Д-р Симеон Тимов,
Специалист УРОЛОГ в болница “София Мед”

Две различни диагнози със сходни симптоми, но със специфично лечение. Да отлагаме ли прегледа при специалист ако имаме следните оплаквания: затруднено и болезнено уриниране, пареща болка или кръв в спермата или урината.

От каква възраст мъжете трябва да включат посещението си при уролог, като част от здравната си профилактика? Или този скрининг е определен за мъжете в по-късна възраст?

Като профилактика винаги е посочвана възраст над 50 години, която е свързана предимно със заболяванията на простатната жлеза, което не означава, че хората под тази възраст не боледват от други заболявания. Веднъж годишно е редно и напълно достатъчно за здрав човек да посети кабинета на уролога.

Уголемяването на простатната жлеза при мъжете е свързано с редица симптоми. Нейното нелекуване може ли да доведе до усложнения и какви биха били те?

Уголемяването на простатната жлеза или доброкачесвената простатна хиперплазия е социално значимо заболяване или по – скоро състояние, както го определят в последните години, което прогресира във времето, понижава стандарта на живот и може да доведе до спешна хоспитализация ако не се предприемат своевременни мерки. Оставена нелекувана уголемената простатна жлеза причинява обструкция на изхода на пикочния мехур и затруднява прогресивно уринирането. В даден момент жлезата се възпалява, което води до остра ретенция на урина и „глобус везикалис“, което е и най – честата причина за спешна хоспитализация.

Какъв е процентът на пациентите Ви с диагноза: доброкачествена хиперплазия на простатната жлеза или така наречения аденом на простатата?

Прави ми впечатление, че различните поколения пациенти предпочитат и различни поколения лекари. В случая това означава, че на този етап моите пациенти са предимно по млади хора с други заболявания, но се надявам с времето да спечеля доверието и на по възрастни пациенти.

Съществува ли консервативно лечение на ДПХ или оперативната намеса в един момент става неизбежна?

Самата дума „лечение“ налага дефинитивното решение на проблема, което с консервативен подход не може да бъде осъществено. Медикаментозната терапия успява да подобри значително симптоматиката и да подобри качеството на живот на пациента, но трябва да се има предвид, че в определен момент ще изчерпи възможностите си и трябва да се премине към оперативно лечение.
Смятате ли, че грижата за мъжкото здраве и в частност превенцията от полово-предавани инфекции са важна част от предотвратяването на ДПХ?

Eтиологията на ДПХ е комплексна и е свързана с редица фактори като възраст, хормони, растежни фактори и стромно-епителиални взаимодействия. Никъде в литературата не се споменава за връзка между полово-предавани инфекции и ДПХ, което по никакъв начин не трябва да ни успокоява, тъй като един хроничен простатит може да ни създаде много по сериозно проблеми. В днешно време не само жените се грижат за външния си вид, но и голяма част от мъжете. Съветът ми е освен за външния си вид да се погрижим и за здрвето си.

Смятате ли, че въпреки високата честота на мъжете заболели от рак на простата в България, навременната диагностика и лечение могат да помогнат да излезем от черната статистика?

Простатния карцином е четвъртия по честота солиден тумор и вторият по честота при мъжете. Всъщност в глобален мащаб честотата на простатния карцином се е увеличила драстично, което може да се свърже с въвеждането на масовия скрининг. В България простатния карцином се среща изключително рядко преди 40 години, след което заболяемостта нараства в геометрична прогресия и достига пик между 70 и 85 години и съвсем не ни поставя в черната статистика.

Доколко ракът на простатата е лечим, ако се открие навреме?

В началните стадии (Т1 и Т2) заболяването е лечимо, като основните методи са оперативно отстраняване на жлезата, лъчетерапия и хормонотерапия. При локално авансирало и метастатично заболяване възможностите намаляват и в много случаи терапията е палиативна.

Съществуват ли съвременни диагностични маркери, които да подпомогнат Вас, специалистите, в най-ранното откриване на простатния карцином?

През 80те години на миналия век е открит спермален гликопротеин, който се отделя в серума от простатната жлеза и е наречен простато-специфичен антиген или ПСА. След серия от изследвания се превръща в основата на скрининга за простатен карцином и до днес. Важно е да се знае, че ПСА е орган специфичен маркер, а не тумор специфичен и завишаването му не винаги означава рак на простатата. (тук визирам тумор-специфични маркери/молекули, които се отделят от клетки на туморната тъкан и които се правят в Геника върху неинвазивна уринарна проба след простатен масаж).

Да обърнем поглед и към рака на пикочния мехур. Колко често се среща той и как можем да се предпазим от това заболяване?

Ракът на пикочния мехур е от най – честите злокачествени заболявания на отделителната система. Засяга от три до четири пъти по често мъжете и в 80% от случаите се среща над 55 годишна възраст. Като основен рисков фактор се счита тютюнопушенето. За съжаление в повечето случаи заболяването е безсимптомно в началните стадии и без профилактика остава незабелязано. Като единствен симптом, при това доста притеснителен, се явява безболковата хематурия, което е сигурен знак, че човек трябва да се обърне към уролог.

Като специалист уролог, бихте ли посъветвали пациентите кой са най-важните показатели, които мъжете трябва да следят в подкрепа на здравето си?

Като специалист бих препоръчал преди всичко на моите пациенти,а и на всички останали, да ходят редовно на профилактични прегледи. В световен мащаб профилактиката и превенцията са от първостепенно значение. По въпроса, най – важните изследвания, които пациентите трябва редовна да си правят зависят до голяма степен от възрастта. При по младите, полово активни и полигамни пациенти е важно да се следи за полово предавани инфекции и най – вече за безсимптомните, като хламидиаза например. За пациенти в напреднала възраст е от изключетелно значение да се проследяват туморните маркери, като ПСА.

Категории: Статии