ХОРМОНАЛЕН ДИСБАЛАНС
И СПРАВЯНЕТО С ТЕЗИ СЪСТОЯНИЯ

д-р Веселина Яначкова

Снимка: Личен архив

Д-р Веселина Яначкова, ДМ е специалист по ендокринология и болести на обмяната от 2013 г. Работила е като асистент в Клиниката по ендокринология към Медицинския институт на МВР. От 2013 г. работи като ендокринолог в Медицински комплекс “Д-р Щерев”.

Преминала е обучение за ехография, еластография и тънкоиглена аспирационна биопсия на щитовидна жлеза в Италия и Турция; курсове по сексуална медицина и остеодензитометрия, както и за работа с инсулинови помпи. Научните й интереси са в областта на ендокринните нарушения по време на бременност и репродуктивната ендокринология.

Доктор Яначковa, какви са основните признаци и симптоми при хормонални дисбаланси, които хората трябва да забелязват?
Г-н Месечков, благодаря Ви на първо място за поканата да направим това интервю.
Много широко понятие е това хормонален дисбаланс. Ендокринната система като цяло, заедно с нервната система са двете, които движат нашето тяло. Благодарение на това съществуваме. Хормоните са тези, благодарение на които ние сме живи. Те отговарят за нашата репродукция, за нашия метаболизъм, за енергийната ни хомеостаза, за това да се поддържа организма ни като цяло. За да говорим за хормонален дисбаланс, пак казвам, това е широко понятие, защото много зависи коя жлеза е засегната в нашия организъм.
Ендокринните жлези в човешкото тяло са няколко и в зависимост от това в каква посока са нарушенията – дали на повишена, дали на намалена функция на някоя от тези жлези, вече има и различни признаци. Но като цяло хора, които имат умора, отпадналост, косопад, репродуктивни нарушения, затлъстяване, артериална хипертония, трябва да търсят помощ и от специалист по ендокринология. Така че в общи линии можем да говорим за признаци, които са много, много широкообхватни.

Какво е влиянието на стреса върху ендокринната система?
Стресът е тригер на всички болести в човешкото тяло и естествено повлиява и ендокринната ни система. Още преди повече от петдесет години един канадски ендокринолог, доктор Ханс Селие, формира тази теория за стреса, която повлиява и ендокринната функция на организма. Даже той създава една своя теория на адаптацията, според която организмът се приспособява в тези условия на стрес. Мобилизира не само сърдечната си дейност, но и всички хормони в тялото, за да може да се пребори със стреса. На първо място глюкокортикоиди, какъвто е хормонът на стреса кортизол. Стреса е в основата на автоимунните болести в човешкото тяло.

Каква е връзката между хормоналния дисбаланс и метаболитните заболявания като диабет например?
Всички хормони по един или друг начин повлияват обмяната на веществата и могат да доведат до изява на метаболитни отклонения. Щитовидните хормони, хормоните на задстомашната жлеза, какъвто е инсулина, половите хормони и растежния хормон могат да доведат организма ни до метаболитен проблем. Така че всеки хормон може да повлияе нашата обмяна. А що се отнася до диабета, той е последствие от тези метаболитни нарушения.

Снимка: Личен архив

Какво могат хората да направят, за да минимизират този риск?
Много тривиално ще е да кажа да живеят здравословно, защото в днешно време това е относително понятие и всеки го възприема по различен начин. Когото и да попитаме ще ни каже, че живее здравословно, храни се здравословно и се движи достатъчно, но всъщност нещата не са чак толкова прости. Стресът, работната среда, всекидневието, липсата на възможност за активна почивка това са неща, които по един или друг начин се отразяват и имат своя неблагоприятен ефект върху организма ни. Може да се профилактира, но за съжаление българинът няма такава култура. Няма как да накараме един човек да изследва хормоните си без повод. В човешкото тяло има над 50 такива, така че може да се започне от движение, хранене, сън и спокойствие.

Доколко важен е сънят?
Сънят е изключително важен, защото така сме устроени. Да не говорим, че по време на сън, когато е тъмно, в нашето тяло се отделя един хормон мелатонин, който също регулира всичките процеси, свързани с метаболитните отклонения. Наричат го хормона на младостта. Колкото повече мелатонин има в тялото ни, толкова по-добре се чувстваме ние. За продукция на мелатонин е необходима и дневна светлина която е свързана със синтеза на серотонин, които отговаря за метаболизма на мелатонин. Всичко в нашия организъм е взаимно свързано. Здравословният сън е минимум 6 до 7 часа, като е необходимо да сме на тъмно, за да синтезираме хормоните задвижващи деня ни.

Какви са последните тенденции в диагностиката и лечението на хормонални проблеми?
Хормоналните заболявания са малко тривиални като диагностика, защото в основата е лабораторната такава, за да могат да бъдат разпознати като нарушения. Ние не можем да се справим без тази диагностика. Но що се отнася до начина, по който могат да се изследват определени жлези като органи, имаме различни възможности. В последно време широко се застъпи еластографията, като едно надграждане от конвенционалната ехография за диагностика на щитовидните заболявания, което много улеснява и процеса за отдиференциране на това кои от тези заболявания могат да отидат към инвазивни процедури. В днешно време пациентите в България имат достъп до инсулиновите помпи, глюкозните сензори, които ползват пациентите с диабет тип 1. Това са неща , които обезпечават нуждите им и ги улесняват. Едновременно с това им дават и много по-добро качество на живот. Аз се радвам, че нашите пациенти вече имат такива възможности.

Тънка ли е границата между диабет тип 1 и тип 2?
Те нямат нищо общо, защото захарен диабет тип 1 е автоимунно заболяване и се характеризира с един абсолютен инсулинов дефицит в резултат на автоимунно унищожаване на задстомашната жлеза. Диабет тип 2, обичам да го наричам диабета, свързан с начина на живот. Много дечица със затлъстяване отключват диабет тип 2 , заради начина на живот, който водят. Така че те са две различни състояния, изразяващи се в един проблем повишаване на кръвната захар и всички последствия, които произтичат от това нещо.

Когато говорим за деца, основният проблем храненето ли е?
Храненето е един от основните проблеми заедно с двигателната активност, стреса и инфекциозните заболявания, които все повече ни заобикалят.


Каква е ролята на хормоналната терапия в управлението на различни заболявания и как пациентите могат да бъдат информирани за потенциални рискове?
Хормоналната терапия е абсолютно необходима тогава, когато имаме дефицити. Ние няма как по друг начин да подсигурим на тялото това, което му липсва. Както казах и в началото, ние не можем да живеем без хормоните си. Няма как човек, на когото му липсва инсулин, да живее без инсулин, той ще оцелее само няколко дни. Не можем да живеем без щитовидните си хормони. Що се отнася до репродуктивните, там става въпрос за качество на живот на всеки един от нас. Хормоналната терапия е в основата на това да продължи човек да съществува.

През последните години често се наблюдават пациенти, с късно установени тиреоидни заболявания. Това така ли е?
Щитовидната патология е изключително широко застъпена и винаги е била такава. В днешно време достъпа до лаборатории е много голям и на практика тези заболявания ги доказваме много по лесно. Въпреки това, някои от тях биват доказани късно, защото хората много често отдават умората, промяната в настроението си и промяната в телесното тегло в една или друга посока на начина си на живот. Имала съм пациенти с тежки депресивни епизоди, лекувани години наред с антидепресанти, а се оказват с нарушения във функцията на щитовидната жлеза. В този един момент подходящото заместително лечение непременно ги извежда от терапията с антидепресанти. Така че една хубаво снета анамнеза от личния лекуващ лекар на пациента, може да го насочи в посока да се търси такова отклонение, да бъде диагностицирано навреме и да се помогне на този човек.

Според вас ендокринологът трябва ли да работи със специалисти като диетолози и физиотерапевти, които интердисциплинарно да проведат лечението на даден пациент, за да има по успешен изход от състоянието, в което е?

Интердисциплинарният подход е в основата на съвременната медицина и ние работим в тясно взаимодействие и сътрудничество не само с диетолози, физиотерапевти, но и със специалисти от почти всички специалности.

Comments are closed.