Нощно напикаване
Нощното напикаване, наричано още нощна инконтиненция или нощна енуреза, е неволно уриниране по време на сън на възраст, на която не се очаква това да се случва.
Мокрите чаршафи и пижами и смутеното дете са позната картина в много домове. Причината не е, че детето не е научено, често това е просто нормален етап от неговото развити.
Обикновено нощното напикаване преди 7-годишна възраст не представлява проблем. На тази възраст детето може все още да развива контрола върху пикочия мехур през нощта. Ако напикаването в леглото продължава, към проблема трябва да се подходи с търпение и разбиране. Промените в начина на живот и понякога лекарствата могат да помогнат за намаляване на случаите.
Симптоми
Повечето деца до 5-годишна възраст са напълно научени да използват тоалетна, но всъщност няма конкретен срок за развиване на пълен контрол върху пикочния мехур. На възраст между 5 и 7 години нощното напикаване остава проблем за някои деца, а при много малко то продължава да се случва след 7-годишна възраст.
Кога трябва да се потърси лекар?
Повечето деца сами израстват нощното напикаване, но някои имат нужда от малко помощ. При други напикаването може да е признак на скрито заболяване, което се нуждае от медицинско внимание.
Консултирация с лекар трябва да се направи, ако:
Детето се напикава нощем след 7-годишна възраст
Детето започва да се напикава нощем, след като няколко месеца не е имало такъв случай
Напикаването е придружено с болезнено уриниране, необичайна жажда, розова или червена урина, твърди изпражнения или хъркане
В зависимост от обстоятелствата лекарят може да препоръча следните изследвания, за да установи основната причина за нощното напикаване и да определи лечението:
Физически преглед
Обсъждане на симптомите, приема на течности, семейната история, навиците на червата и пикочния мехур и проблемите, свързани с напикаването
Изследвания на урината за установяване на признаци на инфекция или диабет
Рентгенови снимки или други образни изследвания на бъбреците или пикочния мехур за преглед на структурата на пикочните пътища
Други видове тестове или изследвания на пикочните пътища, ако е необходимо
Повечето деца сами преодоляват нощното напикаване. Ако е необходимо лечение, то може да се базира на обсъждане на възможностите с лекаря и определяне на това, което ще работи най-добре за конкретната ситуация.
Ако детето не е особено притеснено или смутено от случайните нощни напикавания, промените в начина на живот – като например пълното избягване на кофеина и ограничаването на приема на течности вечер – могат да подействат добре. Ако обаче промените в начина на живот не са успешни или ако детето е уплашено от нощното напикаване, допълнително лечение може да му помогне.
Ако бъдат открити основни причини за напикаването, като запек или сънна апнея, те трябва да бъдат отстранени преди другото лечение.
Възможностите за лечение могат да включват аларми за нощно напикаване и лекарства.
Аларми за нощно напикаване
Тези малки устройства с батерии, които се предлагат без рецепта в повечето аптеки, се свързват с чувствителна на влага подложка на пижамата или спалното бельо на детето. Когато подложката усети влага, алармата се включва.
В идеалния случай алармата се задейства точно когато детето започне да уринира – навреме, за да му помогнете да се събуди, да спре струята урина и да отиде до тоалетната. Ако детето спи дълбоко, може да се наложи родителят да го събуди.
Често са необходими от един до три месеца, за да се види някакъв ефект от използване на алармата, и до 16 седмици, за да се преодолее нощното напикаване. Алармите за влага са ефективни за много деца, носят нисък риск от рецидив на нощно напикаване или странични ефекти и могат да осигурят по-добро дългосрочно решение, отколкото лекарствата.
Лекарства
В краен случай лекарят на детето може да предпише медикаменти за кратък период от време, за да спре нощното напикаване. Някои видове лекарства могат:
Да забавят производството на урина през нощта. Дезмопресин (DDAVP) намалява производството на урина през нощта. Пиенето на твърде много течности с лекарството обаче може да доведе до проблеми и дезмопресинът трябва да се избягва, ако детето има симптоми като температура, диария или гадене.
Инструкциите за употреба на това лекарство трябва да се следват внимателно. Дезмопресин се прилага перорално под формата на таблетки и е предназначен само за деца над 5 години. Според Администрацията по храните и лекарствата (FDA) на САЩ, назалните спрейове с дезмопресин (Noctiva и други) вече не се препоръчват за лечение на нощно напикаване поради риск от сериозни странични ефекти.
Да успокоят пикочния мехур. Ако детето има малък пикочен мехур, антихолинергично лекарство като оксибутинин (Ditropan XL) може да помогне за намаляване на контракциите и за увеличаване на капацитета му, особено ако се наблюдава и дневно напикаване. Това лекарство обикновено се използва заедно с други лекарства и по принцип се препоръчва, когато другите лечения са неуспешни.
Понякога комбинацията от лекарства е най-ефективна. Няма обаче гаранции и лекарствата не лекуват проблема. Нощното напикаване обикновено се възобновява, когато лекарствата се спрат, докато не отзвучи от само себе си на възраст, която е различна за всяко дете.
Недиференциран плеоморфен сарком
Недиференцираният плеоморфен сарком (UPS) е рядък вид рак, който започва предимно в меките тъкани на тялото. Меките тъкани свързват, поддържат и обграждат други структури на тялото.
UPS обикновено се появява в ръцете или краката. По-рядко може да се случи в областта зад коремните органи (ретроперитонеум).
Наименованието недиференциран плеоморфен сарком идва от начина, по който раковите клетки изглеждат под микроскоп. Недиференциран означава, че клетките не изглеждат като телесните тъкани, в които се развиват. Ракът се нарича плеоморфен, защото клетките растат в множество форми и размери.
Лечението зависи от местоположението на рака, но често включва операция, лъчелечение и медикаментозно лечение.
Преди недиференцираният плеоморфен сарком се е наричал малигнен фиброзен хистиоцитом.
Симптомите на недиференцирания плеоморфен сарком зависят от мястото на възникване на рака. Най-често той се среща в ръцете и краката, но може да се появи навсякъде в тялото.
Признаците и симптомите могат да включват:
- Растяща бучка или зона на подуване
- Ако се разрасне много, може да има болка, мравучкане и изтръпване.
- Ако се появи в ръката или крака, може да има подуване на дланта или стъпалото на засегнатия крайник.
- Ако се появи в корема, може да има болка, загуба на апетит и запек.
- Температура
- Загуба на тегло
Кога трябва да се потърси лекар?
Ако се появят постоянни признаци или симптоми, които са източник на безпокойство, трябва да се запише час за лекар.
Причини
Не е ясно какво причинява недиференцирания плеоморфен сарком. Лекарите знаят, че този рак започва, когато в клетката се появят промени в нейната ДНК. ДНК на клетката съдържа инструкциите, които ѝ казват какво да прави. Промените казват на клетката да се размножава бързо, създавайки маса от абнормни клетки (тумор). Клетките могат да навлязат и да унищожат близката здрава тъкан. С течение на времето раковите клетки могат да се откъснат и да се разпространят (метастазират) в други части на тялото, например в белите дробове и костите.
Диагностицирането на недиференциран плеоморфен сарком обикновено започва с преглед на симптомите и физически преглед. Този рак често се диагностицира, след като са изключени други видове рак.
Тестовете и процедурите могат да включват:
- Физически преглед. Лекарят задава въпроси за това кога са започнали симптомит и дали са се променили с течение на времето. Той преглежда областта, за да разбере по-добре размера и дълбочината на образуванието, дали то е свързано с близките тъкани и дали има признаци на подуване или увреждане на нервите.
- Образна диагностика. Лекарят може да препоръча образни изследвания, за да се направят снимки на засегнатата област и да се разбере повече за състоянието. Образните изследвания може да включват рентген, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс и позитронно-емисионна томография (ПЕТ).
Вземане на проба от тъкан за изследване (биопсия). За да постави окончателна диагноза, лекарят взема проба от туморната тъкан и я изпраща в лаборатория за изследване. В зависимост от конкретната ситуация пробата от тъкан може да бъде взета с игла, въведена през кожата, или по време на операция.
В лабораторията лекари, обучени да анализират телесни тъкани (патолози), изследват пробата, за да определят видовете клетки и дали има вероятност те да са агресивни. Тази информация помага да се изключат други видове рак и насочва лечението.
Определянето на вида на необходимата биопсия и спецификата на начина на нейното извършване изисква внимателно планиране от страна на медицинския екип. Лекарите трябва да извършат биопсията по начин, който няма да попречи на бъдещата операция за отстраняване на рака. Поради тази причина е препоръчитечна тя да бъде взета от специалисти с богат опит в лечението на саркоми на меките тъкани.
Лечението на недиференциран плеоморфен сарком обикновено включва операция за отстраняване на раковите клетки. Други възможности включват лъчетерапия и медикаментозно лечение (системни терапии), като химиотерапия, таргетна терапия и имунотерапия. Кое лечение е най-подходящо зависи от размера и местоположението на рака.
Хирургия
Когато е възможно, лекарите се опитват с операция да отстранят напълно саркома. Целта е да се отстранят ракът и част от здрава тъкан около него с възможно най-малко последици.
Когато ракът засяга ръцете и краката, хирурзите предпочитат да използват операции, щадящи крайниците. В някои случаи обаче може да се наложи ампутация на засегнатата ръка или крак. Преди операцията може да се препоръчат други лечения, като лъчетерапия и химиотерапия, за да се свие ракът, така че да е по-лесно да се отстрани, без да се ампутира засегнатият крайник.
Радиационна терапия
При лъчетерапията се използват мощни енергийни лъчи, като рентгенови лъчи или протони, за да се унищожат раковите клетки. Лъчетерапията може да бъде прилагана като:
- Външно лъчево облъчване. Този вид облъчване идва от машина, която се движи около пациента, докато той лежи на маса. Машината насочва лъчението към точно определени точки на тялото.
Радиацията може да се използва преди операция, за да се свие саркомът и да се улесни отстраняването му. Тя може да се приложи и след операцията, за да унищожи всички останали ракови клетки.
- Интраоперативна лъчева терапия (IORT). IORT се използва по време на операцията, непосредствено след като ракът е отстранен. Радиацията се насочва към зоната около мястото, където се е намирал ракът. Тази терапия може да се препоръча, ако ракът се намира в област, която затруднява пълното му отстраняване по време на операцията.
Химиотерапия
Химиотерапията е медикаментозно лечение, при което се използват химикали за унищожаване на раковите клетки. Тя може да се прилага чрез таблетки или през вена (интравенозно), или и по двата начина.
Химиотерапията най-често се използва за лечение на недиференциран плеоморфен сарком, който се връща след първоначалното лечение или който се разпространява в други части на тялото. Понякога тя се използва преди хирургична интервенция, за да се свие ракът, така че да се отстрани по-лесно по време на операцията.
Химиотерапията може да се комбинира и с лъчетерапия.
Таргетна лекарствена терапия
Таргетното лекарствено лечение се фокусира върху специфични аномалии, налични в раковите клетки. Чрез блокиране на тези аномалии то може да доведе до загиване на раковите клетки.
При недиференциран плеоморфен сарком таргетната лекарствена терапия може да се комбинира с химиотерапия.
Някои таргетни терапии действат само при хора, чиито ракови клетки имат определени генетични мутации. Раковите клетки могат да бъдат изследвани в лаборатория, за да се провери дали тези лекарства могат да помогнат.
Имунотерапия
Имунотерапията използва имунната система за борба с рака. Имунната система на тяло, която се бори с болестите, може да не атакува рака, защото раковите клетки произвеждат протеини, които им помагат да се скрият. Имунотерапията действа, като се намесва в този процес.
Лечението с имунотерапия обикновено е предназначено за хора с напреднал рак.
Непоносимост към алкохол
Непоносимостта към алкохола може да предизвика незабавни, неприятни реакции след употребата на алкохолни напитки. Най-често срещаните признаци и симптоми са запушен нос и зачервяване на кожата.
Тази непоносимост се дължи на генетично състояние, при което организмът не може да разгражда ефективно алкохола. Единственият начин да се предотвратят тези неприятни реакции е да се избягва прием на такива напитки.
Въпреки че не е истинска алергия, в някои случаи това, което изглежда като непоносимост към алкохол, може да е реакция на организма към съставка в алкохолната напитка – например химикали, зърнени храни или консерванти. Комбинирането на алкохол с някои лекарства също може да предизвика реакции.
Признаците и симптомите на непоносимост към алкохол или на реакция към съставки в спиртна напитка може да включват:
- Зачервяване на лицето
- Зачервени, сърбящи кожни подутини (копривна треска)
- Влошаване на вече съществуваща астма
- Течащ или запушен нос
- Ниско кръвно налягане
- Гадене и повръщане
- Диария
Кога трябва да се потърси лекар?
Леката непоносимост към алкохол или нещо друго в алкохолните напитки може да не изисква посещение при лекар. Просто трябва да се избягват алкохолните напитки, да се ограничи количеството им или да не се консумират определени видове от тях.
Ако обаче се появи сериозна реакция или силна болка, трябва да се потърси лекар. Час за преглед трябва да се запише и ако симптомите изглеждат свързани с алергия или лекарство, което се приема.
Причини
Алкохолната непоносимост се появява, когато организмът няма подходящите ензими за разграждане (метаболизиране) на токсините в алкохола. Това се дължи на наследствени (генетични) особености, които най-често се срещат при азиатците.
Други съставки, които често се срещат в алкохолните напитки, особено в бирата или виното, могат да предизвикат реакции на непоносимост. Те включват:
- Сулфити или други консерванти
- Химикали, зърнени храни или други съставки
- Хистамин – страничен продукт от ферментацията или пивоварството
В някои случаи реакциите могат да бъдат предизвикани от истинска алергия към зърнени култури като царевица, пшеница или ръж или към друго вещество в алкохолните напитки.
В редки случаи силната болка след употреба на алкохол е признак на по-сериозно заболяване, например лимфом на Ходжкин.
Освен физическия преглед, лекарят може да поиска и следните изследвания:
- Кожен тест. Кожният тест може да определи дали пациентът има алергия към нещо, което се съдържа в алкохолните напитки – например зърната в бирата. Кожата се убожда с малко количество от веществото, което би могло да предизвика реакцията. При алергия към тестваното вещество се появява подутина или друга кожна реакция.
- Кръвен тест. Кръвният тест може да измери реакцията на имунната система към дадено вещество, като провери количеството на антитела от алергичен тип в кръвта, известни като антитела на имуноглобулин Е. Кръвната проба се изпраща в лаборатория, за да се проверят реакциите към определени храни. Тези тестове обаче не винаги са точни.
Единственият начин да се избегнат симптомите на алкохолна непоносимост или алергична реакция е да се избягва алкохол, конкретната напитка или съставки, които причиняват проблема. При незначителна реакция антихистамините, които се продават без рецепта или по лекарско предписание, могат да помогнат за намаляване на симптомите, като сърбеж или уртикария.
Неспуснат тестис (крипторхизъм)
Неспуснатият тестис (крипторхизъм) е тестис, който преди раждането не се е преместил в правилната си позиция в кожната торбичка, висяща под пениса (скротум. Обикновено е засегнат само единият тестис, но в около 10 % от случаите и двата тестиса са неспуснати.
Неспуснатият тестис е рядко срещан като цяло, но често срещан сред момченцата, родени преждевременно.
В огромното мнозинство от случаите, в рамките на първите няколко месеца от живота, неспуснатият тестис сам се придвижва в правилната позиция. Ако това не се случи, тестисът може да бъде преместен в скротума чрез операция.
Основният признак е, че не се вижда или не усеща тестис в скротума.
Тестисите се образуват в корема по време на феталното развитие. През последните няколко месеца от нормалното развитие на плода те постепенно се спускат от корема през подобен на тръба проход в слабините (ингвинален канал) до скротума. При неспуснат тестис този процес спира или се забавя.
Кога трябва да се потърси лекар?
Неспуснатият тестис обикновено се открива, когато бебето се преглежда скоро след раждането. Ако детето има неспуснат тестис, трябва да се попита лекарят колко често ще трябва да се правят прегледи. Ако тестисът не се е преместил в скротума до 4-месечна възраст, проблемът вероятно няма да се разреши сам.
Лечението на неспуснатия тестис в бебешка възраст може да намали риска от усложнения в по-късен етап от живота, като безплодие и рак на тестисите.
Възможно е при по-големи момчета – от бебета до момчета в предтийнейджърска възраст, които при раждането са имали нормално спуснати тестиси, по-късно може да изглежда, че им „липсва“ тестис. Това състояние може да показва:
- Ретрактивен тестис, който се движи напред-назад между скротума и слабините и може лесно да бъде насочен с ръка в скротума по време на физически преглед. Това не е необичайно и се дължи на мускулен рефлекс в скротума.
- Възходящ или придобит неспуснат тестис, който се е „върнал“ в слабините и не може лесно да бъде насочен с ръка в скротума.
Ако бъдат забелязани каквито и да е промени в гениталиите на момчето или при опасения за неговото развитие, трябва да се направи консултация с лекар.
Причини
Не е известна точната причина за появата на неспуснат тестис. Комбинация от генетика, здравословно състояние на майката и други фактори на околната среда може да наруши хормоните, физическите промени и нервната дейност, които влияят върху развитието на тестисите.
Ако момчето има неспуснат тестис, лекарят му може да препоръча операция за диагностика и потенциално лечение:
- Лапароскопия. През малък разрез в корема се вкарва малка тръбичка, съдържаща камера. Лапароскопията се прави, за да се локализира вътрекоремният тестис.
Възможно е лекарят да успее да отстрани неспуснатия тестис по време на същата процедура, но в някои случаи може да се наложи допълнителна операция. Възможно е също така лапароскопията да не покаже наличие на тестис или да установи малък остатък от нефункционираща тестикуларна тъкан, който след това се отстранява.
- Отворена операция. В някои случаи може да се наложи директно изследване на корема или слабините чрез по-голям разрез.
След раждането, ако лекарят не може да открие никакви тестиси в скротума, той може да назначи допълнителни изследвания, за да определи дали става дума за неспуснати тестиси или тях изобщо ги няма. Някои състояния, които водят до липса на тестиси, могат да причинят сериозни медицински проблеми скоро след раждането, ако не бъдат диагностицирани и лекувани.
Образните изследвания, като ултразвук и ядрено-магнитен резонанс, обикновено не се препоръчват за диагностициране на неспуснат тестис.
Целта на лечението е да се придвижи неспуснатият тестис на правилното му място в скротума. Лечението преди навършване на 1 година може да намали риска от усложнения на неспуснатия тестис, като безплодие и рак на тестисите. Колкото по-рано се вземат мерки, толкова по-добре, но е препоръчително операцията да се извърши преди детето да навърши 18 месеца.
Хирургия
Неспуснатият тестис обикновено се коригира с операция. Хирургът внимателно придвижва тестиса в скротума и го зашива на мястото му (орхиопексия). Тази процедура може да се извърши с лапароскоп или с отворена операция.
Кога детето ще бъде оперирано зависи от редица фактори, като например здравословното му състояние и колко трудна може да бъде процедурата. Хирургът вероятно ще препоръча интервенцията да се извърши, когато детето е на около 6 месеца и преди да навърши 12 месеца. Ранното хирургично лечение изглежда намалява риска от по-късни усложнения.
В някои случаи тестисът може да е слабо развит, абнормен или с мъртва тъкан. Хирургът ще отстрани тази тъкан на тестиса.
Ако детето има и ингвинална херния, свързана с неспуснат тестис, хернията се отстранява по време на операцията.
След интервенцията хирургът ще наблюдава тестиса, за да се увери, че той продължава да се развива, функционира правилно и остава на мястото си. Наблюдението може да включва:
- Физически прегледи
- Ултразвукови изследвания на скротума
- Изследвания на нивата на хормоните
Хормонално лечение
Хормоналното лечение включва инжектиране на човешки хорион гонадотропин (HCG). Този хормон може да накара тестиса да се премести в скротума. Хормоналното лечение обикновено не се препоръчва, тъй като е много по-неефективно от операцията.
Други лечения
Ако детето няма един или два тестиса – защото единият или двата липсват или не са оцелели след операцията – може да се обмисли поставянето на тестикуларни протези за скротума, които могат да бъдат имплантирани в късна детска или юношеска възраст. Тези протези придават на скротума нормален вид.
Ако момчето няма нито един здрав тестис, педиатърът ще го насочи към специалист по хормоните (ендокринолог), за да се обсъди бъдещото хормонално лечение, което ще е необходимо, за да се стигне до пубертет и физическа зрялост.
Резултати
Орхиопексията – най-често срещаната хирургична процедура за коригиране на един неспуснат тестис, има почти 100-процентов успех. Плодовитостта при мъжете след операция с един неспуснат тестис е почти нормална, но спада до 65% при мъжете с два неспуснати тестиса. Хирургията може да намали риска от рак на тестисите, но не го елиминира.
Наследствени метаболитни нарушения
Наследствените метаболитни нарушения се отнасят до различни видове медицински състояния, причинени от генетични дефекти – най-често унаследени от двамата родители – които нарушават метаболизма на организма. Тези състояния могат да бъдат наречени също така вродени грешки в обмяната на веществата.
Метаболизмът е сложен набор от химични реакции, които тялото използва за поддържане на живота, включително за производство на енергия. Специални ензими разграждат храната или определени химикали, така че организмът да може да ги използва веднага за гориво или да ги складира. Също така определени химични процеси разграждат вещества, от които тялото вече не се нуждае, или произвеждат тези, които му липсват.
Когато тези химични процеси не функционират правилно поради недостиг на хормони или ензими, възниква метаболитно разстройство.
Наследствените метаболитни нарушения се разделят на различни категории в зависимост от конкретната субстанция и от това дали тя се натрупва във вредни количества (защото не може да бъде разградена), дали е твърде малко или липсва.
Съществуват стотици наследствени метаболитни нарушения, причинени от различни генетични дефекти. Примерите включват:
- Фамилна хиперхолестеролемия
- Болест на Гоше
- Синдром на Хънтър
- Болест на Крабе
- Болест на урината от кленов сироп
- Метахроматична левкодистрофия
- Митохондриална енцефалопатия, лактатна ацидоза, инсултоподобни епизоди (MELAS)
- Ниман-Пик
- Фенилкетонурия (PKU)
- Порфирия
- Болест на Тай-Сакс
- Болест на Уилсън
Някои метаболитни нарушения могат да бъдат диагностицирани чрез рутинни скринингови тестове, направени при раждането. Други се установяват едва след като детето или възрастният прояви симптоми на разстройство.
Лечението на наследствено метаболитно разстройство зависи от вида и тежестта на разстройството. Тъй като съществуват много видове наследствени метаболитни нарушения, препоръките за лечение могат да варират значително – от ограничения в храненето до трансплантация на черен дроб.
Ниско кръвно налягане (хипотония)
За ниско обикновено се счита кръвното налягане, чийто показания са по-малко от 90 милиметра живачен стълб (mm Hg) за горното число (систолично) или 60 mm Hg за долното число (диастолично). То може да не предизвиква забележими симптоми или да причинява замайване и припадък. Понякога може да бъде животозастрашаващо.
Причините за ниско кръвно налягане варират от дехидратация до сериозни медицински състояния. Откриването на точната причина е важно, за да може при нужда да се проведе лечение. Важно е обаче да се има предвид, че кръвно налягане, което е ниско за един, може да е нормално за друг.
Видовете ниско кръвно налягане включват:
- Ортостатична хипотония (постурална хипотония). Това е внезапно спадане на кръвното налягане при ставане от седнало положение или след залежаване. Причините за това са дехидратация, продължителна почивка на легло, бременност, някои медицински състояния и някои лекарства. Този вид ниско кръвно налягане е често срещано при по-възрастни хора.
- Постпрандиална хипотония. Това понижение на кръвното налягане се случва 1 до 2 часа след хранене. Най-вероятно е да засегне по-възрастни хора, особено тези с високо кръвно налягане или заболявания на автономната нервна система като болестта на Паркинсон. Приемането на малки, нисковъглехидратни ястия, пиенето на повече вода и избягването на алкохол може да помогне за намаляване на симптомите.
- Невромедиирана хипотония. Това е понижаване на кръвното налягане, което се случва след продължително стоене прав. Този вид ниско кръвно налягане засяга предимно млади хора и деца. Тя може да е резултат от неправилна комуникация между сърцето и мозъка.
- Атрофия на множество системи с ортостатична хипотония. Наричано още синдром на Шай-Дрейгър, това рядко заболяване засяга нервната система, която контролира неволевите функции като кръвното налягане, сърдечния ритъм, дишането и храносмилането. То се свързва с много високо кръвно налягане по време на легнало положение.
Симптомите на ниско кръвно налягане (хипотония) могат да включват:
- Замъглено или отслабващо зрение
- Замаяност или лесна уморяемост
- Припадане
- Умора
- Затруднена концентрация на вниманието
- Гадене
При някои хора ниското кръвно налягане може да е признак на основно здравословно състояние, особено когато спада внезапно или се появява със симптоми.
Внезапното спадане на кръвното налягане може да бъде опасно. Промяна от само 20 mm Hg – например спад от 110 mm Hg систолично на 90 mm Hg систолично – може да предизвика замаяност и припадък. Големите спадове, като тези, причинени от неконтролирано кървене, тежки инфекции или алергични реакции, могат да бъдат животозастрашаващи.
Екстремно ниското кръвно налягане може да доведе до състояние, известно като шок. Симптомите на шока включват:
- Объркване, особено при по-възрастни хора
- Студена, влажна кожа
- Намаляване на оцветяването на кожата (бледност)
- Бързо, плитко дишане
- Слаб и ускорен пулс
За да диагностицира ниското кръвно налягане (хипотония), лекарят ще направи физически преглед и ще зададе въпроси за медицинската история. Изследването включва измерване на кръвното налягане.
Тестове
Може да се направят и други изследвания, за да се определи причината за ниското кръвно налягане.
- Кръвни тестове. Кръвните тестове могат да помогнат за диагностициране на ниска кръвна захар (хипогликемия), висока кръвна захар (хипергликемия или диабет) или нисък брой червени кръвни клетки (анемия), като всички те могат да понижат кръвното налягане.
- Електрокардиограма (ЕКГ). Този бърз и безболезнен тест измерва електрическата активност на сърцето. По време на ЕКГ към гърдите, а понякога и към ръцете или краката, се прикрепят сензори (електроди). Жиците, прикрепени към сензорите, се свързват с апарат, който показва или разпечатва резултатите. ЕКГ показва колко бързо или бавно бие сърцето. Тя може да се използва за диагностициране на настоящ или предишен сърдечен удар.
- Тест с наклонена маса. Тестът с наклонена маса може да оцени как тялото реагира на промени в позицията. Той включва лежане върху маса, която е наклонена, за да се повдигне горната част на тялото. Това имитира движението от хоризонтално в изправено положение. Каишки задържат тялото на място. По време на теста се следи сърдечната честота и кръвното налягане.
Ниското кръвно налягане (хипотония) без симптоми или само с леки симптоми рядко изисква лечение. Ако то причинява симптоми, лечението зависи от причината. Например, ако е предизвикано от медикаменти, лекарят може да препоръча промяна или спиране на медикамента или намаляване на дозата му.
Ако не е ясно каква е причината за ниското кръвно налягане или не съществува лечение, целта е да се повиши кръвното налягане и да се намалят симптомите. В зависимост от възрастта, здравословното състояние и вида на ниското кръвно налягане има няколко начина да се постигне това:
- Употреба на повече сол. Експертите обикновено препоръчват ограничаване на солта (натрия), тъй като тя може да повиши кръвното налягане, понякога драстично, но за хората с ниско кръвно налягане тя може да е от полза. Твърде много натрий обаче може да доведе до сърдечна недостатъчност, особено при по-възрастни хора, затова е важно да се направи консултация с медицинско лице, преди да се увеличи количеството на солта.
- Прием на повече вода. Течностите увеличават обема на кръвта и помагат за предотвратяване на дехидратацията, като и двете са важни при лечението на хипотония.
- Носене на компресивни чорапи. Тези еластични чорапи обикновено се използват за облекчаване на болката и подуването на разширените вени. Те подобряват притока на кръв от краката към сърцето. Някои хора понасят по-добре еластичните коремни колани, отколкото компресионните чорапи.
- Лекарства. Налични са няколко медикамента за лечение на ниско кръвно налягане, което се появява при изправяне (ортостатична хипотония). Флудрокортизон например увеличава обема на кръвта. Той често се използва за лечение на ортостатична хипотония.
При продължителна (хронична) ортостатична хипотония може да бъде предписан мидодрин (Орватен) за повишаване на нивата на кръвното налягане при изправяне. Това лекарство намалява способността на кръвоносните съдове да се разширяват, което повишава кръвното налягане.
Ниско сексуално желание при жените
Сексуалните желания на жените естествено се променят през годините. Върховете и спадовете обикновено съвпадат с началото или края на една връзка или с големи промени в живота, като бременност, менопауза или болест. Някои медикаменти, използвани за лечение на разстройства на настроението, също могат да причинят ниско сексуално желание.
Ако липсата на интерес към секса е трайна или се връща и причинява личен дистрес, причината може да е състояние, наречено разстройство на сексуалния интерес/възбуда. Не е задължително обаче да е налице това медицинско състояние, за да се потърси помощ. Ако слабото сексуално влечение или намаленото желание за полов живот е източник на безпокойство, има промени в начина на живот и сексуални техники, които могат да помогнат, така че желанието да се появава по-често. Някои медикаменти също могат да дадат обещаващи резултати.
Случва се единият партньор по-рядко да има желание за секскуален контакт от другия. Това не означава непременно, че някой от двамата е извън нормата за хората на техния житейски етап, въпреки че различията могат да предизвикат дистрес.
Също така, дори сексуалното желание да е по-слабо, отколкото е било някога, връзката може да е по-силна от всякога. В крайна сметка не съществува магическо число, което да определя ниското сексуално желание. То е различно при различните жени.
Симптомите на ниското сексуално желание при жените включват:
- Липса на интерес към всякакъв вид сексуална активност, включително мастурбация
- Липса на сексуални фантазии или мисли или поява на такива само в редки случаи
- Притеснение от липсата на сексуална активност или фантазии
Ако ниското сексуално желание е източник на тревога, е добре да се говори с лекар. Решението може да бъде лесно, като например промяна на лекарството, което се приема, или лечение на хронично заболяване като високо кръвно налягане или диабет.
По дефиниция жени, при които често липсват сексуални мисли или желание и това им причинява личен дистрес, могат да бъдат диагностицирани с хипоактивно разстройство на сексуалното желание. Независимо дали пациентката се вписва в тази медицинска диагноза или не, лекарят може да потърси причините, поради които сексуалното ѝ желание не е толкова високо, колкото тя би искала, и да намери начини да ѝ помогне.
Освен че ще зададе въпроси за медицинската и сексуалната история, той може също така:
- Да извърши преглед на таза. По време на тазовия преглед лекарят може да провери за признаци на физически промени, допринасящи за ниското сексуално желание, като изтъняване на гениталните тъкани, вагинална сухота или зони, предизвикващи болка.
- Да препоръча изследвания. Лекарят може да назначи кръвни изследвания, за да провери нивата на хормоните и да провери за проблеми с щитовидната жлеза, диабет, висок холестерол и чернодробни нарушения.
- Да насочи към специалист. Специализиран консултант или сексуален терапевт може да успее да оцени по-добре емоционалните фактори и факторите на взаимоотношенията, които могат да причинят ниско сексуално желание.
Повечето жени се повлияват от комплексен терапевтичен подход, насочен към многобройните причини за това състояние. Препоръките могат да включват сексуално образоване, консултиране, а понякога и медикаментозна и хормонална терапия.
Сексуално образоване и консултиране
Разговорът с терапевт или консултант, опитен в решаването на сексуални проблеми, може да помогне при ниско сексуално влечение. Терапията често включва обучение за сексуалните реакции и техники. Терапевтът или консултантът вероятно ще препоръча материали за четене или упражнения за двойки. Консултациите за двойки, които са насочени към проблеми във взаимоотношенията, също могат да помогнат за повишаване на чувството за интимност и на желанието.
Лекарства
Лекарят ще иска да прегледа лекарствата, които пациентката приема, за да види дали някое от тях би могло да предизвиква странични ефекти върху либидото. Например антидепресанти като пароксетин (Paxil) и флуоксетин (Prozac, Sarafem) могат да понижат сексуалното желание. Преминаването към бупропион (Wellbutrin SR, Wellbutrin XL) – различен вид антидепресант – обикновено подобрява сексуалното желание и понякога се предписва на жени с разстройство на сексуалния интерес/възбуда.
Заедно с консултирането лекуващият лекар може да предпише медикамент, който да повиши либидото. Одобрените от американската Агенция по храните и лекарствата (FDA) варианти за жени в предменопауза включват:
- Флибансерин (Addyi) – хапче, което се приема веднъж дневно преди лягане. Страничните ефекти включват ниско кръвно налягане, замайване, гадене и умора. Пиенето на алкохол или приемът на флуконазол (Diflucan) – често използвано лекарство за лечение на вагинални гъбични инфекции, може да влоши тези нежелани реакции.
- Бремеланотид (Vyleesi) – инжекция, която пациентката сама си поставя точно под кожата в областта на корема или бедрото преди очаквана сексуална активност. Някои жени изпитват гадене при първото прилагане на тази тази инжекция, но обикновено при втората вече има подобрение. Други странични ефекти включват повръщане, зачервяване, главоболие и кожна реакция на мястото на инжектиране.
Тези медикаменти не са одобрени от американската Агенция по храните и лекарствата (FDA) за употреба при жени в постменопауза.
Хормонална терапия
Сухотата или свиването на влагалището – един от отличителните признаци на генитално-сексуалния синдром на менопаузата (GSM), може да създаде дискомфорт при сексуален контакт и на свой ред да намали желанието. Някои хормонални медикаменти, които имат за цел да облекчат симптомите на GSM, могат да помогнат, а преодоляването на физическия дискомфорт може да подобри желанието.
Възможните хормонални терапии включват:
– Естроген. Естрогенът се предлага под много форми, включително таблетки, пластири, спрейове и гелове. По-малки дози естроген се съдържат във вагинални кремове и бавноосвобождаващи се свещички или пръстен. Лекуващият лекар ще обяснни какви са рисковете и ползите от всяка форма. Естрогенът обаче няма да помогне при хипоактивно разстройство на сексуалното желание.
– Тестостерон. Мъжкият хормон тестостерон играе важна роля за женската сексуална функция, въпреки че се среща в много по-малки количества при жените. Тестостеронът не е одобрен от FDA за лечение на сексуална дисфункция при жените, но понякога се предписва, за да помогне за повишаване на намаленото либидо. Употребата на тестостерон при жени е спорна. Приемът му може да предизвика акне, прекомерно окосмяване, личностни промени или промени в настроението.
– Прастерон (Intrarosa). Този продукт се поставя във влагалището и доставя хормона дехидроепиандростерон (DHEA) директно в него, за да облекчи болезнения секс. Медикаментът се прилага редовно вечер за облекчаване на симптомите на умерена до тежка вагинална сухота, свързана с GSM.
– Осфемифен (Osphena). Приемано ежедневно, това хапче може да помогне за облекчаване на симптомите на болезнен секс при жени с умерена до тежка форма на GSM. Това лекарство не е одобрено при жени, които са имали рак на гърдата или при които има висок риск от развитие на рак на гърдата.
Нисък брой сперматозоиди
Когато в милилитър сперма има по-малко от 15 милиона сперматозоида, броят им се счита за по-нисък от нормалния. Състоянието се нарича още още олигоспермия. Пълната липса на сперматозоиди се нарича азооспермия.
Ниският брой сперматозоиди намалява вероятността един от сперматозоидите да оплоди яйцеклетката на партньорката. Въпреки това много мъже, които имат нисък брой сперматозоиди, все още могат да станат бащи.
Често причината за ниския брой сперматозоиди не се установява.
Причините могат да бъдат различни:
Медицински причини
Ниският брой сперматозоиди може да бъде причинен от редица здравословни проблеми и медицински лечения. Някои от тях включват:
- Варикоцеле
- Инфекция
- Проблеми с еякулацията
- Антитела, които атакуват сперматозоидите
- Тумори
- Неспуснати тестиси
- Хормонален дисбаланс
- Дефекти на каналчетата, които транспортират сперматозоидите
- Хромозомни дефекти
- Целиакия
- Някои лекарства
- Предишни операции
Фактори, свързани с околната среда
Производството или функцията на сперматозоидите могат да бъдат засегнати от прекомерното излагане на определени елементи на околната среда, включително:
- Промишлени химикали
- Тежки метали
- Радиация или рентгенови лъчи
- Прегряване на тестисите
Здраве, начин на живот и други причини
Други причини за нисък брой сперматозоиди включват:
- Употреба на наркотици
- Употреба на алкохол
- Тютюнопушене
- Емоционален стрес
- Депресия
- Затлъстяване
Броят на сперматозоидите може да е по-нисък и ако пробата е дадена скоро след предишна еякуалиця; ако не съдържа цялата отделена сперма; ако е отделена твърде скоро след заболяване или стресово събитие. Поради тази причина резултатите обикновено се основават на няколко проби, взети през определен период от време.
Основният признак за нисък брой сперматозоиди е невъзможността да се зачене дете. Възможно е да няма други очевидни признаци или симптоми. При някои мъже основен проблем, като например наследствена хромозомна аномалия, хормонален дисбаланс, разширени тестикуларни вени или състояние, което блокира преминаването на сперматозоидите, може да предизвика признаци и симптоми.
Симптомите за нисък брой сперматозоиди могат да включват:
- Проблеми със сексуалната функция – например ниско сексуално желание или трудности при поддържането на ерекция (еректилна дисфункция)
- Болка, подуване или бучка в областта на тестисите
- Намалено окосмяване по лицето или тялото или други признаци на хромозомна или хормонална аномалия
Специалистите препоръчват да се потърси лекарска помощ след едногодишни неуспешни опити за зачеване на дете.
Когато се потърси лекар поради невъзможност за зачеване на дете, той ще се опита да установи основната причина. Дори ако специалистът смята, че проблемът е в ниския брой сперматозоиди, препоръчително е да се прегледа и партньорката, за да се изключат потенциални фактори и да се определи дали може да са наложителни техники за асистирана репродукция.
Общ физически преглед и медицинска анамнеза
Той включва преглед на гениталиите и задаване на въпроси за всякакви наследствени състояния, хронични здравословни проблеми, заболявания, наранявания или операции, които биха могли да повлияят на плодовитостта. Лекарят може да попита и за сексуалните навици и сексуалното развитие на пациентка.
Спермален анализ
Ниският брой сперматозоиди се диагностицира при извършване на спермален анализ. Броят на сперматозоидите обикновено се определя, като спермата се изследва под микроскоп, за да се види колко сперматозоиди се появяват в квадратчетата на решетка. В някои случаи за измерването може да се използва компютър.
Нови сперматозоиди се произвеждат непрекъснато в тестисите и узряването им отнема около 42 до 76 дни, така че актуалният анализ на спермата отразява състоянието, в което пациентът е бил през последните три месеца. Всички положителни промени, които междувременно са били направени, ще се проявят едва след няколко месеца.
Една от най-честите причини за нисък брой сперматозоиди е непълното или неправилно събиране на проба от сперматозоиди. Броят на сперматозоидите също често се колебае. Поради тези фактори повечето лекари проверяват две или повече проби от сперма с течение на времето, за да гарантират съотвествие между тях.
За да се гарантира правилното събиране на пробата, лекар ще препоръча на пациента:
- Да събере цялата сперма в контейнера и да се увери, че част от нея не се разпилява извън него
- Да се въздържа от еякулация в продължение на два до седем дни преди даване на пробата
- Да даде втора проба поне две седмици след първата
- Да избягваупотребата на лубриканти, тъй като тези продукти могат да повлияят на подвижността на сперматозоидите
Резултати от анализа на спермата
Нормалната плътност на сперматозоидите варира от 15 милиона до над 200 милиона сперматозоида на милилитър сперма. Смята се, че един мъж има нисък брой сперматозоиди, ако има по-малко от 15 милиона сперматозоида на милилитър или по-малко от 39 милиона сперматозоида общо на еякулат.
Шансът за забременяване на партньорката намалява с намаляването на броя на сперматозоидите. При някои мъже в спермата изобщо няма сперматозоиди. Това е известно като азооспермия.
В репродукцията участват много фактори и броят на сперматозоидите в спермата е само един от тях. Някои мъже с нисък брой сперматозоиди успешно стават бащи. При други случаи мъже с нормален брой сперматозоиди не могат да създадат поколение. Дори и при наличие на достатъчно сперматозоиди, за постигане на бременност са важни и други фактори, включително нормалното движение (подвижност) на сперматозоидите.
Други тестове
В зависимост от първоначалните резултати лекарят може да препоръча допълнителни изследвания, за да открие причината за ниския брой сперматозоиди и други възможни причини за мъжкото безплодие. Те могат да включват:
- Ултразвук на скротума. Този тест използва високочестотни звукови вълни, за да огледа тестисите и поддържащите ги структури.
- Хормонално изследване. Лекарят може да препоръча кръвен тест за определяне на нивото на хормоните, произвеждани от хипофизата и тестисите, които играят ключова роля в сексуалното развитие и производството на сперматозоиди.
- Изследване на урината след еякулация. Сперматозоидите в урината могат да показват, че сперматозоидите се придвижват обратно в пикочния мехур, вместо да излязат от пениса по време на еякулацията (ретроградна еякулация).
- Генетични тестове. Когато концентрацията на сперматозоиди е изключително ниска, може да става въпрос за генетични причини. Кръвен тест може да разкрие дали има фини промени в Y хромозомата – признаци на генетична аномалия. Генетично изследване може да се назначи и за диагностициране на различни вродени или наследствени синдроми.
- Тестикуларна биопсия. Това изследване включва вземане на проби от тестиса с помощта на игла. Резултатите от тестикуларната биопсия могат да покажат дали производството на сперматозоиди е нормално. Ако то е нормално, вероятно е ниският брой на сперматозоидите да е причинен от запушване или друг проблем с транспортирането им. Този тест обаче обикновено се използва само в определени ситуации и не се препоръчва често за диагностициране на причината за безплодието.
- Тестове за антиспермални антитела. Тези тестове се използват за проверка на имунни клетки (антитела), които атакуват сперматозоидите и засягат способността им да функционират.
- Специализирани тестове за функцията на сперматозоидите. Редица тестове могат да се използват, за да се провери колко добре оцеляват сперматозоидите след еякулация, колко добре могат да проникнат в яйцеклетката и дали има някакъв проблем с прикрепването им към яйцеклетката. Тези тестове се извършват рядко и често не променят значително препоръките за лечение.
- Трансректален ултразвук. С него се преглежда простатата и се проверява за запушване на тръбите, по които се пренася спермата (еякулационни канали и семенни везикули).
Медицинските подходи при нисък брой сперматозоиди включват:
- Хирургия. Например варикоцелето често може да бъде коригирано по хирургичен път, а запушеният семепровод може да бъде коригиран. Предишни вазектомии могат да бъдат премахнати. В случаите, когато в еякулата няма сперматозоиди, сперматозоидите често могат да бъдат извлечени директно от тестисите или епидидима с помощта на техники за извличане на сперматозоиди.
- Лечение на инфекции. Антибиотиците могат да излекуват инфекция на репродуктивния тракт, но това невинаги възстановява плодовитостта.
- Лечение на проблеми с половото общуване. Медикаменти или консултации могат да помогнат за подобряване на плодовитостта при състояния като еректилна дисфункция или преждевременна еякулация.
- Хормонални лечения и медикаменти. Лекуващият лекар може да препоръча хормоналнозаместителна терапия или лекарства в случаите, когато безплодието е причинено от високи или ниски нива на определени хормони или проблеми с начина, по който организмът използва хормоните.
- Асистирана репродуктивна технология (АРТ). Лечението чрез АРТ включва получаване на сперматозоиди чрез нормална еякулация, хирургично извличане или от донори, в зависимост от конкретната ситуация и желанията на пациента. След това те се вкарват в женския генитален тракт или се използват за ин витро оплождане или интрацитоплазмено инжектиране на сперматозоиди.