Географското разположение, климата (средна температура 25 градуса целогодишно) и цялостните ранни мерки приети от френското правителство допринесоха, че бяхме на едно много ниско ниво на заболяемост. Бързото ваксиниране най вече също допринесе за това (75%).

Заетите реанимационни легла бяха средно 8-10 пациента през 2021 година а смъртността бе средно по 1 пациент на седмица.

Болничната помощ на Реунион е организирана изцяло като болничната помощ във Франция. Реунион е област от територията на Франция.

Като цяло е коренно различна от България. Много добра и силна организация на доболничната помощ, голяма роля играе домашния лекар и болничната която е в държавни болници и частни клиники. Тук се работи много по лесно от България, защото всичко е протоколирано. За най малката, като и за най опасната ситуация има протокол, който трябва да приложиш. Именно по това се преценя дали е действано адекватно в дадената ситуация. Ако си изпълнил протокола, не може да се търси вина за лекарска грешка. Естествено обратната страна

на добрата организация е, че трябват много пари. А тук не се жалят средства при изграждането и обзавеждането на клиниките и болниците.

Заплащането на специалистите по анестезиология е много по различно и в много по големи размери може би от цяла Европа с изключение на Швейцария и Люксембург. Тук всеки анестезиологичен акт има цена

и се заплаща от здравната каса. Така че работиш ли повече съответно получаваш много повече. Средно заплащане на анестезиолог в малка клиника 60-100 легла и1200 раждания е около 450000 евро годишно.

Към това се прилагат висок данък общ доход 45%и други такси за да достигне 50% облагане на доходите. Наример аз плащам 30 евро годишно на здравната каса. И въпреки това заплащането тук е в

десетки пъти повече от заплащането на анестезиолога в България. Така че тук си изцяло концентриран в работата си и всичко останало от всекидневието ти е осигурено. У нас правих какви ли не глупости за да оцелееш ти и твоето семейство.

За съжаление хората у нас имат право да се страхуват да попаднат в реанимация. Мен също ме е страх. Ако условията и грижите са същите като от преди 15 години има защо. Тук реанимацията е на светлинни години и за всеки пациент се прилагат неимоверни усилия за да се стигне до благоприятен край. Аз лично в началото съм превеждал няколко тежки патиенти в реанимация с много скептицизъм, но винаги случаите завършваха с благоприятен край. Просто у нас тези пациенти биха загинали. По повод сегашната пандемия бих казал на нашите читатели ако не желаят да попадат в реанимация, най лесния и достъпен метод е да се ваксинират и да носят предпазни маски на закрито.

БолничнатасистемаеболниявъпроснаБългария, койтовече20годининякоинежелаятдабъдерешен!

Именно за това напуснах България. Не е силно да кажа, че като лекар анестезиолог се чувствувах като престъпник. Голяма корупция 80% от хирургичните специалности взимаха пари от болните, при нас нямаше прясна плазма, тромбоцити, фактори на кръвосъсирването, губехме пациенти защото нямахме условия за качествена работа и това е престъпление.

За да се промени здравната система трябва политическо решение, но и лекарите и мед. Сестри не трябва да стоят безучастни. Решението е да се вземе един модел (Франция или Германия) и да се приложи у нас, но явно, че после не могат да се вземат пари. Тук например е абсурд да се вземат пари или да се лъже както по клиничните пътеки в България.

Тук извършваш анестезиологичен акт кодираш го в компютъра (всичко е компютъризирано няма писане за нищо) и здравната каса ти заплаща без закъснение.Разликата между държавната болница и частна клиника е само в количествената работа. В частните клиники се работи много и качествено и съответно заплащането е много по добро. В държавните болници медицинския персонал е на заплати определени от държавата. Но в частна клиника може да се лекува всеки и без да заплаща ако няма допълнителна застраховка. Докато у нас недопустимото е че хората плащат луди пари независимо, че имат здравна застраховка.

Пациентите у нас заплащат и за лекарства също голям абсурд.

Реших да напусна България в края на 1997 година.Спомням си един ден се събудих и видях, че заплатата ми е станала 50 евро. Единствения начин който ми дойде на ум беше Френския легион. Трябваше да взема френски паспорт, който след това ми даваше повече възможности. Бях отличен спортист (бягане на дълги разстояния) и също обичах армията и така след 6 месеца изпитателен период, непосилни физически и психически натоварвания преходи нощно време по 20 км.

Без достатъчно храна (храната се изхвърляше пред очите ни, вечер бъркахме в боклука да намерим малко хляб) бях разпределен в 2REP.

Най фрапиращия случай от медецинската практика в легиона е когато бях на медицинско обслужване при скокове на френските елитни командоси GIGN. Много е впечатляващо е когато скачат ог 4000 метра и трябва да се приземят на 200 квадратни метра площ и останалото

е скали. Един от командосите не се приземи добре и получи отворена фрактура на глезена. Нямах кой знае какво в чантата, имах Кетамин, (венозен анестетик) приспах го бързо за да не чувствува болките и го транспортирахме веднага до болницата в Бастия.

Да бъдеш на мисия в легиона е едно неимоверно голямо физическо и психическо натоварване. На мисия в ЧАД например котата

температурата на сянка е 45 градуса изпивах по 8 литра вода, а вечер в Северна Сахара близо до границата с Либия когато температурата падаше до 0 градуса замръзвах. Това изисква огромни физически

и психически усилия. Когато завърших договора си с легиона, бях сигурен, че няма непостижима нещо в живота. В легиона ти показват, че няма непреодолими неща, с много воля всичко се постига. На нещо което виждаш, че е бяло и ти казват, че е черно, след известно време със силата на психиката наистина виждаш, че това е черно! С други думи няма непостижими неща, с голямо желание и упоритост всичко се постига.

Неволята не помага,трябва да вярваш в себеси!

Отделенията за интензивна терапия във Франция са отделно от реанимация. В реанимация попадат пациенти за които опасността от летален изход е моментална, в следващите минути и часове.А отделенията за интензивни грижи са до залите за събуждане на пациенти и до кардиологичните отделения.

При избора на респираторна терапия трябва да се изясни видът на дихателната недостатъчност вентилаторна,паренхиматозна или смесена.

При вентилаторна недостатъчност е нарушена елиминацията на въглеродния двуокис тоест алвеоларната вентилация. При паренхиматозната недостатъчност е налице увреждане на алвеолаокислородната мембрана. Нарушена е оксигенацията например при Ковид болни. За предпочитане е при вентилаторна недостатъчност (налично но неадекватно спонтанно дишане) спонтанното дишане да се запази и да се подпомага с подходящи методи. Тук това се прилага при Ковид болните ранна хоспитализация и предотвратяването на попадането в реанимация. Това се осъществява с кислородотерапия, непрекъснато позитивно налягане в дихателните пътища (СРАР), бифазно позитивно налягане в дихателните пътища (ВIPAP), aсистиране на спонтанното дишане и интермитентна механична вентилация и мандаторен минутен дихателен обем.

При липса на ефект се препоръчва пациента да бъде включен на контролирана вентилация. Критерия за интубация са преди всичко нарушения в кръвно газовия обмен (ниски парциални налягания на кислорода в кръвта и високи парциални налягания на въглеродния двуокис в кръвта). А от клиничните критерии са повърхностно и ускорено дишане на болния, периферна цианоза, болния придобива сиво виолетова оцветка на пръстите и следваща десатурация под 90%. Критериите за извеждане са също комплексни, но може да кажа добра оксигенация при спонтанно дишане без добавка на кислород (сатурация над 93%) Рпи положително развитие на състоянието на пациента се правят опити за ехтубацея и ако болният понася добре, се поставя на кислород известно време.

Ако един патиент не поддържа адекватно артериално налягане, първото и най важно нещо е да се открият причините. Например остра кръвозагуба (хеморагичен шок), проблеми със сърдечната функция (кардиогеничен шок), и редкия но много опасен алергичен шок (например при увод в анестезия при употребата на мускулни релаксанти). Съответно на случая се предприемат реанимационни действия, които също са протоколирани и задължителни.

По повод на домашното лечение с антибиотици мога да кажа, че това е просто недопустимо!

Във Франция е почти невъзможно, да намериш антибиотици без медицинско предписание. Обратно у нас в България от аптеката можеше да купиш свободно антибиотици, а това подтиква хората у нас по различни причини (най вече незнание) да предприемат самолечение. Моето мнение е, че антибиотиците засега не могат да станат бич за нашето време, ако се използуват по предназначение.

По време на моята анестезиологична практика съм имал три случая на доказан анафилактичен шок, със сърдечен арест. Това са

драматични състояния при които само бързата и адекватна реакция на анестезиологични екип дават шансове на пациента да излезе от това състояние. За съжаление един от пациентите завърши с фатален край въпреки взетите мерки. Аз съм горд с тези два случая, които са изключителна рядкост. Колегите анестезиолози могат да го потвърдят, това са случай с които никой не желае да се среща.

Да ви кажа честно избрах съвсем случайно тази специалност.Навремето за да започнеш дадена специализация, трябваше сам да си намериш място, често ставаше с фиктивен конкурс, с познанства и т.н. Моето голямо желание беше да стана общ хирург и бях започнал работа

в болницата в град Раднево. Съвсем случайно Д-р Барова шеф на отделението по анестезиология и реанимация при онко диспансера в град Стара Загора ме покани да започна там. И така благодарение на една голяма жена лекар започна моята хубава одисея.Обикнах тази специалност и не бих я сменил за нищо.

Стара Загора естествено ми липсва, приятелите, парка Аязмото, и най вече дъщеря ми, която също е лекар дерматолог. Нищо не може да замени според мен една малка разходка в парка Аязмото. Този парк има нещо феноменално, с голям разпускащ ефект за мен, зарежда ме с енергия и винаги ще се връщам на това място.

На читателите на вашето великолепно издание ще пожелая да се обичат и да вярват в бъдещето си! Ако има вяра, надежда и любов в него живота процъфтява!

Още веднъж Обичайте се! Благодаря Стефан Колев.

Категории: Статии