Магарешка кашлица (коклюш)
Магарешката кашлица (коклюш) е силно заразна инфекция на дихателните пътища. При много хора тя се характеризира с тежка суха кашлица, последвана от поемане на въздух с характерни хрипове.
Преди да бъде разработена ваксина, магарешката кашлица се е смятала за детско заболяване. Сега тя засяга предимно деца, които са твърде малки, за да преминат пълния курс на ваксинация, както и тийнейджъри и възрастни, чийто имунитет е отслабнал.
Смъртните случаи, свързани с магарешката кашлица, са редки, но най-често се срещат при бебета. Затова е толкова важно бременните жени и други хора, които ще имат близък контакт с бебето, да бъдат ваксинирани срещу коклюш.
След заразяване с магарешка кашлица са необходими около седем до десет дни, за да се появят признаци и симптоми, въпреки че понякога може да отнеме повече време. Обикновено в началото те са леки и наподобяват тези при обикновена настинка:
- Хрема
- Запушване на носа
- Зачервени, сълзящи очи
- Температура
- Кашлица
След седмица или две признаците и симптомите се влошават. В дихателните пътища се натрупва гъста слуз, която предизвиква неконтролируема кашлица. Тежки и продължителни пристъпи на кашлица може:
- Да предизвикат повръщане
- Да доведат до зачервяване или посиняване на лицето
- Да предизвикат крайна умора
- Да завършват с хрипове при следващото вдишване на въздух
При много хора обаче не се появяват характерните хрипове. Понякога упоритата суха кашлица е единственият признак, че юношата или възрастният има магарешка кашлица.
Бебетата може изобщо да не кашлят. Вместо това те могат да имат затруднено дишане или дори временно да спрат да дишат.
Кога трябва да се потърси лекар?
Лекар трябва да се потърси, ако продължителните пристъпи на кашлица причиняват:
- Повръщане
- Зачервяване или посиняване
- Затруднения в дишането или забележими паузи в дишането
- Вдишване с хриптящ звук
Причини
Магарешката кашлица се причинява от вид бактерия, наречена Bordetella pertussis. Когато заразен човек кашля или киха, във въздуха се разпръскват малки капчици, пълни с микроби, които се вдишват в белите дробове на всеки, който се намира наблизо.
Рискови фактори
Ваксината срещу магарешка кашлица, поставена в детството, в крайна сметка изчерпва действието си. Това прави повечето тийнейджъри и възрастни податливи на инфекцията по време на епидемия, а епидемии продължава да има редовно.
Бебетата на възраст под 12 месеца, които не са ваксинирани или не са получили пълния набор от препоръчителни ваксини, са с най-висок риск от тежки усложнения и смърт.
Диагностицирането на магарешката кашлица в ранен стадий може да бъде трудно, тъй като признаците и симптомите наподобяват тези на други общи респираторни заболявания, като настинка, грип или бронхит.
Понякога лекарите могат да диагностицират магарешката кашлица, като просто попитат за симптомите и се вслушат в кашлицата. Може да са необходими медицински изследвания за потвърждаване на диагнозата. Такива изследвания могат да включват:
- Посявка на носен или гърлен секрет. Лекарят взема секрет от областта, където се срещат носът и гърлото (назофаринкса). След това пробата се проверява за доказателства за наличие на бактерии на магарешката кашлица.
- Кръвни тестове. Може да се вземе кръвна проба и да се изпрати в лаборатория, за да се провери броят на белите кръвни клетки, тъй като белите кръвни клетки помагат на организма да се бори с инфекции, като коклюш. Високият брой на белите кръвни клетки обикновено показва наличие на инфекция или възпаление. Това е общо изследване и не е специфично за коклюш.
- Рентгенова снимка на гръдния кош. Лекарят може да назначи рентгенова снимка, за да провери за наличие на възпаление или течност в белите дробове, което може да възникне, когато пневмонията усложни магарешката кашлица и други респираторни инфекции.
Бебетата обикновено се хоспитализират за лечение, тъй като магарешката кашлица е по-опасна за тази възрастова група. Ако детето не може да поема течности или храна, може да се наложи интравенозно въвеждане на течности. Детето също така ще бъде изолирано от други хора, за да се предотврати разпространението на инфекцията.
Лечението на по-големи деца и възрастни обикновено може да се проведе в домашни условия.
Лекарства
Антибиотиците убиват бактериите, причиняващи магарешката кашлица, и помагат за по-бързото възстановяване. На изложените на инфекцията членове на семейството могат да бъдат дадени превантивни антибиотици.
За съжаление, няма много средства за облекчаване на кашлицата. Лекарствата за кашлица, които се продават без рецепта, например, имат слаб ефект върху магарешката кашлица и не се препоръчват.
Макроглобулинемия на Валденстрьом
Макроглобулинемията на Валденстрьом (Waldenstrom macroglobulinemia) е рядък вид рак, който започва в белите кръвни клетки. При това състояние костният мозък произвежда твърде много абрормни бели кръвни клетки, които изместват здравите кръвни клетки. Абнормните бели кръвни клетки произвеждат протеин, който се натрупва в кръвта, нарушава кръвообращението и причинява усложнения.
Макроглобулинемията на Валденстрьом се счита за вид неходжкинов лимфом. Понякога се нарича лимфоплазмоцитен лимфом.
Макроглобулинемията на Валденстрьом се развива бавно и може да не предизвика признаци и симптоми в продължение на много години. Когато се появят, признаците и симптомите може да включват:
- Лесно образуване на синини
- Кървене от носа или венците
- Умора
- Загуба на тегло
- Изтръпване на ръцете или краката
- Температура
- Главоболие
- Недостиг на въздух
- Промени в зрението
- Объркване
Кога трябва да се потърси лекар?
При постоянни признаци и симптоми, които са източник на притеснение, трябва да се запише час за консултация с лекар.
Причини
Не е ясно какво причинява макроглобулинемията на Валденстрьом.
Лекарите знаят, че заболяването започва с една абнормна бяла кръвна клетка, която развива грешки (мутации) в генетичния си код. Грешките карат клетката да продължи да се размножава бързо.
Тъй като раковите клетки не съзряват и не умират след това, както нормалните клетки, те се натрупват и в крайна сметка превишават производството на здрави клетки. В костния мозък – меката, произвеждаща кръв тъкан, която запълва центъра на повечето кости, клетките на макроглобулинемията на Валденстрьом изтласкват здравите кръвни клетки.
Клетките на макроглобулинемията на Валденстрьом продължават да се опитват да произвеждат антитела, както правят здравите бели кръвни телца, но вместо това произвеждат абнормни протеини, които организмът не може да използва. Протеинът имуноглобулин М (IgM) се натрупва в кръвта, нарушава кръвообращението и причинява усложнения.
Тестовете и процедурите, използвани за диагностициране на макроглобулинемията на Валденстрьом, включват:
- Кръвни изследвания. Кръвните изследвания могат да разкрият нисък брой здрави кръвни клетки. Също така кръвните тестове се използват за откриване на IgM протеини, произвеждани от раковите клетки.
Кръвните тестове могат също така да измерват функцията на органите, което може да покаже на лекуващия лекар дали IgM протеините засягат органи, като например бъбреците и черния дроб.
- Вземане на проба от костен мозък за изследване. По време на биопсията на костен мозък лекарят използва игла, за да вземе част от костния мозък от тазобедрената кост. Пробата се изследва, за да се потърсят ракови клетки. Ако бъдат открити такива, усъвършенстван лабораторен анализ може да помогне да се разберат характеристиките на раковите клетки, включително техните генетични мутации.
- Образни изследвания. Образните изследвания могат да помогнат на лекуващия лекар да определи дали ракът се е разпространил в други части на тялото. Те може да включват компютърна томография (КТ) или позитронно-емисионна томография (ПЕТ).
Възможностите за лечение на макроглобулинемията на Валденстрьом могат да включват:
- Наблюдение. Ако в кръвта са открити IgM протеини, но пациентът няма никакви признаци или симптоми, може да се реши да се изчака, преди да се започне лечение. Лекуващият лекар може да препоръча кръвни изследвания на всеки няколко месеца, за да следи състоянието. Може да минат години, без да се налага по-нататъшно лечение.
- Подмяна на плазмата. При признаци и симптоми, свързани с наличието на твърде много IgM протеини в кръвта, лекуващият лекар може да препоръча плазмен обмен (плазмафереза), за да отстрани протеините и да ги замени със здрава кръвна плазма.
- Химиотерапия. Химиотерапията е медикаментозно лечение, което убива бързо растящите клетки, като например абнормните кръвни клетки, произвеждани от макроглобулинемията на Валденстрьом.
Химиотерапията може да се използва самостоятелно или в комбинация с други медикаментозни лечения като първоначално лечение на хора, които имат признаци и симптоми на заболяването. Високодозовата химиотерапия може да се използва и за потискане на производството на костен мозък при подготовката за костно-мозъчна трансплантация.
- Таргетна терапия. Лекарствата за таргетна терапия убиват раковите клетки, като се фокусират върху специфични аномалии, налични в раковите клетки, които им позволяват да оцелеят. Те може да се използват самостоятелно или в комбинация с други лекарства, като химиотерапия или биологична терапия, като първоначално лечение на макроглобулинемия на Валденстрьом или в случаите, когато ракът се връща въпреки лечението.
- Биологична терапия. Лекарствата за биологична терапия използват имунната система, за да убият раковите клетки. Те могат да се използват самостоятелно или в комбинация с други лекарства като първоначално лечение или като лечение на рецидивираща макроглобулинемия на Валденстрьом.
- Трансплантация на костен мозък. В някои строго определени случаи за лечението на макроглобулинемия на Валденстрьом може да се използва трансплантация на костен мозък, известна още като трансплантация на стволови клетки. По време на тази процедура се използват високи дози химиотерапия, за да се унищожи болният костен мозък. Здрави кръвни стволови клетки се вливат в тялото, където могат да възстановят здрав костен мозък.
- Клинични изпитания. Клиничните изпитания дават възможност да се изпробват най-новите методи за лечение на макроглобулинемия на Валденстрьом.