САМОЛЕЧЕНИЕТО, КОГАТО СТАВА
ВЪПРОС ЗА ОЧИТЕ, МОЖЕ ДА Е МНОГО ОПАСНО

д-р Вероника Бачева пред Genica News

Снимка: Личен архив

Д-р Вероника Бачева е специалист офталмолог в София. Има интереси в областта на лечението и диагностиката на глаукома, макулна дегенерация и други.

Образование

Завършва Медицински университет София през 2016 г. От 2017 г до 2021г специализира Офталмология в МБАЛ „Света София“.Към момента е специалист в МБАЛ „Света София“

Д-Р БАЧЕВА, КАТО ЧЕ ЛИ СМЕ СВИКНАЛИ ДА НАРИЧАМЕ ВСЯКО ВЪЗПАЛЕНИЕ НА ОКОТО КОНЮНКТИВИТ. КОЛКО ВИДОВЕ КОНЮНКТИВИТ ИМА? Конюнктивит може да бъде причинен от вирус, бактерия или алергия, като само алергичният не е заразен. Бактериалните конюнктивити са често срещани в лекарската практика. Най-често те се дължат на патологичното действие на причинителите S. aureus, Str. viridans, Str. Haemolyticus. Тези възпалителни заболявания на конюнктивитите започват най-напред на едното и след това обхващат и другото око. Болните имат чувство за чуждо тяло в очите, парене и дразнене. Клепачите са умерено оточни и зачервени. Конюнктивитът се проявява със силно изразена секреция и при ставане от сън клепачите са залепнали. При началните форми на заболяването секрецията е обилна. При по-нататъшното развитие обаче тя става все по-сериозна гнойна или фибринозна, в резултат на което се променя и цвета й. Първоначално е слузна, белезникава на цвят, но постепенно с превръщането й в гнойна става жълтеникава и по-вискозна. Макар и рядко, в някои случаи на бактериални конюнктивити могат да се наблюдават фоликули и кръвоизливи. Най-важният клиничен белег е силно изразената конюнктивална инекция. Като цяло остро протичащите бактериални конюнктивити имат самоограничаващ се ход на разпространение и не водят до тежки усложнения. Вирусните конювктивити представляват 15% от всички конюнктивити. Най-често те се причиняват от аденовирусите. Вирусните инфекции по- някога протичат тежко, имат склонност да хронифицират и рецидивират. Често те имат ендемичен ход на разпространение и се срещат в училища, болници и други. Заразяването става по механичен път най-често при контакт на окото със замърсени ръце, инструменти, понякога и в плувните басейни. Обикновено вирусните конюнктивити, причинени от аденовируси, се отличават по наличието на множество фоликули по клепачната повърхност. Оплакванията се изразяват в силно зачервяване на окото, конюнктивален оток, светлобоязън, обилна серозна секреция, чувство за чуждо тяло в окото. Понякога болните имат и субконюнктивален кръвоизлив. Обикновено и двете очи се засягат едновременно. В редица случаи вирусният конюнктивит се придружава и от респираторно заболяване.

Снимка: Личен архив

Едни от най-честите форми на конюнктивити са алергичните. Те обикновено се асоциират с фамилна обремененост и с повишена чувствителност към редица вещества като полени, лекарства, ухапвания, храни и други. Причината за честото засягане на конюнктивата от подобни реагенти е нейното богато кръвоснабдяване и наличието на множество имунни клетки, които при среща с описаните алергени водят до появата на инфекция. Най-често алергичната проява на конюнктивита е характерна съчетание от сърбеж, наличие на фоликули и папили. Уточняването на вида на алергена (веществото, предизвикало алергичната реакция), става с помощта на специални алергични проби. Остър алергичен конюнктивит обикновено се появява през пролетта и есента, когато цъфтят растенията. Протича с обилно сълзотечение, сърбеж, зачервяване, светлобоязън, оток на конюнктивата. Едновременно с конюнктивита често възниква и ринит с кихане и кашляне. Вариант на клинично протичане е алергичният контактен конюнктивит или лекарствен конюнктивит. Той се причинява от различни лекарствени средства, които се използват от пациента в продължение на години и към които постепенно организмът изработва свръхчувствителност.

КОЙ Е НАЙ-ТРУДНИЯТ ЗА ЛЕЧЕНИЕ?

Не може да се определи кой е най-труден за лечение, всеки организъм понася различно както третирането, така и хода на самата инфекция. За това е най- добре веднага след като сме забелязали симптомите да се обърнем към офталмолог, който да прецени подходящото лечение и според етапа на заболяването и индивидуалното състояние на пациента. Само- лечението, когато става въпрос за очите, може да е много опасно.

КАКВИ МЕРКИ ТРЯБВА ДА СЕ ВЗЕМАТ, ЗА ДА
СЕ ПРЕДОТВРАТИ РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КОНЮНКТИВИТА?
Задължително е да се спазва отлична лична хигиена собствена кърпа за лице и честа смяна на калъфката на възглавницата. Ако вашето дете има конюнктивит, трябва да се почистват играчките след игра и да се ограничи за кратко събирането с други деца, защото заразяването при тях става мно- го лесно поради неумението им да спазват дистанция и да се пазят.

КОЛКО ОПАСНО Е ВЪЗПАЛЕНИЕ, ПРИЧИНЕНО ОТ ХЕРПЕС СИМПЛЕКС ИЛИ ЗОСТЕР ВИРУС?
Херпес симплекс вирус е широко разпространен сред населението. Освен че причинява херпес на устните, този вирус може да предизвика появата на рани по очите. Когато засяга очите, състоянието е известно като очен херпес или херпес вирусна болест на очите. Херпесът на очите може да бъде причина за безпокойство, тъй като е възможно да предизвика неприятни симптоми. В редки случаи очният херпес може да засегне по-дълбоките слоеве на очите и да наруши зрението.

Вирусът често стои в латентно състояние в нервните клетки и може да се придвижи по нервите до окото при неговото активиране. Много хора се заразяват с вируса в някакъв момент от живота си, но не всеки човек развива симптоми в резултат на това. Съ- ществуват два основни типа херпес симплекс вирус (HSV) – тип 1 и тип 2.

Херпес симплекс вирус тип 1 (HSV-1) обикновено засяга лицето и е отговорен за симптоми, включващи херпес, който се проявява като съвкупност от болезнени мехури. Херпес симплекс вирус тип 2 (HSV-2) е полово предавана форма на вируса. Въпреки че този тип причинява симптоми главно на гениталиите, той може да засегне и очите. При развиване на херпес вирусна болест на очите, пациентът може да изпита различни симптоми, които понякога могат да възникнат и в двете очи, но обикновено засягат едното око, повече от другото. Някои от симптомите на очния херпес зависят от засегнатата част на окото. Примери за тези симптоми включват усещане за прашинки в окото, главоболие, сълзене.

Ако херпесният вирус засегне роговицата, вътрешността на окото или ретината, е възможно да бъде установено влошаване на зрението. Обикновено очният херпес не би следвало да причинява силна болка, въпреки че окото не дава този вид. Повтарящите се херпесни очни инфекции могат да доведат до по-голямо увреждане на очите, поради което е необходимо предотвратяването на повторната поява на заболяването. За това е много важно редовното посещение на очен специалист за качествена оценка и насоки за евентуално лечение.

ДРУГ ЧЕСТО СРЕЩАН ПРОБЛЕМ Е СУХОТО ОКО. КАКВИ СА ПРИЧИНИТЕ И РИСКОВИТЕ ФАКТОРИ ЗА ТОВА СЪСТОЯНИЕ?
“Сухото око” е често срещан очен проблем, причинен от липса или недостиг на слъзна секреция. Сълзите защитават очите като ги овлажняват. При недостатъчно отделяне на сълзи, които да поддържат комфорта на окото, се наблюдава бодеж, парене, сухота, чувство за чуждо тяло и зачервяване на очите. Най-често дискомфортът е основният проблем при сухото око, водещ пациента при офталмолог. Ако не се предприеме лечение, съществува повишен риск от ерозии и инфекции.

КАК СЕ ДИАГНОСТИЦИРА СУХОТО ОКО И КАКВИ СА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА ЛЕЧЕНИЕ?
Често обикновен очен преглед може да постави диагноза „сухо око“. Необходими са тестове, измерващи нивото на слъзната секреция. Един широко използван метод е теста на Ширмер, включващ поставянето на лентичка от филтърна хартия под долния клепач за измерване на нивото на слъзната секреция. Заменянето на недостатъчните естествените сълзи с изкуствени е най-често практикуваното лечение. Изкуствените сълзи се продават и без рецепта и се използват като капки или гел. Могат да се използват толкова често колкото е необходимо, в зависимост от тежестта на оплакванията: от 3-4 пъти на ден до няколко пъти на час. Всеки фактор, който допринася за сухотата, като твърде топло помещение, ползване на сешоар за коса, климатик, ветровити дни или дразнители във въздуха създава дискомфорт за пациентите със сухи очи. Тютюнопушенето е също е един от основните дразнители. Човек страдащ от сухота в очите може да има нужда само от “изкуствени сълзи“, но тъй като този синдром може да доведе до сериозни усложнения в окото, прегледът от специалист офталмолог е необходим.

МНОГО ХОРА САМИ СИ КУПУВАТ И ПОСТАВЯТ ИЗКУСТВЕНИ СЪЛЗИ. ТОВА ДОБЪР ПОДХОД ЛИ Е? ВСИЧКИТЕ ЛИ ИЗКУСТВЕНИ СЪЛЗИ НА ПАЗАРА ДЕЙСТВАТ ЕДНАКВО?
Отново ще апелирам всички пациенти с такива оплаквания да посещават офталмолог, а не сами да предприемат лечение. Не всички изкуствени сълзи са еднакви на пазара и за това посещавайки прегледа от офталмолог ще бъде избрано точното лечение за съответния проблем.

МОГАТ ЛИ СУХИТЕ ОЧИ ДА ПРИЧИНЯТ ГЛАВОБОЛИЕ?
Могат, да, много пациенти са се оплаквали дори от събуждане през нощта от такава болка, която именно е свързана със сухотата в очите.

В ДНЕШНО ВРЕМЕ МАСОВО СЕ ПРЕКАРВАТ ДЪЛГИ ЧАСОВЕ ПРЕД ЕКРАНА. КАКВО Е ПРАВИЛОТО ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА ДОБРО ЗДРАВЕ НА ОЧИТЕ – КОЛКО ВРЕМЕ ДА СЕ СТОИ ПРЕД ТАБЛЕТА ИЛИ КОМПЮТЪРА И КОЛКО ДА СЕ ПОЧИВА?

Работата на много хора е свързана с прекарване на цял работен ден пред екрана. Важно е да се спазват някои правила, за да избегнем увреждане на зрението ни. Такива са честите почивки, стойката и цялостната позиция на тялото. Важно е да не забравяме да мигаме и да сменяме обекта, който на- блюдаваме периодично – например да гледаме през прозореца. Иначе специалистите препоръчват да не се седи пред екрани повече от 4 часа дневно, за да избегнем увреждане на зрението ни в дългосрочен план.

КАКВИ СА ВАШИТЕ СЪВЕТИ ЗА ЗДРАВИ ОЧИ? КОЛКО ЧЕСТО ТРЯБВА ДА ПОСЕЩАВАМЕ ОФТАЛМОЛОГ ПРОФИЛАКТИЧНО?
Съветите, които бих дала са най-общо да пазим очите си да им даваме почивка, да не ги претоварваме, да се храним добре и да пием достатъчно течности. Когато имаме някакъв дискомфорт, да му обърнем внимание, като посетим специалист. Иначе посещение при офталмолог се препоръчва всяка го- дина като част от редовните профилактични прегле- ди, които всички трябва да правим.

Comments are closed.