Депресията е разстройство на настроението, което предизвиква постоянно чувство на тъга и загуба на интерес. Наричано още основно депресивно разстройство или клинична депресия, то засяга начина, по който човек чувства, мисли и се държи, и може да доведе до различни емоционални и физически проблеми. Възможно е да се появят проблеми с извършването на нормални ежедневни дейности, а понякога засегнатият се чувства така, сякаш не си струва да живее.
Депресията не е просто пристъп на униние, тя не е слабост и човек не може просто да се измъкне от нея. Тя може да изисква дългосрочно лечение, но справяне с нея е възможно. Повечето хора с депресия се чувстват по-добре с медикаменти, психотерапия или и с двете.

Въпреки че депресията може да се появи само веднъж през живота, хората обикновено имат множество епизоди. По време на тези епизоди симптомите се проявяват през по-голямата част от деня, почти всеки ден и може да включват:
Чувство на тъга, сълзливост, празнота или безнадеждност
Гневни изблици, раздразнителност или неудовлетвореност, дори и по дребни въпроси
Загуба на интерес или удоволствие от повечето или всички нормални дейности, като секс, хоби или спорт
Нарушения на съня, включително безсъние или прекалено много сън
Умора и липса на енергия, така че дори дребни задачи изискват допълнителни усилия
Намален апетит и загуба на тегло или повишено желание за храна и увеличаване на теглото
Тревожност, възбуда или безпокойство
Забавяне на мисленето, говора или движенията на тялото
Чувство за безполезност или вина, фиксиране върху минали неуспехи или самообвинения
Проблеми с мисленето, концентрацията, вземането на решения и запомнянето на нещата
Чести или повтарящи се мисли за смърт, за самоубийство, опити за самоубийство или самоубийство
Необясними физически проблеми, като болки в гърба или главоболие
При много хора с депресия симптомите обикновено са достатъчно тежки, за да предизвикат забележими проблеми в ежедневните дейности, като работа, училище, социални дейности или взаимоотношения с другите. Някои може да се чувстват като цяло зле или нещастни, без да знаят защо.
Симптоми на депресия при деца и тийнейджъри
Общите признаци и симптоми на депресия при деца и тийнейджъри са подобни на тези при възрастните, но може да има и някои разлики.
При по-малките деца симптомите на депресия може да включват тъга, раздразнителност, прилепчивост, тревожност, болки и страдания, отказ да ходят на училище или поднормено тегло.
При тийнейджърите симптомите може да включват тъга, раздразнителност, негативно чувство и чувство за безполезност, гняв, слаба успеваемост или много отсъствия от училище, чувство за неразбиране и изключителна чувствителност, употреба на наркотици или алкохол, прекалено много ядене или сън, самонараняване, загуба на интерес към обичайните дейности и избягване на социални контакти.
Симптоми на депресия при възрастни хора
Депресията не е нормална част от напредването на възрастта и никога не трябва да се приема с лека ръка. За съжаление, тя често остава недиагностицирана и нелекувана при възрастните хора и те може да не желаят да потърсят помощ. Симптомите може да бъдат различни или по-малко очевидни при възрастните хора, като например:
Затруднения с паметта или промени в личността
Физически болки или страдания
Умора, загуба на апетит, проблеми със съня или загуба на интерес към секса, които не са причинени от медицинско състояние или лекарства
Често желание да си останат вкъщи, вместо да излизат да общуват или да правят нови неща
Мисли или чувства за самоубийство, особено при по-възрастните мъже
Кога трябва да се потърси лекар?
При чувство на депресия е препоръчително да се запише час за лекар или психотерапевт.
Кога да се потърсите спешна помощ?
Когато някой усети, че той или негов близък може да се самонарани или да направи опит за самоубийство, трябва незабавно да се потърси спешна помощ.:

Лекарят може да определи диагноза депресия въз основа на:
Физически преглед. Лекарят преглежда пациента и задава въпроси за здравословното му състояние. В някои случаи депресията може да е свързана с основен физически здравословен проблем.
Лабораторни изследвания. Лекарят може да назначи пълна кръвна картина или да изследва щитовидната жлеза, за да се увери, че тя функционира правилно.
Психиатрична оценка. Специалистът по психично здраве разпитва за симптомите, мислите, чувствата и моделите на поведение. Възможно е да поиска попълване на въпросник, който да помогне на пациента да отговори на тези въпроси.
DSM-5. Специалистът по психично здраве може да използва критериите за депресия, посочени в Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства (DSM-5), публикуван от Американската психиатрична асоциация.
Видове депресия
Симптомите, причинени от основно депресивно разстройство, може да варират при различните хора. За да уточни вида на депресията, лекарят може да добави един или повече спецификатори. Спецификаторът означава, че депресията е със специфични характеристики, като например:
Тревожен дистрес – депресия с необичайно безпокойство или тревога за възможни събития или загуба на контрол
Смесени характеристики – едновременно наличие на депресия и мания, включващо повишено самочувствие, прекалено много говорене и повишена енергия
Меланхолични характеристики – тежка депресия с липса на реакция към нещо, което преди е доставяло удоволствие, и свързана с ранно сутрешно събуждане, влошено настроение сутрин, големи промени в апетита и чувство за вина, възбуда или вялост
Атипични характеристики – депресия, която включва способност за временно развеселяване от щастливи събития, повишен апетит, прекомерна нужда от сън, чувствителност към отхвърляне и усещане за тежест в ръцете или краката
Психотични характеристики – депресия, придружена от халюцинации или заблуди, които може да включват личностна неадекватност или други негативни теми.
Кататония – депресия, която включва двигателна активност, свързана с неконтролируеми и безцелни движения или фиксирана и скована поза
Перипартална депресия – депресия, която възниква по време на бременността или в седмиците или месеците след раждането (следродилна депресия)
Сезонна депресия – депресия, свързана с промените в сезоните и намаленото излагане на слънчева светлина
Други нарушения, които предизвикват симптоми на депресия
Няколко други разстройства, като изброените по-долу, включват депресията като симптом. Важно е да се постави точна диагноза, за да може засегнатят да получи подходящо лечение.
Биполярни разстройства I и II. Тези разстройства включват промени в настроението, които варират от високи стойности (мания) до ниски стойности (депресия). Понякога е трудно да се направи разлика между биполярното разстройство и депресията.
Циклотимично разстройство. То включва възходи и спадове, които са по-слаби от тези при биполярното разстройство.
Разстройство с нарушена регулация на настроението. Това разстройство на настроението при децата включва хронична и силна раздразнителност и гняв с чести екстремни темпераментни изблици. То обикновено се развива в депресивно или тревожно разстройство през тийнейджърските години или в зряла възраст.
Персистиращо депресивно разстройство. Понякога наричано дистимия, това е по-слабо изразена, но по-хронична форма на депресия. Въпреки че обикновено не води до увреждания, персистиращото депресивно разстройство може да попречи на нормалното функциониране в ежедневието и на пълноценния живот.
Предменструално дисфорично разстройство. То включва симптоми на депресия, свързани с хормоналните промени, които започват седмица преди менструацията, подобряват се в рамките на няколко дни след началото на менструацията и са минимални или изчезват след приключването ѝ.
Други депресивни разстройства. Включва депресия, която е причинена от употребата на наркотични вещества или някои предписани лекарства или от друго медицинско състояние.

Медикаментите и психотерапията са ефективни за повечето хора с депресия. Личният лекар или психиатър може да предпише лекарства за облекчаване на симптомите. Много хора с депресия обаче имат полза и от посещението на психиатър, психолог или друг специалист по психично здраве.
При тежка депресия може да се наложи престой в болница или амбулаторна програма за лечение, докато симптомите се подобрят. По-долу е представен по-подробен преглед на възможностите за лечение на депресия.
Лекарства
Налични са много видове антидепресанти, включително изброените по-долу:
Селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRIs). Лекарите често започват с предписването на SSRIs. Тези лекарства се смятат за по-безопасни и обикновено предизвикват по-малко обезпокоителни странични ефекти от другите видове антидепресанти. SSRI включват циталопрам (Celexa), есциталопрам (Lexapro), флуоксетин (Prozac), пароксетин (Paxil, Pexeva), сертралин (Zoloft) и вилазодон (Viibryd).
Инхибитори на обратното захващане на серотонин и норадреналин (SNRIs). Примери за SNRIs са дулоксетин (Cymbalta), венлафаксин (Effexor XR), десвенлафаксин (Pristiq, Khedezla) и левомилнаципран (Fetzima).
Атипични антидепресанти. Тези лекарства не се вписват точно в нито една от другите категории антидепресанти. Те включват бупропион (Wellbutrin XL, Wellbutrin SR, Aplenzin, Forfivo XL), миртазапин (Remeron), нефазодон, тразодон и вортиоксетин (Trintellix).
Трициклични антидепресанти. Тези лекарства, като имипрамин (Tofranil), нортриптилин (Pamelor), амитриптилин, доксепин, тримипрамин (Surmontil), дезипрамин (Norpramin) и протриптилин (Vivactil), могат да бъдат много ефективни, но често предизвикват по-тежки странични ефекти от по-новите антидепресанти. Затова трицикличните лекарства обикновено не се предписват, освен ако преди това не е имало неуспешен опит за подобрение със SSRI.
Моноаминооксидазни инхибитори (MAOIs). MAOIs, като транилципромин (Parnate), фенелзин (Nardil) и изокарбоксазид (Marplan), е възможно да бъдат предписани, обикновено когато други лекарства не са дали резултат, защото могат да имат сериозни странични ефекти. Употребата на MAOIs изисква строга диета поради опасни (или дори смъртоносни) взаимодействия с храни – като някои сирена, кисели краставички и вина, и някои лекарства и билкови добавки. Селегилинът (Emsam), по-нов MAOIs, който се поставя върху кожата под формата на лепенка, може да предизвика по-малко странични ефекти, отколкото другите MAOIs. Тези лекарства не могат да се комбинират със SSRIs.
Други лекарства. Към антидепресанта могат да се добавят и други лекарства, за да се засили антидепресивният ефект. Лекуващият лекар може да препоръча комбиниране на два антидепресанта или добавяне на лекарства като стабилизатори на настроението или антипсихотици. Може да се добавят и лекарства против тревожност и стимуланти за краткосрочна употреба.
Откриване на правилното лекарство
Ако даден депресант е повлиял добре на един член на семейството, възможно е той да помогне и на друг. Възможно е да се наложи изпробване на няколко лекарства или комбинация от лекарства, преди да се открие подходящото. Това изисква търпение, тъй като някои медикаменти се нуждаят от няколко седмици или повече, за да започнат да действат пълноценно и страничните ефекти да намалеят, докато организмът се адаптира.
Наследствените особености играят роля за това как влияят антидепресантите на даден пациент. В някои случаи резултатите от генетични тестове (направени чрез кръвен тест или със секрет от бузата) могат да дадат сведения за това как организмът може да реагира на определен антидепресант. Освен генетиката обаче и други променливи могат да повлияят на отговора към лекарствата.
Рискове от внезапно спиране на лекарствата
Не се препоръчва спиране на приема на антидепресант, без първо да е направена консултация с лекуващия лекар. Антидепресантите не се считат за пристрастяващи, но понякога може да се появи физическа зависимост (която е различна от пристрастяването).
Внезапно спиране на лечението или пропускането на няколко дози може да предизвика симптоми, подобни на абстиненция, а прекратяването може да доведе до внезапно влошаване на депресията. Дозата се намалява постепенно по лекарска препоръка.
Антидепресанти и бременност
При бременност и кърмене приемът на антидепресанти може да представлява риск за плода или бебето. Бременни с депресия или такива, които планират бременност, трябва да направи консултация в с лекар.
Антидепресанти и повишен риск от самоубийство
Повечето антидепресанти като цяло са безопасни, но Администрацията по храните и лекарствата (FDA) на САЩ изисква на всички такива медикаменти да има най-строгото предупреждение за предписанията. В някои случаи при децата, тийнейджърите и младите хора под 25-годишна възраст може да се увеличи броят на случаите на суицидни мисли или поведение при прием на антидепресанти, особено през първите няколко седмици след започване на приема или при промяна на дозата.
Всеки, който приема антидепресант, трябва да бъде наблюдаван внимателно за влошаване на депресията или необичайно поведение, особено при започване на нов медикамент или при промяна на дозата. Специалистите обаче подчертават, че е по-вероятно антидепресантите да намалят риска от самоубийство в дългосрочен план чрез подобряване на настроението.
Психотерапия
Психотерапията е общ термин за лечение на депресия чрез разговор за състоянието и свързаните с него проблем. Различни видове психотерапия могат да бъдат ефективни при депресия, като например когнитивно-поведенческа терапия или междуличностна терапия. Специалистът по психично здраве може да препоръча и други видове терапии. Психотерапията може да помогне на засегнатия:
Да се адаптира към криза или други текущи трудности
Да идентифицира негативните убеждения и поведения и да ги замени със здравословни, положителни такива
Да изследвате взаимоотношенията и преживяванията и да развие позитивни взаимодействия с другите
Да намери по-добри начини за справяне и решаване на проблеми
Да идентифицира проблемите, които допринасят за депресията и да промени поведението, което я влошава
Да възвърнете чувството си за удовлетвореност и контрол в живота и да помогне за облекчаване на симптомите на депресията, като безнадеждност и гняв
Да се научи да поставя реалистични цели за живота си
Да развиете способността да понася и приема стреса, като използвате по-здравословни поведения
Алтернативни формати за терапия
Съществуват формати за терапия на депресията, които са алтернатива на сесиите в кабинета лице в лице и могат да бъдат ефективен вариант за някои хора. Терапията може да се предоставя например като компютърна програма, чрез онлайн сесии или с помощта на видеоклипове или работни книги. Програмите може да бъдат ръководени от терапевт или да бъдат частично или напълно независими.
Смартфоните и таблетите, които предлагат мобилни здравни приложения, като например за подкрепа и общо обучение за депресията, не са заместител на посещението при лекар или терапевт.
Болнично и стационарно лечение
При някои хора депресията е толкова тежка, че се налага престой в болница. Това може да се наложи, ако те не могат да се грижат правилно за себе си или когато има непосредствена опасност да навредят на себе си или на някой друг. Психиатричното лечение в болница може да им помогне да запазят спокойствие и да са безопасност, докато настроението им се подобри.
Програмите за частична хоспитализация или дневно лечение също могат да помогнат на някои хора. Те осигуряват амбулаторна подкрепа и консултации, необходими за овладяване на симптомите.
Други възможности за лечение
За някои хора може да се предложат други процедури, понякога наричани терапии за стимулиране на мозъка:
Електроконвулсивна терапия. При нея през мозъка се пропускат електрически токове, за да се повлияе на функцията и действието на невротрансмитерите в него и да се облекчи депресията. Обикновено тази терапия се използва при хора, чието състояние не се подобрява от лекарствата, не могат да приемат антидепресанти по здравословни причини или са изложени на висок риск от самоубийство.
Транскраниална магнитна стимулация (ТМС). Тя може да бъде вариант за хора, които не са реагирали на антидепресанти. По време на тази стимулация намотка, поставена срещу скалпа, изпраща кратки магнитни импулси, за да стимулира нервните клетки в мозъка, които участват в регулирането на настроението и депресията.