МАРИЯ БАКАЛОВА- стремежът за бягство и към непознатото си е дълбока част от моето сърце…..

снимка- Костадин Кръстев- Коко

Мария Бакалова е родена на 4 юни, 1996 г. в Бургас. Завършила е Националното училище по музикалко и сценично изкуство „Панчо Владигеров“ в родния си град с първа специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ и втора специалност „Флейта“. През 2019 г. се дипломира в НАТФИЗ София. Била е студентка в класа на Иван Добчев. Бакалова е играла на сцената на Драматичния театър в Пловдив и има участие в няколко български филма. Ролята на Тутар Сагдиев във филма „Борат 2“ й донесе световна известност и номинации за „Оскар“, „Златен глобус“ и наградата на Британската академия за филмово и театрално изкуство (БАФТА). Тя е първата българка, номинирана за престижните отличия.

С Мария Бакалова разговаря издателят на Genica News Атанас Месечков.

МАРИЯ, ПЪРВО ДА ВИ БЛАГОДАРЯ, ЧЕ ОТКЛИКНАХТЕ НА ПОКАНАТА НА „GENICA NEWS“ ЗА ИНТЕРВЮ И ЗА ТОВА, ЧЕ ТОЛКОВА ЧЕСТО СЕ ПРИБИРАТЕ В БЪЛГАРИЯ ИЛИ ПОНЕ НА НАС ТАКА НИ ИЗЛЕЖДА. ЗА МЕН И ЗА ЕКИПА НИ Е ОГРОМНА ЧЕСТ, ЧЕ СТЕ С НАС!

Аз благодаря за поканата! И за мен е огромна чест да си по- говорим. Старая се да се прибирам възможно най-често. Не- знам дали е достатъчно често, вероятно винаги може повече. Надявам се с отшумяването на вируса пътуването да бъде по-лесно.

КАК СЕ ПРОМЕНИ ЖИВОТЪТ ВИ СЛЕД НОМИНАЦИЯТА ЗА „ОСКАР“ И ПРОМЕНИ ЛИ СЕ ИЗОБЩО?
Сигурно се е променил и то в степен, че станах може би по-отговорна в действията си, реакциите си, изказа си, по- стъпките си. Когато повече хора ни наблюдават и когато имаме платформа, е добре да бъдем колкото се може по-до- бър пример. Защото, ако можем да си помагаме, светът ще бъде по-хубав.

СПОМЕНАХТЕ ЗА ПОЗИТИВНА ПРОМЯНА. КАКВА БЯХТЕ ПРЕДИ? КАКВА СЪПОСТАВКА БИХТЕ НАПРАВИЛИ?
Не знам каква съпоставка бих наравила. Знам само, че от- както се помня, винаги действам интуитивно, без да съм планирала решението си, действието си. Сега се опитвам малко от малко да обмислям нещата. Умерено, не много-мно- го. Може би това е по-голямата промята – да съм по-разумна може би.

ТОВА СТАРАНИЕ ЗА РАЗУМ ПРЕМАХНА ЛИ ИМПУЛСИВ- НОСТТА, ЗА КОЯТО ГОВОРИТЕ?
Не мисля, просто се старая да си подбирам думите – може би в по-правилен словоред и начин, по който да бъдат раз- брани.

СЛАВАТА КАК ПОВЛИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО ВИ? МОЖЕ ЛИ СПОКОЙНО ДА СЕ РАЗХОДИТЕ В ПАРКА, БЕЗ НИКОЙ ДА ВИ ПРИТЕСНЯВА И ДА ПРАВИТЕ ВПЕЧАТЛЕНИЕ?
Аз живея в Лос Анджелис и един от минусите там е, че няма много паркове. Предимно се движиш с кола, но мисля, че както се движим всички с маски, е трудно някой да те раз- познае и реакцията да бъде нещо отрицателно или положи- телно. Хората са разбиращи – че си някой, който се занима- ва с такава професия, затова вероятно биха те разпознали, биха казали „Здравей“, ти ще кажеш „Здрасти“ и ще си по- желаете хубав ден.

А КАКВИ НЕЩА НАУЧИХТЕ ЗА ЖИВОТА И ЧОВЕШКОТО СЪСТОЯНИЕ ОТ ПОГЛЕДА НА ЗНАМЕНИТОСТ?
Честно да ти кажа, колкото повече мисля, тол- кова повече стигам до заключението, че все

по-малко знам за човешкото състояние, за човешкия дух, за човешките избори, мисли… Все повече въпроси си задавам, все по-малко отговори получавам. Постоянно питане, тър- сене на смисъл. То може би е така цял живот. Ако намерим смисъл, може би отиваме някъде другаде.

снимка- Костадин Кръстев- Коко

КОЙ Е ВАШИЯТ СМИСЪЛ?

Моят смисъл е да бъда щастлива и да правя другите около мен, близките ми, щастливи. Смисъла е наистина да бъда щастлива. Смисъла е работата, с която се занимаваш, да ти доставя удоволствие. Хората, с които комуникираш, да бъдат положителни. Да цениш всеки изминал ден, защото в крайна сметка сме тук, дишаме, чуваме, виждаме, ходим или най-важното – живи сме, и това си е дар. Докато осъз- наваш това, ти си щастлив човек. Защото си тук. Може да е трудно понякога, може да ти се струва нещо невъзможно, но все пак си тук и сега. Защото в крайна сметка само това ни принадлежи. Дори утрешният ден, може би дори и следва- щият час е неизвестен, така че се наслаждавам на момента. Може би това ми е смисъла – да изстискам момента и да му се насладя, защото той е незаменим, той е уникален.

ВИЕ ЩАСТЛИВА ЛИ СТЕ?

Ами щастлива съм. Щастлива съм.

НА КОЯ ДРУГА ЗНАМЕНИТОСТ СЕ ВЪЗХИЩАВАТЕ?

Аз се възхищавам на много хора. Не съм сигурна, че мога да кажа, че подражавам на много артисти, защото всеки един е уникален сам по себе си. Но, разбира се, имена като великата Оливия Колмън или Мерил Стрийп, или Глен Клоуз са икони, с които по един или друг начин съм имала възможността да се срещна – дали под формата на Zoom или на някакво малко събитие покрай наградите миналата година. Други все още само гледам на кино, като Мерил Стрийп, и се надявам един ден да се видим. Но, разбира се, има и много млади творци, които са невероятни. Миналата година с видях с един не- вероятен актьор, и той е млад, и бих дала всичко да работя с него един ден… Или невероятният Мадс Микълсън, който

оже би е причината, която ме накара да се влюбя в киното. Беше 2012 година – имаше два филма с негово участие в главната роля, мисля че беше на „София филм фест“ – „Крал- ска афера“ и „Ловът“. Това беше годината, когато си казах „Ето, това искам! Искам да се занимавам с кино, искам да е датско кино“. Била съм някъде на 14-15 г.

С ТОЛКОВА ЛЮБОВ ГОВОРИТЕ ЗА ВСИЧКИ ТЕЗИ ХОРА. АКО НЕ БЯХТЕ ЗНАМЕНИТОСТ, КАКВА БИХТЕ ИСКАЛА ДА БЪДЕТЕ?
Аз, честно казано, не знам дали съм искала да бъда знамени- тост. Знаех, че искам да се занимавам с нещо, което ме кара, което ми позволява да избягам – да избягам от ежедневието, да избягам от личните ми проблеми, мечти дори, щастливи моменти, и да имам възможността да бъда различен човек днес и утре, и вдруги ден, и в по-други ден. Но актьорството идва и с разпознаваемост, може би затова хората го наричат знаменитост. Иначе аз просто си избрах да си играя цял жи- вот, което е дар. Аз поне го оценявам като дар. Но, ако това не беше станало, щях да се занимавам с журналистика.

ИМАТЕ ЛИ ЖЕЛАНИЕ ДА ИЗБЯГАТЕ ОТ МЯСТОТО НА ЗНА- МЕНИТОСТ? НАТЕЖАВА ЛИ ВИ ТОВА?
Аз постоянно си имам това жеание да бягам от действител- ността. Затова се занимавам с актьорство. Дали е конкретно от знаменитост или е просто от моя начин на живот, нямам представа. Но стремежът за бягство и към непознатото си е дълбока част от моето сърце, ако трябва да бъда честна. Защото много хора казват, че са предпочели да бъдат ак- тьори например, за да се опознаят все повече, да дълбаят дълбоко себе си и да открият неща, които не са знаели. При мен не беше така и все още не е така. Аз се наслаждавам от това да влизам в различни роли и да си представям, че това е абсолютно различен от мен човек. Може би по този начин обратно пропорционално разбирам неща за себе си, които вероятно има и не знаех, че ги има.

снимка- Костадин Кръстев- Коко

ОТ ВЕСТНИКАРСКИТЕ ХРОНИКИ ИЗГЛЕЖДА, ЧЕ ЖИВЕЕ- ТЕ БЛЯСКАВО, СРЕЩАТЕ СЕ С МНОГО ИЗВЕСТНИ ХОРА. КАКВО Е УСЕЩАНЕТО?
Не съм ги чела тези вестникарски хроники. Аз съм щаст- лива с живота си. Ако кажа, че не съм, ще излъжа. Имам много положителни хора в обкръжението си. Имам много хора, с които искам да продължа пътя си професионално и лично – дали по събития или извън събитията.

СПОРЕД ИНФОРМАЦИЯ В HOLLYWOOD REPORTER ВЕЧЕ ИМАТЕ НОВ ПРОЕКТ – ЩЕ ИГРАЕТЕ В БРИТАНСКО-ИТА- ЛИАНСКАТА РОМАНТИЧНА КОМЕДИЯ THE HONEYMOON. КОМЕДИЙНИЯТ ЖАНР ЛИ Е ВАШАТА СТРАСТ И ПРИЗ- ВАНИЕ ИЛИ ПРОСТО ТАКА СЕ СЛУЧВА, ЧЕ ВИ КАНЯТ В ТАКИВА ФИЛМИ?

Снимахме The Honeymoon преди три месеца в Италия. Сни- мачният процес беше във Венеция и в Рим и наистина е копродукция между Англия и Италия. Но всъщност най-ва- жното за мен е, че това е първият ми продуцентски проект, свен актьорски. И не съм изпълнителен продуцент, а съм продуцент. Беше много интересно, защото научаваш много неща, за които изобщо нямаш представа. По никакъв начин не мисля, че съм научила много, с малки стъпки започвам да навлизам в тази среда, защото е доста важно. Важно е да погледнеш от другата страна, защото понякога като актьор не си даваш сметка колко много усилия се полагат в това ти да се чувстваш ок на снимачната площадка. И колко по-бла- годарен трябва да бъдеш на всеки човек от екипа. Това е ра- бота, която продуцентите извършват преди ти да стъпиш на тази площадка и много, след като ти излезеш от нея. Защо- то имаш предпродукция, след това имаш подготовка, след

това влизаш в снимки, след това постпродукция, след това имаш промоция на филма, имаш кампаии евентуално, пре- миери. Това са все неща, които са изработени от този т.нар. продуцентски екип. Филмът ще излезе вероятно през 2022 г.,

забавен е, много е смешен. Изключително интересен кастинг направихме, с много актьори от различни страни. Имаме ан- гличанин комедиант – Асим Чаундри, имаме французин – Лу- кас Браво, имаме полско-американски актьор – Пико Алек- сандър. Така че мисля, че филмът ще бъде доста интересен и мащабен. И красив, все пак е Италия.

ТОВА Е ОГРОМНА КРАЧКА, КАК СЕ РЕШИ ДА БЪДЕШ ПРО- ДУЦЕНТ?
Вложих много повече усилия в началото на продукта. Про- ектът дойде сравнително в сурова форма и в продължение на няколко месеца сценаристът, режисьорът на филма и аз стояхме и обмисляхме какво може да се промени по сцена- рия, какво може да се добави, с кои актьори може би ще наравим прослушванията, кои актьори може би ще поканим на кастинг. Беше доста интересен процес. Наистина, отделя се много повече време, но ако искаш да започнеш да трупаш опит, важно е да инвестираш това време. Защото, за да спе- челиш нещо в бъдеще, трябва да инвестираш в началото. Но ти ми зададе в началото един върос, на който мисля, че аз не отговорих – относно жанра. Романтична комедия досега не съм снимала. Това е нещо съвсем различно и съм щастлива, че снимахме романтична комедия с актриса от източна Ев- ропа в главната роля, понеже такова нещо не се е случвало досега в западното кино. Хубаво е някак си да се съборят тези стени, които все още съществуват в киното на Запад за нас – да не бъдем виждани като главни женски роли, в няка- къв положителен образ, в любовна роля. Относно комедията – ако трябва да бъда честна, цял живот съм си мислила, че няма да стигна до комедия. Защото филмите, в които съм участвала преди това – докато бях студентка – бяха от тиней- джърка, която иска да се самоубие, до тинейджърка, коя- то има ХИВ, до тинейджърка, която има любовна трангре- сивна връзка с баща си… друга тинейджърка, която ражда във ваната… Доста дълбоки, тъжни роли. Но колкото повече упражнявам комедийния жанр, който започва да ми става доста апетитен, осъзнавам, че това е най-трудният жанр. Защото хората са много по-претенциозни за шегата, която ще чуят, отколкото за нещо, което ще ги натъжи. Всеки от нас има доста трудности във всеки един момент от живота си. Ние не знаем какво се случва на Петя, на Иван, на Ива…, с какво се справят, така че и най-малкото нещо може да ни накара да се разчувстваме, ако е добре направено. Но много по-трудно може да накараш някой да се разсмее. Затова ми е интересно да се занимавам с комедия, доста ми е инте- ресно. А и животът е труден, затова, ако може по някакъв начин да го разведрим, защо не.

ИЗБРОИХТЕ АКТЬОРИ ОТ ТОЛКОВА МНОГО НАЦИОНАЛНО- СТИ, ВЪВ ФИЛМА THE HONEYMOON. ИМА ЛИ СРЕД ТЯХ И БЪЛГАРИ?
В този проект нямаме български актьор, защото цялото действие се развива в Италия. Има български линии във филма, които са майка ми и баща ми. Всъщност, имахме няколко българи на терен и беше доста интересно, докато снимахме в Италия. Имаме бъдещи няколко проекта – аз имам проект, заедно с Юлиян имаме проекти, които искаме да бъдат изцяло организирани за снимане в България и за българи в чужбина. Те трябва да бъдат копродукции и с тях ще се занимаем в началото на 2022 г.

Т.Е. КАЗВАТЕ НИ, ЧЕ ЩЕ ИМА ПРОЕКТИ, В КОИТО ЩЕ БЪ- ДАТ ПОКАНЕНИ БЪЛГАРИ?
Със сигурност. Това, към което се стремим и за което е бор- бата, е тези кастинги, които са така лимитирани към днешна

дата, да станат много по-отворени. Аз не съм много съгласна с цялостната идея за квоти и задължително да бъде поканен източноевропеец или азиатец, или друга националност прос- то заради квотатата. Борбата е затова да бъдат отворени ка- стинги, за да могат различни хора да покажат на какво са способни. И да не е заради расата и заради цвета на кожата или заради акцента. Просто отвори кастингите и най-точни- ят човек ще спечели ролята.

КАЗВАТ, ЧЕ НА НЯКОИ ХОРА СЛАВАТА НЕ ИМ ПОНАСЯ. ВИЕ КАК УСПЯВАТЕ ДА НЕ ГУБИТЕ ПОЧВА ПОД КРАКАТА СИ?
Доста е странен този въпрос. Славата е като щастието. Сла- вата е и като тъгата. Това са все чувства. Славата може би не е чувство, а е понятие. Но на човек може да не му понесе и когато е прекалено влюбен и когато е прекалено обичащ или прекалено емоционален – може би това е най-точната дума – и може да се главозамае, може да не бъде много зда- во стъпил на земята. Но отново се връщам към това, което мисля – че ако оценяваш всеки един момент, който имаш, и просто си благодарен на това, което ти се случва, разбира се,

че ще бъдеш здраво стъпил на земята и няма как славата да не ти понесе. Може би до голяма степен заради възпитание- то, което си получил от родителите си и приятелите, които имаш.

БИЛА СТЕ ИНТЕРВЮИРАНА ТОЛКОВА МНОГО ПЪТИ, ИМА ЛИ ВЪПРОС, КОЙТО СТЕ ИСКАЛИ ДА ВИ ЗАДАДАТ И ОЩЕ НЕ СА ВИ ГО ЗАДАЛИ?
Ами не знам, аз обичам да бъда изненадвана. Нямам кон- кретен въпрос, който съм си таргетирала, че искам да го чуя.

ИЗВЕСТНИТЕ ХОРА СА ПРИМЕР ЗА ПОДРАЖАНИЕ, ИНФЛУ- ЕНСЪРИ, РОЛЕВИ МОДЕЛИ. ВИЕ МИСЛИЛА ЛИ СТЕ ЗА КА- УЗА, КОЯТО Е БЛИЗКА ДО СЪРЦЕТО ВИ И КОЯТО БИХТЕ ПОДКРЕПИЛИ?

До голяма степен наистина сте прав. Хората, които имат тази платформа да бъдат по някакъв начин разпознаваеми, би трябвало да я използват с положителна цел, би трябвало да сезастъват за неоправданите и за хората, на които не им е даден шанс, които не са чути, не са видяни. Има много каузи, които бих искала да подкрепя и за да не бъда прекалено разпръсна- та, по-скоро на този етап бих се фокусирала върху две орга- низации, с които съм работила в последната година. Едната е „Уницеф“, другата е amfAR – първата е за деца в неравностойно положение, другата е за изследвания на ХИВ и СПИН. Може би моята загриженост за ХИВ и СПИН се случи до голяма степен и заради филма „Жените наистина плачат“. Тогава беше първият ми досег с проучване какво всъщност е това заболяване, как еъздадено, как се развива, възможно ли да е да бъде излекува- но. Защото, ако малко сме наясно, ваксината, която в момента всички ние имаме за COVID, е развита на базата на ваксината, която от години се разработва за ХИВ. Но са минали години, години, години и лек все още няма. Та това е нещо доста близко до сърцето ми, въпреки че нямам роднинска връзка с някой, който е засегнат от виуса. Не мисля, че и трябва да има, за- щото е някак си нечестно това заболяване да бъде по някакъв начин неглижирано, да бъде стигматизирано. Има много голям проблем с разбирането, особено в някои страни, въз основана на това какво е да бъдеш носител на вируса ХИВ. Понякога те очернят с това, че едва ли не нямаш право на живот, едва ли не или всеки един момент ти ще си отидеш. Което не е вярно, защото с терапията, която amfAR е разработила, с по 1-2 хап- чета, ти можеш да си водиш нормален живот. И, разбира се, другата благотворителност, към която чувствам, че сърцето ми принадлежи, са децата, защото те са бъдещето. Ако няма деца, няма да има продължение на този живот. Всяко едно дете има правото на равен старт, трябва да му бъде даден шанс да запо- чне. Оттам нататък кой както се развие. Но ако можеш да да- деш на някого шанс да започне поне, какво по-хубаво от това?

ПРЕВЕНЦИЯТА НА ЖЕНСКОТО ЗДРАВЕ И НАСЪРЧАВАНЕ НА ПРОФИЛАКТИКАТА, С КОЯТО МОЖЕ ДА СЕ СПАСЯТ МНОГО ЖИВОТИ, Е ОСНОВНА КАУЗА НА ЛАБОРАТОРИЯ „ГЕНИКА“ И НА GENICA NEWS. ДО КОЛКО ПРИПОЗНАВАТЕ СЕБЕ СИ В ТАКАВА КАУЗА?

До голяма степен, защото аз съм жена.

В ТАЗИ ВРЪЗКА ПРАВИТЕ ЛИ ЕЖЕГОДНИТЕ ПР- ФИЛАКТИЧНИ ПРЕГЛЕДИ, КОИТО СА НУЖНИ ЗА ВСЯКА ЕДНА ДАМА?
Правя и то много прегледи. Имам може би мал- ко хипондрия. Всякакви заболявания и вируси, и неща, които могат да се случат… Умирам от страх, че може да имам нещо и се изследвам по два пъти в месеца за всичко – отгоре до долу. Това е изклю- чително важно. Много хора не знаят, че от прене- брегване на изследвания ти може да стигнеш до фаза на болест, която после не може да излекуваш. Ако хванеш нещо навреме, дори и най-страшните неща, като ХИВ, рак, рак на гърдата, рак на ший- ката на матката, тези неща може да бъдат овла- дени и да не костват живота ти и травмата, която това ще нанесе на семейството ти и близките ти.

КОИ НЕЩА ОТ ЖИВОТА ОЩЕ СА ЗАГАДКА ЗА ВАС?
Мисля, че всичко е загадка. Аз се събуждам все- ки ден с въпроса „Сега накъде? Какво предстои?“, дори да има план за дадения ден.

В ТАЗИ ВРЪЗКА ИМА ЛИ НЕЩО, ОТ КОЕТО БИ- ХТЕ СЕ ОТКАЗАЛА КАТО СЕ СЪБУДИТЕ?
Не. Не мисля, че бих се отказала от каквото и да е.

КОЕ КАРА СЪРЦЕТО ВИ НАЙ-БЪРЗО ДА ЗА- ТУПТИ?
Близките ми, семейството ми. Разбира се, че се- мейството ми е на първо място. Приятелите ми… Човекът е човек сред човеците в крайна сметка. Отделно от личните и любовните чувства, аз съм и жесток работохолик. Това също кара сърцето ми да тупти страшно силно. Ако съм на терен, ако си чета сценария, ако водя срещи, ако бълваме идеи за нещо в бъдеще, това изключително много ме мотивира и вдъхновява.

КОЙ Е НАЙ-ВАЖНИЯТ ЧОВЕК В ЖИВОТА ВИ?

Мама.

КАКВО БИХТЕ Й КАЗАЛИ?

Благодаря!

ЗА КОЕ?

За кое не? Благодаря! Не знам дали едно нещо би било достатъчно или две, или три, или пет и де- сет… Това е благодарност. Безконечна!

АКО МОЖЕХТЕ ДА ЗАДАДЕТЕ НА МЪДРЕЦ ЕДИН ВЪПРОС, НА КОЙТО ДА НАУЧИТЕ ОТГОВОРА, КАКЪВ БИ БИЛ ТОЙ?
Имам право само на един въпрос? Вероятно въ- просът ми към него би бил: „Ако имате право на един въпрос, на който да знаете отговора, какъв би бил той?“. Вероятно мъдрецът ще знае по-добър въпрос от мен и отговорът на него ще е може би по-важен. Мисля, че така бих процедирала.

И НАКРАЯ – КАК СТЕ?

Може би този въпрос бих искала да ми бъде зада- ван по-често, както ме попита по-рано. Добре съм. Вълнувам се. Страхувам се много често. Чувствам много. Смея се много. Когато ми е тъжно, започ- вам да се смея. Когато ме боли, пак започвам да се смея. Мисля, че съм добре. Жива съм.

Tags: No tags

Add a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *