Атанас Месечков и д-р Неделя Щонова пред Genica News
КАК ЗАПОЧНА ПРИКЛЮЧЕНИЕТО „DANCING STARS“ ЗА ВАС?
Н.Щ: Аз три пъти отказвах да вляза във формата. Не исках. Имах толкова много работа за вършене и толкова нови проекти, че намирах за напълно излишно да бъда част от това шоу. Но… телевизията настояваше. И след като се озовах вътре, там на терен, се отдадох изцяло. Първо, трябваше да покоря и надвия самата себе си, после страховете си, болките, травмите. Но после усетих просветление и красотата на процеса… да се себепреодоляваш, да напредваш, да създаваш танц, който докосва сърцата на хората. Така че участието си определям като една безумна всеотдайност, надграждаща онова, в което вярвам – а именно, че винаги си струва да вдъхновиш хората за проактивно отношение към своето здраве, тяло, бъдеще, ум и хармония.
А.М: Всичко в този сезон на „Dancing Stars“ започна с едно телефонно обаждане от главния хореограф на предаването. В първия момент си помислих, че всичко това е сън! Някак си
след десетгодишна пауза от ефир не си пред- ставях, че отново ще имаме възможността да сме част от подобен проект, но ето че всичко това се оказа дори повече от реалност. Надявам се това приключение да продължава за младото поколение, защото определено има смисъл от този позитивен формат, който освен че е адски красив, съумява да учи и въз- питава подрастващото поколение.
КОГАТО РАЗБРАХТЕ, ЧЕ ЩЕ ТАНЦУВАТЕС ЕМБЛЕМАТИЧНИЯ ТАНЦЬОР НА ТОЗИ ФОРМАТ, КАКВО СИ КАЗАХТЕ?
Н.Щ: Ами… стреснах се малко. Защото знаех, че Наско е прекрасен танцьор, емблематичен, да… знаех, че танцува красиво и прецизно… и се разтревожих дали ще съумея да бъда на неговата висота. Изпитах обаче и радост. Шансът да танцувам с толкова класен партньор ме вдъхнови. И надъха. Така че… с любов към танца и респект към Наско… разперих криле и полетях смело в пространството и времето.
А.М: Зарадвах се, когато разбрах, че ще танцувам точно с д-р Неделя Щонова. В онзи момент на месец януари не си представях, че съдбата може да подреди пъзела по по-добър начин от този, а от днешна гледна точка за нищо на света не бих се отказал от мо- ята най-добра ученичка в танцовата зала. Неделя превъзмогна себе си, тя преодоля трудностите и изпитанията, точно така, както аз бих го направил в едно красиво приключение. Този сезон на формата ще остави траен спо- мен в нас за всичко преживяно.
КАКВО БЕШЕ НАЙ-ТРУДНОТО ДВИЖЕНИЕ ИЛИ ХОРЕОГРАФИЯ, КОЯТО ТРЯБВАШЕ ДА НАУЧИТЕ ДО МОМЕНТА?
Н.Щ: В нито един момент не ми беше лесно. Всичко ми беше трудно. Отнесох огромна доза стрес – три месеца хроничен стрес. Ние с Наско… бяхме една взривоопасна смес – всеки от нас е много силен характер. И въпреки това аз му се доверих и за най-сложните хореографии, и за процеса като цяло. Исках да ги уча, да правя красиво трудните и абсолютно нови за мен движения и акробатики. Не беше леко приключение… но беше истинско, абсолютно истинско. И обожавам това приключение. Наско е много строг и безкомпромисен, но заедно с това го усещах като истински приятел, далновиден ментор и педагог. И да, доверих му се! Това е пътят, мисля, който трябва да поемем – намираш абсолютния ритъм и го следваш с абсолютно доверие. Доверието е безценен капитал!
А.М: Няма понятие като лесно и трудно движение в танците. Това изкуство или ти се отдава, или не е твоето нещо! Разбира се, че е необходимо да поло-жиш неимоверни усилия, за да успееш да изпълниш хореографиите, но успял ли си да създадеш симбиоза между теб и танцовата ти половинка, то почти винаги това предвещава успех на танцовата сцена.
ДО КОЛКО Е ВАЖНА РОЛЯТА НА ХАРАКТЕРА ЗА ПОДОБНО СЪСТЕЗАНИЕ?
Н.Щ: Ще кажа нещо, което може да изненада хората, които не ме познават добре. Тези, които ме познават, си го знаят. Никога не съм гледала на себе си просто като на мацка със сини очи и дълги бедра. Винаги съм гледала на себе си като на военноморски тюлен. С характер! И се отнасям към себе си по същия суров и строг начин. Към околните далеч не съм така безкомпромисна, дори напротив, но към себе си – да! Ставам сутрин и си казвам: Аз съм тюлен! Дисциплиниран и посветен! С характер, цел и устрем. Ще тренирам, ще се уча в битки, във възможно най-наситена и динамична среда, и ще се боря за мисията си, дори когато тя изглежда невъзможно трудна.
А.М: Ролята на характера в подобно състезание е от изключителна важност. Характерът и самодисциплината са фундаментални, защото те определят не само как се справяш с физическите предизвикателства, но и как преодоляваш психическите и емоционалните бариери. Силният характер ти помага да останеш фокусиран и мотивиран, дори когато срещаш трудности. Самодисциплината те поддържа в постоянен режим на тренировки и усъвършенстване, без значение колко е трудно или уморително. В състезание като „Dancing Stars“, където всяко движение и всяка емоция са под лупа, именно характерът и дисциплината са тези, които те водят към успеха и ти позволяват да дадеш най-доброто от себе си на сцената.
КАКВО НАУЧИХТЕ ЗА СЕБЕ СИ БЛАГОДАРЕНИЕ НА ТОЗИ ТАНЦОВ ФОРМАТ?
Н.Щ: Научих, че невъзможното е едно нищо. Научих, че спокойно мога да правя компромиси с нещата, които съм безсилна да променя. Научих се да бъда още по-стабилна и устойчива. Да съм в състояние винаги да отговарям за себе си, да изграждам характер. Научих, не толкова научих, а за пореден път препотвърдих пред себе си, че прогресът се случва само когато смело излезеш от зоната си на комфорт. Научих, че медалът наистина има две страни, че добротата е единственият начин съдбата да ти се отблагодари със същото. Научих, че дисциплината ни прави по-силни. И също научих, че ако човек не общува с подходящите и правилни за неговия натюрел хора, страда. И се стресира! Научих се да мълча, да наблюдавам повече и да нося поука. Научих се да бъда още по-смела. Научих, че куражът е чудна добродетел, е голяма работа и ни помага да се развиваме. За съжаление, не се научих, че трябва да се самосъхранявам и щадя! Явно не ми е приоритет, а трябва!
А.М: Благодарение на участието си в този танцов формат разбрах, че съм способен да преодолея физически и психически бариери, които преди това съм смятал за непреодолими. С всяка изминала седмица осъзнавах, че имам вътрешна сила и устойчивост, които ми позволяват да се справя с интензивни тренировки и стреса от сценичните изпълнения. Затвърдих си, че дисциплината и постоянството са ключови за постигането на успех и че с правилната нагласа и мотивация мога да постигна всичко, което си поставя за цел.
Най- важното, което научих, е, че невъзможното е просто предизвикателство, което чака да бъде преодоляно. Този формат ми показа, че границите са само в съзнанието ни и че с труд, отдаденост и любов към това, което правиш, можеш да постигнеш дори и най-смелите си мечти, а именно да победиш!
КАК СЕ СПРАВЯХТЕ С ФИЗИЧЕСКОТО ИЗТОЩЕНИЕ И БОЛКАТА, КОИТО НЕИЗБЕЖНО СЪПЪТСТВАТ ИНТЕНЗИВНИТЕ ТРЕНИРОВКИ И РЕПЕТИЦИИ?
Н.Щ: Имаше моменти, в които болката беше толко-ва силна, че не можех дори да си отворя вратата на хладилника или багажника на колата. На няколко пъти ми се наложи да приемам опиоидни аналгетици.
Но много ясно осъзнах – защото го тествах в реално време, психическата нагласа може да модулира болковия праг. Справях се, като си представях колко красиви танци създаваме, как напредвам, как вдъхновявам хората и как с всеки изминал ден имам по-добър контрол над тялото си.
А.М:Физическото изтощение и болката са неизбежни спътници на интензивните тренировки и репетиции в „Dancing Stars„. Справях се с тях, като се фокусирах върху няколко ключови стратегии:
1.Правилна почивка и възстановяване: Осъзнах колко е важно да дам на тялото си време за възстановяване. Затова се стараех да спя достатъчно, да си почивам активно и да включвам в режима си йога и стречинг, за да намаля напрежението в мускулите.
2.Здравословно хранене: Поддържах добре балансирана диета, богата на хранителни вещества, които подпомагат възстановяването и поддържат енергийни нива. Включвах много протеини, витамини и минерали, за да осигуря на тялото си необходимите ресурси за справяне с интензивните натоварвания.
3.Хидратация: Водата е жизненоважна за доброто функциониране на мускулите и общото благосъстояние. Пиех много вода и се стараех да остана добре хидратиран през цялото време.
4.Ментална нагласа: Психическата нагласа играе огромна роля в справянето с болката и изтощението. Визуализирах си успеха и си напомнях защо участвам в това предаване – любовта към танците и желанието да се развивам и да вдъхновявам другите ме мотивираха да преодолея трудностите.
5.Професионална помощ: Не се колебаех да потърся помощ от физиотерапевти и масажисти, които ми помагаха да се справя с болката и да предотвратя по-сериозни травми.
6.Подкрепа от екипа: Подкрепата от семейството ми беше от съществено значение. Споделяхме трудностите и успехите си, което създаваше силна мотивация и чувство за единност.
Тези стратегии ми помогнаха да остана силен и фо кусиран, независимо от предизвикателствата, които срещах по време на тренировките и репетициите.
ДА СЕ ОТКАЖЕТЕ? КАКВО ВИ МОТИВИРА ДА ПРОДЪЛЖИТЕ ВЪПРЕКИ ТРУДНОСТИТЕ?
Н.Щ: Не. Никога не ми е идвало да се откажа. Въпреки контузиите, болките и сълзите.
Изпитвам дълбока вътрешна потребност да танцувам и да влюбвам широката аудитория в истински важното, да разпръсквам познание и да се занимавам с просветителска дейност. Това не е лесно. То е нещо като апостолска отдаденост. Но точно това ме мотивира – ние винаги все критикуваме, всичко обругаваме. Все някой друг ни е виновен. Обаче, за да не се увеличават дългосрочните щети здравни, емоционални, финансови, социални – трябва гра- мотност, качествена информация, здравна култура – да вървим преди болестта, а не след нея! И трябва личен пример. Искам да се занимавам с превантивна медицина. И с личен пример да покажа на хората, че с постоянство, ум, кондиция и всеотдайност човек може да преодолее всяко препятствие и да бъде във форма независимо от годините.
А.М: И за миг не ми е хрумвала подобна идея! Нямах вариант в който аз да изоставя д-р Неделя Щонова.
КАК СЕ СПРАВЯТЕ С КРИТИКАТА ОТ ЖУРИТО И КАК Я ИЗПОЛЗВАТЕ, ЗА ДАПОДОБРИТЕ ИЗПЪЛНЕНИЯТАСИ?
Н.Щ: Критиката на журито нито веднъж не ме разстрои.По същество ние сме биологично програмирани да възприемаме критиката като сериозен стрес, но за мен в този формат не беше така. Изслушвах я спокойно, внимателно, с усмивка. Подхождах градивно. Знаех, че давам 300% от себе си във всяка минутка от процеса. И това ме правеше странно спокойна. Конструктивната критика е нещо, което приемах с любопитство и дори с вълнение.
Помагаше ми да видя собствени качества, за които никога не се бях замисляла, че е възможно да съществуват – като например, че съм способна да науча 7 различни танца за 7 седмици и то на сериозно професионално ниво.
А.М: Приемах я, като градивна критика! Това ме караше да подобрявам всяко следващо наше изпълнение макар и на моменти тяхната критика да нямаше обяснение от моя гледна точка на професионалист!
КАКВО БИХТЕ КАЗАЛИ НА ВСИЧКИ, КОИТО СЕ СТРАХУВАТ ДА ОПИТАТ НЕЩО НОВО И РАЗЛИЧНО?
Н.Щ: Бих им казала, че зад страха от новото и неизвестното стои страхът от провал. И бих им казала да правят каквото си искат, да преследват мечтите си, да екс- периментират и да не позволяват никой да казва на какво са способни и на какво не. Знам, че е трудно. Но го казвам на основата на огромен личен опит и практика.Аз самата никога не съм съжалявала за нещата, които съм направила, дори и когато съм се проваляла. Съжалявала съм за нещата, които съм се страхувала да направя и съм отлагала, отлагала, докато е станало твърде късно.
А.М: На всички, които се страхуват да опитат нещо ново и различно, бих казал: Страхът от неизвестното е напълно нормален, но не бива да ни спира да преследваме мечтите си и да опитваме нови неща. Всеки път, когато се осмеляваме да излезем от зоната си на комфорт, ние растем и се развиваме.
КАКВО ПОСЛАНИЕ БИХТЕ ИСКАЛИ ДА ОСТАВИТЕ НА СВОИТЕ ФЕНОВЕ И ЗРИТЕЛИТЕ НА „DANCING STARS“?
Н.Щ: Обичам ви! Благодаря ви за вярата, за подкрепата и за доверието. Ще продължа да ви радвам с нови проекти. Енергията, с която ме зареждате, е изумителна. Тя ми дава сила, мотивация и вяра в доброто. Не е важно как изглеждаш, не е важно на колко години си, не е важно дали те боли. Важно е как се чувстваш, важно е да живееш съзнателно, да се грижиш за себе си и близките си, да си здрав и да бъдеш добър! Важно е да имаш цел и да не спираш. Възрастта е само цифра, защото човешкият дух няма възраст.
Обичайте, мечтайте, движете се, подкрепяйте се!
А.М: Като дългогодишен професионален танцьор на „Dancing Stars“, бих искал да предам следното послание на моите фенове:„Благодаря ви, че сте с нас през цялото това неве- роятно пътешествие на танца и изкуството! Вашата подкрепа и вяра в нас са невероятно важни и ни дават сила да преодоляваме всяко предизвикателство на танцовата сцена.Искам да ви вдъхновя да следвате своите мечти, каквито и да са те, и да вярвате в своя потенциал. Танцът ни учи да се изразяваме по уникален начин и да се свързваме с другите през изкуството. Независимо от това, дали танцувате или не, вярвайте в себе си, следвайте своите страсти и бъдете готови да се изправите пред всяко предизвикателство с усмивка и упоритост.
Спомнете си, че всеки стъпка напред, дори ако е малка, то тя е важна към постигането на нашите цели. Бъдете смели, бъдете себе си и никога не се отказвайте от мечтите си. С благодарност и любов, Ваш Атанас Месечков.“