Закъсняла еякулация
Закъснялата еякулация, понякога наричана нарушена еякулация или забавена еякулация, е състояние, при което на мъжете е необходим продължителен период на сексуална стимулация, за да достигнат до сексуална кулминация и да освободят сперма от пениса. Някои мъже със закъсняла еякулация изобщо не могат да еякулират.
Закъснялата еякулация може да бъде временен проблем или за цял живот. Възможните причини включват някои хронични здравословни състояния, операции и медикаменти. Лечението зависи от основната причина.
Нормално е мъжът да има закъсняла еякулация от време на време. Тя е проблем, само ако е постоянна или причинява стрес на него или на партньорката му.
Някои мъже със закъсняла еякулация се нуждаят от 30 или повече минути сексуална стимулация, за да получат оргазъм и да еякулират. Други може изобщо да не са в състояние да еякулират (анеякулация). Няма специфичен момент обаче, който да индикира диагноза закъсняла еякулация. Закъсняла еякулация има когато състоянието предизвиква стрес или неудовлетвореност, или ако се налага да се прекъсне актът поради умора, физическо дразнение, загуба на ерекция или искане от страна на партньорката.
Често мъжете може да изпитват трудности при достигането на оргазъм по време на полов акт или други сексуални дейности с партньорката. Някои могат да еякулират само при мастурбация.
Закъснялата еякулация се разделя на следните видове въз основа на симптомите:
– Пожизнена vs. придобита. При пожизнена закъсняла еякулация проблемът е налице от момента на половото съзряване. Придобитата забавена еякулация се появява след период на нормално сексуално функциониране.
– Генерализирана vs. ситуативна. Генерализираната забавена еякулация не е ограничена до определени сексуални партньори или определени видове стимулация. Ситуативната забавена еякулация настъпва само при определени обстоятелства.
Тези категории помагат при диагностицирането на основната причина и определянето на най-ефективното лечение.
Кога трябва да се потърси лекар?
Добре е за се започне с консултация с личния лекар. Той трябва да бъде потърсен, ако:
– Закъснялата еякулация е проблем за мъжа и партньорката
– Има наличие на друг диагностициран здравословен проблем, който може да е свързан със закъснялата еякулация, или се приемат лекарства, които биха могли да причинят този проблем
– Има наличие на други симптоми заедно със забавената еякулация, които могат да изглеждат свързани или не.
Физическият преглед и анамнезата може да са всичко, което е необходимо, за да се препоръча лечение на закъсняла еякулация. Ако обаче се окаже, че тя е причинена от съпътстващ проблем, който може да се нуждае от лечение, може да се наложи да се направят допълнителни изследвания или преглед при специалист.
Изследванията за съпътстващии проблеми може да включват:
– Физически преглед. Той може да включва внимателен преглед на пениса и тестисите. С лек допир лекарят проверява дали пациентът има нормално усещане в гениталиите си.
– Кръвни изследвания. Целта е да се направи проверка за признаци на сърдечносъдово заболяване, диабет, ниско ниво на тестостерон и други здравословни проблеми.
– Изследвания на урина (уринен анализ). Изследванията на урината се използват за търсене на признаци на диабет, инфекция и други основни здравословни състояния.
Лечението на закъснялата еякулация зависи от основната причина, но може да включва прием на лекарства или промяна в предписанието на приеманите към момента медикаменти, както и консултация с психолог.
Лекарства
Ако се приемат лекарства, които може да са причина за закъснялата еякулация, намаляването на дозата или смяната им може да реши проблема. Понякога добавянето на лекарство може да помогне.
Няма лекарства, които да са специално одобрени за лечение на това състояние еякулация. Медикаментите, използвани за третиране на тзакъсняла еякулация, се използват предимно за лечение на други състояния.
Лекарствата, които понякога се използват за лечение на закъсняла еякулация, включват:
Амантадин (Amantadine) – лекарство за Паркинсон
Буспирон (Buspirone) – лекарство против тревожност
Ципрохептадин (Cyproheptadine)- лекарство за алергия
Консултация с психолог
Психотерапията може да помогне, като се справи с основните психични проблеми, водещи до закъсняла еякулация, като например депресия или тревожност. Тя се използва и за справяне с психологически проблеми, които пряко засягат способността за еякулация.
Консултацията може да включва посещение при психолог или консултант по психично здраве самостоятелно или заедно с партньора. В зависимост от основната причина е възможно най-голяма полза да има от посещението при сексуален терапевт. Видът консултиране зависи от конкретните проблеми.
Забавена фаза на съня
Забавената фаза на съня, известна също като разстройство на фазата на съня, е вид нарушение на циркадния ритъм, свързано с биологичния часовник на тялото. То се проявява, когато моделът на съня е забавен с два или повече часа спрямо конвенционалния модел на съня, което кара човек да заспива по-късно и да се събужда по-късно.
За да диагностицира състоянието, лекарят може да прегледа семейната и медицинската история на пациента и да проведе физически преглед. Той може да назначи няколко изследвания за диагностициране на самото състояние или други свързани с него състояния, като например.
Актиграфия. При този тест се носи малко устройство, което проследява поведението по време на сън и бодърстване у дома.
Дневник на съня. Лекарят може да поиска пациентът да води дневник на съня, в който да записва ежедневно времето на сън и събуждане, за да види модела на съня.
Полисомнограма. Ако подозира, че има друго нарушение на съня, лекарят може да назначи полисомнограма. При този тест пациентът остава в център за сън за една нощ. Полисомнограмата проследява мозъчната активност, сърдечната честота, нивата на кислород, движенията на очите и дихателната функция на пациента, докато той спи.
Планът за лечение може да включва:
Подобряване на навиците за сън. Понякога лекарите наричат това хигиена на съня. Добрата хигиена на съня включва поддържане на редовен график на съня, избягване на кофеин и стимулиращи дейности близо до времето за лягане, избягване на тютюнопушене и алкохол и използване на спалнята само за сън. Полезно е също така да се спортува сутрин и да се избягват умерени до интензивни упражнения близо до времето за лягане.
Добавки с мелатонин. Възможно е да бъде предписана добавка с мелатонин, която да се приема рано вечер, за да се регулира циркадния ритъм.
Светлинна терапия. Излагането на светлина сутрин може да регулира вътрешния часовник за сън (циркадния ритъм).
Хронотерапия. При хронотерапията лекарите може да предпишат график за сън, който отлага времето за лягане с 1 до 2,5 часа на всеки шест дни, докато се постигне желаното време за лягане. След като бъде установен, графикът за сън трябва да се спазва.
Засегнати мъдреци
Засегнати мъдреци се наричат третите молари в задната част на устата, които не разполагат с достатъчно място, за да поникнат или да се развият нормално.
Мъдреците са последните зъби, които израстват в устата. Повечето хора имат четири мъдреца в задната част на устата – два отгоре и два отдолу.
Засегнатите молари могат да доведат до болка, увреждане на други зъби и други стоматологични проблеми. В някои случаи те може да не причиняват видими или непосредствени проблеми, но тъй като са трудни за почистване, може да са по-уязвими към кариес и заболявания на венците, отколкото другите зъби.
Засегнатите мъдреци, които причиняват болка или други стоматологични усложнения, обикновено се отстраняват. Някои зъболекари и орални хирурзи препоръчват да се отстраняват и имплантирани мъдреци, които не предизвикват симптоми, за да се предотвратят бъдещи проблеми.
Засегнатият мъдрец не винаги предизвиква симптоми. Въпреки това, когато се инфектира, започне да уврежда други зъби или да причинява други стоматологични проблеми, може да се появят някои от следните признаци или симптоми:
Зачервени или подути венци
Чувствителни или кървящи венци
Болка в челюстта
Подуване около челюстта
Лош дъх
Неприятен вкус в устата
Затруднено отваряне на устата
Кога трябва да се потърси стоматолог?
При симптоми в областта зад последния молар, които може да бъдат свързани със засегнат мъдрец, трябва да се запише час за стоматолог.
Зъболекарят или оралният хирург може да направи оценка на зъбите и устата, за да определи дали пациентът има засегнати мъдреци или друго състояние причинява проблемите му. Тази оценка обикновено включва:
Въпроси относно симптомите на зъбите и общото здравословно състояние
Преглед на състоянието на зъбите и венците
Зъбни рентгенови снимки, които могат да разкрият наличието на засегнати зъби, както и признаци на увреждане на зъбите или костите
При съмнение, че лечението на засегнатите мъдреци ще бъде трудно или ако пациентът има заболявания, които могат да увеличат рисковете при оперативна интервенция, зъболекарят вероятно ще го насочи към орален хирург, с когото да обсъдят най-добрия начин на действие.
Лечение на безсимптомни мъдреци
Ако засегнатите мъдреци не предизвикват симптоми или видими стоматологични проблеми, те се наричат асимптоматични. В стоматологичната общност съществуват известни разногласия относно начина на лечение на асимптоматичните имплантирани мъдреци. Изследванията по тази тема не дават категорично предимство на една стратегия пред друга.
Някои зъболекари и орални хирурзи препоръчват премахването на безсимптомните мъдреци, за да се предотвратят бъдещи потенциални проблеми. Те твърдят, че:
Безсимптомните мъдреци може да не са без заболявания
Ако няма достатъчно място за пробив на зъбите, често е трудно да се стигне до тях и да се почистят правилно
Сериозните усложнения при мъдреците се случват по-рядко при по-млади хора
Процедурата е по-трудна на по-късен етап в живота и е по-вероятно да предизвика усложнения, особено сред по-възрастните хора
Други зъболекари и орални хирурзи препоръчват по-консервативен подход. Те отбелязват, че:
Няма достатъчно доказателства, които да сочат, че засегнатите мъдреци, които не причиняват проблеми в млада възраст, по-късно ще причинят проблеми
Разходите и рисковете на процедурата не оправдават очакваната полза
При консервативния подход зъболекарят следи зъбите за кариеси, заболявания на венците или други усложнения. Той може да препоръча отстраняване на зъба, ако се появят проблеми.
Хирургично отстраняване
Засегнатите мъдреци, които причиняват болка или други стоматологични проблеми, обикновено се отстраняват (екстрахират) по хирургичен път. Екстракцията на мъдрец обикновено се налага при:
Инфекция или заболяване на венците (пародонтоза), засягащо мъдреците
Кариес при частично пробили мъдреци
Кисти или тумори, засягащи мъдреците
Мъдреци, които увреждат съседните зъби
Екстракцията почти винаги се извършва като амбулаторна процедура, така че пацентът се прибира у дома още същия ден. Процесът включва:
Седация или анестезия. Може да бъде приложена местна анестезия, седативна анестезия или обща анестезия.
Отстраняване на зъб. По време на екстракцията зъболекарят или оралният хирург прави разрез във венците и отстранява костта, която блокира достъпа до корена на засегнатия зъб. След като отстрани зъба, той обикновено затваря раната с шевове и запълва празното пространство (гнездо) с марля.
Екстракцията на мъдрец може да причини известна болка и кървене, както и подуване на мястото или челюстта. Временно някои хора имат проблеми с широкото отваряне на устата поради подуване на челюстните мускули. След процедурата се дават инструкции за грижа за раните и за справяне с болката и отока, като например приемане на болкоуспокояващи и използване на студени компреси за намаляване на отока.
Много по-рядко някои хора може да изпитат:
Болезнена суха кухина или оголване на костта, ако кръвен съсирек след операцията се откачи от кухината.
Инфекция на мястото на операцията, причинена от бактерии или попаднали хранителни частици.
Увреждане на близките зъби, нерви, челюстна кост или синуси.
Загуба на слуха
Загубата на слуха, която настъпва постепенно с възрастта (пресбикузис), е често срещана. Почти половината от хората на възраст над 65 години я имат в някаква степен.
Дефинирани са три вида загуба на слуха:
Кондуктивна (засяга външното или средното ухо)
Сензорно-неврална (засяга вътрешното ухо)
Смесена (комбинация от двете)
Стареенето и хроничното излагане на силни шумове допринасят за загубата на слуха. Други фактори, като например прекомерното количество ушна кал, могат временно да намалят способността на ушите да пропускат звуци.
При повечето видове загубеният слух не може да бъде възстановен, но может да бъдат предприети стъпки, които да доведат до подобрение.
Части на ухото
Ухото е съставено от три основни части: външно ухо, средно ухо и вътрешно ухо. Всяка част е съставена от структури, които играят различна роля в процеса на преобразуване на звуковите вълни в сигнали, които отиват в мозъка.
Външно ухо
Външното ухо е съставено от видимата част на ухото (ушната мида) и ушния канал. Чашковидната ушна мида събира звуковите вълни от околната среда и ги насочва към ушния канал.
Средно ухо
Средното ухо е изпълнена с въздух кухина, в която се намира верига от три кости: чукче (malleus), наковалня (incus) и стреме (stapes). Тези кости са отделени от външното ухо с тъпанчето (тъпанчевата мембрана), което вибрира при удар от звукова вълна.
Средното ухо е свързано със задната част на носа и горната част на гърлото чрез тесен канал, наречен слухова тръба (евстахиева тръба). Тръбата се отваря и затваря в края на гърлото, за да изравни налягането в средното ухо с това на околната среда и да отвежда течности. Еднаквото налягане от двете страни на тъпанчето е важно за нормалното му вибриране.
Кости на средното ухо
Средното ухо съдържа три малки костици:
Чукче (malleus) – прикрепено към тъпанчето
Наковалня (incus) – в средата на веригата от костици
Стреме (stapes) – прикрепено към покрития с мембрана отвор, който свързва средното ухо с вътрешното ухо (овалното прозорче)
Вибрациите на тъпанчето предизвикват верига от вибрации през костите. Поради различията в размера, формата и положението на трите кости силата на вибрацията се увеличава, докато достигне до вътрешното ухо. Това увеличение на силата е необходимо, за да се предаде енергията на звуковата вълна на течността във вътрешното ухо.
Вътрешно ухо
Вътрешното ухо съдържа група от свързани помежду си камери, изпълнени с течност. Камерата с форма на охлюв, наречена кохлея, играе роля в чуването. Звуковите вибрации от костите на средното ухо се предават на течностите в кохлеята. Малките сензори (власинкови клетки), разположени в кохлеята, преобразуват вибрациите в електрически импулси, които се предават по слуховия нерв до мозъка. Това е мястото, където настъпват първоначалните увреждания и загубата на слуха вследствие на възрастта, излагането на шум или медикаменти.
Другите пълни с течност камери на вътрешното ухо включват три тръбички, наречени полукръгли канали (вестибуларен лабиринт). Власинковите клетки в полукръговите канали засичат движението на течността, когато човек се движи в някаква посока. Те преобразуват движението в електрически сигнали, които се предават по вестибуларния нерв към мозъка. Тази сетивна информация позволява да се поддържате равновесие.
Пътуване към мозъка
Електрическите импулси се движат по слуховия нерв и преминават през няколко центъра за обработка на информация. Сигналите от дясното ухо достигат до слуховата кора, разположена в темпоралния лоб от лявата страна на мозъка. Сигналите от лявото ухо се насочват към дясната слухова кора.
Слуховата кора подрежда, обработва, интерпретира и подава информация за звука. Сравняването и анализът на всички сигнали, които достигат до мозъка, позволяват на човек да открие определени звуци и да потисне други звуци като фонов шум.
Признаците и симптомите на загуба на слуха може да включват:
Приглушено чуване на речта и други звуци
Затруднение при разбирането на думи, особено на фона на шум или при наличие на много хора на едно място
Затруднения при чуването на съгласни
Често искане от другите да говорят по-бавно, по-ясно и по-силно
Необходимост от увеличаване на звука на телевизора или радиото
Отдръпване от разговори
Избягване на определени места, където има социални контакти
Кога трябва да се потърси лекар?
При внезапна загуба на слуха, особено в едното ухо, незабавно трябва да се потърси лекарска помощ.
Препоръчително е да се говори с лекар, ако затрудненията със слуха пречат на ежедневния живот. Свързаната с възрастта загуба на слуха настъпва постепенно, така че в началото може да не бъде забелязана
Тестовете за диагностициране на загуба на слуха може да включват:
Физически преглед. Лекарят преглежда ухото за възможни причини за загуба на слуха, като например ушна кал или възпаление от инфекция. Той проверява и за структурни причини за проблемите със слуха.
Общи скринингови тестове. Обикновено пациентът закрива първоначално удното ухо, после другото, за да си види колко добре чува думи, произнесени с различна сила.
Тестове на слуха, базирани на приложения. Налични са мобилни приложения, които хората могат да използват сами за проверка на умерена загуба на слуха.
Използване на камертон. Камертоните вилици са метални инструменти с два върха, които издават звуци при удар. Простите тестове с камертон могат да помогнат на лекаря да открие загубата на слуха. Тази оценка може да разкрие и къде в ухото е настъпило увреждането.
Тестове с аудиометър. По време на тези по-задълбочени тестове, провеждани от аудиолог, пациентът носи слушалки и чува звуци и думи, насочени към всяко ухо. Всеки тон се повтаря на слаби нива, за да се открие най-тихият звук, който можете да бъде чут.
Лечението зависи от причината и тежестта на загубата на слуха.
Възможностите включват:
Премахване на блокажи от ушна кал. При премахване на блокажите слухът се възстановява напълно. Процедурата се извършва от лекар.
Хирургични процедури. Някои видове загуба на слуха могат да се лекуват с операция, включително аномалии на тъпанчето или на слуховите костици (осцикули). При повтарящи се инфекции с наличие на течност, лекарят може да постави малки тръбички, които помагат на ушите да се оттекат.
Слухови апарати. Ако загубата на слуха се дължи на увреждане на вътрешното ухо, слуховият апарат може да бъде полезен. Аудиологът може да обсъди с пациента потенциалните ползи от слуховия апарат и да постави устройството.
Кохлеарни импланти. Те може да са вариант при по-тежка загуба на слуха или когато ползата от конвенционалните слухови апарати е ограничена. За разлика от слуховия апарат, който усилва звука и го насочва към ушния канал, кохлеарният имплант заобикаля увредените или неработещи части на вътрешното ухо и директно стимулира слуховия нерв.
Западнонилски вирус
Вирус, пренасян от комари, причинява повечето случаи на инфекция със Западнонилска треска. По-голямата част от хората, заразени с този вирус, или не развиват признаци или симптоми, или имат само незначителни проявления, като температура и леко главоболие. При някои хора обаче се развива животозастрашаващо заболяване, което включва възпаление на гръбначния или главния мозък.
Леките признаци и симптоми на инфекция със западнонилски вирус обикновено преминават от само себе си. Тежките признаци и симптоми – като силно главоболие, температура, дезориентация или внезапна слабост, обаче изискват незабавно внимание.
Излагането на комари на места, където съществува западнонилски вирус, увеличава риска от заразяване. Този риск може да бъде намален чрез предпазване от комари, като се използва репелент срещу комари и се носи облекло, което покрива кожата.
Повечето хора, заразени със западнонилски вирус, нямат никакви признаци или симптоми.
Леки признаци и симптоми на инфекцията
Около 20% от хората развиват лека инфекция, наречена Западнонилска треска. Често срещаните признаци и симптоми включват:
- Температура
- Главоболие
- Болки в тялото
- Повръщане
- Диария
- Умора
- Кожен обрив
Признаци и симптоми на сериозна инфекция
При по-малко от 1% от заразените вирусът причинява сериозна инфекция на нервната система (неврологична). Тя може да включва възпаление на мозъка (енцефалит) или на мембраните, обграждащи главния и гръбначния мозък (менингит).
Признаците и симптомите на неврологичните инфекции включват:
- Висока температура
- Силно главоболие
- Скованост на врата
- Дезориентация или объркване
- Кома
- Треперене или мускулни потрепвания
- Гърчове
- Частична парализа или мускулна слабост
- Загуба на зрение
- Изтръпване
Признаците и симптомите на западнонилската треска обикновено продължават няколко дни. Признаците и симптомите на енцефалит или менингит обаче могат да продължат със седмици или месеци. Някои неврологични ефекти, като например мускулна слабост, могат да бъдат постоянни.
Кога трябва да се потърси лекар?
Леките симптоми на западнонилска треска обикновено отшумяват сами. Незабавно трябва да се потърси лекарска помощ, ако се появят признаци или симптоми на сериозна инфекция, като силно главоболие, скованост на врата, дезориентация или объркване. Сериозната инфекция обикновено изисква хоспитализация.
Причини
Западнонилският вирус обикновено се разпространява сред хората и животните чрез ухапване от заразени комари. Комарите се заразяват и пренасят вируса, след като ухапят заразени птици. Не може да стане заразяване при случаен контакт със заразен човек или животно.
Повечето случаи на заразяване със западнонилски вирус се случват през топло време, когато комарите са активни. Инкубационният период – периодът между ухапването от заразен комар до появата на признаци и симптоми на заболяването – обикновено варира от четири до десет дни.
Други възможни пътища на предаване
Има съобщени малко случаи, в които вирусът може да се е разпространил по други пътища, включително чрез трансплантация на органи и преливане на кръв. Кръводарителите обаче се изследват за вируса, което значително намалява риска от заразяване при кръвопреливане.
Има и съобщения за предаване на вируса от майка на дете по време на бременност или кърмене или при излагане на вируса в лаборатория, но те са редки.
Освен чрез физически преглед, лекарят може да потвърди наличието на западнонилски вирус или на заболяване, свързано със западнонилския вирус, като менингит или енцефалит, като извърши един от следните тестове:
- Лабораторни изследвания. При хора, които са заразени, кръвният тест може да покаже повишаване на нивото на антитела срещу западнонилски вирус. Антителата са протеини на имунната система, които атакуват чужди вещества, като например вируси. Кръвният тест може да не покаже антитела в началото. Възможно е да се наложи да се направи друг тест няколко седмици по-късно, за да се види повишаващото се ниво на антитела.
- Спинална пункция (лумбална пункция). Най-често използваният начин за диагностициране на менингит е да се анализира цереброспиналната течност, заобикаляща мозъка и гръбначния мозък. С игла, поставена между долните прешлени на гръбначния стълб, се взема проба от течността за анализ в лаборатория. Пробата може да покаже повишен брой бели кръвни клетки – сигнал, че имунната система се бори с инфекция, и антитела срещу западнонилски вирус. Ако не се открият антитела в началото, може да се наложи да се направи друг кръвен тест няколко седмици по-късно.
- Изследвания на мозъка. В някои случаи лекарите могат да назначат електроенцефалография – процедура, която измерва активността на мозъка, или ядрено-магнитен резонанс. Те могат да помогнат за откриване на възпаление на мозъка.
Повечето хора се възстановяват от западнонилския вирус без лечение. По-голямата част от тези, които са тежко болни, се нуждаят от поддържащо лечение в болница с интравенозни течности и болкоуспокояващи.
При леки случаи болкоуспокояващите, които се продават без рецепта, могат да помогнат за облекчаване на леко главоболие и мускулни болки. Трябва да се внимава, когато се дава аспирин на деца или тийнейджъри. Деца и тийнейджъри, които се възстановяват от варицела или грипоподобни симптоми, никога не трябва да приемат аспирин. Причината е, че аспиринът е свързан със синдрома на Рейе – рядко, но потенциално животозастрашаващо състояние, при такива деца.
Терапия с интерферон
Учените изследват терапията с интерферон (вид терапия с имунни клетки) като средство за лечение на енцефалит, причинен от западнонилски вирус. Някои изследвания показват, че хората, които получават интерферон, се възстановяват по-добре от тези, които не получават лекарството, но са необходими допълнителни проучвания.
Зика вирус
Зика вирусът се разпространява сред хората най-често чрез ухапване от комари, предимно в тропическите и субтропическите райони на света. Повечето заразени с него нямат никакви признаци и симптоми. Някои имат лека температура, обрив и болки в мускулите. В редки случаи зика вирусът може да причини мозъчни усложнения или усложнения на нервната система, като синдрома на Гилен-Баре. Това може да се случи дори при хора, които никога не са проявявали симптоми на инфекция.
Жените, които се заразят с вируса по време на бременност, са в повишен риск от спонтанен аборт. Инфекцията по време на бременност също така увеличава риска от сериозни вродени дефекти при бебетата, включително потенциално животозастрашаващо състояние на мозъка, наречено микроцефалия.
Изследователите работят по създаването на ваксина срещу вируса зика. Засега най-добрият начин за предпазване от заразяване е да се избягват ухапванията от комари и да се намалят местообитанията на комарите.
До 4 от 5 души, заразени с вируса зика, нямат никакви признаци или симптоми. Когато се появят симптоми, те обикновено започват два до 14 дни след ухапването на човек от заразен комар. Симптомите обикновено продължават около седмица и повечето хора се възстановяват напълно.
Признаците и симптомите на зика вируса най-често включват:
- Лека температура
- Обрив
- Болки в ставите, особено в ръцете или краката
- Зачервени очи (конюнктивит)
Други признаци и симптоми може да включват:
- Мускулна болка
- Главоболие
- Болки в очите
- Умора или общо усещане за дискомфорт
- Болка в корема
Кога трябва да се потърси лекар?
При съмнение за заразяване със зика вирус трябва да се запише час за лекар, особено, ако скоро е имало пътуване до район, който е огнище на заболяването.
Бременни, които наскоро са пътували до район, където вирусът зика е разпространен, трябва да се консултират с лекаря си дали да се изследват, дори и да нямат симптоми.
Причини
Зика вирусът се разпространява най-често чрез ухапване от заразен комар. Когато комар ухапе човек, който вече е заразен с вируса, вирусът заразява комара. След това, когато заразеният комар ухапе друг човек, вирусът навлиза в кръвообращението на този човек и причинява инфекция. По време на бременност зика вирусът може да се пренесе от майката върху плода.
Вирусът може да се разпространи и от един човек на друг чрез сексуален контакт. В някои случаи хората се заразяват с вируса чрез преливане на кръв или даряване на органи.
Лекарят вероятно ще попита за медицинската история и историята на пътуванията. Важно е да се опишат подробно всички международни пътувания, включително държавите, които са посетили пациентът или сексуалният му партньор, датите на пътуванията и дали е възможно да е имало контакт с комари.
Ако лекарят подозира инфекция със зика вируса, той може да препоръча изследване на кръвта или урината за потвърждаване на диагнозата. Пробите от кръвта или урината могат да се използват и за изследване за други подобни заболявания, пренасяни от комари.
Бременни, които нямат симптоми на инфекция със зика вируса , но те или партньорът им наскоро са пътували до район с активно разпространение на зика вируса, трябва да попитат лекаря си дали да се изследват.
За бременни, които са изложени на риск от инфекция със зика вирус, лекарят може да препоръча и една от следните процедури:
- Ултразвуково изследване за търсене на проблеми с мозъка на плода.
- Амниоцентеза, която включва вкарване на куха игла в матката, за да се вземе проба от амниотичната течност (амниоцентеза), която да се изследва за зика вирус.
Няма специфично лечение на инфекцията с вируса зика. За да се облекчат симптомите, се препоръчва почивка и пиене на много течности, за да се предотврати дехидратация. Лекарството, продавано без рецепта – ацетаминофен, може да помогне за облекчаване на болката в ставите и температурата.
Симптомите на инфекция със зика вирус са подобни на други заболявания, пренасяни от комари, като например треска денга. Всеки, който се чувства зле след скорошно пътуване в район, където болестите, пренасяни от комари, са често срещани, трябва да се обърне към лекар. Не трябва да се приемат ибупрофен, напроксен натрий или аспирин, докато лекуващият лекар не изключи наличието на треска денга. Тези лекарства могат да увеличат риска от сериозни усложнения от треска денга.
Замръзнало рамо
Замръзналото рамо, наричано още адхезивен капсулит, включва скованост и болка в раменната става. Признаците и симптомите обикновено започват бавно, след което се влошават. С течение на времето те се подобряват, обикновено в рамките на 1 до 3 години.
Необходимостта да се държи рамото неподвижно за дълъг период от време увеличава риска от развитие на замръзнало рамо. Това може да се случи след претърпяна операция или счупване на ръката.
Лечението включва упражнения за увеличаване на обхвата на движенията. Понякога то се провежда с инжектиране на кортикостероиди и обезболяващи медикаменти в ставата. В редки случаи се налага артроскопска операция за разхлабване на ставната капсула, за да може тя да се движи по-свободно.
Необичайно е състоянието да се появи отново в същото рамо. При някои хора обаче то може да се развие и в другото рамо, обикновено в рамките на пет години.
Раменната става е обвита в капсула от съединителна тъкан. Замръзналото рамо се появява, когато тази капсула се удебели и стегне около раменната става, ограничавайки движението ѝ.
Не е ясно защо това се случва при някои хора. По-вероятно е обаче това да се случи след продължително задържане на рамото в неподвижно състояние, например след операция или фрактура на ръката.
Замръзналото рамо обикновено се развива бавно на три етапа.
– Стадий на замръзване. Всяко движение на рамото причинява болка и способността на рамото да се движи става ограничена. Този етап продължава от 2 до 9 месеца.
– Стадий на замръзналост. През този етап болката може да намалее. Рамото обаче става по-неподвижно. Използването му става по-трудно. Този етап продължава от 4 до 12 месеца.
– Етап на размразяване. Способността на рамото да се движи започва да се подобрява. Този етап продължава от 5 до 24 месеца.
При някои хора болката се засилва през нощта, като понякога нарушава съня.
По време на физическия преглед лекарят може да помоли пациента да движи ръката си по определен начин. Това се прави, за да се провери дали той изпитвате болка и докъде може да движи ръката си (активен обхват на движение). Пострадалият може да бъсе помолен да отпусне мускулите си, докато лекарят движи ръката му (пасивен обхват на движение). Замръзналото рамо засяга както активния, така и пасивния обхват на движение.
Състоянието обикновено може да се диагностицира само по признаци и симптоми, но образните изследвания – като рентгенови снимки, ултразвук или ядрено-магнитен резонанс, могат да изключат други проблеми.
Лечението на замръзналото рамо в повечето случаи включва овладяване на болката и запазване на възможно най-голям обхват на движение в рамото.
Лекарства
Болкоуспокояващите средства като аспирин и ибупрофен могат да помогнат за намаляване на болката и възпалението, свързани със замръзналото рамо. В някои случаи лекарят може да предпише по-силни болкоуспокояващи и противовъзпалителни лекарства.
Терапия
Физиотерапевтът може да покаже упражнения за обхват на движението, които да помогнат за възстановяване на движенията на рамото. Необходимо е тези упражнения да се правят, за да се възстанови възможно най-много голям обхват на движение.
Хирургични и други процедури
В повечето случаи замръзналото рамо се подобрява от самосебе си в рамките на 12 до 18 месеца. При тежки или упорити симптоми други лечения включват:
– Стероидни инжекции. Инжектирането на кортикостероиди в раменната става може да помогне за намаляване на болката и подобряване на подвижността на рамото, особено ако се прилага скоро след началото на състоянието.
– Хидродилатация. Инжектирането на стерилна вода в ставната капсула може да помогне за разтягане на тъканта и да улесни движението на ставата. Понякога това се комбинира с инжектиране на стероиди.
– Манипулация на рамото. Тази процедура се извършва под обща анестезия. При нея лекарят движи раменната става в различни посоки, за да помогне за разхлабване на стегнатата тъкан.
– Хирургия. Хирургията при замръзнало рамо е рядкост, но ако нищо друго не помогне, операцията може да премахне белезите от вътрешността на раменната става. Тази операция обикновено включва извършването на малки разрези, през които в ставата се вкарват малки инструменти с камера (артроскопия).
Заболяване на сърдечните клапи
При заболяване на сърдечните клапи една или повече от клапите в сърцето не работят правилно.
Сърцето има четири клапи, които поддържат потока на кръвта в правилната посока. В някои случаи една или повече от тях не се отварят или затварят правилно. Това може да доведе до нарушаване на кръвотока през сърцето към тялото.
Лечението зависи от засегнатата сърдечна клапа и от вида и тежестта на заболяването. Понякога заболяването изисква операция за корекция или подмяна на сърдечната клапа.
Четирите сърдечни клапи, които поддържат потока на кръвта в правилната посока, са митрална, трикуспидална, белодробна и аортна. Всяка от тях има платна, които се отварят и затварят веднъж на всеки сърдечен удар. Ако една или повече от клапите не се отварят или затварят правилно, потокът на кръвта през сърцето към тялото се нарушава.
Заболяване на сърдечната клапа може да е налице при раждането (вродено). То може да се появи и при възрастни поради много причини и състояния, като например инфекции и други сърдечни заболявания.
Проблемите със сърдечните клапи включват:
- Регургитация. Клапанните платна не се затварят правилно, което води до изтичане на кръв назад в сърцето. Това обикновено се случва поради вдлъбване на клапните платна назад – състояние, наречено пролапс.
- Стеноза. Клапните платна стават дебели или твърди и е възможно да се слеят. Това води до стесняване на отвора на клапата и намаляване на кръвния поток през нея.
- Атрезия. Клапата не е оформена и твърда тъканна преград блокира кръвния поток между сърдечните камери.
Някои хора със заболяване на сърдечните клапи може да нямат симптоми в продължение на много години. Когато се появят признаци и симптоми, те могат да включват:
- Свистящ звук (сърдечен шум), когато лекарят слуша сърцето със стетоскоп
- Болка в гърдите
- Подуване на корема (по-често при напреднала трикуспидална регургитация)
- Умора
- Задух, особено при активност или в легнало положение
- Подуване на глезените и стъпалата
- Замайване
- Припадък
- Нередовен сърдечен ритъм
Лекарят ще извърши физически преглед и ще прослуша за сърдечен шум – възможен признак за заболяване на сърдечната клапа. Възможно е да бъдат направени няколко изследвания, за да се диагностицира състоянието.
Тестовете могат да включват:
- Ехокардиография. Звуковите вълни, насочени към сърцето от подобно на пръчка устройство (трансдюсер), създават видеоизображения на сърцето в движение. Това изследване оценява структурата на сърцето, сърдечните клапи и кръвния поток през сърцето. Ехокардиографията помага на лекаря да разгледа отблизо сърдечните клапи и да установи колко добре работят те. Лекарите могат да използват и 3D ехокардиограма.
При друг вид ехокардиограма, наречена трансезофагеална, малък преобразувател, прикрепен към края на тръба, се вкарва в хранопровода. Това изследване помага на лекаря да разгледа сърдечните клапи по-отблизо, отколкото е възможно при обикновената ехокардиограма.
- Електрокардиограма (ЕКГ). Проводници (електроди), прикрепени към подложки върху кожата, измерват електрическите импулси от сърцето. С ЕКГ могат да се открият разширени камери на сърцето, сърдечни заболявания и нарушения на сърдечния ритъм.
- Рентгенова снимка на гръдния кош. Рентгеновата снимка на гръдния кош може да помогне на лекаря да определи дали сърцето е увеличено, което може да показва някои видове заболявания на сърдечните клапи. Тя може също да помогне за определяне на състоянието на белите дробове.
- Ядрено-магнитен резонанс на сърцето. При магнитно-резонансната томография се използват магнитни полета и радиовълни, за да се създадат подробни изображения на сърцето. С изследването може да се определи тежестта на състоянието на пациента и да се оценят размерът и функцията на долните камери на сърцето.
- Тестове с физически упражнения или стрес тестове. Различните тестове за физическо натоварване помагат да се измери толерантността на пациента към активност и да се проследи реакцията на сърцето му при физическо натоварване. Ако той не може да правите физически упражнения, може да му бъдат дадени лекарства, които имитират ефекта на физическите упражнения върху сърцето.
- Сърдечна катетеризация. Този тест не се използва често за диагностициране на заболяване на сърдечните клапи, но може да се приложи, ако други тестове не са в състояние да диагностицират състоянието или да определят неговата тежест.
Лекарят прокарва тънка тръбичка (катетър) през кръвоносен съд в ръката или слабините, насочва я към артерия в сърцето и инжектира багрило през нея, за да направи артерията видима на рентгенова снимка.Т ака той получава подробна картина на сърдечните артерии и на функционирането на сърцето. Може също така да се измери налягането в сърдечните камери.
Лечението на заболяването на сърдечните клапи зависи от симптомите, тежестта на състоянието и от това дали то се влошава.
Грижата се поема от специалист по сърдечни заболявания (кардиолог). Лечението може да включва наблюдение на състоянието с редовни контролни посещения. Възможно е да се препоръча:
- Здравословен начин на живот
- Прием на лекарства за лечение на симптомите
- Приема на лекарства за разреждане на кръвта, за да се намали рискът от образуване на кръвни съсиреци, ако пациентът има определен вид неравномерен сърдечен ритъм, наречен предсърдно мъждене
Хирургия или други процедури
В крайна сметка може да се наложи операция, за да се коригира или замени болната сърдечна клапа, дори ако пациентът няма симптоми. Ако трябва да се направи операция за друго сърдечно заболяване, лекарят може да коригира или замени болната клапа по същото време.
Операцията на сърдечната клапа обикновено се извършва чрез разрез в гръдния кош. Понякога лекарите правят минимално инвазивна сърдечна хирургия, която включва по-малки разрези от тези, които се правят при отворената сърдечна хирургия. В някои медицински центрове лекарите извършват робот-асистирана сърдечна хирургия – вид минимално инвазивна сърдечна хирургия, при която хирурзите използват роботизирани инструменти за извършване на процедурата.
Възможностите за операция включват корекция или подмяна на клапа.
Корекция на сърдечна клапа
Лекарят може да препоръча корекция на сърдечната клапа, за да може тя да бъде запазена. За таци цел той може да:
- Да залепи дупки в клапата
- Да раздели сраснали се платна на клапата
- Да подмени нишките, които поддържат клапата
- Да отстранит излишна тъкан от клапата, за да може тя да се затваря плътно
Хирурзите често стягат или подсилват пръстена около клапата (анулус), като имплантират изкуствен пръстен. В някои случаи използват по-малко инвазивни процедури за корекция на някои клапи с помощта на дълги, тънки тръбички (катетри). Тези процедури могат да включват използването на клипсове, тапи или други приспособления.
Смяна на сърдечна клапа
Ако клапата не може да бъде коригирана, хирурзите могат да я отстранят и да я заменят с механична клапа или с клапа, изработена от сърдечна тъкан на крава, прасе или човек (биологична или тъканна клапа).
Хората, на които е извършена подмяна с механична клапа, ще трябва да приемат лекарства за разреждане на кръвта до края на живота си, за да се предпазят от образуване на кръвни съсиреци. Биологичните тъканни клапи се разрушават с течение на времето и обикновено трябва да се подменят.
За подмяна на увредената аортна клапа може да се използва минимално инвазивна процедура, наречена транскатетърна смяна на аортна клапа (TAVR). При тази процедура лекарят вкарва дълга, тънка тръба (катетър) в артерия на крака или гърдите и я насочва към сърдечната клапа. Заместващата клапа се премества през този катетър до правилната позиция.