Остър коронарен синдром
Остър коронарен синдром е термин, използван за описание на редица състояния, свързани с внезапно намален приток на кръв към сърцето. Едно от тези състояния е инфарктът на миокарда (миокарден инфаркт) – когато клетъчната смърт води до увреждане или разрушаване на сърдечната тъкан. Дори когато острият коронарен синдром не причинява клетъчна смърт, намаленият кръвоток променя работата на сърцето и е признак за висок риск от сърдечен удар.
Острият коронарен синдром често причинява силна болка в гърдите или дискомфорт. Той е спешен медицински случай, който изисква бърза диагностика и грижи. Целите на лечението включват подобряване на кръвния поток, лечение на усложненията и предотвратяване на бъдещи проблеми.
Признаците и симптомите на острия коронарен синдром обикновено започват внезапно.
Те включват:
Болка в гърдите (стенокардия) или дискомфорт, често описван като болезненост, натиск, стягане или парене.
Болка, разпространяваща се от гърдите към раменете, ръцете, горната част на корема, гърба, врата или челюстта
Гадене или повръщане
Стомашно разстройство
Недостиг на въздух (диспнея)
Внезапно, силно изпотяване (диафореза)
Лека умора, замайване или припадък
Необичайна или необяснима умора
Чувство на безпокойство или страх
Най-честият симптом е болка или дискомфорт в гърдите. Въпреки това признаците и симптомите могат да варират значително в зависимост от възрастта, пола и други медицински състояния. При жените, по-възрастните и хората с диабет е по-вероятно наличие на признаци и симптоми без болка или дискомфорт в гърдите.
Кога трябва да се потърси лекар?
Пациентите с остър коронарен синдром се нуждаят от спешна медицинска помощ. Болката в гърдите или дискомфортът могат да бъдат признак на редица животозастрашаващи състояния. Пациентът не трябва да шофира сам до болницата.
При наличие на признаци или симптоми, свързани с остър коронарен синдром, лекарят в спешното отделение вероятно ще назначи няколко изследвания. Те включват:
– Електрокардиограма (ЕКГ). Електродите, прикрепени към кожата, измерват електрическата активност на сърцето. Абнормните или нередовни импулси могат да означават, че сърцето не работи правилно поради липса на кислород. Определени модели в електрическите сигнали могат да покажат общото местоположение на блокажа. Тестът може да бъде повторен няколко пъти.
– Кръвни тестове. Някои ензими могат да бъдат открити в кръвта, ако клетъчната смърт е довела до увреждане на сърдечната тъкан. Положителен резултат показва сърдечен удар.
Информацията от тези два теста, заедно с признаците и симптомите, се използва за поставяне на основната диагноза остър коронарен синдром. Тя е важна за лекаря, за да определи дали състоянието може да бъде класифицирано като сърдечен пристъп или нестабилна стенокардия.
Могат да бъдат направени и други изследвания, за да се научи повече за състоянието на пациента и да се изключат други причини за симптомите. Резултатите от тях могат да помогнат на лекаря за определяне на диагнозата и на персонализирано лечение.
– Коронарна ангиография. Тази процедура използва рентгенови изображения, за да види кръвоносните съдове на сърцето. Дълга, малка тръбичка (катетър) се прокарва през артерия, обикновено в ръката или слабините, до артериите в сърцето. През тръбата в артериите се влива багрило. Поредица от рентгенови снимки показва как багрилото се движи през артериите, като разкрива евентуални запушвания или стеснения. Катетърът може да се използва и за лечебни процедури.
Ехокардиограма. При ехокардиографията се използват звукови вълни, насочени към сърцето от устройство, подобно на пръчка, за да се получи изображение на сърцето в реално време. Ехокардиографията може да помогне да се определи дали сърцето изпомпва правилно.
– Изследване на миокардна перфузия. Това изследване показва колко добре преминава кръвта през сърдечния мускул. В кръвта се инжектира малко, безопасно количество радиоактивно вещество. Специална камера прави снимки на пътя на веществото през сърцето. Снимките показват на лекаря дали през сърдечния мускул преминава достатъчно кръв и къде кръвотокът е намален.
– Компютърна томографска ангиография. При компютърната томографска ангиография се използва специализирана рентгенова технология, която може да създаде множество изображения – напречни двуизмерни срезове – на сърцето. Тези изображения могат да открият стеснени или блокирани коронарни артерии.
– Стрес тест. Стрес тестът показва колко добре работи сърцето, когато пациентът прави физически упражнения. В някои случаи може да бъде даден медикамент, който да повиши сърдечната честота, вместо да се правят упражнения. Този тест се прави само когато няма признаци на остър коронарен синдром или друго животозастрашаващо състояние на сърцето и когато пациентът е в покой. По време на стрес теста може да се използват ЕКГ, ехокардиограма или образно изследване на миокардната перфузия, за да се види колко добре работи сърцето.
Непосредствените цели на лечението на острия коронарен синдром са:
Облекчаване на болката
Подобряване на кръвния поток
Възстановяване на сърдечната функция възможно най-бързо и по най-добрия начин
Дългосрочните цели на лечението са подобряване на цялостната функция на сърцето, управление на рисковите фактори и намаляване на риска от сърдечен удар. За постигането на тези цели може да се използва комбинация от лекарства и хирургични процедури.
Лекарства
В зависимост от диагнозата, лекарствата за спешна или текуща помощ (или и за двете) могат да включват следното:
Тромболитици (средства за разбиване на съсиреци) – помагат за разтваряне на кръвен съсирек, който блокира артерия.
Нитроглицерин – подобрява притока на кръв чрез временно разширяване на кръвоносните съдове.
Антитромбоцитни лекарства – помагат да се предотврати образуването на кръвни съсиреци и включват аспирин, клопидогрел (Plavix), прасугрел (Effient) и други.
Бета-блокери – помагат за отпускане на сърдечния мускул и забавяне на сърдечната честота. Те намаляват натоварването на сърцето и понижават кръвното налягане. Примери за това са метопролол (Lopressor, Toprol-XL) и надолол (Corgard).
Инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим (АСЕ) – разширяват кръвоносните съдове и подобряват притока на кръв, което позволява на сърцето да работи по-добре. Те включват лизиноприл (Prinivil, Zestril), беназеприл (Lotensin) и други.
Ангиотензин рецепторни блокери (ARB) – помагат за контролиране на кръвното налягане и включват ирбесартан (Avapro), лосартан (Cozaar) и някои други.
Статини – намаляват количеството на холестерола, който се движи в кръвта, и могат да стабилизират отлаганията на плаки, като намаляват вероятността те да се разкъсат. Статините включват аторвастатин (Lipitor), симвастатин (Zocor, Flolipid) и няколко други.
Хирургия и други процедури
Лекарят може да препоръча една от тези процедури за възстановяване на притока на кръв към сърдечните мускули:
– Ангиопластика и стентиране. При тази процедура лекарят поставя дълга, малка тръбичка (катетър) в запушената или стеснена част на артерията. През катетъра към стеснения участък се прокарва тел с ненадут балон. След това балонът се надува, като отваря артерията чрез притискане на плаковите отлагания към стените ѝ. Обикновено в артерията се оставя мрежеста тръба (стент), която помага за поддържане на отворената артерия.
– Коронарна байпасна хирургия. При тази процедура хирургът взема парче кръвоносен съд (трансплантат) от друга част на тялото и създава нов път за кръвта, който заобикаля блокираната коронарна артерия.
Остър вял миелит (AFM)
Острият вял миелит (AFM) е рядко, но сериозно заболяване, което засяга гръбначния мозък. То може да причини внезапна слабост в ръцете или краката, загуба на мускулен тонус и загуба на рефлекси. Състоянието засяга предимно малки деца.
Преди да развият симптоми на остър вял миелит повечето деца имат в продължение на една до четири седмици леко респираторно заболяване или температура, причинени от вирусна инфекция
При наличие на симптоми на остър вял миелит, незабавно трябва да се потърси медицинска помощ. Симптомите могат да се развият бързо. Необходима е хоспитализация и понякога се налага поставянето на вентилатор за поддържане на дишането.
Епидемиите обикновено се появяват между август и ноември.
Най-често срещаните признаци и симптоми на острия вял миелит включват:
Внезапна слабост на ръцете или краката
Внезапна загуба на мускулен тонус
Внезапна загуба на рефлекси
Други възможни признаци и симптоми включват:
Затруднено движение на очите или увиснали клепачи
Увисване на лицето или слабост
Затруднено преглъщане или неясен говор
Болки в ръцете, краката, врата или гърба
Нечестите симптоми могат да включват:
Изтръпване или мравучкане
Невъзможност за отделяне на урина
Тежките симптоми включват дихателна недостатъчност, която се дължи на отслабването на мускулите, участващи в дишането. Възможно е също така да настъпят животозастрашаващи промени в телесната температура и нестабилност на кръвното налягане.
Кога трябва да се потърси лекар?
При наличие на изброените по-горе симптоми трябва незабавно да се потърси медицинска помощ.
За да диагностицира острия вял миелит, лекарят започва с подробна медицинска анамнеза и физически преглед. Той може да препоръча:
Изследване на нервната система. Лекарят изследва местата по тялото, където пациентът изпитва слабост, има слаб мускулен тонус и намалени рефлекси.
Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР). Това образно изследване позволява на лекаря да разгледа главния и гръбначния мозък.
Лабораторни изследвания. Лекарят може да вземе проби от течността около главния и гръбначния мозък (цереброспинална течност), респираторна течност, кръв и изпражнения за лабораторни изследвания.
Проверка на нервите. Този тест може да провери колко бързо се движи електрическият импулс през нервите и реакцията на мускулите на сигналите от нервите.
Острият вял миелит може да бъде труден за диагностициране, тъй като има много от симптомите, характерни за други неврологични заболявания, като синдрома на Гилен-Баре, например. Тези тестове могат да помогнат за разграничаването на острия вял миелит от други състояния.
Към момента няма специфично лечение за острия вял миелит. Лечението е насочено към овладяване на симптомите.
Лекар, който е специализиран в лечението на заболявания на главния и гръбначния мозък (невролог), може да препоръча физиотерапия или трудова терапия, за да се помогне при слабост на ръцете или краката. Ако физиотерапията започне в началната фаза на заболяването, тя може да подобри дългосрочното възстановяване.
Лекарят може да препоръча и лечение с имуноглобулин, който съдържа здрави антитела от здрави донори, лекарства, които понижават възпалението в организма (кортикостероиди) или антивирусни лекарства. Възможно е да предпише лечение, при което се отстранява и замества кръвната плазма (плазмен обмен). Не е ясно обаче дали тези лечения имат някакви ползи.
Понякога се правят операции за прехвърляне на нерви и мускули, за да се подобри функцията на крайниците.
Остра бъбречна недостатъчност
Остра бъбречна недостатъчност настъпва, когато бъбреците внезапно се окажат неспособни да филтрират отпадните продукти от кръвта. Когато бъбреците изгубят способността си да филтрират, може да се натрупат опасни количества отпадъци и химическият състав на кръвта да се наруши.
Острата бъбречна недостатъчност, наричана още остра ренална недостатъчност или остро бъбречно увреждане, се развива бързо, обикновено за по-малко от няколко дни. Тя се среща най-често при хора, които вече са хоспитализирани, особено при критично болни, които се нуждаят от интензивни грижи.
Острата бъбречна недостатъчност може да бъде фатална и изисква интензивно лечение. Тя обаче е обратима. Пациентите, които иначе са в добро здравословно състояние, могат да възстановят нормалната или почти нормална бъбречна функция.
Признаците и симптомите на острата бъбречна недостатъчност могат да включват:
Намалено отделяне на урина, въпреки че понякога отделянето на урина остава нормално
Задържане на течности, което води до подуване на краката, глезените или стъпалата
Задух
Умора
Объркване
Гадене
Слабост
Нередовен сърдечен ритъм
Болка или натиск в гърдите
Припадъци или кома в тежки случаи
Понякога острата бъбречна недостатъчност не предизвиква признаци или симптоми и се открива чрез лабораторни изследвания, направени по друга причина.
Кога трябва да се потърси лекар?
При наличие на признаци или симптоми на остра бъбречна недостатъчност незабавно трябва да се потърси спешна помощ.
Ако признаците и симптомите предполагат остра бъбречна недостатъчност, лекарят може да препоръча определени изследвания и процедури, за да потвърди диагнозата. Те могат да включват:
Измерване на количеството урина. Измерването на количеството урина, което пациентът отделя за 24 часа, може да помогне на лекаря да определи причината за бъбречната недостатъчност.
Изследвания на урината. Анализирането на проба от урина (уринен анализ) може да разкрие аномалии, които предполагат бъбречна недостатъчност.
Кръвни изследвания. Проба от кръвта може да разкрие бързо повишаващи се нива на урея и креатинин – две вещества, използвани за измерване на бъбречната функция.
Образни изследвания. Възможни са образни изследвания, като ултразвук и компютърна томография, за да се видят бъбреците.
Бъбречна биопсия.
Лечението на остра бъбречна недостатъчност обикновено изисква болничен престой. Повечето хора с тази диагноза вече са хоспитализирани. Продължителността на болничния престой зависи от причината за острата бъбречна недостатъчност и от това колко бързо се възстановяват бъбреците.
В някои случаи е възможно възстановяване у дома.
Лечение на основната причина за бъбречното увреждане
Лечението на остра бъбречна недостатъчност включва установяване на заболяването или травмата, които първоначално са увредили бъбреците. Възможностите за лечение зависят от причината за бъбречната недостатъчност.
Лечение на усложненията, докато бъбреците се възстановят
Лекарят работи и за предотвратяване на усложнения и дава време на бъбреците да се възстановят. Лечението, което помага за предотвратяване на усложнения, включва:
– Лечение за балансиране на количеството течности в кръвта. Ако острата бъбречна недостатъчност е причинена от липсата на течности в кръвта, може да се препоръча интравенозно (IV) приемане на течности. В други случаи острата бъбречна недостатъчност може да доведе до натрупване на твърде много течности, в резултат на което се получава подуване на ръцете и краката. В тези случаи може да се препоръча прием на диуретици, които да накарат тялото да изхвърли допълнителните течности.
– Лекарства за контролиране на калия в кръвта. Ако бъбреците не филтрират правилно калия от кръвта, лекарят може да предпише калций, глюкоза или натриев полистирен сулфонат (Кионекс), за да предотврати натрупването на високи нива на калий. Твърде много калий в кръвта може да причини опасен нарушен сърдечен ритъм (аритмия) и мускулна слабост.
– Лекарства за възстановяване на нивата на калций в кръвта. Ако нивата на калций в кръвта спаднат твърде ниско, лекарят може да препоръча инфузия на калций.
– Диализа за отстраняване на токсините от кръвта. Ако в кръвта се натрупат токсини, може да се наложи временна хемодиализа, която да помогне за отстраняването на токсините и излишните течности от тялото, докато бъбреците се излекуват. Диализата може също да помогне за отстраняване на излишния калий от организма. По време на диализата машина изпомпва кръвта от тялото през изкуствен бъбрек (диализатор), който филтрира отпадъците. След това кръвта се връща обратно в тялото.
Остра чернодробна недостатъчност
Остра чернодробна недостатъчност е загуба на чернодробната функция, която настъпва бързо – за дни или седмици – обикновено при човек, който няма предшестващо чернодробно заболяване. Най-често тя се причинява от вирус на хепатит или лекарства, като ацетаминофен. Острата чернодробна недостатъчност е по-рядко срещана от хроничната чернодробна недостатъчност, която се развива по-бавно.
Острата чернодробна недостатъчност, известна още като фулминантна чернодробна недостатъчност, може да причини сериозни усложнения, включително кървене и повишено налягане в мозъка. Това е спешно медицинско състояние, което изисква хоспитализация.
В зависимост от причината, острата чернодробна недостатъчност понякога може да бъде преодоляна с лечение. В много ситуации обаче единственото лечение може да бъде чернодробна трансплантация.
Признаците и симптомите на острата чернодробна недостатъчност могат да включват:
Пожълтяване на кожата и очните ябълки (жълтеница)
Болка в горната дясна част на корема
Подуване на корема (асцит)
Гадене
Повръщане
Общо усещане за неразположение
Дезориентация или объркване
Сънливост
Дъх с горчив или сладникав мирис
Треперене
Кога трябва да се потърси лекар?
Острата чернодробна недостатъчност може да се развие бързо при иначе здрав човек и е животозастрашаваща. При внезапно пожълтяване на очите или кожата, чувствителност в горната част на корема или необичайни промени в психическото състояние, характера или поведението, незабавно трябва да се потърси лекарска помощ.
Тестовете и процедурите, използвани за диагностициране на остра чернодробна недостатъчност, включват:
Кръвни тестове. Кръвните тестове се правят, за да се определи колко добре работи черният дроб. Тестът за протромбиново време измерва колко време е необходимо на кръвта да се съсири. При острата чернодробна недостатъчност кръвта не се съсирва толкова бързо, колкото трябва.
Образни изследвания. Лекарят може да препоръча ултразвуково изследване, за да разгледа черния дроб. Такова изследване може да покаже увреждане и да помогне за определяне на причината за проблемите. Лекарят може също така да препоръча компютърна томография (КТ) на корема или ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), за да разгледа черния дроб и кръвоносните съдове. С тези изследвания може да се търсят определени причини за остра чернодробна недостатъчност, като синдром на Budd-Chiari или тумори. Те може да се използват, ако лекарят подозира проблем, а ултразвуковите изследвания са отрицателни.
Изследване на чернодробна тъкан (чернодробна биопсия). Тъй като хората с остра чернодробна недостатъчност са изложени на риск от кървене по време на биопсията, може да се извърши трансюгуларна чернодробна биопсия. Тази процедура включва направата на малък разрез от дясната страна на шията. След това тънка тръбичка (катетър) се вкарва във вената на шията, през сърцето и във вената, излизаща от черния дроб. След това през катетъра се прокарва игла, за да се вземе проба от чернодробна тъкан.
Хората с остра чернодробна недостатъчност често се лекуват в интензивното отделение на болницата, където при необходимост може да се извърши чернодробна трансплантация. Лекарят може да се опита да лекува самото чернодробно увреждане, но в много случаи лечението включва овладяване на усложненията и даване на време на черния дроб да се излекува.
Лечението на острата чернодробна недостатъчност може да включва:
– Лекарства за отстраняване на отравяния. Острата чернодробна недостатъчност, причинена от предозиране с ацетаминофен, се лекува с лекарство, наречено ацетилцистеин. Това лекарство може да помогне и за лечението на други причини за остра чернодробна недостатъчност. Отравяния с гъби и други отравяния също могат да се лекуват с лекарства, които обръщат действието на токсина и могат да намалят увреждането на черния дроб.
– Трансплантация на черен дроб. Когато острата чернодробна недостатъчност не може да бъде преодоляна, единственото лечение може да бъде чернодробна трансплантация. По време на чернодробната трансплантация хирургът отстранява увредения черен дроб и го заменя със здрав черен дроб от донор.
Лекарите работят и за овладяване на симптомите и ще се опитат да предотврати усложненията, причинени от острата чернодробна недостатъчност. Грижите за пациента могат да включват:
– Облекчаване на налягането, причинено от излишната течност в мозъка. Мозъчният оток, причинен от острата чернодробна недостатъчност, може да увеличи налягането върху мозъка. Има лекарства, които могат да помогнат за намаляване на натрупването на течност в мозъка.
– Изследвания за инфекции. За целта се правят тестове на кръв и урина. При наличие на инфекции, се предписва съответно лечение.
– Предотвратяване на тежко кървене. Лекуващият лекар може да предпише лекарства за намаляване на риска от кървене. При загуба на много кръв може да бъдат направени изследвания, за да се открие източникът за това. Може да се наложи преливане на кръв.
Бъдещи лечения
Учените продължават да изследват нови методи за лечение на остра чернодробна недостатъчност, особено такива, които биха могли да намалят или отложат необходимостта от чернодробна трансплантация. Въпреки че се проучват няколко потенциални бъдещи лечения, те все още са експериментални и е възможно да не са достъпни.
Сред методите, които се проучват, са:
– Изкуствени чернодробни апарати. Машината ще върши работата на черния дроб, подобно на диализата, която помага, когато бъбреците спрат да работят. Изследват се много различни видове устройства. Изследванията показват, че някои, но не всички, устройства могат да подобрят преживяемостта. Добре контролирано проучване в няколко центъра показва, че система, наречена екстракорпорална система за подпомагане на черния дроб, помага на някои хора с остра чернодробна недостатъчност да оцелеят без трансплантация. Лечението се нарича още високообемна плазмена обмяна. За тази терапия обаче са необходими допълнителни проучвания.
– Трансплантация на хепатоцити. Трансплантирането само на чернодробни клетки – а не на целия орган – може временно да отложи необходимостта от чернодробна трансплантация. В някои случаи то може да доведе до пълно възстановяване. Недостигът на качествени донорски черни дробове е ограничил използването на това лечение.
– Спомагателна чернодробна трансплантация. Тази процедура включва отстраняване на малко парче от черния дроб и замяната му с присадка с подобен размер. Това позволява на собствения черен дроб да се регенерира, без да са необходими имуносупресивни лекарства. Понастоящем спомагателната чернодробна трансплантация е трудна процедура, която се нуждае от повече време, за да бъде оценена.
– Ксенотрансплантация. При този вид трансплантация човешкият черен дроб се заменя с такъв от животински или друг нечовешки източник. Преди няколко десетилетия лекарите извършиха експериментални чернодробни трансплантации с използване на свински черен дроб, но резултатите бяха разочароващи. Напредъкът в имунната и трансплантационната медицина обаче накара изследователите отново да обмислят това лечение. То може да помогне за осигуряване на подкрепа за чакащите за трансплантация на човешки черен дроб.
Отравяне с въглероден оксид
Отравяне с въглероден оксид се получава, когато въглеродният оксид се натрупа в кръвта. Когато във въздуха има твърде много от това вещество, организмът замества кислорода в червените кръвни клетки с него. Това може да доведе до сериозно увреждане на тъканите или дори до смърт.
Въглеродният оксид е безцветен газ без мирис и вкус, който се получава при изгаряне на бензин, дърва, пропан, дървени въглища или друго гориво. Неправилно вентилираните уреди и двигатели, особено в уплътнени или затворени помещения, могат да позволят натрупването на въглероден оксид до опасни нива.
При съмнение за отравяне с въглероден оксид, трябва да се излезе веднага на чист въздух и да се потърси спешна медицинска помощ.
Признаците и симптомите на отравяне с въглероден оксид може да включват:
Тъпа болка в главата
Слабост
Замайване
Гадене или повръщане
Задух
Объркване
Замъглено зрение
Загуба на съзнание
Отравянето с въглероден оксид може да бъде особено опасно за хора, които спят или са в нетрезво състояние. Те могат да получат необратимо увреждане на мозъка или дори да умрат, преди някой да разбере, че има проблем.
Кога трябва да се потърси лекар?
Предупредителните признаци за отравяне с въглероден оксид могат да бъдат незабележими, но състоянието е животозастрашаващо и изисква спешна медицинска помощ. Дори и при най-малко съмнение незабавно трябва да се отиде в „Спешна помощ“.
При пациенти, приети в спешното отделение със съмнение за отравяне с въглероден оксид, лечението започва незабавно. За да потвърди диагнозата, лекарят може да изследва проба от кръвта за въглероден оксид.
В болницата лечението може да включва:
Дишане на чист кислород през маска, поставена върху носа и устата. Това помага на кислорода да достигне до органите и тъканите. Ако пациентът не може да диша самостоятелно, дишането може да се извършва от апарат (вентилатор).
Престой в кислородна камера под налягане. В много случаи се препоръчва хипербарна кислородна терапия. Тази терапия включва дишане на чист кислород в камера, в която налягането на въздуха е около два до три пъти по-високо от нормалното. Това ускорява заместването на въглеродния оксид в кръвта с кислород.
Хипербарната кислородна терапия може да се използва в случаи на тежко отравяне с въглероден оксид. Тя помага за защита на сърдечната и мозъчната тъкан, които са особено уязвими към увреждане от отравяне с въглероден оксид. Хипербарната кислородна терапия може да се препоръча и на бременни жени, тъй като неродените бебета са по-податливи на увреждане от отравяне с въглероден оксид.
Остра миелогенна левкемия
Острата миелогенна левкемия (ОМЛ) е рак на кръвта и костния мозък – гъбестата тъкан в костите, в която се образуват кръвните клетки.
Думата остра в наименованието на заболяването обозначава бързото развитие на болестта. Нарича се миелогенна левкемия, защото засяга група бели кръвни клетки, наречени миелоидни клетки, които нормално се развиват в различните видове зрели кръвни клетки, като червени кръвни клетки, бели кръвни клетки и тромбоцити.
Острата миелогенна левкемия е известна още като остра миелоидна левкемия, остра миелобластна левкемия, остра гранулоцитна левкемия и остра нелимфоцитна левкемия.
Общите признаци и симптоми на ранните етапи на острата миелогенна левкемия могат да наподобяват тези на грип или други общи заболявания. Те включват:
- Температура
- Болки в костите
- Летаргия и умора
- Задух
- Бледа кожа
- Чести инфекции
- Лесно образуване на синини
- Необичайно кървене, като често кървене от носа и кървене от венците
Ако се развият каквито и да е признаци или симптоми, които изглеждат необичайни или са източник на тревога, трябва да се потърси лекар.
При наличие на признаци или симптоми на остра миелогенна левкемия лекарят може да препоръча няколко диагностични изследвания, включително:
- Кръвни изследвания. Повечето хора с остра миелогенна левкемия имат твърде много бели кръвни клетки, недостатъчно червени кръвни клетки и недостатъчно тромбоцити. Понякога обаче нивото на белите кръвни клетки може да е твърде ниско. Наличието на бластни клетки – незрели клетки, които обикновено се намират в костния мозък, но не циркулират в кръвта, е друг показател за остра миелогенна левкемия.
- Изследване на костен мозък. Кръвният тест може да подскаже за левкемия, но за потвърждаване на диагнозата обикновено е необходимо изследване на костния мозък.
По време на биопсията на костния мозък се използва игла, за да се вземе проба, обикновено от тазобедрената кост. Пробата се изпраща в лаборатория за изследване.
- Лумбална пункция (спинална пункция). В определени ситуации може да се наложи да се вземе част от течността около гръбначния мозък, за да се провери за левкемични клетки. Лекар може да събере тази течност, като вкара малка игла в гръбначния канал в долната част на гърба.
- Изследване на раковите клетки в лаборатория. В лаборатория лекарите изследват левкемичните клетки, за да разберат по-добре кои генни мутации са налице. Това може да помогне да се определи прогнозата и да се насочи лечението.
При съмнение за левкимия пациентът се насочна към към лекар, който е специализиран в областта на рака на кръвта (хематолог или онколог).
Определяне на подтипа на ОМЛ
Ако лекарят установи ОМЛ, може да се наложи да се направят допълнителни изследвания, за да се определи степента на рака и да се класифицира в по-специфичен подтип.
Подтипът се определя въз основа на това как изглеждат клетките при изследване под микроскоп. Може да се използват и специални лабораторни изследвания, за да се определят специфичните характеристики на клетките.
Определянето на подтипа помага да се избере най-подходящото лечение. Лекарите проучват как различните видове лечение на рак се отразяват на хората с различни подтипове на ОМЛ.
Определяне на прогнозата
Лекарят използва подтипа на ОМЛ и друга информация, за да определи прогнозата и да вземе решение относно възможностите за лечение. При други видове рак се използват цифрови стадии, за да се посочи прогнозата и дали ракът се е разпространил, но при острата миелогенна левкемия няма стадии. Вместо това сериозността на състоянието се определя от:
- Подтип на ОМЛ
- Възраст
- Общото здравословно състояние
- Резултатите от други изследвания и процедури, като например броя на белите кръвни клетки, открити в кръвна проба
Лечението на острата миелогенна левкемия зависи от няколко фактора, включително подтипа на заболяването, възрастта, общото здравословно състояние и предпочитанията на пациента.
Като цяло лечението се разделя на две фази:
- Терапия за индуциране на ремисия. Целта на първата фаза на лечението е да унищожи левкемичните клетки в кръвта и костния мозък. Индуцирането на ремисия обаче обикновено не унищожава всички левкемични клетки, така че се налага по-нататъшно лечение, за да се предотврати връщането на болестта.
- Консолидираща терапия. Наричана още терапия след ремисия или поддържаща терапия, тази фаза от лечението има за цел да унищожи останалите левкемични клетки. Счита се, че тя е от решаващо значение за намаляване на риска от рецидив.
Терапиите, които се използват в тези фази, включват:
- Химиотерапия. Химиотерапията е основната форма на терапия за индуциране на ремисия, въпреки че може да се използва и за консолидираща терапия. При химиотерапията се използват химикали, за да се убият раковите клетки в тялото.
Хората с ОМЛ обикновено остават в болница по време на лечението с химиотерапия, тъй като лекарствата унищожават много нормални кръвни клетки в процеса на елиминиране на левкемичните клетки. Ако първият цикъл на химиотерапия не доведе до ремисия, той може да бъде повторен.
- Таргетна терапия. Таргетното лекарствено лечение се фокусира върху специфични аномалии, налични в раковите клетки. Чрез блокиране на тези аномалии то може да доведе до смъртта на раковите клетки. Левкемични клетки на пациента се изследват, за да се установи дали таргетната терапия може да бъде полезна за него. Този тип терапия може да се използва самостоятелно или в комбинация с химиотерапия за индукционна терапия и консолидираща терапия.
- Трансплантация на костен мозък. Трансплантация на костен мозък, наричана още трансплантация на стволови клетки, може да се използва за консолидираща терапия. Тя спомага за възстановяване на здравите стволови клетки чрез замяна на нездравия костен мозък със свободни от левкемия стволови клетки, които ще възстановят здравия костен мозък.
Преди трансплантацията на костен мозък се прилагат много високи дози химиотерапия или лъчева терапия, за да се унищожи произвеждащият левкемия костен мозък. След това се правят вливания на стволови клетки от съвместим донор (алогенна трансплантация).
Можете да бъдат използвани и обствени стволови клетки (автоложна трансплантация), ако преди това пациентът е бил в ремисия и здравите му стволови клетки са били отделени и съхранени за бъдеща трансплантация.
- Клинични изпитания. Някои хора с левкемия избират да се включат в клинични изпитания, за да изпробват експериментални лечения или нови комбинации от известни терапии.
Остра лимфоцитна (лимфобластна) левкемия
Острата лимфоцитна левкемия (ОЛЛ) е вид рак на кръвта и костния мозък – гъбестата тъкан в костите, където се образуват кръвните клетки.
Думата остра в наименованието на заболяването идва от факта, че то прогресира бързо и създава незрели кръвни клетки, а не зрели. Думата лимфоцитна се отнася до белите кръвни клетки, наречени лимфоцити, които ОЛЛ засяга. Острата лимфоцитна левкемия е известна и като остра лимфобластна левкемия.
Този вид левкимия е най-често срещаният вид рак при децата. Терапията води до добри шансове за излекуване. Острата лимфоцитна левкемия може да се появи и при възрастни, въпреки че шансът за излекуване при тях е значително по-малък.
Признаците и симптомите на острата лимфоцитна левкемия могат да включват:
- Кървене от венците
- Болки в костите
- Температура
- Чести инфекции
- Често или силно кървене от носа
- Бучки, причинени от подути лимфни възли в и около врата, подмишниците, корема или слабините
- Бледа кожа
- Недостиг на въздух
- Слабост, умора или общо намаляване на енергичността
Ако бъдат забелязани симптоми при дете или възрастен, които са източник на тревога, трябва да се запише час за лекар.
Много от признаците и симптомите на острата лимфоцитна левкемия наподобяват тези на грипа. При грипа обаче те в крайна сметка се подобряват. Ако признаците и симптомите не се подобряват според очакванията, трябва да се направи консултация с лекар.
Тестовете и процедурите, използвани за диагностициране на остра лимфоцитна левкемия, включват:
- Кръвни изследвания. Кръвните изследвания могат да разкрият твърде много или твърде малко бели кръвни клетки, недостатъчно червени кръвни клетки и недостатъчно тромбоцити. Кръвният тест може да покаже и наличието на бластни клетки – незрели клетки, които обикновено се намират в костния мозък.
- Изследване на костния мозък. По време на аспирация и биопсия на костен мозък с помощта на игла се взема проба от костен мозък от тазобедрената или гръдната кост. Пробата се изпраща в лаборатория за изследване, за да се търсят левкемични клетки.
Лекарите в лабораторията класифицират кръвните клетки в определени типове въз основа на техния размер, форма и други генетични или молекулярни характеристики. Те също така търсят определени промени в раковите клетки и определят дали левкемичните клетки са започнали от В-лимфоцити или от Т-лимфоцити. Тази информация помага на лекаря да разработи план за лечение.
- Образни изследвания. Образните изследвания, като рентгенова снимка, компютърна томография (КТ) или ултразвуково изследване, могат да помогнат да се определи дали ракът се е разпространил в главния и гръбначния мозък или в други части на тялото.
- Изследване на гръбначно-мозъчната течност. Може да се използва тест с лумбална пункция, наричан още спинален тест, за да се вземе проба от гръбначно-мозъчната течност – течността, която обгражда главния и гръбначния мозък. Пробата се изследва, за да се установи дали раковите клетки са се разпространили в гръбначно-мозъчната течност.
Определяне на прогнозата
Лекуващият лекар използва информацията, събрана от тези тестове и процедури, за да определи прогнозата на пациента и да вземе решение относно възможностите за лечение. При други видове рак се използват цифрови стадии, за да се посочи докъде се е разпространил ракът, но при острата лимфоцитна левкемия няма стадии. Вместо това сериозността на състоянието се определя от:
- Вида на лимфоцитите – В-клетки или Т-клетки
- Специфичните генетични промени в клетките на левкемията
- Възрастта на пациента
- Резултатите от лабораторните изследвания, като например броя на белите кръвни клетки, открити в кръвна проба
Като цяло лечението на острата лимфоцитна левкемия се разделя на отделни фази:
- Индукционна терапия. Целта на първата фаза на лечението е да се унищожат повечето от левкемичните клетки в кръвта и костния мозък и да се възстанови нормалното производство на кръвни клетки.
- Консолидираща терапия. Наричана още терапия след ремисия, тази фаза на лечението има за цел да унищожи всяка останала левкемия в организма.
- Поддържаща терапия. Третата фаза на лечението предотвратява повторното разрастване на левкемичните клетки. Лечението, използвано на този етап, обикновено се прилага в много по-ниски дози за дълъг период от време, често години.
- Профилактична терапия на гръбначния мозък. По време на всеки етап от терапията хората с остра лимфоцитна левкемия могат да получат допълнително лечение за унищожаване на левкемичните клетки, разположени в централната нервна система. При този вид лечение химиотерапевтичните лекарства често се инжектират директно в течността, която покрива гръбначния мозък.
В зависимост от ситуацията, фазите на лечение на остра лимфоцитна левкемия могат да продължат от две до три години.
Лечението може да включва:
- Химиотерапия. Химиотерапията, при която се използват лекарства за унищожаване на раковите клетки, обикновено се прилага като индукционна терапия при деца и възрастни с остра лимфоцитна левкемия. Химиотерапевтичните лекарства могат да се използват и във фазите на консолидация и поддържане.
- Таргетна терапия. Таргетното лекарствено лечение се фокусира върху специфични аномалии, налични в раковите клетки. Чрез блокиране на тези аномалии то може да доведе до загиване на раковите клетки. Левкемичните клетки се изследват, за да се установи дали таргетната терапия може да бъде полезна за конкретния пациент. Таргетната терапия може да се използва самостоятелно или в комбинация с химиотерапия за индукционна терапия, консолидираща терапия или поддържаща терапия.
- Радиационна терапия. Лъчетерапията използва мощни лъчи, като рентгенови лъчи или протони, за да унищожи раковите клетки. Ако раковите клетки са се разпространили в централната нервна система, лекуващият лекар може да препоръча лъчетерапия.
- Трансплантация на костен мозък. Трансплантацията на костен мозък, известна още като трансплантация на стволови клетки, може да се използва като консолидираща терапия или за лечение на рецидив, ако той настъпи. Тази процедура позволява на човек с левкемия да възстанови здравия костен мозък, като замени левкемичния костен мозък със свободен от левкемия костен мозък от здрав човек.
Трансплантацията на костен мозък започва с високи дози химиотерапия или радиация, за да се унищожи всякакъв костен мозък, произвеждащ левкемия. След това костният мозък на пациента се заменя с костен мозък от съвместим донор (алогенна трансплантация).
- Инженеринг на имунни клетки за борба с левкемията. При специализирано лечение, наречено терапия с химерен антигенен рецептор (CAR)-Т-клетки, се взимат Т-клетките на организма, които се борят с микробите, конструират се така, че да се борят с рака, и се вливат обратно в тялото.
Клетъчната терапия CAR-T може да бъде вариант за деца и млади хора. Тя може да се използва като консолидираща терапия или за лечение на рецидив.
- Клинични изпитания. Клиничните изпитания са експерименти за тестване на нови методи за лечение на рак и на нови начини за използване на съществуващи лечения. Въпреки че дават възможност да се изпробва най-новото лечение на рак, ползите и рисковете от него може да са несигурни. Те трябва да се обсъдят с лекуващия лекар.
Лечение на по-възрастни
По-възрастните хора, например тези над 65 години, обикновено получават повече усложнения при лечението. Те обикновено имат по-лоша прогноза от децата, лекувани от остра лимфоцитна левкемия.
Възможностите трябва да бъдат обсъдени с лекуващия лекар. Някои хора предпочитат да се подложат на лечение. Други избират да откажат лечение и вместо това да се съсредоточат върху терапии, които подобряват симптомите им и им помагат да оползотворят максимално времето, което им остава.
Оцветяване на урината
Обикновеният цвят на урината варира от прозрачен до бледожълт, но някой неща могат да го променят. Храни като цвекло, къпини и фава могат да оцветят урината в розово или червено например, а някои лекарства могат да ѝ придадат ярки тонове, като оранжево или зеленикаво-синьо.
Необичайният цвят на урината може да е признак за здравословен проблем. Например някои инфекции на пикочните пътища могат да я направят млечнобяла. При камъни в бъбреците, някои видове рак и други заболявания тя понякога изглежда червена поради наличието на кръв.
Обичайният цвят на урината варира и зависи от количеството вода, която се приема. Течностите разреждат жълтите пигменти в нея, така че колкото повече пие човек, толкова по-прозрачна изглежда урината му. Когато се пие по-малко, жълтият цвят става по-силен.
Урината обаче може да придобие цветове, далеч надхвърлящи типичните, включително:
- Червен
- Син
- Зелен
- Оранжев
- Тъмнокафяв
- Мътно бял
Кога трябва да се потърси лекар?
Лекар трябва да се потърси, ако човек има:
- Кръв в урината. Това е често срещано при инфекции на пикочните пътища и камъни в бъбреците. Тези проблеми често причиняват болка. Безболезненото кървене може да е признак на по-сериозен проблем, например рак.
- Тъмна или оранжева урина. Това може да е признак, че черният дроб не работи правилно, особено при наличие на бледи изпражнения и жълти кожа и очи.
Причини
Промяната в цвета на урината често се причинява от някои лекарства, храни или хранителни оцветители. Понякога тя се дължи на здравословен проблем.
По-долу са изброени необичайни цветове на урината заедно с причините за тях:
Червена или розова урина
Червената урина не винаги е признак за сериозен здравословен проблем. Тя може да бъде причинена от:
- Кръв. Здравословните проблеми, които могат да причинят кръв в урината, включват уголемена простата, тумори, които не са ракови, и камъни и кисти в бъбреците. Някои видове рак също могат да причинят кръв в урината. Тежките физически упражнения, като бягане на дълги разстояния, също могат да предизвикат това кървене.
- Храни. Цвеклото, къпините и ревенът могат да оцветят урината в червено или розово.
- Лекарства. Лекарство за туберкулоза, наречено рифампин (Rifadin, Rimactane), може да промени цвета на урината в червено-оранжев. Същият ефект може да има лекарство за болки в пикочните пътища, наречено феназопиридин (Pyridium). Продуктите срещу запек, които съдържат лекарството сена, също могат да предизвикат тази промяна в цвета.
Оранжева урина
Оранжевата урина може да бъде причинена от:
- Лекарства. Феназопиридинът и някои лекарства за запек могат да направят урината оранжева. Същото важи и за сулфасалазин (Azulfidine) – медикамент, който намалява подуването и дразненето. Някои лекарства за химиотерапия при рак също могат да направят урината оранжева.
- Витамини. Някои витамини, като А и В-12, могат да направят урината оранжева или жълто-оранжева.
- Здравословни проблеми. Оранжевата урина може да е признак за проблем с черния дроб или жлъчните пътища, главно ако са налице и светли изпражнения. Урината може да изглежда оранжева и при дехидратация.
Синя или зелена урина
Синята или зелената урина може да бъде причинена от:
- Оцветители. Някои хранителни оцветители могат да причинят зелена урина. Оцветителите, използвани за някои изследвания на бъбреците и пикочния мехур, могат да направят урината синя.
- Лекарства. Лекарство за депресия, наречено амитриптилин, може да направи урината зеленикаво-синя. Това може да се случи и с лекарство за лечение на язви и киселинен рефлукс, наречено циметидин (Tagamet HB). Диуретик, наречен триамтерен (Dyrenium), също може да причини зеленикаво-синя урина.
- Урината може да се оцвети в зелено и от лекарство за болка и симптоми на артрит, наречено индометацин (Indocin, Tivorbex). Този цвят може да бъде причинен и от пропофол (Diprivan) – силно лекарство, което помага на хората да заспят или да се отпуснат преди операция.
- Здравословни проблеми. Рядко заболяване, наречено фамилна доброкачествена хиперкалциемия, може да причини синя урина при децата. Инфекциите на пикочните пътища, причинени от определен вид бактерии, могат да предизвикат зелена урина.
Тъмнокафява урина или урина с цвят на кола
Кафявата урина може да бъде причинена от:
- Храна. Яденето на много фава, ревен или алое може да доведе до тъмнокафява урина.
- Лекарства. Някои лекарства, които могат да потъмнят урината, са:
- Хлорохин и примахин, които лекуват и предотвратяват малария
- Антибиотиците метронидазол (Flagyl, Metrocream, други) и нитрофурантоин (Furadantin, Macrobid, други).
- Лекарства за запек, които съдържат сена (Senokot, Ex-Lax, други)
- Methocarbamol (Robaxin) – мускулен релаксант.
- Фенитоин (Dilantin, Phenytek) – лекарството за гърчове
- Лекарства, наречени статини, които понижават холестерола
- Здравословни проблеми. Някои чернодробни и бъбречни нарушения и някои инфекции на пикочните пътища могат да направят урината тъмнокафява. Това може да се случи и при кървене в тялото, наречено кръвоизлив. Група заболявания, които засягат главно кожата или нервната система, наречени порфирия, също могат да причинят кафява урина.
- Екстремни физически упражнения. Мускулно нараняване при екстремни физически упражнения може да причинят урина с цвят на чай или кола. Контузията може да доведе до увреждане на бъбреците.
Мътна урина
Инфекциите на пикочните пътища и камъните в бъбреците могат да причинят мътна урина.
Лекарят разпитва за здравословното състояние и прави физически преглед. Възможно е да назначи изследвания, включително:
- Изследване на урината. Този тест проверява урината за възможни признаци на проблеми с бъбреците или пикочните пътища. Проба от урината вероятно ще бъде проверена и за наличие на бактерии, които причиняват заболяване.
- Кръвни тестове. Някои кръвни тестове измерват нивото на отпадните продукти, които се натрупват в кръвния поток, когато бъбреците не работят правилно. Лекарят може също така да провери кръвта за признаци на чернодробни проблеми и други здравословни състояния, като например диабет.
Лечението, ако е необходимо, зависи от здравословния проблем, който причинява промяната в цвета на урината.