Злоупотребата с алкохол е модел на употреба на спиртни напитки, който включва проблеми с контрола на пиенето, прекалено много мислене за алкохол или продължаване на употребата му, дори когато той причинява проблеми. Това състояние се нарича още разстройство, свързано с употребата на алкохол. То включва също така необходимостта да се увеличава количеството, за да се получи същият ефект, който преди е бил предизвикван от по-малки дози, или симптоми на абстиненция, когато бързо се намали или спре пиетето. Това нарушение включва ниво на консумация на алкохол, което понякога се нарича алкохолизъм.

Нездравословната употреба на алкохол включва всяка употреба на алкохол, която излага на риск здравето или безопасността или причинява други проблеми, свързани с употребата на спиртни напитки. Тя обхваща също така препиване – модел на пиене, при който мъжът изпива пет или повече питиета в рамките на два часа, а жената – поне четири питиета в рамките на два часа. Препиването води до значителни рискове за здравето и безопасността.

Ако моделът на пиене води до повтарящи се значителен дистрес и проблеми с функционирането в ежедневието, вероятно става въпрос за разстройство, свързано с употребата на алкохол. То може да варира от леко до тежко. Дори леко разстройство обаче може да ескалира и да доведе до сериозни проблеми, затова ранното лечение е важно.

Разстройството, причинено от употребата на алкохол, може да бъде леко, умерено или тежко в зависимост от броя на симптомите, които се проявяват. Признаците и симптомите могат да включват:

• Невъзможност да се ограничи количеството, когато се приема алкохол
• Желание за намаляване на изпитото количество или неуспешни опити това да бъде направено
• Прекарване на много време в пиене, набавяне на алкохол или възстановяване след употреба на алкохол
• Усещане на силно желание или порив за пиене на алкохол
• Невъзможност да се изпълняват важни задължения в работа, в училище или у дома поради повтаряща се употреба на алкохол
• Продължаване на употребата на алкохол, въпреки осъзнаването, че това води до физически, социални, професионални проблеми или проблеми във взаимоотношенията
• Отказване или намаляване на социалните и работните дейности и хобита, за да се употребява алкохол
• Употреба на алкохол в ситуации, в които това не е безопасно, например при шофиране или плуване
• Развиване на толерантност към алкохола, така че да се налага прием на по-голямо количество, за да почувства ефекта му, или да се получава по-слаб ефект при прием на количество, което е консумирано преди
• Изпитване на симптоми на абстиненция – като гадене, изпотяване и треперене – когато не се пие, или консумация на алкохор, за да се избегнат тези симптоми

Разстройството, свързано с употребата на алкохол, може да включва периоди на пиянство (алкохолна интоксикация) и симптоми на абстиненция.

• Алкохолната интоксикациясе получава при увеличаване на количеството алкохол в кръвта. Колкото по-висока е концентрацията на алкохол в кръвта, толкова по-вероятно е да има лоши последици. Алкохолната интоксикация причинява поведенчески проблеми и психични промени. Те могат да включват неуместно поведение, нестабилни настроения, лоша преценка, неясен говор, проблеми с вниманието или паметта и лоша координация. Може да се появят и периоди, наречени „тъмни петна“, в които няма спомен за случили се събития. Много високите нива на алкохол в кръвта могат да доведат до кома, трайно увреждане на мозъка или дори смърт.
• Алкохолната абстиненцияможе да настъпи, когато употребата на алкохол е била интензивна и продължителна, а след това е спряна или значително намалена. Тя може да се случи в рамките на няколко часа до 4-5 дни по-късно. Признаците и симптомите включват изпотяване, учестено сърцебиене, треперене на ръцете, проблеми със съня, гадене и повръщане, халюцинации, безпокойство и възбуда, тревожност и понякога гърчове. Те могат да бъдат достатъчно тежки, за да нарушат способността за нормално функциониране на работното място или в социални ситуации.

Какво се счита за 1 напитка?

Националният институт по злоупотреба с алкохол и алкохолизъм на САЩ определя като едно стандартно питие всяко едно от следните:

• 355 милилитра обикновена бира (около 5% алкохол)
• 237 до 266 милилитра малцов алкохол (около 7 % алкохол)
• 148 милилитра вино (около 12 % алкохол)
• 44 милилитра твърд алкохол или дестилирани спиртни напитки (около 40 % алкохол)

Вероятно първата стъпка ще бъде посещение при личния лекар. Ако подозира проблем с алкохола, той може да препоръча консултация със специалист по психично здраве.

За да оцени проблема с алкохола, лекарят вероятно:

• Ще зададе някои въпроси, свързани с навиците на пиене.Той може да поиска разрешение да разговаря с членове на семейството на пациента или с негови приятели. Въпреки това законите за поверителност не му позволяват да предоставя каквато и да е информация за пациента без негово съгласие.
• Ще извърши физически преглед. Съществуват много физически признаци, които показват усложнения от употребата на алкохол.
• Ще предложи лабораторни и образни изследвания.Въпреки че няма специфични тестове за диагностициране на разстройство, причинено от употребата на алкохол, някои модели на резултатите от лабораторните тестове могат силно да подсказват за това. Пациентът може да се нуждае и от изследвания за установяване на здравословни проблеми, които може да са свързани с употребата на алкохол. Уврежданията на органите може да се видят при изследванията.
• Ще извърши психологическа оценка.Тази оценка включва въпроси за симптомите, мислите, чувствата и моделите на поведение. Възможно е да бъде даден въпросник за попълване.

Лечението на разстройство, свързано с употребата на алкохол, може да бъде различно в зависимост от нуждите на пациента. То може да включва краткотрайна интервенция, индивидуално или групово консултиране, амбулаторна програма или болничен престой. Главната цел е да се работи за спиране на употребата на алкохол, за да се подобри качеството на живот.

Лечението на разстройство, свързано с употребата на алкохол, може да включва:

• Детоксикация и абстиненция. Лечението може да започне с програма за детоксикация – абстиненция, която се контролира медицински. Понякога наричана детоксикация, тя обикновено отнема от 2 до 7 дни. Може да се наложи да се приемат успокоителни лекарства, за да се предотвратят симптомите на абстиненция. Детоксикацията обикновено се извършва в стационарен център за лечение или в болница.
• Усвояване на нови умения и съставяне на план за лечение. Този процес обикновено включва участие на специалисти по лечение на алкохолизъм. Той може да обхваща поставяне на цели, техники за промяна на поведението, използване на наръчници за самопомощ, консултиране и последващи грижи в лечебен център.
• Психологическо консултиране. Индивидуалните и груповите консултации и терапии помагат на пациента да разбере по-добре проблема си с алкохола и са в подкрепа на възстановяването от психологическите аспекти отупотребата на алкохол. Може да бъде препоръчана терапия за двойки или семейна терапия – подкрепата от страна на семейството може да бъде важна част от процеса на възстановяване.
• Перорални медикаменти. Лекарство, наречено дисулфирам (disulfiram), може да помогне за въздържане от пиене, въпреки че няма да излекува зависимостта или да премахне желанието за алкохол. Ако се консумира алкохол, докато се приема дисулфирам, лекарството предизвиква физическа реакция, която може да включва зачервяване, гадене, повръщане и главоболие.

Налтрексон (Naltrexone) – лекарство, което блокира хубавото усещане, което предизвиква алкохолът, може да предотврати тежкото пиянство и да намали желанието за пиене. Акампрозат (Acamprosate) може да помогне на пациента да се пребори с желанието за алкохол, след като спре да пие. За разлика от дисулфирам, налтрексонът и акампрозатът не предизвикват чувство на неразположение след прием на алкохол.

• Инжекционни лекарства. Вивитрол (Vivitrol)- версия на лекарството налтрексон, се инжектира веднъж месечно от здравен специалист. Въпреки че подобно лекарство може да се приема под формата на таблетки, инжекционната версия може да е по-лесна за последователна употреба от хора, възстановяващи се от разстройство, причинено от употреба на алкохол.
• Последваща подкрепа.Програмите за последваща грижа и групите за подкрепа помагат на хората, възстановяващи се от разстройство, свързано с употребата на алкохол, да спрат да пият, да се справят с рецидивите и да се приспособят към необходимите промени в начина на живот. Това може да включва медицински или психологически грижи или посещаване на група за подкрепа.
• Лечение на психологически проблеми. Разстройството, свързано с употребата на алкохол, често се среща заедно с други психични разстройства. Страдащите от депресия, тревожност или друго психично заболяване може да се нуждаят от разговорна терапия (психотерапия), медикаменти или друго лечение.
• Медицинско лечение за здравословни състояния.Много от свързаните с алкохола здравословни проблеми се подобряват значително, след като се преустанови пиенето. Някои здравословни състояния обаче може да изискват продължително лечение и последващи грижи.
• Духовни практики.За хората, които се занимават редовно с някакъв вид духовна практика, може да е по-лесно да се възстановят от алкохолно разстройство или други зависимости. За много хора придобиването на по-добра представа за духовната им страна е ключов елемент във възстановяването.

Програми за резидентно лечение

При сериозни разстройства, свързани с употребата на алкохол, може да се наложи престой в лечебно заведение. Повечето програми за резидентно лечение включват индивидуална и групова терапия, групи за подкрепа, образователни лекции, участие на семейството и терапия с дейности.

Програмите за стационарно лечение обикновено включват лицензирани консултанти по въпросите на алкохола и наркотиците, социални работници, медицински сестри, лекари и други лица с експертни познания и опит в лечението на разстройства, свързани с употребата на алкохол.