Clostridioides difficile е бактерия, която причинява инфекция на дебелото черво. Симптомите може да варират от диария до животозастрашаващо увреждане на дебелото черво. Бактерията често се нарича C. difficile или C. diff.
Заболяването от C. difficile обикновено настъпва след употреба на антибиотични лекарства. То засяга най-често възрастни хора в болници или в заведения за дългосрочни грижи.
Хората, които не са в специализирани домове или болници, също могат да развият инфекция с C. difficile. Някои щамове на бактерията могат да причинят сериозни инфекции и е по-вероятно да засегнат по-млади хора.
Предишното наименование на бактерията беше Clostridium difficile и на някои места то все още се употребява.

Някои хора носят бактерии C. difficile в червата си, но никога не се разболяват. Те са носители на бактерията и могат да разпространяват инфекциите.
Признаците и симптомите обикновено се развиват в рамките на 5 до 10 дни след започване на курс на лечение с антибиотици. Те обаче може да се появят още през първия ден или до три месеца по-късно.
Лека до умерена инфекция
Най-честите признаци и симптоми на лека до умерена инфекция с C. difficile са:
Водниста диария три или повече пъти дневно в продължение на повече от един ден
Леки коремни спазми и чувствителност
Тежка инфекция
Хората, които имат тежка инфекция с C. difficile, обикновено се дехидратират и може да се наложи да бъдат хоспитализирани. C. difficile може да причини възпаление на дебелото черво и понякога да образува участъци от разранена тъкан, които може да кървят или да произвеждат гной. Признаците и симптомите на тежката инфекция включват:
Водниста диария, която се появява 10 до 15 пъти дневно
Коремни спазми и болки, които може да са силни
Бърза сърдечна дейност
Обезводняване
Температура
Гадене
Повишен брой бели кръвни клетки
Бъбречна недостатъчност
Загуба на апетит
Подуване на корема
Загуба на тегло
Кръв или гной в изпражненията
Тежката и внезапна инфекция с C. difficile, която е рядко срещано състояние, може да причини и чревно възпаление, водещо до разширяване на дебелото черво (наричано още токсичен мегаколон) и сепсис. Сепсисът е животозастрашаващо състояние, което възниква, когато отговорът на организма към инфекция уврежда собствените му тъкани. Хората, които имат тези състояния, постъпват в отделенията за интензивно лечение.
Кога трябва да се потърси лекар?
Някои хора имат редки изпражнения по време на антибиотичната терапия или скоро след нея. Това може да е причинено от инфекция с C. difficile. Лекарска помощ трябва да се потърси при:
Три или повече воднисти изпражнения на ден
Симптомите продължават повече от два дни
Нова температура
Силна коремна болка или спазми
Кръв в изпражненията

Диагнозата C. difficile се поставя въз основа на наличието на:
Диария
Други признаци и симптоми на инфекция с C. difficile
Наличие на C. difficile в проба от изпражненията
Хората, които имат редовни, оформени изпражнения, не е нужно да се изследват за инфекция с C. difficile. Не се изисква скорошна употреба на антибиотици за поставяне на диагноза за инфекция с C. difficile.
Тестове на фецес
При съмнение за инфекция с C. difficile се назначават едно или повече лабораторни изследвания на проба от изпражненията. Тези тестове идентифицират или токсините, или щамовете на бактериите, които произвеждат токсини.
Изследване на дебелото черво
В редки случаи, в помощ за потвърждаване на диагнозата инфекция с C. difficile и за търсене на алтернативни причини за симптомите на пациента, може да бъде назначено изследване на вътрешността на дебелото черво. Това изследване (гъвкава сигмоидоскопия или колоноскопия) включва вкарване на гъвкава тръба с малка камера в единия край в дебелото черво, за да се търсят области на възпаление или абнормна тъкан.
Образна диагностика
Ако има съмнения за възможни усложнения на инфекцията с C. difficile, може да бъде назначена рентгенова снимка на корема или компютърна томография (КТ), която осигурява изображения на дебелото черво. Скенерът може да установи наличието на усложнения, като например:
Удебеляване на стената на дебелото черво
Разширяване на дебелото черво
Отвор (перфорация) в лигавицата на дебелото черво

Лечение се прилага само, ако човек има признаци или симптоми на инфекция. Хората, които са носители на бактерията, но не са болни, не се лекуват.
Антибиотици
Ако инфекцията с C. difficile е свързана с антибиотик, който пациентът приема, лекарят вероятно ще прекрати употребата на това лекарство. В много случаи обаче антибиотичното лечение е от решаващо значение за лечението на друго инфекциозно заболяване. При такъв случай лекуващият лекар може да предпише друг антибиотик, който е по-малко вероятно да допринесе за диария, свързана с инфекция с C. difficile.
Антибиотиците са основният метод за лечение на инфекцията с C. difficile. Обикновено използваните антибиотици включват:
Ванкомицин (Vancocin HCL, Firvanq)
Фидаксомицин (Dificid)
Метронидазол (Flagyl) може да се използва в комбинация с ванкомицин за лечение на сериозна инфекция с C. difficile.
Хирургия
В някои случаи може да се наложи операция за отстраняване на засегнатата част от дебелото черво. Това се прави при:
Силна болка
Органна недостатъчност
Токсичен мегаколон
Възпаление на лигавицата на коремната стена
Лечение на повтаряща се инфекция
Приблизително 25% от хората, лекувани от инфекция с C. difficile, се разболяват отново или защото първоначалната инфекция не е преминала, или защото са се заразили отново с друг щам на бактерията. Рискът се увеличава с всеки епизод на инфекция с C. difficile и надхвърля 50% след три или повече инфекции.
Рискът от повторна поява на инфекцията е по-висок при:
Възраст над 65 години
Прием на други антибиотици за друго заболяване, докато тече лечение с антибиотици за инфекция с C. difficile
Тежко основно заболяване, като хронична бъбречна недостатъчност, възпалително заболяване на червата или хронично чернодробно заболяване
Лечението на рецидивиращо заболяване може да включва следните стратегии:
Антибиотици. Антибиотичната терапия за повтарящи се инфекции може да включва един или повече курсове на лечение с дадено лекарство. Обикновено лекарствата са различни от вида антибиотик, използван преди това. Ефективността на антибиотичната терапия намалява с всяко следващо рецидивиране.
Терапия на базата на антитела. Терапията, известна като bezlotoxumab (Zinplava), представлява човешко антитяло срещу токсин В на C. difficile и е доказано, че намалява риска от повторна инфекция с C. difficile при хора с висок риск от рецидив.
Трансплантация на фекална микробиота (FMT). FMT е ново лечение за многократно повтаряща се инфекция с C. difficile, което е проучено в клинични изпитвания. Американската администрация по храните и лекарствата (FDA) не е одобрила FMT, но разрешава използването му при инфекция с C. difficile като експериментална процедура. За целта пациентът трябва да подпише информирано съгласие относно ползите и рисковете от експерименталната процедура. FMT се нарича още трансплантация на фецес или трансплантация на чревна микрофлора.
FMT възстановява здравословните чревни бактерии чрез поставяне на фецес от друг човек (донор) в дебело черво на пациента със специални тръби, въведени през ректума. Донорите се изследват за медицински състояния, кръвта им се изследва за инфекции, а изпражненията се проверяват внимателно за паразити, вируси и други инфекциозни бактерии, преди да бъдат използвани за FMT.
Проучванията показват, че FMT, извършена един или повече пъти, има успеваемост над 85 % за лечение на повтарящи се инфекции с C. difficile.
Пробиотици. Пробиотиците са хранителни добавки или храни, които съдържат микроорганизми, предназначени да поддържат или подобряват „добрите“ бактерии в организма. Ролята на тези продукти при инфекция с C. difficile е противоречива. Изследванията не показват еднозначно, че наличните в момента продукти са полезни за предотвратяване или лечение на инфекция с C. difficile. Понастоящем се проучват съвременни пробиотици за потенциалната им употреба при лечението или профилактиката на инфекция с C. difficile, но засега те не са налични.