Уринарната инконтиненция (загуба на контрол върху пикочния мехур) е често срещан и нерядко смущаващ проблем. Тежестта му варира от периодично изтичане на урина при кашляне или кихане до толкова внезапно и силно желание за уриниране, че човек не успява да стигне навреме до тоалетната.

Въпреки че се среща по-често с напредването на възрастта, незадържането на урина не е неизбежна последица от стареенето. Ако уринарната инконтиненция засяга ежедневните дейности, трябва да се потърси лекар. При повечето хора с малки промени в начина на живот и хранене или с медицински грижи може да се преодолеят симптомите на уринарна инконтиненция.

Симптоми на уринарна инконтиненция

Много хора изпитват случайни, незначителни изтичания на урина. Други могат да губят малки до умерени количества урина по-често.

Видовете уринарна инконтиненция включват:

– Стрес инконтиненция. Урината изтича, когато се упражнява натиск върху пикочния мехур чрез кашляне, кихане, смях, физически натоварвания или вдигане на нещо тежко.

– Императивна (поривна) инконтиненция. Човек изпитва внезапно, силно желание за уриниране, последвано от неволна загуба на урина. Може да се налага често уриниране, включително и през нощта. Това може да бъде причинено от незначително заболяване, например инфекция, или от по-тежко състояние, например неврологично разстройство или диабет.

– Инконтиненция от преливане. Наблюдава се често или постоянно изтичане на урина. Причината е, че пикочният мехур не се изпразва напълно.

– Функционална инконтиненция. Физическо или психическо увреждане пречи да се отиде навреме до тоалетната. Например, човек с тежък артрит може да не е в състояние да разкопчае панталона си достатъчно бързо.

– Смесена инконтиненция. Наблюдава се повече от един вид незадържане на урина – най-често става въпрос за комбинация от стрес инконтиненция и императивна инконтиненция.

Кога трябва да се потърси лекар?

Ако инконтиненцията е честа или влияе на качеството на живот, е важно да се потърси лекарски съвет, защото тя може:

• Да провокира ограничаване на дейностите и социалните контакти
• Да повлияе негативно на качеството на живот
• Да увеличава риска от падане при възрастни хора, които бързат за тоалетна
• Да е сигнал за по-сериозно основно заболяване

Важно е да се определи вида на уринарната инконтиненция, като симптомите са индикатор за лекаря. Тази информация е определяща за това какво лечение да се назначи.

Лекарят започва прегледа със снемане на подробна анамнеза и физически преглед. Той може да помоли да се направи проста маневра, която може да демонстрира инконтиненция, като например кашляне. След това вероятно ще препоръча:

• Изследване на урината. Проба от урината се проверява за признаци на инфекция, следи от кръв или други аномалии.
• Дневник на уринирането (дневник на работата на пикочния мехур). В продължение на няколко дни пациентът записва колко пие, кога уринира, количеството урина, което произвежда, дали е имал силни позиви да уринира и броя на епизодите на инконтиненция.
• Тест за остатъчна урина. Пациентът уринира в контейнер, който измерва отделената урина. След това лекарят проверява количеството на остатъчната урина в пикочния мехур с помощта на катетър или ултразвуков тест. Голямото количество остатъчна урина в пикочния мехур може да означава наличие на обструкция в пикочните пътища или проблем с нервите или мускулите на пикочния мехур.

Ако е необходима допълнителна информация, лекарят може да препоръча по-интензивни изследвания, като уродинамично изследване и ултразвук на таза. Тези тестове обикновено се правят, ако се обмисля операция.

Лечението на уринарната инконтиненция зависи от вида на инконтиненцията, нейната тежест и основната причина. Възможно е да се наложи комбинация от лечения. Ако  заболяване е причина за симптомите, лекарят първо ще лекува това заболяване.

Като начало той може да препоръча по-малко инвазивни методи на лечение и да премине към други възможности, ако тези техники не помогнат.

Поведенчески техники

Лекарят може да препоръча:

• Трениране на пикочния мехур за задържан на урината след получаване на порив за ходене до тоалетната. Може да се започне с опити за задържане в продължение на 10 минути всеки път, когато се появи желание за уриниране. Целта е да се удължи времето между посещенията в тоалетната, докато се стигне до уриниране само на всеки 2,5 до 3,5 часа.
• Двойно изпразване, за да се научи пациентът да изпразва по-цялостно пикочния си мехур и да се избягва инконтиненция. Двойното изпразване означава да се уринира, след това да се изчакат няколко минути и да се опита отново.
• Ходене до тоалетната по график, за да се уринира на всеки два до четири часа, вместо да се чака да се появи нужда от уриниране.
• Подбор на приеманите тености и храни, за да се възстанови контролът върху пикочния мехур. Може да се наложи да се намалят или избягват алкохол, кофеин или киселинните храни. Намаляването на консумацията на течности, отслабването или увеличаването на физическата активност също могат да облекчат проблема.

Упражнения за мускулите на тазовото дъно

Лекарят може да препоръча често да се правят специални упражнения за тазовото дъно, за да се укрепят мускулите, които помагат за контролиране на уринирането. Известни още като упражнения на Кегел, тези техники са особено ефективни при стрес инконтиненция, но могат да помогнат и при императивна инконтиненция.

За изпълнение на тези упражнения човек трябва да си представи, че се опитва да спре потока на урината си. След това:

• Стяга (контрахира) мускулите, които би използвал, за да спре уринирането, задръжа ги за пет секунди и след това ги отпуска за пет секунди. (Ако това е твърде трудно, може да се започне със задържане за две секунди и отпускане за три секунди.)
• Преминаване към задържане на стягането на мускулите за по 10 секунди.
• Препоръчително е да се правят поне три серии от по 10 повторения всеки ден.

Лекарят може да насочи към физиотерапент, който да помогне на пацента да разбере кои са правителните мускули, които трябва да се свиват.

Лекарства

Лекарствата, които обикновено се използват за лечение на инконтиненция, включват:

• Антихолинергични средства. Тез могат да успокоят свръхактивния пикочен мехур и да бъдат полезни при императивна иконтиненция. Примерите включват оксибутинин (Ditropan XL), толтеродин (Detrol), дарифенацин (Enablex), фезотеродин (Toviaz), солифенацин (Vesicare) и троспиев хлорид.
• Мирабегрон (Myrbetriq). Използвано за лечение на инконтиненция на урината, това лекарство отпуска мускулите на пикочния мехур и може да увеличи количеството урина, което мехурът може да задържи. То може също така да увеличи количеството, което пациентът е състояние да уринира наведнъж, като помага за по-пълното изпразване на пикочния мехур.
• Алфа-блокери. При мъже, които имат императивна инконтиненция или инконтиненция при инконтиненция от преливане, тези лекарства отпускат мускулите на шийката на пикочния мехур и мускулните влакна в простатата и улесняват изпразването на пикочния мехур. Примери за това са тамсулозин (Flomax), алфузозин (Uroxatral), силодозин (Rapaflo) и доксазозин (Cardura).
• Естроген за локално приложение. Прилагането на ниски дози локален естроген под формата на вагинален крем, вагинален пръстен или вагиална лепенка може да помогне за тонизиране и подмладяване на тъканите в областта на уретрата и вагината.

Електрическа стимулация

В ректума или вагината временно се поставят електроди, които стимулират и укрепват мускулите на тазовото дъно. Леката електростимулация може да бъде ефективна при стрес инконтиненция и императивна инконтиненция, но може да са необходими няколко процедури в продължение на няколко месеца.

Медицински устройства

Устройствата, предназначени за лечение на жени с инконтиненция, включват:

– Уретрална вложка – това е малко, подобно на тампон устройство за еднократна употреба, което се поставя в уретрата преди определена дейност, например тенис, която може да предизвика инконтиненция. Вложката действа като тапа за предотвратяване на изтичането и се отстранява преди уриниране.

– Песар – гъвкав силиконов пръстен, който се поставя във влагалището и се носи през целия ден. Устройството се използва и при жени с вагинален пролапс. Песарът помага да се поддържа уретрата, за да се предотврати изтичането на урина.

Интервенционални терапии

Интервенционалните терапии, които могат да помогнат при инконтиненция, включват:

• Импланти. Синтетичен материал се инжектира в тъканта около уретрата. Той помага да се запази уретрата затворена и да се намали изтичането на урина. Тази процедура е за лечение на стрес инконтиненция и по принцип е по-малко ефективна от по-инвазивните лечения, като например операцията. Може да се наложи да бъде повторена повече от веднъж.
• ОнаботулинумтоксинА (ботокс). Инжектирането на ботокс в мускулите на пикочния мехур може да бъде от полза за хора, които имат свръхактивен пикочен мехур и императивна инконтиненция. Ботокс обикновено се предписва на хора само ако другите лечения не са били успешни.
• Нервни стимулатори. Съществуват два вида устройства, които използват безболезнени електрически импулси за стимулиране на нервите, участващи в контрола на пикочния мехур (сакрални нерви). Единият тип се имплантира под кожата в областта на седалището и се свързва с проводници в долната част на гърба. Другият тип представлява подвижна тапа, която се поставя във влагалището. Стимулирането на сакралните нерви може да овладее свръхактивния пикочен мехур и инконтиненцията, ако другите терапии не са дали резултат.

Хирургия при уринарна инконтиненция

Ако другите лечения не дават резултат, няколко хирургични процедури могат да третират проблемите, които причиняват незадържане на урина:

• Слинг процедура. Синтетичен материал (мрежа) или ленти от тъкан от собственото тяло се използват за създаване на слинг под уретрата и областта на удебеления мускул, където пикочният мехур се свързва с уретрата (шийката на пикочния мехур). Слингът помага да се запази уретрата затворена, особено когато човек кашля или киха. Този метод се използва за лечение на стрес инконтиненция.
• Суспенсия (окачване) на шийката на пикочния мехур. Тази процедура има за цел да осигури опора на уретрата и шийката на пикочния мехур – област от удебелен мускул, където пикочният мехур се свързва с уретрата. Тя включва коремен разрез, затова се извършва по време на обща или спинална анестезия.
• Операция на пролапс. При жени, които имат пролапс на тазовите органи и смесена инконтиненция, операцията може да включва комбинация от слинг метод и операция на пролапса. Самото отстраняване на пролапса на тазовите органи не води до рутинно подобряване на симптомите на уринарна инконтиненция.
• Изкуствен уретрален сфинктер. Около шийката на пикочния мехур се имплантира малък, изпълнен с течност пръстен, който държи пикочния сфинктер затворен, докато не се появи необходимост от уриниране. За да се уринира, се натиска имплантиран под кожата бутон, който кара пръстена да се издуе и да позволи на урината от пикочния мехур да изтече.

Абсорбиращи подложки и катетри

Ако медицинското лечение не може да премахне инконтиненцията, можете да се пробват продукти, които помагат за облекчаване на дискомфорта и неудобството от изтичането на урина:

– Подложки и защитно бельоа. Повечето продукти не са по-обемни от обикновеното бельо и могат лесно да се носят под ежедневното облекло. Мъжете, които имат проблеми с изпускането на урина, могат да използват малък джоб от абсорбираща материя, който се носи върху пениса и се придържа на място от плътно прилепнало бельо.

– Катетър. При инконтиненция, причинена от неправилно изпразване на пикочния мехур, лекарят може да препоръча поставяне на мека тръбичка (катетър) в уретрата няколко пъти дневно. С нея се източва пикочният мехур. Пациентът се обучава как сам да извършва процедурата и се иструктира как да почиства катетъра за безопасна повторна употреба.