До скоро непозната, днес много актуална. – интервю с д-р Мария Гълъбова
В последната година Вашата професия стана много популярна. Трябваше ли да се случи световна пандемия, за да разберем какво представлява специалността анестезиология и интензивно лечение ?
Може да се каже, че нашата специалност беше енигма години наред. Това е така, защото за разлика от видимия краен резултат от оперативната интервенция, работата на анестезиолога остава невидима. По време на операция анестезиологът е обикновено „човек зад паравана“ и до скоро се знаеше малко за естеството на нашата работа. Казват, че работата на анестезиолога е като тази на пилота – уводът, т.е. приспиването на пациента е като при излитане, необходими са специфични умения и висока концентрация, спазване на всички протоколи по „ чекиране“ на анестезиологичния апарат, мониторите, ларингоскопите, медикаментите и консумативите.
Времето на полета е време на анестезията – поемане на контрол над дишането и сърдечната дейност, осигуряване на необходимото ниво на обезболяване, релаксация на мускулатурата и готовност да се реагира адекватно на всяко настъпило отклонение в жизнените показатели. Накрая е кацането, или събуждането на пациента. Тогава връщаме възможността да диша сам, да е със стабилни сърдечно-съдови параметри, обезболен и в съзнание.
В началото на пандемията Ковид 19 започна да се говори за състоянието на отделенията по интензивно лечение и много хора тогава разбраха, че анестезиолозите са тези, които работят в тях и лекуват най-тежко болните. Какви са възможностите на българските отделения по анестезиология и интензивно лечение?
Те са различни според нивото на компетентност, на което отговарят. Най-високо ниво има в Университетските и големите Областни болници, които разполагат освен с добре оборудвани с апаратура отделения, така също и с повече специалисти и специализанти, които осигуряват непракъснато наблюдение, възможности за терапевтично и високотехнологично апаратно поддържане на жизнените функции. В по-малките болници, особено в Общинските многопрофилни болници, възможностите за качествено интензивно лечение са по-ограничени, от една страна от остарялата и недостатъчна апаратура, от друга страна от недостига на анестезиолози със специалност. Повечето от работещите там специалисти са пенсионери, същото се отнася и за медицинските сестри.
Често преди операция хората имат притеснение, че може да не се събудят от анестезия.Какъв е рискът при съвременните методи на анестезия? Каква е ролята на преданестезиологичната консултация и какво включва тя?
При съвременните възможности за анестезия с комбинация от широк набор медикаменти и добра техническа обезпеченост с модерна апаратура, Рисковете от страна на самата анестезия са сведени до минимум. Това разбира се е възможно при адекватна предоперативна подготовка, включваща широк набор от изследвания и консултации, една от които е преданестезиологичната консултация.
Тя е задължителна и включва преглед на пациента, попълване на въпросник за: придружаващи заболявания, приемане на медикаменти, наличие на алергии, предишни операции и анестезии и евентуални усложнения при тях.
Преглеждат се всички направени изследвания и при необходимост се назначават допълнителни, както и се провеждат консултации с други специалисти – кардиолог, ендокринолог, алерголог и др. Всичко това се прави, за да бъде така подготвен пациента , че анестезията и операцията да преминат гладко и без усложнения. Ролята на анестезиолога е да обясни целия предоперативен процес и да успокои пациента така, че той да не изпитва страх и съмнение относно добрия изход от операцията и анестезията.
Когато пациентът има алергии,по-рискована ли е анестезията и необходимма ли е специална подготовка?
Алергиите са голямо предизвикателство за анестезиолога, а напоследък все по-често има пациенти с анамнеза за алергични прояви. Когато предстои планова операция, пациентът се тестува за алергия към най-често употребяваните анестетици и при положителен резултат към някой от тях, той се изключва от употреба в анестезията. Прави се консултация с алерголог и се назначава няколкодневна подготовка с противоалергични медикаменти. Преди анестезията също се прави премедикация. Когато се налага спешна и неотложна операция, няма необходимото време за тестуване и отчитане на резултата.Тогава се прилага венозно противоалергична премедикация. При поява на алерични реакции без анамнеза за предишни алергии, се реагира веднага с целия набор противоалергични средства, включително кортикостероиди до овладяване на състоянието и при необходимост се провежда по-дълга терапия в отделение по интензивно лечение.
Какви са видовете анестезия ? Вие имате опит и в т.н. Амбулаторна анестезия. Какво е различното при нея?
Най-общо анестезията е обща или регионална.
Общата анестезия включва : Ендотрахеална анестезия, която е комбинирана инхалационна и венозна, Масково-венозна анестезия, която също е комбинирана и Тотална венозна анестезия.
Регионалната анестезия включва спинална и епидурална анестезия, както периферни нервни блокади. Изборът на вида анестезия се прави от анестезиолога според вида и обема на оперативната интервенция и е съобразена със състоянието на пациента.
Когато има варианти за избор се допуска пациентът да избере предпочитаната от него анестезия .
В последното десетилетие се създадоха съвременни медицински центрове за т.н. Еднодневна хирургия, където се извършват операции , ендоскопски изследвания и някои манипулации, изискаващи анестезия. За анестезиолозите работата в амбулаторни условия е предизвикателство, защото се извършва не в обичайната за тях среда – операционната зала .
Въпреки това трябва да са налице всички условия за работа с обща анестезия – източник за подаване на кослород, апаратура, набор за интубация и изкуствена вентилация, всички необходими медикаменти за анестезия и спешен шкаф за овладяване на евентуални усложнения. Пациентите постъпват в деня на интервенцията предварително подготвени с изследвания и консултации, инструктирани са да не приемат храна и течности .
Обикновено се прилага венозна анестезия. След събуждането, пациентът остава известно време за наблюдение и по преценка на анестезиолога може да напусне лечебното заведение, задължително с придружител.
Има ли интерес от младите лекари да специализират Анестезиология и интензивно лечение?
Години наред нямаше много желаещи да специализират анестезиология, защото е тежка, сложна и не особено привлекателна специалност. Така се стигна до голям дефицит на специалисти, особено след като много колеги избраха да работят в чужбина. Голяма част от работещите сега са в пенсионна възраст или вече пансионирани. Така, че системата изпитва нужда от млади специалисти по анестезиология и интензивно лечение.
Нямам точна информация какъв е интересът на младите лекари към нашата специалност, но ми прави впечатление в настоящата извънредна ситуация, че има доста стажанти, които работят като доброволци в интензивни отделения и заявяват желание да специализират анестезиология като се дипломират.