Д-р Таня Кадийска е ръководител на сектор „Нутригенетика“ в лаборатория „Геника“. Тя е експерт в сферите на нутригенетиката, спортната и раковата генетика, кардиогенетиката.

Хората с фамилна предразположеност са в по-голям риск да развият заболяването. Затлъстяването е рисков фактор за развитието на диабет тип 2. Бариатричната хирургия е единственият метод, с който може да се постигне пълна ремисия.

Д-Р КАДИЙСКА, ДИАБЕТ ТИП 2 НАСЛЕДСТВЕНO ЗАБОЛЯВАНЕ ЛИ Е?

Диабет тип 2 е мултифакторно заболяване. Комбинацията от генетични изменения съвместно с негенетични фактори повлияват етиологията на заболяването. При наличието на фамилна история вероятността да се развие диабет тип 2 значително нараства. Описани са голям брой генетични варианти, които увеличават риска, като приносът на всеки ген поотделно обикновено е малък, т.е. необходимо е натрупване на множество изменения, за да говорим за висок генетичен риск.

КОИ СА ГЕНИТЕ, ЗА КОИТО СЕ СМЯТА, ЧЕ УВЕЛИЧАВАТ РИСКА ОТ ДИАБЕТ?

Като цяло мутациите във всеки ген, участващ в контролирането на нивата на глюкозата (синтез, транспорт и метаболизъм), както и гени, свързани със секрецията и регулацията на инсулин, включително някои хормони, могат да увеличат риска от диабет тип 2. В допълнение за пациентите с наднормено тегло ключова роля има и рискът от метаболитен синдром, включващ гени, свързани с контрол на апетита, транспорт и метаболизъм на мастни киселини в клетката и други.

Описаните в литературата генетични варианти могат да взаимодействат както помежду си, така и да бъдат повлияни от фактори на околната среда, което допълнително би могло да увеличи риска за развитие на диабет.

КОИ СА НЕГЕНЕТИЧНИТЕ ФАКТОРИ, КОИТО ДОПРИНАСЯТ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО?

Понякога е трудно разграничаването между ефекта на генетичните фактори спрямо факторите на околната среда. Например родители със затлъстяване и нездравословни хранителни навици е много вероятно да ги предадат и на своите деца. Към факторите на средата освен начина на хранене и културните различия спада и физическата активност.

Тези фактори се определят като епигенетични фактори, които могат да повлияят генната експресия.

През последните години стана известна и ролята на чревния микробиом за развитието и прогресията на голям брой заболявания, включително

и диабет. Чревният микробиом представлява съвкупността от всички микроорганизми в стомашно-чревния тракт. Незаменима част са определени видове бактерии, които допринасят за неговото правилно функциониране. При редица заболявания в червата може да бъдат открити бактерии, които не се срещат или нормално се срещат в много по-малки количества. Такива бактериални видове могат да имат потенциално неблагоприятен ефект върху организма. Например бактериалните родове Bifidobacterium, Bacteroides, Faecalibacterium, Akkermansia Roseburia са най-често докладвани като протективни срещу диабет тип 2. От друга страна, Ruminococcus, Fusobacterium и

Blautia са бактериите, които най-често може да бъдат открити при пациенти с диабет тип

2. Съществуват и редица проучвания за ролята

на чревната микрофлора върху молекулните механизми на проява и протичане на диабет тип 2. Следователно чревният микробиом може да изпълни ролята на пусков механизъм в различни направления.

КАК ГЕНЕТИКАТА МОЖЕ ДА БЪДЕ ОТ ПОЛЗА ЗА ЛЕЧЕНИЕТО НА ПАЦИЕНТИТЕ, КОИТО ВЕЧЕ СА РАЗВИЛИ ЗАБОЛЯВАНЕТО?

Диабет тип 2 е хронично метаболитно заболяване с известен риск от редица сърдечносъдови, неврологични и бъбречни усложнения. Основната цел на лечението е да се предотвратят или да се забавят усложненията чрез стриктен контрол на кръвната захар и сърдечносъдовите и метаболитни рискови фактори. Сред 12-

те различни класа лекарства, налични за лечение на диабет тип 2, метформин се препоръчва широко като средство от първа линия за понижаване на глюкозата поради неговата висока ефикасност, нисък риск от токсичност и ниска цена. В случаите, при които монотерапията с метформин не постигне адекватни терапевтични ефекти или се наблюдават нежелани лекарствени реакции, се препоръчват втора линия лекарства.

Според последните препоръки на Американската диабетна асоциация и Европейската асоциация за изследване на диабета (ADA-EASD)

се препоръчва преференциалната употреба на агонисти на GLP-1 рецептора, инхибитори на SGLT2 и някои DPP-4 инхибитори.

Идентифицирането на кандидат-гени, участващи в метаболизма както на метформин, така и на медикаментите от втора линия, позволява оценка на ефективността и риска от нежелани лекарствени реакции още преди започване на терапия. Фармакогенетичният подход стои в основата на персонализираната медицина и позволява да се избегне практиката „проба – грешка чрез точна и ясна оценка на ефективността на наличните терапии спрямо индивидуалния генетичен профил на пациентите.

През последните години лаборатория „Геника участва в разработването на фармакогенетични тестове за основните медикаменти от първа

и втора линия, използвани за лечението на диабет тип 2. Преди започването на медикаментозна терапия би могло да се направи това генетично изследване, за да се определи кое от препоръчаните лекарства ще бъде най-подходящо (с най-висока ефективност и най- нисък риск от странични ефекти).

Лаборатория „Геника“ предлага няколко теста за подпомагане на диагностиката, профилактиката и лечението на хора с висок риск или страдащи от диабет тип 2: 1.Панел за определяне на генетично предразположение към диабет тип 2 2.Изследвания на чревен микробиом: микробиом мини/миди/макси 3.Панел „Метаболизъм 4.Фармакогенетичен панел при терапия на диабет тип 2

Доц.д-рТеодораСветославоваХанджиева-Дърленска

Доц.д-рТеодораСветославоваХанджиева-ДърленскаепредседателнаБългарскотосдружениезапроучваненазатлъстяванетоисъпътстващитегозаболявания,специалистполечение на затлъстяването,сертифициранотЕвропейскатаасоциациязаизследваненазатлъстяването.

ДОЦ. ДЪРЛЕНСКА, КОЕ Е НАЙ-НОВОТО В ЛЕЧЕНИЕТО НА ДИАБЕТА?

Захарният диабет тип 2 е хронично метаболитно заболяване, което много често е придружено или е резултат на друго заболяване като затлъстяването. Те са взаимносвързани и придружени с инсулинова резистентност, дислипидемия, високо кръвно налягане и други.

Затлъстяването е хронично метаболитно заболяване, при което в организма се складира излишна енергия под формата на мазнини в резултат на превишаване на енергоразхода. Ексцесивната мастна тъкан действа като ендокринен орган и провокира възпалителна реакция, хипоксия, инсулинова резистентност, увеличаване на циркулиращите свободни мастни киселини, липотоксичност, намален отговор на имунната защита.

Когато оралните антидиабетични средства в комбинация с инсулин и подходящ хранителен режим не водят до нормализиране на кръвната захар или се стига до декомпенсация на захарния диабет особено при пациенти с тежко затлъстяване, се препоръчва бариатрична/ метаболитна хирургия.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА БАРИАТРИЧНАТА/МЕТАБОЛИТНА ХИРУРГИЯ?

Това е вид хирургична интервенция за лечение на високостепенно затлъстяване и довежда до ремисия на усложненията, придружаващи затлъстяването – като захарен диабет тип 2, артериална хипертония и други.

Съществуват няколко основни вида бариатрични операции – надлъжна 2/3 резекция на стомаха (sleeve), различни видове стомашен байпас, билиoпанкреатична диверсия с дуоденално прекъсване. Единият механизъм на действие е чрез рестрикция, при който, намалявайки обема на стомаха, се намалява и възможността за прием на повече храна. Другият механизъм е чрез малабсорбция, при който се редуцира абсорбцията на приетите хранителни вещества, като се съкращава пътят им през гастроинтестиналния тракт, където тя е възможна.

Основният механизъм обаче е неврохормоналният, който все още е неизяснен. Установени са промени в секрецията на чревните хормони, в глюкозния метаболизъм, жлъчните киселини и микробиотата. Значимостта на ефектите є върху придружаващите го метаболитни нарушения и усложненията от тях стана още по-голяма.

Безспорен факт е, че загубата на тегло при този вид интервенции е много

по-устойчива, сравнимо с интензивно провежданите фармакологични и диетични мерки. Бариатричната хирургия е единственият метод, с

който може да се достигне 25% редукция на телесното тегло за повече от 10 години и пълна ремисия на захарния диабет тип 2. Тези положителни ефекти са причината вече да се използва и терминът метаболитна хирургия, който по-коректно описва същността на този метод.

ПО КАКЪВ МЕХАНИЗЪМ БАРИАТРИЧНАТА/МЕТАБОЛИТНА ХИРУРГИЯ ВОДИ ДО РЕМИСИЯ НА ДИАБЕТА?

Бързото подобрение на диабет тип 2 при някои от видовете бариатрична/метаболитна хирургия се дължи на няколко механизма. На първо място, това е намаленият прием на калории и на въглехидратни храни след съответната оперативна процедура, което благоприятства глюкозната хомеостаза. Друго обяснение е редукцията на телесното тегло, което оказва благоприятен ефект върху гликемичния контрол и намалява хроничното възпаление, характеризиращо затлъстяването. Ремисията се свърза директно с постигнатата редукция на телесно тегло.

ГЕНЕТИЧНО ТЕСТВАНЕ ЗА ОТСЛАБВАНЕ И ИЗГРАЖДАНЕ НА МУСКУЛИ

Категории: Статии