПС. МОЖЕ ЛИ ТОЗИ ПРОБЛЕМ ДА БЪДЕ РЕШЕН С ЛАПАРОСКОПСКИ МЕТОД? КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ТАЗИ ПРОЦЕДУРА И КОЛКО ТРАЕН Е ЕФЕКТЪТ СЛЕД НЕЯ?

Това състояние води до нарушаване комфорта и качеството на живот на жената. Свързва се с вродена слабост на съ- единителната тъкан и редица предразполагащи фактори. Има редица оперативни техники, които са приложими при пролапс. Когато говорим за жени в менопауза, най-често се използва минимално инвазивна вагинална хирургия. Лапа- роскопски методи се използват при определени условия с добри следоперативни резултати. Независимо от избора на оперативен метод и техника, основен момент в следопера- тивният период, който определя и колко траен ще е ефектът, е режимът на пациента. При използване на лапарскопкска хирургия процентът на рецидиви е по-малък.

КАК ПРОТИЧА САМАТА ЛАПАРОСКОПСКА ОПЕРАЦИЯ? КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ТЯ?
Лапароскопската хирургия, наричана
още „минимално инвазивна” или „безкръвна хирургия”, е съвременният метод за достъп до коремната кухина. За разлика от класическата „отворе- на” хирургия, където се използват различни по размер разрези, при ла- пароскопската се използват един или няколко малки разреза по 0.5 см и 1.0 см. През тези малки разрези хи- рургът поставя ендоскопска камера и работни инструменти. Камерата позволява увеличение на образите и оперативното поле, което гарантира минимална кръвозагуба, минимална травма на тъканите и прецизност на оперативната интервенция. За разли- ка от класическата хирургия, при ла- пароскопската се извършва цялостен оглед на коремната кухина и органите в нея.

КАК СЕ ВЪЗСТАНОВЯВАТ ПАЦИЕНТКИТЕ СЛЕД ОПЕРАЦИЯ?
Това е едно от предимствата на лапа- роскопската хирургия.

Поради липсата на големи разрези и травми на ко- ремната стена, възстановяването след лапароскопска операция е много бързо и е свързано с минимална следоперативна болка и болничен престой.

Именно затова лапароскопската хирургия се причислява към така наречената еднодневна хирургия.

ИМА ЛИ ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ТОЗИ МЕТОД И КАКВИ СА ТЕ?
Има много митове и спекулации по отношение на показания и противопоказания. Както всеки метод и лапароскопската хирургия има противопоказания.

Основните пречки да се извърши интервенцията с лапароскопски методи са голям обем на оперативният обект и напреднало онкологично заболяване.

Предходни оперативни интервенции и обезитет (наднормено тегло) на пациента не са противопоказания за лапароскоп- ска хирургия.

ИМА ЛИ БЪЛГАРИЯ ДОСТАТЪЧНО ПОДГОТВЕНИ СПЕЦИАЛИСТИ ПО ЛАПАРОСКОПИЯ?
В България към момента има малко, но добре подготвени и обучени лапароскопски екипи. В болнични заведения като МБАЛ „Света София” с подготвени ендоскопски екипи, лапа- роскопската хирургия е над 70%, за разлика от останалите, където е средно около 30% от общия обем на интервенциите. Липсата на ендоскопска апаратура или обучение не е причи- на за приложение на класическа хирургия в съвременната медицина. Все повече млади колеги проявяват интерес към лапароскопските методи и техники, което предполага нали чие на добре подготвен екип във всяко лечебно заведение в бъдеще. В клиниката ни залагаме на максимално ранно обу- чение на колегите, дори още от ниво студенти, защото ценим развитието на екипите ни. В момента подготвяме стартира- не на обучителни курсове за специализанти и специалисти по минимално инвазивна ендоскопска хирургия, както и създаване на център по ендоскопска хирургия.

ОТДЕЛЯ ЛИ БЪЛГАРКАТА ДОСТАТЪЧНО ВНИМАНИЕ НА ГИНЕКОЛОГИЧНАТА ПРОФИЛАКТИКА?
Ситуацията е сходна, както с лапароскопските екипи. Съ- временната жена не пропуска ежегодната онкопрофилакти- ка, но липсата на национална скринингова програма остава голяма част от популация непрофилактирана.

В последните години се наблюдава по-голяма ангажи- раност на дамите към тяхното здраве и посетилите гинекологичен кабинет получават адекватна профилак- тика.

ПРЕДИ ГОДИНИ СЕ ПИСА ЗА ОТСТРАНЯВАНЕ НА 12-КИЛОГРАМОВ ЯЙЧНИКОВ ТУМОР ОТ ПАЦИЕНТКА. КАК Е ВЪЗ- МОЖНО ТУМОРЪТ ДА СТИГНЕ ТАКИВА РАЗМЕРИ?
Да, това е още един пример за липсата и необходимостта от национална профилактична програма. Образуванията в областта на женската полова система се развиват бързо, именно затова е изключителна важна профилактиката поне веднъж в годината, а при фамилна обремененост и по-често. Истината е, че подобни случай не се срещат рядко.

Коремната кухина е достатъчно голяма, което позволя- ва безсимптомно развитието на различни видове тумори. При ежегодна профилактика яйчниковите тумори се диагностицират в по-малки размери, което позволя- ва приложението на лапароскопска хирургия.

При липса на профилактика пациентът търси помощ при първите симптоми, което означава голям обем на тумора и задължително приложение на класическа хирургия. Истина- та в подобни случай е, че няма значение какъв метод сме приложили за лечение, а кога е приложен. Късното диагно- стициране гарантира по-лош изход и прогноза на заболя- ването. Профилактиката спасява живот, не оперативната интервенция. Съвременната медицина и здравна система залагат на първо място на профилактика и на второ – на лечение.

Comments are closed.