Поставянето на импланта е една от  възможностите за лечение на пролапс на  тазовите органи или стресова уринарна  инконтиненция. Съществуват обаче някои  опасения относно неговата безопасност

Вагиналната мрежа може да помогне за укрепване на отслабена част  от влагалището, да поддържа спаднали органи или да предотврати  изтичане на урина.

В тази статия са разгледани видовете вагинални мрежи, потенциалните  ползи и рискове, споровете около лечението и алтернативните  възможности.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА?

Трансвагиналната мрежа е имплант от естествена или синтетична  материя, който здравните специалисти използват за укрепване на  отслабена област на влагалището. Поставянето на трансвагинална  мрежа е хирургична процедура.

Трансвагинален мрежест имплант може да бъде поставен при  наличие на пролапс на тазовите органи (POP) или стресова уринарна  инконтиненция (SUI).

Пролапс на тазовите органи възниква когато мускулите и връзките,  обграждащи тазовите органи, отслабнат и изпаднат от мястото си.  Стресова уринарна инконтиненция е състояние, при което урината  изтича по време на физически движения, като например при кашляне,  кихане или смях.

С КАКВА ЦЕЛ СЕ ПОСТАВЯ

Трансвагиналната мрежа може да подпомогне поддържането на  вагиналната стена при хора с пролапс на тазовите органи.

При хора със стресова уринарна инконтиненция може да се постави  мрежест слинг. Хирургът поставя мрежест слинг през влагалището, за  да поддържа уретрата.

Слингът облекчава натиска върху пикочния мехур, което може да  помогне за предотвратяване на изтичането на урина.

ВИДОВЕ

Съществуват различни видове вагинални мрежи, в това число: –Абсорбираща се: Абсорбиращата се мрежа се разгражда и отслабва  с течение на времето, позволявайки на нова тъкан да израсне и да  осигури подкрепа вместо нея. –Неабсорбираща се: Неабсорбиращата се мрежа е постоянен имплант  в тялото, който осигурява дългосрочна опора. –Синтетична: Синтетичната мрежа може да се предлага в плетени или  неплетени форми. Синтетичната мрежа може да бъде неабсорбираща  се или абсорбираща се, или комбинация от двете. –Мрежа от животински произход: Мрежата от животински произход  е абсорбираща се и може да се състои от животински черва или кожа,  например от прасе или крава. Животинската тъкан се подлага на  дезинфекция и обработка, за да бъде безопасна в тялото.

ПРЕДИМСТВА И РИСКОВЕ

Трансвагиналната мрежа може да помогне за укрепване на отслабената  част на влагалището, да осигури опора и да помогне за връщането на  засегнатите органи в нормалното им положение. Съществуват обаче  рискове, за които трябва да се знае.

Потенциалните рискове от вагиналната мрежа включват: -постоянно вагинално кървене -нередовно вагинално течение -повтарящи се инфекции на пикочните пътища

Други възможни усложнения може да включват: -болка или подуване в областта на таза -дискомфорт по време на секс -инфекция на пикочния мехур или червата -инконтиненция -пробождаща болка или усещане за бодеж във влагалището, което може  да се влоши при упражнения -болка в корема, седалището или краката.

ПРОТИВОРЕЧИВИ МНЕНИЯ

Съществуват известни спорове относно трансвагиналната мрежа и дали  тя е безопасен метод за лечение на POP или SUI.

През 2019 г. Администрацията по храните и лекарствата (FDA) забрани  по-нататъшното производство, продажба и разпространение на  хирургически вагинални мрежи за лечение на POP.

FDA заяви, че Boston Scientific и Coloplas – двама производители  на вагинални мрежи, не са показали достатъчно безопасност или  ефективност на своите продукти.

FDA смята, че това действие е необходимо след зачестилите съобщения  за негативни странични ефекти от използването на трансвагинална  мрежа за лечение на POP.

Американското дружество по урогинекология (AUGS) заявява, че  подкрепя използването на трансвагинални мрежи в някои ситуации,  когато това е най-подходящият вариант за лечение.

АЛТЕРНАТИВНИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ЛЕЧЕНИЕ

Алтернативните възможности за лечение на трансвагиналната мрежа  включват:

ПЕСАРИ

Песарът е силиконово устройство, което се поставя във влагалището,  за да поддържа органите, които са изпаднали от мястото си. Песарът  може също така да оказва натиск върху уретрата, за да предотврати  изтичането на урина.

Около 50-80% от жените могат успешно да използват песар, независимо  от възрастта, медицинската история или тежестта на състоянието им.

Хората могат да изберат да си поставят песар за лечение на POP или  SUI, като той може да е подходящ за тези, които: -искат временно или дългосрочно решение на проблема с изтичането на  урина по време на физическа активност -искат нехирургично решение -разполагат с време за редовно отстраняване и почистване на песара,  когато е необходимо

Песарите може да не са подходящи за хора с: -разширен вагинален отвор -тясно или по-късо влагалище вследствие на операция -вагинално вроговяване -вагинална сухота -слаби мускули на тазовото дъно.

ТЕРАПИЯ НА ТАЗОВОТО ДЪНО

Друга алтернатива на вагиналната мрежа е терапията на тазовото дъно.  Терапията на тазовото дъно включва специфични упражнения, които  укрепват мускулите на тазовото дъно.

Хората може да искат да работят заедно с физиотерапевт, който  предлага обучение за тазовото дъно.

ДРУГИ ВЪЗМОЖНОСТИ

Техники като биофийдбек и електростимулация също могат да помогнат  за подобряване на функцията на мускулите на тазовото дъно и за  лечение на POP и SUI.

Други лечения могат да включват: -трениране на пикочния мехур и абсорбиращи продукти при SUI -медикаменти -промени в начина на живот, като поддържане и постигане на  здравословен индекс на телесна маса, избягване на вдигането на

тежки предмети и лечение на запек или хронична кашлица  Съществуват и хирургични алтернативи, като например: -Възстановяване на нативната тъкан или пубовагинален слинг, при  който се използва собствената тъкан на лицето за лечение на POP -Възстановяване с биологични присадки, при което се използва  човешка или животинска тъкан за поддържане на пролапса -Обемни агенти, които лекарят инжектира в уретрата като лечение на  SUI

КАКВО ТРЯБВА ДА НАПРАВИ ЧОВЕК, КОЙТО ИМА ОПАСЕНИЯ  ОТНОСНО ТАЗОВАТА СИ МРЕЖА?

Ако хората имат някакви симптоми на усложнения от вагинална мрежа,  те трябва да разговарят с медицински специалист.

Лекарят може да извърши изследвания, като например имиджова  диагностика, за да провери за евентуални проблеми с трансвагиналната  мрежа.

При хора, които имат опасения относно безопасността на тяхната  мрежа, но нямат неблагоприятни симптоми, не е необходимо да се  отстранява мрежата.

Операцията за отстраняване на мрежата може да предизвика нежелани  симптоми и не е наложителна, освен ако не е налице медицински  проблем.

НАКРАТКО:

Трансвагиналната мрежа е синтетичен или естествен имплант от  мрежа във влагалището за лечение на POP или SUI. Трансвагиналната  мрежа може да помогне да се поддържат спаднали органи, да се  укрепи отслабената стена на влагалището или да се предотврати  изтичането на урина.

Около употребата на трансвагинална мрежа има известни  противоречия и FDA забрани на двама производители да продават  хирургически мрежи поради опасения относно тяхната безопасност и  ефективност.

Други организации, като AUGS, заявиха, че вагиналната мрежа може  да бъде подходящ вариант за лечение при някои обстоятелства.

Хората могат да обсъдят потенциалните ползи и рискове от  операцията с вагинална мрежа и други възможности за лечение със  здравен специалист.

Категории: Статии