Фиброидите в матката са неракови образувания, които често се появяват в детеродна възраст. Наричани още лейомиоми или миоми, те не са свързани с повишен риск от рак на матката и почти никога не се развиват в рак.

Фиброидите варират по размер – от малки като зрънца, неоткриваеми с човешко око, до обемисти образувания, които могат да изкривят и увеличат матката. Може да има един фиброид или множество такива. В екстремни случаи многобройните фиброиди могат да разширят матката дотолкова, че тя да достигне гръдния кош и да увеличи теглото.

Много жени имат миома на матката на някакъв етап от живота си. Възможно е засегнатата дори не знае, че е с такива образувания, защото те често не предизвикват никакви симптоми. Лекарят може да открие фиброидите случайно по време на тазов преглед или пренатален ултразвук.

Много жени с фиброиди нямат никакви симптоми. При тези, които имат, симптомите могат да бъдат повлияни от местоположението, размера и броя на образуванията.

При жените със симптоматика, най-често се наблюдават:

• Силно менструално кървене
• Менструация с продължителност повече от една седмица
• Натиск или болка в таза
• Често уриниране
• Затруднено изпразване на пикочния мехур
• Запек
• Болки в гърба или краката

В редки случаи фиброидът, когато вече е толкова голям, че не може да бъде достатъчно кръвоснабдяван и започне да умира, фиброидът може да предизвика болка.

Фиброидите обикновено се класифицират според местоположението им. Интрамуралните фиброиди растат в мускулната стена на матката. Субмукозните са в маточната кухина. Субсеросалните са от външната страна от матката.

Кога трябва да се потърси лекар?

Час за лекар трябва да се запише при:

• Тазова болка, която не изчезва
• Прекалено силна, продължителна или болезнена менструация
• Зацапване или кървене между менструалните периоди
• Затруднено изпразване на пикочния мехур
• Необяснимо нисък брой червени кръвни клетки (анемия)

Незабавно трябва да се потърси медицинска помощ при силно вагинално кървене или остра тазова болка, която се появява внезапно.

Маточните фиброиди често се откриват случайно по време на рутинен тазов преглед. Лекарят може да усети аномалии във формата на матката, които подсказват наличието на фиброми. При симптоми на миома той може да назначи следните изследвания:

• Ултразвук. Ако е необходимо потвърждение, лекарят може да назначи ултразвуково изследване. При него се използват звукови вълни, за да се получи снимка на матката и да се картографират и измерят фиброидите.

Лекарят премества ултразвуковото устройство (трансдюсер) над корема (трансабдоминално) или го поставя във вагината (трансвагинално), за да получи изображения на матката.

• Лабораторни изследвания. При необичайно менструално кървене, лекарят може да назначи други изследвания, за да проучи потенциалните причини. Те може да включват пълна кръвна картина (ПКК), за да се провери за наличие на анемия поради хронична загуба на кръв, и други кръвни изследвания, за да се изключат нарушения на кръвосъсирването или проблеми с щитовидната жлеза.

Други образни изследвания

Ако традиционният ултразвук не предоставя достатъчно информация, лекарят може да назначи други образни изследвания, като например:

• Ядрено–магнитен резонанс (ЯМР). Това образно изследване може да покаже по-подробно размера и местоположението на фибромите, да идентифицира различни видове тумори и да помогне за определяне на подходящи възможности за лечение. ЯМР се използва най-често при жени с по-голяма матка или наближаващи менопауза (перименопауза).
• Хистеросонография. При хистеросонографията, наричана още сонография с вливане на физиологичен разтвор, се използва стерилна солена вода (физиологичен разтвор) за разширяване на маточната кухина. Това улеснява получаването на изображения на субмукозните фиброиди и лигавицата на матката при жени, които се опитват да забременеят или имат силно менструално кървене.
• Хистеросалпингография. При хистеросалпингографията се използва багрило, за да се откроят маточната кухина и фалопиевите тръби на рентгенови снимки. Лекарят може да я препоръча, ако има опасения за безплодие. Това изследване може да му помогне да определи дали маточните тръби са отворени или са блокирани и може да покаже някои субмукозни фиброми.

Хистероскопия. При това изследване лекарят вкарва малък, осветен телескоп, наречен хистероскоп, през шийката на матката в матката и инжектира физиологичен разтвор. Това разширява маточната кухина и му позволява да прегледа стените на матката и отворите на маточните тръби.

Няма един-единствен най-добър подход за лечение на маточен фиброид, съществуват много възможности.

Изчакване с наблюдение

Много жени с фиброиди на матката не изпитват никакви или само леко дразнещи признаци и симптоми, с които могат да живеят. При такива случаи най-добрата възможност може да е изчакване с наблюдение.

Фиброидите не са ракови. Те рядко пречат на бременността. Обикновено растат бавно – или изобщо не растат – и са с тенденция да се свиват след менопаузата, когато нивата на репродуктивните хормони спадат.

Лекарства

Медикаментите за лечение на миома на матката са насочени към хормоните, които регулират менструалния цикъл, като третират симптоми като обилно менструално кървене и натиск в таза. Те не премахват фиброидите, но могат да ги свият. Лекарствата включват:

• Агонисти на гонадотропин-освобождаващия хормон (GnRH). Медикаментите, наречени агонисти на GnRH, лекуват фиброидите, като блокират производството на естроген и прогестерон, привеждайки ги временно в състояние, подобно на менопаузата. В резултат на това менструацията спира, фиброидите се свиват и анемията често се подобрява.

GnRH агонистите включват леупролид (Lupron Depot, Eligard, други), госерелин (Zoladex) и трипторелин (Trelstar, Triptodur Kit).

Много жени имат значителни горещи вълни, докато приемат GnRH агонисти. GnRH агонистите обикновено се използват за не повече от три до шест месеца, тъй като симптомите се връщат при спиране на лекарството, а продължителната употреба може да доведе до загуба на костна маса.

Лекуващият лекар може да предпише GnRH агонист, за да намали размера на фиброидите преди планирана операция или за да  помогне на пациентката да премине към менопауза.

– Вътрематочна спирала, освобождаваща прогестин (IUD). Прогестин-освобождаващата вътрематочна спирала може да облекчи силното кървене, причинено от фиброиди. Тя осигурява само облекчаване на симптомите и не свива фиброидите, нито може да доведе до тяхното изчезване. Предотвратява и забременяване.

• Транексамова киселина (Lysteda, Cyklokapron). Това нехормонално лекарство се приема за облекчаване на обилна менструация. Взима се само в дните на силно кървене.
• Други лекарства. Лекарят може да препоръча други лекарства. Например, оралните контрацептиви могат да помогнат за контролиране на менструалното кървене, но те не намаляват размера на фибромите.

Нестероидните противовъзпалителни средства, които не са хормонални лекарства, могат да бъдат ефективни за облекчаване на болката, свързана с фиброиди, но те не намаляват кървенето, причинено от тези образувания. Лекуващият лекар може също така да предложи прием на витамини и желязо, ако пациентката има силно менструално кървене и анемия.

Неинвазивни процедури

Магнитно-резонансно направляваната фокусирана ултразвукова хирургия (FUS) е:

• Неинвазивна възможност за третиране на миома, която запазва матката, не изисква разрез и се извършва амбулаторно.
• Извършва се, докато пациентката е в скенер за ядрено-магнитен резонанс, оборудван с високоенергиен ултразвуков трансдюсер. Изображенията дават на лекаря точното местоположение на фиброидите. Когато местоположението е локалинизарано, ултразвуковият трансдюсер фокусира звукови вълни (соникации) във фиброида, за да нагрее и унищожи малки участъци от фиброидната тъкан.
• По-нова технология, така че изследователите научават повече за дългосрочната безопасност и ефективност. Досега събраните обаче данни показват, че FUS е безопаснен и ефективен метод при фиброиди на матката.

Минамално инвазивни процедури

С някои процедури могат да се унищожат маточните фиброиди, без да се налага оперативно отстраняване. Те включват:

• Емболизация на маточната артерия. В артериите, снабдяващи матката, се инжектират малки частици (емболични агенти), които прекъсват притока на кръв към фиброидите и ги карат да се свият и да умрат.

Тази техника може да бъде ефективна за свиване на образуванията и за облекчаване на симптомите, които те причиняват. Възможно е да настъпят усложнения, ако се наруши кръвоснабдяването на яйчниците или други органи. Изследванията обаче показват, че усложненията са сходни с тези при хирургично лечение на фиброиди и рискът от кръвопреливане е значително по-малък.

• Радиочестотна аблация. При тази процедура радиочестотната енергия унищожава фиброидите на матката и свива кръвоносните съдове, които ги хранят. Това може да се извърши по време на лапароскопска или трансцервикална процедура. Подобна процедура, наречена криомиолиза, замразява фиброидите.

При лапароскопската радиочестотна аблация (Acessa), наричана още Lap-RFA, лекарят прави два малки разреза в корема, за да постави тънък инструмент за наблюдение (лапароскоп) с камера на върха. С помощта на лапароскопската камера и лапароскопски ултразвуков инструмент той локализира фиброидите, които трябва да бъдат третирани.

След като локализира фиброида, лекарят използва специално устройство, за да разположи няколко малки игли в него. Иглите нагряват фиброидната тъкан, като я разрушават. Унищоженото образувание незабавно променя консистенцията си, например от твърдо като топка за голф то става меко като маршмелоу. През следващите три до дванадесет месеца фибромът продължава да се свива, което подобрява симптомите.

Тъй като не се налага изрязване на маточна тъкан, лекарите смятат, че Lap-RFA е по-малко инвазивна алтернатива на хистеректомията и миомектомията. Повечето жени, на които е направена процедурата, се връщат към обичайните си дейности след 5 до 7 дни възстановяване.

Трансцервикалният подход (през шийката на матката) за радиочестотна аблация (Sonata) също използва ултразвуково насочване за локализиране на фиброидите.

• Лапароскопска или роботизирана миомектомия. При миомектомията хирургът отстранява фиброидите, като оставя матката на място.

Ако фиброидите са малко на брой може да бъде препоръчана лапароскопска или роботизирана процедура, при която се използват тънки инструменти, поставени през малки разрези в корема, за да се отстранят фиброидите от матката.

По-големите фиброиди могат да бъдат отстранени през по-малки разрези, като се разбият на парчета (морцелация), което може да се извърши в хирургически сак, или като се разшири един разрез за отстраняване на фиброидите.

Лекарят наблюдава коремната област на монитор с помощта на малка камера, прикрепена към един от инструментите. Роботизираната миомектомия дава на хирурга увеличен, триизмерен изглед на матката, като предлага по-голяма прецизност, отколкото е възможно при използването на някои други техники.

• Хистероскопска миомектомия. Тази процедура може да се приложи, ако фиброидите се намират във вътрешността на матката (субмукозно). Хирургът получава достъп и отстранява фиброидите с помощта на инструменти, въведени през вагината и шийката на матката в матката.
• Ендометриална аблация. При тази процедура, извършвана със специален инструмент, вкаран в матката, се използва топлина, микровълнова енергия, гореща вода или електрически ток, за да се унищожи лигавицата на матката. В резултат или прекратява менструацията или намалява менструалното течение.

Обикновено ендометриалната аблация е ефективна за спиране на абнормно кървене. Субмукозните фиброиди могат да бъдат отстранени по време на хистероскопията за ендометриална аблация, но това не засяга фиброидите извън вътрешната обвивка на матката.

Няма вероятност жените да забременеят след ендометриална аблация, но е необходим контрол на раждаемостта, за да се предотврати развитието на бременност във фалопиевата тръба (извънматочна бременност).

При всяка процедура, при която не се отстранява матката, съществува риск нови фиброиди да нараснат и да предизвикат симптоми.

Традиционни хирургични процедури

Възможностите за традиционни хирургични процедури включват:

• Абдоминална миомектомия. При наличие на много на брой, много големи или много дълбоки фиброми лекуващият лекар може да използва отворена коремна хирургична процедура за тяхното отстраняване.

Много жени, на които е казано, че хистеректомията е единствената им възможност, могат да се подложат на абдоминална миомектомия. Белезите след операцията обаче могат да повлияят на бъдещата плодовитост.

• Хистеректомия. При тази операция се отстранява матката. Тя остава единственото доказано трайно решение на проблема с фиброидите на матката.

След хистеректомията жените не могат да имат деца. Ако решат да премахнат и яйчниците си, операцията води до менопауза и до въпроса дали пациентката ще приема хормонозаместителна терапия. Повечето жени с фибромиоми на матката могат да изберат да запазят яйчниците си.

Морцелация по време на отстраняване на фибромиома

Морцелацията е процес на раздробяване на фиброидите на по-малки парчета. Рискът от разпространение на рак може да се увеличи, ако при миомектомия се извърши морцелация на недиагностицирано преди това раково образувание. Съществуват няколко начина за намаляване на този риск, като например оценка на рисковите фактори преди операцията, морцелиране на фиброида в торбичка или разширяване на разреза, за да се избегне морцелирането.

При всички миомектомии съществува риск от засягане на недиагностициран рак, но при по-младите жени в предменопауза рискът от недиагностициран рак обикновено е по-малък, отколкото при по-възрастните жени.

Освен това усложненията по време на отворена операция са по-чести, отколкото вероятността за разсейване на недиагностициран рак във фиброма по време на минимално инвазивна процедура. Ако лекарят планира да използва морцелация, добре е да се обсъдят с него рисковете от лечението.

Администрацията по храните и лекарствата (FDA) на САЩ не препоръчва използването на устройство за морцелация на тъканта (power morcellator) за повечето жени, при които фиброидите са отстранени чрез миомектомия или хистеректомия. По-специално, FDA препоръчва на жените, които наближават менопауза или са достигнали менопауза, да избягват използването на електроморцелатор. При по-възрастните жени в менопауза или навлизащи в нея може да има по-висок риск от рак, а жените, които вече не са загрижени за запазване на плодовитостта си, имат допълнителни възможности за лечение на фиброиди.

Жени, които опитват да забременеят или биха искали да имат деца

Хистеректомията и ендометриалната аблация няма да позволят бъдеща бременност. Също така емболизацията на маточната артерия и радиочестотната аблация може да не са най-добрите варианти за жени, които опитват да оптимизират бъдещата си плодовитост.

Препоръчително е рисковете и ползите от тези процедури да се обсъдят с лекуващия лекар, ако пациентката иска да запази способността си да забременее. Преди да се вземе решение за план за лечение на фиброиди, се препоръчва пълна оценка на фертилността за жени, които активно се опитват да забременеят.

Ако е необходимо лечение на фиброиди и пациентката иска да запази плодовитостта си, миомектомията обикновено е изборът на лечение. Всички лечения обаче имат рискове и ползи и трябва да се обсъдят с лекаря.

Риск от развитие на нови фиброми

При всички процедури, с изключение на хистеректомията, миниатюрните тумори, които лекарят не открива по време на операцията, могат в крайна сметка да нараснат и да предизвикат симптоми, които изискват лечение. Това често се нарича процент на рецидивиране. Могат да се развият и нови фиброиди, които да изискват или да не изискват лечение.

Освен това с някои процедури – като лапароскопска или роботизирана миомектомия, радиочестотна аблация или насочвана от ЯМР ултразвукова хирургия, могат да се третират само някои от фиброидите, налични по време на лечението.