Д-р Гергана Танева е част от отделението по Гастроентерология на МБАЛ “Света София”. Завършва МУ – Плевен с отличие и придобива специалност през 2016 г. Осъществява диагностика и лечение на чернодробни заболявания, чернодробна цироза и усложненията й,
автоимунни чернодробни заболявания, вирусни хепатити, заболявания на горен и долен гастроинтестинален тракт, диагностична и терапевтична колоноскопия, гастроскопия и интервенционални процедури под ултразвуков контрол. Членува в Българско научно дружество по гастроентерология, Българска асоциация по ултразвук и Европейска асоциация по изучаване на черен дроб.
Д-Р ТАНЕВА, КАКВО БИ МОГЛО ДА НИ ПОДСКАЖЕ ИЛИ ДА НИ НАКАРА ДА ИМАМЕ СЪМНЕНИЯ ЗА ГАСТРОИНТЕСТИНАЛНО ЗАБОЛЯВАНЕ (ГИТ)?
Заболяванията на гастроинтестиналния тракт обхващат широка група от симптоми, появата на които следва да бъде индикация за консултация със специалист и последващо диагностициране на заболяването. Най-честите оплаквания, насочващи за проблем с ГИТ, са: коремна болка, горно-диспептични оплаквания, промяна в ритъма на дефекация (със или без наличие на патологични примеси), подуване на корема, редукция на тегло, кървене и прочие. Много често и екстраинтестинални оплаквания могат да бъдат свързани с гастроинтестинално забо- ляване, а дори да бъдат и първата му изява.
Голяма част от заболяванията обаче могат да протичат безсимптомно или с нетипични оплаквания.
В тези случаи пациентите не търсят лекарска помощ или погрешно се насочват към друг специалист. Затова в МБАЛ „Света София“ много държим на индивидуалния, но мултидисциплинарен подход, когато имаме и най-малките подозрения.
КАКВИ СА МЕТОДИТЕ ЗА ДИАГНОСТИЦИРАНЕ НА ПОДОБНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ?
Гастроентерологията е динамична и непрекъснато развиваща се специалност, с надграждане на използваните методики за диагностика и лечение на заболяванията. Разполагаме с голям набор от неинвазивни, миниинвазивни и инвазивни методи за
диагностика. Разбира се, те се допълват с провеждането на различен набор от параклинични изследвания – биохимични, имунологични, вирусологични, микробиологични и генетични.
Поставянето на диагнозата и последващото лечение много често са резултат от мултидисциплинарен подход, обединяващ и други специалности.
Диагностичният алгоритъм започва винаги с добре снета анамнеза и физикален статус, след което се определя последващия метод за диагностика.
КАК ДА НАМАЛИМ РИСКА ОТ ПОЯВА НА ОНКОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ В ГАСТРОИНТЕСТИНАЛНИЯ ТРАКТ?
Негативната тенденция за броя на онкологичните заболявания през последните 20 години се наблюдава и при гастроинтестиналните заболявания, със значително редуциране на възрастта на пациентите. Рисковете са също толкова високи, както при другите онкологични заболявания. Трудно бихме намалили рисковете за развитие на онкологично заболяване, особено когато то е свързано и с редица генетични фактори. Разбира се, воденето на здравословен начин на живот и редуциране на рискови фактори като алкохол, тютюнопушене,избягване на вредни храни, имат своето значение. В съвременния начин на живот спазването на всички тези препоръки е все по-трудно за пациентите. Смятам че най-съществена роля трябва да се отреди на профилактиката. Необходимо е тя да бъде задължителна, а не препоръчителна!
КАКВО Е ДОБРЕ ДА ЗНАЕМ ЗА ДИАГНОСТИКАТА НА ТУМОРНИ ОБРАЗУВАНИЯ В
ГАСТРОИНТЕСТИНАЛНИЯ ТРАКТ?
Може да посочим следните най-често използвани методи в диагностиката на заболяванията на ГИТ. На първо място и абсолютно задължително е провежда-
нето на абдоминална ехография. Това е неинвазивен образен метод, напълно безопасен за пациента. Чрез тази методика изследваме коремните органи – черен дроб, жлъчен мехур, панкреас, бъбреци, слезка и други анатомични структури, разположени в абдомена. Ендоскопско изследване на дебелото черво (фиброколоноскопия) е златен стандарт при диагностициране на заболяванията на дебелото черво. При този метод чрез пряк визуален контакт се оглежда цялото дебело черво. Друг метод е ендоскопско изследване на хранопровода, стомаха и дуоденума (фиброгастроскопия). ЕUS едноскопска ехография
е комбинира едноскопия и ултразвук и се използва както за диагностично, така и за миниинвазивно поведение. Ендоскопска ретроградна холангиопан-креатография (ERCP) е комбиниран рентгенов и ендоскопски метод за изследване на жлъчни пътища и панкреас. Фиброскан е метод за неинвазивна оценка на чернодробна фиброза. Всеки една от изброените методики освен диагностична, може да бъде и терапевтична. Те са високоефективни при диагнозата на онкологичните заболявания, не само с произход от
гастроинтестиналния тракт.
Както ендоскопските, така и образните изследвания с голяма точност ни дават възможност да локализираме и диагностицираме заболяването, включително и да осигурим хистологичен субстрат чрез вземането на биопсия.
КАКВИ СА ОПЦИИТЕ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА ТУМОРНИ ОБРАЗУВАНИЯ В ГАСТРОИНТЕСТИНАЛНИЯ ТРАК И КАК СЕ ОПРЕДЕЛЯ КАКВО Е НАЙ-ДОБРОТО ЛЕЧЕНИЕ ЗА ДАДЕНИЯ СЛУЧАЙ?
Определянето на подхода за лечение винаги е комплексен. Най-важно е поставянето на точната диагноза, определяне на стадия на туморното образувание, което да ни насочи към най-подходящата манипулация. Опциите са различни, разбира се спрямо локализацията на тумора – черен дроб, панкреас, стомах или дебело черво. Съвременната гастроентерология предлага различни инвазивни и миниивазивни методи за локално лечение като например:
– отстраняване на туморни образувания с бенигнен
и малигнен характер (в ранен стадии) на дебелото
черво и стомаха по ендоскопски път;
– третиране на тумори на черен дроб (първични и
метастатични);
– локално третиране на тумори на жлъчните пътища;
– провеждане на различни палиативни процедури
при пациенти с напреднали туморни образува-
ния, при които не е индицирано хирургично ле-
чение или следва да бъде проведено на следващ
етап.
КАКВИ СА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА ПАЛИАТИВНО ЛЕЧЕНИЕ НА НАПРЕДНАЛИТЕ ТУМОРНИ ОБРАЗУВАНИЯ ПРИ СЪОТВЕТНАТА ОРГАННА ЛОКАЛИЗАЦИЯ?
Разполагаме с различни възможности при необходимост от манипулации при напреднали туморни заболявания. Това са манипулации, които се извършват с цел подобряване функцията на дадения орган и подобряване качеството на живот на пациента, а не с цел
лечение.
При туморни образувания, локализирани в хранопровода, стомаха и червата извършваме
ендопротезиране под едноскопски контрол.
Например, при напреднал карцином на хранопровода, водещ до стесняване на лумена и невъзможност на пациентите да се хранят, се поствя специален стент, който да осигури
проходимост. Поставяме перкутанна гастростома при пациенти, при които е невъзможно да се хранят. Честа манипулация е и протезирането на жлъчните пътища в резултат локал-
но авансирал карцином на панкреаса или първичен тумор на жлъчните пътища. Друга
често провеждана в практиката палиативна процедура е поставяне на перитонеален дренаж в коремната кухина при пациенти с асцит.
КАКВА НАЙ-ЧЕСТО Е ПРОГНОЗАТА ПРИ ТУМОРНИ ОБРАЗУВАНИЯ В ГАСТРОИНТЕСТИНАЛНИЯ ТРАК?
Прогнозата се определя от стадия на заболяването. При откриването му в ранен стадии има всички шансове за пълно излекуване. Диагнозата рак отдавна не е присъда – казваме го често! Тук разбира се от огромно значение е и комплексното лечение
съвместно с онколог и хирург.
В КОЯ ВЪЗРАСТОВА ГРУПА ТРЯБВА ДА ЗАПОЧНЕ ПРОФИЛАКТИКА НА ГИТ?
При фамилно необременените пациенти профилактиката е хубаво да започне на 40-45 годишна възраст.
При пациенти с фамилна обремененост зa туморни образувания на ГИТ, профилактиката
е желателно да стартира 10-тина години по-рано от възрастта, на която родственика е развил туморното образувание.
ИМА ЛИ РЕДОВНИ СКРИНИНГОВИ ПРОГРАМИ ЗА НАЙ-ЧЕСТИТЕ ТУМОРНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ГИТ?
Не, за съжаление. Провеждат се различни кампании от фондации, но все още задължителни скринингови програми у нас няма. С голяма социална значимост от туморните заболявания на ГИТ е колоректалния карцином. Заема едни от челните позиции по честота в света, както по смъртност, спрямо останалите онкологичните заболявания. Открит в ранен стадии, той е лечим с релативна 5 годишна преживяемост от над 90%.
България не разполага с организирана скринингова програма за ранно откриване на колоректален рак. Въвеждането на организирана скринингова програ-
ма за колоректален рак ще има огромна полза за редуциране на случаите на този рак, както и на смъртността, свързана с него.