Мозъчните тумори при деца са образувания или разраствания на абнормни клетки, които се появяват в мозъка на детето или в тъканите и структурите в близост до него. Съществуват много различни видове педиатрични мозъчни тумори – някои от тях са неракови (доброкачествени), а други – ракови (злокачествени).

Лечението и шансът за възстановяване (прогнозата) зависят от вида на тумора, местоположението му в мозъка, дали се е разпространил, както и от възрастта и общото здравословно състояние на детето. Тъй като непрекъснато се разработват нови методи на лечение и технологии, в различни моменти от лечението може да има няколко възможности.

Лечението на мозъчни тумори при деца обикновено е доста по-различно от лечението на мозъчни тумори при възрастни, затова е много важно да се използват знанията и опитът на специалисти по детска неврология и онкология.

Видове

1. Карцином на хороидния плексус
2. Краниофарингиом
3. Ембрионални тумори
4. Епендимом
5. Глиом
6. Медулобластом
7. Пинеобластом

Признаците и симптомите на мозъчен тумор при деца варират в широки граници и зависят от вида, размера, местоположението и скоростта на растеж на мозъчния тумор. Някои признаци и симптоми може да не са лесни за откриване, тъй като са подобни на симптомите на други състояния.

Някои от най-често срещаните симптоми на мозъчен тумор при деца включват:

• Главоболие, което може да зачести и да стане по-силно
• Усещане за повишено налягане в главата
• Необяснимо гадене или повръщане
• Внезапна поява на проблеми със зрението, например двойно виждане

Други възможни признаци и симптоми, в зависимост от местоположението на тумора, включват:

• По-запълнена фонтанела на черепа при бебета
• Гърчове, особено при липса на такива в миналото
• Необичайно движение на очите
• Неясен говор
• Затруднено преглъщане
• Загуба на апетит, при бебетата – затруднения при хранене
• Затруднения с равновесието
• Затруднено ходене
• Слабост или загуба на чувствителност в ръка или крак
• Слабост или отпуснатост на едната страна на лицето
• Обърканост, раздразнителност
• Проблеми с паметта
• Личностни или поведенчески промени
• Проблеми със слуха

Ако има съмнение, че детето има мозъчен тумор, лекарят може да препоръча няколко теста и процедури, които да помогнат за поставяне на диагнозата и да определят възможностите за лечение.

• Неврологичен преглед.Този преглед може да включва, наред с други неща, проверка на зрението, слуха, равновесието, координацията, силата и рефлексите на детето. Затрудненията в определени области могат да дадат сведения за частта от мозъка, която може да е засегната от мозъчен тумор.
• Образни изследвания.Образните изследвания помагат да се определи местоположението и размера на мозъчния тумор. Често се прави ядрено-магнитен резонанс (ЯМР). Той може да се използва заедно със специализирани магнитнорезонансни изследвания, като например функционално магнитнорезонансно изследване или магнитнорезонансна спектроскопия. Други образни изследвания включват компютърна томография (КТ) и позитронно-емисионна томография (ПЕТ).
• Биопсия.Вземането на проба от тъкан за изследване (биопсия) може да се извърши като част от операцията за отстраняване на мозъчния тумор. Ако мозъчният тумор е труднодостъпен или се намира в чувствителна област, която може да бъде увредена от обширна операция, може да се направи стереотактична иглена биопсия. Детският неврохирург пробива малък отвор в черепа, вкарва тънка игла през отвора и отстранява тъкан с помощта на иглата. Пробата от биопсията се анализира в лаборатория, за да се определят видовете клетки и нивото им на агресивност.
• Диагностика с прецизна медицина.В допълнение към традиционния анализ на биопсията, туморната тъкан може да бъде изследвана за генетични мутации и молекулярната основа на тумора. След това може да се назначи таргетна лекарствена терапия, съобразена с индивидуалните нужди.
• Тестове, за да се види дали ракът се е разпространил.Ако има съмнение, че мозъчният тумор на детето може да е резултат от рак, който се е разпространил от друга област на тялото, лекарят може да препоръча тестове и процедури, за да определи къде е започнал ракът.

Лечението на детски мозъчен тумор зависи от вида, размера и местоположението на тумора, както и от възрастта и общото здравословно състояние на детето.

Хирургия

Ако мозъчният тумор е разположен на място, което го прави достъпен за операция, детският неврохирург ще работи за възможно най-безопасното отстраняване на голяма част от мозъчния тумор.

В някои случаи туморите са малки и лесно се отделят от околната мозъчна тъкан, което прави възможно пълното им хирургично отстраняване. В други случаи туморите не могат да бъдат отделени от околната тъкан или са разположени в близост до чувствителни зони в мозъка, което прави операцията рискована. В тези ситуации детският неврохирург отстранява възможно най-голяма част от тумора.

Дори отстраняването на част от мозъчния тумор може да помогне за намаляване на признаците и симптомите. Операцията за отстраняване на детски мозъчен тумор крие рискове, като например инфекция и кървене. Други рискове могат да зависят от частта от мозъка на детето, в която се намира туморът. Например, операция на тумор в близост до нерви, които се свързват с очите, може да носи риск от загуба на зрението.

Традиционна лъчева терапия

При лъчетерапията се използват високоенергийни лъчи, като рентгенови лъчи или протони, за да се унищожат туморните клетки. Тя може да се провежда от машина извън тялото (външно лъчево облъчване. В много редки случаи лъчението може да се постави вътре в тялото близо до мозъчния тумор (брахитерапия).

Външното лъчение може да бъде насочено само към областта на мозъка, където се намира туморът, или да бъде приложено към целия мозък (лъчение на целия мозък). Облъчването на целия мозък най-често се използва за лечение на рак, който се е разпространил в мозъка от друга част на тялото.

Страничните ефекти от лъчетерапията зависят от вида и дозата на лъчението, което получава детето. Често срещаните странични ефекти по време на или непосредствено след облъчването включват умора, дразнене на скалпа, временен косопад и главоболие. Понякога се появяват гадене и повръщане, но лекарствата против гадене могат да помогнат за овладяването на тези симптоми.

Протонно-лъчева терапия

Налична само в ограничен брой големи здравни заведения протонно-лъчевата терапия осигурява по-високи целеви дози радиация за мозъчните тумори, като свежда до минимум радиационното облъчване на близките здрави тъкани. Това изглежда намалява краткосрочните и дългосрочните странични ефекти и редуцира вероятността от развитие на нови видове рак.

Протонно-лъчевата терапия е особено полезна за деца с определени видове мозъчни тумори, тъй като детският мозък все още се развива и е особено чувствителен към въздействието дори на ниски и средни дози радиация.

Радиохирургия

При стереотактичната радиохирургия се използват множество лъчи за силно фокусирана форма на радиационно лечение, за да се унищожат туморните клетки в много малка област. Отделните лъчи не са особено мощни, но в точката, където се срещат всички лъчи – в мозъчния тумор – се получава много голяма доза радиация, която убива туморните клетки.

В радиохирургията се използват различни видове технологии за доставяне на радиация за лечение на мозъчни тумори, като например гама нож или линеен ускорител (LINAC). Обикновено радиохирургията се извършва в рамките на едно лечение и в повечето случаи детето може да се прибере у дома още същия ден.

Химиотерапия

Химиотерапията използва лекарства за унищожаване на туморните клетки. Въпреки че могат да се приемат през устата под формата на таблетки, при децата с детски мозъчни тумори те обикновено се инжектират във вена (интравенозна химиотерапия). Предлагат се много химиотерапевтични медикаменти, като възможностите зависят от вида на рака.

Страничните ефекти от химиотерапията зависят от вида и дозата на лекарствата. Общите странични ефекти включват гадене, повръщане, временен косопад и намалено производство на кръвни клетки (миелосупресия).

Таргетна лекарствена терапия

Таргетното лекарствено лечение се фокусира върху специфични аномалии, налични в раковите клетки. Чрез блокиране на тези аномалии то може да доведе до смърт на раковите клетки.

Например една от таргетните лекарствени терапии, използвана за лечение на вид рак на мозъка, наречен нискостепенен глиом, е бевацизумаб (Avastin). Това лекарство, което се прилага през вена (интравенозно), спира образуването на нови кръвоносни съдове, като прекъсва кръвоснабдяването на тумора и убива туморните клетки.

Понастоящем за лечение на мозъчни тумори се използват лекарства като дабрафениб, вемурафениб, траметиниб, еверолимус и различни други медикаменти, ако в тумора е идентифицирана молекулярна таргетна група.

С по-доброто разбиране на молекулярната основа на образуването на тумора в момента се провеждат няколко клинични изпитвания, при които се използва таргетна лекарствена терапия.

Рехабилитация след лечението

Тъй като мозъчните тумори могат да се развият в части от мозъка, които контролират двигателните умения, говора, зрението и мисленето, рехабилитацията може да се окаже необходима част от възстановяването. Лекуващият лекар може да препоръча услуги, които могат да помогнат на детето, като например:

– Физиотерапия, която да помогне да се възвърнат изгубените двигателни умения или мускулна сила.

– Ерготерапия, която да помогне за връщането към ежедневните дейности

– Логопедична терапия, ако има затруднения с говора

– Учебни занимания, ако детето е в училищна възраст и се нуждае от помощ, за да се справи с промените в паметта и мисленето след мозъчен тумор.