Психичните заболявания, наричани още психични разстройства, се отнасят до широк спектър от състояния, които засягат настроението, мисленето и поведението. Примери за психични заболявания са депресията, тревожните разстройства, шизофренията, хранителните разстройства и пристрастяването.

Много хора имат от време на време притеснения, свързани с психичното си здраве, но едно притеснение за психичното здраве се превръща в психично заболяване, когато продължаващите признаци и симптоми причиняват чест стрес и засягат способността за нормално функциониране.

Психичното заболяване може да направи човека нещастен и да предизвика проблеми в ежедневието му, например в училище, на работа или във взаимоотношенията с другите. В повечето случаи симптомите могат да бъдат овладяни с комбинация от лекарства и разговорна терапия (психотерапия).

Признаците и симптомите на психичното заболяване могат да варират в зависимост от разстройството, обстоятелствата и други фактори.Те могат да засегнат емоциите, мислите и поведението.

Примерите за признаци и симптоми включват:

• Чувство на тъга или потиснатост
• Объркано мислене или намалена способност за концентрация
• Прекомерни страхове или притеснения, или крайно чувство за вина
• Екстремни промени в настроението, включващи възходи и спадове
• Отдръпване от приятели и дейности
• Значителна умора, ниска енергия или проблеми със съня
• Откъсване от реалността (заблуди), параноя или халюцинации
• Неспособност за справяне с ежедневни проблеми или стрес
• Проблеми с разбирането на ситуациите и хората и отношението към тях
• Проблеми с употребата на алкохол или наркотици
• Значителни промени в хранителните навици
• Промени в сексуалното желание
• Прекомерен гняв, враждебност или насилие
• Мисли за самоубийство

Понякога симптомите на психично разстройство се проявяват като физически проблеми, като например болки в стомаха, гърба, главоболие или други необясними болки и страдания.

За да се определи диагнозата и да се провери за свързани усложнения, може да бъдат направени:

• Физически преглед. Лекарят ще се опита да изключи физически проблеми, които биха могли да причинят симптомите.
• Лабораторни изследвания. Те могат да включват например проверка на функцията на щитовидната жлеза или скрининг за алкохол и наркотици.
• Психологическа оценка. Лекар или специалист по психично здраве разпитва пациента за неговите симптоми, мисли, чувства и модели на поведение. Той може да поиска от него да попълни въпросник, който да му помогне да отговорите на тези въпроси.

Определяне на психичното заболяване

Понякога е трудно да се установи кое психично заболяване може да причинява симптоми и поставянето на точната диагноза може да отнеме време и усилия. Процесът обаче е важен, за да може да се определи подходящото лечение.

Определящите симптоми за всяко психично заболяване са подробно описани в Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства (DSM-5), публикуван от Американската психиатрична асоциация. Този наръчник се използва от специалистите по психично здраве за диагностициране на психичните състояния.

Класове психични заболявания

Основните класове психични заболявания са:

• Неврологични разстройства. Този клас обхваща широк спектър от проблеми, които обикновено започват в кърмаческа или детска възраст, често преди детето да започне да посещава начално училище. Примерите включват разстройство от аутистичния спектър, разстройство с дефицит на вниманието/хиперактивност (ADHD) и образователни смущения.
• Разстройства от спектъра на шизофренията и други психотични разстройства. Психотичните разстройства водят до откъсване от реалността – например халюцинации, заблуди и дезорганизирано мислене и реч. Най-забележителният пример е шизофренията, въпреки че и други класове разстройства могат да бъдат свързани с откъсване от реалността в определени моменти.
• Биполярни и свързани с тях разстройства. Този клас включва разстройства с редуващи се епизоди на мания (периоди на прекомерна активност, енергия и възбуда) и депресия.
• Депресивни разстройства. Те включват разстройства, които засягат начина, по който човек се чувства емоционално, например нивото на тъга и щастие, и могат да нарушат способността му да функционира. Примерите включват тежко депресивно разстройство и предменструално дисфорично разстройство.
• Тревожни разстройства. Тревожността е емоция, която се характеризира с очакване на бъдеща опасност или нещастие, както и с прекомерна притесненост. Тя може да включва поведение, насочено към избягване на ситуации, които предизвикват безпокойство. Този клас включва генерализирано тревожно разстройство, паническо разстройство и фобии.
• Обсесивно-компулсивни и свързани с тях разстройства. Тези разстройства включват притеснения или обсесии и повтарящи се мисли и действия. Примери за тях са обсесивно-компулсивно разстройство, разстройство на трупането на вещи и разстройство на скубането на косата (трихотиломания).
• Разстройства, свързани с травми и стресови фактори. Това са разстройства на адаптацията, при които човек има проблеми със справянето по време на или след стресиращо житейско събитие. Примери за това са посттравматичното стресово разстройство (ПТСР) и острото стресово разстройство.
• Дисоциативни разстройства. Това са разстройства, при които усещането за собственото аз е нарушено, като например дисоциативното разстройство на идентичността и дисоциативната амнезия.
• Соматични симптоми и свързани с тях разстройства. Човек с някое от тези разстройства може да има физически симптоми, които причиняват голямо емоционално страдание и проблеми с функционирането. Може да има или да няма друго диагностицирано медицинско състояние, свързано с тези симптоми, но реакцията към симптомите не е нормална. Нарушенията включват разстройство със соматични симптоми, болестно тревожно разстройство и фиктивно разстройство.
• Хранителните разстройства. Тези разстройства включват нарушения, които оказват влияние върху хранителните навици и здравето, като например анорексия нервоза и разстройство с преяждане.
• Елиминационни разстройства. Тези разстройства са свързани с неправилно елиминиране на урина или изпражнения по невнимание или нарочно. Пример за това е напикаването (енуреза).
• Разстройства на съня и бодърстването. Това са разстройства на съня, които са достатъчно тежки, за да изискват клинично внимание, като безсъние, сънна апнея и синдром на неспокойните крака.
• Сексуални дисфункции. Те включват нарушения на сексуалната реакция, като преждевременна еякулация и женско оргазмено разстройство.
• Полова дисфория. Това се отнася до дистрес, който съпътства заявеното желание на дадено лице да бъде от друг пол.
• Нарушения на поведението, на контрола на импулсите и на поведението. Тези разстройства включват проблеми с емоционалния и поведенческия самоконтрол, като клептомания или интермитентно експлозивно разстройство.
• Разстройства, свързани с прием на вещества и пристрастяване. Те включват проблеми, свързани с прекомерната употреба на алкохол, кофеин, тютюн и наркотици. Този клас включва и хазартните разстройства.
• Неврокогнитивни разстройства. Неврокогнитивните разстройства засягат способността за мислене и разсъждение. Тези, в повечето случаи придобити, а не свързани с развитието, когнитивни проблеми включват делириум, както и неврокогнитивни нарушения, дължащи се на състояния или заболявания като травматично увреждане на мозъка или болест на Алцхаймер.
• Личностни разстройства. Личностното разстройство включва траен модел на емоционална нестабилност и нездравословно поведение, който причинява проблеми в живота и взаимоотношенията. Примерите за това са гранични, антисоциални и нарцистични личностни разстройства.
• Парафилни разстройства. Тези разстройства включват сексуален интерес, който причинява личен дистрес или увреждане или потенциална или действителна вреда на друго лице. Примери за това са разстройството на сексуалния садизъм, воайорството и педофилията.
• Други психични разстройства. Този клас включва психични разстройства, които се дължат на други медицински състояния или които не отговарят на пълните критерии за някое от горепосочените разстройства.

Лечението зависи от вида на психичното заболяване, от неговата тежест и от това какво действа най-добре на конкретния пациент. В много случаи комбинацията от терапии действа най-добре.

При леко психично заболяване с добре контролирани симптоми може да е достатъчна грижата, която се предоставя от личния лекар. Често обаче по-подходящ е екипен подход, в който участват специалисти от различни сфери. Така се гарантира, че са обхванати медицинските, психиатричните и социалните нужди. Това е особено важно при тежки психични заболявания, като например шизофрения.

Екипът може да включва:

• Семеен лекар
• Психиатър
• Психотерапевт
• Социален работник

Лекарства

Въпреки че психиатричните медикаменти не лекуват психичните заболявания, те често могат значително да подобрят симптомите. Могат също така да помогнат за повишаване на ефективността на други лечения, като например психотерапията. Кои са най-добрите лекарства за конкретния пациент зависи от неговата специфична ситуация и от това как организмът му реагира на медикаментите.

Някои от най-често използваните класове психиатрични лекарства, отпускани с рецепта, включват:

• Антидепресанти. Антидепресантите се използват за лечение на депресия, тревожност, а понякога и на други състояния. Те могат да помогнат за подобряване на симптоми като тъга, безнадеждност, липса на енергия, затруднена концентрация и липса на интерес към дейности. Антидепресантите не предизвикват пристрастяване и не водят до зависимост.
• Лекарства против тревожност. Тези лекарства се използват за лечение на тревожни разстройства, като генерализирано тревожно разстройство или паническо разстройство. Те могат също така да помогнат за намаляване на възбудата и безсънието. Дългосрочните лекарства против тревожност обикновено са антидепресанти, които действат и при тревожност. Бързодействащите лекарства против тревожност помагат за краткосрочно облекчение, но също така могат да предизвикат зависимост, така че в идеалния случай те се използват краткосрочно.
• Медикаменти за стабилизиране на настроението. Стабилизаторите на настроението най-често се използват за лечение на биполярни разстройства, при които се редуват епизоди на мания и депресия. Понякога се използват заедно с антидепресанти за лечение на депресия.
• Антипсихотични лекарства. Антипсихотичните лекарства обикновено се използват за лечение на психотични разстройства, като шизофрения. Те могат да се предписват и за лечение на биполярни разстройства или да се приемат заедно с антидепресанти за лечение на депресия.

Психотерапия

Психотерапията, наричана още разговорна терапия, включва разговор за състоянието и свързаните с него проблеми със специалист по психично здраве. Целта на сеансите е пациентът да научи повече за състоянието си, настроенията, чувствата, мислите и поведението си. С помощта на специалиста той може да усвои умения за справяне и управление на стреса.

Съществуват много видове психотерапия, всеки от които има свой собствен подход за подобряване на психичното благополучие. Психотерапията често може да бъде успешно завършена за няколко месеца, но в някои случаи може да се наложи дългосрочно лечение. Тя може да се провежда индивидуално, в група или с членове на семейството.

Процедури за стимулиране на мозъка

Процедурите за мозъчна стимулация понякога се използват при депресия и други психични разстройства. Обикновено те са запазени за ситуации, при които лекарствата и психотерапията не са дали резултат. Включват електроконвулсивна терапия, повтаряща се транскраниална магнитна стимулация, дълбока мозъчна стимулация и стимулация на блуждаещия нерв.

Важно е пациентът да е сигурен, че е разбрал всички рискове и ползи от всяко препоръчано лечение.

Болнични и резидентни програми за лечение

Понякога психичното заболяване става толкова тежко, че се налага лечение в психиатрична болница. Това обикновено се препоръчва, когато страдащият от такова състояние не може да се грижи правилно за себе си или когато има непосредствена опасност да навреди на себе си или на някой друг.

Възможностите включват 24-часова болнична грижа, частична или дневна хоспитализация или резидентно лечение, което предлага временно място за живеене с поддържаща грижа. Друга възможност може да бъде интензивно амбулаторно лечение.

Лечение на злоупотреба с вещества

Проблемите с употребата на наркотични вещества обикновено се появяват заедно с психично заболяване. Често те пречат на лечението и влошават психичното заболяване. При невъзможност за самостоятелно спиране на употребата на наркотици или алкохол, се налага специализирана помощ.