•Според СЗО над 1, 3 милиарда души са били с хипертония през 2020 г.

•При всеки 1 на 4 мъже и 1 на 5 жени се наблюдава повишено кръвно налягане – хипертония. •Според данни от 2019 г. 40% от хората в България контролират кръвното си налягане.

•Хората с хипертония са с повишен риск от инсулт и сърдечни заболявания.

•Изследователите, участвали в ново проучване, са открили връзка между някои видове орални бактерии и риска от хипертония при жени, които са преживели менопауза.

•Учените свързват определени бактерии както с изходното кръвно налягане, така и с риска от развитие на хипертония.

Изследването е публикувано в Journal of the American Heart Association. Авторите смятат, че има основание за допълнителни изследвания, за да се определи дали тази връзка между оралните бактерии и хипертонията е причинно-следствена.

ХИПЕРТОНИЯ И МИКРОБИОМ

Кръвното налягане е налягането на кръвта, която се притиска към стената на артериите. Нормално е кръвното налягане да се повишава и понижава през деня, но ако остане повишено, може да причини здравословни проблеми.

Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) подчертават, че човек с хипертония е по-склонен да получи инсулт или да развие сърдечно заболяване. Приблизително 47% от възрастните хора в САЩ и около 40% в България имат хипертония, като състоянието засяга най-вече възрастните хора и жените.

Изследователите отбелязват, че въпреки наличието на основани на доказателства подходи за превенция и намаляване на хипертонията, тя все още е много разпространена. Поради това продължават изследванията, за да се разбере защо хората я развиват и какъв е начинът за справянето с нея.

Ученисаустановили,чевръзката между микробиомаирискаот хипертония заслужавадопълнителнопроучване.

Микробиомът е съвкупност от микроби – предимно бактерии – които живеят във и върху тялото на човека. Учените откриват все повече доказателства, че микробиомът играе роля за поддържането на добро здраве.

Съществуват някои доказателства, че чревният микробиом на даден човек влияе върху риска от хипертония. В последното проучване обаче изследователите са се фокусирали върху микробиома на устната кухина и връзката му с риска от хипертония.

НАД 1000 УЧАСТНИЦИ

Изследователите са използвали резултатите от проучване, озаглавено Buffalo Osteoporosis and Periodontal Disease Study. Те са разгледали данните на 1215 жени, които са преживели менопауза. При включването си в проучването, което е било в периода 1997 и 2001 г., участничките са били средна възраст 63 години. При записването им в изследването учените са взели проби от оралните им бактерии под

линията на венците и са измерили кръвното им налягане. Те също така снели медицинската история на жените и записали всички лекарства, които са приемали.

В началото на проучването 40% от участничките са приемали лекарства за хипертония. Около половината от участничките не са имали хипертония или не са получавали лечение за това състояние. В периода на 10-годишно проследвяне обаче те са получили диагноза и лечение за хипертония.

ВРЪЗКА МЕЖДУ БАКТЕРИИТЕ И ХИПЕРТОНИЯТА

След като анализирали пробите от орални бактерии, изследователите идентифицирали 10 вида, които свързват с по-голям риск от хипертония, вариращ от 10% до 16% увеличение.

Изследователите открили и връзка между пет бактерии и 9-18% по- нисък риск от хипертония.

С изключение на две бактерии, тези констатации се запазили дори когато изследователите взели предвид възрастта и други смущаващи фактори, свързани с начина на живот и клиничните фактори.

Проф. д-р Майкъл ЛаМонт, професор-изследовател в катедрата по епидемиология и екологично здраве в Университета в Бъфало, Ню Йорк, който е автор-кореспондент на проучването, заявява, че са необходими допълнителни изследвания, за да се разбере какво може да обясни връзката между специфичните орални бактерии и повишения риск от хипертония при по-възрастните жени.

„Точните механизми, чрез които определени бактерии в устната кухина могат да повлияят на кръвното налягане – за добро или за лошо – не са напълно ясни“, казва той. „Предполагаме, че способността на някои орални бактерии да превръщат нитратите от храната в нитрити, които след това се превръщат в червата в азотен оксид – мощно химично вещество, отговорно за артериалната релаксация и дилатация – е една от вероятните възможности“, допълва ученият.

„Същотаказнаем,чебактериитевустнатакухина могатдаизлязатотустатаидасепренесатчрез кръвообращениетовдругичастинатялото“, обяснявапрофесорЛаМонт.

„Едно такова място, на което са открити орални бактерии, е в артериалната стена, капсулирани в атеросклеротични плаки. Атеросклерозата води до втвърдяване на артериите, което от своя страна повишава кръвното налягане. Така че е възможно да има връзка между оралните бактерии и артериалната атеросклероза“, казва още проф. ЛаМонт.

„Разбира се, винаги има вероятност да става дума за случайно откритие. Ще бъде важно да разберем дали други проучвания, разглеждащи този въпрос, ще открият последователни или различни резултати“, казва професорът.

От Американската стоматологична асоциация (ADA) също подчертават, че връзката между определени орални бактерии и хипертонията не означава непременно причинно-следствена връзка. „Това, че две неща са свързани, не означава, че едното причинява другото. Това проучване не предоставя актуална информация за това дали управлението на микроорганизмите би повлияло на риска от развитие на хипертония при дадено лице. То обаче подсказва, че може да има промяна в микроорганизмите в оралния микробиом, след като човек развие хипертония и приема предписани лекарства за контрол на кръвното налягане“, заявават от там.

За да се поддържа здравословен орален микробиом, ADA препоръчва на хората: -да мият зъбите си два пъти дневно с флуоридна паста за зъби -ежедневно да използват конец за зъби -да се хранят здравословно, като ограничават сладките напитки и закуски -редовно да се консултират със зъболекар за профилактика и лечение на орални заболявания

За да се определи причинно-следствената връзка, изследователите ще трябва да проведат рандомизирано клинично проучване. Според

професор ЛаМонт такова проучване ще бъде от решаващо значение, за да се разбере дали резултатите на неговия екип отразяват причинно- следствена връзка или само асоциация.

Категории: Статии