Рани от залежаване (декубитални язви)
Раните от залежаване (пролежни рани), наричани още язви под налягане и декубитални язви, представляват увреждане на кожата и подлежащите тъкани в резултат на продължителен натиск върху нея. Най-често те се развиват по кожата, която покрива костни части на тялото, като петите, глезените, бедрата и опашната кост.
Хората, които са най-застрашени, имат заболявания, които ограничават способността им да променят позициите и се налата да прекарват по-голямата част от времето си в легло или на стол.
Тези рани могат да се развият в продължение на часове или дни. Повечето от тях се лекуват, но някои никога не се излекуват напълно. Възможно е да се предприемат стъпки, които да помогнат за предотвратяване появата на рани от залежаване и за тяхното излекуване.
Предупредителните признаци за декубитални язви са:
Необичайни промени в цвета или структурата на кожата
Подуване
Оттичане на гной
Област от кожата, която се усеща по-хладна или по-топла на допир от други области
Чувствителни области
Декубиталните язви се разделят на няколко стадия в зависимост от тяхната дълбочина, тежест и други характеристики. Стадият на увреждане на кожата и тъканите варира от промени в цвета на кожата до дълбоко нараняване, включващо мускули и кости.
Често срещани места на декубитални язви
При хората, които използват инвалидни колички, декубиталните язви често се появяват върху кожата на следните места:
Опашната кост или седалището
Лопатките на раменете и гръбначния стълб
Задната част на ръцете и краката, където те се опират в стола
При хора, които са на легло, раните могат да се появят върху:
Задната част или страните на главата
Лопатките на раменете
Тазобедрената става, долната част на гърба или опашната кост
Петите, глезените и кожата зад коленете
Кога трябвада се потърси лекар?
Ако се забележат предупредителни признаци на рани от залежаване, трябва да се промени позицията на тялото, за да се намали натиска върху областта. Ако не настъпи подобрение в рамките на 24 до 48 часа, трябва да се потърси лекарска помощ.
Незабавно трябва да се потърси медицинска помощ при наличие на признаци на инфекция, като например повишена температура, изтичане на течност от раната, лоша миризма от раната, промени в цвета на кожата, топлина или подуване около раната.
Лекарят оглежда внимателно кожата, за да прецени дали става дума за рана от залежаване и ако има такава, да определи нейния стадий. Определянето на стадия помага да се определи най-доброто за конкретния пациент лечение. Възможно е да се назначат кръвни изследвания, за да се оцени общото здравословно състояние.
Въпроси от лекаря
Лекарят може да зададе някои от следните въпроси:
Кога за първи път се е появила раната?
Каква е степента на болката?
Имали ли сте декубитални язви преди?
Как са били лекувани и какъв е бил резултатът от лечението?
Каква е рутинната ви процедура за смяна на позите?
Какви медицински състояния са Ви били диагностицирани и какво е настоящото Ви лечение?
Какъв е обичайният Ви дневен хранителен режим и прием на течности?
Лечението на декубитални язви включва намаляване на натиска върху засегнатата кожа, грижа за раните, контрол на болката, предотвратяване на инфекции и поддържане на добро хранене.
Лекарски екип
Лекарският екип може да включва:
Личен лекар, който наблюдава плана за лечение
Лекар или медицинска сестра, специализирани в лечението на рани
Медицински сестри или медицински асистенти, които осигуряват както грижи, така и обучение за грижа за раните
Социален работник, който помага на пациента или на семейството му да получите достъп до ресурси и който се занимава с емоционални проблеми, свързани с дългосрочното възстановяване
Физиотерапевт, който помага за подобряване на подвижността
Ерготерапевт, който помага да се осигурят подходящи повърхности за сядане
Диетолог, който следи хранителните нужди на пациента и препоръчва подходяща диета
Дерматолог
Неврохирург, съдов хирург, ортопед или пластичен хирург
Намаляване на натиска
Първата стъпка в лечението на този тип рани е да се намали натискът и триенето, които са го причинили. Стратегиите включват:
– Репозициониране. При наличие на декубитални язви се препоръчва често обръщане и смяна на позицията.
– Използване на поддържащи повърхности. Препоръчва се използване на матрак, легло и специални възглавници, които помагат да се седи или лежи по начин, който предпазва уязвимата кожа.
Почистване и превръзка на рани
Грижите за декубиталните язви зависят от това колко дълбока е раната. Като цяло почистването и превръзката на раната включват следното:
Почистване. Ако засегнатата кожа не е нарушена, тя се измива с нежен почистващ препарат и се подсушава. Отворените рани се почистват с чиста или солена вода (с разтворена в нея сол) при всяка смяна на превръзката.
Поставяне на превръзка. Превръзката ускорява заздравяването, като поддържа раната влажна. Тя също така създава бариера срещу инфекции и поддържа кожата около нея суха. Възможностите за превръзка включват фолио, марли, гелове, пяна и обработени покрития. Възможно е пациентът да се нуждае от комбинация от превръзки.
Премахване на увредена тъкан
За да заздравеят правилно, раните трябва да бъдат освободени от увредена, мъртва или инфектирана тъкан. Лекарят или медицинската сестра могат да отстранят увредената тъкан, като внимателно промият раната с вода или изрежат увредената тъкан.
Други интервенции
Други интервенции включват:
– Лекарства за овладяване на болката. Нестероидните противовъзпалителни средства – като ибупрофен и напроксен натрий – могат да намалят болката. Те могат да бъдат много полезни преди или след репозициониране и грижа за раната. Локалните болкоуспокояващи лекарства също могат да бъдат полезни по време на лечението.
– Здравословна диета. Доброто хранене подпомага за здравяването на раните.
Хирургия
Голяма рана от залежаване, която не успява да заздравее, може да изисква операция. Един от методите за хирургично възстановяване е да се използва подложка от мускул, кожа или друга тъкан, която да покрие раната и да послужи за подложка на засегнатата кост (операция с клапи).
Разстройство на преяждането
Разстройството на преяждането е сериозно хранително разстройство, при което засегнатият често консумира необичайно големи количества храна и не можете да спре да яде.
Почти всеки понякога прекалява с храната, но при някои хора това се превръща в неконтролируемо и редовно явление. Преминава се границата и се стига до разстройство на преяждането.
Хората с това разстройство може да се срамуват и да се заричат да спрат. Те обаче изпитват такава непреодолима нужда, че не могат да устоят на поривите и продължават да се тъпчат с храна. Има обаче лечение, което може да помогне.
Повечето хора с разстройство на преяждането са с наднормено тегло или затлъстяване, но има и такива, които са с нормални килограми. Поведенческите и емоционалните признаци и симптоми на разстройството на преяждането включват:
- Ядене на необичайно големи количества храна за определен период от време, например за два часа
- Чувство, че хранителното поведение е извън контрол
- Ядене дори при пълна ситост и липса на глад
- Ядене с бърза скорост по време на епизодите на преяждане
- Ядене, докато се изпита дискомфорт от прием на прекалено голямо количество на храна
- Често хранене сам или скришом
- Усещане за депресираност, отвращение, срам, вина или разстроеност заради начина на хранене
- Често спазване на диети, вероятно без загуба на тегло
За разлика от хората с булимия, тези с разстройство на преяждането не компенсират редовно допълнително приетите калории с повръщане, използване на слабителни средства или прекомерни физически упражнения. Възможно е да опитват да спазват диета или да се хранят нормално, но ограничаването може просто да доведе до още по-голямо преяждане.
Тежестта на разстройството на преяждане се определя от това колко често се случват епизодите на преяждане през седмицата.
Кога трябва да се потърси лекар?
При наличие на симптоми на разстройство, свързано с преяждане, трябва да се потърси лекарска помощ възможно най-скоро. Проблемите с преяждането могат да от краткотрайни до повтарящи се или да продължат с години, ако не се лекуват.
Добре е да се направи консултация със специалист по психично здраве за симптомите и чувствата, свързани с преяждането.
За диагностициране на разстройство на преяждането лекарят може да препоръча психологическа оценка, включително обсъждане на хранителните навици. Той може да поиска да се направят и други изследвания, за да се види дали има последици за здравето от разстройството на преяждането, като висок холестерол, високо кръвно налягане, сърдечни проблеми, диабет, Гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ) и някои дихателни нарушения, свързани със съня. Тези изследвания могат да включват:
- Физически преглед
- Изследвания на кръвта и урината
- Консултация в център за лечение на нарушения на съня
Целите на лечението на разстройството на преяждането са да се намалят пристъпите на хранене и да се постигнат здравословни хранителни навици. Тъй като преяждането може да бъде свързано със срам, лоша самооценка и други негативни емоции, терапията може да е насочена също към тези и всякакви други проблеми с психичното здраве, като например депресия. Специализираната помощ срещу това разстройство може да е от полза и за създаване на навици за контролиране на храненето.
Психотерапия
Независимо дали става въпрос за индивидуални или групови сесии, психотерапията (наричана още терапия чрез разговори) може да помогне
да се овладеят техники за замяна на нездравословните навици със здравословни и да се намалят епизодите на преяждане. Примерите за психотерапия включват:
- Когнитивно-поведенческа терапия. Тя може да помогне за по-добро справяне с проблеми, които предизвикват епизоди на преяждане, като например нехаресване на тялото или депресивно настроение. С нея може да се постигне и по-добър контрол върху поведението, което да допринесе за регулиране на хранителните навици.
- Междуличностна психотерапия. Този вид терапия се фокусира върху взаимоотношенията с други хора. Целта е да се подобрят междуличностните умения – как страдащият от разстройство на преяждането се отнася към другите, включително семейството, приятелите и колегите. Това може да помогне за намаляване на преяждането, което е предизвикано от проблемни взаимоотношения и нездравословни умения за общуване.
- Диалектическа поведенческа терапия. Тази форма на терапия може да допринесе да се усвоят поведенчески умения, които да помогнат за понасяне на стреса, за регулиране на емоциите и за подобряване на взаимоотношенията с другите хора. Всичко това може да намали желанието за преяждане.
Лекарства
Lisdexamfetamine dimesylate (Vyvanse) – лекарство за лечение на синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност, е първият медикамент, одобрен от Администрацията по храните и лекарства на САЩ (FDA) за лечение на умерено до тежко разстройство на преяждането при възрастни. Vyvanse e стимулант, който може да доведе до привикване и злоупотреба с него. Често срещаните странични ефекти включват сухота в устата и безсъние, но могат да се появят и по-сериозни странични ефекти.
Няколко други вида лекарства могат да помогнат за намаляване на симптомите. Примерите включват:
– Топирамат (Topamax) – антиконвулсивно средство. Обикновено се използва за контролиране на гърчове, но е установено, че намалява и епизодите на преяждане. То обаче има странични ефекти, като замаяност, нервност, сънливост и проблеми с концентрацията, затова трябва да се обсъдят рисковете и ползите с лекуващия лекар.
– Антидепресанти. Антидепресантите могат да намалят преяждането. Не е ясно как предизвикват този ефект, но това може да е свързано с начина, по който въздействат върху определени мозъчни химикали, свързани с настроението.
Въпреки че тези лекарства могат да бъдат полезни за контролиране на епизодите на преяждане, те може да нямат голямо влияние върху намаляването на теглото.
Рак на надбъбречната жлеза (аденокортикален карцином)
Ракът на надбъбречната жлези е рядък вид карцином, който започва в едната или в двете малки триъгълни жлези (надбъбречни жлези), разположени на върха на бъбреците. Надбъбречните жлези произвеждат хормони, които дават указания на почти всички органи и тъкани в тялото.
Ракът на надбъбречната жлеза, наричан още аденокортикален карцином, може да се появи във всяка възраст, но най-често засяга деца на възраст под 5 години и възрастни около 40 и 50 години.
Когато се открие рано, има шанс за излекуване. Ако ракът се е разпространил в области извън надбъбречните жлези, вероятността за излекуване става по-малка. Лечението може да се използва за забавяне на прогресията или предотвратяване на повторната поява на заболяването.
Повечето образувания, които се формират в надбъбречните жлези, не са ракови. В тях могат да се развият и доброкачествени тумори, като аденом или феохромоцитом.
Признаците и симптомите на рак на надбъбречните жлези включват:
- Увеличаване на теглото
- Мускулна слабост
- Розови или лилави стрии по кожата
- Хормонални промени при жените, които могат да причинят прекомерно окосмяване по лицето, косопад по главата и нередовна менструация
- Хормонални промени при мъжете, които могат да доведат до увеличаване на гръдната тъкан и свиване на тестисите
- Гадене
- Повръщане
- Подуване на корема
- Болки в гърба
- Температура
- Загуба на апетит
- Непреднамерена загуба на тегло
Причини
Не е ясно какво причинява рака на надбъбречните жлези. Той се образува когато нещо създаде промени (мутации) в ДНК на клетките на надбъбречната жлеза. ДНК на клеткатите съдържа инструкциите, които им казват какво да правят. Мутациите могат да кажат на клетките да се размножават неконтролируемо и да продължават да живеят, когато здравите клетки биха умрели. Когато това се случи, абнормните клетки се натрупват и образуват тумор. Туморните клетки могат да се откъснат и да се разпространят (метастазират) в други части на тялото.
Рискови фактори
Ракът на надбъбречната жлеза се среща по-често при хора с наследствени синдроми, които увеличават риска от някои видове рак. Тези наследствени синдроми включват:
- Синдром на Бекуит-Видеман
- Комплекс на Карни
- Синдром на Ли-Фраумени
- Синдром на Линч
- Множествена ендокринна неоплазия, тип 1 (MEN 1)
Тестовете и процедурите, използвани за диагностициране на рак на надбъбречната жлеза, включват:
– Изследвания на кръвта и урината. Лабораторните изследвания на кръвта и урината могат да разкрият необичайни нива на хормоните, произвеждани от надбъбречните жлези, включително кортизол, алдостерон и андрогени.
– Образни изследвания. Лекарят може да препоръча компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс или позитронно-емисионна томография (ПЕТ), за да разбере по-добре евентуалните образувания в надбъбречните жлези и да провери дали ракът се е разпространил в други части на тялото, например в белите дробове или черния дроб.
– Лабораторен анализ на надбъбречната жлеза. Ако лекарят подозира рак на надбъбречните жлези, той може да препоръча отстраняване на засегнатата надбъбречна жлеза. Жлезата се анализира в лаборатория от лекар, който изследва телесните тъкани (патолог). Този анализ може да потвърди дали пациентът има рак и какви точно видове клетки са засегнати.
Лечението на рака на надбъбречната жлеза обикновено включва операция за отстраняване на целия тумор. Ако операцията не е възможна, може да се използват други методи на лечение, за да се предотврати връщането на рака.
Хирургия
Целта на операцията е да се отстрани целият рак на надбъбречната жлеза. За да постигнат това, лекарите трябва да отстранят цялата засегната надбъбречна жлеза (адреналектомия).
Ако хирурзите открият доказателства, че ракът се е разпространил в близки структури, като например черния дроб или бъбреците, по време на операцията може да бъдат отстранени и части от тези органи или цели органи.
Лекарства за намаляване на риска от рецидив
Едно по-старо лекарство, което се използва за лечение на напреднал рак на надбъбречната жлеза, е показало обещаващи резултати за забавяне на повторната поява на заболяването след операция. Митотан (Lysodren) може да бъде препоръчан след хирургична интервенция на хора с висок риск от повторна поява на рака. Проучванията на митотана за тази употреба продължават.
Радиационна терапия
При лъчетерапията се използват мощни енергийни лъчи, като рентгенови лъчи и протони, за унищожаване на раковите клетки. Понякога лъчетерапията се използва след операция на рак на надбъбречната жлеза, за да се унищожат евентуално останали клетки. Тя може също така да помогне за намаляване на болката и други симптоми на рак, който се е разпространил в други части на тялото, например в костите.
Химиотерапия
Химиотерапията е медикаментозно лечение, при което се използват химикали за унищожаване на раковите клетки. При рак на надбъбречната жлеза, който не може да бъде отстранен с операция или който се връща след първоначалното лечение, химиотерапията може да бъде вариант за забавяне на прогресията му.
Рак на тестисите
Ракът на тестисите е разрастване на клетки, което започва в тестисите. Тестисите се намират в скротума. Скротумът е хлабава кожна торбичка под пениса. Тестисите произвеждат сперматозоиди и хормона тестостерон.
Ракът на тестисите не е често срещан вид рак. Той може да се появи на всяка възраст, но най-често се среща във възрастовата група между 15 и 45 години.
Първият признак за рак на тестисите често е подутина или бучка на тестиса. Раковите клетки могат да растат бързо. Те често се разпространяват извън тестиса в други части на тялото.
Ракът на тестисите е лесно лечим, дори когато се разпространи в други части на тялото. Лечението зависи от вида на рака и от това докъде се е разпространил. Често срещаните методи на лечение включват операция и химиотерапия.
Признаците и симптомите на рака на тестисите включват:
- Бучка или подуване на някой от тестисите
- Усещане за тежест в скротума
- Тъпа болка в долната част на корема или в слабините
- Внезапно подуване на скротума
- Болка или дискомфорт в тестиса или скротума
- Уголемяване или чувствителност на гръдната тъкан
- Болки в гърба
Обикновено ракът се появява само в единия тестис.
Кога трябва да се потърси лекар?
При симптоми, които продължават повече от две седмици, трябва да се потърси лекар. Те включват болка, подуване или бучки в областта на тестисите или слабините.
Възможно е засегнатият сам да открие бучки, подуване или други симптоми на рак на тестисите. Те могат да бъдат открити и по време на преглед от медицинско лице. За да се установи дали ракът на тестисите е причина за симптомите, трябва да бъдат направени изследвания.
Тестовете, използвани за диагностициране на рак на тестисите, включват:
- Ултразвук. Ултразвуковият тест на тестисите използва звукови вълни, за да направи снимки. С него могат да се направят снимки на скротума и тестисите. По време на ултразвуковото изследване пациентът лежи по гръб с разтворени крака. Медицинският специалист поставя прозрачен гел върху скротума. Ръчната сонда се движи по него, за да се направят снимки.
Ултразвукът дава на лекаря повече сведения за евентуални бучки около тестисите. Той може да му помогне да види дали бучките приличат на рак или на нещо, което не е рак. Изследването показва дали бучките са вътре или извън тестиса. По-вероятно е бучките вътре в тестиса да са рак на тестиса.
- Кръвни изследвания. Кръвният тест може да открие протеини, произвеждани от клетките на рака на тестисите. Този вид изследване се нарича изследване на туморни маркери. Туморните маркери за рак на тестисите включват бета-човешки хорион гонадотропин, алфа-фетопротеин и лактат дехидрогеназа. Наличието на тези вещества в кръвта не означава, че пациентът има рак. По-високи от обичайните нива на тези маркери са сигнал, който медицинският екип използва, за да разбере какво се случва в тялото.
Хирургия за отстраняване на тестис. Ако лекуващият лекар смята, че бучка на тестиса е възможно да е ракова, може да бъде направена операция за отстраняване на тестиса. Тестисът се изпраща в лаборатория за изследване. Тестовете могат да покажат дали ставава дума за рак.
Определяне на вида на рака
Изследванията на раковите клетки дават на медицинския екип информация за вида на рака на тестисите, който пациентът има. Типът на рака се взима предвид при определяне на лечението.
Най-често срещаните видове рак на тестисите включват:
- Семином. Семиномният рак обикновено се появява в по-напреднала възраст. Семиномите често растат и се разпространяват по-бавно, отколкото несеминомите.
- Несемином. Несеминомният рак на тестисите обикновено се появява в по-ранна възраст. Той расте и се разпространява бързо. Съществуват няколко вида несеминоми. Те включват хориокарцином, ембрионален карцином, тератом и тумор на жълтъчната торбичка.
Съществуват и други видове рак на тестисите, но те са много редки.
Стадиране на рака
След като лекарят потвърди диагнозата, следващата стъпка е да се провери дали ракът се е разпространил извън тестиса. Това се нарича стадиране на рака. То помага на медицинския екип да разбере прогнозата и доколко вероятно е ракът да бъде излекуван.
Тестовете за стадиране на рака на тестисите включват:
- Компютърна томография (КТ). Компютърната томография прави серия от рентгенови снимки на корема, гръдния кош и таза. Лекарят проверява снимките за признаци, че ракът се е разпространил.
- Кръвни тестове. Тестовете за туморни маркери често се повтарят след операция за отстраняване на тестиса. Резултатите помагат на лекуващия лекар да реши дали пациентът има нужда от допълнително лечение за унищожаване на раковите клетки. Тестовете за туморни маркери може да се използват по време на и след лечението на рака, за да се следи състоянието.
Стадиите на рака на тестисите варират от 0 до 3. По принцип ракът в стадий 0 и стадий 1 засяга само тестиса и областта около него. В тези ранни стадии ракът не се е разпространил в лимфните възли или други части на тялото. Ракът на тестисите в стадий 2 се е разпространил в лимфните възли. Когато ракът на тестисите се разпространи в други части на тялото, той е в стадий 3. Не всички ракови заболявания в стадий 3 обаче са се разпространили. Стадий 3 може да означава също, че ракът е в лимфните възли и резултатите от туморните маркери са много високи.
Лечението на рака на тестисите често включва операция и химиотерапия. Кои възможности за лечение са най-подходящи за конкретния пациент, зависи от вида на рака и неговия стадий. Медицинският екип също така взима предвид цялостното здравословно състояние и предпочитанията на болния.
Хирургия
Операциите, използвани за лечение на рак на тестисите, включват:
- Хирургия за отстраняване на тестиса. Тази процедура се нарича радикална ингвинална орхиектомия. Това е първото лечение на повечето случаи на рак на тестисите. За да отстрани тестиса, хирургът прави разрез в слабините. Целият тестис се изважда през отвора. По желание на пациента може да бъде поставен протезен тестис, напълнен с гел. Това може да е единственото необходимо лечение, ако ракът не се е разпространил извън тестиса.
- Хирургия за отстраняване на близките лимфни възли. Ако има опасения, че ракът може да се е разпространил извън тестиса, може да бъде направена операция за отстраняване на някои лимфни възли. За да отстрани лимфните възли, хирургът прави разрез в корема. Лимфните възли се изследват в лаборатория, за да се установи наличието на рак. Хирургията за отстраняване на лимфни възли често се използва за лечение на несеминомния тип рак на тестисите.
Операцията при рак на тестисите крие риск от кървене и инфекция. Ако се налага операция за отстраняване на лимфни възли, съществува и риск от прерязване на нерв. Хирурзите полагат големи усилия за предпазване на нервите. Понякога прерязването на нерв не може да бъде избегнато. Това може да доведе до проблеми с еякулацията, но като цяло не засяга способността за получаване на ерекция. Преди операцията би могло да се обсъдят с лекуващия лекар възможностите за запазване на сперма.
Химиотерапия
При лечението с химиотерапия се използват силни лекарства за унищожаване на раковите клетки. Химиотерапията се разпространява в цялото тяло. Тя може да убие раковите клетки, които може да са се разпространили извън тестиса.
Химиотерапията често се използва след операция. Тя може да помогне за унищожаването на всички ракови клетки, които все още са в тялото. Когато ракът на тестисите е много напреднал, понякога химиотерапията се използва преди операцията.
Страничните ефекти на химиотерапията зависят от специфичните лекарства, които се използват. Често срещаните странични ефекти включват умора, загуба на слуха и повишен риск от инфекции.
Химиотерапията може също така да доведе до спиране на производството на сперматозоиди в организма. Често производството на сперматозоиди започва отново, когато състоянието се подобри след лечението на рака. Понякога обаче загубата на производството на сперматозоиди е постоянна. Преди химиотерапията би могло да се обсъдят с лекуващия лекар възможностите за запазване на сперма.
Радиационна терапия
Лъчетерапията използва мощни енергийни лъчи, за да убие раковите клетки. Радиацията може да идва от рентгенови лъчи, протони и други източници. По време на лъчетерапията пациентът лежи на маса, а голяма машина се движи около него. Машината насочва енергийните лъчи към точно определени точки на тялото му.
Понякога лъчетерапията се използва за лечение на семиномен тип рак на тестисите. Лъчетерапията може да бъде препоръчана след операция за отстраняване на тестиса.
Обикновено лъчетерапията не се използва за лечение на несеминомен тип рак на тестисите.
Страничните ефекти могат да включват гадене и умора. Лъчетерапията също така може временно да намали броя на сперматозоидите. Това може да се отрази на плодовитостта. Преди операцията би могло да се обсъдят с лекуващия лекар възможностите за запазване на сперма.
Имунотерапия
Имунотерапията е лечение с медикаменти, които помагат на имунната система на тялото да убие раковите клетки. Имунната система се бори с болестите, като атакува микроби и други клетки, които не трябва да бъдат в организма. Раковите клетки оцеляват, като се крият от имунната система. Имунотерапията помага на клетките на имунната система да открият и убият раковите клетки.
Понякога тя се използва при напреднал рак на тестисите. Този тип терапия може да бъде вариант, ако ракът не реагира на други лечения.
Разстройства в адаптацията
Разстройствата в адаптацията са свързани със стрес. В отговор на стресиращо или неочаквано събитие се преживява повече напрежение, отколкото обикновено се очаква, и това причинява значителни проблеми във взаимоотношенията, в работата или в училище.
Проблеми на работното място, тръгване на училище, болест, смърт на близък член на семейството или всякакви други промени в живота могат да причинят стрес. В повечето случаи хората се приспособяват към такива промени в рамките на няколко месеца. Тези с разстройство в адаптацията обаче продължават да имат емоционални или поведенчески реакции, които могат да допринесат за чувството на тревожност или депресия.
За това състояние има лечение. Терапията може да е кратка и и по всяка вероятност би помогнала да се възстанови емоционалната стабилност.
Признаците и симптомите зависят от вида на разстройството в адаптацията и могат да варират при отделните хора. В отговор на стресиращо събитие човек с това състояние преживява много по-голям стрес отколкото се очаква. Разстройството засяга начина, по който той се чувства и мисли за себе си и за света, и може също така да повлияе на неговите действия или поведение. Някои примери включват:
- Усещане за тъга, безнадеждност или липса на удоволствие от нещата, които преди са доставяли радост
- Често плачене
- Притеснения или чувство на тревожност, нервност, треперене или стрес
- Проблеми със съня
- Липса на апетит
- Трудности с концентрацията
- Чувство на претовареност
- Затруднения в ежедневните дейности
- Затваряне в себе си
- Избягване на важни неща, като ходене на работа или плащане на сметки
- Суицидни мисли или поведение
Симптомите на разстройство в адаптацията започват в рамките на три месеца след стресиращо събитие и продължават не повече от 6 месеца след неговия край. Постоянните или хроничните разстройства на адаптацията обаче могат да продължат повече от 6 месеца, особено ако стресовият фактор е постоянен, например безработица.
Кога трябва да се потърси лекар?
Обикновено стресовите фактори са временни и с течение на времето човек се научава да се справя с тях. Симптомите на разстройството в адаптацията се подобряват, защото стресът е отслабнал. Понякога обаче стресиращото събитие продължава да е част от живота или пък се появява нова стресова ситуация и отново започват емоционални проблеми. При такива ситуации трябва да се потърси консултация с лекар.
Суицидни мисли или поведение
Ако се появят мисли за самоубийство или нараняване на друг човек, незабавно трябва да се потърси спешна помощ.
Диагностиката на разстройствата в адаптацията се основава на идентифицирането на основните стресови фактори в живота, симптомите и начина, по който те влияят върху способността на пациента да се справя с ежедневието. Лекарят разпитва за медицинската, психичната и социалната история. Той може да използва критериите в Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства (DSM-5), публикуван от Американската психиатрична асоциация.
За диагностициране на разстройства в адаптацията DSM-5 изброява следните критерии:
- Наличие на емоционални или поведенчески симптоми в рамките на три месеца след появата на конкретен стресов фактор в живота
- Преживяване на повече стрес, отколкото обикновено се очаква, в отговор на стресиращо житейско събитие и/или наличие на стрес, който причинява значителни проблеми във взаимоотношенията, на работното място или в училище
- Симптомите не са резултат от друго психично разстройство или част от нормалното скърбене
Видове разстройства на адаптацията
В DSM-5 са изброени шест различни вида разстройства в адаптацията. Въпреки че всички те са свързани, всеки тип има специфични признаци и симптоми. Разстройствата на адаптацията могат да бъдат:
- С депресивно настроение. Симптомите включват главно чувство на тъга, плачливост и безнадеждност и липса на удоволствие от нещата, които преди са доставяли радост.
- С тревожност. Симптомите включват предимно нервност, тревожност, трудности с концентрацията или запомнянето на нещата и чувство на претовареност. Децата, които имат разстройство в адаптацията с тревожност, може силно да се страхуват от раздяла с родителите и близките си.
- Със смесена тревожност и депресивно настроение. Симптомите включват комбинация от депресия и тревожност.
- Със смущения в поведението. Симптомите включват предимно поведенчески проблеми, като например караници или безразсъдно шофиране. Младежите може да отсъстват от училище или да проявяват вандализъм.
- Със смесено разстройство на емоциите и поведението. Симптомите включват смесица от депресия и тревожност, както и поведенчески проблеми.
- Неуточнени. Симптомите не съответстват на другите видове разстройства на адаптацията, но често включват физически проблеми, проблеми със семейството или приятелите, както и проблеми в работата или в училище.
Продължителност на симптомите
Продължителността на признаците и симптомите на разстройството в адаптацията също може да варира. Разстройствата в адаптацията могат да бъдат:
- Остри. Признаците и симптомите продължават шест месеца или по-малко. Те би трябвало да намалеят, след като стресогенният фактор бъде отстранен.
- Постоянни (хронични). Признаците и симптомите продължават повече от шест месеца. Те не спират да са източник на притеснения и пречат на нормалното функциониране
Много хора с разстройства в адаптацията намират лечението за полезно и често се нуждаят само от краткотрайна терапия. За други, включително тези с персистиращи разстройства в адаптацията или постоянни стресови фактори, може да помогне по-продължително лечение. Подходът включва психотерапия, медикаменти или и двете.
Психотерапия
Психотерапията, наричана още разговорна терапия, е основното лечение на разстройствата в адаптацията. Тя може да е индивидуална, групова или семейна. Терапията може:
- Да осигури емоционална подкрепа
- Да помогне за връщане към нормалния начин на живот
- Да помогне да се разбере защо стресиращото събитие е повлияло толкова силно
- Да помогне за усвояване на умения за управление на стреса и справяне със стресовите събития
Лекарства
Могат да се добавят медикаменти като антидепресанти и лекарства против тревожност, за да се помогне за справяне със симптомите на депресия и тревожност. Възможно е те да бъдат предписани само няколко месеца. Важното е да не се спират, без предварително да е говорено с лекуващия лекар. Ако бъдат спрени внезапно, някои лекарства, като например дадани антидепресанти, могат да предизвикат симптоми, подобни на абстиненция.
Рак на маточната шийка
Ракът на маточната шийка е вид рак, който се появява в клетките на шийката на матката – долната част на матката, която се свързва с влагалището.
Различни щамове на човешкия папиломен вирус (HPV) – инфекция, предавана по полов път, играят роля в причиняването на повечето случаи на рак на маточната шийка.
Когато е изложена на HPV, имунната система на организма обикновено не позволява на вируса да навреди. При малък процент от жените обаче вирусът оцелява в продължение на години, допринасяйки за процеса, който кара някои клетки на шийката на матката да се превърнат в ракови.
Редовните скринингови изследвания и ваксина срещу HPV могат да намалят риска от рак на маточната шийка.
Ракът на маточната шийка в ранен стадий обикновено не дава признаци или симптоми. Признаците и симптомите на по-напреднал рак на маточната шийка включват:
- Вагинално кървене след полов акт, между менструациите или след менопаузата
- Воднист, кървав вагинален секрет, който може да е обилен и с неприятна миризма
- Тазова болка или болка по време на полов акт
Кога трябва да се потърси лекар?
При признаци или симптоми, които предизвикват безпокойство трябва да се запише час за лекар.
Скрининг
Скрининговите тестове могат да помогнат за откриването на рак на маточната шийка и предракови клетки, които един ден могат да се превърнат в рак. Повечето насоки препоръчват скринингът за рак на маточната шийка и предракови изменения да започне на 21-годишна възраст.
Скрининговите тестове включват:
- Цитонамазка (PAP тест). По време на този тест лекарят остъргва клетки от шийката на матката, които след това се изследват в лаборатория за аномалии.
С цитонамазката може да се открият абнормни клетки в шийката на матката, включително ракови и такива, които показват промени, повишаващи риска от рак на шийката на матката.
- HPV ДНК тест. HPV ДНК тестът включва изследване на клетки, събрани от шийката на матката, за инфекция с някой от видовете HPV, които е най-вероятно да доведат до цервикален рак.
Ако има съмнение за рак на маточната шийка, лекарят вероятно ще започне с обстоен преглед на шийката на матката. Използва се специален увеличителен инструмент (колпоскоп), за да се провери за абнормни клетки.
По време на колпоскопския преглед гинекологът вероятно ще вземе проба от клетките на шийката на матката (биопсия) за лабораторно изследване. За да вземе тъкан, той може да използва:
- Пункционна биопсия, при която с помощта на остър инструмент се откъсват малки проби от тъканта на шийката на матката.
- Ендоцервикален кюретаж, при който се използва малък инструмент с форма на лъжица (кюрета) или тънка четка за изстъргване на тъканна проба от шийката на матката.
Ако пункционната биопсия или ендоцервикалният кюретаж предизвикват притеснение, лекарят може да извърши едно от следните:
- Електрическа примка, при която се използва тънка наелектризирана тел с ниско напрежение, за да се получи малка тъканна проба. Обикновено това се прави под местна анестезия в кабинета.
- Конусна биопсия (конизация), която представлява процедура, позволяваща на лекаря да получи по-дълбоки слоеве от клетките на шийката на матката за лабораторни изследвания. Конусовидната биопсия може да се извърши в болница под обща анестезия.
Стадиране
Ако лекарят установи рак на маточната шийка, ще бъдат направени допълнителни изследвания, за да се определи степента (стадия) на рака. Стадият на рака е ключов фактор при вземането на решение за лечението.
Изследванията за определяне на стадия включват:
- Образна диагностика. Тестове като рентгеново изследване, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс и позитронно-емисионна томография (ПЕТ) помагат да се определи дали ракът се е разпространил извън шийката на матката.
- Визуално изследване на пикочния мехур и ректума. Лекарят може да използва специални ехографи, за да види вътрешността на пикочния мехур и ректума.
Лечението на рака на маточната шийка зависи от няколко фактора, като например стадия на рака, други здравословни проблеми, които пациентката може да има, и нейните предпочитания. Може да се използва хирургия, лъчетерапия, химиотерапия или комбинация от трите.
Хирургични интервенции при рак на маточната шийка
Хирургията обикновено е решение за лечение на рак на маточната шийка в ранен стадий. Коя операция е най-подходяща за конкретния случай зависи от размера на рака, неговия стадий и от това дали жената желае да забременее в бъдеще.
Възможностите могат да включват:
- Операция, при която се изрязва само ракът. При много малък рак на шийката на матката може да е възможно ракът да се отстрани изцяло с конусна биопсия. Тази процедура включва изрязване на конусовидно парче от тъканта на шийката на матката, но оставяне на останалата част от шийката на матката непокътната. При тази опция има възможност да бъдеща бременност.
- Операция за отстраняване на шийката на матката (трахелектомия). При рак на шийката на матката в ранен стадий може да се приложи радикална трахелектомия, при която се отстранява шийката на матката и част от околната тъкан. След тази процедура матката остава, така че може да е възможно забременяване в бъдеще.
- Операция за отстраняване на шийката на матката и матката (хистеректомия). При повечето случаи на рак на шийката на матката в ранен стадий се извършва радикална хистеректомия, която включва отстраняване на шийката на матката, матката, част от влагалището и близките лимфни възли. Хистеректомията може да излекува рака на маточната шийка в ранен стадий и да предотврати повторна поява. Отстраняването на матката обаче прави невъзможно забременяването.
Минимално инвазивната хистеректомия, която включва извършването на няколко малки разреза в корема, а не един голям разрез, може да бъде вариант за рак на маточната шийка в ранен стадий. Жените, които се подлагат на минимално инвазивна операция, обикновено се възстановяват по-бързо и прекарват по-малко време в болницата. Някои изследвания показват, че минимално инвазивната хистеректомия може да е по-малко ефективна от традиционната хистеректомия.
Лъчетерапия
При лъчетерапията се използват мощни енергийни лъчи, като рентгенови лъчи или протони, за да се унищожат раковите клетки. Лъчетерапията често се комбинира с химиотерапия като основно средство за лечение на локално напреднал рак на маточната шийка. Тя може да се прилага и след операция, ако има повишен риск ракът да се върне.
Лъчетерапията може да се прилага:
- Външно, чрез насочване на радиационен лъч към засегнатата област на тялото (външна лъчева терапия).
- Вътрешно, чрез поставяне на устройство, изпълнено с радиоактивен материал, във влагалището, обикновено само за няколко минути (брахитерапия)
- И външно, и вътрешно
Ако жената още не е навлязла в менопауза, лъчетерапията може да предизвика менопауза. При планиране на бъдеща бременностт може да се говори с лекаря за начините за запазване на яйцеклетки преди началото на лечението.
Химиотерапия
Химиотерапията е медикаментозно лечение, при което се използват химикали за унищожаване на раковите клетки. Тя може да се прилага през вена или да се приема под формата на таблетки. Понякога се използват и двата метода.
При локално напреднал рак на маточната шийка ниските дози химиотерапия често се комбинират с лъчетерапия, тъй като химиотерапията може да засили ефекта на лъчетерапията. По-високи дози химиотерапия могат да бъдат препоръчани за овладяване на симптомите при много напреднал рак.
Таргетна терапия
Таргетното медикаментозно лечение се фокусира върху специфични слабости, налични в раковите клетки. Чрез блокиране на тези слабости таргетната терапия може да доведе до загиване на раковите клетки. Тя обикновено се комбинира с химиотерапия. Може да се използва при напреднал рак на маточната шийка.
Имунотерапия
Имунотерапията е медикаментозно лечение, което помага на имунната система да се бори с рака. Имунната система на тялото, която се бори с болестите, може да не атакува рака, защото раковите клетки произвеждат протеини, които ги правят неоткриваеми за клетките на имунната система. Имунотерапията действа, като се намесва в този процес. При рак на маточната шийка имунотерапията може да се обмисли, когато ракът е напреднал и другите лечения не дават резултат.
Поддържащи (палиативни) грижи
Палиативните грижи са специализирани медицински грижи, които се фокусират върху облекчаване на болката и други симптоми на сериозно заболяване. Специалистите по палиативни грижи работят с пациентката, нейното семейство и другите ѝ лекари, за да осигурят допълнително ниво на подкрепа, което допълва текущите грижи.
Когато палиативните грижи се използват заедно с всички останали подходящи лечения, хората с рак могат да се чувстват по-добре и да живеят по-дълго.
Рак на пикочния мехур
Ракът на пикочния мехур е често срещан вид рак, който започва в клетките на пикочния мехур. Пикочният мехур е кух мускулест орган в долната част на корема, който съхранява урината.
Ракът на пикочния мехур най-често започва в клетките (уротелиални клетки), които покриват вътрешността на пикочния мехур. Уротелиалните клетки се намират също така в бъбреците и в тръбите (уретерите), които свързват бъбреците с пикочния мехур. Уротелиален рак може да се появи и в бъбреците и уретерите, но е много по-често срещан в пикочния мехур.
Повечето случаи на рак на пикочния мехур се диагностицират в ранен стадий, когато ракът е лесно лечим. Дори ракът на пикочния мехур в ранен стадий обаче може да се върне след успешно лечение. Поради тази причина хората с този вид рак обикновено се нуждаят от последващи изследвания в продължение на години след лечението, за да се проверява за повторна поява.
Признаците и симптомите на рак на пикочния мехур могат да включват:
- Кръв в урината (хематурия), заради която урината може да изглежда яркочервена или с цвят на кола, въпреки че понякога тя изглежда нормална, а кръвта се открива при лабораторно изследване.
- Често уриниране
- Болезнено уриниране
- Болки в гърба
Кога трябва да се потърси лекар?
Ако се забележи промяна в цвета на урината или има съмнение, че в нея се съдържа кръв, трябва да се запише час за преглед. Консултация с лекар е необходима и при поява на каквито и да е признаци и симптоми, които са източник на тревога.
Тестовете и процедурите, използвани за диагностициране на рак на пикочния мехур, могат да включват:
- Цитоскопия – използване на оптичен инструмент за изследване на вътрешността на пикочния мехур. За да извърши цистоскопия, лекарят поставя малка, тясна тръба (цистоскоп) през уретрата. Цистоскопът има леща, която позволява да се види вътрешността на уретрата и пикочния мехур и да се изследват тези структури за признаци на заболяване.
- Биопсия – взимане на проба от тъкан за изследване. По време на цистоскопията лекарят може да вкара през цитоскопа специален инструмент в пикочния мехур, за да вземе клетъчна проба (биопсия) за изследване. Тази процедура понякога се нарича трансуретрална резекция на тумор на пикочния мехур (TURBT). TURBT може да се използва и за лечение на рак на пикочния мехур.
- Цитологично изследване на урина. Проба от урината се анализира под микроскоп, за да се провери за наличие на ракови клетки.
- Образни изследвания. Образните изследвания, като например урограма с компютърна томография (КТ) или ретроградна пиелограма, позволяват на лекаря да изследва структурите на пикочните пътища.
По време на компютърната томография контрастното багрило, инжектирано във вена на ръката, се влива в бъбреците, уретерите и пикочния мехур. Рентгеновите изображения, направени по време на изследването, осигуряват подробен изглед на пикочните пътища и помагат на лекаря да идентифицира областите, в които може да има рак.
Ретроградната пиелограма е рентгеново изследване, което се използва за получаване на подробна картина на горните пикочни пътища. По време на това изследване лекарят прокарва тънка тръбичка (катетър) през уретрата в пикочния мехур, за да инжектира контрастно багрило в уретерите. След това боята се влива в бъбреците докато се правят рентгенови снимки.
Стадиране на рака
След като потвърди рак на пикочния мехур, лекуващият лекар може да препоръча допълнителни изследвания, за да се определи дали ракът се е разпространил в лимфните възли или в други части на тялото.
Тестовете могат да включват:
- Компютърна томография (КТ)
- Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР)
- Позитронно-емисионна томография (ПЕТ)
- Сканиране на костите
- Рентгенова снимка на гръдния кош
Получената от тези процедури информация се използва за определяне на стадия на рака. Стадиите на рака на пикочния мехур се обозначават с римски цифри от 0 до IV. Най-ниските стадии означават рак, който е ограничен до вътрешните слоеве на пикочния мехур и който не е разраснал, за да засегне мускулната стена на пикочния мехур. Най-високият стадий – стадий IV – показва рак, който се е разпространил в лимфни възли или органи в отдалечени части на тялото.
Степен на рак на пикочния мехур
Ракът на пикочния мехур се класифицира допълнително въз основа на това как изглеждат раковите клетки, когато се гледат под микроскоп. Това се нарича степенуване или грейдинг и лекарят може да определи рака на пикочния мехур от ниска или от висока степен:
- Рак на пикочния мехур от ниска степен. Този вид рак има клетки, които са по-близки по външен вид и организация до нормалните клетки (добре диференцирани). Туморът от ниска степен обикновено расте по-бавно и е по-малко вероятно да навлезе в мускулната стена на пикочния мехур, отколкото туморът от висока степен.
- Рак на пикочния мехур от висока степен. При този вид рак клетките са с абнормен външен вид и нямат никаква прилика с нормално изглеждащите тъкани (слабо диференцирани). Високостепенният тумор има склонност да расте по-агресивно от нискостепенния тумор и може да е по-вероятно да се разпространи към мускулната стена на пикочния мехур и други тъкани и органи.
Възможностите за лечение на рака на пикочния мехур зависят от редица фактори, включително вида, степента и стадия на рака, които се вземат предвид заедно с цялостното здравословно състояние и предпочитанията за лечение на пациента.
Лечението на рака на пикочния мехур може да включва:
- Хирургия за отстраняване на раковите клетки
- Химиотерапия в пикочния мехур (интравезикална химиотерапия) за лечение на рак, който е ограничен до лигавицата на пикочния мехур, но има висок риск от рецидив или преминаване в по-висок стадий
- Химиотерапия за цялото тяло (системна химиотерапия), за да се увеличи шансът за излекуване на лице, на което е извършена операция за отстраняване на пикочния мехур, или като основно лечение, когато операцията не е възможна.
- Радиационна терапия за унищожаване на раковите клетки, често като основно лечение, когато операцията не е възможна или не е желана
- Имунотерапия за задействане на имунната система на организма за борба с раковите клетки в пикочния мехур или в целия организъм.
- Таргетна терапия за лечение на напреднал рак, когато другите методи на лечение не са помогнали
Лекуващият лекар може да препоръча комбинация от подходи.
Операция при рак на пикочния мехур
Подходите за операция на рак на пикочния мехур могат да включват:
- Трансуретрална резекция на тумора на пикочния мехур (TURBT). TURBT е процедура за диагностициране на рак на пикочния мехур и за отстраняване на ракови образувания, ограничени до вътрешните слоеве на пикочния мехур – тези, които все още не са мускулно-инвазивни ракови образувания. По време на процедурата хирургът прекарва електрическа жична примка през цистоскоп в пикочния мехур. Електрическият ток в проводника се използва за изрязване или изгаряне на рака. Алтернативно може да се използва високоенергиен лазер.
Тъй като лекарите извършват процедурата през уретрата, не се налагат разрези в коремната област.
Като част от процедурата TURBT лекарят може да препоръча еднократно инжектиране на медикамент за унищожаване на рака (химиотерапия) в пикочния мехур, за да се убият всички останали ракови клетки и да се предотврати връщането на рака. Медикаментът остава в пикочния мехур за определен период от време и след това се източва.
- Цистектомия. Цистектомията е операция за отстраняване на целия или на част от пикочния мехур.
При частичната цистектомия хирургът отстранява само частта от пикочния мехур, която съдържа един раков тумор.
Радикалната цистектомия е операция за отстраняване на целия пикочен мехур и околните лимфни възли. При мъжете радикалната цистектомия обикновено включва отстраняване на простатата и семенните везикули. При жените тя може да включва отстраняване на матката, яйчниците и част от влагалището.
Радикалната цистектомия може да се извърши през разрез в долната част на корема или с множество малки разрези с помощта на роботизирана хирургия. По време на роботизираната хирургия хирургът седи на близка конзола и с помощта на ръчни контролни уреди прецизно движи роботизираните хирургически инструменти.
- Реконструкция на неомехур. След радикална цистектомия хирургът трябва да създаде нов път, по който урината да напуска тялото (отклоняване на урината). Една от възможностите за отвеждане на урината е реконструкция на пикочния мехур. Хирургът създава резервоар с форма на сфера от парче от червата на пациента. Този резервоар, често наричан неомехур, се поставя във вътрешността на тялото и е свързан с уретрата. Той позволява на повечето хора да уринират нормално. Малък брой хора изпитват затруднения при изпразването на неомехура и може да се наложи периодично да използват катетър, за да източват цялата урина от него.
- Илеален канал. При този вид отклоняване на урината хирургът създава тръба (илеален канал), като използва парче от червата на пациента. Тръбата минава от уретерите, които отводняват бъбреците, към външната част на тялото, където урината се излива в торбичка, която се носи на корема.
- Континентален резервоар за урина. По време на този вид процедура за отвеждане на урината хирургът използва част от червата, за да създаде малка торбичка (резервоар) за урина, разположена вътре в тялото. Урината се изпуска от резервоара през отвор в корема си с помощта на катетър няколко пъти на ден.
Химиотерапия
Химиотерапията използва лекарства за унищожаване на раковите клетки. Лечението с химиотерапия на рака на пикочния мехур обикновено включва две или повече химиотерапевтични лекарства, използвани в комбинация.
Химиотерапевтичните лекарства могат да се прилагат:
- През вена (интравенозно). Интравенозната химиотерапия често се използва преди операция за отстраняване на пикочния мехур, за да се увеличат шансовете за излекуване на рака. Химиотерапията може да се използва и за унищожаване на раковите клетки, които може да останат след операцията. В определени ситуации тя може да се комбинира с лъчетерапия.
- Директно в пикочния мехур (интравезикална терапия). По време на интравезикалната химиотерапия през уретрата се прокарва тръбичка директно в пикочния мехур. Химиотерапията се поставя в пикочния мехур за определен период от време, преди да бъде източена. Тя може да се използва като основно лечение на повърхностен рак на пикочния мехур, при който раковите клетки засягат само лигавицата на пикочния мехур, а не по-дълбоката мускулна тъкан.
Лъчетерапия
При лъчетерапията се използват снопове мощна енергия, като рентгенови лъчи и протони, за унищожаване на раковите клетки. Лъчетерапията при рак на пикочния мехур обикновено се провежда от машина, която се движи около тялото, насочвайки енергийните лъчи към точно определени точки.
В определени ситуациии лъчетерапията се комбинира с химиотерапия за лечение на рак на пикочния мехур, например когато операцията не е възможна или не е желана.
Имунотерапия
Имунотерапията е медикаментозно лечение, което помага на имунната система да се бори с рака.
Имунотерапията може да се прилага:
- Директно в пикочния мехур (интравезикална терапия). Интравезикалната имунотерапия може да се препоръча след TURBT за малки ракови образувания на пикочния мехур, които не са се разраснали в по-дълбоките мускулни слоеве на пикочния мехур. При това лечение се прилага Bacillus Calmette-Guerin (BCG), който е разработен като ваксина, използвана за предпазване от туберкулоза. BCG предизвиква реакция на имунната система, която насочва клетките, борещи се с микробите, към пикочния мехур.
- През вена (интравенозно). Имунотерапията може да се прилага интравенозно при рак на пикочния мехур, който е напреднал или се е върнал след първоначалното лечение. Налични са няколко лекарства за имунотерапия. Тези лекарства помагат на имунната система да идентифицира и да се бори с раковите клетки.
Таргетна терапия
Лекарствата за таргетна терапия се фокусират върху специфични слабости, присъстващи в раковите клетки. Чрез прицелване в тези слабости лечението с таргетни лекарства може да доведе до загиване на раковите клетки.
Раковите клетки могат да бъдат изследвани, за да се установи дали има вероятност таргетната терапия да бъде ефективна.
Този тип терапия може да бъде вариант за лечение на напреднал рак на пикочния мехур, когато други терапии не са помогнали.
Запазване на пикочния мехур
В определени случаи хората с мускулно-инвазивен рак на пикочния мехур, които не искат да се подлагат на операция за отстраняване на пикочния мехур, могат да обмислят възможността да опитат комбинация от терапии.
Известен като тримодална терапия, този подход съчетава TURBT, химиотерапия и лъчетерапия.
Първо, хирургът извършва процедура TURBT, за да отстрани възможно най-голяма част от рака, като същевременно запази функцията на пикочния мехур. След TURBT се прилага химиотерапия заедно с лъчетерапия.
Ако след тримодалната терапия не изчезне целият рак или се появи рецидив на мускулно-инвазивен рак, лекуващият лекар може да препоръча радикална цистектомия.
След лечение на рак на пикочния мехур
Ракът на пикочния мехур може да рецидивира дори след успешно лечение. По тази причина хората с тази диагноза се нуждаят от последващи изследвания в продължение на години след успешното лечение. Какви изследвания и колко често да се правят определя лекуващият лекар.
Като цяло се препоръчва тест за преглед на вътрешността на уретрата и пикочния мехур (цистоскопия) на всеки три до шест месеца през първите няколко години след лечението на рак на пикочния мехур. След няколко години наблюдение, без да се открие повторна поява на рак, може да се препоръча цитоскопия само веднъж годишно.
Хората с агресивни видове рак може да се наложи да правят изследваия по-често, а тези с по-малко агресивни видове рак – по-рядко.
Рак на уретера
Ракът на уретера (уретерален рак) е абнормно разрастване на клетките на вътрешната обвивка на тръбите (уретерите), които свързват бъбреците с пикочния мехур. Уретерите са част от пикочните пътища и отвеждат урината, произведена от бъбреците, до пикочния мехур.
Ракът на уретерите е рядко срещан. Той се среща най-често при по-възрастни хора и при такива, които преди това са били лекувани от рак на пикочния мехур.
Ракът на уретера е тясно свързан с рака на пикочния мехур. Клетките, които покриват уретерите, са от същия вид клетки, които покриват вътрешността на пикочния мехур. Хората, диагностицирани с рак на уретера, имат значително повишен риск от рак на пикочния мехур, затова лекуващият лекар препоръчва изследвания за търсене на признаци на рак на пикочния мехур.
Лечението на рака на уретера обикновено включва операция. В определени случаи може да се препоръча химиотерапия или имунотерапия.
Признаците и симптомите на рак на уретера включват:
- Кръв в урината
- Болки в гърба
- Болка при уриниране
- Непреднамерена загуба на тегло
- Умора
Кога трябва да се потърси лекар?
При наличие на трайни признаци и симптоми, които са причина за безпокойств трябва да се запише час за лекар.
Тестовете и процедурите, използвани за диагностициране на рак на уретера, включват:
- Физически преглед. Лекарят задава въпроси относно признаците и симптомите и извършва физически преглед, за да разбере по-добре състоянието.
- Образни изследвания. Възможно е да се назначатт образни изследвания, за да се оцени степента на рака. Те може да включват интравенозна пиелограма или компютърна томография. В някои случаи може да се използва магнитнорезонансна урография, ако пациентът не може да се подложи на компютърна томография.
- Изследвания на урината. Може да бъде направен анализ на урината за установяване на евентуални отклонения. Възможно е да се използва цитологично изследване на урината, за да се търсят абнормни клетки в пробата от урина.
- Уретероскопия. По време на процедура, наречена уретероскопия, лекарят поставя тънка, осветена тръба, оборудвана с камера (уретероскоп), в уретрата. Тя се прекарва през пикочния мехур и се вкарва в уретерите.
Уретероскопията позволява на лекаря да прегледа визуално уретерите и, ако е необходимо, да вземе малка проба от тъкан за лабораторно изследване (биопсия).
В лабораторията лекар, специализиран в анализа на кръв и телесни тъкани (патолог), внимателно ще изследва клетките за признаци на рак. Това може да включва сложен анализ на генните мутации, свързани с рака.
- Тестове за рак на пикочния мехур. Лекарят може да изследва пикочния мехур с помощта на образни тестове или с тръба за оглед на вътрешността на пикочния мехур (цистоскопия), за да търси признаци на рак. Хората, диагностицирани с рак на уретера, имат висок риск от рак на пикочния мехур. Той може да се появи едновременно с рака на уретера или да се развие скоро след лечението.
Лечението на рака на уретера обикновено включва операция. Възможностите варират в зависимост от размера и местоположението на рака, от това колко агресивни са клетките, както и целите и предпочитанията на пациента.
Хирургия
За отстраняване на рака на уретера често се препоръчва операция. Обхватът на операцията зависи от ситуацията, в която пациентът се намира.
При рак на уретера в много ранен стадий операцията може да включва отстраняване само на част от уретера. При по-напреднал рак може да се наложи отстраняване на засегнатия уретер, свързания с него бъбрек (нефроуретеректомия) и част от пикочния мехур.
Химиотерапия
Химиотерапията е медикаментозно лечение, при което се използват химикали за унищожаване на раковите клетки. Понякога тя се използва преди операция, за да се свие туморът и да се улесни отстраняването му по време на операцията. Може да се прилага след операцията, за да се убият всички ракови клетки, които може да са останали.
При напреднал рак на уретера химиотерапията може да се използва за контролиране на признаците и симптомите на рака.
Имунотерапия
Имунотерапията използва имунната система за борба с рака. Имунната система на тялото, която се бори с болестите, може да не атакува рака, защото раковите клетки произвеждат протеини, които им помагат да се скрият от клетките на имунната система. Имунотерапията действа, като се намесва в този процес. Тя може да бъде вариант за лечение на напреднал рак на уретера, който не е реагирал на други лечения.
Последващи прегледи
След приключване на лечението лекарят изготвя график за последващи прегледи, за да се следи за признаци на рецидив на рака. При тези прегледи се търсят и признаци за рак на пикочния мехур, тъй като при хората, диагностицирани с рак на уретера, рискът от рак на пикочния мехур е повишен.
Тестовете, които ще бъдат назначени и графикът на прегледите ще зависят от това какво е положението при конкретния пациент. Стандартно обаче през първата година се насрочват прегледи на всеки няколко месеца, а след това – по-рядко.
Рак на пода на устната кухина
Ракът на пода на устната кухина е рак, който започва в тъканта под езика. Най-често той се заражда в тънките, плоски клетки, които очертават вътрешността на устата (плоскоклетъчни клетки). Промените във вида и усещането на тъканта на пода на устната кухина, като бучка или рана, която не заздравява, често са първите признаци на рак. Лечението на този рак включва хирургия, лъчетерапия и химиотерапия.
Ракът на пода на устната кухина се образува, когато генетична мутация превръща нормални, здрави клетки в абнормни. Здравите клетки растат и се размножават с определена скорост, като в крайна сметка умират в определено време. Абнормните клетки растат и се размножават неконтролируемо и не умират. Натрупващите се абнормни клетки образуват маса (тумор). Раковите клетки нахлуват в близките тъкани и могат да се отделят от първоначалния тумор, за да се разпространят (метастазират) в други части на тялото.
Рискови фактори
Факторите, които могат да увеличат риска от рак на пода на устната кухина, включват:
- Тютюнопушене
- Пиене на алкохол
- Заразяване с човешки папиломавирус (HPV)
- Приемане на лекарства, които потискат имунната система
При употреба на цигари и алкохол рискът е още по-голям.
Признаците и симптомите на рака на пода на устната кухина могат да включват:
- Болка в устата
- Ранички в устата, които не заздравяват
- Разхлабени зъби
- Болка при преглъщане
- Загуба на тегло
- Болки в ушите
- Подуване на врата, което може да боли
- Бели петна в устата, които не изчезват
Тестовете и процедурите, използвани за диагностициране на рак на пода на устната кухина, могат да включват:
- Обстоен физически преглед. Процесът започва с физически преглед и обсъждане на симптомите и медицинската история.
- Взимане на проба от тъкан за изследване (биопсия). Лекарят може да отстрани проба от подозрителни клетки от пода на устната кухина с помощта на скалпел. След това той я изпраща в лаборатория, където експерти анализират клетките, за да определят дали са ракови.
- Образни изследвания. Образните изследвания помагат на лекаря да определи степента на рака и дали той може да се е разпространил. Тестовете могат да включват компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс и позитронно-емисионна томография (ПЕТ). Кои изследвания ще бъдат направени, зависи от конкретната ситуация.
- Оценка на храненето, говора и преглъщането. При някои хора може да се наложи да се срещнат със специалисти по хранене, говор и преглъщане, за да се определят следващите стъпки.
Лечението на рака на пода на устната кухина включва:
- Хирургия. Видът на операцията зависи от размера, вида, местоположението и дълбочината на разпространение на тумора. Ако туморът се е разпространил извън пода на устната кухина, може да се наложи да се отстранят и изследват близките лимфни възли, за да се определи колко далеч е стигнал ракът.
- Радиационна терапия. При лъчетерапията се използват снопове интензивна енергия, като рентгенови лъчи и протони, за да се убият раковите клетки. Радиацията може да се използва самостоятелно за лечение на малки ракови заболявания на пода на устната кухина или след операция, за да се унищожат всички ракови клетки, които може да са останали.
- Химиотерапия. Химиотерапията използва лекарства за унищожаване на раковите клетки. При хора с рак на пода на устната кухина химиотерапията често се използва след операция, за да се убият всички ракови клетки, които могат да останат. Понякога тя се комбинира с лъчетерапия.
- Фотодинамична терапия. При тази терапия лекарят ще използва лекарство, което прави раковите клетки уязвими към високоинтензивна светлинна енергия, например от лазери. След като лекарството се абсорбира от целевата тъкан, специалистът излага раковите клетки на специфична дължина на вълната и енергия на светлината, която активира лекарството и унищожава раковите или предраковите клетки.
- Реконструктивна хирургия. В зависимост от размера, местоположението и разпространението на рака някои хора може да се нуждаят от реконструктивна операция за възстановяване на функцията на устата.
- Рехабилитация. Специалистите по рехабилитация в областта на логопедията, терапията на гълтането, диетологията, физиотерапията и ерготерапията помагат при рехабилитацията, която може да се наложи след операция или лъчетерапия.
- Палиативни грижи. Палиативните грижи са специализирана медицинска помощ, която се фокусира върху осигуряването на облекчение на болката и други симптоми на сериозно заболяване. Специалистите по палиативни грижи работят с пациента, неговото семейство и другите лекари, за да осигурят допълнително ниво на подкрепа, което допълва текущите грижи.
Рак на черния дроб
Ракът на черния дроб е рак, който започва в клетките на черния дроб. Черният дроб е орган с размерите на футболна топка, който се намира в горната дясна част на корема, под диафрагмата и над стомаха. В него могат да се образуват няколко вида рак. Най-често срещаният вид е хепатоцелуларният карцином, който започва в основния вид чернодробни клетки (хепатоцити). Други видове рак на черния дроб, като интрахепатален холангиокарцином и хепатобластом, се срещат много по-рядко.
Ракът, който се разпространява в черния дроб, е по-често срещан от рака, който започва в чернодробните клетки. Рак, който започва в друга част на тялото – например дебелото черво, белия дроб или гърдата – и след това се разпространява в черния дроб, се нарича метастатичен рак, а не рак на черния дроб. Името на този вид рак се дава според органа, в който е започнал – например метастатичен рак на дебелото черво, за да се опише рак, който започва в дебелото черво и се разпространява в черния дроб.
Повечето хора нямат признаци и симптоми в ранните етапи на първичния рак на черния дроб. Когато такива се появят, те могат да включват:
- Непреднамерена загуба на тегло
- Загуба на апетит
- Болки в горната част на корема
- Гадене и повръщане
- Обща слабост и умора
- Подуване на корема
- Жълто оцветяване на кожата и бялото на очите (жълтеница)
- Бели, тебеширени изпражнения
Тестовете и процедурите, използвани за диагностициране на рак на черния дроб, включват:
- Кръвни тестове. Кръвните изследвания могат да разкрият отклонения в чернодробната функция.
- Образни изследвания. Лекуващият лекар може да препоръча образни изследвания, като ултразвук, компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс.
- Взимане на проба от чернодробна тъкан за изследване. Понякога е необходимо да се отстрани парче чернодробна тъкан за лабораторни изследвания, за да се постави окончателна диагноза рак на черния дроб.
По време на чернодробната биопсия лекарят въвежда тънка игла през кожата в черния дроб, за да извлече тъканна проба. В лабораторията лекарите изследват тъканта под микроскоп, за да проверят за наличие на ракови клетки. Чернодробната биопсия крие риск от кървене, образуване на синини и инфекция.
Определяне на стадия на рака на черния дроб
След като ракът на черния дроб бъде диагностициран, лекуващият лекар ще определи неговата степен (стадий). Тестовете за определяне на стадия помагат да се определи размерът и местоположението на рака и дали той се е разпространил. Образните изследвания, използвани за определяне на стадия на рака на черния дроб, включват компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс и сканиране на костите.
Съществуват различни методи за стадиране на рака на черния дроб. Например при един метод се използват римските цифри от I до IV, а при друг – буквите от A до D. Лекуващият лекар използва стадия на рака, за да определи възможностите за лечение и прогнозата.
Лечението на първичния рак на черния дроб зависи от степента (стадия) на заболяването, както и от възрастта, общотото здравословно състояние и личните предпочитания на пациента.
Хирургия
Операциите, използвани при лечение на рак на черния дроб, включват:
- Хирургия за отстраняване на тумора. В определени случаи лекарят може да препоръча операция за отстраняване на рака на черния дроб и малка част от здравата чернодробна тъкан, която го заобикаля, ако туморът е малък и функцията на черния дроб е добра.
Дали това е възможност за конкретния пациент, зависи и от местоположението на рака в черния дроб, от това колко добре функционира черният му дроб и от цялостното му здравословно състояние.
- Операция за трансплантация на черен дроб. По време на операцията за трансплантация болният черен дроб се отстранява и се заменя със здрав от донор. Трансплантацията е възможност само за малък процент от хората с рак на черния дроб в ранен стадий.
Локализирано лечение
Локализираните лечения на рак на черния дроб са тези, които се прилагат директно върху раковите клетки или зоната около тях. Възможностите включват:
- – Нагряване на ракови клетки. Радиочестотната аблация използа електрически ток за нагряване и унищожаване на раковите клетки. Като ползва за насока образно изследване, например ултразвук, лекарят поставя една или повече тънки игли в малки разрези в корема. Когато иглите достигнат до тумора, те се нагряват с електрически ток, който унищожава раковите клетки. При други процедури за нагряване на раковите клетки могат да се използват микровълни или лазери.
- Замразяване на ракови клетки. Криоаблацията използва изключително ниски температури, за да унищожи раковите клетки. По време на процедурата лекарат поставя инструмент (криосонда), съдържащ течен азот, директно върху чернодробните тумори. Ултразвукови изображения се използват за насочване на криосондата и за наблюдение на замразяването на клетките.
- Инжектиране на алкохол в тумора. По време на процедурата директно в туморите се инжектира чист алкохол. Това може да стане през кожата или по време на операция. Алкохолът води до смърт на туморните клетки.
- Инжектиране на лекарства за химиотерапия в черния дроб. Химиоемболизацията е вид химиотерапевтично лечение, което доставя силни противоракови лекарства директно в черния дроб.
- Поставяне на зърна, пълни с радиация, в черния дроб. Малки сфери, които съдържат радиация, могат да бъдат поставени директно в черния дроб, където да доставят радиация директно на тумора.
Радиационна терапия
При това лечение се използва мощна енергия от източници като рентгенови лъчи и протони, за да се унищожат раковите клетки и да се свият туморите. Лекарите внимателно насочват енергията към черния дроб, като щадят околната здрава тъкан.
Лъчетерапията може да бъде вариант, ако другите лечения не са възможни или ако не са помогнали. При напреднал рак на черния дроб лъчетерапията може да помогне за овладяване на симптомите.
По време на лечението с външна лъчева терапия пациентът лежи на маса, а машина насочва енергийните лъчи в точно определена точка на тялото му.
Специализиран вид лъчетерапия, наречен стереотактична телесна лъчетерапия, включва фокусиране на много лъчи радиация едновременно в една точка на тялото.
Таргетна лекарствена терапия
Таргетното лекарствено лечение се фокусира върху специфични аномалии, налични в раковите клетки. Чрез блокиране на тези аномалии то може да доведе до смърт на раковите клетки.
За лечението на напреднал рак на черния дроб се предлагат много таргетни лекарства.
Някои таргетни терапии действат само при хора, чиито ракови клетки имат определени генетични мутации. Раковите клетки могат да бъдат изследвани в лаборатория, за да се провери дали тези лекарства могат да помогнат.
Имунотерапия
Имунотерапията използва собствената имунната система за борба с рака. Имунната система на тялото, която се бори с болестите, може да не атакува рака, защото раковите клетки произвеждат протеини, които заслепяват нейните клетките. Имунотерапията действа, като се намесва в този процес.
Лечението с имунотерапия обикновено е запазено за хора с напреднал рак на черния дроб.
Химиотерапия
Химиотерапията използва лекарства за унищожаване на бързо растящи клетки, включително ракови. Тя може да се прилага през вена на ръката, под формата на таблетки или и по двата начина. Понякога се използва за лечение на напреднал рак на черния дроб.
Рак на устните
Ракът на устните се появява върху кожата на устните. Може да се развие навсякъде по горната или долната устна, но най-често се среща по долната. Счита се за вид рак на устата.
Повечето видове рак на устните са плоскоклетъчни карциноми, което означава, че започват от тънките, плоски клетки в средния и външния слой на кожата, наречени плоскоклетъчни. Рисковите фактори за развитие на този вид рак на устните включват прекомерно излагане на слънце и употреба на тютюн.
Лечението обикновено включва операция за отстраняване на рака. При малки ракови образувания на устните операцията може да бъде незначителна процедура с минимално въздействие върху външния вид.
При по-голям рак на устните може да се наложи по-обширна операция. Внимателното планиране и реконструкция могат да запазят способността за хранене и нормално говоене, както и да постигнат задоволителен външен вид след хирургичната интервенция.
Признаците и симптомите на рака на устните включват:
- Плосък или леко повдигнат белезникав цвят на устната
- Рана на устната, която не заздравява
- Мравучкане, болка или изтръпване на устните или на кожата около устата
Тестовете и процедурите, използвани за диагностициране на рак на устните, включват:
- Физически преглед. По време на физическия преглед лекарят ще прегледа устните, устата, лицето и шията, за да провери за признаци на рак. Той ще разпита за признаците и симптомите.
- Взимане на проба от тъкан за изследване. По време на биопсията лекарят ще отстрани малка проба от тъкан за лабораторно изследване. В лабораторията лекар, който анализира телесната тъкан (патолог), може да определи дали има рак, вида на рака и степента на агресивност, която е налична в раковите клетки.
- Образни изследвания. Може да се използват образни изследвания, за да се определи дали ракът се е разпространил извън устната. Те може да включват компютърна томография (КТ), ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) или позитронно-емисионна томография (ПЕТ).
Лечението на рака на устните включва:
– Хирургия. Операцията се извършва за отстраняване на рака на устните и на заобикалящата го здрава тъкан. След това хирургът възстановява устната, за да може пациентът да се храни, пие и говори нормално. Използват се и техники за редуциране на белезите.
При малък рак на устните възстановяването на устната след операцията може да бъде проста процедура. При по-големи ракови образувания на устната обаче може да се наложи да се намесят опитни пластични и реконструктивни хирурзи. Реконструктивната хирургия може да включва преместване на тъкани и кожа на лицето от друга част на тялото.
Хирургията при рак на устната може да включва и отстраняване на ракови лимфни възли в областта на шията.
– Радиационна терапия. При лъчетерапията се използват мощни енергийни лъчи, като рентгенови лъчи и протони, за да се убият раковите клетки. Лъчетерапията при рак на устните може да се използва самостоятелно или след операция. Облъчването може да бъде насочено само към устните или и към лимфните възли на шията.
Лъчетерапията при рак на устните най-често се извършва с помощта на голяма машина, която прецизно фокусира енергийните лъчи. В някои случаи обаче лъчението може да бъде поставено директно върху устната и да остане на мястото си за кратко време. Тази процедура, наречена брахитерапия, позволява на лекарите да използват по-високи дози радиация.
– Химиотерапия. При химиотерапията се използват мощни лекарства за унищожаване на раковите клетки. При рак на устните химиотерапията понякога се използва в комбинация с лъчетерапия, за да се повиши ефективността на лечението. В случаите на напреднал рак на устните, който се е разпространил в други части на тялото, може да се приложи химиотерапия, за да се намалят признаците и симптомите и да се осигури по-голям комфорт.
– Таргетна лекарствена терапия. Таргетното лекарствено лечение се фокусира върху специфични слабости, налични в раковите клетки. Чрез блокиране на тези слабости то може да доведе до загиване на раковите клетки. Таргетираната лекарствена терапия обикновено се комбинира с химиотерапия.
– Имунотерапия. Имунотерапията е лекарствено лечение, което помага на имунната система да се бори с рака. Имунната система на тялото, която се бори с болестите, може да не атакува рака, защото раковите клетки произвеждат протеини, които им помагат да се скрият от клетките на имунната система. Имунотерапията действа, като се намесва в този процес. При рак на устните имунотерапията може да се обмисли, когато ракът е в напреднал стадий и други методи на лечение не са възможни.
Рак на белия дроб
Ракът на белия дроб е вид рак, който започва в белите дробове. Той е водещата причина за смърт от онкологично заболяване в световен мащаб.
В най-голям риск от заболяването са пушачите, въпреки че то може да се появи и при хора, които никога не са пушили. Рискът се увеличава с продължителността на пушенето и броя на изпушените цигари. При отказ от цигарите, дори след години пушене, можете значително да се намали вероятността от развитие на рак на белия дроб.
Ракът на белия дроб обикновено не предизвиква признаци и симптоми в най-ранните си стадии. Те в повечето случаи се появяват, когато заболяването е напреднало.
Признаците и симптомите на рак на белия дроб могат да включват:
- Нова кашлица, която не изчезва
- Изкашляне на кръв, дори и на малко количество
- Задух
- Болка в гърдите
- Хрипове
- Непреднамерено отслабване
- Болки в костите
- Главоболие
Изследване на здрави хора за рак на белия дроб
Хората с повишен риск от рак на белия дроб могат да обмислят провеждането на ежегоден скрининг с помощта на компютърна томография с ниска доза. Скринингът обикновено се предлага на по-възрастни хора, които са пушили интензивно в продължение на много години или са се отказали от пушенето през последните 15 години.
Тестове за диагностициране на рак на белия дроб
Ако има основание да се смята, че пациентът може да има рак на белия дроб, лекарят може да назначи редица изследвания за търсене на ракови клетки и за изключване на други състояния.
Тестовете могат да включват:
- Образни изследвания. Рентгенова снимка на белите дробове може да разкрие необичайна маса или възел. Компютърната томография може да разкрие малки лезии в белите дробове, които може да не бъдат открити на рентгеновата снимка.
- Цитология на храчки. При наличие на кашлица и отделяне на храчки, разглеждането на храчките под микроскоп понякога може да разкрие наличието на клетки на рак на белия дроб.
- Тъканна проба (биопсия). Проба с абнорми клетки може да бъдевзета по време на процедура, наречена биопсия.
Лекарят може да извърши биопсия по няколко начина, включително чрез бронхоскопия, при която изследва абнормни области на белите дробове с помощта на тръба със светлина на края, която се вкарва през гърлото и навлиза в белите дробове.
Медиастиноскопията, при която се прави разрез в основата на шията и зад гръдната кост се вкарват хирургически инструменти, за да се вземат тъканни проби от лимфни възли, също е вариант.
Друга възможност е иглена биопсия, при която лекарят използва рентгенови или компютърни изображения, за да насочи игла през гръдната стена и в белодробната тъкан, за да събере подозрителни клетки.
Биопсична проба може да бъде взета и от лимфни възли или други области, в които ракът се е разпространил, например от черния дроб.
Внимателният анализ на раковите клетки в лаборатория ще установи типа на рака на белия дроб. Резултатите от сложните изследвания могат да покажат на лекуващия лекар специфичните характеристики на клетките, които могат да помогнат за определяне на прогнозата и да насочат лечението.
Тестове за определяне на стадия на рака
След като ракът на белия дроб бъде диагностициран, лекарят работи за определяне на неговата степента (стадия). Стадият на рака помага да се определени какво лечение е най-подходящо.
Тестовете за определяне на стадия могат да включват образни процедури, които позволяват на лекаря да търси доказателства, че ракът се е разпространил извън белите дробове. Тези изследвания включват компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс, позитронно-емисионна томография (ПЕТ) и сканиране на костите.
Стадиите на рака на белия дроб се обозначават с римски цифри, които варират от 0 до IV, като най-ниските стадии показват рак, който е ограничен до белия дроб. При стадий IV ракът се счита за напреднал и се е разпространил в други части на тялото.
Планът за лечение се избира въз основа на редица фактори, сред които вида и стадия на рака, общото здравословно състояние на пациента и неговите предпочитания.
В някои случаи пациентът може да избере да не се подлага на лечение. Например, може да смята, че страничните ефекти от лечението ще надхвърлят потенциалните ползи. Когато случаят е такъв, лекарят може да предложи грижи за подобряване на комфорта и лечение само на симптомите, които ракът причинява, като например болка или задух.
Хирургия
По време на операцията хирургът работи за отстраняване на рака на белия дроб и на част от здравата тъкан. Процедурите за отстраняване на рак на белия дроб включват:
- Клиновидна резекция за отстраняване на малък участък от белия дроб, който съдържа тумора, заедно с поле от здрава тъкан
- Сегментна резекция за отстраняване на по-голяма част от белия дроб, но не на целия лоб
- Лобектомия за отстраняване на целия лоб на единия бял дроб
- Пневмонектомия за отстраняване на целия бял дроб
Хирургът може да отстрани и лимфни възли от гръдния кош, за да ги провери за признаци на рак.
Операцията може да бъде опция, ако ракът е ограничен до белите дробове. При по-голям рак на белия дроб, лекуващият лекар може да препоръча химиотерапия или лъчетерапия преди операцията, за да се свие ракът. Ако има риск след операцията да са останали ракови клетки или ракът да се появи отново, може да бъде препоръча химиотерапия или лъчетерапия след нея.
Радиационна терапия
Лъчетерапията използва мощни енергийни лъчи от източници като рентгенови лъчи и протони, за да убие раковите клетки. По време на лъчетерапията пациентът лежи на маса, а около него се движи машина, която насочва радиацията към точно определени точки на тялото му.
При хора с локално напреднал рак на белия дроб облъчването може да се използва преди или след операция. То често се комбинира с химиотерапия. Ако операцията не е възможна, основното лечение може да бъде комбинирана химиотерапия и лъчетерапия.
При напреднал рак на белия дроб и рак, който се е разпространил в други части на тялото, лъчетерапията може да помогне за облекчаване на симптомите, като например болката.
Химиотерапия
Химиотерапията използва лекарства за унищожаване на раковите клетки. Едно или повече лекарства за химиотерапия могат да се дават през вена на ръката (интравенозно) или да се приемат през устата. Комбинацията от медикаменти обикновено се прилага в поредица от процедури в продължение на седмици или месеци, като между тях има почивки, за да може пациентът да се възстанови.
Химиотерапията често се използва след операция, за да унищожи всички ракови клетки, които може да са останали. Тя може да се прилага самостоятелно или в комбинация с лъчетерапия. Може да се назначи и преди операция, за да се свият раковите клетки и да се отстранят по-лесно.
При хора с напреднал рак на белия дроб химиотерапията може да се използва за облекчаване на болката и други симптоми.
Стереотактична телесна радиотерапия
Стереотактичната телесна радиотерапия, известна също като радиохирургия, представлява интензивно лъчелечение, при което към рака се насочват много лъчи радиация от много ъгли. Лечението обикновено завършва с една или няколко процедури.
Стереотактичната телесна радиотерапия може да бъде вариант за хора с малък рак на белия дроб, които не могат да се подложат на операция. Тя може да се използва и за лечение на рак на белия дроб, който се разпространява в други части на тялото, включително в мозъка.
Таргетна лекарствена терапия
Таргетното лекарствено лечение се фокусира върху специфични аномалии, налични в раковите клетки. Чрез блокиране на тези аномалии то може да доведе до смърт на раковите клетки.
Много лекарства за таргетна терапия се използват за лечение на рак на белия дроб, въпреки че повечето от тях са предназначени за хора с напреднал или рецидивиращ рак.
Някои таргетни терапии действат само при хора, чиито ракови клетки имат определени генетични мутации. Раковите клетки могат да бъдат изследвани в лаборатория, за да се провери дали тези лекарства могат да помогнат.
Имунотерапия
Имунотерапията използва собствената имунната система за борба с рака. Имунната система на тялото, която се бори с болестите, може да не атакува рака, защото раковите клетки произвеждат протеини, които им помагат да се скрият от клетките на имунната система. Имунотерапията действа, като се намесва в този процес.
Лечението с имунотерапия обикновено е предназначено за хора с локално напреднал рак на белия дроб и рак, който се е разпространил в други части на тялото.
Рабдомиосарком
Рабдомиосаркомът (RMS) е рядък вид рак, който се образува в меките тъкани – по-специално в скелетната мускулна тъкан или понякога в кухи органи като пикочния мехур или матката. Може да се появи на всяка възраст, но най-често засяга деца.
Въпреки че RMS може да възникне навсякъде в тялото, по-вероятно е да започне в:
- Областта на главата и шията
- Уринарната система, например пикочния мехур
- Репродуктивната система, като влагалището, матката и тестисите
- Ръцете и краката
Прогнозата и решенията за лечение зависят от вида на рабдомиосаркома, мястото, където е започнал, размера на тумора и дали ракът се е разпространил. Лечението обикновено е комбинация от операция, химиотерапия и лъчетерапия.
Големите постижения в лечението на рабдомиосарком значително подобриха резултатите в последните години. След приключване на лечението хората се нуждаят от доживотно наблюдение за потенциални късни ефекти от интензивната химиотерапия и радиация.
Признаците и симптомите на рабдомиосарком зависят от мястото, където се намира ракът. Например, ако той е в областта на главата или шията, признаците и симптомите могат да включват, наред с друго:
- Главоболие
- Изпъкване или подуване на очите
- Кървене от носа, гърлото или ушите
Ако ракът е в областта на пикочната или репродуктивната система, признаците и симптомите могат да включват, наред с друго:
- Проблеми с уринирането и кръв в урината
- Затруднения при движението на червата
- Образуване на маса или кървене във влагалището или ректума
Ако ракът е в ръцете или краката, признаците и симптомите могат да включват, наред с друго:
- Подуване или бучка в ръката или крака
- Болка в засегнатата област, въпреки че понякога няма болка
Диагностицирането на рабдомиосарком обикновено започва с физически преглед, за да се разберат по-добре симптомите, които пациентът може да има. Въз основа на тези констатации могат да бъдат препоръчани други изследвания и процедури.
Образни изследвания
Лекарят може да препоръча едно или повече образни изследвания за изследване на симптомите, проверка за наличие на рак и търсене на признаци, че ракът се е разпространил.
Образните изследвания могат да включват:
- Рентгеново изследване
- Компютърна томография (КТ)
- Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР)
- Позитронно-емисионна томография (ПЕТ)
- Сканиране на костите
Вземане на проба от тъкан за изследване (биопсия)
Биопсията се прави, за да се вземе проба от подозрителни клетки за лабораторно изследване. Тестовете могат да покажат дали клетките са ракови и да определят вида на рака.
Видовете биопсични процедури, използвани за диагностициране на рабдомиосарком, включват:
- Иглена биопсия. Лекарят вкарва тънка игла през кожата и я насочва към тумора. Иглата се използва за отстраняване на малки парчета тъкан от тумора.
- Хирургична биопсия. Лекарят прави разрез през кожата и отстранява или целия тумор (ексцизионна биопсия), или част от тумора (инцизионна биопсия).
Определянето на вида на необходимата биопсия и спецификата на начина на нейното извършване изисква внимателно планиране от страна на медицинския екип. Лекарите трябва да извършат биопсията по начин, който няма да попречи на бъдещата операция за отстраняване на рака. Затова е препоръчително преди биопсията да се направи консултация със специалисти с богат опит в лечението на рабдомиосарком.
Лечението на рабдомиосарком обикновено включва комбинация от методи, включително химиотерапия, хирургия и лъчетерапия.
Кои подходи ще препоръча лекуващият лекар зависи от местоположението на рака, размера на тумора, дали клетките са агресивни и дали ракът е ограничен в една област (локализиран рабдомиосарком) или се е разпространил в други части на тялото (метастатичен рабдомиосарком).
Хирургия
Целта на операцията е да се отстранят всички ракови клетки. Това обаче не винаги е възможно, ако рабдомиосаркомът се е разраснал около или в близост до органи или други важни структури. Когато ракът не може да бъде отстранен напълно с операция, лекарите могат да отстранят възможно най-голяма част от него и след това да използват други методи на лечение, като химиотерапия и облъчване, за да унищожат всички ракови клетки, които могат да останат.
Химиотерапия
При химиотерапията се използват мощни лекарства за унищожаване на раковите клетки. Лечението обикновено включва комбинация от медикаменти, които обикновено се прилагат през вена. Кои лекарства се дават и колко често, зависи от конкретната ситуация.
Химиотерапията често се използва след операция или лъчетерапия, за да убие всички ракови клетки, които може да са останали. Тя може да се прилага и преди други лечения, за да се свие туморът и да се повиши ефективността на операцията или лъчетерапията.
Радиационна терапия
При лъчетерапията се използват високоенергийни лъчи, като рентгенови лъчи и протони, за да се убият раковите клетки. Обикновено тя се извършва с машина, която се движи около пациента, като насочва радиацията в точно определени точки на тялото му.
Лъчетерапията може да бъде препоръчана след операция, за да се унищожат всички останали ракови клетки. Тя може да се използва и вместо операция, когато рабдомиосаркомът е разположен в област, в която хирургическата намеса не е възможна поради наличието на близки органи или други важни структури.
Разкъсан далак
Разкъсването на далака изисква спешна медицинска помощ. Получава се в резултат на пробив в повърхността на този орган.
Далакът е разположен точно под гръдния кош от лявата страна. Той помага на тялото да се бори с инфекциите и да филтрира старите кръвни клетки от кръвния поток. Обичайната причина за разкъсването му е силен удар в стомаха – например по време на спортен инцидент, юмручен бой или автомобилна катастрофа. При хора с уголемен далак разкъсването може да бъде причинено и от не толкова силна травма. Без спешно лечение вътрешният кръвоизлив, причинен от разкъсването, може да бъде животозастрашаващ.
При някои хора с това състояние се налага спешна операция. При други може да се назначи само няколкодневно болнично лечение.
Признаците и симптомите на разкъсан далак включват:
- Болка в горната лява част на стомаха
- Чувствителност при докосване на горната лява част на стомаха
- Болка в лявото рамо
- Объркване, замайване или световъртеж
Разкъсаният далак изисква спешна медицинска помощ. Важно е незабавно да се потърси лекар, ако има съмнение за това.
Тестовете и процедурите, използвани за диагностициране на спукан далак, включват:
- Физически преглед.Лекарят ще натисне корема, за да определи размера на далака и да провери дали той е чувствителен.
- Кръвни изследвания.Кръвните тестове ще оценят фактори като броя на тромбоцитите и доколко добре се съсирва кръвта.
- Проверка за наличие на кръв в коремната кухина.При спешни ситуации лекарят може да използва ултразвук или да вземе проба от течност от стомаха с игла. Ако пробата разкрие кръв в стомаха, може да бъде назначена операция. Ако диагнозата не е ясна, може да бъде назначена компютърна томография на стомаха, евентуално с контрастно багрило, или друго образно изследване, за да потърси други възможни причини за симптомите.
Лечението на разкъсан далак зависи от сериозността на състоянието. Тежките наранявания обикновено изискват незабавна операция.
Много малки или средно големи наранявания могат да се излекуват без операция. Вероятно ще се наложи престой в болницата, за да може медицинският екип да наблюдава състоянието и да осигури нехирургични грижи, като например кръвопреливане, ако е необходимо.
Възможно е да се правят периодични контролни компютърни томографии, за да се провери дали далакът е оздравял или за да се определи дали се налага операция.
Хирургия и други процедури
Хирургичната намеса при разкъсване на далака може да включва:
– Възстановяване на далака. Хирургът може да използва шевове или други техники, за да се възстанови разкъсването.
- Отстраняване на далака, наречено спленектомия.Хората могат да живеят без далак, но това увеличава риска от сериозни бактериални инфекции, като например сепсис. Лекарят може да препоръча ваксинация срещу менингит, пневмония и хемофилус инфлуенце, тип b (Hib). Понякога може да бъдат предписани перорални антибиотици за предотвратяване на инфекции, които се приемат ежедневно.
- Отстраняване на част от далака.Възможно е да бъде отстранена само част от далака, в зависимост от разкъсването. Частичната спленектомия намалява риска от инфекции, който се получава при отстраняване на целия далак.
Операцията на далака като цяло е безопасна, но всяка хирургична интервенция крие рискове, като кървене, образуване на кръвни съсиреци, инфекция и пневмония.
Разкъсано тъпанче (перфорирано тъпанче)
Разкъсаното тъпанче (перфорация на тъпанчевата мембрана) е дупка или разкъсване на тънката тъкан, която отделя ушния канал от средното ухо (тъпанчето).
Причините за разкъсване (перфорация) могат да включват:
- Инфекция на средното ухо (отит на средното ухо).Инфекцията на средното ухо често води до натрупване на течности в средното ухо. Натискът от тези течности може да доведе до спукване на тъпанчето.
- Баротравма.Баротравмата е натиск върху тъпанчето, когато налягането на въздуха в средното ухо и налягането на въздуха в околната среда не са в равновесие. Ако налягането е силно, тъпанчето може да се спука. Баротравмата най-често се причинява от промените във въздушното налягане, свързани с пътуването със самолет.
Други събития, които могат да предизвикат внезапни промени в налягането и евентуално спукване на тъпанчето, са гмуркането и директен удар в ухото, например при удар от въздушна възглавница в автомобил.
- Силни звуци или взривове (акустична травма).Силен звук или взрив, например от експлозия или изстрел (по същество мощна звукова вълна) в редки случаи може да причини разкъсване на тъпанчето.
- Чужди предмети в ухото. Малки предмети, като памучен тампон или клечка за уши, могат да пробият или разкъсат тъпанчето.
- Тежка травма на главата.Тежка травма, като например счупване на основата на черепа, може да доведе до разместване или увреждане на структурите на средното и вътрешното ухо, включително тъпанчето.
Спукването на тъпанчето може да доведе до загуба на слуха. То може също така да направи средното ухо податливо към инфекции.
Спуканото тъпанче обикновено зараства в рамките на няколко седмици без лечение. Понякога обаче се налага поставянето на специална лепенка или хирургично възстановяване, за да се излекува състоянието.
Признаците и симптомите на спукано тъпанче могат да включват:
- Болка в ухото, която може да отшуми бързо.
- Слузесто, гнойно или кърваво течение от ухото
- Загуба на слуха
- Звънене в ухото (шум в ушите)
- Усещане за световъртеж (вертиго)
- Гадене или повръщане, които могат да бъдат причинени от световъртежа
При признаци и симптоми на спукано тъпанче трябва да се потърси лекарска помощ.Средното и вътрешното ухо са изградени от деликатни структури, които са чувствителни към нараняване или заболяване. Важно е да се разбере каква е причината за симптомите и дали те не са в резултат на спукване на тъпанчето.
Личният лекар или специалист по УНГ често може да определи дали пациентът има разкъсана (перфорирана) тъпанчева мембрана с помощта на визуален преглед, при който се използва оптичен инструмент (отоскоп или микроскоп). Той може да проведе или да назначи допълнителни изследвания, за да определи причината за симптомите или за да установи наличието на евентуална загуба на слуха. Тези изследвания включват:
- Лабораторни тестове.Ако има секрет от ухото, лекарят може да назначи лабораторен тест или посявка, за да открие бактериална инфекция на средното ухо.
- Оценка с камертон. Камертоните са метални инструменти с два върха, които издават звуци при удар. Прости тестове с камертон могат да помогнат на лекаря да открие загуба на слуха.
Оценката с камертон може да разкрие дали загубата на слуха се дължи на увреждане на вибриращите части на средното ухо (включително тъпанчето), на увреждане на сензорите или нервите на вътрешното ухо или на увреждане и на двете.
- Тимпанометрия.При тази процедура се използва устройство, поставено в ушния канал, което измерва реакцията на тъпанчето при леки промени във въздушното налягане. Определени модели на реакция могат да показват перфорирано тъпанче.
- Аудиологично изследване.То включва серия от тестове, които измерват доколко добре пациентът чува звуци с различна сила и височина. Те се провеждат в звукоизолирана кабина.
Повечето спукани (перфорирани) тъпанчета оздравяват без лечение в рамките на няколко седмици. Лекуващият лекар може да предпише антибиотични капки, ако има данни за инфекция. Ако разкъсването или дупката в тъпанчето не заздравее от само себе си, лечението вероятно ще включва процедури за затваряне на разкъсването или дупката. Те могат да бъдат:
– Поставяне на лепенка на тъпанчето. Ако разкъсването или дупката на тъпанчето не се затворят от само себе си, специалистът по УНГ може да ги запечата с хартиена лепенка (или лепенка от друг материал).
При тази амбулаторна процедура специалистът може да нанесе химикал върху краищата на разкъсването, който да подпомогне заздравяването на тъпанчето, и след това да постави лепенка върху дупката. Може да се наложи процедурата да се повтори повече от веднъж, преди дупката да се затвори.
– Хирургия. Ако лепенката не доведе до правилно заздравяване или лекуващия УНГ доктор прецени, че разкъсването няма да заздравее с лепенка, той може да препоръча операция.
Най-често срещаната хирургична процедура се нарича тимпанопластика. При нея хирургът присажда пластир от собствената тъкан на пациента, за да затвори дупката в тъпанчето. След тази процедура пациентът обикновено може да се прибере вкъщи още същия ден, освен ако условията на медицинската анестезия не налагат по-дълъг престой в болница.
Рак на ануса
Ракът на ануса е рядък вид рак, който се появява в аналния канал. Аналният канал е къса тръба в края на ректума, през която изпражненията напускат тялото.
Признаците и симптомите, които ракът на ануса може да предизвика, са ректално кървене и анална болка. Той се образува, когато генетична мутация превръща нормални, здрави клетки в абнормни. Здравите клетки растат и се размножават с определена скорост, като в крайна сметка умират в даден момент. Абнормните клетки растат и се размножават неконтролируемо и не умират. Те се натрупват и образуват маса (тумор). Раковите клетки нахлуват в близките тъкани и могат да се отделят от първоначалния тумор, за да се разпространят на други места в тялото (метастази).
Ракът на ануса е тясно свързан с инфекция, предавана по полов път, наречена човешки папиломен вирус (HPV). В повечето случаи на анален рак се откриват доказателства за наличие на HPV. Смята се, че HPV е най-честата причина за анален рак.
Повечето хора с рак на ануса се лекуват с комбинация от химиотерапия и радиация. Въпреки че комбинираното лечение увеличава шанса за излекуване, то повишава и риска от странични ефекти.
Признаците и симптомите на рака на ануса включват:
- Кървене от ануса или ректума
- Болка в областта на ануса
- Образуване на маса или растеж в аналния канал
- Анален сърбеж
Тестовете и процедурите, използвани за диагностициране на рак на ануса, включват:
- Преглед на аналния канал и ректума за аномалии.По време на дигиталния ректален преглед лекарят поставя ръкавица и вкарва намазан с лубрикант пръст в ректума. Той проверява за нещо необичайно, като например израстъци.
- Визуална проверка на аналния канал и ректума.Лекарят може да използва къса оптична тръба (аноскоп), за да огледа аналния канал и ректума за нещо необичайно.
- Ултразвуково заснемане на аналния канал.За да направи снимка на аналния канал, лекарят поставя сонда, подобна на дебел термометър, в аналния канал и ректума. Сондата излъчва високоенергийни звукови вълни, наречени ултразвукови, които се отразяват от тъканите и органите в тялото, за да се създаде снимка. Лекарят оценява картината, за да открие нещо необичайно.
- Вземане на проба от тъкан за лабораторно изследване.Ако лекуващият лекар открие някакви необичайни области, той може да вземе малки проби от засегнатата тъкан (биопсия) и да изпрати пробите в лаборатория за анализ. Като разглеждат клетките под микроскоп, лекарите могат да определят дали те са ракови.
Определяне на степента на рака
След като се потвърди наличие на рак на ануса, лекарят може да препоръча допълнителни изследвания, за да определи дали ракът се е разпространил в лимфните възли или в други части на тялото.
Тестовете могат да включват:
- Компютърна томография (КТ)
- Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР)
- Позитронно-емисионна томография (PET)
Лекарят използва информацията от тези процедури, за да определи стадия на рака. Стадиите на рака на ануса се обозначават с римски цифри от 0 до IV, като най-ниските стадии показват, че ракът е малък и ограничен в ануса. В стадий IV ракът се е разпространил в отдалечени части на тялото.
Системата за стадиране на рака продължава да се развива и става все по-сложна, тъй като лекарите подобряват диагностиката и лечението заболяването. Лекуващият лекар използва стадия на рака, за да избере подходящото лечение.
Лечението, което ще бъде назначено за рак на ануса, зависи от стадия на рака, цялостното здравословно състояние и собствените предпочитания на пациента.
Комбинирана химиотерапия и облъчване
Обикновено лекарите лекуват рака на ануса с комбинация от химиотерапия и облъчване. Заедно тези две лечения се подсилват взаимно и подобряват шансовете за излекуване.
– Химиотерапия. Лекарствата за химиотерапия се инжектират във вена или се приемат под формата на таблетки. Химикалите се придвижват из тялото, като убиват бързо растящите клетки, например раковите. За съжаление те увреждат и здравите клетки, които растат бързо, включително тези в стомашно-чревния тракт и в космените фоликули. Това причинява странични ефекти като гадене, повръщане и косопад.
– Радиационна терапия. Лъчетерапията използва мощни лъчи, като рентгенови лъчи и протони, за да убие раковите клетки. По време на лъчетерапията пациентът лежи на маса, а около него се движи голяма машина, която насочва лъчеви снопове към определени области на тялото, за да се справи с рака.
Лъчението може да увреди здрава тъкан в близост до мястото, където са насочени лъчите. Страничните ефекти могат да включват зачервяване на кожата и ранички във и около ануса, както и втвърдяване и свиване на аналния канал.
Обикновено пациентът преминава лъчетерапия за рак на ануса в продължение на пет или шест седмици. Химиотерапията обичайно се прилага през първата и петата седмица. Лекарят изготвя график за лечение в зависимост от характеристиките на рака и общото здравословно състояние на пациента.
Въпреки че комбинирането на химиотерапия и лъчетерапия повишава ефективността на двете лечения, то също така прави по-вероятна появата на страничните ефекти.
Хирургия
Лекарите обикновено използват различни процедури за отстраняване на рак на ануса в зависимост от стадия на рака:
- Операция за отстраняване на анален рак в ранен стадий.Много малки анални ракови образувания могат да бъдат премахнати чрез операция. По време на тази процедура хирургът изрязва тумора и малко количество здрава тъкан, която го заобикаля.
Тъй като туморите са малки, раковите заболявания в ранен стадий понякога могат да бъдат отстранени, без да се увредят мускулите на аналния сфинктер, които обграждат аналния канал. Мускулите на аналния сфинктер контролират движенията на червата, затова лекарите се стремят да ги запазят непокътнати.
В зависимост от вида на рака лекарят може да препоръча химиотерапия и лъчетерапия след операцията.
- Операция на рак, който не е реагирал на други лечения.Ако ракът не е реагирал на химиотерапия и облъчване, лекарят може да препоръча по-обширна операция, наречена абдоминоперинеална резекция. По време на тази процедура хирургът отстранява аналния канал, ректума и част от дебелото черво. След това хирургът прикрепва останалата част от дебелото черво към отвор (стома) в корема, през който отпадъците ще напускат тялото и ще се събират в колостомна торбичка.
Имунотерапия
Имунотерапията използва имунната система за борба с рака. Имунната система на тялото, която се бори с болестите, може да не атакува рака, защото раковите клетки произвеждат протеини, които ги правят неоткриваеми за клетките на имунната система. Имунотерапията действа, като се намесва в този процес. Тя обикновено е предназначена за хора с напреднал рак на ануса.
Рак на вулвата
Ракът на вулвата е вид рак, който се появява на външната повърхност на женските гениталии. Вулвата е областта на кожата, която заобикаля уретрата и вагината, включително клитора и срамните устни.
Ракът на вулвата обикновено се формира като бучка или възпаление, което често предизвиква сърбеж. Въпреки че може да се появи на всяка възраст, той най-често се диагностицира при по-възрастни хора.
Лечението обикновено включва операция за отстраняване на рака и малко количество от заобикалящата го здрава тъкан. Понякога операцията при рак на вулвата изисква отстраняване на цялата вулва. Колкото по-рано се диагностицира ракът, толкова по-малка е вероятността да се наложи мащабна операция.
Видове рак на вулвата
Видът на клетката, в която започва ракът на вулвата, помага на лекаря да планира най-ефективното лечение. Най-често срещаните видове рак на вулвата включват:
- Плоскоклетъчен карцином на вулвата.Този рак започва в тънките, плоски клетки, които покриват повърхността на вулвата. Повечето видове рак на вулвата са плоскоклетъчни карциноми.
- Меланом на вулвата.Този рак започва в пигмент-произвеждащите клетки, които се намират в кожата на вулвата.
Признаците и симптомите на рака на вулвата могат да включват:
- Сърбеж, който не изчезва
- Болка и чувствителност
- Кървене, което не е от менструация
- Промени в кожата, като например промяна на цвета или удебеляване
- Бучка, подутини, подобни на брадавици, или отворена рана (язва)
Диагностициране на рак на вулвата
Тестовете и процедурите, използвани за диагностициране на рак на вулвата, включват:
- Преглед на вулвата.Лекарят вероятно ще извърши физически преглед на вулвата, за да открие аномалии.
- Използване на специално увеличително устройство за преглед на вулвата.По време на колпоскопския преглед лекарят използва устройство, което работи като лупа, за да огледа внимателно вулвата за абнормни области.
- Вземане на проба от тъкан за изследване (биопсия).За да се определи дали даден подозрителен участък от кожата на вулвата е раков, лекуващият лекар може да препоръча отстраняване на проба от кожата за изследване. По време на процедурата за биопсия областта се обезболява с местен анестетик и с помощта на скалпел или друг специален режещ инструмент се отстранява цялата или част от подозрителната област.
Определяне на степента на рака
След като диагнозата бъде потвърдена, лекуващият лекар ще определи размера и степента (стадия) на рака. Изследванията за определяне на стадия могат да включват:
- Преглед на тазовата област за разпространение на рака.Лекарят може да направи по-обстоен преглед на таза за признаци, че ракът се е разпространил.
- Образни изследвания. Изображенията на гръдния кош или корема могат да покажат дали ракът се е разпространил в тези области. Образните изследвания могат да включват рентгеново изследване, компютърна томография (КТ), ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) и позитронно-емисионна томография (ПЕТ).
Стадиите на рака на вулвата се обозначават с римски цифри, които варират от I до IV, като най-ниският стадий показва рак, който е ограничен до вулвата. В IV стадий ракът се счита за напреднал и се е разпространил в близки структури, като пикочния мехур или ректума, или в отдалечени части на тялото.
Възможностите за лечение на рака на вулвата зависят от вида, стадия и локализацията на рака, както и от цялостното здравословно състояние и предпочитанията на пациента.
Хирургия
Операциите, използвани за лечение на рак на вулвата, включват:
- Премахване на рака и на част от здравата тъкан (ексцизия).Тази процедура, която може да се нарече и широка локална ексцизия или радикална ексцизия, включва изрязване на рака и малко количество от нормалната тъкан, която го заобикаля. Изрязването на това, което лекарите наричат марж от нормално изглеждаща тъкан, помага да се гарантира, че всички ракови клетки са отстранени.
- Премахване на част от вулвата или на цялата вулва (вулвектомия).При по-големи ракови заболявания може да се приложи операция за отстраняване на част от вулвата (частична вулвектомия) или на цялата вулва, включително подлежащата тъкан (радикална вулвектомия). При хора с по-големи ракови образувания може да се обмисли и лечение, което съчетава лъчетерапия и химиотерапия за свиване на тумора преди операцията, което може да позволи по-малко мащабна операция.
- Отстраняване на няколко близки лимфни възела (биопсия на сентинелен възел).За да определи дали ракът се е разпространил в лимфните възли, хирургът може да използва процедура, наречена биопсия на сентинелен възел. При тази процедура се определят лимфните възли, в които има най-голяма вероятност да има рак, така че те да бъдат отстранени и анализирани. Ако ракът не бъде открит в тези първи лимфни възли, малко вероятно е той да се намира в други лимфни възли.
- Премахване на много лимфни възли. Ако ракът се е разпространил в лимфните възли, могат да бъдат отстранени много лимфни възли, за да се намали рискът от разпространение на рака в отдалечени части на тялото.
Операцията крие риск от усложнения, като например инфекция и проблеми със заздравяването на разреза. Отстраняването на лимфните възли може да доведе до задържане на течности и подуване на краката – състояние, наречено лимфедем.
Радиационна терапия
При лъчетерапията се използват мощни енергийни лъчи, като рентгенови лъчи и протони, за да се унищожат раковите клетки. Лъчетерапията при рак на вулвата обикновено се прилага с помощта на машина, която се движи около тялото и насочва лъчението към точно определени точки на кожата (външно лъчево облъчване).
Понякога лъчетерапията се използва за свиване на големи ракови образувания на вулвата, за да се увеличи вероятността операцията да бъде успешна. Понякога лъчетерапията се комбинира с химиотерапия, която може да направи раковите клетки по-уязвими към лъчението.
Ако в лимфните възли бъдат открити ракови клетки, лекуващият лекар може да препоръча облъчване на областта около лимфните възли, за да се унищожат всички ракови клетки, които могат да останат след операцията. В тези случаи облъчването понякога се комбинира с химиотерапия.
Химиотерапия
Химиотерапията е медикаментозно лечение, при което се използват химикали за унищожаване на раковите клетки. Лекарствата за химиотерапия обикновено се прилагат през вена на ръката или през устата.
При хора с напреднал рак на вулвата, който се е разпространил в други части на тялото, химиотерапията може да бъде вариант.
Понякога химиотерапията се комбинира с лъчева терапия за свиване на големи ракови образувания на вулвата, за да се увеличи вероятността операцията да бъде успешна. Химиотерапията може да се комбинира и с лъчетерапия за лечение на рак, който се е разпространил в лимфните възли.
Таргетна лекарствена терапия
Таргетното лекарствено лечение се фокусира върху специфични аномалии, налични в раковите клетки. Чрез блокиране на тези аномалии то може да доведе до загиване на раковите клетки.
Таргетната терапия може да бъде вариант за лечение на напреднал рак на вулвата.
Имунотерапия
Имунотерапията използва собствената имунна система за борба с рака. Имунната система на тялото, която се бори с болестите, може да не атакува рака, защото раковите клетки произвеждат протеини, които им помагат да се скрият от клетките на имунната система. Имунотерапията действа, като се намесва в този процес.
Тя може да бъде вариант за лечение на напреднал рак на вулвата.
Контролни изследвания след лечението
След приключване на лечението на рака на вулвата лекуващият лекар може да препоръча периодични контролни прегледи, за да проверява за рецидив на рака. Дори след успешно лечение ракът на вулвата може да се върне. Лекарят ще определи подходящия за пациента график на контролните прегледи, но обикновено се препоръчват прегледи от два до четири пъти всяка година през първите две години след лечението на рак на вулвата.
Рак на гърлото
Под рак на гърлото се разбира рак, който се развива в гърлото (фаринкса) или гласовата кутия (ларинкса).
Гърлото е мускулна тръба, която започва зад носа и завършва на врата. Ракът на гърлото най-често започва в плоските клетки, които очертават вътрешността на гърлото.
Гласовите кухини се намират точно под гърлото и също са податливи на рак. Гласовата кутия е изградена от хрущял и съдържа гласните струни, които вибрират, за да издават звук, когато човек говори.
Въпреки че повечето видове рак на гърлото засягат едни и същи видове клетки, се използват специфични термини, за да се разграничи частта от гърлото, в която е възникнал ракът.
- Назофарингеалният рак започва в назофаринкса– частта от гърлото, която се намира точно зад носа.
- Орофарингеалният рак започва в орофаринкса – частта от гърлото точно зад устата, която включва сливиците.
- Хипофарингеалният рак (ларингофарингеален рак)започва в хипофаринкса (ларингофаринкса) – долната част на гърлото, точно над хранопровода и трахеята.
- Глотичният ракзапочва в гласните струни.
- Супраглотичният ракзапочва в горната част на гласовите кухини и включва рак, който засяга епиглотиса – парче хрущял, което пречи на храната да попадне в дихателната тръба.
- Субглотичният ракзапочва в долната част на гласовата кутия, под гласните струни.
Признаците и симптомите на рак на гърлото могат да включват:
- Кашлица
- Промени в гласа, като например дрезгавост или неясен говор
- Затруднено преглъщане
- Болки в ушите
- Бучка или възпаление, което не заздравява
- Възпалено гърло
- Загуба на тегло
За да диагностицира рак на гърлото, лекарят може да препоръча:
- Ендоскопско изследване, за да разгледа отблизо гърлото.Процедурата се нарича ендоскопия. Камера в края на ендоскопа предава изображения на видеоекран, които лекарят наблюдава за признаци на аномалии в гърлото.
Друг вид устройство – ларингоскоп – може да бъде поставено в гласовата кутия. То използва увеличителна леща, за да помогне на лекаря да прегледа гласните струни. Тази процедура се нарича ларингоскопия.
- Вземане на тъканна проба за изследване.Ако по време на ендоскопията или ларингоскопията бъдат открити аномалии, лекарят може да прекара хирургически инструменти през оптичния уред, за да вземе тъканна проба (биопсия). Пробата се изпраща в лаборатория за изследване.
В лабораторията специално обучени лекари (патолози) ще търсят признаци на рак. Тъканната проба може да бъде изследвана и за HPV, тъй като наличието на този вирус оказва влияние върху възможностите за лечение на някои видове рак на гърлото.
- Образни изследвания.Образните изследвания, включително компютърна томография (КТ), ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) и позитронно-емисионна томография (ПЕТ), могат да помогнат на лекаря да определи степента на разпространение на рака извън повърхността на гърлото или гласовата кутия.
Определяне на стадия
След като ракът на гърлото е диагностициран, следващата стъпка е да се определи степента (стадия) на рака. Определянето на стадия помага да се преценят възможностите за лечение.
Стадиите на рака на гърлото се обозначават с римските цифри от I до IV. Всеки подтип рак на гърлото има свои собствени критерии за всеки стадий. Като цяло I стадий на рак на гърлото показва по-малък тумор, ограничен в една област на гърлото. По-късните стадии показват по-напреднал рак, като IV стадий е най-напредналият.
Възможностите за лечение се основават на много фактори, като например местоположението и стадия на рака на гърлото, вида на засегнатите клетки, дали клетките показват признаци на инфекция с HPV, общото здравословно състояние и личните предпочитания на пацента.
Радиационна терапия
При лъчетерапията се използват високоенергийни снопове от източници като рентгенови лъчи и протони, за да се достави радиация на раковите клетки, която ги кара да умрат.
Лъчетерапията може да се провежда от голяма машина извън тялото (външно лъчево облъчване) или от малки радиоактивни семена и жици, които могат да се поставят вътре в тялото, близо до рака (брахитерапия).
При малък рак на гърлото или рак на гърлото, който не се е разпространил в лимфните възли, лъчетерапията може да е единственото необходимо лечение. При по-напреднал рак на гърлото лъчетерапията може да се комбинира с химиотерапия или операция. При много напреднал рак на гърлото лъчетерапията може да се използва за намаляване на признаците и симптомите и за осигуряване на по-голям комфорт.
Хирургия
Видовете хирургични процедури, които може да се обмислят за лечение на рак на гърлото, зависят от местоположението и стадия на рака. Възможностите могат да включват:
- Хирургия при малки видове рак на гърлото или рак на гърлото, който не се е разпространил в лимфните възли.Рак на гърлото, който е ограничен до повърхността на гърлото или гласните връзки, може да се лекува хирургично с помощта на ендоскопия. Лекарят може да вкара кух ендоскоп в гърлото или гласните струни и след това да прокара специални хирургически инструменти или лазер през него. С помощта на тези инструменти той може да изстърже, изреже или – в случай, че използва лазер – да изгори много повърхностни ракови образувания.
- Хирургия за отстраняване на цялата или част от гласовата кутия (ларингиктомия).При по-малки тумори лекарят може да отстрани засегнатата от рака част от гласовата кутия, като остави възможно най-голяма част от нея. Той може да успее да запази способността на пациента да говори и диша нормално.
При по-големи, по-обширни тумори може да се наложи да се отстрани цялата гласова кутия. След това дихателната тръба се свързва с отвор (стома) в гърлото, за да може пациентът да диша (трахеотомия). Ако целият ларинкс е отстранен, има няколко възможности за възстановяване на говора. Пациентът може да работи с логопед, за да се научи да говори без гласната си кутия.
- Хирургия за отстраняване на част от гърлото (фарингиктомия).По-малките случаи на рак на гърлото може да изискват отстраняване само на малки части от гърлото по време на операцията. Частите, които са отстранени, могат да бъдат реконструирани, за да се позволи нормално преглъщане на храна.
Операцията за отстраняване на по-голяма част от гърлото обикновено включва и отстраняване на гласните кухини. Лекарят може да успее да реконструира гърлото, така че пациентът да може да преглъща храна.
- Хирургия за отстраняване на ракови лимфни възли (дисекция на шията).Ако ракът на гърлото се е разпространил дълбоко в шията, лекарят може да препоръча операция за отстраняване на някои или всички лимфни възли, за да провери дали те съдържат ракови клетки.
Хирургичните интервенции са свързани с риск от кървене и инфекция. Други възможни усложнения, като например затруднено говорене или преглъщане, ще зависят от конкретната процедура, на която се подлага пациентът.
Химиотерапия
Химиотерапията използва лекарства за унищожаване на раковите клетки. Тя често се провежда заедно с лъчетерапията при третиране на рак на гърлото. Някои лекарства за химиотерапия правят раковите клетки по-чувствителни към лъчетерапия. Комбинирането на химиотерапия и лъчетерапия обаче увеличава страничните ефекти и на двете лечения.
Лекуващият лекар може да каже какви ще са страничните ефекти и дали комбинираното лечение ще осигури ползи, които да надвишават тези ефекти.
Таргетна лекарствена терапия
Таргетните медикаменти третират рака на гърлото, като се възползват от специфични дефекти в раковите клетки, които подхранват техния растеж.
Препаратът цетуксимаб (Erbitux) например е една от таргетните терапии, одобрени за лечение на рак на гърлото в определени ситуации. Cetuximab спира действието на протеин, който се среща в много видове здрави клетки, но е по-разпространен в някои видове клетки на рак на гърлото.
Налични са и други таргетни лекарства, а други се проучват в рамките на клинични изпитвания. Таргетните лекарства могат да се използват самостоятелно или в комбинация с химиотерапия или лъчетерапия.
Имунотерапия
Имунотерапията използва собствената имунна система за борба с рака. Имунната система на тялото, която се бори с болестите, може да не атакува рака, защото раковите клетки произвеждат протеини, които им помагат да се скрият от клетките на имунната система. Имунотерапията действа, като се намесва в този процес.
Лечението с имунотерапия обикновено се препоръчва на хора с напреднал рак на гърлото, който не реагира на стандартното лечение.
Рехабилитация след лечението
Лечението на рак на гърлото често причинява усложнения, които може да изискват работа със специалисти, за да се възстанови способността за преглъщане, приемане на твърда храна и говорене. По време на и след лечението на рак на гърлото лекуващият лекар може да препоръча да се потърси помощ за:
- Грижа за хирургическия отвор в гърлото (стома), ако е направена трахеотомия.
- Затруднения при храненето
- Затруднения при преглъщане
- Скованост и болка във врата
- Проблеми с говора
Поддържащи (палиативни) грижи
Палиативните грижи са специализирани медицински грижи, които се фокусират върху осигуряването на облекчение на болката и други симптоми на сериозно заболяване. Специалистите по палиативни грижи работят с пациента, неговото семейство и другите лекари, за да осигурят допълнително ниво на подкрепа, което допълва текущите грижи. Палиативните грижи могат да се използват по време на други агресивни лечения, като хирургична интервенция, химиотерапия или лъчетерапия.
Когато палиативните грижи се използват заедно с всички останали назначени лечения, хората с рак могат да се чувстват по-добре и да живеят по-дълго.
Палиативните грижи се предоставят от екип от лекари, медицински сестри и други специално обучени специалисти. Екипите за палиативни грижи имат за цел да подобрят качеството на живот на хората с рак и техните семейства. Тази форма на грижи се предлага успоредно с лечебните или други терапии, което пациентът получава.
Рак на езика
Ракът на езика е форма на онкологично заболяване, което започва в клетките на езика.
Няколко вида рак могат да засегнат езика, но най-често карциномът на езика се заражда в тънките, плоски сквамозни клетки, които покриват неговата повърхност. Видът на клетките, участващи в рака помага да се определят прогнозата и лечението.
Мястото на възникване също оказва влияние върху лечението. Ракът на езика може да възникне:
- В устата,където е по-вероятно да бъде видян и усетен (орален рак на езика). Този вид рак на езика обикновено се диагностицира, когато е малък и по-лесно се отстранява чрез операция.
- В гърлото, в основата на езика,където може да се развие с малко признаци и симптоми (хипофарингеален рак на езика). Ракът в основата на езика обикновено се диагностицира в напреднал стадий, когато туморът е по-голям и ракът се е разпространил в лимфните възли на шията.
Все по-често ракът в основата на езика се свързва с човешкия папиломен вирус (HPV), който оказва силно влияние върху прогнозата и лечението.
Лечението обикновено включва операция за отстраняване на карцинома. Може да се препоръча също химиотерапия, лъчетерапия и таргетната лекарствена терапия.
Лечението на напреднал рак на езика може да повлияе на способността за говорене и хранене. Работата с квалифициран рехабилитационен екип може да помогне на засегнатия да се справи с промените, настъпили в резултат на лечението.
Симптомите на рак на езика могат да включват:
- Червено или бяло петно върху езика, което не изчезва
- Болки в гърлото, които не отминават
- Възпалено място (язва) или бучка на езика, която не изчезва
- Болка при преглъщане
- Изтръпване в устата, което не изчезва
- Болка или парене по езика
За да постави диагнозата, лекарят ще снеме анамнеза и ще зададе конкретни въпроси относно симптомите. Езикът и шията на пациента ще бъдат прегледани и ще се използва малко огледало с дълга дръжка, за да се погледне в гърлото.
За поставяне на диагнозата се използват няколко теста. Те включват:
- Рентгенови снимки на устата и гърлото, включително компютърна томография
- ПЕТ сканиране (позитронно-емисионна томография), при което се използват радиоактивни материали за установяване на прекомерна активност в даден орган. Това може да свидетелства, че туморът се разраства
- Ракът на езика обикновено изисква биопсия – малка проба тъкан, която се отстранява от тумора, за да се диагностицира ракът. След като хирургът отстрани тъканта, патолог ще изследва клетките под микроскоп. Съществуват различни методи за получаване на биопсия:
- Аспирационна биопсияс тънка игла. Тънка игла се вкарва в туморното образувание и пробата се изтегля чрез засмукване в спринцовка
- Инцизионна биопсия.Пробата се отстранява със скалпел (хирургически нож)
- Пънч биопсия. С малко кръгло острие се отстранява кръгла област от тъканта
Възможностите за лечение зависят от вида на рака на езика, от неговото местоположение и от стадия му. Медицинският екип също така взема предвид предпочитанията на пациента и работи за създаването на персонализиран план, който е най-ефективен за конкретната ситуация.
Лечението на рака на езика би могло да повлияе на говора и преглъщането, така че лекуващ екип стратегически планира лечението, което ще позволи на пациента да запази възможно най-много функции.
Хирургия
При лечението на рак на езика участват хирурзи, които са специалисти по глава и шия. Те често си сътрудничат с патолози, които анализират тъканта по време на операцията, за да се уверят, че целият рак е отстранен.
Подходите, използвани по време на операцията на рак на езика, могат да включват:
- Трансорална хирургия.В повечето случаи хирурзите отстраняват рака на езика през устата (трансорална хирургия). За да премахнат карцинома, по време на операцията те могат да използват режещи инструменти или лазери.
- Трансорална роботизирана хирургия.Хирурзите по глава и шия може да приложат трансорална роботизирана хирургия, която осигурява по-прецизен достъп до рака в основата на езика. Обикновено тази операция е безопасна и ефективна и позволява по-бързо възстановяване в сравнение със стандартните хирургични подходи.
- Отворена хирургия.В някои случаи, например при големи ракови образувания или карциноми, които са се разпространили в шията, хирурзите могат да използват подход, при който се прави голям разрез в шията, за да се отстрани ракът.
- Биопсия на сентинелен възел.За да се определи дали ракът се е разпространил в близките лимфни възли, хирургът може да препоръча биопсия на сентинелен възел.
По време на тази процедура в близост до мястото на рака се инжектира синьо багрило или радиоактивно трасиращо вещество. Лекарят проследява пътя на веществото до първия лимфен възел (сентинелен възел). Този възел се отстранява и се изследва за наличие на рак.
Ако в сентинелния възел не се открие рак, малко вероятно е и в другите лимфни възли да има такъв. Ако сентинелният възел е раков, хирургът може да отстрани други лимфни възли на шията за изследване.
- Реконструктивна хирургия.Хората с напреднали тумори, които имат обезформяне на лицето, челюстта или шията след отстраняването на тумора, може да се нуждаят от реконструктивна операция. Хирурзите по глава и шия работят с хирурзи по пластична и реконструктивна хирургия, за да възстановят външния вид на лицето, челюстта или шията и функционирането на устата. Могат да бъдат привлечени и специалисти по орална и лицева хирургия (лицево-челюстна хирургия).
Радиационна терапия
При лъчетерапията се използват мощни енергийни лъчи, като рентгенови лъчи и протони, за да се унищожат раковите клетки. Тя може да бъде вариант за лечение на ранен или напреднал рак на езика.
Радиационните онколози могат да използват модулирана по интензитет лъчетерапия, която прецизно насочва лъчението към туморните клетки и ограничава облъчването на близката нормална тъкан, и брахитерапия, при която радиоактивен материал се поставя близо до мястото на тумора.
Може да бъде назначена и протонна терапия за прецизно доставяне на радиация с по-малко увреждане на околните тъкани.
Химиотерапия
Химиотерапията използва лекарства за унищожаване на раковите клетки. Тя може да се прилага заедно с лъчетерапия за локално третиране на напреднал рак на езика. При рак на езика, който е рецидивирал или се е разпространил в други части на тялото, може да се препоръча химиотерапия за забавяне на растежа на рака.
Таргетна терапия
Лекарствата за таргетна терапия променят специфични аспекти на раковите клетки, които стимулират растежа им. Те могат да прекъснат разпространението и растежа на специфичните ракови клетки на езика. Таргетната терапия често се използва в комбинация с химиотерапия или лъчетерапия.
Рехабилитация
Някои хора се нуждаят от помощ, за да подобрят функциите си на преглъщане и говорене по време на и след лечението на рак на езика. За това могат да помогна специалисти по говор и гълтане, физиотерапевти, ерготерапевти и диетолози.
Ако ракът или лечението затрудняват приема на храна, лекарят може да препоръча хранене през сонда (ентерално хранене), за да си набавя пациентът всички необходими хранителни вещества. Специалисти по никотинова зависимост могат да помогнат за отказ от тютюнопушене. Продължаването на употребата на тютюн увеличава риска от повторна поява на рак на езика.
Рак на сливиците
Ракът на сливиците е абнормно разрастване на клетките, които се образуват в сливиците. Сливиците са две овални възглавнички в задната част на устата, които са част от имунната система на организма, бореща се с микробите.
Ракът на сливиците може да причини затруднено преглъщане и усещане, че нещо е попаднало в гърлото. Той често се диагностицира на късен етап от заболяването, когато вече се е разпространил в близки области, като лимфните възли на шията.
Лечението включва операция, лъчетерапия и химиотерапия.
Не е ясно какво причинява рака на сливиците, но лекарите констатират, че все по-голяма роля играе човешкият папиломен вирус (HPV). Тази често срещана инфекция, предавана по полов път, се открива при повечето случаи на рак на сливиците в Съединените щати. Ракът на сливиците, причинен от HPV, обикновено се появява в по-млада възраст и е по-вероятно да реагира добре на наличните лечения.
Признаците и симптомите на рака на сливиците включват:
- Затруднено преглъщане
- Усещане, че нещо е попаднало в задната част на гърлото
- Подуване и болка в областта на шията
- Болки в ушите
- Скованост на челюстта
Тестовете и процедурите, използвани за диагностициране на рак на сливиците, включват:
- Преглед на гърлото и шията.Лекарят ще използва огледало или малка камера, за да прегледа устата и гърлото. Той може да използва ръцете си, за да опипа шията с цел да провери за увеличени лимфни възли.
- Вземане на тъканна проба за изследване.Лекарят ще отстрани участък от подозрителна тъкан и ще го изпрати в лаборатория за изследване. В лабораторията специално обучени лекари (патолози) ще търсят признаци на рак. Тъканната проба ще бъде изследвана и за HPV, тъй като наличието на този вирус оказва значително влияние върху прогнозата и възможностите за лечение.
- Извършване на образни изследвания.За да се разбере по-добре размерът на рака и да се провери за признаци, че той може да се е разпространил извън сливиците, лекарят може да препоръча образни изследвания, като компютърна томография (КТ), ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) и позитронно-емисионна томография (ПЕТ). Той използва информацията от тези процедури, за да определи стадия на рака. Стадиите на рака на сливиците варират от 0 до IV. Най-ранните стадии показват малък рак, който може да е ограничен в сливицата или да се е разпространил в няколко близки лимфни възела. По-късните стадии показват по-напреднал рак, който е обхванал много лимфни възли или се е разпространил в други части на тялото.
Кое лечение на рака на сливиците е най-подходящо зависи от размера, стадия и HPV статуса на рака, както и от цялостното здравословно състояние на пациента и неговите предпочитания. Възможностите могат да включват операция, лъчетерапия или комбинация от химиотерапия и лъчетерапия.
Учените проучват дали хората с HPV-свързан рак на сливиците могат да бъдат лекувани с по-ниски дози радиация и химиотерапия. Това по-слабо интензивно лечение причинява по-малко странични ефекти и в ранните проучвания изглежда е също толкова ефективно, колкото и по-високите дози. Ако се установи, че ракът на сливиците е свързан с HPV, пациентът и лекуващият лекар може да обмислят участие в клинично изпитване, в което се проучва по-малко интензивно лечение.
Хирургия
Целта на операцията е да се отстрани възможно най-голяма част от рака. Хирургията може да се използва при всички стадии на рак на сливиците.
Операцията най-често се извършва през устата (трансорална хирургия). Хирурзите прекарват специализирани инструменти през устата, за да получат достъп до рака и да го отстранят с помощта на режещи инструменти или лазери.
В определени ситуации може да се наложи да се направи голям разрез на шията, за да се отстранят по-големи ракови образувания и такива, които са се разпространили в лимфните възли. Възможно е да се наложи реконструктивна хирургия и рехабилитация, за да се възстанови способността на пациента да се храни, говори и преглъща.
Радиационна терапия
При лъчетерапията се използват мощни енергийни лъчи, като рентгенови лъчи или протони, за да се унищожат раковите клетки.
Лъчетерапията може да се използва самостоятелно за лечение на малки ракови образувания, които не са се разраснали извън сливиците. Понякога тя се прилага след операция, ако ракът не може да бъде отстранен напълно или ако има риск да се е разпространил в лимфните възли.
Лъчетерапията може да се комбинира и с химиотерапия като първоначално лечение или като допълнително лечение след операция. Химиотерапията прави раковите клетки по-уязвими към лъчението и може да повиши ефективността му.
Химиотерапия
При химиотерапията се използват лекарства за унищожаване на раковите клетки. При рак на сливиците химиотерапията обикновено се комбинира с лъчетерапия. Тя може да се прилага и самостоятелно за забавяне на растежа на рак на сливиците, който е рецидивирал или се е разпространил в други части на тялото.
Рехабилитационни услуги
Специалистите по рехабилитация в областта на логопедията, терапията на гълтането, диетологията, физиотерапията и ерготерапията помагат при рехабилитацията, която е възможно да се наложи след операция или лъчетерапия.
Рак на щитовидната жлеза
Ракът на щитовидната жлеза представлява разрастване на клетки, което започва в щитовидната жлеза. Щитовидната жлеза е с форма на пеперуда, разположена в основата на шията, точно под адамовата ябълка. Тя произвежда хормони, които регулират сърдечния ритъм, кръвното налягане, телесната температура и теглото.
В началото ракът на щитовидната жлеза може да не предизвика никакви симптоми, но с разрастването си той може да причини подуване на шията, промяна на гласа и затруднено преглъщане.
Съществуват няколко вида рак на щитовидната жлеза. По-голямата част от тях растат бавно, въпреки че някои могат да бъдат много агресивни. Повечето видове рак на щитовидната жлеза могат да бъдат излекувани.
Изглежда, че честотата на рака на щитовидната жлеза се увеличава. Увеличението може да се дължи на усъвършенстването на технологиите за визуализация, които позволяват на лекарите да откриват малки ракови образувания на щитовидната жлеза при компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс, направени за други заболявания (случайни ракови образувания на щитовидната жлеза). Откритите по този начин ракови заболявания на щитовидната жлеза обикновено са малки и реагират добре на лечението.
Видове рак на щитовидната жлеза
Ракът на щитовидната жлеза се класифицира на видове в зависимост от вида на клетките, открити в тумора. Определянето на вида става, когато проба от тъканта на рака се изследва под микроскоп. То е важно, защото се взема пред вид при определяне на лечението и прогнозата.
Видовете рак на щитовидната жлеза включват:
- Диференциран рак на щитовидната жлеза. Тази широка категория включва видове рак на щитовидната жлеза, които започват в клетките, произвеждащи и съхраняващи хормони на щитовидната жлеза. Тези клетки се наричат фоликуларни. Клетките на диференцирания рак на щитовидната жлеза изглеждат подобни на здравите клетки, когато се гледат под микроскоп.
- Папиларен рак на щитовидната жлеза.Това е най-често срещаният вид рак на щитовидната жлеза. Той може да се появи на всяка възраст, но най-често засяга хора на възраст от 30 до 50 години. Повечето папиларни ракови образувания на щитовидната жлеза са малки и реагират добре на лечение, дори ако раковите клетки се разпространят в лимфните възли на шията. Малка част от папиларните ракови заболявания на щитовидната жлеза са агресивни и могат да се разраснат и да обхванат структури в шията или да се разпространят в други части на тялото.
- Фоликуларен рак на щитовидната жлеза.Този рядък вид рак на щитовидната жлеза обикновено засяга хора на възраст над 50 години. Клетките на фоликуларния рак на щитовидната жлеза не се разпространяват често в лимфните възли на шията. Някои големи и агресивни ракови образувания обаче могат да се разпространят в други части на тялото. Фоликуларният рак на щитовидната жлеза най-често се разпространява в белите дробове и костите.
- Hurthle-клетъчен карцином на щитовидната жлеза.Този рядък вид рак на щитовидната жлеза някога се е смятал за вид фоликуларен рак на щитовидната жлеза. Сега той се счита за отделен вид, тъй като раковите клетки се държат по различен начин и реагират на различно лечение. Hurthle-клетъчният карцином на щитовидната жлеза е агресивен и може да се разрасне, да обхване структури в шията и да се разпространи в други части на тялото.
- Слабо диференциран рак на щитовидната жлеза.Този рядък вид рак на щитовидната жлеза е по-агресивен от другите диференцирани видове рак на щитовидната жлеза и често не реагира на обичайното лечение.
- Анапластичен рак на щитовидната жлеза.Този рядък вид рак на щитовидната жлеза расте бързо и може да бъде труден за лечение. Въпреки това терапиите могат да помогнат за забавяне на прогресията на заболяването. Анапластичният рак на щитовидната жлеза обикновено се среща при хора над 60 години. Той може да предизвика тежки признаци и симптоми, като например подуване на шията, което се влошава много бързо и да доведе до затруднено дишане и преглъщане.
- Медуларен рак на щитовидната жлеза.Този рядък вид рак на щитовидната жлеза започва в клетките на щитовидната жлеза, наречени С-клетки, които произвеждат хормона калцитонин. Повишените нива на калцитонин в кръвта могат да покажат медуларен рак на щитовидната жлеза в много ранен стадий. Някои случаи на медуларен рак на щитовидната жлеза се причиняват от ген, наречен RET, който се предава от родителите на децата. Промените в гена RET могат да причинят фамилен медуларен рак на щитовидната жлеза и множествена ендокринна неоплазия, тип 2. Фамилната анамнеза за медуларен рак на щитовидната жлеза увеличава риска от рак на щитовидната жлеза. Множествената ендокринна неоплазия, тип 2, увеличава риска от рак на щитовидната жлеза, рак на надбъбречните жлези и други видове рак.
- Други редки видове.Други много редки видове рак могат да започнат в щитовидната жлеза. Те включват лимфом на щитовидната жлеза, който започва в клетките на имунната система на щитовидната жлеза, и сарком на щитовидната жлеза, който започва в клетките на съединителната тъкан на щитовидната жлеза.
Повечето видове рак на щитовидната жлеза не предизвикват никакви признаци или симптоми в началото на заболяването. С разрастването си ракът на щитовидната жлеза може да предизвика:
- Бучка (възел), която може да се усети през кожата на шията
- Усещане, че яките на тесните ризи стават твърде тесни
- Промени в гласа, включително увеличаване на дрезгавостта
- Затруднено преглъщане
- Подуване на лимфните възли в областта на шията
- Болка в областта на шията и гърлото
Тестовете и процедурите, използвани за диагностициране на рак на щитовидната жлеза, включват:
- Физически преглед.Лекарят ще прегледа шията, за да открие промени в щитовидната жлеза, като например бучка (възел) в нея. Той може също така да попита за рисковите фактори, като например излагане на радиация в миналото и фамилна обремененост с рак на щитовидната жлеза.
- Кръвни изследванияна функцията на щитовидната жлеза. Тестовете, които измерват кръвните нива на тиреоид-стимулиращия хормон (TSH) и хормоните, произвеждани от щитовидната жлеза, могат да дадат на медицинския екип сведения за здравето на щитовидната жлеза.
- Ултразвуково изследване. Ултразвукът използва високочестотни звукови вълни за създаване на изображения на телесни структури. За да се създаде изображение на щитовидната жлеза, ултразвуковият преобразувател се поставя в долната част на шията.
Начинът, по който изглежда възелът на щитовидната жлеза на ултразвуковото изображение, помага на лекуващия лекар да определи дали има вероятност той да е рак. Признаците, че е по-вероятно възелът на щитовидната жлеза да е раков, включват калциеви отлагания (микрокалцификати) във възела и неправилна граница около него. Ако има голяма вероятност възелът да е раков, са необходими допълнителни изследвания, за да се потвърди диагнозата и да се определи какъв тип рак на щитовидната жлеза е налице.
Лекуващият лекар може също така да използва ултразвук за създаване на изображения на лимфните възли в шията (картографиране на лимфните възли), за да търси признаци на рак.
- Отстраняване на проба от тъкан на щитовидната жлеза.По време на тънкоиглена аспирационна биопсия лекаря вкарва дълга, тънка игла през кожата в тиреоидния възел. Обикновено за точното насочване на иглата се използва ултразвуково изображение. Специалистът използва иглата, за да отстрани някои клетки от щитовидната жлеза. Пробата се изпраща в лаборатория за анализ.
В лабораторията лекар, който е специализиран в анализа на кръв и телесни тъкани (патолог), разглежда тъканната проба под микроскоп и определя дали има наличие на рак. Резултатите не винаги са ясни. При някои видове рак на щитовидната жлеза, особено при фоликуларния рак на щитовидната жлеза и Hurthle-клетъчния карцином на щитовидната жлеза, е по-вероятно да има неясни резултати (неопределени възли на щитовидната жлеза). Лекуващият лекар може да препоръча друга процедура за биопсия или операция за отстраняване на тиреоидния възел за изследване. Специализирани изследвания на клетките за търсене на генни промени (изследване на молекулярни маркери) също могат да бъдат полезни.
- Образно изследване, при което се използва радиоактивен трасьор.При сканирането с радиоактивен йод се използва радиоактивна форма на йод и специална камера, за да се открият клетките на рака на щитовидната жлеза в тялото. То се прилага най-често след операция, за да се открият всички ракови клетки, които може да са останали. Този тест е най-полезен при папиларен и фоликуларен рак на щитовидната жлеза.
Здравите клетки на щитовидната жлеза абсорбират и използват йод от кръвта. Някои видове ракови клетки на щитовидната жлеза също правят това. Когато радиоактивният йод се инжектира във вената или се погълне, всички ракови клетки на щитовидната жлеза в организма ще поемат йода. Всички клетки, които поемат йода, се показват на снимките от сканирането с радиоактивен йод.
- Други образни изследвания. Възможно е да бъдат направени едно или повече образни изследвания, които да помогнат на лекаря да определи дали ракът се е разпространил извън щитовидната жлеза. Образните изследвания могат да включват ултразвук, компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс.
- Генетични изследвания.Част от медуларните ракови заболявания на щитовидната жлеза се причиняват от наследствени гени, които се предават от родителите на децата. За хора, диагностицирани с медуларен рак на щитовидната жлеза, лекуващиятт лекар може да препоръча среща с генетичен консултант, за да се обмисли генетично изследване. Информацията за носителство на наследствен ген може да помогне да се разбере рискът от други видове рак и какво може да означава наследственият ген за потомството.
Стадиране на рака на щитовидната жлеза
Медицинският екип използва информацията от изследванията и процедурите, за да определи степента на рака и да го стадира. Стадият на рака дава информация за прогнозата и помага на лекарите са изберат лечението, което е най-вероятно да помогне.
Стадият на рака се обозначава с число между 1 и 4. По-ниският номер обикновено означава, че ракът вероятно ще реагира на лечението. В повечето случаи това означава и че ракът засяга само щитовидната жлеза. По-високият номер означава, че диагнозата е по-сериозна и ракът може да се е разпространил извън щитовидната жлеза в други части на тялото.
Различните видове рак на щитовидната жлеза имат различни стадии. Например медуларният и анапластичният рак на щитовидната жлеза имат свой собствен набор от стадии. Диференцираните видове рак на щитовидната жлеза, включително папиларен, фоликуларен, Hurthle -клетъчен и слабо диференциран, имат общ набор от стадии. При диференцирания рак на щитовидната жлеза стадият може да варира в зависимост от възрастта.
Възможностите за лечение на рака на щитовидната жлеза зависят от вида и стадия на рака, от цялостното здравословно състояние и от предпочитанията на пациента.
По-голямата част от хората, диагностицирани с рак на щитовидната жлеза, имат отлична прогноза, тъй като повечето видове рак на щитовидната жлеза могат да бъдат излекувани.
Лечението може да не е необходимо веднага
При много малки папиларни ракови образувания на щитовидната жлеза (папиларни микрокарциноми) може да не се наложи незабавно лечение, тъй като рискът от разрастване или разпространение на тези ракови образувания е нисък. Като алтернатива на операцията или другото лечение може да се обмисли активно наблюдение. Лекуващият лекар може да препоръча кръвни тестове и ултразвуково изследване на шията веднъж или два пъти годишно.
При някои хора ракът може никога да не се развие и да не се наложи лечение. При други може да бъде засечен растеж и да се започне лечение.
Хирургия
Повечето хора с рак на щитовидната жлеза, който изисква лечение, се подлагат на операция за отстраняване на част или на цялата щитовидна жлеза. Изборът коя операция да бъде препоръчана зависи от вида на рака на щитовидната жлеза, размера на рака и дали ракът се е разпространил извън щитовидната жлеза към лимфните възли. Екипът от лекари също така взема предвид предпочитанията на пациента при изготвянето на плана за лечение.
Операциите, използвани за лечение на рак на щитовидната жлеза, включват:
- Премахване на цялата или по-голямата част от щитовидната жлеза (тиреоидектомия).Операцията за отстраняване на щитовидната жлеза може да включва отстраняване на цялата щитовидна тъкан (тотална тиреоидектомия) или на по-голямата част от щитовидната тъкан (почти тотална тиреоидектомия). Хирургът често оставя малки ръбове от щитовидна тъкан около паращитовидните жлези, за да намали риска от увреждане на паращитовидните жлези, които помагат за регулиране на нивата на калций в кръвта.
- Премахване на част от щитовидната жлеза (тиреоидна лобектомия).По време на лобектомия на щитовидната жлеза хирургът отстранява половината от щитовидната жлеза. Лобектомията може да бъде препоръчана, ако пациентът има бавно развиващ се рак на щитовидната жлеза в една част на щитовидната жлеза, няма подозрителни възли в други области на щитовидната жлеза и няма признаци на рак в лимфните възли.
- Премахване на лимфни възли в областта на шията (дисекция на лимфни възли).Ракът на щитовидната жлеза често се разпространява в близките лимфни възли на шията. Ултразвуковото изследване на шията преди операцията може да разкрие признаци, че раковите клетки са се разпространили в лимфните възли. Ако това е факт, хирургът може да отстрани някои от лимфните възли на шията за изследване.
За да получат достъп до щитовидната жлеза, хирурзите обикновено правят разрез в долната част на шията. Размерът на разреза зависи от ситуацията, в която се намира пациентът, като например вида на операцията и размера на щитовидната жлеза. Обикновено хирурзите се опитват да поставят разреза в кожна гънка, където той трудно ще се вижда, когато заздравее и се превърне в белег.
Операцията на щитовидната жлеза крие риск от кървене и инфекция. По време на интервенцията може да се стигне и до увреждане на паращитовидните жлези, което да доведе до ниски нива на калций в организма.
Съществува и риск нервите, свързани с гласните струни, да не работят както трябва след операцията, което може да доведе до хрипове и промени в гласа. Лечението може да подобри или да се справи с проблемите с нервите.
След операцията може да се очаква известна болка, докато тялото се възстановява. Времето на възстановяване зависи от ситуацията и вида на операцията, която е извършена. Повечето хора започват да се чувстват възстановени след 10 до 14 дни. Възможно е да се продължи спазването на определени рестрикции. Хирургът може да препоръча например въздържане от напрегната дейност още няколко седмици.
След операцията за отстраняване на цялата или на по-голямата част от щитовидната жлеза може да бъдат направени кръвни изследвания, за да се провери дали целият рак на щитовидната жлеза е отстранен. Тестовете могат да измерват:
- Тиреоглобулин– протеин, произвеждан от здрави клетки на щитовидната жлеза и от клетки на диференциран рак на щитовидната жлеза.
- Калцитонин– хормон, произвеждан от медуларните клетки на рака на щитовидната жлеза
- Карциноембрионален антиген– химично вещество, произвеждано от медуларните ракови клетки на щитовидната жлеза
Тези кръвни тестове се използват и за търсене на признаци за рецидив на рака.
Терапия с хормони на щитовидната жлеза
Хормоналната терапия на щитовидната жлеза е лечение за заместване или допълване на хормоните, произвеждани в щитовидната жлеза. Медикаментът обикновено се приема под формата на таблетки. Той може да се използва за:
- Заместване на хормоните на щитовидната жлеза след операция. Ако щитовидната жлеза е напълно отстранена, ще трябва да се приемат тиреоидни хормони до края на живота, за да се заместят хормоните, които щитовидната жлеза е произвеждала преди операцията. Това лечение замества естествените хормони, така че не би трябвало да има никакви странични ефекти, след като бъде определена подходящата доза.
При някои пациенти е възможно да се наложи хормоналнозаместителна терапия и след операция за отстраняване на част от щитовидната жлеза. Ако хормоните на щитовидната жлеза са твърде ниски след операцията (хипотиреоидизъм), лекарят може да препоръча тиреоидни хормони.
- Потискане на растежа на раковите клетки на щитовидната жлеза.По-високи дози тиреоидни хормони могат да потиснат производството на тиреоид-стимулиращ хормон (TSH) от хипофизната жлеза на мозъка. TSH може да предизвика растеж на клетките на рака на щитовидната жлеза. Високи дози тиреоидна хормонална терапия може да се препоръчат при агресивен рак на щитовидната жлеза.
Радиоактивен йод
При тази терапия се използва форма на радиоактивен йод, за да се убият клетките на щитовидната жлеза и раковите клетки, които може да са останали след операцията. Тя най-често се използва за лечение на диференциран рак на щитовидната жлеза, при който има риск да се разпространи в други части на тялото.
Възможно е да бъде направен тест, за да се провери дали има вероятност ракът да бъде повлиян от радиоактивен йод, тъй като не всички видове рак на щитовидната жлеза реагират на това лечение. По-вероятно е да реагират диференцираните видове рак на щитовидната жлеза, включително папиларен, фоликуларен и Hurthle-клетъчен. Анапластичният и медуларният рак на щитовидната жлеза обикновено не се лекуват с радиоактивен йод.
Лечението с радиоактивен йод се предлага под формата на капсула или течност, която се поглъща. Радиоактивният йод се усвоява предимно от клетките на щитовидната жлеза и от раковите клетки на щитовидната жлеза, така че има нисък риск от увреждане на други клетки в тялото.
Страничните ефекти, които се изпитват, зависят от дозата радиоактивен йод, която се приема. По-високите дози могат да причинят:
- Сухота в устата
- Болка в устата
- Възпаление на очите
- Променено усещане за вкус или мирис
По-голямата част от радиоактивния йод напуска тялото с урината през първите няколко дни след лечението. Ще бъдат дадени инструкции за предпазните мерки, които трябва пациентът да вземе през това време, за да предпази другите хора от радиацията. Например, може да бъде помолен временно да избягва близък контакт с други хора, особено с деца и бременни жени.
Инжектиране на алкохол в раковите заболявания
Алкохолната аблация, която се нарича още етанолова аблация, включва използването на игла за инжектиране на алкохол в малки области на рака на щитовидната жлеза. За точното насочване на иглата се използва ултразвуково изображение. Спиртът кара раковите клетки на щитовидната жлеза да се свият.
Алкохолната аблация може да бъде вариант за лечение на малки области от рак на щитовидната жлеза, като например рак, който е открит в лимфен възел след операция. Понякога това е вариант, ако пациентът не е достатъчно здрав за операция.
Лечение на напреднал рак на щитовидната жлеза
Агресивните ракови заболявания на щитовидната жлеза, които растат по-бързо, може да изискват допълнителни терапевтични опции за контролиране на заболяването. Възможностите могат да включват:
– Таргетна лекарствена терапия. Таргетното лекарствено лечение се фокусира върху специфични химични вещества, намиращи се в раковите клетки. Чрез блокирането на тези химикали то може да доведе до смъртта на раковите клетки. Някои от тези лечения се предлагат под формата на таблетки, а други се въвеждат във вена.
Съществуват много различни лекарства за таргетна терапия при рак на щитовидната жлеза. Някои от тях са насочени към кръвоносните съдове, които раковите клетки изграждат, за да внасят хранителни вещества, които им помагат да оцелеят. Други лекарства са насочени към специфични генни промени. Лекуващият лекар може да препоръча специални изследвания на раковите клетки, за да види кои лечения могат да помогнат. Страничните ефекти ще зависят от конкретното лекарство, което се приема.
– Радиационна терапия. Външното лъчелечение използва машина, която насочва високоенергийни лъчи, като рентгенови лъчи и протони, към точно определени точки на тялото, за да убие раковите клетки. Лъчетерапията може да бъде препоръчана, ако ракът не реагира на други лечения или ако се върне. Тя може да помогне за овладяване на болката, причинена от рак, който се разпространява в костите. Страничните ефекти от лъчетерапията зависят от мястото, където е насочено лъчението. Ако то е насочена към шията, страничните ефекти могат да включват реакция на кожата, подобна на слънчево изгаряне, кашлица и болезнено преглъщане.
– Химиотерапия. Химиотерапията е медикаментозно лечение, при което се използват химикали за унищожаване на раковите клетки. Съществуват много различни лекарства за химиотерапия, които могат да се използват самостоятелно или в комбинация. Някои от тях са под формата на таблетки, но повечето се дават през вена. Химиотерапията може да помогне за овладяване на бързо развиващите се видове рак на щитовидната жлеза, като например анапластичния рак на щитовидната жлеза. В определени ситуации тя може да се използва и за други видове рак на щитовидната жлеза. Понякога се комбинира с лъчетерапия. Страничните ефекти от химиотерапията зависят от специфичните лекарства, които се приемат.
– Унищожаване на раковите клетки с топлина и студ. Клетките на рака на щитовидната жлеза, които са се разпространили в белите дробове, черния дроб и костите, могат да се третират с топлина и студ, за да се унищожат. Радиочестотната аблация използва електрическа енергия за загряване на раковите клетки, което ги кара да умрат. Криоаблацията използва газ, за да замрази и убие раковите клетки. Тези лечения могат да помогнат за контролиране на малки области от ракови клетки.
Рахит
Рахитът е омекване и отслабване на костите при децата, обикновено поради прекомерен и продължителен недостиг на витамин D. Редки наследствени проблеми също могат да причинят заболяването.
Витамин D помага на детския организъм да усвоява калция и фосфора от храната. Недостатъчното количество витамин D затруднява поддържането на подходящи нива на калций и фосфор в костите, което може да причини рахит.
Добавянето на витамин D или калций към храната обикновено коригира костните проблеми, свързани с това заболяване. Когато рахитът се дължи на друг основен медицински проблем, детето може да се нуждае от допълнителни лекарства или друго лечение. Някои деформации на скелета, причинени от рахит, може да изискват коригираща операция.
Редките наследствени заболявания, свързани с ниски нива на фосфор – другият минерален компонент в костите, може да изискват други лекарства.
Дефицит към витамин D може да се развие, ако детето няма достъп до следните два източника:
- Слънчева светлина.Кожата на детето произвежда витамин D, когато е изложена на слънчева светлина. Има тенденция обаче децата в развитите страни да прекарват по-малко време на открито и по-често да използват слънцезащитни продукти, блокиращи слънчевите лъчи, които предизвикват производството на витамин D в кожата.
- Храна. Рибеното масло, яйчните жълтъци и мазните риби като сьомга и скумрия съдържат витамин D. Витамин D се добавя и към някои храни и напитки, като мляко, зърнени храни и някои плодови сокове.
Възможна причина за недостиг на витамин D е и наличие на проблем с усвояването му. Някои деца се раждат смедицински състояния, които влияят на начина, по който организмът им абсорбира този витамин, или впоследствие развиват такива. Някои примери включват:
- Целиакия
- Възпалително заболяване на червата
- Кистозна фиброза
- Бъбречни проблеми
Признаците и симптомите на рахит могат да включват:
- Забавяне на растежа
- Забавяне на двигателните умения
- Болки в гръбначния стълб, таза и краката
- Мускулна слабост
Тъй като рахитът омекотява участъците с растяща тъкан в краищата на детските кости (растежни плочки), той може да причини деформации на скелета, като например:
- Извити крака или коляно
- Удебелени китки и глезени
- Изпъкване на гръдната кост
Важно е да се направи консултация с лекар, ако детето има болки в костите, развие мускулна слабост или очевидни скелетни деформации.
По време на прегледа лекарят ще натисне внимателно костите на детето и ще провери за отклонения. Той ще обърне специално внимание на:
- Черепа.Бебетата с рахит често имат по-меки черепни кости и може да имат забавяне в затварянето на меките места (фонтанелите).
- Краката.Независимо от това, че дори здравите малки деца са малко кривокраки, при рахит често се наблюдава прекомерно извиване на краката.
- Гърдите.При някои деца с рахит се наблюдават аномалии в гръдния кош, който може да бъде сплескан и да предизвика изпъкване на гръдните кости.
- Киткитеи глезените. Децата, страдащи от рахит, често имат по-големи или по-дебели от нормалното китки и глезени.
Рентгеновите снимки на засегнатите кости могат да разкрият костни деформации. Изследванията на кръвта и урината могат да потвърдят диагнозата рахит. С тях може също така да се проследи напредъка на лечението.
Повечето случаи на рахит могат да се повлияят от витамин D и калциеви добавки. Трябва да се спазват точно указанията на доктора на детето относно дозировката. Прекалено много витамин D може да бъде вреден.
Лекуващият лекар ще следи напредъка на детето с рентгенови снимки и кръвни изследвания.
Ако детето има рядко наследствено заболяване, което причинява ниско количество фосфор, може да му бъдат предписани добавки и лекарства.
При някои случаи на деформации на краката или гръбначния стълб може да бъдат специални специални корсети, които да позиционират тялото на детето по правилен начин, докато костите растат. При по-тежки деформации на скелета може да се наложи операция.
Ревматична треска
Ревматичната треска е възпалително заболяване, което може да се развие, когато стрептококът в гърлото или скарлатината не се лекуват правилно. Стрептококовата инфекция на гърлото и скарлатината се причиняват от инфекция с бактерии стрептококи.
Ревматичната треска най-често засяга деца на възраст от 5 до 15 години, но може да се развие и при по-малки деца и възрастни. Въпреки че стрептококът в гърлото е често срещан, ревматичната треска е рядкост в развитите страни.
Заболяването може да причини трайно увреждане на сърцето, включително увреждане на сърдечните клапи и сърдечна недостатъчност. Лечението може да облекчи болката, да намали уврежданията от възпалението и да предотврати повторна поява на ревматична треска.
Симптомите на ревматичната треска са резултат от възпаление на сърцето, ставите, кожата или централната нервна система. Те могат да бъдат малко или много и може да се променят в хода на заболяването. Началото на заболяването обикновено настъпва около 2 до 4 седмици след инфекция със стрептококи в гърлото.
Признаците и симптомите могат да включват:
- Температура
- Болезнени и чувствителни стави – най-често в коленете, глезените, лактите и китките
- Болка в една става, която се пренася към друга става
- Зачервени, горещи или подути стави
- Болка в гърдите
- Умора
- Плосък или леко релефен, безболезнен обрив с неравни ръбове
- Сърдечен шум
- Отривисти, неконтролируеми движения на тялото (хорея на Сиденхам) – най-често на ръцете, краката и лицето
- Изблици на необичайно поведение, като плач или неуместен смях, които съпътстват хореята на Сиденхам
- Малки, безболезнени подутини под кожата
Няма един-единствен тест за ревматична треска. Диагнозата се поставя въз основа на анамнезата, физическия преглед и резултатите от някои изследвания. Тестовете за ревматична треска могат да включват:
- Кръвни изследвания.Кръвните тестове могат да се направят, за да се проверят признаците (маркерите) на възпаление в кръвта. Тези тестове включват С-реактивен протеин и скорост на утаяване на еритроцитите.
- Понякога се прави кръвен тест, който може да открие антитела срещу стрептококова бактерия в кръвта. Същинските бактерии може вече да не се откриват в тъканите на гърлото или в кръвта.
- Електрокардиограма (ЕКГ).Този тест записва електрическата активност на сърцето. Той може да помогне за диагностициране на нередовен сърдечен ритъм и да е в полза на лекаря да определи дали части от сърцето може да са уголемени.
- Ехокардиограма.Звуковите вълни се използват за създаване на снимки на сърцето в движение. Ехокардиограмата показва как кръвта преминава през сърцето и сърдечните клапи.
Целите на лечението на ревматичната треска са да се овладее инфекцията, да се облекчат симптомите, да се контролира възпалението и да се предотврати връщането на състоянието.
То може да включва:
- Антибиотици.Обикновено се предписва пеницилин или друг антибиотик за лечение на стрептококовите бактерии.
- След пълното приключване на първото антибиотично лечение лекарят обикновено предписва другкурс с антибиотици, за да предотврати повторната поява на ревматичната треска. Профилактичната терапия вероятно ще продължи до навършване на 21-годишна възраст или докато детето завърши минималния петгодишен курс на лечение.
- Хората, които са имали възпаление на сърцето по време на ревматична треска, може да се наложи да продължат профилактичното антибиотично лечение в продължение на 10 години или по-дълго.
- Противовъзпалителни лекарства.Аспиринът или напроксенът (Naprosyn, Naprelan, Anaprox DS) могат да помогнат за намаляване на възпалението, температурата и болката. Ако симптомите са тежки или състоянието не се подобрява с противовъзпалителни лекарства, може да бъде предписан кортикостероид. На детето не трябва да се дава аспирин, освен ако лекуващият не каже да се направи това.
- Антисептични лекарства. Лекарства като валпроева киселина или карбамазепин (Carbatrol, Tegretol и др.) могат да се използват за лечение на тежки неволеви движения, причинени от хорея на Сиденхам.
Дългосрочни грижи
Важно е да се обсъди с лекуващия лекар какъв вид проследяване и дългосрочни грижи ще са необходими на детето за ревматичната треска.
Увреждането на сърцето от ревматичната треска, наречено ревматична болест на сърцето, може да не се прояви в продължение на много години, дори десетилетия. Лекарят винаги трябва да се уведомява какъвто и да е случай на ревматична треска в миналото.
Ревматоиден артрит
Ревматоидният артрит е хронично възпалително заболяване, което може да засегне не само ставите. При някои хора той може да увреди широк спектър от телесни системи, включително кожата, очите, белите дробове, сърцето и кръвоносните съдове.
Ревматоидният артрит е автоимунно заболяване, което възниква, когато имунната система погрешно атакува тъканите на собственото тяло.
За разлика от уврежданията, които настъпват от износването при остеоартрита, ревматоидният артрит засяга лигавицата на ставите, причинявайки болезнено подуване, което в крайна сметка може да доведе до ерозия на костите и деформация на ставите.
Възпалението, асоциирано с ревматоидния артрит, е това, което може да увреди и други части на тялото. Въпреки че новите видове лекарства значително подобриха възможностите за лечение, тежкият ревматоиден артрит все още може да причини физически увреждания.
Признаците и симптомите на ревматоидния артрит могат да включват:
- Чувствителни, топли, подути стави
- Стегнатост на ставите, която обикновено е по-силна сутрин и след липса на активност
- Умора, повишена температура и загуба на апетит
Ранният ревматоиден артрит обикновено засяга първо по-малките стави – особено ставите, които свързват пръстите на ръцете и пръстите на краката.
С напредването на заболяването симптомите често се разпространяват върху китките, коленете, глезените, лактите, бедрата и раменете. В повечето случаи те се проявяват в едни и същи стави от двете страни на тялото.
При около 40% от хората, които имат ревматоиден артрит, се наблюдават и признаци и симптоми, които не включват ставите. Областите, които могат да бъдат засегнати, включват:
- Кожа
- Очи
- Бели дробове
- Сърце
- Бъбреци
- Слюнчени жлези
- Нервна тъкан
- Костен мозък
- Кръвоносни съдове
Признаците и симптомите на ревматоидния артрит могат да варират по тежест и дори да се появяват и изчезват. Периодите на повишена активност на заболяването, наречени пристъпи, се редуват с периоди на относителна ремисия – когато подуването и болката отслабват или изчезват. С течение на времето ревматоидният артрит може да доведе до деформация и изместване на ставите.
Ревматоидният артрит може да бъде труден за диагностициране в ранните си стадии, тъй като ранните признаци и симптоми имитират тези на много други заболявания. Не съществува един-единствен кръвен тест или физическа находка, които да потвърдят диагнозата.
По време на физическия преглед лекарят ще огледа ставите за подуване, зачервяване и затопляне. Той може също така да провери рефлексите и мускулната сила.
Кръвни тестове
Хората с ревматоиден артрит често имат повишен скорост на утаяване на еритроцитите (ESR) или повишено ниво на С-реактивен протеин (CRP), което може да индикира наличието на възпалителен процес в организма. Други често използвани кръвни тестове проверяват за наличие на ревматоиден фактор и антитела срещу цикличния цитрулиран пептид (анти-CCP).
Образни изследвания
Лекарят може да препоръча рентгенови снимки, за да проследи развитието на ревматоидния артрит в ставите с течение на времето. Магнитно-резонансните и ултразвуковите изследвания могат да му помогнат да прецени тежестта на заболяването.
Ревматоидният артрит не може да се излекува. Клиничните проучвания обаче показват, че вероятността за ремисия на симптомите е по-голяма, когато рано се започне лечението с медикаменти, известни като модифициращи болестта антиревматични лекарства (DMARDs).
Лекарства
Видовете медикаменти, препоръчани от лекуващия лекар, зависят от тежестта на симптомите и от това колко време пациентът страда от ревматоиден артрит.
- Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС).Нестероидните противовъзпалителни средства (НСПВС) могат да облекчат болката и да намалят възпалението. НСПВС, които се продават без рецепта, включват ибупрофен и напроксен натрий. По-силните НСПВС се отпускат по лекарско предписание. Страничните ефекти от тези лекарства могат да включват дразнене на стомаха, сърдечни проблеми и увреждане на бъбреците.
- Стероиди.Кортикостероидните лекарства, като преднизон, намаляват възпалението и болката и забавят увреждането на ставите. Страничните ефекти могат да включват изтъняване на костите, увеличаване на теглото и диабет. Лекарите често предписват кортикостероид за бързо облекчаване на симптомите, като целта е дозата на лекарството постепенно да се намали.
- Конвенционални модифициращи болестта антиревматични лекарства (DMARDs).Тези лекарства могат да забавят прогресията на ревматоидния артрит и да спасят ставите и другите тъкани от трайно увреждане. Обичайните DMARDs включват метотрексат (Trexall, Otrexup, други), лефлуномид (Arava), хидроксихлороквин (Plaquenil) и сулфасалазин (Azulfidine). Страничните ефекти варират, но могат да включват увреждане на черния дроб и тежки белодробни инфекции.
- Биологични агенти.Тези препарити са известни още като модификатори на биологичния отговор. Те са по-нов клас модифициращи болестта антиревматични лекарства (DMARDs) и включват абатацепт (Orencia), адалимумаб (Humira), анакинра (Kineret), цертолизумаб (Cimzia), етанерцепт (Enbrel), голимумаб (Simponi), инфликсимаб (Remicade), ритуксимаб (Rituxan), сарилумаб (Kevzara) и тоцилизумаб (Actemra).
Биологичните модифициращи болестта антиревматични лекарства обикновено са най-ефективни, когато се комбинират с конвенционално DMARD, като например метотрексат. Този тип медикаменти също повишават риска от инфекции.
- Таргетнисинтетични модифициращи болестта антиревматични лекарства (DMARD)s. Барицитиниб (Olumiant), тофацитиниб (Xeljanz) и упацитиниб (Rinvoq) могат да се използват, ако конвенционалните и биологичните DMARDs не са били ефективни. По-високите дози тофацитиниб могат да повишат риска от образуване на кръвни съсиреци в белите дробове, сериозни сърдечни събития и рак.
Терапия
Лекуващият лекар може да насочи пациента към физиотерапевт или ерготерапевт, който да му покаже упражнения за поддържане на гъвкавостта на ставите. Терапевтът може също така да предложи нови начини за извършване на ежедневни задачи, които ще бъдат по-леки за ставите. Например може да се вдигат предмети, като се използват предмишниците.
Различни помощни средства могат да улеснят избягването на натоварването на болезнените стави. Например кухненски нож, снабден с ръкохватка, помага да се предпазят ставите на пръстите и китките. Някои инструменти, като например кукички за копчета, могат да улеснят обличането. Добри места за търсене на идеи са каталозите и магазините за медицински консумативи.
Хирургия
Ако лекарствата не успеят да предотвратят или забавят увреждането на ставите, може да се обмисли операция за възстановяване на увредените стави. Хирургията може да помогне за възстановяване на способността да се използва ставата. Тя може също така да намали болката и да подобри функциите.
Операцията при ревматоиден артрит може да включва една или повече от следните процедури:
- Синовектомия. Операцията за отстраняване на възпалената обвивка на ставата (синовия) може да помогне за намаляване на болката и подобряване на гъвкавостта на ставата.
- Възстановяване на сухожилията.Възпалението и увреждането на ставата могат да доведат до разхлабване или скъсване на сухожилията около ставата. Хирургът може да успее да възстанови тези сухожилия.
- Фиксиране на ставата.Хирургичното фиксиране на ставата може да бъде препоръчано за стабилизиране или пренареждане на ставата и за облекчаване на болката, когато смяната на ставата не е възможна.
- Пълна смяна на ставата.По време на операцията за смяна на ставата хирургът отстранява увредените части от нея и поставя протеза, изработена от метал и пластмаса.
Хирургичните интервенции крият риск от кървене, инфекция и болка. Ползите и рисковете трябва да бъдат обсъдени с лекуващия лекар.
Ретинобластом
Ретинобластомът е рак, който започва в ретината – чувствителната обвивка от вътрешната страна на окото. Той най-често засяга малки деца, но в редки случаи може да се появи и при възрастни.
Ретината е изградена от нервна тъкан, която възприема светлината, когато тя преминава през предната част на окото. Тя изпраща сигнали чрез зрителния нерв до мозъка, където тези сигнали се интерпретират като образи.
Ретинобластомът може да се появи на едното или на двете очи. Той се получава, когато нервните клетки в ретината развият генетични мутации. Тези мутации карат клетките да продължават да растат и да се размножават, когато здравите клетки умират. Тази натрупваща се маса от клетки образува тумор.
Клетките на ретинобластома могат да навлязат в окото и близките структури. Ретинобластомът може да се разпространи (метастазира) и в други части на тялото, включително в мозъка и гръбначния стълб.
При повечето случаи на ретинобластом не е ясно какво причинява генетичната мутация, която води до рак. Възможно е обаче децата да унаследят генетичната мутация от родителите си.
Ретинобластом, който се унаследява
Генните мутации, които увеличават риска от ретинобластом и други видове рак, могат да се предават от родители на деца.
Наследственият ретинобластом се предава от родители на деца по автозомно-доминантен модел, което означава, че е достатъчно само единият родител да има едно копие на мутиралия ген, за да предаде повишения риск от ретинобластом на децата. Ако единият от родителите е носител на мутиралия ген, всяко дете има 50% шанс да наследи този ген.
Въпреки че генетичната мутация увеличава риска от ретинобластом при детето, това не означава, че ракът е неизбежен.
Децата с унаследена форма на ретинобластом обикновено развиват заболяването в по-ранна възраст. Наследствената форма на ретинобластома има тенденция да се проявява и в двете очи, а не само в едното.
Тъй като ретинобластомът засяга предимно бебета и малки деца, симптомите не са често срещани. Признаците, които може да се забележат, включват:
- Бяло оцветяване в централния кръг на окото (зеницата), когато към окото се насочи светлина, например когато някой снима детето със светкавица
- Очи, които сякаш гледат в различни посоки
- Лошо зрение
- Зачервяване на очите
- Подуване на очите
Ако се забележат промени в учите на детето, които са източник на безпокойство, трябва да се запише час за преглед. Ретонобластомът е рядко срещано раково заболяване, затова лекарят може първо да провери за други по-често срещани заболявания на очите.
При наличие на фамилна анамнеза за ретинобластом е добре да се направи консултация с доктор, ако се планира бременност.
Тестовете и процедурите, използвани за диагностициране на ретинобластом, включват:
- Очен преглед.Офталмологът ще прегледа очите, за да определи какво причинява признаците и симптомите. За по-задълбочено изследване той може да препоръча използването на анестетици, за да може детето да стои неподвижно.
- Образни изследвания. Скенерите и другите образни изследвания могат да помогнат на лекаря да определи дали ретинобластомът се е разраснал и е засегнал други структури около окото. Те могат да включват ултразвук и ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), както и други.
Най-доброто лечение на ретинобластома зависи от размера и местоположението на тумора, от това дали ракът се е разпространил в области, различни от окото, от цялостното здравословно състояние на детето и от предпочитанията на родителите. Целта е да се излекува ракът. Когато е възможно, лекарите се опитват да изберат терапии, които няма да доведат до отстраняване на окото или загуба на зрението.
Химиотерапия
Химиотерапията е медикаментозно лечение, при което се използват химикали за унищожаване на раковите клетки. При деца с ретинобластом тя може да помогне за свиване на тумора, така че да може да се приложи друго лечение за третиране на останалите ракови клетки, например криотерапия или лазерна терапия. Това може да подобри шансовете на детето да не се наложи операция за отстраняване на окото.
Видовете химиотерапия, използвани за лечение на ретинобластом, включват:
- Химиотерапия, която преминава през цялото тяло.Лекарствата за химиотерапия, които се вливат през кръвоносен съд, се придвижват по цялото тяло, за да убият раковите клетки.
- Химиотерапия, която се инжектира в близост до тумора.Специализиран вид химиотерапия, известна като интраартериална химиотерапия, доставя лекарството директно в тумора чрез малка тръбичка (катетър) в артерия, която снабдява окото с кръв. Лекарят може да постави малък балон в артерията, за да задържи лекарството близо до тумора.
- Химиотерапия, прилагана в окото.Интравитреалната химиотерапия включва инжектиране на химиотерапевтични лекарства директно в окото.
Радиационна терапия
Лъчетерапията използва мощна енергия, като рентгенови лъчи и протони, за да унищожи раковите клетки. Видовете лъчева терапия, използвани при лечението на ретинобластом, включват:
- Локално облъчване.По време на локалното облъчване, наричано още брахитерапия, лечебното устройство се поставя временно в близост до тумора.
При локалното облъчване на ретинобластом се използва малък диск, съдържащ зърна от радиоактивен материал. Дискът се зашива и се оставя за няколко дни, докато бавно излъчва радиация към тумора.
Поставянето на радиацията в близост до тумора намалява вероятността лечението да засегне здрави тъкани извън окото. Този вид лъчетерапия обикновено се използва при тумори, които не реагират на химиотерапия.
- Външно лъчево облъчване.Външното лъчево облъчване доставя мощни лъчи към тумора от голяма машина извън тялото. Докато детето лежи на маса, машината се движи около него, доставяйки радиацията.
Външното лъчево облъчване може да предизвика странични ефекти, когато лъчите достигнат до деликатните зони около очите, като например мозъка. Поради тази причина то обикновено се назначава при деца с напреднал ретинобластом.
Лазерна терапия (транспупиларна термотерапия)
По време на лазерната терапия се използва топлинен лазер, който директно унищожава туморните клетки.
Криотерапия
При криотерапията се използва екстремен студ за унищожаване на раковите клетки. По време на процедурата в раковите клетки или в близост до тях се поставя много студено вещество, например течен азот. След като клетките замръзнат, студеното вещество се отстранява и клетките се размразяват. Този процес на замразяване и размразяване, повтарящ се няколко пъти при всеки сеанс на криотерапия, води до загиване на раковите клетки.
Операция за отстраняване на очите
Когато ракът е твърде голям, за да бъде лекуван с други методи, за лечението на ретинобластом може да се използва операция за отстраняване на окото. В тези случаи това може да помогне за предотвратяване на разпространението на рака в други части на тялото. Операцията за отстраняване на окото при ретинобластом включва:
- Операция за отстраняване на засегнатото око (енуклеация). По време на операцията за отстраняване на окото хирурзите прекъсват връзката между мускулите и тъканите около окото и отстраняват очната ябълка. Отстранява се и част от зрителния нерв, който се простира от задната част на окото в мозъка.
- Операцияза поставяне на очен имплант. Непосредствено след отстраняването на очната ябълка хирургът поставя на нейното място специална сфера, изработена от пластмаса или други материали. Мускулите, които контролират движението на окото, понякога се прикрепят към импланта.
След като детето оздравее, очните мускули ще се адаптират към имплантираната очна ябълка, така че тя може да се движи точно както естественото око. С имплантираната очна ябълка не може да се вижда.
- Поставяне на изкуствено око. Няколко седмици след операцията върху очния имплант може да бъде поставено специално изработено изкуствено око. Изкуственото око може да бъде изработено така, че да съответства на здравото око на детето.
Изкуственото око се поставя зад клепачите. Когато очните мускули движат очния имплант, ще изглежда, че детето движи изкуственото око.
Страничните ефекти от операцията включват инфекция и кървене. Премахването на окото ще се отрази на зрението на детето, въпреки че повечето деца се адаптират към загубата на окото с течение на времето. Възможно е да се наложи то да носи специални устойчиви на счупване очила и спортни очила през цялото време, за да предпази останалото око.
Ретрактилен тестис
Ретрактилен е тестис, който може да се движи напред-назад между скротума и слабините. Известен е още под наименованието „асансьорен тестис“.
Когато ретрактивният тестис се намира в слабините, по време на физическия преглед той може лесно да бъде насочен с ръка към правилната си позиция в скротума – кожната торбичка, висяща зад пениса. При освобождаване тестисът ще остане в правилната позиция поне временно.
При повечето момчета проблемът с изтеглящия се нагоре тестис изчезва някъде преди или по време на пубертета. Тестисът се премества на правилното си място в скротума и остава там за постоянно.
Понякога ретрактилният тестис остава в слабините и вече не е подвижен. Когато това се случи, състоянието се нарича възходящ тестис или придобит неспуснат тестис.
Свръхактивен мускул е причината тестисът да се превърне в ретрактилен. Кремастерът е тънък мускул, наподобяващ торбичка, в който се намира тестисът. Когато се съкращава, той издърпва тестиса нагоре към тялото. Кремастерният рефлекс може да бъде провокиран от триене на нерв на вътрешната страна на бедрото и от емоции, като страх и смях. Той се активира и от студена среда.
Ако е достатъчно силен, кремастерният рефлекс той може да доведе до ретракция на тестиса, като го издърпа от скротума нагоре към слабините.
Тестисите се образуват в корема по време на феталното развитие. През последните месеци от развитието си те постепенно се спускат в скротума. Ако това спускане не приключи при раждането, то обикновено става в рамките на следващите няколко месеца. Ако момчето има ретрактилен тестис, тестисът първоначално се е спуснал както трябва, но не остава на мястото си.
Признаците и симптомите на ретрактилния тестис включват:
- Тестисът може да бъде преместен с ръка от слабините в скротума и няма да се върне веднага в слабините
- Тестисът може да се появи спонтанно в скротума и да остане там за известно време
- Тестисът може спонтанно да изчезне отново за известно време
Ретрактилният тестис се различава от неспуснатия тестис (крипторхизъм). Неспусна тестис е този, който никога не е влизал в скротума.
Ако момчето има тестис, който не е разположен в скротума, лекарят ще определи местоположението му в слабините. След като го локализира, той ще се опита да го насочи внимателно към правилната му позиция в скротума.
По време на този преглед пациентът може да е в легнало, седнало или изправено положение. Ако става въпрос за малко дете, лекарят може да го накара да седне, като стъпалата на краката му се допират, а коленете са отворени настрани. Тези позиции улесняват намирането и наместването на тестиса.
Ако тестисът е ретрактивен, той ще се движи сравнително лесно и няма веднага да се придвижи отново нагоре. Ако тестисът в слабините веднага се отдръпне на първоначалното си място, най-вероятно става въпрос за неспуснат тестис.
Ретрактивният тестис не изисква операция или друго лечение. Той вероятно ще се спусне сам преди или по време на пубертета.
При наличие на това състояние личният лекар ще следи за евентуални промени в положението на тестиса по време на годишните прегледи, за да определи дали той ще остане в скротума, ще остане ретрактилен или ще се превърне във възходящ.
Ретроградна еякулация
Ретроградна еякулация се получава, когато спермата попадне в пикочния мехур, вместо да излезе през пениса по време на оргазъм. Въпреки че мъжът стига до сексуална кулминация, той може да еякулира много малко или никаква сперма. Понякога това се нарича сух оргазъм.
Ретроградната еякулация не вреди на здравето, но може да причини мъжко безплодие. Лечението обикновено се налага само за възстановяване на фертилитета.
Ретроградната еякулация не засяга способността за получаване на ерекция или оргазъм, но когато мъжът достигне кулминация, спермата отива в пикочния мехур, вместо да излезе от пениса. Признаците и симптомите на ретроградната еякулация включват:
- Оргазми, при които се отделя много малко или никаква сперма от пениса (сухи оргазми)
- Урина, която е мътна след оргазъм, защото съдържа сперма
- Невъзможност за постигане на бременност (мъжко безплодие)
За да диагностицира ретроградна еякулация, лекарят може:
- Да зададе въпроси за симптомите и за това откога се проявяват. Той може също така да разпита за всички здравословни проблеми, операции или ракови заболявания, които пациентът е имал, както и за лекарствата, които приема.
- Да направи физически преглед, който вероятно ще включва преглед на пениса, тестисите и ректума.
- Да препоръча да се изследваурината за наличие на сперма след получаване на оргазъм. Тази процедура обикновено се извършва в лекарски кабинет. На пациента се дават указания да изпразни пикочния си мехур, да стигне до оргазъм и след това да отдели проба от урина, която се изпраща за лабораторен анализ. Ако в урината се открие голямо количество сперма, това означава наличие на ретроградна еякулация.
- Ако мъжът има сухи оргазми, но лекарят не открие сперма в пикочния му мехур, възможно е той да има проблем с производството на сперма. Това може да бъде причинено от увреждане на простатата или жлезите, произвеждащи сперма, в резултат на операция или лъчелечение на рак в областта на таза.
Ако лекуващият лекар подозира, че сухият оргазъм е нещо различно от ретроградна еякулация, може да се наложи да се направят допълнителни изследвания или да се проведе консултация с друг специалист, за да се открие причината.
Ретроградната еякулация обикновено не се нуждае от лечение, освен ако не пречи на плодовитостта. В такива случаи лечението зависи от основната причина.
Лекарства
Лекарствата могат да помогнат при ретроградна еякулация, причинена от увреждане на нервите. Този вид увреждане може да бъде е резултат от диабет, множествена склероза, някои операции и други състояния и лечения.
Лекарствата обикновено няма да помогнат, ако ретроградната еякулация се дължи на операция, която е причинила трайни физически промени в анатомията на пациента. Примерите включват операция на шийката на пикочния мехур и трансуретрална резекция на простатата.
Ако лекуващият лекар смята, че лекарствата, които пациентът приема, могат да повлияят на способността му да еякулира нормално, той може да препоръча да се спре приемът им за определен период от време. Лекарствата, които могат да причинят ретроградна еякулация, включват някои медикаменти за депресия и алфа-блокери – препарати, които се използват за лечение на високо кръвно налягане и някои заболявания на простатата.
При ретроградна еякулация се предписват медикаменти, които се използват предимно за лечение на други състояния, включително:
- Имипрамин (Imipramine) – антидепресант
- Мидодрин (Midodrine) – медикамент, който свива кръвоносните съдове
- Хлорфенирамин (Chlorpheniramine) и бромфенирамин (brompheniramine) – антихистамини, които помагат за облекчаване на алергии
- Ефедрин (Ephedrine), псевдоефедрин (pseudoephedrine) и фенилефрин (phenylephrine) – лекарства, които помагат за облекчаване на симптомите на обикновена настинка
Тези продукти помагат да се задържи мускулът на шийката на пикочния мехур затворен по време на еякулация. Въпреки че често са ефективно средство за третиране на ретроградна еякулация, лекарствата могат да предизвикат странични ефекти или нежелани реакции с други медикаменти. Някои лекарства, използвани за лечение на ретроградна еякулация, могат да повишат кръвното налягане и сърдечната честота, което може да бъде опасно, ако пациентът страда от високо кръвно налягане или сърдечно заболяване.
Лечение на безплодие
При наличие на ретроградна еякулация вероятно ще се наложи лечение, за да може партньорката да забременее. За постигането на бременност е необходимо да се еякулира достатъчно сперма, за да се пренесат сперматозоидите във влагалището на партньорката и в нейната матка.
Ако лекарства не помогнат да се еякулира сперма, вероятно ще се наложат процедури за безплодие, известни като асистирани репродуктивни технологии, за да се стигне до бременност. В някои случаи сперматозоидите могат да бъдат извлечени от пикочния мехур, обработени в лаборатория и използвани за осеменяване на партньорката (вътрематочна инсеминация).
Понякога са необходими по-съвременни асистирани репродуктивни техники. Много мъже с ретроградна еякулация успяват да пастигнат бременност, след като са потърсили лечение.
Розацея
Розацеята е често срещано кожно заболяване, което причинява зачервяване и видими кръвоносни съдове по лицето. Възможно е също така да се появят малки, пълни с гной подутини. Тези признаци и симптоми могат да се проявят в продължение на седмици до месеци и след това да изчезнат за известно време. Розацеята може да бъде сбъркана с акне, други кожни проблеми или с естествена руменина.
Причината за това заболяване не е известна, но то може да се дължи на свръхактивна имунна система, наследственост, фактори на околната среда или комбинация от тях. Розацеята не се причинява от лоша хигиена и не е заразна. Възпаленията могат да бъдат предизвикани от:
- Горещи напитки и пикантни храни
- Червено вино и други алкохолни напитки
- Екстремни температури
- Слънце или вятър
- Емоции
- Физически упражнения
- Лекарства, които разширяват кръвоносните съдове, включително някои медикаменти за кръвно налягане
- Някои козметични продукти, продукти за грижа за кожата или косата
Розацеята може да засегне всеки. Но най-често се среща при бели жени на средна възраст. Тя не може да бъде излекувана, но терапията може да контролира и намали признаците и симптомите.
Признаците и симптомите на розацея включват:
- Зачервяване на лицето.Розацеята може да причини постоянно зачервяване или изчервяване в централната част на лицето. Този признак на състоянието може да е трудно забележим при кафява и черна кожа.
- Видими вени.Малките кръвоносни съдове на носа и бузите се разкъсват и стават видими (паякообразни вени).
- Подути бучки.При много хора с розацея се появяват и пъпки по лицето, които наподобяват акне. Тези подутини понякога съдържат гной.
- Усещане за парене.Кожата на засегнатата област може да се усеща гореща и нежна.
- Проблеми с очите. При много хора с розацея се наблюдават и сухи, раздразнени, подути очи и клепачи. Това е известно като очна розацея. При някои хора очните симптоми предхождат кожните симптоми.
- Уголемен нос.С течение на времето розацеята може да удебели кожата на носа, при което той добива крушовидна форма (ринофима). Това се случва по-често при мъжете, отколкото при жените.
При постоянни симптоми на лицето или очите трябва да се направи консултация с дерматолог за поставяне на диагноза и подходящо лечение.
За диагностициране на розацея не се използва специфичен тест. Вместо това лекарят разчита на историята на симптомите и на прегледа на кожата. Възможно е да бъдат направени изследвания, за да се изключат други заболявания, като псориазис или лупус. Проучванията показват, че при цветнокожите хора розацеята може да бъде пропусната или погрешно диагностицирана като алергична реакция или себореен дерматит.
Ако симптомите засягат очите, може да бъде препоръчана консултация с очен специалист (офталмолог).
Лечението на розацеята се фокусира върху овладяването на признаците и симптомите. Най-често това изисква комбинация от добри грижи за кожата и прием на лекарства, отпускани с рецепта.
Продължителността на лечението зависи от вида и тежестта на признаците и симптомите. Често се наблюдават рецидиви.
Лекарства
През последните години бяха разработени нови лекарства за розацея. Видът на медикаментите, които лекарят предписва, зависи от това кои признаци и симптоми изпитва пациентът. Възможно е да се наложи да се изпробват различни варианти или комбинация от препарати, за да се намери лечение, което да подейства при контретния случай.
Лекарствата за розацея, отпускани с рецепта, включват:
- Локални препарати,които намаляват зачервяването. При лека до умерена розацея лекуващият лекар може да предпише крем или гел, който да се нанася върху засегнатата кожа. Бримонидин (Mirvaso) и оксиметазолин (Rhofade) намаляват зачервяването чрез свиване на кръвоносните съдове. Резултати може да се забележат в рамките на 12 часа след употребата им. Ефектът върху кръвоносните съдове е временен, така че лекарството трябва да се прилага редовно, за да се запази подобрението.
Други продукти за локално приложение помагат за контролиране на пъпките при лека розацея. Тези лекарства включват азелаинова киселина (Azelex, Finacea), метронидазол (Metrogel, Noritate, други) и ивермектин (Soolantra). При азелаиновата киселина и метронидазола забележими подобрения обикновено не се появяват в продължение на две до шест седмици. При ивермектина подобрението на кожата може да отнеме дори повече време, но той води до по-дълга ремисия, отколкото метронидазолът.
- Перорални антибиотици.Лекуващият лекар може да предпише перорален антибиотик, като например доксициклин (Oracea, други), при умерена до тежка розацея с подутини и пъпки.
- Перорално лекарство за лечение на акне.Ако пациентът има тежка форма на розацея, която не реагира на други терапии, лекарят може да предложи лечение с изотретиноин (Amnesteem, Claravis, други). Това е мощно перорално лекарство за акне, което помага и за изчистване на акнеподобните лезии при розацея. То не трябва да се използва по време на бременност, тъй като може да причини сериозни вродени дефекти.
Лазерна терапия
Лазерната терапия може да направи разширените кръвоносни съдове по-малко видими. Тъй като лазерът е насочен към видимите вени, той е най-ефективен при кожа, която не е с тен, кафява или черна.
Трябва да се направи консултация с лекуващия лекар относно рисковете и ползите от лазерната терапия. Страничните ефекти от лазерната терапия при розацея включват подуване и синини, които могат да продължат няколко дни. По време на възстановителния период ще са необходими поставяне на лед и нежни грижи за кожата. При кафява или черна кожа лазерната терапия може да причини продължително или постоянно обезцветяване на третираната кожа.
Пълният ефект от лечението може да не се забележи в продължение на седмици. Възможно е да се наложи периодично повтаряне на процедурите, за да се поддържа подобреният вид на кожата.
Лазерното лечение на розацея обикновено се счита за козметична процедура.
Розеола
Розеолата е често срещана инфекция, която обикновено засяга деца до 2-годишна възраст. Тя се причинява от вирус, който се разпространява от човек на човек – обикновено човешки херпесен вирус 6 или понякога човешки херпесен вирус 7. Предава се чрез контакт със слюнката на заразен човек, например при споделяне на чаша, или по въздушно-капков път – например когато човек с розеола кашля или киха. Развитието на симптомите може да отнеме около 9 до 10 дни след излагане на вируса.
Инфекцията може да предизвика висока температура, последвана от обрив, който не сърби и не боли. Около една четвърт от хората с тази инфекция получават обрив.
Розеолата е известна още като шеста болест. Обикновено не протича сериозно и отминава сама за около седмица. Болният вече не е заразен, след като са минали 24 часа без температура.
За разлика от варицелата и други детски вирусни заболявания, които се разпространяват бързо, розеолата рядко води до появата на огнище в общността.
Рискът от това заболяване е най-висок при по-големите бебета. Най-често се среща при деца на възраст между 6 и 15 месеца. По-големите бебета са изложени на най-голям риск от заразяване с розеола, тъй като все още не са имали време да изработят собствени антитела срещу много вируси. Новородените са защитени от антителата, получени от майките им по време на бременността, но този имунитет намалява с времето.
Обикновено розеолата протича леко, но може да предизвика усложнения.
Гърчове при деца
Понякога дете с розеола получава гърч, предизвикан от внезапна температура (фебрилен гърч). Ако това се случи, детето може за кратко да загуби съзнание, да падне и да има потрепвания на ръцете и краката в продължение на няколко секунди до минути.
Ако детето получи припадък, трябва да се потърси спешна помощ. Въпреки че са плашещи, фебрилните пристъпи при иначе здрави деца обикновено са краткотрайни и рядко са вредни.
Рискове при хора със слаба имунна система
Розеолата предизвиква по-големи притеснения за хора със слаба имунна система. Имунната система може да е отслабена, ако например наскоро е правена трансплантация на костен мозък. Хората със слаба имунна система имат по-малка устойчивост към вирусите. Те са склонни да развият по-тежка розеола или усложнения като пневмония или енцефалит. Енцефалитът е потенциално животозастрашаващо възпаление на мозъка.
Розеолата най-често се появява през пролетта и есента. Лечението включва медикаменти за понижаване на температурата.
Ако детето е било изложено на контакт с болен от розеола и се е заразило с вируса, появата на признаците и симптомите на инфекцията вероятно ще отнеме от 1 до 2 седмици. Възможно е те изобщо да не се появят. Човек може да се зарази с розеола, но да не прояви никакви признаци.
Симптомите на розеола могат да включват:
– Температура. Розеолата често започва с висока температура – в повечето случаи по-висока от 39,4 °C. Тя се появява внезапно и продължава от 3 до 5 дни. Някои деца могат да имат и болки в гърлото, хрема или кашлица заедно с температурата или преди нея. Може да се появят и подути лимфни възли в областта на шията.
– Обрив. След като температурата отмине, често се появява обрив. Обривът от розеола представлява множество малки точки, обикновено плоски, като може да има сливане на обривни огнища. Той често започва по гърдите, гърба и корема, а след това се разпространява по шията и ръцете. Може да достигне до краката и лицето. Не е вероятно да е сърбящ или болезнен. Той може да продължи часове или дни. Може да се появи и без да е имало температура преди това.
Други признаци и симптоми на розеола могат да включват:
- Раздразнителност
- Лека диария
- Намален апетит
- Подути клепачи
Незабавно трябва да се потърси медицинска помощ, ако детето получи конвулсии (фебрилен гърч). Това може да се случи при висока температура или бързо покачване на температурата.
Лекарска помощ е наложителна, ако детето има температура над 39,4 °C; обривът не се подобрява след 3 дни; температурата се връщал
Консултация трябва да се направи и ако някой в домакинството, който е в отлабена имунна система, влезе в контакт с човек с розеола. Той може да се нуждае от наблюдение за евентуална инфекция, която може да е по-тежка, отколкото при човек със силна имунна система.
Розеолата може да се диагностицира въз основа на симптомите. Първоначалните симптоми са подобни на много други детски заболявания, като морбили напримен. Обривът от розеола често започва по гърдите или гърба. Обривът при морбили започва по главата.
Понякога се прави кръвен тест за потвърждаване на диагнозата.
Няма лечение за розеола. Повечето деца се възстановяват в рамките на една седмица от началото на температурата. Лекарят може да посъветва да се дават лекарства за температура и болка, които се отпускат без рецепта и са безопазсна алтернатива на аспирина. Те трябва да са подходящи за бебета или деца. Примери за това са ацетаминофен и ибупрофен.
Трябва да се внимава, когато се дава аспирин на деца или тийнейджъри. Въпреки че аспиринът е одобрен за употреба при деца над 3-годишна възраст, децата и тийнейджърите, които се възстановяват от варицела или грипоподобни симптоми, никога не трябва да приемат аспирин. Причината е, че при такива деца аспиринът е свързан със синдрома на Рей – рядко, но потенциално животозастрашаващо състояние.
Няма специфично лечение за розеола. Някои лекари могат да предпишат антивирусното лекарство ганцикловир за хора, които имат отслабена имунна система.
Ротавирус
Ротавирусът е силно заразен вирус, който причинява диария. Преди разработването на ваксина повечето деца са се заразявали с него поне веднъж до 5-годишна възраст.
Въпреки че ротавирусните инфекции са неприятни, обикновено инфекцията с тях може да бъде лекувана в домашни условия с допълнителен прием на течности, за да се предотврати обезводняването. Понякога тежката дехидратация изисква прием на течности през вена (интравенозно) в болница.
Добрата хигиена, като например редовното миене на ръцете, е важна. Ваксинацията обаче е най-добрият начин за предпазване от ротавирусна инфекция.
Ротавирусът присъства в изпражненията на заразен човек два дни преди появата на симптомите и до 10 дни след като симптомите отслабнат. През това време вирусът се разпространява лесно чрез контакт от ръка към уста, дори ако заразеното лице няма симптоми.
Ако болен от ротавирус не мие ръцете си, след като използва тоалетната, или ако родител на болно от ротавирус дете не мие ръцете си, след като смени памперса на детето си или му помогне да използва тоалетната, вирусът може да се разпространи върху всичко, което той докосне, включително храна, играчки и прибори. Ако друг човек докосне неизмитите ръце или заразен предмет и след това пипне устата си, може да последва инфекция. Вирусът може да остане заразен в продължение на седмици или месеци върху повърхности, които не са били дезинфекцирани.
Възможно е човек да се зарази с ротавирус повече от веднъж, дори и да е бил ваксиниран. Повторните инфекции обаче обикновено протичат по-слабо.
Ротавирусните инфекции са често срещани при деца на възраст от 3 до 35 месеца – особено при тези, които ходят на ясла или детска градина. Възрастните, които се грижат за малки деца, също са с повишен риск от тях.
Възможно е да настъпят усложнения вследствие на инфекцията. Тежката диария може да доведе до обезводняване, особено при малките деца. Ако не се вземат мерки, дехидратацията може да се превърне в животозастрашаващо състояние, независимо от причината за нея.
Ротавирусната инфекция обикновено започва в рамките на два дни след излагането на вируса. Ранните симптоми са повишена температура и повръщане, последвани от три до седем дни водниста диария. Инфекцията може да причини и болки в корема.
При здрави възрастни тя може да предизвика само леки признаци и симптоми или да не предизвика никакви.
Трябва да се потърси лекар, ако детето:
- Има диария в продължение на повече от 24 часа
- Повръща често
- Има черни или катранени изпражнения или изпражнения, съдържащи кръв или гной
- Температурата му е 38,9 °C или по-висока
- Изглежда уморено, раздразнително или с болки
- Има признаци или симптоми на обезводняване, включително сухота в устата, плач без сълзи, малко или никакво уриниране, необичайна сънливост или липса на реакция
Възрастни трябва да потърсят лекар, ако:
- Не могат да задържат течности в продължение на 24 часа
- Имат диария в продължение на повече от два дни
- Имат кръв в повръщаното или изпражненията
- Имат температура, по-висока от 39,4 °C
- Имат признаци или симптоми на обезводняване, включително прекомерна жажда, сухота в устата, малко или никакво уриниране, силна слабост, замаяност при изправяне или замаяност
Много заболявания причиняват диария. Въпреки че ротавирусът често се диагностицира въз основа на симптомите и физическия преглед, за потвърждаване на диагнозата може да се използва анализ на проба от изпражненията.
Няма специфично лечение за ротавирусна инфекция. Антибиотиците и антивирусните препарати няма да помогнат при нея. Обикновено тя отшумява в рамките на три до седем дни.
Най-голямата грижа е предотвратяването на дехидратацията. За да се предотврати дехидратацията, докато вирусът протича, трябва да се пият много течности. Ако детето има тежка диария, лекуващият лекаря може да предложи орален рехидратиращ препарат като Pedialyte или Enfalyte – особено ако диарията продължава повече от няколко дни.
При децата рехидратиращата течност може да замени загубените минерали по-ефективно, отколкото водата или други течности. При тежката дехидратация може да се наложи интравенозен приема на течности в болницата.
Лекарствата против диария не се препоръчват при ротавирусна инфекция.
Рубеола
Рубеолата е заразна вирусна инфекция, известна най-вече с характерния си червен обрив. Нарича се още немска морбили или тридневна морбили. Може да предизвика леки или никакви симптоми при повечето хора. Тя обаче може да причини сериозни проблеми на неродените бебета, чиито майки се заразяват по време на бременността.
Рубеолата не е същата като морбили, но двете заболявания имат общи признаци и симптоми, като например червения обрив. Рубеолата се причинява от различен вирус от този на морбили и не е толкова заразна или тежка, колкото морбилите.
Безопасният и ефективен начин за препазване от инфекцията е ваксинация. Тя осигурява доживотна защита. Обикновено се поставя комбинирана ваксина срещу морбили, паротит и рубеола (MMR). Тя може да включва и варицела – MMRV ваксина. Лекарите препоръчват MMR ваксината да бъде поставена между 12 и 15-месечна възраст и отново между 4 и 6 години – преди постъпване в училище.
MMR ваксината предотвратява рубеолата и предпазва от нея за цял живот. Поставянето на ваксината може да предотврати появата на рубеола по време на бъдещи бременности.
Бебетата, родени от жени, които са получили ваксината или които вече са имунизирани, обикновено са защитени от рубеола в продължение на 6 до 8 месеца след раждането. Ако детето се нуждае от защита от рубеола преди 12-месечна възраст – например за определени пътувания в чужбина – ваксината може да се постави още на 6-месечна възраст. Въпреки това отново трябва да му бъде поставена ваксина на съответната препоръчителна възраст по-късно.
Комбинираната ваксина е толкова безопасна и ефективна, колкото и ваксините, поставени поотделно, твърдят специалистите.
Широко разпространени са опасенията за възможна връзка между ваксината MMR и аутизма. Въпреки това, обширни доклади на Американската академия по педиатрия, Националната академия по медицина и Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) заключават, че няма научно доказана такава връзка.
Тези организации отбелязват, че аутизмът често се установява при малки деца на възраст между 18 и 30 месеца, което е приблизително времето, когато на децата се поставя първата ваксина MMR, но това съвпадение във времето не трябва да се приема за причинно-следствена връзка
В много страни заразяването с рубеола е рядко или дори не съществува. Въпреки това, тъй като ваксината не се използва навсякъде, вирусът все още причинява сериозни проблеми на бебетата, чиито майки са заразени по време на бременността.
Макар и да е лека инфекция, рубеолата може да причини усложнения. При някои жени, изкаали вируса, се наблюдава артрит на пръстите на ръцете, китките и коленете, който обикновено продължава около един месец. В редки случаи вирусът може да причини ушна инфекция или възпаление на мозъка.
Ако обаче бременна жена се разболее от рубеола, ефектът върху нероденото ѝ дете може да бъде тежък, а в някои случаи и фатален. До 90% от бебетата, родени от майки, които са боледували от рубеола през първите 12 седмици от бременността, развиват вроден рубеолен синдром. Този синдром може да причини един или повече проблеми, включително:
- Забавяне на растежа
- Катаракта
- Глухота
- Проблеми с развитието на сърцето (вродени сърдечни дефекти)
- Проблеми с развитието на други органи
- Проблеми с умственото развитие и ученето
Най-големият риск за плода е през първия триместър, но излагането на вируа на по-късен етап от бременността също е опасно.
Признаците и симптомите на рубеола често са трудни за забелязване, особено при децата. По принцип те се появяват между две и три седмици след излагането на вируса. Обикновено продължават около 1 до 5 дни и могат да включват:
- Температура от 38,9 °С или по-ниска
- Главоболие
- Запушен или течащ нос
- Зачервени, сърбящи очи
- Увеличени, чувствителни лимфни възли в основата на черепа, отзад на врата и зад ушите
- Фин, розов обрив, който започва от лицето и бързо се разпространява по торса, а след това по ръцете и краката, преди да изчезне в същата последователност
- Болки в ставите, особено при млади жени
При съмнение за излагане на рубеола или при проява на признаци и симптоми на инфекцията трябва да се потърси лекар. Жени, които планират бременност е добре да прегледат ваксинационния си картон, за да са сигурни, че имат MMR ваксина. Ако бременна жена развиете рубеола, особено през първия триместър, вирусът може да причини смърт или сериозни вродени дефекти на развиващия се плод. Рубеолата по време на бременност е най-честата причина за вродена глухота.
Обривът при рубеола може да прилича на много други вирусни обриви. Ето защо лекарите обикновено потвърждават рубеолата с помощта на лабораторни тестове. Може да бъде направена вирусна култура или кръвен тест, който може да установи наличието на различни видове антитела срещу рубеола в кръвта. Тези антитела показват скорошна или минала инфекция или изграден имунитет срещу вируса.
Никакво лечение не съкращава протичането на инфекцията с рубеола, а симптомите обикновено не се нуждаят от третиране, защото често са леки. Лекарите обикновено препоръчват изолация от други хора – особено от бременни жени – по време на инфекциозния период. Препоръчва се карантината да започне веднага при съмнение за рубеола и да продължи поне седем дни след изчезването на обрива.
Грижата за бебе, родено с вроден рубеолен синдром, варира в зависимост от степента на проблемите му. Децата, които имат множество усложнения, може да се нуждаят от ранно лечение от екип от специалисти.