Възможно е влошаване на психичното състояние с проявата на натрапливи мисли и ритуали, които имат за цел да намалят риска от заразяване. Всеки опит за противопоставяне спрямо
тях води до повишаване на нивото на тревожност, казва началникът на Клиниката по психиатрия в УМБАЛ „Александровска“
Проф. Вихра Миланова е началник на Клиниката по психиатрия в УМБАЛ „Александровска“. Ръководи Катедра по психиатрия към МУ – София. Национален консултант е по психиатрия. Придобива специалност по психиатрия през 1982 г. През 2004 г. защитава кандидатска дисертация, а през 2006 г. – докторска. От 2007 г. е професор по психиатрия. Специализирала е обща медицина във Великобритания, извънболнична психиатрия в Атина, невропсихиатрична генетика в Тринити колидж, Дъблин. Изследователската Й дейност е в областта на клиничната практика, диагностика и лечение на психичните заболявания, невропсихиатрична генетика.
ПРОФ. МИЛАНОВА, КАКВИ СА ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ ПРОДЪЛЖИТЕЛНИТЕ ОГРАНИЧЕНИЯ ПО ВРЕМЕ НА ПАНДЕМИЯТА?
Спазването на препоръки и ограничения, целящи намаляването на разпространението на заболяването, не се приемат еднозначно от цялото общество. Необходимостта от изолацията може да постави на изпитание общуването между членовете на семейството, приятелите, професионалната среда и други.
ЕДИН ОТ ФЕНОМЕНИТЕ, КОИТО НЕИЗМЕННО СЪПЪТСТВАТ ПАНДЕМИЯТА, Е АНТИВАКСЪРСТВОТО. КАКЪВ Е НЕГОВИЯТ ГЕНЕЗИС И КАК СЕ ОТРАЗЯВА ТОЙ НА ПСИХИЧНОТО ЗДРАВЕ?
Темата за конспиративните теории – за коронавируса, за произхода на болестта COVID, за създаването на ваксините и тяхното предназначение, съпътства пандемията. Последователите на конспиративните теории търсят обяснение за тези въпроси в
източници, на които не би трябвало да се вярва, но ето, че се случва.
А хората трябва да се доверяват единствено на научнообоснованата и доказана информация, която е резултат от многобройни, дългогодишни изследвания на учени и специалисти, достигнали до тези резултати
и изводи след много усилия и работа. Иска ми се да припомня, че единствено препоръките на официалните институции – СЗО,
Европейската агенция по лекарствата, FDA са достоверни, както и информацията на сайтове на известни университети, на здравното министерство, която винаги се основава на достоверни източници.
Фактът, че много хора у нас са склонни да се доверяват на съмнителни източници говори за ниска здравна култура и липса на отговорност – към себе си, към семейството и към обществото. И на това място искам да подчертая колко важно е формирането на здравна култура да започне още от ранното детство, от семейството, после от училището.
Заедно с това – от лекарите, от медиците.
Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти.
НАУКАТА СЕ ОСНОВАВА НА ДОКАЗАТЕЛСТВА.
Откакто е избухнала пандемията много мои пациенти и техните близки търсят съвет дали да се ваксинират, питат с коя ваксина. Като лекар винаги обяснявам, че това е важно и необходимо, насърчавам ги да търсят компетентен професионален съвет. Ние като специалисти имаме дълг да им помогнем със знания и опит да вземат своето решение.
Трябва да се знае, че психиатричните пациенти са уязвими, те са една рискова група, защото живеят често по-затворено, провеждат и
поддържащо лечение за основното си заболяване. Ето защо те трябва да бъдат третирани като рискова група и да им се даде възможност да се ваксинират. Заедно с тях е добре да го направяте и близките им.
КОИ СА НАЙ-ЧЕСТИТЕ ПСИХИЧНИ ПРОЯВИ, СЪПРОВОЖДАЩИ СПАЗВАНЕТО НА ОГРАНИЧЕНИЯТА?
Пандемията предизвика различни страхове (от заразяване, загуба на работа, намалени финансови постъпления, ограничения в
пътуванията, общуването с другите), които са изводими от ситуацията, като тези страхове оказват влияние върху дейности от ежедневието.
Възможно е влошаване на психичното състояние с проявата на натрапливи мисли и ритуали, които имат за цел да намалят риска от заразяване. Натрапливите мисли често са мъчителни и опитите за противопоставянето спрямо тях са безуспешни. Натрапливи действия и ритуали са начин да бъде предотвратено събитието, което може лично или да „застраши” околните. За да намалят риска от заразяване, страдащите могат, значително над препоръчаното от експертите, да започнат да мият ръцете, да дезинфекцират и др. От друга страна остава трайната тенденция, която се проявява в съмнение дали дезинфекцията е достатъчна и правилно извършена. Ритуалните действия са най-често символичен опит да бъде предотвратена опасността. Всеки опит за противопоставяне на натрапливите мисли и действия води до повишаване на нивото на тревожност.
При фобиите тревожността се провокира от точно определена ситуации, като се правят
опити за тяхното избягване или пребиваването в тях се понася със страх.
Има вероятност притеснението да бъде фокусирано върху проявата на отделни симптоми – сърцебиене, „прилошаване”, загуба на контрол над ситуацията и други. Възможно е дори само мисълта за съответната ситуация да бъде съпроводена с повишаване на нивото на тревожността. Сред част от обществото се отчита тревожна тенденция – страх от заразяване при напускане от дома, посещение на различни места, пътуване с обществен транспорт, която от своя страна може да провокира вербална агресия и липса на търпимост спрямо хората, които нарушават противоепидемичните мерки. Пандемията от COVID-19 стана повод да назовем страха с термина „коронафобия”.
Приемането на новата ситуация – пандемията от COVID-19, е не само емоционален, но от друга страна – интелектуален процес.
Преживяването на тревога може да бъде нормална реакция когато се търсят възможности за справяне и може да включва: търсене на достоверна информация от медицински специалисти – експерти в областта, провеждането на информиран избор като част от възможностите за справяне с пандемията от COVID-19, ваксинация и други.
Възможно е тревогата постепенно да стане постоянна, както и да доведе до значителни ограничения – до степен да наруши цялостното функциониране, непълноценен и невъзстановяващ нощен сън и други. Трудностите за справяне с тревожността могат да доведат до прояви на дезадаптивно поведение – злоупотреба с алкохол, различни наркотични вещества, медикаменти и други. Тяхната регулярна употреба причинява развитието на зависимости и всеки опит да бъде преустановен приема води до силно изразена тревожност и абстиненция. При развитието на зависимост се отчитат силно желание за прием на веществото, затруднен контрол върху приема, продължителна употреба, въпреки наличието на вредни последици за здравето и др.
Отчитат се и други тревожни тенденции, които са свързани с прием на по-големи количества хранителни вещества и промени в телесното тегло, които могат да станат предпоставка за развитието на метаболитен синдром. Приемът на храна в случая може да бъде разглеждан като начин са справяне с негативните емоционални преживявания, съпътстващи пандемията от COVID-19.
Преживяването на несигурност поради непрекъснатата динамика в ситуацията, както и усещането за безнадеждност са в основата на депресивната симптоматика: потиснато настроение, намалена самооценката, ограничена до липсваща енергия, спад на активността, способността за изживяване на удоволствие, от друга страна значително се ограничават интересите и се наблюдават нарушения в концентрацията, прояви на силна умора, дори и при най-малкото усилие. Настъпват промени в съня и апетита. Възможни са и суицидни мисли и намерения, които предизвикват значим субективен дисстрес и налагат провеждането на стационарно психиатрично лечение.
За част от хората пандемията от COVID-19 доведе до значима житейска промяна, която причинява дисстрес, както и неадаптивни реакции, които пречат на успешните механизми за справяне и водят до нарушаване на социалното функциониране.
Съществува индивидуално предразположение или уязвимост спрямо дисстреса, като проявите са разнообразни и могат да бъдат потиснато настроение, тревожност и безпокойство, чувство на невъзможност за справяне със ситуацията, за планиране на бъдещето или за продължаване на животавнастоящата ситуация, както и в леки трудности в изпълнението на обичайни ежедневни задължения.
При отделни случаи се наблюдава прекалена и трайно изразена загриженост за здравето спрямо нормални и обичайно срещани явления, които се интерпретират като абнормни и предизвикат дистрес. Вниманието е насочено към опредени органи или системи от тялото, като при прегледа не се установява наличието на заболяване.
МОЖЕ ЛИ ЧОВЕК САМ ДА ПРЕОДОЛЕЕ СИМПТОМИТЕ ИЛИ Е ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО ДА СЕ ПОТЪРСИ СПЕЦИАЛИЗИРАНА ПОМОЩ?
COVID-19 е още един повод да се насочи вниманието към стигмата и нейните сериозни последици, които включват гняв, прояви на нетолерантност, страх и дискриминация.
Стигматаможеданакарахоратадасечувстват изолираниидориизоставени,когатохората, включителнотехнитеприятели,гиизбягват порадистрахданесе разболеят.
Пандемията от COVID-19 е съпроводена с поредица от предизвикателства, които могат да бъдат извън възможностите за самостоятелно справяне, като търсенето на специализирана
професионална помощ е също част от преодоляването на стигмата.
КАК ДА СЕ СПРАВИМ СЪС СТРАХОВЕТЕ?
Психичното здраве може да бъде съхранено чрез осигуряване на добър сън, редовна физическа активност, здравословно и пълноценно хранене, ограничаване на времето, прекарано пред екрана на различни електронни устройства, отделяне на време за изпълнение на различни релаксиращи техники, придържане към обичайния дневен график, занимание с дейности, които носят приятни преживявания, поставяне на акцент върху постигнатите и положителните неща в живота, поставянето на приоритети, общуване с други хора, като се използват възможностите и на технологиите, укрепване взаимоотношения и споделяне личния опит за справяне със ситуацията и др.
Погледнете на пандемията от COVID-19 като възможност да полагате пълноценни грижи за себе си – своето психично и телесно здраве, както и време за преоценка на приоритетните задачи и постигнатото в живота.
Нашето най-голямо богатство са животът и здравето.
Техният най-добър защитник е науката.
Вярвайте в науката, защото изводите в нея са резултат на десетки години труд на хиляди учени. Те са открили тайните на вирусите, те са обяснили каква е болестта, те са създали ваксините за нея, както и лекарствата, които могат да помогнат.
Преболедувалите от COVID-19 сравнително често споделят следните симптоми: намалена концентрация, като това нарушение може да бъде преходно или да бъде налично за по- продължителен период от време, изразено усещане за психична умора при изпълнение на умствени задачи, нарушения в съня, депресивни прояви, тревожно или паническо разстройство.
Нарушенията в съня са сравнително често срещани, като те са неспецифична проява на психично или соматично разстройство. При безсънието имаме намалена продължителност на съня и то включва трудно заспиване, пробуждане по време на сън или ранно събуждане сутрин.
Паническото разстройство се проявява със следните соматични оплаквания: внезапен пристъп на сърцебиене, болка в гърдите, чувство на задушаване и нереалност, загуба на контрол и страх от смъртта. Именно наличието на повтарящите се пристъпи на силна тревожност (паника) са непредсказуеми, което още повече засилва тревогата при страдащите. Друго много често срещано състояние е генерализирана тревожност, при която тревожността е постоянна и не се ограничава до някакви конкретни ситуации. Най-често споделяните симптоми са: чувство на постоянна нервност, мускулно напрежение, изпотяване, сърцебиене и други. Често при генерализираната тревожност може да се срещат страхове по отношение на здравословното състояние на членове от разширеното семейство.