Лупусът е заболяване, което се появява, когато имунната система на тялото атакува собствените тъкани и органи (автоимунно заболяване). Възпалението, причинено от лупус, може да засегне много различни системи на тялото – включително ставите, кожата, бъбреците, кръвните клетки, мозъка, сърцето и белите дробове.

Лупусът може да бъде труден за диагностициране, тъй като неговите признаци и симптоми често имитират тези на други заболявания. Най-характерният признак – обрив на лицето, който наподобява крилата на пеперуда, разгъващи се по двете бузи – се среща в много, но не във всички случаи.

Някои хора се раждат със склонност към развитие на лупус, който може да бъде предизвикан от инфекции, някои лекарства или дори слънчева светлина. Въпреки че няма лечение за лупус, терапиите могат да помогнат за контролиране на симптомите.

Няма два напълно еднакви случая на лупус. Признаците и симптомите могат да се появят внезапно или да се развиват бавно, да са леки или тежки и да са временни или постоянни. Повечето хора имат леко заболяване, характеризиращо се с епизоди, наречени пристъпи, когато признаците и симптомите се влошават за известно време, след което се подобряват или дори напълно изчезват за известно време.

Признаците и симптомите на лупус, които се проявявят, зависят от това кои системи на тялото са засегнати от заболяването. Най-често срещаните включват:

• Умора
• Температура
• Болки в ставите, скованост и подуване
• Пеперудообразен обрив по лицето, който обхваща бузите и носа, или обриви на други места по тялото
• Кожни лезии, които се появяват или влошават при излагане на слънце
• Пръсти на ръцете и краката, които побеляват или посиняват при излагане на студ или по време на стресови периоди
• Недостиг на въздух
• Болки в гърдите
• Сухота в очите
• Главоболие, объркване и загуба на паметта

Диагностицирането на лупус е трудно, тъй като признаците и симптомите при отделните хора се различават значително. Те могат да се променят с течение на времето и да се припокриват с тези на много други заболявания.

Няма един тест, който да диагностицира лупус. Комбинацията от изследвания на кръвта и урината, признаци и симптоми, както и резултатите от физическия преглед водят до поставяне на диагнозата.

Лабораторни изследвания

Изследванията на кръвта и урината могат да включват:

• Пълна кръвна картина. Този тест измерва броя на червените кръвни клетки, белите кръвни клетки и тромбоцитите, както и количеството на хемоглобина – протеин в червените кръвни клетки. Резултатите могат да покажат наличие на анемия, която често се среща при лупус. Нисък брой бели кръвни клетки или тромбоцити също може да се появи при лупус.
• Скорост на утаяване на еритроцитите. Този кръвен тест определя скоростта, с която червените кръвни клетки се утаяват на дъното на епруветка за един час. По-високата от нормалната скорост може да показва системно заболяване, например лупус. Скоростта на утаяване не е специфична за нито едно заболяване. Тя може да е повишена при наличие на лупус, инфекция, друго възпалително заболяване или рак.
• Оценка на бъбреците и черния дроб. Кръвните тестове могат да оценят доколко добре функционират бъбреците и черният дроб. Лупусът може да засегне тези органи.
• Изследване на урината. Изследването на проба от урината може да покаже повишено ниво на белтъчини или червени кръвни клетки в урината, което е възможно да се появи, ако лупусът е засегнал бъбреците.
• Тест за антинуклеарни антитела (ANA). Положителният тест за наличие на тези антитела, произвеждани от имунната система, показва стимулирана имунна система. Въпреки че повечето хора с лупус имат положителен тест за ANA, повечето хора с положителен тест за ANA нямат лупус. Ако тестът за ANA е положителен , лекуващият лекар може да препоръча по-специфично изследване на антитела.

Образни изследвания

Ако лекарят подозира, че лупусът засяга белите дробове или сърцето, той може да предложи:

• Рентгенова снимка на гръдния кош. Снимката на гръдния кош може да разкрие необичайни сенки, които предполагат течност или възпаление в белите дробове.
• Ехокардиография. При това изследване се използват звукови вълни, за да се получат изображения в реално време на биещото сърце. С него може да се провери за проблеми с клапите и други части на сърцето.

Биопсия

Лупусът може да увреди бъбреците по много различни начини и лечението може да варира в зависимост от вида на настъпилото увреждане. В някои случаи е необходимо да се изследва малка проба от бъбречната тъкан, за да се определи какво може да бъде най-доброто лечение. Пробата може да бъде взета с игла или през малък разрез.

Понякога се извършва кожна биопсия, за да се потвърди диагнозата лупус, засягащ кожата.

Лечението на лупус зависи от признаците и симптомите. Решението дали да се предприеме лечение и какви лекарства да се приемат изисква внимателно обсъждане на ползите и рисковете с лекуващия лекар.

Тъй като признаците и симптомите се обострят и отшумяват, пациентът и лекарят може да установят, че ще се наложи да се променят лекарствата или дозите им. Медикаментите, които най-често се използват за контролиране на лупус, включват:

• Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС). НСПВС, които се продават без рецепта, като напроксен натрий и ибупрофен, могат да се използват при болка, подуване и повишена температура, свързани с лупус. По-силните НСПВС се отпускат по лекарско предписание. Страничните ефекти на тези препарати могат да включват кървене от стомаха, проблеми с бъбреците и повишен риск от сърдечни проблеми.
• Антималарийни лекарства. Лекарствата, които обикновено се използват за лечение на малария, като хидроксихлороквин (Plaquenil), влияят на имунната система и могат да помогнат за намаляване на риска от пристъпи на лупус. Страничните ефекти могат да включват стомашно разстройство и, много рядко, увреждане на ретината на окото. При прием на тези лекарства се препоръчват редовни очни прегледи.
• Кортикостероиди. Преднизон и други видове кортикостероиди могат да противодействат на възпалението при лупус. Високите дози стероиди, като метилпреднизолон (Medrol), често се използват за контрол на сериозно заболяване, което засяга бъбреците и мозъка. Страничните ефекти включват увеличаване на теглото, лесно образуване на синини, изтъняване на костите, високо кръвно налягане, диабет и повишен риск от инфекции. Рискът от странични ефекти се увеличава при по-високи дози и по-продължителна терапия.
• Имуносупресори. Лекарствата, които потискат имунната система, могат да бъдат полезни при сериозни случаи на лупус. Примери за това са азатиоприн (Imuran, Azasan), микофенолат (Cellcept), метотрексат (Trexall, Xatmep, други), циклоспорин (Sandimmune, Neoral, Gengraf) и лефлуномид (Arava). Потенциалните нежелани реакции могат да включват повишен риск от инфекции, увреждане на черния дроб, намалена плодовитост и повишен риск от рак.
• Биологични лекарства. Друг вид лекарство – белимумаб (Benlysta), прилагано интравенозно, също намалява симптомите на лупус при някои хора. Страничните ефекти включват гадене, диария и инфекции. Рядко може да настъпи влошаване на депресията.

Ритуксимаб (Rituxan, Truxima) може да бъде от полза за някои хора, при които другите лекарства не са помогнали. Страничните ефекти включват алергична реакция към интравенозната инфузия и инфекции.

В клинични проучвания е доказано, че воклоспоринът е ефективен при лечението на лупус.

В момента се проучват и други потенциални лекарства за лечение на лупус, включително абатацепт (Orencia), анифролумаб и други.