За пръв път в света изследователи тестват ваксина, която има за цел да предотврати особено агресивна форма на рак на гърдата. Опитите се правят върху доброволци в САЩ.
Учените са разработили ваксината за предотвратяване на тройно негативен рак на гърдата (TNBC), който понастоящем може да се избегне само с мастектомия – при хора с висок риск. В идеалния случай тя ще се превърне и в бустер за хора, които вече са преживели този вид рак.
Хормоните естроген и прогестерон не стимулират TNBC, както и излишъкът на протеина HER2 (Human Epidermal Growth Factor Receptor 2), който подпомага растежа на клетките.
Този вид рак се разпространява бързо и се лекува по-трудно, тъй като не реагира на хормонални лекарства, като тамоксифен, или на целеви лекарствени терапии, като палбоциклиб (Ibrance).
TNBC съставлява около 10-15% от всички видове рак на гърдата. Между 2012 и 2016 г. при него преживяемостта в САЩ е с 8-16% по-ниска, отколкото при хормонално-рецепторните видове.
КАК ИЗГЛЕЖДА ИЗПИТАНИЕТО?
След като Администрацията по храните и лекарствата (FDA) разреши тестването на новото експериментално лекарство, болницата в в Кливланд и партньорът Anixa Biosciences, Inc. стартираха проучването в края на миналата година, за да определят правилната доза за ваксината.
Първоначално в проучването бяха включени 18-24 участници, всички от които са получили лечение за ранен стадий на TNBC през последните 3 години. Въпреки че лекарите са обявили, че всеки от тях е без тумор, те са изложени на висок риск от рецидив.
Учените, които провеждат проучването, ще поставят ваксината на три пъти с интервал от 2 седмици между отделните дози. Те ще следят отблизо участниците за странични ефекти и имунен отговор.
Ако дозировката се окаже безопасна и ефективна, в изпитанието ще бъдат включени по-голям брой участници, които ще бъдат в добро здравословно състояние.
Проучването се финансира от Министерството на отбраната и екипът очаква да го завърши през септември 2022 г.
НОВ НАЧИН ЗА КОНТРОЛ НА РАКА НА ГЪРДАТА
Ваксината е насочена към α-лакталбумин – протеин, който играе важна роля в производството на мляко. При нормални обстоятелства организмът го произвежда само по време на късната бременност
и лактацията. Изследванията обаче са установили, че протеинът е свръхекспресиран в нововъзникващите тумори.
С ваксината имунната система „се въоръжава“, за да се насочи към α-лакталбумина. Така организмът ще може да се бори с туморните клетки, които произвеждат протеина в бъдеще. Освен това той ще остави непокътната здравата тъкан на гърдата, ограничавайки увреждането на организма.
Винсент Туохи, доктор на науките, основен изобретател на ваксината и щатен имунолог в Изследователския институт „Лернер“ към Кливландската клиника, ръководи екипа от изследователи, които са ваксинирали женски мишки срещу протеина α-лакталбумин и са установили, че той не предизвиква автоимунно възпаление.
„Това ни показа, че можем да поставим ваксина срещу α-лакталбумин, без да предизвикваме увреждане на тъканите. Когато установихме, че ваксинацията с α-лакталбумин възпрепятства появата на тумори на гърдата при мишки, бяхме развълнувани„, казва д-р Туохи пред Medical News Today.
Екипът получава същите резултати от няколко други животински модела на рак на гърдата, което е необходимо, за да може ваксината да премине към клинични изпитания върху хора.
„Смятам, че е много интересно и иновативно, тъй като ваксината е насочена към конкретен протеин, който те наричат „пенсионерски протеин“, защото се среща специфично в определен период от
време при жената. Учените установиха, че този протеин е силно разпространен и в злокачествената тъкан на гърдата„, коментира д-р Бхавана Патак, медицински онколог и хематолог в MemorialCare Cancer Institute в Orange Coast Medical Center в Калифорния. Тя заявява, че
е „много обещаващо“, че изследователите са успели да предотвратят развитието на тумори на гърдата, а след това и да спрат растежа на съществуващите тумори с ваксината в животински модели.
Това, което прави ваксината революционна в тази област, е, че тя имитира стратегията на детските ваксини, като има за цел да
предотврати и ликвидира заболяването. Досега терапиите бяха насочени към лечение на рака на гърдата, след като болестта се е развила.
„От 1982 г. знаем, че осигуряването на имунитет преди развитието на тумори може да предотврати тяхното развитие. Въпреки това повечето проучвания за ваксини срещу рак са съсредоточени върху използването им като средство за лечение, а не за профилактика.“
Професор Винсент Туохи
Подчертавайки, че програмата за ваксиниране на деца е изградена на базата на профилактиката, която се отнася до предотвратяване на заболяването, а не до последващото му лечение, д-р Туохи обяснява
основанията за прилагането на същата стратегия при рака на гърдата:
„Не чакаме да се появи полиомиелит или морбили и тогава да се ваксинираме. Осигуряваме имунитета превантивно“, казва той пред MNT.
Следващата стъпка е ваксината да бъде предложена на здрави хора с висок риск от рак на гърдата, включително на тези с мутации на гена BRCA1.
„По този начин имунитетът срещу рака може да бъде предизвикан превантивно, без да причинява автоимунни усложнения, а когато туморът се появи, той се убива, преди да има възможност да се превърне в зряла единица, която е много трудна за лечение„, казва той.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ДА БЪДЕШ ПЪРВИ
Д-р Туохи изтъква, че това са ранни изпитания за безопасност и дозировка във фаза 1 и че изследователите ще могат да определят ефикасността едва във фази 2 и 3.
В разговор с MNT д-р Чарлз Шапиро, професор по медицина, хематология и медицинска онкология в Icahn School of Medicine в Mount Sinai, Ню Йорк, подчертава, че все още предстои дълъг път.
„Проучването във фаза 1 е за определяне на дозата с крайна цел да се оцени дали има имунен отговор към ваксината. Изпитанията във
фаза 1 са необходими, тъй като те често представляват първи опит при хора, след като някое лечение е обещаващо в предклинична среда. По дефиниция фаза 1 е твърде малка, за да се направят каквито и да било заключения за противораковите ефекти„, казва той. Въпреки това ученият подчертава, че всяко лечение, което сега учените смятат за ефективно, някога е било в условията на фаза 1 и че провеждането на такова изпитване е впечатляващ подвиг.
Освен че става въпрос за доста малко проучване, очевидното предизвикателство ще бъдат нежеланите ефекти, каза д-р Патак. Следователно популацията от пациенти ще бъде ключов компонент на изпитанието, отбеляза д-р Шапиро.
„Ако критериите за участие в изпитанието включват тежко преболедували пациенти в стадий 4, има известна несигурност дали имунните отговори към ваксината ще бъдат стабилни“, казва той. Д-р Туохи признава, че предстоят предизвикателства:
„Все още остават няколко пречки, включително нежелани ефекти, които нашата ваксина може да предизвика, особено защото е напълно нова, съдържаща белтъка, който ще бъде разпознат от имунната система (таргета на ваксината) и адювант, които никога не са били използвани в клинични изпитвания при хора„.
Прилагането на такива превантивни стратегии при ракови заболявания също е по-трудно, защото изследователите трябва да изберат таргета
по подходящ начин, казва д-р Патак. „Друга моя загриженост е, че в крайна сметка това е много специфичен таргет през определен
период от живота. Трябва да се подберат по-възрастни участнички и изпитанието да е насочено жени в предменопауза, но които са спрели да кърмят. Надеждата ми е, че в крайна сметка ще намерим друг таргет при жени, които все още кърмят, и ще го използваме по-рано„, каза тя пред MNT.
Вдъхновение за нови стратегии за борба с други видове рак
Д-р Патак подчертава, че въпреки че проучванията на ваксините се провеждат от много години, COVID пандемията е е допринесла за обръщането към друг тип ваксини от досега използваните.
„Мисля, че се намираме в златната ера на имуномедиираната терапия и в почти всяка област на онкологията използваме или намираме нови приложения на имунотерапията, а също и на терапии като ваксините, които активират имунната система както за предотвратяване, така и за лечение на заболяването„, каза тя.
„Правили сме това с други видове рак; по-скоро превантивно с рака на маточната
шийка и ваксината срещу човешки папиломавирус, както и с хепатоцелуларния карцином и
ваксината срещу хепатит В. Това са наистина забележителни неща.“
Д-р Бхавана Патак
Д-р Патак изразява надежда, че в близко бъдеще изследователите ще могат да намерят други тъканно-специфични таргети при други
заболявания, като рак на простатата, белия дроб или яйчниците – които са често срещани и потенциално смъртоносни видове рак.
И изглежда, че д-р Туохи и неговият екип вече работят върху ваксина за предотвратяване на епителния овариален карцином, най-често срещаната форма на рак на яйчниците.
„Епителният овариален карцином е най-смъртоносният от всички гинекологични злокачествени тумори, който убива 53% от заболелите жени в рамките на 5 години от поставянето на диагнозата. Тази ваксина е в процес на разработване в сътрудничество с програмата PREVENT на Националния институт по рака и се надяваме да започнем клинични изпитвания през следващите няколко години„, казва той.