Остър коронарен синдром
Остър коронарен синдром е термин, използван за описание на редица състояния, свързани с внезапно намален приток на кръв към сърцето. Едно от тези състояния е инфарктът на миокарда (миокарден инфаркт) – когато клетъчната смърт води до увреждане или разрушаване на сърдечната тъкан. Дори когато острият коронарен синдром не причинява клетъчна смърт, намаленият кръвоток променя работата на сърцето и е признак за висок риск от сърдечен удар.
Острият коронарен синдром често причинява силна болка в гърдите или дискомфорт. Той е спешен медицински случай, който изисква бърза диагностика и грижи. Целите на лечението включват подобряване на кръвния поток, лечение на усложненията и предотвратяване на бъдещи проблеми.
Признаците и симптомите на острия коронарен синдром обикновено започват внезапно.
Те включват:
Болка в гърдите (стенокардия) или дискомфорт, често описван като болезненост, натиск, стягане или парене.
Болка, разпространяваща се от гърдите към раменете, ръцете, горната част на корема, гърба, врата или челюстта
Гадене или повръщане
Стомашно разстройство
Недостиг на въздух (диспнея)
Внезапно, силно изпотяване (диафореза)
Лека умора, замайване или припадък
Необичайна или необяснима умора
Чувство на безпокойство или страх
Най-честият симптом е болка или дискомфорт в гърдите. Въпреки това признаците и симптомите могат да варират значително в зависимост от възрастта, пола и други медицински състояния. При жените, по-възрастните и хората с диабет е по-вероятно наличие на признаци и симптоми без болка или дискомфорт в гърдите.
Кога трябва да се потърси лекар?
Пациентите с остър коронарен синдром се нуждаят от спешна медицинска помощ. Болката в гърдите или дискомфортът могат да бъдат признак на редица животозастрашаващи състояния. Пациентът не трябва да шофира сам до болницата.
При наличие на признаци или симптоми, свързани с остър коронарен синдром, лекарят в спешното отделение вероятно ще назначи няколко изследвания. Те включват:
– Електрокардиограма (ЕКГ). Електродите, прикрепени към кожата, измерват електрическата активност на сърцето. Абнормните или нередовни импулси могат да означават, че сърцето не работи правилно поради липса на кислород. Определени модели в електрическите сигнали могат да покажат общото местоположение на блокажа. Тестът може да бъде повторен няколко пъти.
– Кръвни тестове. Някои ензими могат да бъдат открити в кръвта, ако клетъчната смърт е довела до увреждане на сърдечната тъкан. Положителен резултат показва сърдечен удар.
Информацията от тези два теста, заедно с признаците и симптомите, се използва за поставяне на основната диагноза остър коронарен синдром. Тя е важна за лекаря, за да определи дали състоянието може да бъде класифицирано като сърдечен пристъп или нестабилна стенокардия.
Могат да бъдат направени и други изследвания, за да се научи повече за състоянието на пациента и да се изключат други причини за симптомите. Резултатите от тях могат да помогнат на лекаря за определяне на диагнозата и на персонализирано лечение.
– Коронарна ангиография. Тази процедура използва рентгенови изображения, за да види кръвоносните съдове на сърцето. Дълга, малка тръбичка (катетър) се прокарва през артерия, обикновено в ръката или слабините, до артериите в сърцето. През тръбата в артериите се влива багрило. Поредица от рентгенови снимки показва как багрилото се движи през артериите, като разкрива евентуални запушвания или стеснения. Катетърът може да се използва и за лечебни процедури.
Ехокардиограма. При ехокардиографията се използват звукови вълни, насочени към сърцето от устройство, подобно на пръчка, за да се получи изображение на сърцето в реално време. Ехокардиографията може да помогне да се определи дали сърцето изпомпва правилно.
– Изследване на миокардна перфузия. Това изследване показва колко добре преминава кръвта през сърдечния мускул. В кръвта се инжектира малко, безопасно количество радиоактивно вещество. Специална камера прави снимки на пътя на веществото през сърцето. Снимките показват на лекаря дали през сърдечния мускул преминава достатъчно кръв и къде кръвотокът е намален.
– Компютърна томографска ангиография. При компютърната томографска ангиография се използва специализирана рентгенова технология, която може да създаде множество изображения – напречни двуизмерни срезове – на сърцето. Тези изображения могат да открият стеснени или блокирани коронарни артерии.
– Стрес тест. Стрес тестът показва колко добре работи сърцето, когато пациентът прави физически упражнения. В някои случаи може да бъде даден медикамент, който да повиши сърдечната честота, вместо да се правят упражнения. Този тест се прави само когато няма признаци на остър коронарен синдром или друго животозастрашаващо състояние на сърцето и когато пациентът е в покой. По време на стрес теста може да се използват ЕКГ, ехокардиограма или образно изследване на миокардната перфузия, за да се види колко добре работи сърцето.
Непосредствените цели на лечението на острия коронарен синдром са:
Облекчаване на болката
Подобряване на кръвния поток
Възстановяване на сърдечната функция възможно най-бързо и по най-добрия начин
Дългосрочните цели на лечението са подобряване на цялостната функция на сърцето, управление на рисковите фактори и намаляване на риска от сърдечен удар. За постигането на тези цели може да се използва комбинация от лекарства и хирургични процедури.
Лекарства
В зависимост от диагнозата, лекарствата за спешна или текуща помощ (или и за двете) могат да включват следното:
Тромболитици (средства за разбиване на съсиреци) – помагат за разтваряне на кръвен съсирек, който блокира артерия.
Нитроглицерин – подобрява притока на кръв чрез временно разширяване на кръвоносните съдове.
Антитромбоцитни лекарства – помагат да се предотврати образуването на кръвни съсиреци и включват аспирин, клопидогрел (Plavix), прасугрел (Effient) и други.
Бета-блокери – помагат за отпускане на сърдечния мускул и забавяне на сърдечната честота. Те намаляват натоварването на сърцето и понижават кръвното налягане. Примери за това са метопролол (Lopressor, Toprol-XL) и надолол (Corgard).
Инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим (АСЕ) – разширяват кръвоносните съдове и подобряват притока на кръв, което позволява на сърцето да работи по-добре. Те включват лизиноприл (Prinivil, Zestril), беназеприл (Lotensin) и други.
Ангиотензин рецепторни блокери (ARB) – помагат за контролиране на кръвното налягане и включват ирбесартан (Avapro), лосартан (Cozaar) и някои други.
Статини – намаляват количеството на холестерола, който се движи в кръвта, и могат да стабилизират отлаганията на плаки, като намаляват вероятността те да се разкъсат. Статините включват аторвастатин (Lipitor), симвастатин (Zocor, Flolipid) и няколко други.
Хирургия и други процедури
Лекарят може да препоръча една от тези процедури за възстановяване на притока на кръв към сърдечните мускули:
– Ангиопластика и стентиране. При тази процедура лекарят поставя дълга, малка тръбичка (катетър) в запушената или стеснена част на артерията. През катетъра към стеснения участък се прокарва тел с ненадут балон. След това балонът се надува, като отваря артерията чрез притискане на плаковите отлагания към стените ѝ. Обикновено в артерията се оставя мрежеста тръба (стент), която помага за поддържане на отворената артерия.
– Коронарна байпасна хирургия. При тази процедура хирургът взема парче кръвоносен съд (трансплантат) от друга част на тялото и създава нов път за кръвта, който заобикаля блокираната коронарна артерия.
Остър вял миелит (AFM)
Острият вял миелит (AFM) е рядко, но сериозно заболяване, което засяга гръбначния мозък. То може да причини внезапна слабост в ръцете или краката, загуба на мускулен тонус и загуба на рефлекси. Състоянието засяга предимно малки деца.
Преди да развият симптоми на остър вял миелит повечето деца имат в продължение на една до четири седмици леко респираторно заболяване или температура, причинени от вирусна инфекция
При наличие на симптоми на остър вял миелит, незабавно трябва да се потърси медицинска помощ. Симптомите могат да се развият бързо. Необходима е хоспитализация и понякога се налага поставянето на вентилатор за поддържане на дишането.
Епидемиите обикновено се появяват между август и ноември.
Най-често срещаните признаци и симптоми на острия вял миелит включват:
Внезапна слабост на ръцете или краката
Внезапна загуба на мускулен тонус
Внезапна загуба на рефлекси
Други възможни признаци и симптоми включват:
Затруднено движение на очите или увиснали клепачи
Увисване на лицето или слабост
Затруднено преглъщане или неясен говор
Болки в ръцете, краката, врата или гърба
Нечестите симптоми могат да включват:
Изтръпване или мравучкане
Невъзможност за отделяне на урина
Тежките симптоми включват дихателна недостатъчност, която се дължи на отслабването на мускулите, участващи в дишането. Възможно е също така да настъпят животозастрашаващи промени в телесната температура и нестабилност на кръвното налягане.
Кога трябва да се потърси лекар?
При наличие на изброените по-горе симптоми трябва незабавно да се потърси медицинска помощ.
За да диагностицира острия вял миелит, лекарят започва с подробна медицинска анамнеза и физически преглед. Той може да препоръча:
Изследване на нервната система. Лекарят изследва местата по тялото, където пациентът изпитва слабост, има слаб мускулен тонус и намалени рефлекси.
Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР). Това образно изследване позволява на лекаря да разгледа главния и гръбначния мозък.
Лабораторни изследвания. Лекарят може да вземе проби от течността около главния и гръбначния мозък (цереброспинална течност), респираторна течност, кръв и изпражнения за лабораторни изследвания.
Проверка на нервите. Този тест може да провери колко бързо се движи електрическият импулс през нервите и реакцията на мускулите на сигналите от нервите.
Острият вял миелит може да бъде труден за диагностициране, тъй като има много от симптомите, характерни за други неврологични заболявания, като синдрома на Гилен-Баре, например. Тези тестове могат да помогнат за разграничаването на острия вял миелит от други състояния.
Към момента няма специфично лечение за острия вял миелит. Лечението е насочено към овладяване на симптомите.
Лекар, който е специализиран в лечението на заболявания на главния и гръбначния мозък (невролог), може да препоръча физиотерапия или трудова терапия, за да се помогне при слабост на ръцете или краката. Ако физиотерапията започне в началната фаза на заболяването, тя може да подобри дългосрочното възстановяване.
Лекарят може да препоръча и лечение с имуноглобулин, който съдържа здрави антитела от здрави донори, лекарства, които понижават възпалението в организма (кортикостероиди) или антивирусни лекарства. Възможно е да предпише лечение, при което се отстранява и замества кръвната плазма (плазмен обмен). Не е ясно обаче дали тези лечения имат някакви ползи.
Понякога се правят операции за прехвърляне на нерви и мускули, за да се подобри функцията на крайниците.
Остра бъбречна недостатъчност
Остра бъбречна недостатъчност настъпва, когато бъбреците внезапно се окажат неспособни да филтрират отпадните продукти от кръвта. Когато бъбреците изгубят способността си да филтрират, може да се натрупат опасни количества отпадъци и химическият състав на кръвта да се наруши.
Острата бъбречна недостатъчност, наричана още остра ренална недостатъчност или остро бъбречно увреждане, се развива бързо, обикновено за по-малко от няколко дни. Тя се среща най-често при хора, които вече са хоспитализирани, особено при критично болни, които се нуждаят от интензивни грижи.
Острата бъбречна недостатъчност може да бъде фатална и изисква интензивно лечение. Тя обаче е обратима. Пациентите, които иначе са в добро здравословно състояние, могат да възстановят нормалната или почти нормална бъбречна функция.
Признаците и симптомите на острата бъбречна недостатъчност могат да включват:
Намалено отделяне на урина, въпреки че понякога отделянето на урина остава нормално
Задържане на течности, което води до подуване на краката, глезените или стъпалата
Задух
Умора
Объркване
Гадене
Слабост
Нередовен сърдечен ритъм
Болка или натиск в гърдите
Припадъци или кома в тежки случаи
Понякога острата бъбречна недостатъчност не предизвиква признаци или симптоми и се открива чрез лабораторни изследвания, направени по друга причина.
Кога трябва да се потърси лекар?
При наличие на признаци или симптоми на остра бъбречна недостатъчност незабавно трябва да се потърси спешна помощ.
Ако признаците и симптомите предполагат остра бъбречна недостатъчност, лекарят може да препоръча определени изследвания и процедури, за да потвърди диагнозата. Те могат да включват:
Измерване на количеството урина. Измерването на количеството урина, което пациентът отделя за 24 часа, може да помогне на лекаря да определи причината за бъбречната недостатъчност.
Изследвания на урината. Анализирането на проба от урина (уринен анализ) може да разкрие аномалии, които предполагат бъбречна недостатъчност.
Кръвни изследвания. Проба от кръвта може да разкрие бързо повишаващи се нива на урея и креатинин – две вещества, използвани за измерване на бъбречната функция.
Образни изследвания. Възможни са образни изследвания, като ултразвук и компютърна томография, за да се видят бъбреците.
Бъбречна биопсия.
Лечението на остра бъбречна недостатъчност обикновено изисква болничен престой. Повечето хора с тази диагноза вече са хоспитализирани. Продължителността на болничния престой зависи от причината за острата бъбречна недостатъчност и от това колко бързо се възстановяват бъбреците.
В някои случаи е възможно възстановяване у дома.
Лечение на основната причина за бъбречното увреждане
Лечението на остра бъбречна недостатъчност включва установяване на заболяването или травмата, които първоначално са увредили бъбреците. Възможностите за лечение зависят от причината за бъбречната недостатъчност.
Лечение на усложненията, докато бъбреците се възстановят
Лекарят работи и за предотвратяване на усложнения и дава време на бъбреците да се възстановят. Лечението, което помага за предотвратяване на усложнения, включва:
– Лечение за балансиране на количеството течности в кръвта. Ако острата бъбречна недостатъчност е причинена от липсата на течности в кръвта, може да се препоръча интравенозно (IV) приемане на течности. В други случаи острата бъбречна недостатъчност може да доведе до натрупване на твърде много течности, в резултат на което се получава подуване на ръцете и краката. В тези случаи може да се препоръча прием на диуретици, които да накарат тялото да изхвърли допълнителните течности.
– Лекарства за контролиране на калия в кръвта. Ако бъбреците не филтрират правилно калия от кръвта, лекарят може да предпише калций, глюкоза или натриев полистирен сулфонат (Кионекс), за да предотврати натрупването на високи нива на калий. Твърде много калий в кръвта може да причини опасен нарушен сърдечен ритъм (аритмия) и мускулна слабост.
– Лекарства за възстановяване на нивата на калций в кръвта. Ако нивата на калций в кръвта спаднат твърде ниско, лекарят може да препоръча инфузия на калций.
– Диализа за отстраняване на токсините от кръвта. Ако в кръвта се натрупат токсини, може да се наложи временна хемодиализа, която да помогне за отстраняването на токсините и излишните течности от тялото, докато бъбреците се излекуват. Диализата може също да помогне за отстраняване на излишния калий от организма. По време на диализата машина изпомпва кръвта от тялото през изкуствен бъбрек (диализатор), който филтрира отпадъците. След това кръвта се връща обратно в тялото.
Остра чернодробна недостатъчност
Остра чернодробна недостатъчност е загуба на чернодробната функция, която настъпва бързо – за дни или седмици – обикновено при човек, който няма предшестващо чернодробно заболяване. Най-често тя се причинява от вирус на хепатит или лекарства, като ацетаминофен. Острата чернодробна недостатъчност е по-рядко срещана от хроничната чернодробна недостатъчност, която се развива по-бавно.
Острата чернодробна недостатъчност, известна още като фулминантна чернодробна недостатъчност, може да причини сериозни усложнения, включително кървене и повишено налягане в мозъка. Това е спешно медицинско състояние, което изисква хоспитализация.
В зависимост от причината, острата чернодробна недостатъчност понякога може да бъде преодоляна с лечение. В много ситуации обаче единственото лечение може да бъде чернодробна трансплантация.
Признаците и симптомите на острата чернодробна недостатъчност могат да включват:
Пожълтяване на кожата и очните ябълки (жълтеница)
Болка в горната дясна част на корема
Подуване на корема (асцит)
Гадене
Повръщане
Общо усещане за неразположение
Дезориентация или объркване
Сънливост
Дъх с горчив или сладникав мирис
Треперене
Кога трябва да се потърси лекар?
Острата чернодробна недостатъчност може да се развие бързо при иначе здрав човек и е животозастрашаваща. При внезапно пожълтяване на очите или кожата, чувствителност в горната част на корема или необичайни промени в психическото състояние, характера или поведението, незабавно трябва да се потърси лекарска помощ.
Тестовете и процедурите, използвани за диагностициране на остра чернодробна недостатъчност, включват:
Кръвни тестове. Кръвните тестове се правят, за да се определи колко добре работи черният дроб. Тестът за протромбиново време измерва колко време е необходимо на кръвта да се съсири. При острата чернодробна недостатъчност кръвта не се съсирва толкова бързо, колкото трябва.
Образни изследвания. Лекарят може да препоръча ултразвуково изследване, за да разгледа черния дроб. Такова изследване може да покаже увреждане и да помогне за определяне на причината за проблемите. Лекарят може също така да препоръча компютърна томография (КТ) на корема или ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), за да разгледа черния дроб и кръвоносните съдове. С тези изследвания може да се търсят определени причини за остра чернодробна недостатъчност, като синдром на Budd-Chiari или тумори. Те може да се използват, ако лекарят подозира проблем, а ултразвуковите изследвания са отрицателни.
Изследване на чернодробна тъкан (чернодробна биопсия). Тъй като хората с остра чернодробна недостатъчност са изложени на риск от кървене по време на биопсията, може да се извърши трансюгуларна чернодробна биопсия. Тази процедура включва направата на малък разрез от дясната страна на шията. След това тънка тръбичка (катетър) се вкарва във вената на шията, през сърцето и във вената, излизаща от черния дроб. След това през катетъра се прокарва игла, за да се вземе проба от чернодробна тъкан.
Хората с остра чернодробна недостатъчност често се лекуват в интензивното отделение на болницата, където при необходимост може да се извърши чернодробна трансплантация. Лекарят може да се опита да лекува самото чернодробно увреждане, но в много случаи лечението включва овладяване на усложненията и даване на време на черния дроб да се излекува.
Лечението на острата чернодробна недостатъчност може да включва:
– Лекарства за отстраняване на отравяния. Острата чернодробна недостатъчност, причинена от предозиране с ацетаминофен, се лекува с лекарство, наречено ацетилцистеин. Това лекарство може да помогне и за лечението на други причини за остра чернодробна недостатъчност. Отравяния с гъби и други отравяния също могат да се лекуват с лекарства, които обръщат действието на токсина и могат да намалят увреждането на черния дроб.
– Трансплантация на черен дроб. Когато острата чернодробна недостатъчност не може да бъде преодоляна, единственото лечение може да бъде чернодробна трансплантация. По време на чернодробната трансплантация хирургът отстранява увредения черен дроб и го заменя със здрав черен дроб от донор.
Лекарите работят и за овладяване на симптомите и ще се опитат да предотврати усложненията, причинени от острата чернодробна недостатъчност. Грижите за пациента могат да включват:
– Облекчаване на налягането, причинено от излишната течност в мозъка. Мозъчният оток, причинен от острата чернодробна недостатъчност, може да увеличи налягането върху мозъка. Има лекарства, които могат да помогнат за намаляване на натрупването на течност в мозъка.
– Изследвания за инфекции. За целта се правят тестове на кръв и урина. При наличие на инфекции, се предписва съответно лечение.
– Предотвратяване на тежко кървене. Лекуващият лекар може да предпише лекарства за намаляване на риска от кървене. При загуба на много кръв може да бъдат направени изследвания, за да се открие източникът за това. Може да се наложи преливане на кръв.
Бъдещи лечения
Учените продължават да изследват нови методи за лечение на остра чернодробна недостатъчност, особено такива, които биха могли да намалят или отложат необходимостта от чернодробна трансплантация. Въпреки че се проучват няколко потенциални бъдещи лечения, те все още са експериментални и е възможно да не са достъпни.
Сред методите, които се проучват, са:
– Изкуствени чернодробни апарати. Машината ще върши работата на черния дроб, подобно на диализата, която помага, когато бъбреците спрат да работят. Изследват се много различни видове устройства. Изследванията показват, че някои, но не всички, устройства могат да подобрят преживяемостта. Добре контролирано проучване в няколко центъра показва, че система, наречена екстракорпорална система за подпомагане на черния дроб, помага на някои хора с остра чернодробна недостатъчност да оцелеят без трансплантация. Лечението се нарича още високообемна плазмена обмяна. За тази терапия обаче са необходими допълнителни проучвания.
– Трансплантация на хепатоцити. Трансплантирането само на чернодробни клетки – а не на целия орган – може временно да отложи необходимостта от чернодробна трансплантация. В някои случаи то може да доведе до пълно възстановяване. Недостигът на качествени донорски черни дробове е ограничил използването на това лечение.
– Спомагателна чернодробна трансплантация. Тази процедура включва отстраняване на малко парче от черния дроб и замяната му с присадка с подобен размер. Това позволява на собствения черен дроб да се регенерира, без да са необходими имуносупресивни лекарства. Понастоящем спомагателната чернодробна трансплантация е трудна процедура, която се нуждае от повече време, за да бъде оценена.
– Ксенотрансплантация. При този вид трансплантация човешкият черен дроб се заменя с такъв от животински или друг нечовешки източник. Преди няколко десетилетия лекарите извършиха експериментални чернодробни трансплантации с използване на свински черен дроб, но резултатите бяха разочароващи. Напредъкът в имунната и трансплантационната медицина обаче накара изследователите отново да обмислят това лечение. То може да помогне за осигуряване на подкрепа за чакащите за трансплантация на човешки черен дроб.
Отравяне с въглероден оксид
Отравяне с въглероден оксид се получава, когато въглеродният оксид се натрупа в кръвта. Когато във въздуха има твърде много от това вещество, организмът замества кислорода в червените кръвни клетки с него. Това може да доведе до сериозно увреждане на тъканите или дори до смърт.
Въглеродният оксид е безцветен газ без мирис и вкус, който се получава при изгаряне на бензин, дърва, пропан, дървени въглища или друго гориво. Неправилно вентилираните уреди и двигатели, особено в уплътнени или затворени помещения, могат да позволят натрупването на въглероден оксид до опасни нива.
При съмнение за отравяне с въглероден оксид, трябва да се излезе веднага на чист въздух и да се потърси спешна медицинска помощ.
Признаците и симптомите на отравяне с въглероден оксид може да включват:
Тъпа болка в главата
Слабост
Замайване
Гадене или повръщане
Задух
Объркване
Замъглено зрение
Загуба на съзнание
Отравянето с въглероден оксид може да бъде особено опасно за хора, които спят или са в нетрезво състояние. Те могат да получат необратимо увреждане на мозъка или дори да умрат, преди някой да разбере, че има проблем.
Кога трябва да се потърси лекар?
Предупредителните признаци за отравяне с въглероден оксид могат да бъдат незабележими, но състоянието е животозастрашаващо и изисква спешна медицинска помощ. Дори и при най-малко съмнение незабавно трябва да се отиде в „Спешна помощ“.
При пациенти, приети в спешното отделение със съмнение за отравяне с въглероден оксид, лечението започва незабавно. За да потвърди диагнозата, лекарят може да изследва проба от кръвта за въглероден оксид.
В болницата лечението може да включва:
Дишане на чист кислород през маска, поставена върху носа и устата. Това помага на кислорода да достигне до органите и тъканите. Ако пациентът не може да диша самостоятелно, дишането може да се извършва от апарат (вентилатор).
Престой в кислородна камера под налягане. В много случаи се препоръчва хипербарна кислородна терапия. Тази терапия включва дишане на чист кислород в камера, в която налягането на въздуха е около два до три пъти по-високо от нормалното. Това ускорява заместването на въглеродния оксид в кръвта с кислород.
Хипербарната кислородна терапия може да се използва в случаи на тежко отравяне с въглероден оксид. Тя помага за защита на сърдечната и мозъчната тъкан, които са особено уязвими към увреждане от отравяне с въглероден оксид. Хипербарната кислородна терапия може да се препоръча и на бременни жени, тъй като неродените бебета са по-податливи на увреждане от отравяне с въглероден оксид.
Остра миелогенна левкемия
Острата миелогенна левкемия (ОМЛ) е рак на кръвта и костния мозък – гъбестата тъкан в костите, в която се образуват кръвните клетки.
Думата остра в наименованието на заболяването обозначава бързото развитие на болестта. Нарича се миелогенна левкемия, защото засяга група бели кръвни клетки, наречени миелоидни клетки, които нормално се развиват в различните видове зрели кръвни клетки, като червени кръвни клетки, бели кръвни клетки и тромбоцити.
Острата миелогенна левкемия е известна още като остра миелоидна левкемия, остра миелобластна левкемия, остра гранулоцитна левкемия и остра нелимфоцитна левкемия.
Общите признаци и симптоми на ранните етапи на острата миелогенна левкемия могат да наподобяват тези на грип или други общи заболявания. Те включват:
- Температура
- Болки в костите
- Летаргия и умора
- Задух
- Бледа кожа
- Чести инфекции
- Лесно образуване на синини
- Необичайно кървене, като често кървене от носа и кървене от венците
Ако се развият каквито и да е признаци или симптоми, които изглеждат необичайни или са източник на тревога, трябва да се потърси лекар.
При наличие на признаци или симптоми на остра миелогенна левкемия лекарят може да препоръча няколко диагностични изследвания, включително:
- Кръвни изследвания. Повечето хора с остра миелогенна левкемия имат твърде много бели кръвни клетки, недостатъчно червени кръвни клетки и недостатъчно тромбоцити. Понякога обаче нивото на белите кръвни клетки може да е твърде ниско. Наличието на бластни клетки – незрели клетки, които обикновено се намират в костния мозък, но не циркулират в кръвта, е друг показател за остра миелогенна левкемия.
- Изследване на костен мозък. Кръвният тест може да подскаже за левкемия, но за потвърждаване на диагнозата обикновено е необходимо изследване на костния мозък.
По време на биопсията на костния мозък се използва игла, за да се вземе проба, обикновено от тазобедрената кост. Пробата се изпраща в лаборатория за изследване.
- Лумбална пункция (спинална пункция). В определени ситуации може да се наложи да се вземе част от течността около гръбначния мозък, за да се провери за левкемични клетки. Лекар може да събере тази течност, като вкара малка игла в гръбначния канал в долната част на гърба.
- Изследване на раковите клетки в лаборатория. В лаборатория лекарите изследват левкемичните клетки, за да разберат по-добре кои генни мутации са налице. Това може да помогне да се определи прогнозата и да се насочи лечението.
При съмнение за левкимия пациентът се насочна към към лекар, който е специализиран в областта на рака на кръвта (хематолог или онколог).
Определяне на подтипа на ОМЛ
Ако лекарят установи ОМЛ, може да се наложи да се направят допълнителни изследвания, за да се определи степента на рака и да се класифицира в по-специфичен подтип.
Подтипът се определя въз основа на това как изглеждат клетките при изследване под микроскоп. Може да се използват и специални лабораторни изследвания, за да се определят специфичните характеристики на клетките.
Определянето на подтипа помага да се избере най-подходящото лечение. Лекарите проучват как различните видове лечение на рак се отразяват на хората с различни подтипове на ОМЛ.
Определяне на прогнозата
Лекарят използва подтипа на ОМЛ и друга информация, за да определи прогнозата и да вземе решение относно възможностите за лечение. При други видове рак се използват цифрови стадии, за да се посочи прогнозата и дали ракът се е разпространил, но при острата миелогенна левкемия няма стадии. Вместо това сериозността на състоянието се определя от:
- Подтип на ОМЛ
- Възраст
- Общото здравословно състояние
- Резултатите от други изследвания и процедури, като например броя на белите кръвни клетки, открити в кръвна проба
Лечението на острата миелогенна левкемия зависи от няколко фактора, включително подтипа на заболяването, възрастта, общото здравословно състояние и предпочитанията на пациента.
Като цяло лечението се разделя на две фази:
- Терапия за индуциране на ремисия. Целта на първата фаза на лечението е да унищожи левкемичните клетки в кръвта и костния мозък. Индуцирането на ремисия обаче обикновено не унищожава всички левкемични клетки, така че се налага по-нататъшно лечение, за да се предотврати връщането на болестта.
- Консолидираща терапия. Наричана още терапия след ремисия или поддържаща терапия, тази фаза от лечението има за цел да унищожи останалите левкемични клетки. Счита се, че тя е от решаващо значение за намаляване на риска от рецидив.
Терапиите, които се използват в тези фази, включват:
- Химиотерапия. Химиотерапията е основната форма на терапия за индуциране на ремисия, въпреки че може да се използва и за консолидираща терапия. При химиотерапията се използват химикали, за да се убият раковите клетки в тялото.
Хората с ОМЛ обикновено остават в болница по време на лечението с химиотерапия, тъй като лекарствата унищожават много нормални кръвни клетки в процеса на елиминиране на левкемичните клетки. Ако първият цикъл на химиотерапия не доведе до ремисия, той може да бъде повторен.
- Таргетна терапия. Таргетното лекарствено лечение се фокусира върху специфични аномалии, налични в раковите клетки. Чрез блокиране на тези аномалии то може да доведе до смъртта на раковите клетки. Левкемични клетки на пациента се изследват, за да се установи дали таргетната терапия може да бъде полезна за него. Този тип терапия може да се използва самостоятелно или в комбинация с химиотерапия за индукционна терапия и консолидираща терапия.
- Трансплантация на костен мозък. Трансплантация на костен мозък, наричана още трансплантация на стволови клетки, може да се използва за консолидираща терапия. Тя спомага за възстановяване на здравите стволови клетки чрез замяна на нездравия костен мозък със свободни от левкемия стволови клетки, които ще възстановят здравия костен мозък.
Преди трансплантацията на костен мозък се прилагат много високи дози химиотерапия или лъчева терапия, за да се унищожи произвеждащият левкемия костен мозък. След това се правят вливания на стволови клетки от съвместим донор (алогенна трансплантация).
Можете да бъдат използвани и обствени стволови клетки (автоложна трансплантация), ако преди това пациентът е бил в ремисия и здравите му стволови клетки са били отделени и съхранени за бъдеща трансплантация.
- Клинични изпитания. Някои хора с левкемия избират да се включат в клинични изпитания, за да изпробват експериментални лечения или нови комбинации от известни терапии.
Остра лимфоцитна (лимфобластна) левкемия
Острата лимфоцитна левкемия (ОЛЛ) е вид рак на кръвта и костния мозък – гъбестата тъкан в костите, където се образуват кръвните клетки.
Думата остра в наименованието на заболяването идва от факта, че то прогресира бързо и създава незрели кръвни клетки, а не зрели. Думата лимфоцитна се отнася до белите кръвни клетки, наречени лимфоцити, които ОЛЛ засяга. Острата лимфоцитна левкемия е известна и като остра лимфобластна левкемия.
Този вид левкимия е най-често срещаният вид рак при децата. Терапията води до добри шансове за излекуване. Острата лимфоцитна левкемия може да се появи и при възрастни, въпреки че шансът за излекуване при тях е значително по-малък.
Признаците и симптомите на острата лимфоцитна левкемия могат да включват:
- Кървене от венците
- Болки в костите
- Температура
- Чести инфекции
- Често или силно кървене от носа
- Бучки, причинени от подути лимфни възли в и около врата, подмишниците, корема или слабините
- Бледа кожа
- Недостиг на въздух
- Слабост, умора или общо намаляване на енергичността
Ако бъдат забелязани симптоми при дете или възрастен, които са източник на тревога, трябва да се запише час за лекар.
Много от признаците и симптомите на острата лимфоцитна левкемия наподобяват тези на грипа. При грипа обаче те в крайна сметка се подобряват. Ако признаците и симптомите не се подобряват според очакванията, трябва да се направи консултация с лекар.
Тестовете и процедурите, използвани за диагностициране на остра лимфоцитна левкемия, включват:
- Кръвни изследвания. Кръвните изследвания могат да разкрият твърде много или твърде малко бели кръвни клетки, недостатъчно червени кръвни клетки и недостатъчно тромбоцити. Кръвният тест може да покаже и наличието на бластни клетки – незрели клетки, които обикновено се намират в костния мозък.
- Изследване на костния мозък. По време на аспирация и биопсия на костен мозък с помощта на игла се взема проба от костен мозък от тазобедрената или гръдната кост. Пробата се изпраща в лаборатория за изследване, за да се търсят левкемични клетки.
Лекарите в лабораторията класифицират кръвните клетки в определени типове въз основа на техния размер, форма и други генетични или молекулярни характеристики. Те също така търсят определени промени в раковите клетки и определят дали левкемичните клетки са започнали от В-лимфоцити или от Т-лимфоцити. Тази информация помага на лекаря да разработи план за лечение.
- Образни изследвания. Образните изследвания, като рентгенова снимка, компютърна томография (КТ) или ултразвуково изследване, могат да помогнат да се определи дали ракът се е разпространил в главния и гръбначния мозък или в други части на тялото.
- Изследване на гръбначно-мозъчната течност. Може да се използва тест с лумбална пункция, наричан още спинален тест, за да се вземе проба от гръбначно-мозъчната течност – течността, която обгражда главния и гръбначния мозък. Пробата се изследва, за да се установи дали раковите клетки са се разпространили в гръбначно-мозъчната течност.
Определяне на прогнозата
Лекуващият лекар използва информацията, събрана от тези тестове и процедури, за да определи прогнозата на пациента и да вземе решение относно възможностите за лечение. При други видове рак се използват цифрови стадии, за да се посочи докъде се е разпространил ракът, но при острата лимфоцитна левкемия няма стадии. Вместо това сериозността на състоянието се определя от:
- Вида на лимфоцитите – В-клетки или Т-клетки
- Специфичните генетични промени в клетките на левкемията
- Възрастта на пациента
- Резултатите от лабораторните изследвания, като например броя на белите кръвни клетки, открити в кръвна проба
Като цяло лечението на острата лимфоцитна левкемия се разделя на отделни фази:
- Индукционна терапия. Целта на първата фаза на лечението е да се унищожат повечето от левкемичните клетки в кръвта и костния мозък и да се възстанови нормалното производство на кръвни клетки.
- Консолидираща терапия. Наричана още терапия след ремисия, тази фаза на лечението има за цел да унищожи всяка останала левкемия в организма.
- Поддържаща терапия. Третата фаза на лечението предотвратява повторното разрастване на левкемичните клетки. Лечението, използвано на този етап, обикновено се прилага в много по-ниски дози за дълъг период от време, често години.
- Профилактична терапия на гръбначния мозък. По време на всеки етап от терапията хората с остра лимфоцитна левкемия могат да получат допълнително лечение за унищожаване на левкемичните клетки, разположени в централната нервна система. При този вид лечение химиотерапевтичните лекарства често се инжектират директно в течността, която покрива гръбначния мозък.
В зависимост от ситуацията, фазите на лечение на остра лимфоцитна левкемия могат да продължат от две до три години.
Лечението може да включва:
- Химиотерапия. Химиотерапията, при която се използват лекарства за унищожаване на раковите клетки, обикновено се прилага като индукционна терапия при деца и възрастни с остра лимфоцитна левкемия. Химиотерапевтичните лекарства могат да се използват и във фазите на консолидация и поддържане.
- Таргетна терапия. Таргетното лекарствено лечение се фокусира върху специфични аномалии, налични в раковите клетки. Чрез блокиране на тези аномалии то може да доведе до загиване на раковите клетки. Левкемичните клетки се изследват, за да се установи дали таргетната терапия може да бъде полезна за конкретния пациент. Таргетната терапия може да се използва самостоятелно или в комбинация с химиотерапия за индукционна терапия, консолидираща терапия или поддържаща терапия.
- Радиационна терапия. Лъчетерапията използва мощни лъчи, като рентгенови лъчи или протони, за да унищожи раковите клетки. Ако раковите клетки са се разпространили в централната нервна система, лекуващият лекар може да препоръча лъчетерапия.
- Трансплантация на костен мозък. Трансплантацията на костен мозък, известна още като трансплантация на стволови клетки, може да се използва като консолидираща терапия или за лечение на рецидив, ако той настъпи. Тази процедура позволява на човек с левкемия да възстанови здравия костен мозък, като замени левкемичния костен мозък със свободен от левкемия костен мозък от здрав човек.
Трансплантацията на костен мозък започва с високи дози химиотерапия или радиация, за да се унищожи всякакъв костен мозък, произвеждащ левкемия. След това костният мозък на пациента се заменя с костен мозък от съвместим донор (алогенна трансплантация).
- Инженеринг на имунни клетки за борба с левкемията. При специализирано лечение, наречено терапия с химерен антигенен рецептор (CAR)-Т-клетки, се взимат Т-клетките на организма, които се борят с микробите, конструират се така, че да се борят с рака, и се вливат обратно в тялото.
Клетъчната терапия CAR-T може да бъде вариант за деца и млади хора. Тя може да се използва като консолидираща терапия или за лечение на рецидив.
- Клинични изпитания. Клиничните изпитания са експерименти за тестване на нови методи за лечение на рак и на нови начини за използване на съществуващи лечения. Въпреки че дават възможност да се изпробва най-новото лечение на рак, ползите и рисковете от него може да са несигурни. Те трябва да се обсъдят с лекуващия лекар.
Лечение на по-възрастни
По-възрастните хора, например тези над 65 години, обикновено получават повече усложнения при лечението. Те обикновено имат по-лоша прогноза от децата, лекувани от остра лимфоцитна левкемия.
Възможностите трябва да бъдат обсъдени с лекуващия лекар. Някои хора предпочитат да се подложат на лечение. Други избират да откажат лечение и вместо това да се съсредоточат върху терапии, които подобряват симптомите им и им помагат да оползотворят максимално времето, което им остава.
Оцветяване на урината
Обикновеният цвят на урината варира от прозрачен до бледожълт, но някой неща могат да го променят. Храни като цвекло, къпини и фава могат да оцветят урината в розово или червено например, а някои лекарства могат да ѝ придадат ярки тонове, като оранжево или зеленикаво-синьо.
Необичайният цвят на урината може да е признак за здравословен проблем. Например някои инфекции на пикочните пътища могат да я направят млечнобяла. При камъни в бъбреците, някои видове рак и други заболявания тя понякога изглежда червена поради наличието на кръв.
Обичайният цвят на урината варира и зависи от количеството вода, която се приема. Течностите разреждат жълтите пигменти в нея, така че колкото повече пие човек, толкова по-прозрачна изглежда урината му. Когато се пие по-малко, жълтият цвят става по-силен.
Урината обаче може да придобие цветове, далеч надхвърлящи типичните, включително:
- Червен
- Син
- Зелен
- Оранжев
- Тъмнокафяв
- Мътно бял
Кога трябва да се потърси лекар?
Лекар трябва да се потърси, ако човек има:
- Кръв в урината. Това е често срещано при инфекции на пикочните пътища и камъни в бъбреците. Тези проблеми често причиняват болка. Безболезненото кървене може да е признак на по-сериозен проблем, например рак.
- Тъмна или оранжева урина. Това може да е признак, че черният дроб не работи правилно, особено при наличие на бледи изпражнения и жълти кожа и очи.
Причини
Промяната в цвета на урината често се причинява от някои лекарства, храни или хранителни оцветители. Понякога тя се дължи на здравословен проблем.
По-долу са изброени необичайни цветове на урината заедно с причините за тях:
Червена или розова урина
Червената урина не винаги е признак за сериозен здравословен проблем. Тя може да бъде причинена от:
- Кръв. Здравословните проблеми, които могат да причинят кръв в урината, включват уголемена простата, тумори, които не са ракови, и камъни и кисти в бъбреците. Някои видове рак също могат да причинят кръв в урината. Тежките физически упражнения, като бягане на дълги разстояния, също могат да предизвикат това кървене.
- Храни. Цвеклото, къпините и ревенът могат да оцветят урината в червено или розово.
- Лекарства. Лекарство за туберкулоза, наречено рифампин (Rifadin, Rimactane), може да промени цвета на урината в червено-оранжев. Същият ефект може да има лекарство за болки в пикочните пътища, наречено феназопиридин (Pyridium). Продуктите срещу запек, които съдържат лекарството сена, също могат да предизвикат тази промяна в цвета.
Оранжева урина
Оранжевата урина може да бъде причинена от:
- Лекарства. Феназопиридинът и някои лекарства за запек могат да направят урината оранжева. Същото важи и за сулфасалазин (Azulfidine) – медикамент, който намалява подуването и дразненето. Някои лекарства за химиотерапия при рак също могат да направят урината оранжева.
- Витамини. Някои витамини, като А и В-12, могат да направят урината оранжева или жълто-оранжева.
- Здравословни проблеми. Оранжевата урина може да е признак за проблем с черния дроб или жлъчните пътища, главно ако са налице и светли изпражнения. Урината може да изглежда оранжева и при дехидратация.
Синя или зелена урина
Синята или зелената урина може да бъде причинена от:
- Оцветители. Някои хранителни оцветители могат да причинят зелена урина. Оцветителите, използвани за някои изследвания на бъбреците и пикочния мехур, могат да направят урината синя.
- Лекарства. Лекарство за депресия, наречено амитриптилин, може да направи урината зеленикаво-синя. Това може да се случи и с лекарство за лечение на язви и киселинен рефлукс, наречено циметидин (Tagamet HB). Диуретик, наречен триамтерен (Dyrenium), също може да причини зеленикаво-синя урина.
- Урината може да се оцвети в зелено и от лекарство за болка и симптоми на артрит, наречено индометацин (Indocin, Tivorbex). Този цвят може да бъде причинен и от пропофол (Diprivan) – силно лекарство, което помага на хората да заспят или да се отпуснат преди операция.
- Здравословни проблеми. Рядко заболяване, наречено фамилна доброкачествена хиперкалциемия, може да причини синя урина при децата. Инфекциите на пикочните пътища, причинени от определен вид бактерии, могат да предизвикат зелена урина.
Тъмнокафява урина или урина с цвят на кола
Кафявата урина може да бъде причинена от:
- Храна. Яденето на много фава, ревен или алое може да доведе до тъмнокафява урина.
- Лекарства. Някои лекарства, които могат да потъмнят урината, са:
- Хлорохин и примахин, които лекуват и предотвратяват малария
- Антибиотиците метронидазол (Flagyl, Metrocream, други) и нитрофурантоин (Furadantin, Macrobid, други).
- Лекарства за запек, които съдържат сена (Senokot, Ex-Lax, други)
- Methocarbamol (Robaxin) – мускулен релаксант.
- Фенитоин (Dilantin, Phenytek) – лекарството за гърчове
- Лекарства, наречени статини, които понижават холестерола
- Здравословни проблеми. Някои чернодробни и бъбречни нарушения и някои инфекции на пикочните пътища могат да направят урината тъмнокафява. Това може да се случи и при кървене в тялото, наречено кръвоизлив. Група заболявания, които засягат главно кожата или нервната система, наречени порфирия, също могат да причинят кафява урина.
- Екстремни физически упражнения. Мускулно нараняване при екстремни физически упражнения може да причинят урина с цвят на чай или кола. Контузията може да доведе до увреждане на бъбреците.
Мътна урина
Инфекциите на пикочните пътища и камъните в бъбреците могат да причинят мътна урина.
Лекарят разпитва за здравословното състояние и прави физически преглед. Възможно е да назначи изследвания, включително:
- Изследване на урината. Този тест проверява урината за възможни признаци на проблеми с бъбреците или пикочните пътища. Проба от урината вероятно ще бъде проверена и за наличие на бактерии, които причиняват заболяване.
- Кръвни тестове. Някои кръвни тестове измерват нивото на отпадните продукти, които се натрупват в кръвния поток, когато бъбреците не работят правилно. Лекарят може също така да провери кръвта за признаци на чернодробни проблеми и други здравословни състояния, като например диабет.
Лечението, ако е необходимо, зависи от здравословния проблем, който причинява промяната в цвета на урината.
Обрив от памперси
Обривът от памперси е често срещана форма на раздразнена кожа (дерматит), която изглежда като петна от възпалена кожа по дупето на бебето. Той често е свързан с мокри или рядко сменяни памперси, чувствителност на кожата и протриване. Обикновено засяга бебетата, въпреки че всеки, който редовно носи памперси, може да развие това състояние.
Обривът най-често се изчиства с прости домашни процедури, като подсушаване, по-честа смяна на памперсите и мазане с мехлем.
Признаците и симптомите на обрив от памперси включват:
- Възпалена кожа в областта на памперса – седалище, бедра и гениталии
- Сърбяща, чувствителна кожа в областта на памперса
- Ранички в областта на памперса
- Дискомфорт, безпокойство или плач, особено по време на смяна на памперса
Обривът от памперси може да бъде причинен от:
- Оставянето на мокри или замърсени памперси твърде дълго време.
- Натъртване или протриване. Тесните памперси или дрехите, които се трият в кожата, могат да доведат до обрив.
- Използване на нов продукт. Кожата на бебето може да реагира на нова марка бебешки кърпички и памперси. Съставките на лосиони, пудри и масла могат да допринесат за проблема.
- Развиване на бактериална или гъбична инфекция. Това, което започва като обикновена инфекция, може да се разпространи върху околната кожа. Областта, покрита с памперс, е изложена на риск, тъй като е топла и влажна, което я прави идеална среда за размножаване на бактерии и гъбички. Тези обриви могат да бъдат открити в гънките на кожата. Може да бъдат забелязани червени точки, разпръснати около гънките.
- Въвеждане на нови храни. Когато бебетата започнат да ядат твърди храни, съдържанието на изпражненията им се променя. Това увеличава вероятността от поява на обрив. Промените в хранителния режим на бебето могат да увеличат и честотата на изпражненията, което може да доведе до обрив. Кърмените бебета могат да получат обрив в отговор на нещо, което майката е яла.
- Чувствителна кожа. Бебетата с кожни заболявания, като атопичен дерматит (екзема) или себореен дерматит, може да са по-склонни да получат обрив. Раздразнената кожа при атопичен дерматит обикновено е в областите, които не са покрити с памперса.
Прием на антибиотици. Антибиотиците могат да допринесат за появата на обрив, тъй като убиват бактериите, които контролират растежа на гъбичките. Употребата на антибиотици също така увеличава риска от диария. Кърмените бебета, чиито майки приемат антибиотици, също са изложени на повишен риск от обрив.
Кога трябва да се потърси лекар?
Ако кожата на бебето не се подобри след няколко дни домашни грижи, трябва да се говори с лекар. Възможно е да се налага приложение на лекарство с рецепта или пък причината за обрива да е друга, като например хранителен дефицит на цинк.
Детето трябва да бъде заведено на преглед при:
- Обрив, съчетан с повишена температура
- Обрив, който е силен или необичаен
- Обрив, който продължава или се влошава въпреки домашните грижи
- Обрив, който кърви, сърби или тече
- Обрив, който причинява парене или болка, когато бебето уринира или се изхожда
Най-добрият начин за справяне с обрива от памперси е да се поддържа кожата на бебето възможно най-чиста и суха. Ако обривът не изчезне с домашно лечение, лекарят може да предложи:
- Лек (0,5 % до 1 %) хидрокортизонов (стероиден) крем, който да се прилага два пъти дневно в продължение на 3 до 5 дни
- Противогъбичен крем, ако бебето има гъбична инфекция
- Антибиотично лекарство, приемано през устата, ако бебето има бактериална инфекция
Овладяването на обрива от памперси може да отнеме няколко дни, в зависимост от това колко тежък е той. Обривът може да се връща отново и отново. Ако той продължава да се появява дори и при използване на предписани продукти, лекарят може да препоръча консултация с дерматолог.
Овариален хиперстимулационен синдром (OHSS)
Овариалният хиперстимулационен синдром е прекалено силна реакция към излишъка от хормони. Обикновено се появява при жени, приемащи инжекционни хормонални лекарства за стимулиране на развитието на яйцеклетки в яйчниците.
Овариалният хиперстимулационен синдром (OHSS) причинява подуване на яйчниците и болки в тях. Той може да възникне при жени, подложени на инвитро оплождане (IVF) или индукция на овулацията с инжекционни медикаменти. По-рядко се случва по време на лечение на безплодие с лекарства, които се приемат през устата, като например кломифен.
Лечението зависи от тежестта на състоянието. При леки случаи на овариален хиперстимулационен синдром може да настъпи подобрение от само себе си, докато при тежки случаи може да се наложи хоспитализация и допълнително лечение.
Симптомите на овариалния хиперстимулационен синдром често започват в рамките на една седмица след употребата на инжекционни лекарства за стимулиране на овулацията, въпреки че понякога проявата им може да отнеме две седмици или повече. Те могат да варират от леки до тежки и да се влошават или подобряват с течение на времето.
Лека до умерена степен на OHSS
При лек до умерен овариален хиперстимулационен синдром симптомите могат да включват:
- Лека до умерена коремна болка
- Подуване на корема или увеличен размер на талията
- Гадене
- Повръщане
- Диария
- Чувствителност в областта на яйчниците
Някои жени, които използват инжекционни лекарства за фертилитет, получават лека форма на OHSS. Обикновено тя отшумява след около една седмица. Ако обаче настъпи бременност, симптомите на овариалния хиперстимулационен синдром могат да се влошат и да продължат няколко дни до седмици.
Тежък OHSS
При тежък овариален хиперстимулационен синдром може да се наблюдава:
- Бързо наддаване на тегло – повече от 1 килограм за 24 часа
- Силна болка в корема
- Тежко, упорито гадене и повръщане
- Кръвни съсиреци
- Намалено уриниране
- Недостиг на въздух
- Твърд или уголемен корем
Жените, които провеждат лечение за безплодие и имат симптоми на овариален хиперстимулационен синдром, трябва да информират лекуващия лекар. Дори и да става въпрос за лека форма, той ще ще иска да ги наблюдава за внезапно повишаване на теглото или влошаване на симптомите.
Незабавно трябва да се потърси медицинска помощ, ако по време на лечението за безплодие се появят проблеми с дишането или болки в краката. Това може да означава спешна ситуация, която изисква незабавна медицинска помощ.
Диагнозата на синдрома на яйчниковата хиперстимулация може да се основава на:
- Физически преглед. Лекарят ще обърне внимание на евентуално повишаване на теглото, увеличаване на размера на талията и болки в корема, които пациентката може да изпитва.
- Ултразвуково изследване. При OHSS ултразвуковото изследване може да покаже, че яйчниците са по-големи от обичайното, с големи кисти, пълни с течност, в които са се развили фоликули. По време на лечението с медикаменти за фертилитет лекарят редовно оценява яйчниците с вагинален ултразвук.
- Кръвен тест. Някои кръвни тестове позволяват на лекаря да провери за отклонения в кръвта и дали функцията на бъбреците е нарушена поради OHSS.
Овариалният хиперстимулационен синдром обикновено отшумява от само себе си в рамките на една-две седмици или малко по-дълго, ако жената е бременна. Лечението има за цел да осигури комфорт, да намали активността на яйчниците и да се избегнат усложнения.
Лека до умерена степен на OHSS
Лекият OHSS обикновено отшумява от само себе си. Лечението на умерен OHSS може да включва:
- Повишен прием на течности
- Чести физически прегледи и ултразвук
- Ежедневно претегляне и измерване на талията, за да се провери за драстични промени
- Измерване на количеството урина, което се отделя всеки ден
- Кръвни тестове, за да се следи за дехидратация, електролитен дисбаланс и други проблеми
- Дренаж на излишната коремна течност с помощта на игла, въведена в коремната кухина
- Лекарства за предотвратяване на образуването на кръвни съсиреци (антикоагуланти)
Тежък OHSS
При тежък OHSS може да се наложи постъпване в болница за наблюдение и интензивно лечение, включително интравенозно вливане на течности. Лекуващият лекар може да предпише медикамент, наречен каберголин, за да се облекчат симптомите. Понякога той може да даде и други лекарства, като антагонист на гонадотропин-освобождаващия хормон (Gn-RH) или летрозол (Femara), за да се потисне активността на яйчниците.
Сериозните усложнения могат да наложат допълнително лечение, например операция при спукана киста на яйчника или интензивни грижи при чернодробни или белодробни усложнения. Въможно е да се наложи и прием на антикоагуланти, за да се намали рискът от образуване на кръвни съсиреци в краката.
Остеомиелит
Остеомиелитът е инфекция в костта. Инфекциите могат да достигнат до костта, като се придвижват по кръвен път или се разпространяват от близките тъкани. Те могат да започнат и в самата кост, ако при нараняване тя е изложена на микроби.
Пушачите и хората с хронични заболявания, като диабет или бъбречна недостатъчност, са по-застрашени от развитие на остеомиелит. Хората, които имат диабет, могат да развият инфекцията в ходилата си, ако имат рани по тях.
Повечето случаи на остеомиелит се причиняват от стафилококови бактерии – видове микроби, които често се срещат по кожата или в носа дори на здрави хора.
Микробите могат да попаднат в костта по различни начини, включително:
- По кръвен път. Микробите в други части на тялото – например в белите дробове при пневмония или в пикочния мехур при инфекция на пикочните пътища – могат да се придвижат чрез кръвния поток до отслабеното място в костта.
- Наранявания. Тежките прободни рани могат да внесат микроби дълбоко в тялото. Ако такава рана се инфектира, бактериите могат да се разпространят в близката кост. Те могат да попаднат в тялото и при сериозно счупване на кост, при което част от нея стърчи през кожата.
- Хирургия. Пряко заразяване с микроби може да настъпи по време на операции за смяна на стави или възстановяване на фрактури.
Признаците и симптомите на остеомиелита включват:
- Температура
- Подуване, затопляне и зачервяване в областта на инфекцията
- Болка в областта на инфекцията
- Умора
Понякога остеомиелитът не предизвиква никакви признаци и симптоми или признаците и симптомите са трудни за разграничаване от други проблеми. Това може да важи с особена сила за бебета, възрастни и хора, чиято имунна система е увредена.
Ако настъпи влошаване на болката в костите и то е придружено от повишена температура, трябва да се потъри медицинска помощ. Хората, които са изложени на риск от инфекция поради медицинско състояние или скорошна операция или нараняване, незабавно трябва да се обърнат към лекуващия лекар.
Лекарят може да опипа областта около засегнатата кост за чувствителност, подуване или затопляне. При рана на ходилото той може да използва сонда, за да определи близостта на подлежащата кост. Възможно е да назначи комбинация от тестове и процедури, за да диагностицира остеомиелита и да определи кой микроб причинява инфекцията. Тестовете могат да включват:
Кръвни изследвания
Кръвните тестове могат да разкрият повишени нива на белите кръвни клетки и други фактори, които могат да показват, че организмът се бори с инфекция. Ако остеомиелитът е причинен от инфекция в кръвта, тестовете могат да покажат кои микроби са отговорни за това.
Никой кръвен тест не може да даде отговор дали един човек има или няма остеомиелит. Кръвните изследвания обаче могат да дадат сведения, които да помогнат на лекаря да реши какви допълнителни изследвания и процедури може да са необходими.
Образни изследвания
- Рентгенови снимки. Рентгеновите снимки могат да разкрият увреждане на костите. Уврежданията обаче може да не са видими, докато остеомиелитът не се прояви в продължение на няколко седмици. Може да са необходими по-детайлни образни изследвания, ако инфекцията се е развила наскоро.
- Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР). С помощта на радиовълни и силно магнитно поле при магнитно-резонансното изследване могат да се получат изключително подробни изображения на костите и меките тъкани, които ги заобикалят.
- Компютърна томография (КТ). Компютърната томография комбинира рентгенови изображения, направени от много различни ъгли, като създава подробни напречни изгледи на вътрешните структури на човека. Тя обикновено се прави, само ако пациентът не може да се подложи на ядрено-магнитен резонанс.
Костна биопсия
Костната биопсия може да разкрие какъв тип микроорганизъм е заразил костта. Информацията за вида на микробите позволява на лекуващия лекар да избере антибиотик, който действа най-добре при този вид инфекция.
Отворената биопсия изисква анестезия и хирургична намеса за достъп до костта. В някои случаи хирургът вкарва дълга игла през кожата в костта, за да вземе проба. Тази процедура изисква локални анестетици за обезболяване на областта, в която се въвежда иглата. За насочване може да се използва рентгеново или друго образно сканиране.
Най-често срещаното лечение на остеомиелит е операция за отстраняване на части от костта, които са инфектирани или мъртви, последвана от интравенозни антибиотици, които се дават в болницата.
Хирургия
В зависимост от тежестта на инфекцията операцията при остеомиелит може да включва една или повече от следните процедури:
- Дрениране на инфектираната област. Отварянето на зоната около инфектираната кост позволява на хирурга да източи гнойта или течността, която се е натрупала в отговор на инфекцията.
- Отстраняване на болната кост и тъкан. При процедура, наречена дебридмънт, хирургът отстранява възможно най-голяма част от болната кост и взема малка част от здрава кост, за да се увери, че всички инфектирани области са отстранени. Околните тъкани, които показват признаци на инфекция, също могат да бъдат отстранени.
- Възстановяване на притока на кръв към костта. Хирургът може да запълни празното пространство, останало след процедурата по дебридмънт, с парче кост или друга тъкан, като кожа или мускул, от друга част на тялото.
- Понякога в джоба се поставят временни филъри, докато пациентът оздравее достатъчно, за да се подложи на костна или тъканна трансплантация. Присадката помага на организма да възстанови увредените кръвоносни съдове и да образува нова кост.
- Отстраняване на чужди предмети. В някои случаи може да се наложи отстраняване на чужди предмети, като например хирургични пластини или винтове, поставени по време на предишна операция.
- Ампутиране на крайника. В краен случай хирурзите могат да ампутират засегнатия крайник, за да спрат по-нататъшното разпространение на инфекцията.
Лекарства
Костната биопсия ще разкрие какъв тип микроорганизъм причинява инфекцията, за да може лекарят да избере антибиотик, който действа добре срещу този тип инфекция. Антибиотиците обикновено се прилагат през вена на ръката в продължение на около шест седмици. При по-сериозни инфекции може да се наложи допълнителен курс на перорални антибиотици.
При пушачите отказването на цигарите може да помогне за по-бързото оздравяване. Важно е също така да се вземат мерки за справяне с всички хронични заболявания, които пациентът може да има – например контролиране на кръвната захар, ако има диабет.
Въпреки че някога се е считал за нелечим, остеомиелитът вече може да се лекува успешно. Повечето хора се нуждаят от операция, за да се отстранят участъците от костта, които са мъртви. След операцията обикновено са необходими силни интравенозни антибиотици.
Остеопороза
Остеопорозата води до отслабване и чупливост на костите – до такава степен, че падането или дори леки натоварвания като навеждане или кашляне могат да доведат до счупване. Свързаните с остеопорозата фрактури най-често се получават в областта на бедрото, китката или гръбначния стълб.
Костите са жива тъкан, която постоянно се разгражда и подменя. Остеопорозата се появява, когато създаването на нова кост не успява да се справи със загубата на стара кост.
Заболяването засяга мъже и жени от всички раси, но белите и азиатските жени, особено по-възрастните, които са преминали менопаузата, са изложени на най-висок риск. Лекарствата, здравословното хранене и упражненията с тежести могат да помогнат за предотвратяване на загубата на костна маса или за укрепване на вече слабите кости.
В ранните етапи на загубата на костна маса обикновено няма симптоми. След като обаче костите отслабнат вследствие на заболяването, може да се появят следните признаци и симптоми:
- Болки в гърба, причинени от счупен или разрушен прешлен
- Загуба на височина с течение на времето
- Прегърбена стойка
- Кост, която се чупи много по-лесно от очакваното
Препоръчително е жени, които са преминали през ранна менопауза, да направят консултация със специалист. Час за лекар е добре да се запише и ако са приемани кортикостероиди в продължение на няколко месеца, или ако някой от родителите е имал фрактури на тазобедрената става.
Костната плътност може да бъде измерена с помощта на апарат, който използва ниски нива на рентгенови лъчи, за да определи съотношението на минералите в костите. По време на този безболезнен тест пациентът лежи на маса, докато скенерът преминава над тялото му. В повечето случаи се проверяват само определени кости – обикновено в областта на бедрото и гръбначния стълб.
Препоръките за лечение често се основават на оценка на риска от счупване на кост през следващите 10 години, като се използва информация от теста за костна плътност. Ако рискът не е висок, може да не бъдат предписани медикаменти, а вместо това подходът да бъде насочен към промяна на рисковите фактори за загуба на костна маса и падания.
Бисфосфонати
Както при мъжете, така и при жените с повишен риск от фрактури, най-широко предписваните лекарства за остеопороза са бисфосфонатите. Примерите включват:
- Алендронат (Binosto, Fosamax)
- Ибандронат (Boniva)
- ризедронат (Actonel, Atelvia)
- Золедронова киселина (Reclast, Zometa)
Страничните ефекти от тях включват гадене, коремна болка и подобни на киселини симптоми. Вероятността те да се появят е по-малка, ако лекарството се приема правилно. Интравенозните форми на бифосфонатите не предизвикват стомашни разстройства, но могат да причинят повишена температура, главоболие и мускулни болки.
Много рядко усложнение на бифосфонатите е счупване или пукнатина в средата на бедрената кост. Второ рядко усложнение е забавено заздравяване на челюстната кост (остеонекроза на челюстта). Това може да се случи след инвазивна стоматологична процедура, например отстраняване на зъб.
Денозумаб (Denosumab)
В сравнение с бифосфонатите, денозумаб (Prolia, Xgeva) дава сходни или по-добри резултати по отношение на костната плътност и намалява риска от всички видове фрактури. Той се инжектира под кожата на всеки шест месеца.
Подобно на бифосфонатите, денозумаб има същото рядко усложнение – причинява счупвания или пукнатини в средата на бедрената кост и остеонекроза на челюстта. Хората на денозумаб може да се наложи да продължи да го приемат за неопределено време. Последните изследвания показват, че може да съществува висок риск от фрактури на гръбначния стълб след спиране на лекарството.
Хормонална терапия
Естрогенът, особено когато се започне скоро след менопаузата, може да помогне за поддържане на костната плътност. Естрогенната терапия обаче може да увеличи риска от рак на гърдата и образуване на кръвни съсиреци, които могат да причинят инсулт. Затова този хормон обикновено се използва за подобряване на костното здраве при по-млади жени или при жени, чиито симптоми на менопаузата също изискват лечение.
Ралоксифенът (Evista) имитира благоприятния ефект на естрогена върху костната плътност при жени в постменопауза, без някои от рисковете, свързани с естрогена. Приемът на това лекарство може да намали риска от някои видове рак на гърдата. Възможна нежелана реакция са горещите вълни. Ралоксифенът може да повиши и риска от образуване на кръвни съсиреци.
При мъжете остеопорозата може да е свързана с постепенното намаляване на нивата на тестостерон, дължащо се на възрастта. Заместителната терапия с тестостерон може да помогне за подобряване на симптомите на нисък тестостерон, но лекарствата за лечение на остеопороза са по-добре проучени при мъжете и затова се препоръчват самостоятелно или в допълнение към тестостерона.
Лекарства за изграждане на костите
За хора с тежка форма на заболяването или такива, при които най-често срещаните методи за лечение на остеопороза не дават достатъчно добри резултати, лекуващият лекар може да предложи да се опитат:
- Терипаратид (Bonsity, Forteo). Това мощно лекарство е подобно на паратиреоидния хормон и стимулира растежа на нови кости. Прилага се чрез ежедневно инжектиране под кожата в продължение на до две години.
- Абалопаратид (Tymlos) е друго лекарство, подобно на паратироидния хормон. То може да се приема само в продължение на две години.
- Ромозозумаб (Evenity). Това е най-новото лекарство за изграждане на костна тъкан, които се предписва за лечение на остеопороза. Прилага се под формата на инжекция всеки месец в кабинета на лекуващия лекар и лечението е ограничено до една година.
След като се спре приемът на някое от тези костноизграждащи лекарства, обикновено трябва да се премине към друго лекарство за остеопороза, за да се поддържа новият костен растеж.
Остеосарком
Остеосаркомът е вид рак на костите, който започва в клетките, изграждащи костите. Той се наблюдава най-често в дългите кости – по-често в краката, но понякога и в ръцете, но може да започне във всяка кост. В много редки случаи се появява в меки тъкани извън костите.
Остеосаркомът обикновено се среща при тийнейджъри и млади хора, но може да се появи и при по-малки деца и възрастни.
Лечението обикновено включва химиотерапия, операция, а понякога и лъчетерапия. Лекарите избират варианти на лечение в зависимост от мястото, откъдето започва остеосаркомът, размера, вида и стадия му, както и от това дали той се е разпространил извън костта.
Иновациите в лечението на остеосарком значително са подобрили перспективите (прогнозата) за този рак през годините. След приключване на терапията се препоръчва доживотно наблюдение, за да се следи за потенциални късни ефекти от интензивното лечение.
Признаците и симптомите на остеосарком могат да включват:
- Подуване в близост до костта
- Болки в костите или ставите
- Увреждане на костта или счупване на костта без ясна причина
За да диагностицира остеосарком, лекарят може да започне с физически преглед, за да разбере по-добре симптомите.
Образни изследвания
Образните изследвания помагат на лекаря да изследва симптомите на костите, да провери за наличие на рак и да потърси признаци, че ракът се е разпространил.
Образните изследвания могат да включват:
- Рентгеново изследване
- Компютърна томография (КТ)
- Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР)
- Позитронно-емисионна томография (ПЕТ)
- Сканиране на костите
Вземане на проба от клетки за изследване (биопсия)
Процедурата по биопсия се използва за вземане на проба от подозрителни клетки за лабораторно изследване. Тестовете могат да покажат дали клетките са ракови. Лабораторните тестове могат да определят вида на рака и дали той е агресивен (степен).
Видовете биопсични процедури, използвани за диагностициране на остеосарком, включват:
- Иглена биопсия. Лекарят вкарва тънка игла през кожата и я насочва към тумора. Иглата се използва за отстраняване на малки парчета тъкан от тумора.
- Хирургична биопсия. Лекарят прави разрез през кожата и отстранява или целия тумор (ексцизионна биопсия), или част от тумора (инцизионна биопсия).
Определянето на вида на необходимата биопсия и спецификата на начина на нейното извършване изисква внимателно планиране от страна на медицинския екип. Лекарите трябва да извършат биопсията по начин, който няма да попречи на бъдещата операция за отстраняване на рака. Поради тази причина е важно да се потърсят специалисти с богат опит в лечението на остеосарком.
Лечението на остеосарком обикновено включва операция и химиотерапия. В определени ситуации може да се приложи лъчетерапия.
Хирургия
Целта на операцията е да се отстранят всички ракови клетки. При нейното планиране се взима предвид и как тя ще се отрази на ежедневния живот на пациента. Обхватът на операцията при остеосарком зависи от няколко фактора, като например размера на тумора и неговото местоположение. Хирургичните интервенции, използвани за лечение на остеосарком, включват:
- Операция, при която се отстранява само ракът (операция, щадяща крайниците). Повечето операции на остеосарком могат да бъдат извършени по начин, при който се отстранява целият рак и се запазва крайникът, така че да се съхрани функцията му. Дали тази процедура е възможна, зависи отчасти от стадия на рака и от това колко мускули и тъкани трябва да бъдат отстранени.
Ако е отстранен участък от костта, хирургът ще я реконструира. Методът на реконструкция зависи от конкретната ситуация, но възможностите включват метални протези или костни присадки.
- Операция за отстраняване на засегнатия крайник (ампутация). С напредването на хирургията, щадяща крайниците, необходимостта от ампутация – отстраняване на крайник или част от крайник – значително намаля през годините. Ако се налага ампутация, постиженията в областта на ставните протези могат значително да подобрят резултатите и функциите.
- Операция за отстраняване на долната част на крака (ротационна пластика). При тази операция, която понякога се използва при деца, които все още растат, хирургът отстранява рака и околната област, включително колянната става. След това кракът и глезенът се завъртат и глезенът функционира като коляно. За долната част на крака и стъпалото се използва протеза. Резултатите обикновено позволяват на пациента да се справя много добре с физически упражнения, спорт и ежедневните дейности.
Химиотерапия
Химиотерапията използва лекарства за унищожаване на раковите клетки. Лечението с нея обикновено комбинира два или повече медикамента, които могат да се прилагат под формата на инфузия във вена (интравенозно), под формата на таблетки или по двата метода.
При остеосарком химиотерапията често се препоръчва преди операцията (неоадювантна терапия). Лекарите наблюдават как раковите клетки реагират на нея, за да планират по-нататъшното лечение.
Ако остеосаркомът се свие в отговор на химиотерапията, това може да направи възможна щадяща крайниците операция. Ако той не реагира на лечението, това може да означава, че ракът е много агресивен.
Лекарите могат да препоръчат различна комбинация от лекарства за химиотерапия или да предложат по-агресивна операция, за да се гарантира, че целият рак е отстранен.
Химиотерапията може да се използва и след операцията, за да се убият всички ракови клетки, които може да са останали.
Ако остеосаркомът се върне след операцията или се разпространи в други части на тялото, може да се препоръча химиотерапия, за да се направи опит за забавяне на развитието на болестта.
Лъчетерапия
При лъчетерапията се използват високоенергийни лъчи, като рентгенови лъчи и протони, за да се убият раковите клетки. Тя може да бъде вариант в определени ситуации, например когато операцията не е възможна или ако хирурзите не могат да отстранят целия рак по време на операция.
По време на лъчетерапията енергийните лъчи се подават от машина, която се движи около пациента, докато той лежи на маса. Лъчите се насочват внимателно към областта на остеосарком, за да се намали рискът от увреждане на околните здрави клетки.
Обущарски гърди (пектус екскаватум)
Пектус екскаватум (pectus excavatum) е състояние, при което гръдната кост е хлътнала в гърдите. Състоянието е известно още като „обущарски гърди“. В тежки случаи пектус екскаватум може да изглежда така, сякаш центърът на гърдите е издълбан и в резултат се е образуваоа дълбоко хлътване.
Макар че деформацията на гръдна кост често се забелязва скоро след раждането, тежестта на състоянието обикновено се влошава по време на растежа в юношеска възраст.
Наричан още фуниевиден гръден кош, пектус екскаватум се среща по-често при момчетата, отколкото при момичетата. Тежките случаи могат да нарушат функцията на сърцето и белите дробове. Дори и леките случаи обаче могат да предизвикат у децата чувство на неувереност във външния им вид. Деформацията може да се коригира чрез операция.
При много хора с пектус екскаватум единственият признак или симптом е лека вдлъбнатина в гърдите. При някои хора дълбочината на вдлъбнатината се увеличава в ранна юношеска възраст и може да продължи да се влошава и в зряла възраст.
При тежки случаи гръдната кост може да притисне белите дробове и сърцето. Признаците и симптомите могат да включват:
- Намалена устойчивост към физически упражнения
- Бърз сърдечен ритъм или сърцебиене
- Повтарящи се респираторни инфекции
- Хрипове или кашлица
- Болка в гърдите
- Сърдечен шум
- Умора
- Замайване
Пектус екскаватум обикновено може да се диагностицира просто чрез преглед на гръдния кош. Лекарят може да предложи няколко различни вида изследвания, за да провери за свързани проблеми със сърцето и белите дробове. Те могат да включват:
- Рентгенова снимка на гръдния кош. Това изследване може да визуализира вдлъбнатината в гръдната кост и често показва изместване на сърцето в лявата част на гръдния кош. Рентгеновите снимки са безболезнени и отнемат само няколко минути.
- Компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс. Тези изследвания могат да се използват, за да се определи тежестта на пектус екскаватум и дали сърцето или белите дробове са притиснати. Компютърната томография и ядрено-магнитният резонанс правят много снимки от различни ъгли, за да се получат напречни изображения на вътрешната структура на тялото.
- Електрокардиограма. Електрокардиограмата може да покаже дали ритъмът на сърцето е нормален или неравномерен и дали електрическите сигнали, които контролират сърдечния ритъм, са правилно разпределени във времето. Това изследване е безболезнено и включва поставянето на повече от дузина електрически проводници, които се прикрепят към тялото със специално лепило.
- Ехокардиограма. Ехокардиограмата е сонограма на сърцето. Тя може да покаже в реално време изображения на това колко добре работят сърцето и неговите клапи. Изображенията се получават чрез предаване на звукови вълни чрез пръчица, притисната към гръдния кош. Ехокардиограмата също така дава възможност на лекаря да прецени как гръдната стена може да повлияе на сърдечната функция и на потока на кръвта през сърцето.
- Изследване на белодробната функция. Тези видове тестове измерват количеството въздух, което белите дробове могат да задържат, и колко бързо пациентът може да изпразни дробовете си.
- Функционален тест с физически упражнения. Този тест следи колко добре функционират сърцето и белите дробове, докато пациентът извършва физически упражнения, обикновено на стационарен велосипед или бягаща пътека.
Пектус екскаватум може да се коригира хирургично, но операцията обикновено се прилага при пациенти с умерени до тежки признаци и симптоми. На хората с леки признаци и симптоми може да помогне физиотерапията. Някои упражнения могат да подобрят стойката и да увеличат степента, до която гръдният кош може да се разширява.
Ако хлътването на гръдната кост не предизвиква симптоми, но пациентът не е доволен от начина, по който изглежда, може да се направи консултация с хирург за поставяне на силиконова вложка (подобна на гръден имплант) под кожата, която да запълни това пространство.
Възстановителна хирургия
Двете най-разпространени хирургични процедури за възстановяване на пектус екскаватум са известни с имената на хирурзите, които първи са ги разработили:
- Операция по Nuss. При тази минимално инвазивна процедура се правят малки разрези от двете страни на гръдния кош. През тях се вкарват инструменти с дълги дръжки и тясна фиброоптична камера. Под вдлъбнатата гръдна кост се вкарва извита метална пластина, която я повдига в по-нормално положение. В някои случаи се използва повече от една пластина. Пластините се отстраняват след две или три години.
- Техника на Ravitch. Тази по-стара процедура включва много по-голям разрез в центъра на гърдите. Хирургът отстранява деформирания хрущял, прикрепящ ребрата към долната част на гръдната кост, и след това фиксира гръдната кост в по-нормална позиция с помощта на хирургичен инструментариум, като например метални или мрежовидни подпори. Тези подпори се отстраняват след 12 месеца.
Повечето хора, които се подлагат на операция за коригиране на пектус екскаватум, са доволни от промяната във външния вид на гърдите си, независимо от това коя процедура е използвана. Въпреки че повечето операции се извършват около периода на буен растеж през пубертета, много възрастни също я правят.
Съществуват много възможности за контрол на болката след операцията, които помагат за подобряване на възстановяването. Криоаблацията временно замразява нервите, за да блокира усещането за болка след операцията. Тя може да помогне за възстановяването и да намали следоперативната болка за 4 до 6 седмици.
Потенциални бъдещи лечения
Американска агенция по храните и лекарствата (FDA) наскоро одобри използването на вендузи, които помагат за повдигане на вдлъбнатата гръдна кост при по-млади пациенти, развиващи пектус. Прилагано в продължение на 20 до 30 минути дневно, това е потенциално лечение за предотвратяване на влошаването на пектуса при децата, докато растат.
Обструктивна сънна апнея при деца
Обструктивната сънна апнея в детска възраст е нарушение на съня, при което дишането на детето е частично или напълно блокирано по време на сън. Това може да се случи няколко пъти през нощта. Състоянието възниква, когато горните дихателни пътища се стеснят или блокират по време на сън.
Съществуват разлики между обструктивната сънна апнея при деца и сънната апнея при възрастни. Докато възрастните обикновено изпитват сънливост през деня, при децата е по-вероятно да имат поведенчески проблеми. Причината при възрастните често е затлъстяване, докато при децата тя често се дължи на по-големи от обичайното аденоиди и сливици. Аденоидите са две малки тъканни образувания, които се намират в задната част на носа. Сливиците са две тъканни образувания с овална форма в задната част на устата.
Ранното диагностициране и лечение са важни за предотвратяване на усложнения, които могат да повлияят на растежа, когнитивното развитие и поведението на децата.
По време на сън симптомите на сънна апнея при деца могат да включват:
- Хъркане
- Паузи в дишането
- Неспокоен сън
- Хъркане, кашляне или задушаване
- Дишане през устата
- Потене през нощта
- Напикаване по време на сън
- Кошмари
Бебетата и малките деца с обструктивна сънна апнея не винаги хъркат. Те може просто да имат нарушен сън.
През деня децата със сънна апнея могат:
- Да се представят зле в училище
- Да имат проблеми с вниманието
- Да имат образователни затруднения
- Да имат поведенчески проблеми
- Да наддават слабо на тегло
- Да са хиперактивни
За да диагностицира детската сънна апнея, медицинският специалист ще прегледа симптомите и историята на заболяването на детето и и ще извърши физически преглед. Той вероятно ще прегледа главата, шията, носа, устата и езика и може да назначи няколко теста, за да диагностицира състоянието.
Тестовете могат да включват:
- Полисомнограма.Този тест включва изследване на съня през нощта. Сензори, поставени върху тялото, записват мозъчните вълни, моделите на дишане, хъркането, нивата на кислород, сърдечната честота и мускулната активност, докато детето спи.
- Оксиметрия. Оксиметрията представлява записване на нивата на кислород през нощта, което може да се извърши в домашни условия. Въпреки че този тест не може да установи диагноза обструктивна сънна апнея, резултатите могат да помогнат на лекаря на да реши дали е необходимо допълнително изследване на сънната апнея.
Лечението може да включва:
– Лекарства. Локалните назални стероиди, като флутиказон (Flovent HFA, Xhance, др.) и будезонид (Rhinocort, Pulmicort Flexhaler, др.), могат да облекчат симптомите на сънната апнея при някои деца с лека обструктивна сънна апнея. При деца с алергии монтелукастът (Singulair) може да помогне за облекчаване на симптомите, когато се използва самостоятелно или с назални стероиди.
– Отстраняване на сливиците и аденоидите. При умерена до тежка сънна апнея лекарят на детето може да го насочи към специалист по уши, нос и гърло. С него може да се обсъди премахването на сливиците и аденоидите. Аденотонзилектомията може да подобри обструктивната сънна апнея, като отвори дихателните пътища. В зависимост от състоянието на детето може да се препоръчат и други форми на операция на горните дихателни пътища.
– Терапия с положително налягане в дихателните пътища. При непрекъснатото положително налягане в дихателните пътища (CPAP) и двустепенното положително налягане в дихателните пътища (BPAP) малки апарати леко издухват въздух през тръба. Тръбата е прикрепена към маска, която се поставя на носа или на носа и устата на детето. Машината изпраща въздушно налягане в задната част на гърлото, за да поддържа дихателните пътища отворени. Обструктивната сънна апнея при деца често се лекува с терапия с положително налягане в дихателните пътища, когато лекарствата или отстраняването на аденоидите и сливиците не са ефективни.
Правилното поставяне на маската и пренастройването ѝ с израстването на детето може да му помогне то да я понася върху лицето.
– Орални устройств. Могат да бъдат препоръчани орални уреди, като например стоматологични устройства или мундщуци. Устройствата помагат за разширяване на небцето и носните проходи. Те също така могат да придвижат долната челюст и езика на детето напред, за да поддържат горните дихателни пътища отворени. Само някои деца имат полза от тези устройства.
Отравяне с алкохол
Алкохолното отравяне е сериозен, а понякога и смъртоносен резултат от употребата на големи количества алкохол за кратък период от време. Твърде бързото изпиване на твърде много алкохол може да повлияе на дишането, сърдечния ритъм, телесната температура и рефлекса за повръщане. В някои случаи това може да доведе до кома и смърт.
Алкохолно отравяне може да настъпи и когато възрастни или деца случайно или умишлено изпият домакински продукти, които съдържат алкохол.
При съмнение за алкохолно отравяне незабавно трябва да се потърси медицинска помощ.
Симптомите на алкохолно отравяне включват:
- Объркване
- Повръщане
- Гърчове
- Бавно дишане, което е по-малко от осем вдишвания в минута
- Дишане, което не е равномерно. Това е, когато има разлика от повече от 10 секунди между вдишванията
- Кожа, която изглежда синя, сива или бледа
- Ниска телесна температура, известна също като хипотермия
- Проблеми с поддържането на съзнание или будност
Не е необходимо да се проявят всички горепосочени симптоми, преди да се потърси медицинска помощ. Човек с алкохолно отравяне, който е загубил съзнание или не може да се събуди, може да умре.
Алкохолното отравяне е спешен случай
Ако смятате, че някой има алкохолно отравяне, незабавно потърсете медицинска помощ. Това важи дори ако не виждате обичайните признаци.
Ето какво да направите:
- Обадете се незабавно на 112или на местния номер за спешна помощ. Никога не предполагайте, че човекът ще се наспи и ще преодолее алкохолното отравяне.
- Бъдете готови да дадете информация.Ако знаете вида и количеството на алкохола, който човекът е изпил, и кога, кажете на персонала на болницата или на екипа от спешна помощ.
- Не оставяйте човек в безсъзнание сам. Тъй като алкохолното отравяне влияе на начина, по който работи рефлексът за повръщане, човек с алкохолно отравяне може да повърне и да се задуши и да не може да диша. Докато чакате помощ, не се опитвайте да накарате човека да повърне, защото това може да доведе до задушаване.
- Помогнете начовек, който повръща. Опитайте се да държите човека в седнало положение. Ако той трябва да легне, обърнете главата му настрани, за да предотвратите задушаване. Опитайте се да го държите буден.
Освен че ще провери за видими признаци и симптоми на алкохолно отравяне, лекарят вероятно ще назначи изследвания на кръвта и урината, за да провери нивата на алкохол в кръвта и да установи други признаци на алкохолна токсичност, като например ниска кръвна захар.
Лечението на алкохолното отравяне обикновено включва поддържащи грижи, докато организмът се освободи от алкохола. Това по принцип включва:
- Наблюдение за предотвратяване на проблеми с дишането или задушаване
- Кислородна терапия
- Течности, които се дават през вената, за да се предотврати обезводняването
- Използване на витамини и глюкоза, за да се предотвратят сериозни усложнения
Хората, които случайно са консумирали метанол или изопропилов алкохол, може да се нуждаят от хемодиализа. Това е механичен начин за филтриране на отпадъците и токсините от кръвта. Той може да ускори отстраняването на алкохола от кръвта.
Начин на живот и домашни средства за защита
Домашните средства за лечение на алкохолно отравяне не действат. Отравянето с алкохол е спешна ситуация.
Опасни митове
Има няколко опасни мита за справяне с алкохолно натравяне, които не само не могат да помогнат за справяне със състоянието, но могат и да вложат положението. Ето какво не действа:
- Спане. Човек може да загуби съзнание, докато спи.
- Черно кафе или кофеин.Кафето и други кофеинови напитки не спират или намаляват ефектите на алкохолното отравяне.
- Студен душ.Шокът от студа може да доведе до загуба на съзнание.
- Разходка.Това не кара алкохола да напусне тялото по-бързо.