Проблеми с равновесието (баланса)
Проблемите с равновесието (баланса) могат да ви накарат да се чувствате замаяни, нестабилни или прималели. Може да имате усещането, че стаята се върти или че ще паднете. Тези усещания могат да се появят, когато сте в легнало, седнало или изправено положение.
За да имате нормално равновесие, много системи на тялото – включително мускулите, костите, ставите, очите, органът за равновесие във вътрешното ухо, нервите, сърцето и кръвоносните съдове – трябва да работят нормално. Когато тези системи не функционират добре, можете да се появят проблеми с баланса.
Проблемите с равновесието може да се дължат на много медицински състояния, но повечето от тях са резултат от проблеми с органа за равновесие във вътрешното ухо (вестибуларната система).
Признаците и симптомите на проблеми с равновесието включват:
Усещане за движение или въртене (световъртеж)
Усещане за отпадналост или замаяност (пресинкоп)
Загуба на равновесие или нестабилност
Падане или усещане, че може да паднете
Усещане сякаш се полюшвате или имате световъртеж
Промени в зрението, например замъгляване
Объркване
Лекарят обикновено започва с физически и неврологичен преглед и въпроси за медицинската история на пациента. За да определи дали симптомите се дължат на проблеми с функцията на равновесието във вътрешното ухо, той вероятно ще препоръча изследвания. Те могат да включват:
Тестове на слуха. Трудностите със слуха често са свързани с проблеми с равновесието.
Постурографски тест. Носейки предпазен колан, пациентът се опитва да останете изправен върху движеща се платформа. Постурографският тест показва на кои части от системата за равновесие пациентът разчита най-много.
Електронистагмография и видеонистагмография. И двата теста записват движенията на очите, които играят роля за вестибуларната функция и равновесието. Електронистагмографията използва електроди за записване на движенията на очите. Видеонистагмографията използва малки камери за записване на движенията на очите.
Тест с въртящ се стол. Движенията на очите се анализират, докато пациентът седи на компютърно управляван стол, който се движи бавно в кръг.
Маневра на Dix-Hallpike. Лекарят внимателно завърта главата на пациента в различни позиции, докато наблюдава движенията на очите, за да определи дали той има фалшиво усещане за движение или въртене.
Тест за вестибуларни евокирани миогенни потенциали (VEMP). При този тест сензорни подложки, прикрепени към врата и челото и под очите, измерват малки промени в мускулните контракции в отговор на звуци.
Образни изследвания. Ядрено-магнитният резонанс и компютърната томография могат да установят дали скрити медицински състояния могат да причинят проблеми с равновесието.
Тестове за кръвно налягане и сърдечен ритъм. Кръвното налягане може да бъде проверено в седнало положение и след като пациентът се изправи за две-три минути, за да се определи дали той има значителни спадове в него. Сърдечният ритъм може да бъде проверен, когато пациентът стои прав, за да се определи дали симптомите му се дължат на сърдечно заболяване.
Лечението зависи от причината за проблемите с равновесието. То може да включва:
Упражнения за възстановяване на равновесието (вестибуларна рехабилитация). Терапевти, обучени в областта на проблемите с равновесието, разработват индивидуална програма за пренастройване на равновесието и упражнения. Терапията може да помогне за преодоляване на дисбаланса, за адаптиране към по-слабо равновесие и за поддържане на физическа активност. За предотвратяване на падане терапевтът може да препоръча помощно средство за равновесие, например бастун, и начини за намаляване на риска.
Процедури за позициониране. При наличие на бенигнен пароксизмален позиционен световъртеж (BPPV), терапевтът може да извърши процедура (репозициониране на каналите), която изчиства частиците от вътрешното ухо и ги разполага в друга област на ухото. Процедурата включва маневриране на позицията на главата.
Промени в хранителния режим и начина на живот. При наличие на болест на Мениер или мигрена, често се предлагат промени в начина на хранене, които могат да облекчат симптомите. Може да се наложи ограничаване на приема на сол и избягване на други отключващи фактори като кофеин, алкохол и някои хранителни съставки. При наличие на постурална хипотония може да се наложи прием на повече течности или носене на компресивни чорапи.
Лекарства. Ако пациентът има тежко вертиго, което продължава с часове или дни, може да му бъдат предписани лекарства, които да контролират световъртежа и повръщането.
Хирургия. Ако пациентът има болест на Мениер или акустична неврома, лекуващят лекар може да препоръча операция. Стереотактичната радиохирургия може да бъде вариант за някои хора с акустична неврома. Тази процедура доставя радиация точно до тумора и не изисква разрез.
Полипи на матката
Полипите на матката са образувания, прикрепени към вътрешната стена на матката, които се разпрострат в нея. Известни също като ендометриални полипи, те се образуват в резултат на прекомерно разрастване на клетките в лигавицата на матката (ендометриума). Обикновено са неракови (доброкачествени), въпреки че някои от тях могат да бъдат ракови или да се превърнат в рак (предракови полипи).
Размерът на полипите на матката варира от няколко милиметра – не по-големи от сусамово зърно, до няколко сантиметра – с размер на топка за голф или по-големи. Те се прикрепят към стената на матката чрез голяма основа или тънко стебло.
Може да има един или много маточни полипи. Обикновено те остават в матката, но могат да се промъкнат през шийката във влагалището. Срещат се най-често при жени, които преминават през или са приключили менопаузата. Могат да се появят и при и по-млади.
Признаците и симптомите на маточните полипи включват:
- Вагинално кървене след менопаузата
- Кървене между менструациите
- Чести, непредсказуеми менструации, чиято продължителност и тежест варират
- Много тежки менструации
- Безплодие
При някои хора има само леко кървене или зацапване; при други няма симптоми.
Кога трябва да се потърси лекар?
Медицинска помощ трябва да се потърси при:
- Вагинално кървене след менопауза
- Кървене между менструациите
- Нередовно менструално кървене
Причини
Хормоналните фактори изглежда играят роля. Полипите на матката са естроген-чувствителни, което означава, че те растат в отговор на естрогена в организма.
Рискови фактори
Рисковите фактори за развитие на маточни полипи включват:
- Перименопауза или постменопауза
- Затлъстяване
- Прием на тамоксифен – лекарствена терапия за рак на гърдата
- Прием на хормонална терапия за симптомите на менопаузата
Признаците и симптомите на маточните полипи включват:
- Вагинално кървене след менопаузата
- Кървене между менструациите
- Чести, непредсказуеми менструации, чиято продължителност и тежест варират
- Много тежки менструации
- Безплодие
При някои хора има само леко кървене или зацапване; при други няма симптоми.
Кога трябва да се потърси лекар?
Медицинска помощ трябва да се потърси при:
- Вагинално кървене след менопауза
- Кървене между менструациите
- Нередовно менструално кървене
Причини
Хормоналните фактори изглежда играят роля. Полипите на матката са естроген-чувствителни, което означава, че те растат в отговор на естрогена в организма.
Рискови фактори
Рисковите фактори за развитие на маточни полипи включват:
- Перименопауза или постменопауза
- Затлъстяване
- Прием на тамоксифен – лекарствена терапия за рак на гърдата
- Прием на хормонална терапия за симптомите на менопаузата
Следните изследвания могат да се използват за диагностициране на полипи на матката:
- Трансвагинален ултразвук. Тънко устройство, наподобяващо пръчица, поставено във влагалището, излъчва звукови вълни и създава изображение на матката, включително на вътрешността ѝ. Може да има ясно изразен полип или да се наблюдава зона на удебелена ендометриална тъкан.
Свързана с това процедура, известна като хистеросонография и наричана още сонохистерография, включва инжектиране на солена вода (физиологичен разтвор) в матката през малка тръбичка, поставена през влагалището в шийката на матката. Соленият разтвор разширява матката, което дава възможност за по-ясна видимост на вътрешността ѝ по време на ултразвуковото изследване.
- Хистероскопия. Това включва поставяне на тънък, гъвкав, осветен телескоп (хистероскоп) през влагалището и шийката на матката в матката. Хистероскопията позволява да се огледа вътрешността на матката.
- Ендометриална биопсия. С помощта на смукателен катетър от матката се взема проба за лабораторно изследване. Ендометриалната биопсия може да потвърди наличието на полипи на матката, но е възможно и да пропусне полипа.
Повечето маточни полипи са доброкачествени. Това означава, че те не са ракови. Някои предракови изменения на матката, наречени ендометриална хиперплазия, или рак на матката обаче се появяват като полипи на матката. Тъканна проба от отстранения полип се анализира за признаци на рак.
Лечение
Лечението на маточните полипи може да включва:
- Изчакване с наблюдение. Малките полипи без симптоми могат да изчезнат от само себе си. Лечението на малки полипи не е необходимо за тези, които не са изложени на риск от рак на матката.
- Лекарства. Някои хормонални лекарства, включително прогестини и агонисти на гонадотропин-освобождаващия хормон, могат да намалят симптомите на полипа. Приемът на такива лекарства обаче в най-добрия случай обикновено е краткосрочно решение – симптомите много често се появяват отново, след като се спре лекарството.
- Хирургично отстраняване. По време на хистероскопия инструментите, поставени през устройството, използвано за виждане на вътрешността на матката (хистероскоп), дават възможност за отстраняване на полипи. Отстраненият полип вероятно ще бъде изпратен в лаборатория за изследване.
Ако полипът на матката съдържа ракови клетки, лекуващия лекар определя следващите стъпки.
В редки случаи полипите на матката могат да се появят отново. Ако това се случи, те се нуждаят от допълнително лечение.
Пърхот
Пърхотът е често срещано заболяване, при което кожата на скалпа се лющи. То не е заразно или сериозно, но може да е смущаващо и трудно за лечение.
Лекият пърхот може да се лекува с нежен ежедневен шампоан. Ако той не помогне, се препоръчва употреба на медикаментозен шампоан. Възможно е симптомите да се върнат след време.
Пърхотът е лека форма на себореен дерматит.
Признаците и симптомите на пърхота може да включват:
Кожни люспи по скалпа, косата, веждите, брадата или мустаците и раменете
Сърбеж на скалпа
Люспест, обложен скалп при бебета
Признаците и симптомите може да бъдат по-силни при стрес и обикновео се обострят през студените и сухи сезони.
Кога трябва да се потърси лекар?
Повечето хора не се нуждаят от лекарска помощ. Ако състоянието не се подобрява при редовна употреба на шампоан против пърхот, е добре да се направи консултация с дерматолог.
Лекарят често може да диагностицира пърхота само като погледне косата и скалпа.
Сърбежът и лющенето на пърхота почти винаги може да бъдат овладени. При лек пърхот се препоръчва първо да се опита редовно почистване с нежен шампоан, за да се намали натрупването на мазнини и кожни клетки. Ако това не помогне, може да се пробва медикаментозен шампоан против пърхот. Някои хора може да понасят използването на медикаментозен шампоан два до три пъти седмично, като при необходимост се използва и редовен шампоан в други дни. Хората с по-суха коса биха имали полза от по-рядко измиване с шампоан и от хидратиращ балсам за коса или скалп.
Продуктите за коса и скалп, както медикаментозни, така и немедикаментозни, се предлагат под формата на разтвори, пяна, гелове, спрейове, мехлеми и масла. Възможно е да се наложи да се пробва повече от един продукт, за да се открие най-добре работещата за конкретния човек грижа. Вероятно ще е наложително продължително или многократно третиране.
Ако се появи сърбеж или парене от някой продукт, трябва да се спре употребата му. Ако се развиете алергична реакция – например обрив, уртикария или затруднено дишане – незабавно трябва да се потърси медицинска помощ.
Шампоаните против пърхот се класифицират според лекарствата, които съдържат. Някои от тях се предлагат в по-силни формулировки по лекарско предписание.
Шампоани с пиритион цинк (DermaZinc, Head & Shoulders, други). Те съдържат антибактериалния и противогъбичен агент цинков пиритион.
Шампоани на основата на катран (Neutrogena T/Gel, Scalp 18 Coal Tar Shampoo, други). Въглищният катран забавя скоростта, с която кожните клетки на скалпа умират и се лющят. При светла коса този тип шампоан може да причини обезцветяване. Той също така може да направи скалпа по-чувствителен към слънчевата светлина.
Шампоани, съдържащи салицилова киселина (Jason Dandruff Relief Treatment Shampoo, Baker P&S, други). Тези продукти помагат за премахване на лющенето.
Шампоани със селениев сулфид (Head & Shoulders Intensive, Selsun Blue, други). Те съдържат противогъбично средство. Тези продукти трябва да се използват според указанията и главата да се изплаква добре след измиване с шампоан, тъй като те могат да обезцветят косата и скалпа.
Шампоани с кетоконазол (Nizoral Anti-Dandruff). Този шампоан има за цел да унищожи гъбичките, причиняващи пърхот, които живеят по скалпа.
Шампоани с флуоцинолон (Capex, Derma-Smoothe/FS, други). Тези продукти съдържат кортикостероид, който помага за овладяване на сърбежа, лющенето и дразненето.
Ако един вид шампоан действа за известно време, а след това сякаш губи ефективността си, добре е да се опита редуване на два вида шампоани против пърхот. След като пърхотът бъде овладян, е препоръчително лекарственият шампоан да се използва по-рядко за поддържане и превенция.
Важно е да се четат и спазват указанията на опаковката. Някои продукти трябва да се оставят на главата за няколко минути, докато други трябва да се изплакнат бързо.
Ако в продължение на няколко седмици е използван редовно медикаментозен шампоан и пърхотът не изчезва, трябва са потърси дерматолог.
Приложение за смартфон разпознава ранни симптоми на инсулт
ПОДЗАГЛАВИЕ: Пациентите, на които се окаже помощ в рамките на 90 минути, са с три пъти по-големи шансове да се възстановят с малка или никаква инвалидност
- Ново приложение за смартфони, наречено FAST.AI, може да разпознае често срещани симптоми на инсулт още в момента на възникването им.
- Предварителните изследвания показват, че приложението може да бъде толкова точно в диагностицирането на инсулт, колкото и неврологът.
- Ранното разпознаване на симптомите на инсулта може да допринесе за по-навременно лечение, което да сведе до минимум дългосрочните последици от инсулта и да подобри шансовете за пълно възстановяване.
- Съосновател на фирмата, създала приложението, е д-р Радослав И. Райчев – клиничен професор по неврология и съдов невролог в Калифорнийския университет в Лос Анджелис.
- Приложението е тествано в 4 големи болници в България в продължение на една година
Ново приложение за смартфони, наречено FAST.AI, може да разпознае общите симптоми на инсулт в реално време и да сигнализира да се потърси незабавно спешна помощ. Бързата реакция е от изключително значение при това състояние. Пациентите с инсулт, на които е оказано лечение в рамките на 90 минути от първите симптоми, са с три пъти по-големи шансове да се възстановят с малка или никаква инвалидност в сравнение с тези, които са получили лечение след 90-тата минута от началото на симптомите, сочат изследванията.
Приложението е собственост на Neuronics Medical, чийто съосновател е д-р
Радослав И. Райчев – клиничен професор по неврология и съдов невролог в Калифорнийския университет в Лос Анджелис. То беше представено на междунароната ежегодна конференция на на Американската асоциация за инсулти, която се проведе през февруари онлайн и присъствено в Далас, Тексас. Форумът е водеща световна среща на изследователи и лекари, посветена на науката за инсулта и мозъчното здраве.
Приложението е все още на ниво предварителни изследвания и не е достъпно до широката публика. Резултатите от досегашните изпитания, които са проведени в няколко болници в България, обаче са много обещаващи. Според учените FAST.AI може да помогне на засегнатите и на хората, които се грижат да тях, да разпознаят симптомите в реално време и да реагират незабавно.
Инсултите са на второ място като причина за смъртност в световен мащаб и водеща причина за сериозна инвалидизация, сочат данните на Американската асоциация за инсулти. Според американската асоциация по сърдечно здраве около 85% от всички инсулти в САЩ са исхемични. Те се причиняват от съсирек в кръвоносен съд, който блокира притока на кръв към мозъка.
FAST.AI е напълно автоматизирано приложение за смартфони за откриване на тежък инсулт. То използва машинни алгоритми за разпознаване на лицева асиметрия (увисване на мускулите на лицето), слабост на ръцете и промени в говора – все често срещани симптоми на инсулт.
Приложението използва: видеозапис на лицето на пациента и следи за 68 ориентировъчни точки по него; сензори, които измерват движението и ориентацията на ръката; гласови записи, които откриват промени в речта. Информацията от всеки тест се изпраща на сървър с база данни за анализ.
Изследователите са валидирали работата на FAST.AI, като са тествали близо 270 пациенти с диагноза остър инсулт (41% жени; средна възраст 71 години) в рамките на 72 часа от постъпването им в болница в четири големи центъра за инсулти – УМБАЛ „Света Анна““ в София, УМБАЛ Хасково, УМБАЛ „Пълмед“ в Пловдив и УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ в Стара Загора. Изследването се е провело от юли 2021 г. до юли 2022 г. Невролозите, които са преглеждали
приложението, след което са сравнявали резултатите от FAST.AI със своите клинични впечатления.
В резултат на анализа е установено:
- Приложението за смартфон точно открива свързаната с инсулт лицева асиметрия при почти 100% от пациентите.
- Приложението точно е открило слабост на ръцете в повече от две трети от случаите.
- Макар че модулът за неясна реч все още не е напълно валидиран и тестван, предварителните анализи потвърждават, че според изследователите той може да бъде в състояние надеждно да открива неясна реч.
Специалистите отбелязват, че в рамките на три часа от началото на симптомите (до четири часа и половина при определени пациенти, които отговарят на условията) трябва да бъде даден медикамент за разбиване на съсиреци. Колкото по-бързо се приложи лечението, толкова по-голяма е вероятността за по-добро възстановяване. Според Американската асоциация за инсулти, подразделение на Американската сърдечна асоциация, всяка минута, в която инсултът не се лекува, умират средно 1,9 милиона мозъчни клетки. Предишни изследвания са установили, че пациентите с инсулт, на които е оказано лечение в рамките на 90 минути от първите симптоми, са с три пъти по-големи шансове да се възстановят с малка или никаква инвалидност в сравнение с тези, които са получили лечение повече от 90 минути след началото на симптомите.
„Много пациенти с инсулт не успяват да стигнат навреме до болницата за лечение, което да разбие съсирека, и това е една от причините, поради които е жизненоважно да се разпознаят симптомите на инсулта и да се позвъни веднага на „Спешна помощ“, казва авторът на изследването д-р Радослав И. Райчев. „Тези ранни резултати потвърждават, че приложението надеждно идентифицира симптомите на остър инсулт толкова точно, колкото и невролог. Теще помогнат за подобряване на точността на приложението при откриване на признаци и симптоми на инсулт“, допълва той.
Ограничение на проучването е, че невролозите (а не лицата, членовете на семейството или болногледачите) са провеждали прегледите и са обучавали пациентите как да използват приложението.
Експертът на Американската асоциация по инсулти д-р Даниел Т. Лакланд, който е и професор и директор на Отдела за транслационни невронауки и проучвания на населението в катедрата по неврология в Медицинския университет на Южна Каролина в Чарлстън, Южна Каролина, приветства изследването. Той го определи като „обещаващ инструмент за справяне с голямо здравно предизвикателство – как да се подтикнат хората със симптоми на инсулт да потърсят помощ в кратък период от време“.
„Това изследване описва валидиран подход за лесна оценка на признаците на инсулт и подтикване към търсене на помощ. Приложението може да помогне на хората да оценят признаците на инсулт, без да е необходимо да си припомнят предупредителните признаци“, казва Лакланд, който не е участвал в проучването.
Съавтори на изследването за новото приложение са д-р Джефри Л. Савър, д-р Дейвид С. Либескинд, Светлин Пенков Ph.D, Даниел Ангелов Ph.D, Красимир Стоев, Тодор Тодоров, д-р Теодора Сакеларова, д-р Добринка Калпачка, д-р Христиана Пельова, д-р Ростислава Русева, д-р Светлана Велчева, д-р Емануела Костадинова, д-р Денислав Димов, д-р Анна Коларова, д-р Теодора Манолова, д-р Филип Алексиев, д-р Иван Миланов.
Приложението е собственост на Neuronics Medical, чийто съосновател е д-р Райчев. Проучването е финансирано от Boehringer Ingelheim по програма за безвъзмездна помощ на научни изследвания. Българското дружество по неврология също е помогнало за организацията на проучването. Д-р Иван Миланов, който е старши автор на изследването, е председател на Българското дружество по неврология.
пациентите, са тествали
Пъпна (умбиликална) херния
Пъпната (умбиликална) херния се появява, когато част от червата преминат през отвора в коремните мускули близо до пъпа. Тя е често срещана и обикновено е безвредна. Среща се най-често при бебета, но може да засегне и възрастни.
При кърмачетата пъпната херния може да се прояви особено ясно, когато те плачат, което води до изпъкване на пъпа. Това е класически признак на пъпна херния.
Детските пъпни хернии често се затварят сами през първите две години от живота, но някои остават отворени до петата година или дори по-дълго. По-вероятно е тези, които се появяват в зряла възраст, да се нуждаят от хирургично отстраняване.
Пъпната херния създава мека издутина в близост до пъпа. При бебета тя може да се вижда само когато плачат, кашлят или се напъват.
Обикновено пъпната херния при децата е безболезнена. Пъпните хернии, които се появяват в зряла възраст, могат да причинят дискомфорт в корема.
Кога трябва да се потърси лекар?
При подозрение, че бебето има пъпна херния, трябва да се говори с лекар. Спешна медицинска помощ е наложителна, ако бебето има пъпна херния и:
- изглежда, че изпитва болка
- започне да повръща
- има чувствителност, подуване или промяна в цвета на мястото на хернията
Подобни са указанията и за възрастните. Ако се появи подутина близо до пъпа, трябва да се направи консултация с лекар. Спешна помощ се налага, ако издутината стане болезнена или чувствителна. Бързото диагностициране и лечение може да помогне за предотвратяване на усложнения.
Причини
По време на бременността пъпната връв преминава през малък отвор в коремните мускули на бебето. Обикновено отворът се затваря непосредствено след раждането. Ако мускулите не се съединят напълно в средната линия на коремната стена, при раждането или по-късно в живота може да се появи пъпна херния.
При възрастните за появата на пъпна херния допринася твърде големото налягане в коремната област. Причините за повишено налягане в коремната област включват:
- Затлъстяване
- Многоплодна бременност
- Течност в коремната кухина
- Предишна коремна операция
- Дългосрочна перитонеална диализа за лечение на бъбречна недостатъчност
Рискови фактори
Пъпните хернии се срещат най-често при бебета, особено при недоносените и тези с ниско тегло при раждане. Състоянието засяга еднакво момчетата и момичетата.
При възрастните наднорменото тегло или многоплодната бременност могат да увеличат риска от развитие на пъпна херния. Този вид херния е по-често срещан при жените.
Пъпната херния се диагностицира по време на физически преглед. Понякога се използват образни изследвания – като ултразвук на корема, или компютърна томография – за скрининг на усложнения.
Повечето пъпни хернии при бебетата се затварят сами до навършване на 1 или 2 години. Лекарят може дори да успее да изтласка издутината обратно в корема по време на физически преглед. Специалистите препоръчват да не се правят опити за прилагане на този прийом в домашни условия.
Въпреки че някои хора твърдят, че хернията може да се оправи чрез залепване на монета върху издутината, експертите категорично съветват това да не се пробва. Поставянето на лента или предмет върху издутината не помага и под лентата може да се натрупат микроби, които да причинят инфекция.
При децата операция обикновено се прави при пъпни хернии, които:
- са болезнени
- са малко по-големи от 1 до 2 сантиметра в диаметър
- са големи и не намаляват размера си през първите две години от живота
- не изчезват до 5-годишна възраст
- се заклещват или блокират червата
При възрастните обикновено се препоръчва операция, за да се избегнат възможни усложнения, особено ако пъпната херния се уголеми или стане болезнена.
По време на операцията се прави малък разрез в близост до пъпа. Хернираната тъкан се връща в коремната кухина, а отворът в коремната стена се зашива. При възрастни хирурзите често използват мрежа, за да укрепят коремната стена.
Парализа на Бел
Парализата на Бел е състояние, което причинява внезапна слабост на мускулите от едната страна на лицето. В повечето случаи слабостта е временна и значително се подобрява в продължение на седмици. Тя кара половината от лицето да изглежда отпусната. Усмивките са само от едната страна на устата, а окото от засегнатата страна се съпротивлява да се затвори.
Парализата на Бел е известна и като остра периферна лицева парализа с неизвестна причина. Тя може да се появи на всяка възраст. Точната причина е неизвестна. Експертите смятат, че се дължи на подуване и възпаление на нерва, който контролира мускулите от едната страна на лицето. Възможно е да е причинена от реакция, която се появява след вирусна инфекция.
Симптомите обикновено започват да се подобряват в рамките на няколко седмици, като пълното възстановяване настъпва след около шест месеца. Малък брой хора продължават да имат някои симптоми на парализата на Бел през целия си живот. В редки случаи състоянието се проявява повече от веднъж.
Признаците и симптомите на парализа на Бел се появяват внезапно и могат да включват:
- Бърза поява на лека слабост до пълна парализа от едната страна на лицето – в рамките на часове до дни
- Отпускане на лицето и затруднения в мимическите изрази, като например затваряне на очите или усмивка
- Слюноотделяне
- Болка около челюстта, във или зад ухото от засегнатата страна
- Повишена чувствителност към звук от засегнатата страна
- Главоболие
- Загуба на вкус
- Промени в количеството на отделяните сълзи и слюнка
В редки случаи парализата на Бел може да засегне нервите и от двете страни на лицето.
Кога трябва да се потърси лекар?
Незабавно трябва да се потърси медицинска помощ, ако се появи какъвто и да е вид парализа, защото е възможно да се касае за инсулт. Парализата на Бел не се причинява от инсулт, но може да предизвика подобни симптоми.
При лицева слабост или увисване на лицето трябва да се потърси лекар, за да се установи причина за заболяването и неговата тежест.
Причини
Въпреки че точната причина за появата на парализата на Бел не е ясна, тя често е свързана с вирусна инфекция. С нея се смята, че имат връзка вируси, които причиняват:
- Студени рани и генитален херпес (херпес симплекс)
- Варицела и херпес зостер (херпес зостер)
- Инфекциозна мононуклеоза (Епщайн-Бар)
- Цитомегаловирусни инфекции
- Респираторни заболявания (аденовирус)
- Рубеола (немска морбили)
- Заушка (вирус на паротит)
- Грип (influenza B)
- Болест ръка-крак-уста (коксакивирус)
Нервът, който контролира лицевите мускули, преминава през тесен коридор от кости по пътя си към лицето. При парализа на Бел този нерв се възпалява и подува – обикновено във връзка с вирусна инфекция. Освен върху лицевите мускули нервът влияе и върху сълзите, слюнката, вкуса и малка кост в средата на ухото.
Няма специфичен тест за парализа на Бел. Лекарят преглежда лицето и кара пациента да движи лицевите си мускули, като затваря очи, повдига вежди, показва зъби, мръщи се и др.
Други състояния – като инсулт, инфекции, лаймска болест, възпалителни състояния и тумори, могат да причинят слабост на лицевите мускули, която имитира парализа на Бел. Ако причината за симптомите не е ясна, лекарят може да препоръча други изследвания, включително:
- Електромиография (ЕМГ). Този тест може да потвърди наличието на увреждане на нерва и да определи неговата тежест. ЕМГ измерва електрическата активност на даден мускул в отговор на стимулация. Тя също така измерва естеството и скоростта на провеждане на електрическите импулси по нерва.
- Образна диагностика. Понякога може да се наложи да се направи ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) или компютърна томография (КТ), за да се изключат други възможни източници на натиск върху лицевия нерв, като например тумор или фрактура на черепа.
- Кръвни изследвания. Няма кръвен тест за парализа на Бел. Кръвните тестове обаче могат да се използват за изключване на лаймска болест и други инфекции.
Повечето хора с парализа на Бел се възстановяват напълно – със или без лечение. Не съществува универсално лечение на парализата на Бел, но лекарят може да предложи лекарства или физиотерапия, които да ускорят възстановяването. Хирургията рядко е вариант за това състояние.
Тъй като окото от засегнатата страна не се затваря, важно е да се вземат мерки за неговото предпазване и грижа. Използването на лубрикиращи капки през деня и мехлем през нощта помога то да се поддържа влажно. Носенето на очила през деня и лепенка за очи през нощта може да го предпази от убождане или одраскване. При тежки случаи на парализа на Бел може да се наложи наблюдение от очен лекар.
Лекарства
Често използваните лекарства за лечение на парализа на Бел включват:
- Кортикостероиди, като преднизон. Те са мощни противовъзпалителни средства. Ако тези медикаменти успеят да намалят отока на лицевия нерв, той ще се вмести по-удобно в костния коридор, който го заобикаля. Кортикостероидите могат да подействат най-добре, ако се започнат в рамките на няколко дни от началото на симптомите. Стероидите, започнати рано, подобряват вероятността за пълно възстановяване.
- Антивирусни лекарства. Ролята на антивирусните лекарства остава неустановена. Те сами по себе си не са показали полза в сравнение с плацебо. Антивирусни препарати, добавени към стероиди, могат да бъдат от полза за някои хора с парализа на Бел, но това все още не е доказано.
Въпреки това при хора с тежка лицева парализа понякога се прилага антивирусно лекарство, като валацикловир (Valtrex) или ацикловир (Zovirax), в комбинация с преднизон.
Физиотерапия
Парализираните мускули могат да се свият и съкратят, което може да е постоянно. Физиотерапевт може да покаже масаж и упражнения, за да се предотврати това.
Хирургия
В миналото за облекчаване на натиска върху лицевия нерв се е използвала декомпресионна операция чрез отваряне на костния проход, през който преминава нервът. Днес декомпресионната хирургия не се препоръчва. Възможните рискове, свързани с тази операция, са увреждане на лицевия нерв и трайна загуба на слуха.
В редки случаи може да се наложи пластична операция за отстраняване на трайни проблеми с лицевия нерв. Хирургията за реанимация на лицевия нерв помага лицето да изглежда по-равномерно и може да възстанови движенията му. Примерите за този вид хирургия включват повдигане на вежди, повдигане на клепачи, лицеви импланти и присаждане на нерви. Някои процедури, като например повдигане на вежди, може да се наложи да бъдат повторени след няколко години.
Пъпна (умбиликална) херния
Пъпната (умбиликална) херния се появява, когато част от червата преминат през отвора в коремните мускули близо до пъпа. Тя е често срещана и обикновено е безвредна. Среща се най-често при бебета, но може да засегне и възрастни.
При кърмачетата пъпната херния може да се прояви особено ясно, когато те плачат, което води до изпъкване на пъпа. Това е класически признак на пъпна херния.
Детските пъпни хернии често се затварят сами през първите две години от живота, но някои остават отворени до петата година или дори по-дълго. По-вероятно е тези, които се появяват в зряла възраст, да се нуждаят от хирургично отстраняване.
Пъпната херния създава мека издутина в близост до пъпа. При бебета тя може да се вижда само когато плачат, кашлят или се напъват.
Обикновено пъпната херния при децата е безболезнена. Пъпните хернии, които се появяват в зряла възраст, могат да причинят дискомфорт в корема.
Кога трябва да се потърси лекар?
При подозрение, че бебето има пъпна херния, трябва да се говори с лекар. Спешна медицинска помощ е наложителна, ако бебето има пъпна херния и:
- изглежда, че изпитва болка
- започне да повръща
- има чувствителност, подуване или промяна в цвета на мястото на хернията
Подобни са указанията и за възрастните. Ако се появи подутина близо до пъпа, трябва да се направи консултация с лекар. Спешна помощ се налага, ако издутината стане болезнена или чувствителна. Бързото диагностициране и лечение може да помогне за предотвратяване на усложнения.
Причини
По време на бременността пъпната връв преминава през малък отвор в коремните мускули на бебето. Обикновено отворът се затваря непосредствено след раждането. Ако мускулите не се съединят напълно в средната линия на коремната стена, при раждането или по-късно в живота може да се появи пъпна херния.
При възрастните за появата на пъпна херния допринася твърде големото налягане в коремната област. Причините за повишено налягане в коремната област включват:
- Затлъстяване
- Многоплодна бременност
- Течност в коремната кухина
- Предишна коремна операция
- Дългосрочна перитонеална диализа за лечение на бъбречна недостатъчност
Рискови фактори
Пъпните хернии се срещат най-често при бебета, особено при недоносените и тези с ниско тегло при раждане. Състоянието засяга еднакво момчетата и момичетата.
При възрастните наднорменото тегло или многоплодната бременност могат да увеличат риска от развитие на пъпна херния. Този вид херния е по-често срещан при жените.
Пъпната херния се диагностицира по време на физически преглед. Понякога се използват образни изследвания – като ултразвук на корема, или компютърна томография – за скрининг на усложнения.
Повечето пъпни хернии при бебетата се затварят сами до навършване на 1 или 2 години. Лекарят може дори да успее да изтласка издутината обратно в корема по време на физически преглед. Специалистите препоръчват да не се правят опити за прилагане на този прийом в домашни условия.
Въпреки че някои хора твърдят, че хернията може да се оправи чрез залепване на монета върху издутината, експертите категорично съветват това да не се пробва. Поставянето на лента или предмет върху издутината не помага и под лентата може да се натрупат микроби, които да причинят инфекция.
При децата операция обикновено се прави при пъпни хернии, които:
- са болезнени
- са малко по-големи от 1 до 2 сантиметра в диаметър
- са големи и не намаляват размера си през първите две години от живота
- не изчезват до 5-годишна възраст
- се заклещват или блокират червата
При възрастните обикновено се препоръчва операция, за да се избегнат възможни усложнения, особено ако пъпната херния се уголеми или стане болезнена.
По време на операцията се прави малък разрез в близост до пъпа. Хернираната тъкан се връща в коремната кухина, а отворът в коремната стена се зашива. При възрастни хирурзите често използват мрежа, за да укрепят коремната стена.