Карциномът на млечната жлеза се подмладява всяка година и никой след 30-годишна възраст не е застрахован, казва онкологът
ВИЗИТКА
Д-р Петя Баликова е заместник-началник на отделението по медицинска онкология в МБАЛ „Света София“. Била е асистент в Катедра по нуклеарна медицина, лъчелечение и медицинска онкология. Изследовател в клинични изпитвания II, III, IV фаза, както и в различни програми за ранен достъп до прицелна и имунотерапия. Има засилен интерес в областта на злокачествените новообразувания при рак на млечната жлеза, тумори на глава и шия, карциоми в областта на гастроинтестиналния тракт, белодробен карцином. Лекар на годината в наградите на Български лекарски съюз в категорията „Ти си нашето бъдеще“ за 2022 г.. Този приз отличава младите лекари на България.
Д-р Баликова, защо избрахте да специализирате онкология?
Като се има предвид, че онкологията е една от най-тежките специалности, това е труден въпрос. Преди всичко обаче тя е изключително интересна, изключително развиваща се, провокативна. Онкологията предизвиква всеки един специалист ежедневно и непрестанно, дори и в диагностиката, и в самото лечение. По тази причина хората, които обичат по-трудните развития на ситуацията, не биха се упрашили от нея. Тя в никакъв случай не ме уплаши и мен. Дори напротив, всичките иновации и възможността, която дава за всеки един пациент, просто ме спечелиха още в първите месеци, когато започнах да я работя.
Генетично заболяване ли е карциномът на гърдата?
Категорично да. Това е едно от заболяванията, които най-много и най-често се предизвикват заради генетични мутации. В широк план вече са известни няколко такива, като най-честите, които вече и в България от дълъг период изследваме, са мутациите на BRCA гените. Характерното при тях е, че те се проследяват в дълга линия от конкретни фамилии. Всъщност тяхното унаследяване изключително много повишава риска от развитие на заболяването.
Подценява ли се фамилната анамнеза?
За съжаление, да. В България фамилната анамнеза се подценява и това донякъде е свързано с манталитета на българите по принцип. Много често хората си казват „При мен това няма да се случи“. Реално погледнато поради тази причина не се проследяват, въпреки че знаят за унаследяването в рода на такова заболяване.
Какво се прави, ако се установи носителство в един от двата BRCA гена?
Ако се установи носителство, това в никакъв случай не означава смъртна присъда или развитие на заболяването на 100%. При всички положения обаче следва тези хора да се проследяват много по-стриктно от обикновените профилактични прегледи.
При наличие на носителство кои са факторите, които биха предизвикали развие на заболяването?
Факторите, които причиняват онкогенезата, поначало са факторите, които причиняват и редица други заболявания. Те се делят в няколко големи групи. Един от тях, разбира се, е генетичният фактор. По отношение на останалите фактори обаче човек може малко сам да промени съдбата си. Защото например тютюнопушенето, алкохолът, затлъстяването и тук са от водещите причини за развитие на карцином на млечната жлеза. Излагането на различни вредни външни въздействия може дори и без фамилната анамнеза да предизвика развитие на заболявания. Визирам хората, които работят във вредна среда като запрашеност, радиационни облъчвания.
Кои са най-новите методи за лечение на рак на гърдата и лечимо ли е това заболяване в днешно време?
Като цяло онколозите прилагаме един определен колон от онкологичното лечение. Тъй като при всеки пациент онкологията винаги е с мултидисциплинарност, ние извършваме основно системното противотуморно лечение. При нас системното противотуморно лечение се разделя на няколко класа медикаменти. Първите и най-старите са цитостатиците, така наречената химиотерапия. След това започнаха новите таргетни молекули. Най-новото лечение, което имаме в момента, е имунотерапята.
Какво означава персонализирана медицина?
Персонализираната медицина означава насоченост. Това е медицински модел, при който всеки пациент бива разглеждан като абсолютно индивидуална единица и строго индивидуално се изгражда план за неговото лечение. Планът е спрямо неговите собствени характеристики и спрямо характеристиките на тумора, който разбираме, че той носи.
Какво е водещото при определяне на индивидуалното лечение?
Пациентът задължително е водещото звено – неговото общо състояние, придружаващите му заболявания. Разбира се и характеристиките на рака – какво е неговото естество, какъв е хистологичният вариант и има ли налични генетични мутации при пациента или в самия тумор.
Доколко генетичните изследвания могат да се ползват при избора на лечение?
Генетичните изследвания са изключително важни в избора на лечение на всеки един пациент. Ние първо задължително тестваме широк панел от генни мутации както при пациента, така и при наличния тумор. При заболявания като карцином на белия дроб, карцином на гърдата, колоректалния карцином имаме задължително изискване за установяване на налични биомаркери. След това преценяваме какво би могло да бъде системното лечение при пациента.
Прилага ли се имунотерапията при карцином на гърда?
Да, в настоящия момент тя се прилага при всички видове карциноми. При гърдата имаме одобрение за приложение при метастататично заболяване, като в момента текат клинични изпитвания за изместване на имунотерапията в по-ранни етапи.
Какво означава това?
Означава, че ние можем да прилагаме имунтерапията като предоперативно, така нареченото неоадювантно, лечение, когато имаме за цел дотолкова да смалим тумора, че той да бъде радикално остранен с много по-малко инвалидизиращи операции впоследствие.
Според статистиката броят на късно откритите случаи продължава да е голям.
Защо е така?
Засъжаление е така. В България тенденцията за късно поставените диагнози продължава. Последните 2 години с COVID изобщо не допринесоха тази тенденция да се промени. Напротив, задълбочиха се нащата. Много е важно българската държава да започне да работи в посоката на здравно информиране на населението. Изключително важно е да се създадат програми за задължителен скрининг на най-честите онкологични заболявания. В тях влиза и време на профилактичните прегледи, които ще бъдат задължителни на всеки две години за определени възрастови групи. Ще бъдат хващани карциномите в много ранен момент, когато те още нямат никакви клинични изяви и самите пациенти изобщо не могат да ги подозират, защото нямат симптоми. Когато ги хванем в най-ранните етапи, има възможност за най-радикално отстраняване и най-добра прогноза при това заболяване.
Какъв е съветът Ви към читателите за осъществяване на навременен скрининг? Как може да се самосезира човек?
Бих ги посъветвала поне веднъж в годината да посетят мамолог. Това трябва си го сложат като задължителна задача, защото, ако сами започнат да се контролират по този начин, със сигурност ние ще успеем да им помогнем много по-лесно впоследствие. Общо взето ракът се подмладява всяка година и категорично никой след 30-годишна възраст не е застрахован от това заболяване.