Инфекция с Clostridioides difficile
Clostridioides difficile е бактерия, която причинява инфекция на дебелото черво. Симптомите може да варират от диария до животозастрашаващо увреждане на дебелото черво. Бактерията често се нарича C. difficile или C. diff.
Заболяването от C. difficile обикновено настъпва след употреба на антибиотични лекарства. То засяга най-често възрастни хора в болници или в заведения за дългосрочни грижи.
Хората, които не са в специализирани домове или болници, също могат да развият инфекция с C. difficile. Някои щамове на бактерията могат да причинят сериозни инфекции и е по-вероятно да засегнат по-млади хора.
Предишното наименование на бактерията беше Clostridium difficile и на някои места то все още се употребява.
Някои хора носят бактерии C. difficile в червата си, но никога не се разболяват. Те са носители на бактерията и могат да разпространяват инфекциите.
Признаците и симптомите обикновено се развиват в рамките на 5 до 10 дни след започване на курс на лечение с антибиотици. Те обаче може да се появят още през първия ден или до три месеца по-късно.
Лека до умерена инфекция
Най-честите признаци и симптоми на лека до умерена инфекция с C. difficile са:
Водниста диария три или повече пъти дневно в продължение на повече от един ден
Леки коремни спазми и чувствителност
Тежка инфекция
Хората, които имат тежка инфекция с C. difficile, обикновено се дехидратират и може да се наложи да бъдат хоспитализирани. C. difficile може да причини възпаление на дебелото черво и понякога да образува участъци от разранена тъкан, които може да кървят или да произвеждат гной. Признаците и симптомите на тежката инфекция включват:
Водниста диария, която се появява 10 до 15 пъти дневно
Коремни спазми и болки, които може да са силни
Бърза сърдечна дейност
Обезводняване
Температура
Гадене
Повишен брой бели кръвни клетки
Бъбречна недостатъчност
Загуба на апетит
Подуване на корема
Загуба на тегло
Кръв или гной в изпражненията
Тежката и внезапна инфекция с C. difficile, която е рядко срещано състояние, може да причини и чревно възпаление, водещо до разширяване на дебелото черво (наричано още токсичен мегаколон) и сепсис. Сепсисът е животозастрашаващо състояние, което възниква, когато отговорът на организма към инфекция уврежда собствените му тъкани. Хората, които имат тези състояния, постъпват в отделенията за интензивно лечение.
Кога трябва да се потърси лекар?
Някои хора имат редки изпражнения по време на антибиотичната терапия или скоро след нея. Това може да е причинено от инфекция с C. difficile. Лекарска помощ трябва да се потърси при:
Три или повече воднисти изпражнения на ден
Симптомите продължават повече от два дни
Нова температура
Силна коремна болка или спазми
Кръв в изпражненията
Диагнозата C. difficile се поставя въз основа на наличието на:
Диария
Други признаци и симптоми на инфекция с C. difficile
Наличие на C. difficile в проба от изпражненията
Хората, които имат редовни, оформени изпражнения, не е нужно да се изследват за инфекция с C. difficile. Не се изисква скорошна употреба на антибиотици за поставяне на диагноза за инфекция с C. difficile.
Тестове на фецес
При съмнение за инфекция с C. difficile се назначават едно или повече лабораторни изследвания на проба от изпражненията. Тези тестове идентифицират или токсините, или щамовете на бактериите, които произвеждат токсини.
Изследване на дебелото черво
В редки случаи, в помощ за потвърждаване на диагнозата инфекция с C. difficile и за търсене на алтернативни причини за симптомите на пациента, може да бъде назначено изследване на вътрешността на дебелото черво. Това изследване (гъвкава сигмоидоскопия или колоноскопия) включва вкарване на гъвкава тръба с малка камера в единия край в дебелото черво, за да се търсят области на възпаление или абнормна тъкан.
Образна диагностика
Ако има съмнения за възможни усложнения на инфекцията с C. difficile, може да бъде назначена рентгенова снимка на корема или компютърна томография (КТ), която осигурява изображения на дебелото черво. Скенерът може да установи наличието на усложнения, като например:
Удебеляване на стената на дебелото черво
Разширяване на дебелото черво
Отвор (перфорация) в лигавицата на дебелото черво
Лечение се прилага само, ако човек има признаци или симптоми на инфекция. Хората, които са носители на бактерията, но не са болни, не се лекуват.
Антибиотици
Ако инфекцията с C. difficile е свързана с антибиотик, който пациентът приема, лекарят вероятно ще прекрати употребата на това лекарство. В много случаи обаче антибиотичното лечение е от решаващо значение за лечението на друго инфекциозно заболяване. При такъв случай лекуващият лекар може да предпише друг антибиотик, който е по-малко вероятно да допринесе за диария, свързана с инфекция с C. difficile.
Антибиотиците са основният метод за лечение на инфекцията с C. difficile. Обикновено използваните антибиотици включват:
Ванкомицин (Vancocin HCL, Firvanq)
Фидаксомицин (Dificid)
Метронидазол (Flagyl) може да се използва в комбинация с ванкомицин за лечение на сериозна инфекция с C. difficile.
Хирургия
В някои случаи може да се наложи операция за отстраняване на засегнатата част от дебелото черво. Това се прави при:
Силна болка
Органна недостатъчност
Токсичен мегаколон
Възпаление на лигавицата на коремната стена
Лечение на повтаряща се инфекция
Приблизително 25% от хората, лекувани от инфекция с C. difficile, се разболяват отново или защото първоначалната инфекция не е преминала, или защото са се заразили отново с друг щам на бактерията. Рискът се увеличава с всеки епизод на инфекция с C. difficile и надхвърля 50% след три или повече инфекции.
Рискът от повторна поява на инфекцията е по-висок при:
Възраст над 65 години
Прием на други антибиотици за друго заболяване, докато тече лечение с антибиотици за инфекция с C. difficile
Тежко основно заболяване, като хронична бъбречна недостатъчност, възпалително заболяване на червата или хронично чернодробно заболяване
Лечението на рецидивиращо заболяване може да включва следните стратегии:
Антибиотици. Антибиотичната терапия за повтарящи се инфекции може да включва един или повече курсове на лечение с дадено лекарство. Обикновено лекарствата са различни от вида антибиотик, използван преди това. Ефективността на антибиотичната терапия намалява с всяко следващо рецидивиране.
Терапия на базата на антитела. Терапията, известна като bezlotoxumab (Zinplava), представлява човешко антитяло срещу токсин В на C. difficile и е доказано, че намалява риска от повторна инфекция с C. difficile при хора с висок риск от рецидив.
Трансплантация на фекална микробиота (FMT). FMT е ново лечение за многократно повтаряща се инфекция с C. difficile, което е проучено в клинични изпитвания. Американската администрация по храните и лекарствата (FDA) не е одобрила FMT, но разрешава използването му при инфекция с C. difficile като експериментална процедура. За целта пациентът трябва да подпише информирано съгласие относно ползите и рисковете от експерименталната процедура. FMT се нарича още трансплантация на фецес или трансплантация на чревна микрофлора.
FMT възстановява здравословните чревни бактерии чрез поставяне на фецес от друг човек (донор) в дебело черво на пациента със специални тръби, въведени през ректума. Донорите се изследват за медицински състояния, кръвта им се изследва за инфекции, а изпражненията се проверяват внимателно за паразити, вируси и други инфекциозни бактерии, преди да бъдат използвани за FMT.
Проучванията показват, че FMT, извършена един или повече пъти, има успеваемост над 85 % за лечение на повтарящи се инфекции с C. difficile.
Пробиотици. Пробиотиците са хранителни добавки или храни, които съдържат микроорганизми, предназначени да поддържат или подобряват „добрите“ бактерии в организма. Ролята на тези продукти при инфекция с C. difficile е противоречива. Изследванията не показват еднозначно, че наличните в момента продукти са полезни за предотвратяване или лечение на инфекция с C. difficile. Понастоящем се проучват съвременни пробиотици за потенциалната им употреба при лечението или профилактиката на инфекция с C. difficile, но засега те не са налични.
Инсипиден диабет (Безвкусен диабет)
Инсипидният диабет (Diabetes insipidus), наричен още безвкусен диабет, е рядко срещано заболяване, което причинява дисбаланс на течностите в организма. Този дисбаланс води до образуване на големи количества урина. То също така предизвиква силна жажда, дори ако има какво да се пие.
Въпреки че термините „инсипиден диабет“ и „захарен диабет“ звучат подобно, те не са свързани. Захарният диабет – който включва високи нива на кръвната захар и може да се прояви като тип 1 или тип 2 – е често срещан и обикновено се нарича просто диабет.
Няма лечение за инсипиден диабет. Терапията може да облекчи жаждата, да намали отделянето на урина и да предотврати дехидратацията.
Признаците и симптомите на инсипидния диабет включват:
- Изключителна жажда
- Производство на големи количества бледа урина
- Честа нужда от ставане за уриниране през нощта
- Предпочитане на студени напитки
Ако състоянието е сериозно и се пият много течности, може да се произвежда до около 19 литра урина на ден. Здравият възрастен човек обикновено уринира средно от 1 до 2 литра дневно.
Кърмаче или малко дете с инсипиден диабет може да има следните признаци и симптоми:
- Тежки, мокри памперси
- Подмокряне в леглото
- Проблеми със съня
- Температура
- Повръщане
- Запек
- Забавяне на растежа
- Загуба на тегло
Кога трява да се потърси лекар?
При прекомерно уриниране и силна жажда незабавно трябва да се потърси лекар.
Тестовете, използвани за диагностициране на инсипиден диабет, включват:
- Проба с жажда. Докато е под лекарско наблюдение, пациентът ще бъде помолен да спре да приема течности за няколко часа. За да се предотврати дехидратацията по време на ограничаването на течностите, ADH (антидиуретичен хормон) позволява на бъбреците да намалят количеството течности, загубени с урината.
Докато са спрени течностите, лекарят измерва промените в телесното тегло, количеството отделена урина и концентрацията на урината и кръвта. По време на това изследване той може също така да измери нивата на ADH в кръвта или да даде синтетичен ADH. Така ще се определи дали организмът произвежда достатъчно ADH и дали бъбреците могат да реагират както се очаква на ADH.
- Ядро-магнитен резонанс (ЯМР). С магнитно-резонансната томография може да се търсят аномалии във или в близост до хипофизната жлеза. Това изследване е неинвазивно. То използва мощно магнитно поле и радиовълни, за да изгради подробни снимки на мозъчните тъкани.
- Генетичен скрининг. Ако други членове на семейството на пациента са имали проблеми с прекомерно уриниране, лекарят може да предложи генетичен скрининг.
Възможностите за лечение зависят от вида на инсипидния диабет:
– Централен инсипиден диабет. При лек инсипиден диабет може да се наложи само да се увеличи приемът на вода. Ако състоянието е причинено от аномалия в хипофизната жлеза или хипоталамуса (например тумор), лекарят първо ще лекува аномалията.
Обикновено при тази форма се предписва синтетичен хормон, наречен дезмопресин (DDAVP, Nocdurna). Това лекарство замества липсващия антидиуретичен хормон (ADH) и намалява уринирането. Може да се приема дезмопресин на таблетки, като назален спрей или чрез инжекция.
Повечето хора все още произвеждат известно количество ADH, въпреки че то може да варира от ден на ден. По тази причина количеството дезмопресин, от което човек се нуждае, също може да варира. Приемането на повече дезмопресин от необходимото може да доведе до задържане на вода и потенциално сериозни ниски нива на натрий в кръвта.
Може да бъдат предписани и други лекарства, например хлорпропамид. Това може да доведе до наличие на повече ADH в организма.
– Нефрогенен инсипиден диабет. Тъй като при тази форма на инсипиден диабет бъбреците не реагират правилно на ADH, дезмопресинът няма да помогне. Вместо това лекуващият лекар може да предпише хранителен режим с ниско съдържание на сол, за да се намали количеството урина, което бъбреците произвеждат. Също така ще трябва да се пие достатъчно вода, за да се избегне обезводняване.
Терапия с лекарството хидрохлоротиазид (Microzide) може да подобри симптомите. Въпреки че хидрохлоротиазид е вид лекарство, което обикновено увеличава отделянето на урина (диуретик), то може да намали отделянето на урина при някои хора с нефрогенен инсипиден диабет.
Ако симптомите се дължат на лекарства, които се приемат, спирането на тези лекарства може да помогне. Въпреки това не трябва да де спира приема на каквито и да било медикаменти, без да е направена консултация с лекуващия лекар.
– Гестационен инсипиден диабет. При повечето жени с гестационен диабет се предприсва синтетичния хормон десмопресин.
– Първична полидипсия. За тази форма на инсипиден диабет няма специфично лечение, освен намаляване на приема на течности. Ако състоянието е свързано с психично заболяване, лечението на психичното заболяване може да облекчи симптомите на инсипидния диабет.
Измръзване
Измръзването е увреждане на кожата и подлежащите тъкани в резултат на излагане на ниски температури. В най-ранния стадий няма трайно увреждане на кожата. Симптомите включват студена кожа и усещане за бодежи, последвани от изтръпване и възпалена или обезцветена кожа. При влошаване на състоянието кожата може да стане твърда или восъчна.
Изложената на студено и ветровито време кожа е най-уязвима към измръзване, но може да бъде засегната и кожа, покрита с ръкавици или други дрехи. Възможно е човек да не разбере, че има измръзване, докато някой друг не го забележи.
Лекото измръзване може да се третира чрез затопляне. Всички останали измръзвания изискват медицинска помощ, тъй като могат трайно да увредят кожата, мускулите, костите и други тъкани.
Признаците и симптомите на измръзване включват:
- Първоначално студена кожа и усещане за бодежи
- Изтръпване
- Кожа, която изглежда червена, бяла, синкаво-бяла, сиво-жълта, пурпурна, кафява или пепелява, в зависимост от тежестта на състоянието и обичайния цвят на кожата
- Твърда или восъчна кожа
- Непохватност поради скованост на ставите и мускулите
- Образуване на мехури след затопляне – в тежки случаи
Измръзването е най-често срещано по пръстите на ръцете, краката, носа, ушите, бузите и брадичката. Поради изтръпването на кожата човек може да не разбере, че има измръзване, докато някой не го забележи. Промените в цвета на засегнатия участък може да са трудни за забелязване върху кафява или черна кожа.
Измръзването протича на няколко етапа:
– Лека форма на измръзване. Продължителното излагане на студ води до изтръпване на засегнатата област. Когато кожата се затопли, може да се почувства болка и изтръпване. Състоянието не води до трайно увреждане на кожата.
– Повърхностно измръзване. Повърхностното измръзване причинява леки промени в цвета на кожата. Кожата може да започне да се усеща топла – признак за нейното сериозно засягане. Ако на този етап измръзване кожата се третира със затопляне, повърхността ѝ може да изглежда петниста. Може също така се усеща парене, щипене и подуване. Изпълнен с течност мехур може да се появи 12 до 36 часа след затоплянето на кожата.
– Дълбоко (тежко) измръзване. С напредването на измръзването се засягат всички слоеве на кожата, както и тъканите, които се намират под нея. Кожата става бяла или синьо-сива и се губи всякакво усещане за студ, болка или дискомфорт в засегната област. Ставите или мускулите могат да спрат да работят. Големи мехури се образуват 24 до 48 часа след повторното затопляне. Тъканта става черна и твърда, тъй като умира.
При измръзване трябва да се потърси медицинска помощ, ако се появят:
- Признаци и симптоми на повърхностно или дълбоко измръзване
- Повишена болка, подуване, възпаление или секрет в областта, която е била измръзнала
- Температура
- Нови, необясними симптоми
Спешна помощ трябва да се потърси при твърда, студена, петниста кожа и при съмнение за хипотермия – състояние, при което тялото губи топлина по-бързо, отколкото тя може да бъде произведена.
Признаците и симптомите на хипотермия включват:
- Интензивно треперене
- Неясен говор
- Сънливост и загуба на координация
Човекът с хипотермия трябва да се завие в топли одеяла, докато пристигне помощ.
Какво можете да се направи, докато се чака „Бърза помощ“?
Докато се чака спешна медицинска помощ, може да бъдат взети няколко мерки:
- Да се свалят мокрите дрехи
- Да се предпази засегнатата област от по-нататъшно изстудяване
- Да не се ходи, ако краката с измръзнали
- Да се вземе болкоуспокояващо за намаляване на болката
Диагностицирането на измръзване се основава на признаците и симптомите, външния вид на кожата и анализ на последните дейности, при които пациентът е бил изложен на студ.
Лекарят може да назначи рентгенови снимки, скенер на костите или ядрено-магнитен резонанс, за да определи тежестта на измръзването и да провери дали няма увреждане на костите или мускулите.
Леките измръзвания могат да се третират в домашни условия. При всички останали измръзвания, след оказване на първа помощ и оценка за хипотермия, медицинското лечение може да включва затопляне, медикаменти, грижа за раните, операция и различни терапии в зависимост от тежестта на нараняването.
- Затопляне на кожата. Ако кожата още не е била затоплена, лекарят ще затопли засегната област с помощта на вана с топла вода в продължение на 15 до 30 минути. Кожата може да стане мека. Може да бъде препоръчано пациентът да движи внимателно засегнатата зона, докато тя се затопля.
- Перорално болкоуспокояващо лекарство. Тъй като процесът на затопляне може да бъде болезнен, лекар вероятно ще даде болкоуспокояващо лекарство.
- Предпазване на наранената област. След затоплянето лекарят може хлабаво да увие засегнатата област със стерилни чаршафи, кърпи или превръзки, за да предпази кожата. Възможно е също така той да защити пръстите на ръцете или краката, докато се „размразяват“, като внимателно ги отдели един от друг.
- Отстраняване на увредената тъкан. За да заздравее правилно, измръзналата кожа трябва да бъде освободена от увредена, мъртва или инфектирана тъкан. За да се разграничи по-добре здравата от мъртвата тъкан, лекарят може да изчака от 1 до 3 месеца, преди да отстрани увредената тъкан.
- Хидротерапия или физиотерапия. Потапянето в хидромасажна вана (хидротерапия) може да подпомогне оздравяването, като поддържа кожата чиста и по естествен начин отстранява мъртвата тъкан. Пациентът може да бъдете насърчен да раздвижва внимателно засегнатата област.
- Лекарства за борба с инфекциите. Ако кожата или мехурите изглеждат инфектирани, лекарят може да предпише перорални антибиотици.
- Лекарства за намаляване на съсирването на кръвта. Може да бъде приложено интравенозно (IV) инжектиране на лекарство, което помага за възстановяване на кръвообращението (тромболитик), като например тъканен плазминогенен активатор. Проучванията на хора с тежки измръзвания показват, че лазминогенният активатор намалява риска от ампутация. Тези лекарства обаче могат да предизвикат сериозно кървене и обикновено се използват само в най-сериозните ситуации и в рамките на 24 часа от излагането на студ.
- Грижа за раните. В зависимост от степента на нараняването могат да се използват различни техники за лечение на рани.
- Хирургия. Хората, които са претърпели тежки измръзвания, след време може да се нуждаят от операция или ампутация за отстраняване на мъртва или разпадаща се тъкан.
- Хипербарна кислородна терапия. Хипербарната кислородна терапия включва дишане на чист кислород в помещение под налягане. При някои пациенти симптомите се подобряват след тази терапия. Необходими са обаче допълнителни изследвания.
Инфекция с хеликобактер пилори (H. pylori)
Инфекция с хеликобактер пилори (H. pylori) възниква, когато бактериите H. pylori инфектират стомаха. Това обикновено се случва в детска възраст. H. pylori е често срещана причина за стомашни язви (пептични язви) и може да присъства при повече от половината население на планетата.
Повечето хора не осъзнават, че имат инфекция с H. pylori, защото никога не се разболяват от нея. Ако развият признаци и симптоми на пептична язва, лекарят вероятно ще назначи изследване за тази бактерия. Пептичната язва е възпаление на лигавицата на стомаха (стомашна язва) или на първата част на тънките черва (дуоденална язва).
Инфекцията с H. pylori се лекува с антибиотици.
Повечето хора с инфекция с H. pylori никога няма да проявят каквито и да било признаци или симптоми. Не е ясно защо много хора нямат симптоми. Някои може да са родени с по-голяма устойчивост към вредното въздействие на бактерията.
Когато се появят признаци или симптоми, те обикновено са свързани с гастрит или пептична язва и могат да включват:
- Болка или парене в стомаха
- Болка в стомаха, която може да е по-силна, когато стомахът е празен
- Гадене
- Загуба на апетит
- Често оригване
- Подуване на корема
- Непреднамерена загуба на тегло
Ако се появят каквито и да било признаци и симптоми, които могат да са свързани с гастрит или пептична язва, трябва да се запише час за лекар. Незабавно трябва да се потърси медицинска помощ, ако са налице:
- Силна или продължителна болка в стомаха, която може да доведе до събуждане от сън
- Кървави или черни катранени изпражнения
- Кърваво или черно повръщане или повръщане, което прилича на утайка от кафе
Няколко теста и процедури се използват, за да се определи дали човек има инфекция с H. pylori – изследване на фецес, дихателен тест и горна ендоскопия. След лечението е важно да се направи повторно изследване, за да е сигурно, че H. pylori е изчезнала.
Изследвания на фецес
- Тест за антиген във фецес. Това е най-често използваното изследване на фецес за откриване на H. pylori. С него се търси наличието на протеини (антигени), свързани с инфекцията с H. pylori.
- PCR тест на фецес. Лабораторен тест, наречен тест за полимеразна верижна реакция (PCR), може да открие инфекция с H. pylori във фецес. Той може също така да идентифицира мутации, които е възможно да са резистентни към антибиотици, използвани за лечение на H. pylori. Този тест е по-скъп от теста за антигени в изпражненията и може да не се предлага във всички лаборатории.
Дихателен тест
По време на дихателния тест, наречен дихателен тест за урея, пациентът поглъща хапче, течност или пудинг, които съдържат маркирани въглеродни молекули. При наличие на инфекция с H. pylori, въглеродът се освобождава, когато разтворът влезе в контакт с H. pylori в стомаха. Тъй като организмът абсорбира въглерода, той се освобождава при издишване. За да се измери отделянето на въглерода, пациентът духа в торбичка. Специално устройство открива въглеродните молекули. Този тест може да се използва за възрастни и за деца над 6-годишна възраст, които са в състояние да съдействат при изследването.
Ендоскопско изследване
Лекарят може да направи горна ендоскопия, за да провери за пептична язва или гастрит, които могат да бъдат причинени от H. pylori. За този преглед се дават лекарства, които да помогнат на пациента да се отпусне. По време на изследването лекарят прокарва дълга, гъвкава тръба с прикрепена към нея малка камера (ендоскоп) през хранопровода до стомаха и първата част на червата (дванадесетопръстника). Този уред му позволява да прегледа за евентуални проблеми в горната част на храносмилателния тракт. Той може също така да вземе тъканни проби (биопсия). Тези проби се изследват за инфекция с H. pylori.
Тъй като това изследване е по-инвазивно от изследването на дъха или фецеса, то обикновено се прави за диагностициране и на други храносмилателни проблеми заедно с инфекцията с H. pylori. Лекарите може да използват този тест за допълнителни изследвания и за търсене на други храносмилателни заболявания. Той е полезен и за определяне точно кой антибиотик може да е най-добър за лечение на инфекцията с H. pylori, особено ако първите изпробвани антибиотици не са се справили с нея.
Този тест може да бъде повторен след лечението, в зависимост от това какво е установено при първата ендоскопия или ако симптомите продължават след лечението на инфекцията с H. pylori.
Съображения за тестване
Антибиотиците могат да повлияят на точността на тестовете. По принцип повторното изследване се прави 4 седмици след приключване на антибиотичнтото лечение.
Киселинно-потискащите лекарства, известни като инхибитори на протонната помпа (ИПП) и бисмут субсалицилат (Pepto-Bismol), както и киселинно-потискащите лекарства, известни като хистаминови (Н-2) блокери, могат също да нарушат точността на тези тестове. В зависимост от това какви лекарства пие пациентът, той ще трябва да преустанови приема им, ако е възможно, до две седмици преди изследването. Лекуващият лекар ще даде конкретни инструкции за медикаментите.
Същите тестове, използвани за диагностика, могат да се направят, за да се установи дали инфекцията с H. pylori е изчезнала. Обикновено трябва да се изчака поне четири седмици след приключване на антибиотичното лечение, за да се повторят тези тестове.
Инфекциите с H. pylori обикновено се лекуват едновременно с поне два различни антибиотика. Това помага да се предотврати развитието на резистентност на бактериите към един конкретен антибиотик.
Лечението може да включва и лекарства, които да помогнат на стомаха да се излекува, включително:
- Инхибитори на протонната помпа (ИПП). Тези лекарства спират производството на киселина в стомаха. Някои примери за ИПП са омепразол (Prilosec), езомепразол (Nexium), ланзопразол (Prevacid) и пантопразол (Protonix).
- Бисмут субсалицилат. По-известно с търговското наименование Pepto-Bismol, това лекарство действа, като покрива язвата и я предпазва от стомашната киселина.
- Хистаминови (Н-2) блокери. Тези лекарства блокират вещество, наречено хистамин, което предизвиква производството на киселина. Пример за това е циметидин (Tagamet HB). H-2 блокерите се предписват само при инфекция с H. pylori, ако не могат да се използват инхибитори на протонната помпа.
Препоръчва се повторно изследване за H. pylori, след като са минали поне четири седмици след края на лечението. Ако тестовете покажат, че инфекцията не е премахната, може да се наложи допълнително лечение с различна комбинация от антибиотици.
Ингвинална херния
Ингвиналната херния се появява, когато тъкан, например част от черво, се издаде през отслабено място в коремните мускули. Възникналото издуване може да бъде болезнено, особено при кашляне, навеждане или вдигане на тежък предмет. Много хернии обаче не причиняват болка.
Ингвиналната херния не е непременно опасна. Тя обаче не се подобрява от само себе си и може да доведе до животозастрашаващи усложнения. Лекуващият лекар вероятно ще препоръча операция за корекция на ингвинална херния, която е болезнена или се разширява. Това е често срещана хирургична процедура.
Признаците и симптомите на ингвиналната херния включват:
- Издутина в зоната на срамната кост, която може да е както от дясната, така и от лявата страна, и която става по-забележима при изправено положение, особено при кашляне или напъване.
- Усещане за парене или болка в областта на издутината
- Болка или дискомфорт в слабините, особено при навеждане, кашляне или вдигане
- Усещане за тежест или дърпане в слабините
- Слабост или притискане в слабините
- Понякога болка и подуване около тестисите, когато излизащото черво се спусне в скротума.
Признаци и симптоми при деца
Ингвиналните хернии при новородени и деца са резултат от слабост на коремната стена, която е налице при раждането. Понякога хернията се вижда само когато бебето плаче, кашля или се напъва по време на изхождане. То може да е раздразнително и да има по-малък апетит от обикновено.
При по-голямо дете хернията вероятно ще бъде по-видима, когато детето кашля, напъва се по време на изхождане или стои право дълго време.
Признаци за проблеми
Ако човек не е в състояние да избута хернията навътре, нейното съдържание може да е заклещено (инкарцерирано) в коремната стена. Инкарцерираната херния може да се превърне в странгулационна. Това става, когато се прекъсне притокът на кръв към заклещените органи. Ако не се вземат спешни мерки, това състояние може да бъде животозастрашаващо.
Признаците и симптомите на странгулационна херния включват:
- Гадене, повръщане или и двете
- Температура
- Внезапна болка, която бързо се усилва
- Херниална подутина, която става червена, лилава или тъмна
- Невъзможност за движение на червата или изпускане на газове
Ако херниалната издутина стане червена, лилава или тъмна или ако се появят други признаци или симптоми на странгулационна херния, незабавно трябва да се потърси лекар.
При болезнена или забележима издутина в слабините, от която и да е страна на срамната кост, трябва да се запише час за преглед. Издутината вероятно ще е по-забележима в изправено положение и обикновено можете да се усети, ако се постави ръка директно върху засегнатата област.
Обикновено за диагностициране на ингвиналната херния е необходим само физически преглед. Лекарят проверява дали има издутина в областта на слабините. Тъй като стоенето в изправено положение и кашлянето могат да направят хернията по-видима, вероятно е той да помоли пациента да се изправи и да кашля или да напъва.
Ако диагнозата не е очевидна, лекарят може да назначи образно изследване, например ултразвук на корема, компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс.
Ако хернията е малка и не причинява притеснения, лекарят може да препоръча изчакване с наблюдение. Понякога носенето на поддържащ корсет може да помогне за облекчаване на симптомите, но първо трябва да се направи консултация с лекар, защото е важно корсетът да пасва добре и да се използва правилно. При децата лекарят може да опита да приложи ръчен натиск, за да намали издутината, преди да обмисли операция.
Разширяващите се или болезнени хернии обикновено изискват операция, за да се облекчи дискомфортът и да се предотвратят сериозни усложнения.
Съществуват два основни вида операции на херния – отворена и минимално инвазивна.
Отворена операция на херния
При тази процедура, която може да бъде извършена с местна анестезия и седация или с обща анестезия, хирургът прави разрез в слабините и избутва изпъкналата тъкан обратно в корема. След това зашива отслабеното място, като често го подсилва със синтетична мрежа (херниопластика). Отворът се затваря с шевове, скоби или хирургическо лепило.
След операцията пациентът се насърчава да започне да се движи възможно най-скоро, но може да минат няколко седмици, преди той да може да се върне към нормалните си дейности.
Минимално инвазивна операция на херния
При тази процедура, изискваща обща анестезия, хирургът оперира през няколко малки разреза в корема. Той може да използва лапароскопски или роботизирани инструменти, за да коригира хернията. Използва се газ, за да се надуе коремът и вътрешните органи да се видят по-лесно.
В един от разрезите се вкарва малка тръбичка, оборудвана с камера (лапароскоп). Ръководейки се от камерата, хирургът вкарва малки инструменти през други малки разрези, за да коригира хернията с помощта на синтетична мрежа.
Хората с минимално инвазивно лечение може да имат по-малък дискомфорт и по-малко белези след операцията и по-бързо да се върнат към нормални дейности. Дългосрочните резултати от лапароскопските и отворените операции на херния са сравними.
Минимално инвазивната операция на херния позволява на хирурга да избегне образуваната съединителна тъкан от по-ранно отстраняване на херния, така че тя може да бъде добър избор за хора, чиито хернии се повтарят след отворена операция на херния. Тя може да е подходяща и за хора с хернии от двете страни на тялото (двустранни).
Както и при отворената операция, може да минат няколко седмици, преди пациентът да може да се върнете към обичайното си ниво на активност.
Инсомния (Безсъние)
Инсомнията (безсъние) е често срещано разстройство на съня, което може да доведе до трудно заспиване, трудно задържане на съня, твърде ранно събуждане и невъзможност да се заспи отново. Възможно е да се изпитва умора при събуждане. Безсънието може да намали не само нивото на енергията и настроението, но и на работоспособността и качеството на живот, както и да се отрази на здравето.
Количеството сън, което е достатъчно, е различно при отделните хора, но повечето възрастни се нуждаят от седем до осем часа на нощ.
В даден момент много възрастни изпитват краткотрайно (остро) безсъние, което продължава дни или седмици. Обикновено то е резултат от стрес или травматично събитие. Някои хора обаче имат дългосрочно (хронично) безсъние, което продължава месец или повече. Безсънието може да е основен проблем или да е свързано с други медицински състояния или лекарства.
Страдащите от това разстройство не трябва да се примиряват с безсънните нощи. Простите промени в ежедневните навици често могат да помогнат за справяне с него.
Симптомите на безсъние могат да включват:
- Трудности при заспиване през нощта
- Събуждане през нощта
- Събуждане твърде рано
- Липса на усещане за отпочиналост след нощния сън
- Умора или сънливост през деня
- Раздразнителност, депресия или тревожност
- Трудности с вниманието, съсредоточаването върху задачи или запомнянето
- Увеличаване на броя на грешките или злополуките
- Постоянни притеснения относно съня
Ако безсънието причинява затруднения в работата през деня, трябва да се запише час за лекар. Той ще установи причината за проблема със съня и как може да се лекува. Ако смята, че пациентът може да има нарушение на съня, може да го насочи към център за сън за специални изследвания.
В зависимост от ситуацията диагностицирането на безсънието и търсенето на неговата причина може да включва:
- Физически преглед. Ако причината за безсънието е неизвестна, лекарят може да направи физически преглед, за да потърси признаци на медицински проблеми, които може да са свързани с безсънието. Понякога може да се направи кръвен тест, за да се провери за проблеми с щитовидната жлеза или други състояния, които могат да бъдат свързани с лошия сън.
- Преглед на навиците за сън. Освен че ще зададе въпроси, свързани със съня, лекарят може да поиска пациентът да попълни въпросник, за да определи модела му на сън и бодърстване и нивото на сънливост през деня. Може също така да препоръча водене на дневник на съня в продължение на няколко седмици.
- Изследване на съня. Ако причината за безсънието не е ясна или пациентът има признаци на друго нарушение на съня, като например сънна апнея или синдром на неспокойните крака, може да се наложи да прекара една нощ в център за изследване на съня. Там се извършват тестове за наблюдение и записване на различни дейности на тялото, докато пациентът спи, включително мозъчни вълни, дишане, сърдечен ритъм, движения на очите и движения на тялото.
Промяната на навиците за сън и вземането на мерки по отношение на всички проблеми, които може да са свързани с безсънието, като например стрес, медицински състояния или лекарства, могат да възстановят спокойния сън при много хора. Ако тези мерки не дадат резултат, лекуващият лекар може да препоръча когнитивно-поведенческа терапия, лекарства или и двете, за да се помогне за подобряване на релаксацията и съня.
Когнитивно-поведенческа терапия при безсъние
Когнитивно-поведенческата терапия за безсъние може да помогне за контролиране или премахване на негативните мисли и действия, които са причина за будуването. Обикновено се препоръчва като първа линия на лечение за хора с безсъние и е също толкова или по-ефективна от медикаментите за сън.
Когнитивната част на тази терапия учи пациента да разпознава и променя убежденията, които влияят на способността му да спи. Той може да усвои техники, с които да контролира или премахне негативните мисли и притеснения, които го държат буден. Терапията е полезна и за преодоляване на зациклянето, което някои страдащи от безсъние развиват, а именно толкова много се тревожат дали ще могат да заспят, че не могат да заспят.
Поведенческата част на терапията помага да се развият добри навици за сън и да се избягва поведение, което пречи на добрия сън. Стратегиите включват например:
- Терапия за контрол на стимулите. Този метод помага да се премахнат факторите, които карат ума да се съпротивлява на съня. Пациентът може, например, да бъдете инструктиран да фиксиа време за лягане и събуждане и да избягва дрямките, да използвате леглото само за сън и интимен живот, да напуска спалнята, ако не можете да заспи в рамките на 20 минути и да се връща в нея, само когато му се спи.
- Техники за релаксация. Прогресивната мускулна релаксация, биофийдбек и дихателните упражнения са начини за намаляване на тревожността преди лягане. Практикуването на тези техники може да помогне за контролиране на дишането, сърдечния ритъм, мускулното напрежение и настроението, за да можете да се стигне до релаксация.
- Рестрикция на съня. При тази терапия се намалява времето, което се прекарва в леглото, и се избягват дневните дрямки. Това води до частично лишаване от сън, което води до по-голяма умора през следващата нощ. След като сънят се подобри, времето в леглото постепенно се увеличава.
- Оставане в пасивно будно състояние. Наричана още парадоксално намерение, тази терапия има за цел да намали тревогата и безпокойството от факта дали ще може да се заспи. При нея човек ляга в леглото и се опитва да остане буден, вместо да очаква да заспи.
- Светлинна терапия. При твърде ранно заспиване и твърде ранно събуждане може да се използва светлина, за да се върне назад вътрешният часовник. Можете да се излезе навън в периоди от годината, когато вечер е светло, или да използвате светеща кутия.
Лекуващият лекар може да препоръча други стратегии, свързани с начина на живот на пациента и средата за сън, за да му помогне да развие навици, които насърчават здравия сън и бодростта през деня.
Лекарства, отпускани с рецепта
Предписаните с рецепта сънотворни хапчета могат да помогнат на пациента да заспи, да остане заспал или и двете. Лекарите обикновено не препоръчват да се разчита на сънотворни хапчета с рецепта за повече от няколко седмици, но няколко медикамента са одобрени за дългосрочна употреба.
Примерите включват:
- Eszopiclone (Lunesta)
- Ramelteon (Rozerem)
- Zaleplon (Sonata)
- Zolpidem (Ambien, Edluar, Intermezzo, Zolpimist)
Предписаните с рецепта сънотворни могат да имат странични ефекти, като например да предизвикват сънливост през деня, да увеличават риска от падане или да доведат до зависимост. Затова трябва да се говори с лекуващия лекар за възможните странични ефекти.
Помощни средства за сън, продавани без рецепта
Лекарствата за сън, които се продават без рецепта, съдържат антихистамини, които могат да доведат до сънливост, но те не са предназначени за редовна употреба. Преди прием трябва да се направи консултация с лекар, тъй като антихистамините могат да предизвикат странични ефекти, като сънливост през деня, замаяност, объркване, влошаване на когнитивните способности и затруднено уриниране. Тези симптоми могат да бъдат по-силни при по-възрастните хора.
Интермитентно експлозивно разстройство
Интермитентното (периодично) експлозивно разстройство включва повтарящи се, внезапни епизоди на импулсивно, агресивно, насилствено поведение или гневни словесни изблици, при които се реагира крайно непропорционално на ситуацията. Признаци за него може да са яростта на пътя, домашното насилие, хвърлянето или чупенето на предмети или други изблици на гняв. Тези периодични, експлозивни изблици причиняват значителен стрес на засегнатия от това разстройство, оказват негативно влияние върху взаимоотношенията му с другите, в работата и училището и могат да доват до правни и финансови последици.
Интермитентното експлозивно разстройство е хронично разстройство, което може да продължи с години, въпреки че тежестта на изблиците може да намалее с възрастта. Лечението включва медикаменти и психотерапия, които помагат за контролиране на агресивните импулси.
Интермитентното експлозивно разстройство може да започне в детството – след 6-годишна възраст – или в тийнейджърските години. То е по-често срещано при младежите, отколкото при по-възрастните. Точната причина за него не е известна, но вероятно то се дължи на редица фактори на околната среда и биологични фактори.
- Околна среда. Повечето хора с това разстройство са израснали в семейства, в които експлозивното поведение и вербалното и физическото насилие са били често срещани. Излагането на такъв тип насилие в ранна възраст прави по-вероятна възможността тези деца да проявят същите черти, когато пораснат.
- Генетика. Възможно е да има генетичен компонент, който да води до предаване на разстройството от родители на деца.
- Различия в работата на мозъка. Възможно е да има разлики в структурата, функциите и химията на мозъка при хората с периодично експлозивно разстройство в сравнение с тези, които нямат това разстройство.
Рискови фактори
Следните фактори увеличават риска от развитие на периодично експлозивно разстройство:
- История на физическо насилие. Хората, които са били малтретирани като деца или са преживели множество травматични събития, са с повишен риск от интермитентно експлозивно разстройство.
- Анамнеза за други психични разстройства. Хората, които имат антисоциално личностно разстройство, гранично личностно разстройство или други разстройства, включващи деструктивно поведение, като например синдром на дефицит на вниманието/хиперактивност (ADHD), са с повишен риск от поява на интермитентно експлозивно разстройство.
Експлозивните изблици се появяват внезапно, с незначителни или никакви предупредителни сигнали, и обикновено продължават по-малко от 30 минути. Тези епизоди могат да се случват често или да се появяват след седмици или месеци на неагресивно поведение. По-слабо изразени словесни изблици могат да се появят между епизодите на физическа агресия. Засегнатият от това състояние може да е раздразнителен, импулсивен, агресивен или хронично ядосан през по-голямата част от времето.
Агресивните епизоди могат да бъдат предшествани или придружени от:
- Ярост
- Раздразнителност
- Повишена енергия
- Препускащи мисли
- Изтръпване
- Треперене
- Палпитации
- Стягане на гръдния кош
Експлозивните вербални и поведенчески изблици са непропорционални на ситуацията, без да се мисли за последствията, и могат да включват:
- Изблици на раздразнение
- Тиради
- Разгорещено спорене
- Крясъци
- Удряне, блъскане или бутане
- Физически разправи
- Нанасяне на материални щети
- Заплашване или нападение на хора или животни
Възможно е след епизода да се почувства облекчение и умора. По-късно може да настъпи разкаяние, съжаление или срам.
За да определи диагнозата на интермитентното експлозивно разстройство и да изключи други физически състояния или психични разстройства, които може да причиняват симптомите, лекарят вероятно:
- Ще направи физически преглед. Той ще се опита да изключи физически проблеми или употреба на вещества, които биха могли да допринесат за симптомите. Прегледът може да включва лабораторни изследвания.
- Ще направи психологическа оценка. Лекарят или специалист по психично здраве ще разговаря с пациента за неговите симптоми, мисли, чувства и модели на поведение.
- Ще използва критериите в DSM-5. Диагностичният и статистически наръчник на психичните разстройства (DSM-5), публикуван от Американската психиатрична асоциация, често се използва от специалистите по психично здраве за диагностициране на психични състояния.
Няма едно-единствено лечение, което да е най-добро за всички с интермитентно експлозивно разстройство. Обикновено лечението включва разговорна терапия (психотерапия) и медикаменти.
Психотерапия
Индивидуалните или груповите терапевтични сесии, които се фокусират върху изграждането на умения, могат да бъдат полезни. Често използваният вид терапия – когнитивно-поведенческата терапия – помага на хората с периодично експлозивно разстройство:
- Да определят кои ситуации или поведения могат да предизвикат агресивна реакция.
- Да се научат как да се справят с гнева и да контролират неприемливите реакции, като използват техники за релаксация, да приемат по различен начин ситуациите (когнитивно преструктуриране) и да прилагат умения за общуване и решаване на проблеми.
Лекарства
Различни видове медикаменти могат да помогнат при лечението на интермитентно експлозивно разстройство. Те могат да включват някои антидепресанти, по-специално селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRI), антиконвулсивни стабилизатори на настроението или други лекарства, ако е необходимо.
Интерстициален цистит
Интерстициалният цистит е хронично заболяване, което причинява натиск върху пикочния мехур, болка в него и понякога болка в таза. Засегнатите може да изпитват от лек дискомфорт до силна болка. Състоянието е част от спектър от заболявания, известни като синдром на болезнения пикочен мехур.
Пикочният мехур е кух, мускулест орган, който съхранява урината. Той се разширява, докато се напълни, и след това сигнализира мозъка, че е време за уриниране, като комуникира чрез тазовите нерви. Това създава желание за уриниране при повечето хора.
При интерстициален цистит тези сигнали се объркват – човек изпитва нужда да уринира по-често и да отделя по-малко количество урина, отколкото повечето хора.
Заболяването най-често засяга жените и може да има дълготрайно въздействие върху качеството на живот. Въпреки че няма лечение, медикаменти и други терапии могат да предложат облекчение.
Признаците и симптомите на интерстициалния цистит варират при различните хора и могат да се променят с течение на времето, като периодично се обострят в отговор на често срещани отключващи фактори, като менструация, продължително седене, стрес, физически упражнения и сексуална активност. Те включват:
- Болка в таза или между вагината и ануса при жените
- Болка между скротума и ануса (перинеума) при мъжете
- Хронична болка в таза
- Постоянна, спешна нужда от уриниране
- Често уриниране, в повечето случаи на малки количества, през деня и нощта (до 60 пъти на ден)
- Болка или дискомфорт по време на пълнене на пикочния мехур и облекчение след уриниране
- Болка по време на секс
Тежестта на симптомите е различна за всеки, а при някои хора може да има периоди без симптоми.
Въпреки че признаците и симптомите на интерстициалния цистит могат да наподобяват тези на хронична инфекция на пикочните пътища, обикновено няма инфекция. Те обаче могат да се влошат, ако човек с интерстициален цистит получи инфекция на пикочните пътища.
При хронична болка в пикочния мехур или при спешни и чести позиви за уриниране трябва да се направи консултация с лекар.
Диагнозата на интерстициален цистит може да включва:
- Анамнеза и дневник на пикочния мехур. Лекарят може да поиска пациентът да опише симптомите си и да води дневник на пикочния мехур, като записва обема на изпитите течности и обема на отделената урина.
- Тазов преглед. По време на тазовия преглед лекарят преглежда външните гениталии, вагината и шийката на матката и опипва корема, за да оцени вътрешните тазови органи. Той може също така да прегледа ануса и ректума.
- Изследване на урината. Проба от урината се анализира за признаци на инфекция на пикочните пътища.
- Цистоскопия. Лекарят поставя тънка тръбичка с малка камера (цистоскоп) през уретрата, за да види лигавицата на пикочния мехур. Той може също така да инжектира течност в пикочния мехур, за да измери капацитета му. Тази процедура се нарича хидродистанция и се извършва, след като на пациента е дадено обезболяващо лекарство, за да се чувства по-комфортно.
- Биопсия. По време на цистоскопията под анестезия лекарят може да вземе малко тъкан (биопсия) от пикочния мехур и уретрата за изследване под микроскоп. Това се прави, за да се провери за рак и други причинини за болка в пикочния мехур.
- Цитология на урината. Лекарят взима проба от урината и изследва клетките, за да се изключи рак.
- Тест за чувствителност към калий. Лекарят влива един по един два разтвора – вода и калиев хлорид, в пикочния мехур. Пациентът трябва да оцени по скалата от 0 до 5 болката и спешността от уриниране, които чувства след вливането на всеки разтвор. Ако се усеща забележимо по-голяма болка или неотложност за уриниране при разтвора на калий, отколкото при водата, лекарят може да постави диагноза интерстициален цистит. Хората без проблеми на пикочния мехур не могат да направят разлика между двата разтвора.
Няма едно-единствено лечение, което да премахне признаците и симптомите на интерстициалния цистит, и което да е ефикасно за всички. Може да се наложи да се изпробват различни терапии или комбинации от терапии, преди да се открие подход, който да облекчи симптомите.
Физиотерапия
Работата с физиотерапевт може да облекчи тазовата болка, свързана с мускулна чувствителност, със създаваща ограничения съединителна тъкан или с мускулни аномалии в тазовото дъно.
Перорални медикаменти
Определени лекарства, които се приемат през устата (перорални лекарства), могат да подобрят признаците и симптомите на интерстициален цистит:
- Нестероидни противовъзпалителни средства, като ибупрофен или напроксен натрий, за облекчаване на болката.
- Трициклични антидепресанти, като амитриптилин или имипрамин (Tofranil), които помагат за отпускане на пикочния мехур и блокират болката.
- Антихистамини, като лоратадин (Claritin, други), които могат да намалят поривите за спешно и честото уриниране и да облекчат други симптоми.
- Пентосан полисулфат натрий (Elmiron), който е одобрен от американската Администрация по храните и лекарствата специално за лечение на интерстициален цистит. Не е известно как действа този медикамент, но той може да възстанови вътрешната повърхност на пикочния мехур, която предпазва стената на пикочния мехур от веществата в урината, които биха могли да я раздразнят. Може да са необходими два до четири месеца, преди да започне да се усеща облекчение на болката, и до шест месеца, за да се почувства намаляване на честотата на уриниране.
При някои хора употребата на това лекарство се свързва със заболяване на макулата на окото. Преди да се започне терапия с него може да се наложи цялостен очен преглед. Възможно е също така да се налагат допълнителни очни прегледи, за да се следи за очни заболявания, докато продължавате лечението.
Стимулиране на нервите
Техниките за стимулиране на нервите включват:
- Транскутанна електрическа стимулация на нервите (TENS). При TENS леките електрически импулси облекчават тазовата болка и в някои случаи намаляват честотата на уриниране. TENS може да увеличи притока на кръв към пикочния мехур. Това може да укрепи мускулите, които помагат за контрола на пикочния мехур, или да предизвика освобождаване на вещества, които блокират болката.
Електрически проводници, поставени в долната част на гърба или точно над срамната област, подават електрически импулси – продължителността и честотата на терапията зависят от това, което действа най-добре на пациента.
- Сакрална нервна стимулация. Сакралните нерви са основната връзка между гръбначния мозък и нервите в пикочния мехур. Стимулирането им може да намали нуждата от спешно уриниране, свързана с интерстициален цистит.
При тази стимулация тънък проводник, поставен в близост до сакралните нерви, изпраща електрически импулси към пикочния мехур, подобно на пейсмейкъра за сърцето. Ако процедурата намалява симптомите, устройството може да бъде имплантирано в организма за постоянно по хирургичен път. Тази процедура не се справя с болката от интерстициалния цистит, но може да помогне за облекчаване на някои симптоми на като позиви за спешно и често уриниране.
Дистенция на пикочния мехур
Някои хора забелязват временно подобрение на симптомите след цистоскопия с дистенция на пикочния мехур. Дистенцията на пикочния мехур представлява разтягане на пикочния мехур с вода. При настъпване на дълготрайно подобрение, процедурата може да бъде повторена.
Ботулинов токсин А (ботокс) може да бъде инжектиран в стената на пикочния мехур по време на неговото разтягане. Тази възможност за лечение обаче може да доведе до невъзможност за пълно изпразване на пикочния мехур при уриниране. След нея може да се наложи пациентът да се самокатетеризира – да може сам да поставя тръбичка в пикочния си мехур, за да изпуска урината.
Медикаменти, въведени в пикочния мехур
При инстилацията на пикочния мехур лекарят въвежда предписаното лекарство диметилсулфоксид (Rimso-50) в пикочния мехур чрез тънка, гъвкава тръбичка (катетър), поставена през уретрата.
Понякога разтворът се смесва с други лекарства, като например местен анестетик, и остава в пикочния мехур за около 15 минути. Пациентът уринира, за да изхвърли разтвора.
Възможно е да бъде предписано лечение с диметилсулфоксид, наричан още DMSO. То се провежда веднъж седмично в продължение на шест до осем седмици, а след това при необходимос се прилага поддържащо лечение, например на всеки няколко седмици, в продължение на до една година.
При друг подход за инстилация на пикочния мехур се използва разтвор, съдържащ лекарствата лидокаин, натриев бикарбонат и пентозан или хепарин.
Хирургия
Лекарите рядко използват операция за лечение на интерстициален цистит, тъй като отстраняването на пикочния мехур не облекчава болката и може да доведе до други усложнения.
Хората със силна болка или тези, чиито пикочни мехури могат да задържат само много малки количества урина, са възможни кандидати за операция, но обикновено само след като другите методи на лечение са неуспешни и симптомите засягат качеството на живот. Хирургичните възможности включват:
– Фулгурация. Този минимално инвазивен метод включва въвеждане на инструменти през уретрата за изгаряне на язви, които могат да се появят при интерстициален цистит.
– Резекция. Това е друг минимално инвазивен метод, който включва въвеждане на инструменти през уретрата за изрязване на язви.
– Уголемяване на пикочния мехур. При тази процедура хирургът увеличава капацитета на пикочния мехур, като поставя участък от черво върху него. Това обаче се извършва само в много специфични и редки случаи. Процедурата не премахва болката и при някои хора се налага след нея да изпразват пикочния си мехур с катетър много пъти на ден.
Интерстициална белодробна болест
Интерстициалната белодробна болест описва голяма група заболявания, повечето от които причиняват прогресивно развитие на белодробна фиброза. Фиброзната тъкан, свързана с интерстициалното белодробно заболяване, в крайна сметка засяга способността за дишане и навлизане на достатъчно кислород в кръвта.
Интерстициалната белодробна болест може да бъде причинена от продължително излагане на опасни материали, като например азбест. Някои видове автоимунни заболявания, като ревматоиден артрит, също могат да я предизвикат. В някои случаи обаче причините остават неизвестни.
Веднъж появилите се фиброзни образувания в белите дробове обикновено са необратими. Лекарствата могат да забавят увреждането от интерстициалната белодробна болест, но много хора никога не възстановяват пълното използване на белите си дробове. Трансплантацията на бял дроб е възможност за някои пациенти с това заболяване.
Основните признаци и симптоми на интерстициалната белодробна болест са:
- Задух в покой или влошен при натоварване
- Суха кашлица
Докато се появят симптомите, често вече е настъпило необратимо увреждане на белия дроб. Въпреки това е важно да се потърси лекар при първите признаци на проблеми с дишането. Много състояния, различни от интерстициалната белодробна болест, могат да засегнат белите дробове и поставянето на ранна и точна диагноза е важно за правилното лечение.
Идентифицирането и определянето на причината за интерстициалната белодробна болест може да бъде предизвикателство. Голям брой заболявания попадат в тази широка категория. Освен това признаците и симптомите на широк кръг медицински състояния могат да имитират интерстициална белодробна болест и лекарите трябва да ги изключат, преди да поставят окончателна диагноза.
Възможно е да са необходими някои от изброените по-долу изследвания.
Лабораторни изследвания
- Кръвни изследвания. Някои кръвни изследвания могат да открият протеини, антитела и други маркери на автоимунни заболявания или възпалителни реакции, причинени от въздействието на фактори от околната среда, като плесени или птичи протеини.
Образни изследвания
- Компютърна томография (КТ). Това образно изследване е ключово за диагностицирането на интерстициална белодробна болест, а понякога е и първата стъпка. Компютърните томографи използват компютър за комбиниране на рентгенови изображения, направени от много различни ъгли, за да се получат напречни изображения на вътрешните структури. Компютърната томография с висока разделителна способност може да бъде особено полезна за определяне на степента на увреждане на белите дробове, причинено от интерстициална белодробна болест. Тя може да покаже детайли на фиброзата, които могат да бъдат полезни за прецизиране на диагнозата и за насочване на решенията за лечение.
- Ехокардиограма. Ехокардиографията използва звукови вълни за визуализиране на сърцето. Тя може да създаде статични изображения на структурите на сърцето, както и видеоклипове, които показват как то функционира. Този тест може да оцени размера на налягането, което се появява в дясната страна на сърцето.
Функционални белодробни тестове
- Спирометрия и дифузионен капацитет. При този тест пациентът бързо и силно издишва през тръба, свързана с апарат, който измерва колко въздух могат да поемат белите му дробове и колко бързо можете да изведе въздуха от тях. Измерва се също така колко лесно кислородът може да се придвижи от белите дробове към кръвния поток.
- Оксиметрия. При този тест се използва малко устройство, поставено на един от пръстите, за да се измери наситеността на кислорода в кръвта. Измерването може да се извърши в покой или при активност, за да се проследи протичането и тежестта на белодробното заболяване.
Анализ на белодробната тъкан
Често белодробната фиброза може да бъде окончателно диагностицирана само чрез изследване на малко количество белодробна тъкан (биопсия) в лаборатория.
Тъканната проба може да бъде получена по един от следните начини:
- Бронхоскопия. При тази процедура лекарят взема много малки тъканни проби – обикновено не по-големи от главичката на карфица – с помощта на малка, гъвкава тръба (бронхоскоп), която се вкарва през устата или носа в белите дробове. Рисковете от бронхоскопията обикновено са незначителни – най-често временна болка в гърлото и дрезгавина от бронхоскопа, но тъканните проби понякога са твърде малки за поставяне на точна диагноза.
- Бронхоалвеоларен лаваж. При тази процедура лекарят инжектира около една супена лъжица солена вода през бронхоскоп в част от белия дроб, след което веднага я изсмуква. Разтворът, който се изтегля, съдържа клетки от въздушните сакове. Въпреки че бронхоалвеоларният лаваж взема проби от по-голяма площ от белия дроб в сравнение с други процедури, той може да не предостави достатъчно информация за диагностициране на белодробната фиброза.
- Хирургична биопсия. Въпреки че това е по-инвазивна процедура с потенциални усложнения, тя често е единственият начин да се получи достатъчно голяма тъканна проба за поставяне на точна диагноза. Докато пациентът е под обща анестезия, през два или три малки разреза между ребрата му се вкарват хирургически инструменти и малка камера. Камерата позволява на хирурга да наблюдава белите дробове на видеомонитор, докато взема тъканни проби от тях.
Фиброзните образувания в белите дробове, които се появяват при интерстициална белодробна болест, са необратими и лечението не винаги е ефективно за спиране на прогресията на заболяването. Някои лечения могат временно да подобрят симптомите или да забавят развитието на заболяването. Други помагат за подобряване на качеството на живот.
Тъй като за много от различните състояния, свързани с фиброзни образования, няма одобрени или доказани терапии, клиничните проучвания могат да бъдат вариант за получаване на експериментално лечение.
Лекарства
Усилените изследвания за определяне на възможностите за лечение на специфични видове интерстициални белодробни заболявания продължават. Въз основа на наличните към момента научни доказателства обаче лекарят може да препоръча:
- Кортикостероидни медикаменти. Много хора, диагностицирани с интерстициално белодробно заболяване, първоначално се лекуват с кортикостероид (преднизон), понякога в комбинация с други лекарства, които потискат имунната система. В зависимост от причината за заболяването тази комбинация може да забави или дори да стабилизира прогресията на заболяването.
- Лекарства, които забавят прогресията на идиопатичната белодробна фиброза. Лекарствата пирфенидон (Esbriet) и нинтеданиб (Ofev) могат да забавят скоростта на прогресия на заболяването. Свързаните с лечението странични ефекти могат да бъдат значителни. Плюсовете и минусите на тези лекарства трябва да бъдат обсъдени с лекуващия лекар.
- Лекарства, които намаляват стомашната киселина. Гастроезофагеалната рефлуксна болест (ГЕРБ) засяга по-голямата част от хората с идиопатична белодробна фиброза и е свързана с влошаване на белодробното увреждане. При симптоми на киселинен рефлукс, лекуващият лекар може да предпише терапии за ГЕРБ, които намаляват стомашната киселина, включително H-2-рецепторни антагонисти или инхибитори на протонната помпа, като например ланзопразол (Prevacid 24HR), омепразол (Prilosec OTC) и пантопразол (Protonix).
Кислородна терапия
Използването на кислород не може да спре увреждането на белите дробове, но може:
- Да улесни дишането и изпълняването на физически упражнения
- Да предотврати или намали усложненията от ниски нива на кислород в кръвта
- Да намали кръвното налягане в дясната част на сърцето
- Да подобри съня и да подобри комфорта
Най-вероятно е да се ползва кислород при сън или физически упражнения, въпреки че някои хора могат да го използват денонощно.
Белодробна рехабилитация
Целта на белодробната рехабилитация е не само да се подобри ежедневното функциониране, но и да се помогне на хората с интерсициално белодробно заболяване да водят пълноценен и удовлетворителен живот. За тази цел програмите за белодробна рехабилитация се фокусират върху:
- Физически упражнения за подобряване на издръжливостта
- Дихателни техники, които подобряват ефективността на белите дробове
- Емоционална подкрепа
- Консултации по въпросите на храненето
Хирургия
Трансплантацията на бял дроб може да бъде последна възможност за някои хора с тежка интерстициална белодробна болест, които не са се възползвали от другите възможности за лечение.
Инфлуенца (грип)
Инфлуенцата (грип) е инфекция на носа, гърлото и белите дробове, които са част от дихателната система. Тя често се нарича грип, но е съвсем различен от стомашните „грипни“ вируси, които причиняват диария и повръщане.
Повечето хора с грип се подобряват от само себе си. Понякога обаче грипът и неговите усложнения могат да бъдат смъртоносни. Хората с по-висок риск от развитие на усложнения от грип са:
- Малки деца на възраст под 2 години
- Възрастни над 65-годишна възраст
- Обитатели на старчески домове и други заведения за дългосрочни грижи
- Бременни или опитващи да забременеят по време на грипния сезон
- Хора с отслабена имунна система
- Хора с хронични заболявания, като астма, сърдечни заболявания, бъбречни заболявания, чернодробни заболявания и диабет
- Хора с индекс на телесна маса (ИТМ) 40 или повече
Въпреки че годишната противогрипна ваксина не е 100% ефективна, тя намалява вероятността от тежки усложнения от инфекцията.
В началото грипът може да изглежда като обикновена настинка с хрема, кихане и болки в гърлото. Обичайно обаче простудните заболявания се развиват бавно, а грипът обикновено настъпва внезапно. Докато настинката може да причини неразположение, при грипа обикновено човек се чувства много по-зле.
Често срещаните симптоми на грипа включват:
- Температура
- Болки в мускулите
- Втрисане и изпотяване
- Главоболие
- Суха, упорита кашлица
- Недостиг на въздух
- Умора и слабост
- Течащ или запушен нос
- Болезнено гърло
- Болки в очите
- Повръщане и диария, но това е по-често срещано при деца, отколкото при възрастни
Повечето хора, които се разболяват от грип, могат да се лекуват в домашни условия и често не е необходимо да посещават медицинско лице.
Хората с грипни симптоми, които са изложени на риск от усложнения, трябва незабавно да се обърнат към лекар. Приемането на антивирусни лекарства може да съкрати продължителността на заболяването и да помогне за предотвратяване на по-сериозни проблеми.
При наличието на симптоми на грип, сигнализиращи нужда от спешна помощ, незабавно трябва да се потърси медицинска помощ. При възрастни симптомите, които са индикация за необходимост от спешна помощ, могат да включват:
- Затруднено дишане или задух
- Болка в гърдите
- Неотминаващо замайване
- Припадъци
- Влошаване на съществуващи медицински състояния
- Силна слабост или мускулна болка
При деца симптомите, които сигнализират за необходимост от спешна помощ, са:
- Затруднено дишане
- Бледа, сива или синя кожа, устни или нокътни легла – в зависимост от цвета на кожата
- Болка в гърдите
- Обезводняване
- Силна мускулна болка
- Гърчове
- Влошаване на съществуващи медицински състояния
Лекарят ще проведе физически преглед, ще провери за признаци и симптоми на грип и евентуално ще назначи тест, който открива грипни вируси.
През месеците, в които грипът е широко разпространен, може да не се наложи да се правят тестове за него. Лекарят може да постави диагноза въз основа на симптомите.
В някои случаи лекуващият лекар може да предложи на пациента да се изследва за грип. Тестването с полимеразна верижна реакция (PCR) става все по-разпространено в много болници и лаборатории. PCR тестът е по-чувствителен от другите тестове и може да е в състояние да идентифицира грипния щам.
Възможно е да се направи тест за диагностициране както на грип, така и на COVID-19. Не е изключеуно болният едновременно да има и COVID-19, и грип.
Обикновено за лечението на грипа пациентът не се нуждае от нищо повече от почивка и много течности. Ако обаче той има тежка инфекция или е изложен на по-висок риск от усложнения, лекарят може да предпише антивирусно лекарство срещу грип. Тези лекарства могат да включват оселтамивир (Tamiflu), занамивир (Relenza), перамивир (Rapivab) или балоксавир (Xofluza). Те могат да съкратят периода на боледуване с около един ден и да помогнат за предотвратяване на сериозни усложнения.
Оселтамивир е лекарство, което се приема през устата. Занамивир се вдишва чрез устройство, подобно на инхалатор за астма. То не трябва да се използва от лица с определени хронични респираторни проблеми, като астма и белодробни заболявания.
Страничните ефекти на антивирусните лекарства могат да включват гадене и повръщане. Те могат да бъдат намалени, ако лекарството се приема с храна.
Инвазивен лобуларен карцином
Инвазивният лобуларен карцином е вид рак на гърдата, който започва в жлезите за производство на мляко (лобулите) на гърдата. Инвазивен означава, че раковите клетки са излезли от лобулата, в която са започнали, и имат потенциал да се разпространят в лимфните възли и други части на тялото.
Инвазивният лобуларен карцином съставлява малка част от всички видове рак на гърдата. Най-често срещаният вид рак на гърдата започва в нейните канали (инвазивен дуктален карцином).
В най-ранните си стадии инвазивният лобуларен карцином може да не предизвика никакви признаци и симптоми. С разрастването си той може да причини:
- Удебеляване на тъкан в част от гърдата
- Нова област на пълнота или подуване на гърдата
- Промяна в структурата или външния вид на кожата на гърдата, като например вдлъбване или удебеляване
- Обръщане на зърното, което не е съществувало преди
По-малко вероятно е инвазивният лобуларен карцином да причини твърда или ясно изразена бучка в гърдата в сравнение с други форми на рак на гърдата.
При каквито и да било признаци или симптоми, които са източник на безпокойство, трябва да се потърси лекар. Той ще извърши преглед и ще определи дали се налага диагностично рентгеново (мамография) или ултразвуково изследване на гърдите.
Важно е да се попита специалистът кога трябва да се започне със скрининговте тестове за рак на гърдата. Те помага карциномът да се открие рано и преди да са се появили някакви признаци или симптоми. Рутинните скринингови тестове могат да включват физически преглед и мамография.
Различните организации дават различни препоръки за скрининг, но много от тях предлагат жените със среден риск от рак на гърдата да обмислят започването на мамография от 40-годишна възраст.
Рутинните скринингови тестове могат да включват физически преглед и мамография. При фамилна анамнеза за рак на гърдата или други фактори, които увеличават риска от това заболяване лекарят може да препоръча скрининговите мамографии или други тестове да започнат в по-ранна възраст.
Диагностика на инвазивен лобуларен карцином
Тестовете и процедурите, използвани за диагностициране на инвазивен лобуларен карцином, включват:
- Мамография. Мамографията създава рентгеново изображение на гърдата. Инвазивният лобуларен карцином е по-малко вероятно да бъде открит при мамография, отколкото други видове рак на гърдата. Въпреки това мамографията е полезен диагностичен тест.
- Ултразвук. Ултразвукът използва звукови вълни, за да създаде снимки на гърдата. Инвазивният лобуларен карцином може да се открие по-трудно с ултразвук, отколкото други видове рак на гърдата.
- Магнитно-резонансна томография (МРТ). Ядрено-магнитният резонанс използва силно магнитно поле, за да създаде картина на гърдата. Той може да помогне за оценка на проблемна област, когато резултатите от мамографията и ултразвука не са убедителни, а така също и за определяне на степента на рака.
- Вземанена проба от тъкан за изследване (биопсия). Ако се открие аномалия, лекарят може да препоръча процедура за отстраняване на проба от подозрителна тъкан на гърдата, която да се изследва в лаборатория.
Биопсията на гърдата може да се извърши с помощта на игла за изтегляне на течност или тъкан от гърдата или по хирургичен път.
Определяне на степента на инвазивния лобуларен карцином
При установяване на инвазивен лобуларен карцином лекарят ще определи дали са необходими допълнителни изследвания, за да се определи неговия стадий. Повечето жени не се нуждаят от допълнителни изследвания, различни от образна диагностика на гърдата, физически преглед и кръвни изследвания.
За стадиране на рака се използват римски цифри и те варират от 0 до IV. 0 означава, че ракът е много малък и неинвазивен. Рак на гърдата в IV стадий, наричан още метастатичен рак на гърдата, е рак, който се е разпространил в други части на тялото.
Възможностите за лечение на инвазивен лобуларен карцином зависят от агресивността на рака, неговия стадий, цялостното здравословно състояние и препочитанията на пациента. Лечението често се състои от операция и допълнителна (адювантна) терапия, която може да включва химиотерапия, лъчетерапия и хормонална терапия.
Хирургия
Хирургията при инвазивен лобуларен карцином може да включва:
- Отстраняване на рака и малка част от здравата тъкан. Наречена лумпектомия (широко локално изрязване), тази процедура позволява да се запази по-голямата част от тъканта на гърдата.
Хирургът отстранява самия тумор, както и част от нормалната тъкан около тумора, за да се увери, че целият рак, който може да бъде отстранен, е отстранен.
Ако тъканта около тумора показва признаци на ракови клетки (положителни граници), може да се наложи допълнителна операция, докато се постигнат отрицателни граници. В някои случаи това може да означава отстраняване на цялата тъкан на гърдата.
- Премахване на цялата тъкан на гърдата. Мастектомията е операция за отстраняване на цялата тъкан на гърдата. По време на тоталната (обикновена) мастектомия хирургът отстранява цялата тъкан на гърдата – лобулите, каналите, мастната тъкан и кожата, включително зърното и ареолата. При някои други видове мастектомия може да се оставят кожата или зърното на място. Те могат да бъдат варианти в зависимост от конкретната ситуация.
- Биопсия на сентинелен лимфен възел. За да се определи дали ракът се е разпространил в лимфните възли в близост до гърдата, хирургът идентифицира първите няколко лимфни възела, които получават лимфен дренаж от рака. Тези лимфни възли се отстраняват и се изследват за наличие на клетки от рак на гърдата (биопсия на сентинелен възел).
Ако не се открие рак, вероятността да се открие рак в някой от останалите възли е малка и не е необходимо да се отстраняват други възли.
- Дисекция на аксиларните лимфни възли. Ако в сентинелния възел се открие рак, хирургът може да отстрани допълнителни лимфни възли в подмишницата (аксиларна лимфна дисекция).
Установяването на това дали ракът се е разпространил в лимфните възли помага да се определи най-добрият курс на лечение, включително дали ще се налага химиотерапия или лъчетерапия.
Хормонална терапия
Хормоналната терапия – може би по-правилно наричана хормоноблокираща терапия, често се използва за лечение на рак на гърдата, който е чувствителен към хормони. Повечето инвазивни лобуларни карциноми са с положителни хормонални рецептори, което означава, че използват хормони, за да растат.
За да се намали вероятността ракът да се върне, хормоналната терапия може да се използва преди или след операция или друго лечение. Ако ракът вече се е разпространил, хормоналната терапия може да го свие и контролира.
При хормоналната терапия могат да се прилагат:
- Лекарства, които блокират свързването на хормоните с раковите клетки (селективни модулатори на естрогенните рецептори).
- Лекарства, които спират производството на естроген в организма след менопаузата (ароматазни инхибитори)
- Хирургия или лекарства за спиране на производството на хормони в яйчниците
Лъчетерапия
Лъчетерапията използва мощна енергия, като рентгенови лъчи и протони, за да унищожи раковите клетки. По време на процедурата пациентът лежи на маса, а около него се движи голяма машина, която насочва енергийни лъчи към точно определени точки в гърдата.
Лъчетерапия може да се препоръча след лумпектомия. Тя може да се приложи и след мастектомия, ако ракът е бил голям или е засегнал лимфните възли.
Химиотерапия
Химиотерапията използва лекарства за унищожаване на раковите клетки, като често включва прием на два или повече медикамента в различни комбинации. Тя може да се прилага през вена, под формата на таблетки или и по двата начина.
Химиотерапията може да се препоръча след операция, за да се убият всички клетки, които може да са останали. Може да се използва и преди операцията, за да се свие голям тумор. При жени с по-големи тумори химиотерапията преди операцията може да позволи да се избере лумпектомия вместо мастектомия.
Интестинална исхемия
С понятието интестинална (чревна) исхемия се обозначават различни състояния, които възникват при намаляване на притока на кръв към червата. Исхемията може да се дължи на напълно или частично блокиран кръвоносен съд, обикновено артерия, или на ниско кръвно налягане, което води до цялостно намаляване на притока на кръв. Чревната исхемия може да засегне тънките черва, дебелото черво (колона) или и двете.
Намаленият приток на кръв не осигурява достатъчно кислород за клетките на храносмилателната система. Интестиналната исхемия е сериозно състояние, което може да причини болка и да затрудни правилното функциониране на червата. В тежки случаи загубата на приток на кръв към червата може да увреди чревната тъкан и евентуално да доведе до смърт.
Налични са лечения за интестинална исхемия. За да се подобрят шансовете за възстановяване, от решаващо значение е да се разпознаят ранните симптоми и веднага да се потърси медицинска помощ.
Интестиналната исхемия се появява, когато кръвният поток през основните кръвоносни съдове, които снабдяват с кръв (артерии) и (вени) червата, се забави или спре. Състоянието има много възможни причини. Те могат да включват:
- Блокиране на артерия, причинено от кръвен съсирек
- Стесняване на артерия поради натрупване на мастни отлагания, като холестерол (атеросклероза).
- Ниско кръвно налягане, което води до цялостно намаляване на притока на кръв
- В по-редки случаи блокиране на вена
Чревната исхемия често се разделя на категории. Исхемията на дебелото черво (исхемичен колит) засяга дебелото черво. Видовете исхемия, които засягат тънките черва, включват остра мезентериална исхемия, хронична мезентериална исхемия и исхемия, дължаща се на мезентериална венозна тромбоза.
Исхемия на дебелото черво (исхемичен колит)
Този вид чревна исхемия е най-често срещаният и се появява, когато притокът на кръв към част от дебелото черво е забавен или блокиран. Причината за намаления приток на кръв към дебелото черво не винаги е ясна, но редица състояния могат да доведат до риск от исхемия на дебелото черво:
- Опасно ниско кръвно налягане (хипотония), свързано с дехидратация, сърдечна недостатъчност, тежка операция, травма или шок
- Кръвен съсирек или тежка атеросклероза в артерия, захранваща дебелото черво
- Усукване на червата (волвулус) или задържане на чревното съдържимо в херния
- Прекомерно разширяване на червата в резултат на запушване на червата, причинено от фиброзна тъкан или тумор
- Други заболявания, които засягат кръвта, като възпаление на кръвоносните съдове (васкулит), лупус или сърповидно-клетъчна анемия.
- Лекарства, които стесняват (свиват) кръвоносните съдове, като например някои медикаменти, използвани за лечение на сърдечни заболявания и мигрена
- Хормонални лекарства, като противозачатъчни таблетки
- Употреба на кокаин или метамфетамин
- Интензивни физически упражнения, като бягане на дълги разстояния
Остра мезентериална исхемия
Мезентериалната исхемия възниква, когато стеснени или блокирани артерии ограничават притока на кръв към тънките черва. Намаленият приток на кръв може трайно да увреди тънките черва.
Острата мезентериална исхемия е резултат от внезапна загуба на кръвен поток към тънките черва. Тя може да се дължи на:
- Кръвен съсирек (ембол), който се освобождава от сърцето и преминава през кръвообращението, блокирайки артерия. Обикновено той блокира горната мезентериална артерия, която доставя богата на кислород кръв на червата. Това е най-честата причина за острата исхемия на мезентериалната артерия. Този тип исхемия може да бъде предизвикана от застойна сърдечна недостатъчност, неравномерен сърдечен ритъм (аритмия) или сърдечен удар.
- Блокиране, което се развива в една от основните чревни артерии и забавя или спира притока на кръв. Това често е резултат от атеросклероза. Този вид внезапна исхемия обикновено се появява при хора с хронична чревна исхемия.
- Нарушен кръвоток в резултат на ниско кръвно налягане, дължащо се на шок, сърдечна недостатъчност, някои лекарства или хронична бъбречна недостатъчност. Това е по-често срещано при хора, които имат други сериозни заболявания и някаква степен на атеросклероза. Този вид остра мезентериална исхемия често се нарича неоклузивна исхемия, което означава, че не се дължи на запушване на артерия.
Хронична мезентериална исхемия
Хроничната мезентериална исхемия е резултат от натрупване на мастни отлагания по стената на артерия (атеросклероза). Процесът на заболяването обикновено е постепенен. Тази исхемия е известна още като чревна ангина, тъй като води до намаляване на притока на кръв към червата след хранене. Възможно е да не се наложи лечение, докато поне две от трите основни артерии, снабдяващи червата, не се стеснят сериозно или не се запушат напълно.
Възможно опасно усложнение на хроничната мезентериална исхемия е образуването на кръвен съсирек в стеснената артерия. Това може да доведе до внезапно блокиране на кръвния поток, което причинява остра мезентериална исхемия.
Исхемия вследствие на мезентериална венозна тромбоза
Тази исхемия възниква, когато кръвта не може да напусне тънките черва. Във вената, отвеждаща кръвта от червата, може да се образува кръвен съсирек. Вените отвеждат кръвта, от която е отделен кислорода, обратно към сърцето. Когато вената е запушена, кръвта се връща в червата, което води до подуване и кървене. Това може да се дължи на:
- Остро или хронично дразнене и подуване (възпаление) на панкреаса (панкреатит)
- Инфекция в корема (абдоминална инфекция)
- Ракови заболявания на храносмилателната система
- Заболявания на червата, като улцерозен колит, болест на Крон или дивертикулит
- Нарушения, които правят кръвта по-склонна към съсирване (нарушения на хиперкоагулацията), като например наследствено нарушение на съсирването
- Лекарства, като естроген, които могат да повишат риска от съсирване
- Коремни наранявания
Признаците и симптомите на интестиналната исхемия могат да се развият внезапно (остро) или постепенно (хронично). Те могат да бъдат различни при различните хора, но има някои общоприети модели, които предполагат състоянието.
Симптоми на внезапна (остра) интестинална исхемия
Признаците и симптомите на острата чревна исхемия обикновено включват:
- Внезапна болка в корема, която може да бъде лека, умерена или силна
- Позиви за спешно изхождане
- Чести, силни движения на червата
- Чувствителност на корема или подуване (дистензия)
- Кръв в изпражненията
- Гадене и повръщане
- Умствено объркване при възрастни хора
Симптоми на постепенно развиваща се (хронична) чревна исхемия
Признаците и симптомите на хронична чревна исхемия могат да включват:
- Коремни спазми или усещане за пълнота, обикновено в рамките на 30 минути след хранене и продължаващи от 1 до 3 часа
- Коремна болка, която постепенно се засилва в продължение на седмици или месеци
- Страх от ядене поради болка, която се появява след ядене
- Непредвидена загуба на тегло
- Диария
- Гадене и повръщане
- Подуване на корема
Незабавно трябва да се потърси лекар, ако се появи внезапна, силна коремна болка. Болка, при която не може да се стои спокойно или да се намери удобна позиция, изисква е спешна медицинска помощ.
При други признаци или симптоми, които са източник на тревога, трябва да се запише час за лекар.
Ако след физическия преглед лекарят подозира чревна исхемия, може да бъдат направени няколко диагностични теста. Изборът на тестове се основава на признаците и симптомите и може да включва:
- Кръвни тестове. Въпреки че няма специфични кръвни тестове, които да показват интестинална исхемия, някои общи резултати от кръвни тестове могат да подскажат за съществуването ѝ. Пример за такъв резултат е увеличаването на броя на белите кръвни клетки.
- Образни изследвания. Образните изследвания могат да помогнат на лекаря да види вътрешните органи и да изключи други причини за признаците и симптомите. Те може да включват рентгеново изследване, ултразвук, компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс. За да се прегледа кръвотокът във вените и артериите, може да се направи ангиограма с помощта на специфичен вид компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс, или ангиограма, насочена с катетър и извършена от интервенционален радиолог.
- Сигмоидоскопия или колонскопия, за да се види вътрешността на храносмилателния тракт. Тази техника включва вкарване в ректума на осветена, гъвкава тръба с камера на върха, за да се види храносмилателният тракт отвътре. Това е полезно, когато има съмнение за исхемия на дебелото черво. Когато се вкара в ректума, уредът изследва последните 60 см от дебелото черво (сигмоидоскопия) или цялото дебело черво (колоноскопия).
- Багрило, с което се проследява кръвния поток през артериите. По време на това изследване (ангиография) дълга, тънка тръбичка (катетър) се вкарва в артерия в слабините или в ръката. След това се прехвърля към най-голямата артерия в тялото (аортата). Впръскано през катетъра багрило се насочва директно към чревните артерии. Тъй като багрилото се движи по артериите, на рентгеновите снимки се виждат стеснени участъци или запушване. Ангиографията също така позволява на лекаря да лекува запушването на артерията, като отстрани съсирека, инжектира лекарство или използва специални инструменти, за да я разшири.
- Хирургия. В някои случаи може да се наложи операция, за да се открие и отстрани увредената тъкан. Отварянето на корема позволява диагностициране и лечение по време на една процедура.
Лечението на интестиналната исхемия включва възстановяване на кръвоснабдяването на храносмилателния тракт. Възможностите варират в зависимост от причината и тежестта на състоянието.
Исхемия на дебелото черво
Ако има данни за тежка исхемия на дебелото черво, лекарят може да препоръча антибиотици за лечение или предотвратяване на инфекции. Важно е също така да се лекува всяко основно заболяване, като застойна сърдечна недостатъчност или неравномерен сърдечен ритъм.
Вероятно ще трябва да се преустанови приемът на лекарства, които свиват кръвоносните съдове, като например лекарства за мигрена, хормонални лекарства и някои лекарства за сърце. В повечето случаи исхемията на дебелото черво се лекува от само себе си.
Ако дебелото черво е сериозно увредено, може да се наложи операция за отстраняване на мъртвата тъкан. В някои случаи може да е необходима операция за заобикаляне на запушването на някоя от чревните артерии. Ако за диагностициране на проблема е направена ангиография, може да е възможно да се отвори стеснената артерия с ангиопластика.
Ангиопластиката включва използването на балон, надут в края на катетър, за да се компресират мастните натрупвания и да се разтегне артерията, като се направи по-широк път за потока на кръвта. В артерията може да бъде поставена и подобна на пружина метална тръбичка (стент), която да я поддържа отворена. Кръвният съсирек може да бъде отстранен или да бъде третиран с медикаменти за разтваряне.
Остра исхемия на мезентериалната артерия
Може да се наложи операция за отстраняване на кръвен съсирек, за заобикаляне на запушването на артерията или за коригиране или отстраняване на увреден участък от червото. Лечението може да включва също антибиотици и лекарства за предотвратяване на образуването на съсиреци, за разтваряне на съсиреци или за разширяване на кръвоносните съдове.
Ако за диагностициране на проблема се прави ангиография, може да е възможно едновременно да се отстрани кръвен съсирек или да се отвори стеснена артерия с ангиопластика. В артерията може да бъде поставен и стент, който да я поддържа отворена.
Хронична исхемия на мезентериалната артерия
Лечението изисква възстановяване на притока на кръв към червата. Хирургът може да направи байпас на блокираните артерии или да разшири стеснените артерии с ангиопластика или чрез поставяне на стент.
Исхемия, дължаща се на мезентериална венозна тромбоза
Ако червата не показват признаци на увреждане, вероятно ще трябва да се приемат антикоагулантни лекарства за около 3 до 6 месеца. Антикоагулантите помагат да се предотврати образуването на съсиреци.
Възможно е да се наложи процедура за отстраняване на съсирека. Ако части от червата показват признаци на увреждане, може да е необходима операция за отстраняване на увредения участък. Ако изследванията покажат нарушение на кръвосъсирването, може да се наложи да се приемат антикоагуланти до края на живота.
Интракраниален хематом
Интракраниалният хематом представлява събиране на кръв в черепа. Обикновено се причинява от спукан кръвоносен съд в мозъка. Може да бъде предизвикан и от травма, например при автомобилна катастрофа или падане. Кръвта може да се събере в мозъчната тъкан или под черепа, притискайки мозъка.
Някои наранявания на главата, като например такова, което причинява само кратък период на безсъзнание, могат да бъдат леки. Интракраниалният хематом обаче е потенциално животозастрашаващ. Обикновено той изисква незабавно лечение. То може да включва операция за отстраняване на кръвта.
Травмата на главата е най-честата причина за кървене в черепа. Ударът може да е в резултат от автомобилни или велосипедни произшествия, падания, нападения и спортни травми.
Ако сте възрастен човек, дори лека травма на главата може да причини хематом. Това важи с особена сила, ако приемате медикамент за разреждане на кръвта или антитромбоцитно лекарство, като например аспирин.
Може да имате сериозна травма, дори да нямате открита рана, синина или друго очевидно увреждане.
Съществуват три категории хематоми – субдурален хематом, епидурален хематом и интрацеребрален (интрапаренхимен) хематом.
Субдурален хематом
Това се случва, когато кръвоносните съдове се спукат между мозъка и най-външния от трите защитни слоя, които покриват мозъка (твърдата мозъчна обвивка). Изтичащата кръв образува хематом, който притиска мозъчната тъкан. Хематомът, който се увеличава, може да доведе до постепенна загуба на съзнание и евентуално до смърт.
Трите вида субдурални хематоми са:
- Остър. Този най-опасен вид обикновено се причинява от тежка травма на главата и признаците и симптомите обикновено се появяват веднага.
- Подостър. Признаците и симптомите се развиват след време, понякога дни или седмици след травмата.
- Хроничен. Като резултат от не толкова тежки травми на главата, този тип хематом може да причини бавно кървене, а появата на симптомите може да отнеме седмици и дори месеци. Възможно е човек да не помни, че е наранил главата си. Например, блъсване на главата при качване в колата може да предизвика кървене, особено ако се приемат лекарства за разреждане на кръвта.
И трите вида изискват медицинска помощ веднага щом се появят признаците и симптомите, за да може да се предотврати трайно увреждане на мозъка.
Рискът от субдурален хематом се увеличава с възрастта. Той е по-висок и при хора, които:
- Ежедневно приемат аспирин или други лекарства за разреждане на кръвта
- Злоупотребяват с алкохол
Епидурален хематом
Наричан още екстрадурален хематом, този вид хематом се получава, когато кръвоносен съд се спука между външната повърхност на твърдата мозъчна обвивка и черепа. Кръвта се просмуква между твърдата мозъчна обвивка и черепа и образува маса, която притиска мозъчната тъкан. Най-честата причина за епидурален хематом е травма.
Някои хора с този вид травма остават в съзнание, но повечето от тях изпадат в сънливост или в кома от момента на травмата. Епидурален хематом, който засяга артерия в мозъка, може да бъде смъртоносен без бързо лечение.
Интрацеребрален (интрапаренхимен) хематом
Този вид хематом, известен още като интрапаренхимен хематом, се получава, когато кръвта се натрупва в тъканите на мозъка. Причините са много, включително травма, разкъсване на изпъкнал кръвоносен съд (аневризма), лошо свързани артерии и вени още от раждането, високо кръвно налягане и тумори. Заболявания могат да причинят спонтанно изтичане на кръв в мозъка. Травма на главата може да доведе до множество тежки вътремозъчни хематоми.
Появата на признаци и симптоми на вътречерепен хематом може да стане веднага след получаването на травма на главата или да отнеме седмици или повече време. След травма на главата човек може да изглежда добре. Този период се нарича светъл интервал.
С течение на времето налягането върху мозъка се увеличава, което води до някои или всички от следните признаци и симптоми:
- Главоболие, което се засилва
- Повръщане
- Сънливост и постепенна загуба на съзнание
- Замайване
- Объркване
- Неравномерен размер на зениците
- Неясен говор
- Загуба на движение (парализа) на противоположната на травмата на главата страна на тялото
Колкото повече кръв изпълва мозъка или тясното пространство между мозъка и черепа, толкова повече могат да се появят други признаци и симптоми, като например:
- Летаргия
- Гърчове
- Загуба на съзнание
Интракраниалният хематом може да бъде животозастрашаващ и да изисква спешно лечение.
След удар в главата незабавно трябва да се потърси лекарска помощ, ако има:
– Загуба на съзнание
– Постоянно главоболие
– Повръщане, слабост, замъглено зрение, нестабилност
Ако не се забелязват признаци и симптоми веднага след удар по главата, трябва да се следи за физически, умствени и емоционални промени. Например, ако някой изглежда добре след нараняване на главата и може да говори, но по-късно изпадне в безсъзнание, незабавно трябва да се потърси медицинска помощ.
Ако си ударите главата, дори и да се чувствате добре, помолете някой да остане с вас. Загубата на памет след удар в главата може да ви накара да забравите за удара. Някой, на когото кажете за него, може повече да е в състояние да разпознае предупредителните знаци и да ви осигури медицинска помощ.
Диагностицирането на вътречерепен хематом може да бъде трудно, тъй като хората с травма на главата може да изглеждат добре. Лекарите обикновено приемат, че кръвоизлив във вътрешността на черепа е причина за прогресивната загуба на съзнание след травма на главата, докато не се докаже обратното.
Техниките за образна диагностика са най-добрият начин за определяне на позицията и размера на хематома. Те включват:
- Компютърна томография. При нея се използва сложен рентгенов апарат, свързан с компютър, за да се получат подробни изображения на мозъка. Тя е най-често използваното образно изследване за диагностициране на вътречерепни хематоми.
- Ядрено-магнитен резонанс. Извършва се с помощта на магнитно поле и радиовълни, за да се направят компютърни изображения.
- Ангиограма. Ако има опасения за възможна аневризма в мозъка или друг проблем с кръвоносните съдове, може да се наложи да се направи ангиограма, за да се получи повече информация. При този тест се използват рентгенови лъчи и специално багрило, за да се получат снимки на кръвния поток в кръвоносните съдове в мозъка.
Хематомите, които са малки и не предизвикват признаци или симптоми, не е необходимо да бъдат отстранявани. Признаците и симптомите обаче могат да се появят или влошат дни или седмици след нараняването. В резултат на това може да се наложи пациентът да бъде наблюдаван за неврологични промени, да се следи вътречерепното му налягане и да се подлага на повторни компютърни томографии на главата.
Ако той приема лекарства за разреждане на кръвта, като например варфарин (Coumadin, Jantoven), може да се наложи терапия за обръщане на ефекта от лекарството. Това ще намали риска от по-нататъшно кървене. Възможностите за обръщане на действието на разредителите на кръвта включват прием на витамин К и вливане на прясно замразена плазма.
Хирургия
Лечението на хематома често включва операция. Видът на операцията зависи от вида на хематома. Възможностите включват:
- Хирургичен дренаж. Ако кръвта е в една област и се е превърнала от твърд съсирек в течност, лекарят може да направи малък отвор в черепа и да използва аспирация, за да отстрани течността.
- Краниотомия. При големи хематоми може да се наложи отваряне на част от черепа (краниотомия), за да се отстрани кръвта.
Възстановяване
Възстановяването след интракраниален хематом може да отнеме много време и пациентът може да не се възстанови напълно. Най-големият период на възстановяване е до три месеца след нараняването, като обикновено след това подобряването е по-слабо. Ако след лечението неврологичните проблеми продължават, може да се наложи ерготерапия и физиотерапия.
Интракраниални венозни малформации
Интракраниалните венозни малформации са необичайно големи вени в мозъка. Не е вероятно тези по-големи вени да предизвикат симптоми или да повлияят на работата на вените.
Някои хора може да имат вътречерепна венозна малформация, която никога не се диагностицира и никога не предизвиква симптоми. Понякога тя се открива случайно, когато им се прави образно изследване на мозъка за друго заболяване.
Интракраниалните венозни малформации обикновено не изискват лечение.
Тъй като е възможно човек да няма симптоми при вътречерепни венозни малформации, лекарят може да установи това състояние по време на изследване за други неврологични проблеми.
Възможно е да бъдат направени следните образни изследвания за диагностициране на други неврологични състояния:
- Компютърна томография. Компютърната томография използва серия от рентгенови лъчи, за да създаде подробни, напречни изображения на кръвоносните съдове и мозъка. В някои случаи във вената се инжектира багрило, за да се оцени по-подробно мозъчната тъкан или кръвоносните съдове (КТ ангиограма или КТ венограма).
- Ядрено-магнитен резонанс. При това изследване магнитни и радиовълни създават подробни 3D изображения на кръвоносните съдове и мозъка. В някои случаи във вената се инжектира контрастно багрило, за да се разгледа по различен начин мозъчната тъкан и да се оценят кръвоносните съдове.
- Mагнитно-резонансна ангиография. Тя е друг вид изследване, което се фокусира върху артериите. МРА показва как кръвта преминава през кръвоносните съдове в мозъка.
- Магнитнорезонансна венограма. Тя е вид изследване, което се фокусира върху вените.
Лекарите обикновено не третират вътречерепните венозни малформации, защото те рядко предизвикват симптоми. При наличие на несвързани симптоми, например главоболие, лекарят може да предпише лекарства.
В редки случаи хората с вътречерепни венозни малформации получават гърчове или кръвоизлив в мозъка (мозъчен кръвоизлив). Те обикновено се причиняват от други съдови малформации, които могат да се открият при венозна малформация. Лекарите обикновено предписват медикаменти за гърчовете.
Някои кръвоизливи изискват операция, но за много от тях се прилага медикаментозно лечение и наблюдение в болница.
Интусуцепция (инвагинация)
Интусуцепцията, наричана още инвагинация, е сериозно състояние, при което част от червото се вмъква в негова съседна част. Това телескопично действие често блокира преминаването на храна или течности. Интусуцепцията също така прекъсва кръвоснабдяването на засегнатата част от червото. Това може да доведе до инфекция, смърт на чревната тъкан или разкъсване на червото, наречено перфорация.
Интусуцепцията е най-честата причина за чревна непроходимост при деца на възраст под 3 години. В повечето случаи причината за появата ѝ сред малките ни е известна.
Въпреки че е рядкост при възрастните, повечето случаи на интусуцепция при тях са резултат от основно заболяване, например тумор.
При децата червата обикновено могат да бъдат избутани обратно на мястото им с помощта на лека процедура. При възрастните често се налага операция за отстраняване на проблема.
Деца
Първият признак за интусуцепция (инвагинация) при иначе здраво бебе може да бъде внезапен, силен плач, причинен от болки в корема. Бебетата, които имат болки в корема, може да присвиват коленете си към гърдите, когато плачат.
Болката се появява и отминава, обикновено на всеки 15 до 20 минути в началото. С течение на времето тези болезнени епизоди продължават по-дълго и се случват по-често.
Други симптоми включват:
- Изпражнения, смесени с кръв и слуз
- Повръщане
- Бучка в корема
- Отпадналост или липса на енергия
- Диария
Не всеки засегнат има всички симптоми. Някои бебета нямат видима болка. Други деца не отделят кръв или нямат бучка в корема. А някои по-големи деца имат болка, но нямат други симптоми.
Възрастни
Интусуцепцията се среща рядко при възрастни. Освен това, тъй като симптомите на заболяването често се припокриват със симптомите на други заболявания, идентифицирането ѝ е по-трудно. Най-честият симптом е болка в корема, която идва и си отива. Възможно е също така да се появят гадене и повръщане. Понякога хората имат симптоми в продължение на седмици, преди да потърсят лекарска помощ.
Лекарят ще започне със снемане на анамнеза за симптомите. Той може да успее да усети бучка с форма на наденица в корема. За да потвърди диагнозата, може да назначи:
– Ултразвук или други образни изследвания на коремната кухина. Ултразвуковото изследване, рентгеновото изследване или компютърната томография (КТ) могат да разкрият чревна непроходимост, причинена от инвагинация. Изображенията обикновено показват т.нар. „око на бик“, представляващо черво, навито в червото. Изображенията на корема също могат да покажат дали червото е разкъсано (перфорирано).
Лечението на инвагинацията обикновено се осъществява като спешна медицинска помощ. Необходима е незабавна лекарска намеса, за да се избегне тежко обезводняване и шок, както и да се предотврати инфекция, която може да възникне, когато част от червата умрат поради липса на кръв.
Възможностите за лечение на интусуцепцията могат да включват:
- Водноразтворима контрастна или въздушна клизма. Това е едновременно диагностична процедура и лечение. Ако клизмата подейства, обикновено не е необходимо по-нататъшно лечение. Тази процедура действително може да отстрани инвагинацията в 90% от случаите при децата и не е необходимо по-нататъшно лечение. Ако червото е разкъсано (перфорирано), тази процедура не може да се използва.
Интусуцепцията се появява отново в до 20% от случаите и лечението ще трябва да се повтори. Важно е да се направи консултация с хирург, дори ако се планира третиране с клизма. Причината е, че съществува малък риск от разкъсване или спукване на червото при тази терапия.
- Хирургия. Ако червото е разкъсано, ако клизмата е неуспешна за коригиране на проблема и ако е известна т.нар. водеща точка за инвагинацията – уголемен лимфен възел (Peyers patch) в терминалния илеум или анатомична аномалия на червата (патологична водеща точка), е необходима е операция. Хирургът ще освободи заклещената част от червото, ще изчисти запушването и, ако е необходимо, ще отстрани мъртвата чревна тъкан. Хирургията е основното лечение за възрастни и за хора, които са остро болни.
В някои случаи инвагинацията може да бъде временна и да изчезне без лечение.
Ирит
Иритът е подуване и дразнене (възпаление) на цветния пръстен около зеницата на окото (ириса). Друго му наименование е преден увеит.
Увеята е средният слой на окото между ретината и бялата част. Ирисът е разположен в предната част на увеята.
Иритът е най-често срещаният вид увеит. Увеитът е възпаление на част от или на цялата увея. Причината често е неизвестна. Той може да е резултат от основно заболяване или от генетичен фактор.
Ако не се лекува, иритът може да доведе до глаукома или загуба на зрението.
При симптоми на ирит трябва възможно най-скоро да се потърси лекар. Бързото лечение помага за предотвратяване на сериозни усложнения. При болки в очите и проблеми със зрението, придружени от други признаци и симптоми, може да се налага спешна медицинска помощ.
Често причината за ирита не може да се определи. В някои случаи той може да бъде свързан с очна травма, генетични фактори, инфекции или определени заболявания, сред които болест на Бехчет, ювенилен ревматоиден артрит, саркоидоза, както и с прием на определени лекарства.
Иритът може да се появи на едното или на двете очи. Обикновено се развива внезапно и може да продължи до три месеца.
Признаците и симптомите включват:
- Зачервяване на очите
- Дискомфорт или болка в засегнатото око
- Чувствителност към светлина
- Намалено зрение
Иритът, който се развива внезапно, в продължение на часове или дни, е известен като остър ирит. Симптомите, които се развиват постепенно или продължават повече от три месеца, показват хроничен ирит.
Офталмологът ще извърши пълен очен преглед, който включва:
- Външен преглед. Лекарят може да използва фенерче, за да огледа зениците, да проследи модела на зачервяване на едното или двете очи и да провери за признаци на секреция.
- Проверка на зрителната острота. Лекарят проверява колко остро е зрението, като използва очна карта и други стандартни тестове.
- Изследване с шпалт лампа. С помощта на специален микроскоп със светлина върху него лекарят оглежда вътрешността на окото за признаци на ирит. Разширяването на зеницата с капки за очи позволява да се види по-добре вътрешността на окото.
Ако офталмологът подозира, че някакво заболяване или състояние предизвиква ирита, той може да препоръча консултация с личния лекар, за да установи основната причина. В този случай допълнителните изследвания могат да включват кръвни тестове или рентгенови снимки, за да се установят или изключат конкретни причини.
Лечението на ирита има за цел да запази зрението и да облекчи болката и възпалението. При ирит, свързан с основно заболяване, е необходимо да се лекува и това заболяване.
Най-често лечението на ирита включва:
– Стероидни капки за очи. Глюкокортикоидните лекарства, прилагани под формата на капки за очи, намаляват възпалението.
– Капки за разширяване на очите. Капките за очи, използвани за разширяване на зеницата, могат да намалят болката при ирит. Те също така предпазват от развитие на усложнения, които нарушават функцията на зеницата.
Ако симптомите не се изчистят или изглежда, че се влошават, офталмологът може да предпише перорални лекарства, които включват стероиди или други противовъзпалителни средства, в зависимост от общото състояние на пациента.
Исхемичен колит
Исхемичният колит се появява, когато притокът на кръв към част от дебелото черво е временно намален. Този сегмент от дебелото черво се нарича колон. Намаленият приток на кръв може да е причинен от стесняване на кръвоносните съдове, снабдяващи дебелото черво. Може да се дължи и на намален кръвоток, причинен от ниско кръвно налягане. Намаленият кръвоток не осигурява достатъчно кислород за клетките в храносмилателната система. Това може да доведе до увреждане на тъканите в засегнатия участък на червата.
Всяка част на дебелото черво може да бъде засегната, но исхемичният колит най-често причинява болка от лявата страна на коремната област.
Диагнозата на исхемичния колит може да бъде сгрешена, тъй като той лесно може да бъде объркан с други храносмилателни проблеми. Възможно е да се налага прием на лекарства за лечение на състоянието или за предотвратяване на инфекция. Може да се стигне и до операция, ако дебелото черво е увредено. Най-често обаче исхемичният колит се лекува от само себе си.
Симптомите на исхемичен колит могат да включват:
- Болка, чувствителност или спазми в корема, които могат да възникнат внезапно или да се появят с течение на времето.
- Яркочервена или тъмночервена кръв в изпражненията или понякога преминаване само на кръв без изпражнения
- Чувство на спешност от изхождане
- Диария
- Гадене
Рискът от тежки усложнения е по-висок, когато има симптоми от дясната страна на корема. Това се наблюдава по-рядко в сравнение с левостранния колит. Хората с десностранен колит са склонни да имат повече основни медицински проблеми, като високо кръвно налягане, предсърдно мъждене и бъбречни заболявания. При тях по-често се налага да бъдат подлагани на хирургични интервенции, а също така има по-висок риск от смърт.
Незабавно трябва да се потърси медицинска помощ, ако се появи внезапна, силна болка в областта на корема. Болка, при която не може да се седи спокойно или да се намери удобна позиция, изисква спешна медицинска помощ.
Ако се появят обезпокоителни симптоми, като например кървава диария, трябва да се запише час за преглед. Ранното диагностициране и лечение може да помогне за предотвратяване на сериозни усложнения.
Исхемичният колит често може да бъде объркан с други заболявания, тъй като симптомите им се припокриват, особено с възпалителни заболявания на червата (ВЗЧ). Въз основа на симптомите лекарят може да препоръча следните образни изследвания:
- Компютърна томография на корема, за да се получат изображения на дебелото черво, които могат да бъдат полезни за изключване на други заболявания, като например IBD.
- Колоноскопия. Това изследване, което осигурява подробни изображения на дебелото черво, може да бъде полезно при диагностицирането на исхемичен колит. Колоноскопията може да се използва и за проверка за рак, както и за да се види колко добре е подействало дадено лечение.
- Анализ на изпражненията, за да се изключи инфекция като причина за симптомите.
Лечението на исхемичния колит зависи от тежестта на състоянието.
Симптомите често отслабват за 2 до 3 дни при леки случаи. Лекарят може да препоръча:
- Антибиотици, за да предотвратите инфекции
- Интравенозни течности, ако пациентът е дехидратиран
- Лечение на съпътстващо заболяване, като например застойна сърдечна недостатъчност или неравномерен сърдечен ритъм.
- Избягване на лекарства, които свиват кръвоносните съдове, като например лекарства за мигрена, хормонални лекарства и някои лекарства за сърце
Може да бъдат назначени и последващи колоноскопии за проследяване на оздравяването и търсене на усложнения.
Хирургия
Ако симптомите са тежки или дебелото черво е увредено, може да се наложи операция за:
- Отстраняване на мъртвата тъкан
- Корекция на дупка в дебелото черво
- Отстраняване на част от дебелото черво, която се е стеснила поради образуване на фиброзна тъкан и причинява запушване
Вероятността за операция може да е по-голяма, ако пациентът има съпътстващо заболяване, например сърдечно заболяване, предсърдно мъждене или бъбречна недостатъчност.