„НЕОБХОДИМ Е НАЦИОНАЛЕН ПЛАН ЗА БОРБА С ИНСУЛТА“ ДОЦ. РОСЕН КАЛПАЧКИ: СЪВРЕМЕННОТО ЛЕЧЕНИЕ НА ИНСУЛТА СЕ ПРИЛАГА САМО В ПЪРВИТЕ 4 ЧАСА
Доцент д-р Росен Калпачки е невролог с над 25-годишен стаж.
Преподавател по обща медицина, неврология, невропсихология,
медицинска етика и гериатрия на студенти по логопедия,
кинезитерапия, здравни грижи и социални дейности в Югозападния университет в Благоевград и на студенти по медицина в Медицинския университет в София. Член е на
Българското дружество по неврология, на Европейската организация по инсулт, Европейската Академия по неврология, Българската асоциация по обществено здраве и други български и международни научни организации, секретар е на Българското
дружество по епилепсия, съосновател и пръв председател на Българското дружество по инсулт. Автор е на три монографии, съавтор на три книги в областта на неврологията и общественото здраве, на две издания на учебник за специалисти по спешна медицина и над 100 публикации в български и международни медицински списания.
В момента е Началник на Клиниката по нервни болести в болница “Света Анна” в София, създател иръководител най-големия специализиран център за лечение на инсулти в България.
ДОЦ. КАЛПАЧКИ, БИХТЕ ЛИ ОБЯСНИЛИ КАКВО ЗАБОЛЯВАНЕ Е ИНСУЛТЪТ И КАКВИ ВИДОВЕ
МОЖЕ ДА ПРЕДСТАВЛЯВА ТОВА СЪСТОЯНИЕ?
Инсултът е съдово заболяване, при което боледуват съдовете на мозъка, които по някакъв начин увреждайки се, причиняват загуба на най-важното за мозъка, а именно неговата енергия. При това състояние една част от мозъка локално не получава кръв и кислород. Това става по два различни начина, два противоположни, но все пак водещи до едно и също нещо. При единия случай, който е по-чест, става дума за запушване на кръвоносен съд от съсирек или тромб и по този начин тази част, която се кръвоснабдява от този кръвоносен съд, остава на сухо. При другия вариант става разкъсване на кръвоносен съд, което е видимо в мозъка и го наричаме кръвоизлив. И в двата случая определен дял на мозъка, към който трябва да отиде кръв, остава без кръв. И в двата случая става дума за локална, ограничена, но почти винаги сигурна смърт на тази част от мозъка.
КАК СЕ ДИАГНОСТИЦИРА ИНСУЛТ И КАКВИ СА СИМПТОМИТЕ, КОИТО ТРЯБВА ДА ЗНАЯТ
ПАЦИЕНТИТЕ ИЛИ ТЕХНИТЕ БЛИЗКИ?
Инсултът е заболяване, което трябва да се диагностицира в болнични условия и то от опитен екип. Това не е болест, за която трябва да предполагаме, за която трябва да търсим втора или трета консултация. Инсултът се диагностицира в болница, с апаратура и специалисти, но изключително важно е времето, в което трябва да реагираме, защото при
това заболяване говорим за мозъчна смърт. Трябва да можем доста бързо да реагираме, още в първите секунди или минути да знаем, че пациентът може би получава инсулт. Първите симптоми са общоизвестни за медицинската общност. Нещо повече, през последните години те все повече се окрупняват и реално сме стигнали до един консенсус, че става дума за три основни симптома, които ако се случат внезапно в един човек, почти със сигурност сме познали, че става дума за инсулт. Това са внезапно изкривяване на лицето, внезапна промяна на говора или внезапна слабост в една от двете ръце. Инсултът може да
започне и по друг начин, но по-скоро тези три покриват голямата част от получените инсулти.
ПАЦИЕНТЪТ РАЗБИРА ЛИ САМ ПРИ ПЪРВИЧНИТЕ СИМПТОМИ НА ТОВА ЗАБОЛЯВАНЕ ИЛИ ПО-СКОРО БЛИЗКИТЕ СА ТЕЗИ, КОИТО ЗАБЕЛЯЗВАТ ТЕЗИ ПРОМЕНИ?
Това е изключително важно. Инсултът е истинско социално значимо заболяване, първо за това че то засяга много хора, второ за това че засяга техния живот и здравен статус (т.е. инвалидизация), но и за това че обществото като цяло е въвлечено в проблема инсулт. Не само в последиците, а и в откриването на инсулт. Точно поради причината, че първите
симптоми трудно се усещат от самия болен. Аналогията е със сърдечния инфаркт, при който също има запушване на кръвоносен съд. При това състояние също започва да страда сърдечния мускул, но някак си природата е измислила при него да има феномена
на болката. Рядко можем да объркаме сърдечните проблеми и респективно това рядко оставя пациент с инфаркт сам в дома си. Докато симптомите, особено първоначално при инсулт, са такива, че по-скоро околните забелязват промяната, а не самият пациент. За да видите изкривяването на лицето си, трябва да сте пред огледалото. Като разбира се, говорим за внезапно изкривяване, а не видях, че лицето ми е изкривено от вчера. Това не върши работа! При симптома със слабостта в ръката, ако в този момент
не държим нещо и то да е деликатно, да има риск да го изпуснем и да се счупи, също няма да го усетим. Ами какво да кажем за говора, разбира се ако говорите колкото мен и говорите непрекъснато, но има други хора които не са така разговорливи. Особено ако сме сами, ако е човек който живее сам или в даден момент е без комуникация, може да бъде
пропуснат. Да, в този момент, ако му се обадят по телефона ще разбере, но понякога това не се разбира. Затова тези симптоми трябва да станат ясни на здравите хора, на младите хора, които да могат да намират тези симптоми, недай си Боже, в техните близки.
ДО КОЛКО Е ИНФОРМИРАНО ОБЩЕСТВОТО ПО ТАЗИ ТЕМАТИКА? ДО КОЛКО СМЕ БУДНИ
ДА ЗНАЕМ ВСИЧКО ТОВА И ДА ПОМОГНЕМ НА БЛИЖНИЯ?
Българското общество, въпреки че се събужда, мисля, че все още е далече от това, което би трябвало един човек от 21-ви век да знае за инсулта. Има региони в света, в които заболеваемостта от инсулт и смъртността е намаляла. Ние сме почти неотменни отрицателни лидери в това отношение през последните двадесет години. Една от причините е, че нашето общество не е подготвено. Реално има доста митове в това отно-
шение: Инсултът е болест на старите хора. Инсултът е нещо, което е фатално. Веднъж ако се случи, няма лечение. Инсултът е нещо, което може да ти мине. Цитирам: “Аз познавам хора с три инсулта и си ходят на работа”. Това са грешни послания. Българското обще са заболявания, но още тук искам да споделя, че например над 30% от глобалния риск от инсулт напоследък се отдава на замърсения въздух. Това не трябва да се пренебрегва като неизменяем рисков фактор. Неслучайно дълголетниците са високо в планината.
По отношение на заболяванията, които можем да контролираме, за да намалим риска си от инсулт, със сигурност трябва да споменем артериалната хипертония, която сама по себе си надвишава риска от всички други болести. Ако трябва да запомните едно заболяване, с което може да намалите риска от инсулт, просто лекувайте високото си кръвно. Лекувайте го постоянно, лекувайте го неотменно, продължавайте да го лекувате дори когато се нормализира, защото то е нормално благодарение на лечението, а не защото ви е минало. Един пациент с артериална хипертония има нужда от лечение до края на живота
си. Иначе трябва да споменем захарния диабет и някои сърдечни заболявания. Една значима част, почти една трета от риска за инсулт, дължим на сърдечните си болести, диабета, високия лош холестерол и други. Глобално артериалната хипертония надвишава, като
тежест, всички други взети заедно.
ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ СЕ ГОВОРИ, ЧЕ ХОРА С ПОВИШЕНИ НИВА НА ХОМОЦИСТЕИН И
ВИСОКО „CRP“ СА ЗАСТРАШЕНИ ОТ ПОЛУЧАВАНЕ НА ИНСУЛТ.
Между другото, хомоцистеинът, особено високият и обвързан с недостатък на фолати, е известен рисков фактор за инсулти. Добрата новина е, че това не е много чест рисков фактор глобално погледнато. Не трябва да бъде пренебрегван, особено при хора, за
които сме свикнали да казваме, че инсултът е необичаен в млада възраст и при пациенти, които нямат другите обичайни рискови фактори. Ние вече доста рутинно започваме да търсим и този рисков фактор. Корекцията обещава добра вторична профилакти-
ка. Жалкото е, че няма достатъчно данни и доста трудно се откриват такива пациенти, при които да бъде направена първична профилактика. И доколко бихте лекували заместително един човек, който не е получавал до момента инсулт, няма никакви други
съдови рискови фактори и вие трябва да го лекувате само заради една лабораторна данна, която показва отклонение. Тук данните не са достатъчни. Ако обаче се случи инсулт и няма друго обяснение, тези хора подлежат на профилактика и тя е успешна.
КАКЪВ НАПРЕДЪК Е ПОСТИГНАТ В ЛЕЧЕНИЕТО НА ИНСУЛТА ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ?
Инсултът определено вече се зачислява към лечимите заболявания. Може би не напълно излечими, но лечими. Това, за щастие, общо взето корелира с нашия век. Има сериозен напредък в лечението на инсулти, защото, както вече споменах, повечето инсулти се дължат на образуване на съсирек в кръвоносния съд. Вече има методи за премахване на тези
съсиреци, а благодарение на това възстановяваме кръвообращението и подпомагаме така, че тази част от мозъка да не умре. Това лечение, въпреки че за нас още е в рубриката “Революционно”, е стандартно съвременно лечение на инсулт. Това са методи,
които се опитваме да въвеждаме в нашия център и в България все по-успешно.
КОЕ Е ЗЛАТНОТО ВРЕМЕ ЗА ПЪРВИЧНА ПОМОЩ НА ПАЦИЕНТ С ИНСУЛТ?
И двата вида съвременно лечение могат да се прилагат само в определен времеви интервал, защото след определено часове нататък, дори да отпушите напълно кръвотока, той ще намери едно поле, което е станало жертва. Тоест инсултът ще се е състоял.
Златното време за лечение е приблизително три до четири часа от началото на инсулта. И малко повече, ако разполагаме с иновативното лечение, наречено тромбектомия, но и там времевият интервал е пет до шест часа. Имайте предвид, че тези интервали включват всичко, включително и времето, в което пациентът влиза в болницата и започването на лечението. Всичко това трябва да е включено в сметката.
С КОИ ДРУГИ МЕДИЦИНСКИ СПЕЦИАЛИСТИ СИ ПАРТНИРАТЕ, ДОКАТО ПАЦИЕНТЪТ СЕ ЛЕКУВА ОТ ИНСУЛТ?
Вижте, и най-добрият и мотивиран невролог не може да лекува инсулт сам. Инсултът е болест, която е със спешен характер. Едно от най-спешните състояния в медицината. На невролога му трябва образен диагностик още на входа на болничното заведение, за да се направи спешно скенер. Трябва да имаме специалист по клинична лаборатория, който да извърши необходимите изследвания. Реаниматор, който да помогне да запазим жизнените функции. Много често ни трябва и неврохирург, който да извърши специализираното лечение, наречено “тромбектомия”. Да не говорим за последващото лечение, което
започва след два-три часа след процедурите. Тогава задължително започваме още през първите часове да лекуваме заедно със специалист по интензивни грижи, рехабилитатор, кардиолози и ендокринолози. Екипът на център за инсулт включва един много голям спектър от специалисти, където водещото място има специалистът невролог.
В НАЙ-ДОБРИЯ СЛУЧАЙ СЛЕД КОЛКО ВРЕМЕ СЕ ВЪЗСТАНОВЯВА ЧОВЕК, ПРЕТЪРПЯЛ ИНСУЛТ?
Съвременното лечение не променя особено значимо процента на смъртност. Инсултът, независимо кога се случва и как се лекува, има един немалък процент на смъртност. Това е едно от най-смъртоносните заболявания на човечеството по целия свят, независимо от
лечението. Огромният плюс на съвременното лечение е, че намалява до три пъти инвалидността. Тоест три пъти повече хора си тръгват на крака, три пъти повече хора са с по-лека степен на инвалидност и три пъти повече хора се възстановяват по-бързо. Обикновено възстановяването от инсулт е няколко месеца, когато говорим за умерената степен. Има и хора, които не успяват да се възстановят от инсулт. Възстановяването
изисква сериозно търпение. Това са месеци, в които трябва да се включи друг отбор около пациента. Самият пациент трябва да бъде мотивиран също да прави това лечение. Реално сумарно резултатът от възстанояването е продукт на общи усилия.
КВА СТЕПЕН ГЕНЕТИЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ, КОИТО МОГАТ ДА ПОКАЖАТ ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНИЯ ЗА ТРОМБОФИЛИЯ, НАПРИМЕР, ВЛИЯЯТ НА ПРОФИЛАКТИКАТА НА СЪДОВИ ИНЦИДЕНТИ?
Има рискови фактори, които са добре описани. С достъпността и напредъка в генетичните изследвания, те все по-често ни осветяват за истинската причина за инсулта. Може да се окаже, че тези рискови фактори не са толкова редки, колкото ни се струва. Според мен на този етап, включително и законодателно, донякъде и от морално-етична гледна точка,
нашето общество не е узряло за масов скрининг по отношение на първична профилактика. Като вторична профилактика генетичните тестове са препоръчани от нашия екип много активно.