С навлизането в т.нар. средна възраст е препоръчително жените да обмислят определени скрининове тестове, благодарение на които някои сериозни заболявания могат да бъдат открити в ранен стадий и лекувани.
Скрининг за рак на гърдата
Всички жени са изложени на риск от рак на гърдата. Вероятно за повечето хора е изненадващо, че най-големият рисков фактор за развитие на рак на гърдата е възрастта. За да се увеличи възможността за откриване на рака на гърдата в по-ранен стадий – когато шансът за успешно лечение е най-голям – е важно да се прави мамография. Не е ясно дали самопрегледът на гърдите в домашни условия е от полза, въпреки че немалко лекари го препоръчват.
За какво се прави мамография?
По време на мамографията се правят снимки на тъканта на гърдите, докато те са притиснати между рентгенови плочи. Изследването може да открие инвазивен рак, неинвазивен рак, както и предракови или високорискови промени в тъканта. Мамографията може да идентифицира малки образувания в гърдите и калцификати – често първи признак за ранен рак на гърдата – които са твърде малки, за да бъдат усетени с напипване.
Кога и колко често трябва да се прави?
През последните години се водят спорове относно най-добрия скринингов график за мамография. Понастоящем най-добрият съвет е след навършване на 40-годишна възраст да се обмислят профилактични мамографии. Жените, които са с висок риск от рак на гърдата, могат да започнат да се следят и по-рано. Тези, които са между 40 и 49 години трябва да говорят със своя лекар колко често да се преглеждат. След навършване на 50 г. е препоръчително да се прави мамография всяка година или поне веднъж на 2 години. След 75-годишна възраст личният лекар може да каже до кога да се продъжат скрининговите изследвания. В някои случаи в допълнение към мамографията могат да се използват и други методи за образна диагностика на гърдите.
Скрининг за рак на маточната шийка
При цитонамазката (Pap test) докторът поставя пластмасов или метален спекулум във влагалището, за да прегледа шийката на матката. След това с помощта на шпатула и мека четка внимателно изстъргва материал от шийката на матката и го изпраща в лаборатория за анализ. Този тест може да бъде придружен от скрининг за човешки папиломен вирус (HPV), който включва същия процес и може да бъде направен по едно и също време с цитонамазката. В развитите страни вместо конвенционалната цитонамазка се използзва течно-базирана цитология.
За какво се прави тестът?
С цитонамазката се откриват ракови и предракови изменения в шийката на матката. Скринингът за HPV се прави, за да се провери за наличие на високорисков щам на HPV. Почти всички случаи на рак на маточната шийка са свързани с излагането и наличието на високорисков щам на този вирус, който се предава по полов път.
Кога и колко често трябва да се прави?
Жените трябва да започнат да си правят цитонамазка от 21-годишна възраст. До навършването на 29 г. се препоръчва скринингът да се провежда на всеки три години, а след навършването на 30 г. да се прави комбинирано изследване – цитоназамка и HPV тест. В някои случаи HPV тестът може да се извърши самостоятелно.
При жени, които са претърпели тотална хистеректомия – която включва отстраняване на шийката на матката – за нераково заболяване, рутинните цитонамазки не са необходими. Те не се наложителни и след навършване на 65 години, ако резултатите от цитанамзките и HPV тестовете през последните 10 години са били добри и няма висок риск от развитие на рак на маточната шийка.
Редовните цитонамазки са особено важни, ако жената пуши, имала е полово предавана инфекция или многобройни сексуални партньори, както и ако има анамнеза за рак на маточната шийка, влагалището или вулвата. В повишен риск се смятат и дамите с потисната имунна система или които са били изложени на синтетичния хормон диетилстилбестрол (DES) преди раждането си. Те също трябва да се изледват регулярно.
Въпреки че не е известно лечение за HPV инфекцията, измененията на шийката на матката, които са резултат от нея, могат да бъдат лекувани. За щастие, при повечето жени HPV инфекцията се изчиства сама в рамките на 1 до 2 години.
Скрининг за колоректален рак
При този скринингов преглед могат да се използват различни тестове. Възможно е да бъде направен само един или комбинация от следните:
Колоноскопия. При този прегед в ректума се вкарва дълга, гъвкава тръба (колоноскоп), която позволява на лекаря да прегледа цялата дължина на дебелото черво. Това се счита за златен стандарт за скрининг за рак на дебелото черво.
Виртуална колоноскопия. При това изследване се използва компютърна томография (КТ), за да се получат напречни изображения на коремните органи.
Гъвкава сигмоидоскопия. Подобно на колоноскопията, в ректума се вкарва тънка тръбичка. При това изследване обаче се оценява само долната част на дебелото черво (сигмовидното черво).
Тест за окултна кръв в изпражненията или имунохимичен тест за изпражненията. При тези тестове проба от изпражненията се изследва в лаборатория за скрита (окултна) кръв.
ДНК тест на фецес. При този тест се използва проба от фецес, за да се търсят ДНК промени в клетките, които могат да показват наличие на рак на дебелото черво или предракови състояния. Той също така проверява за признаци на кръв в изпражненията.
За какво се прави тестът?
За откриване на рак и предракови образувания (полипи) по вътрешната стена на дебелото черво, които могат да се превърнат в ракови. Много хора се притесняват да се подложат на скрининг за рак на дебелото черво поради страх, срам, стеснение или дискомфорт. Този скрининг обаче може да спаси живот, като открие и отстрани предраковите полипи и по този начин предотврати появата на този често срещан рак. Ранното откриване на рака също може да бъде животоспасяващо.
Кога и колко често трябва да се прави?
Жените със среден риск от развитие на колоректален рак могат да започнат скринингови изследвания още на 45 години. Честотата на скрининга ще зависи от вида на теста, който се прави. Лекуващият лекар може да препоръча най-подходящите тестове в зависимост от здравословното състояние на своята пациентка. При жените в повишен риск тези изследвания може да започнат по-рано и да се провеждат по-често.
Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.