Хантавирусен белодробен синдром
Хантавирусният белодробен синдром е рядко инфекциозно заболяване, което започва с грипоподобни симптоми и бързо прогресира до по-тежко заболяване. То може да доведе до животозастрашаващи белодробни и сърдечни проблеми. Нарича се още хантавирусен кардиопулмонален синдром.
Няколко щама на хантавируса могат да причинят хантавирусен белодробен синдром. Те се пренасят от различни видове гризачи. Най-често срещаният преносител в Северна Америка е еленовата мишка. Инфекцията обикновено се причинява от вдишване на хантавируси, които са се разпространили по въздуха от урината, изпражненията или слюнката на гризачите.
Тъй като възможностите за лечение са ограничени, най-добрата защита срещу хантавирусен белодробен синдром е да се избягва контакт с гризачи и надеждно да се почистват местообитанията на гризачите.
Времето от заразяването с хантавируса до началото на заболяването обикновено е около 2 до 3 седмици. Хантавирусният белодробен синдром преминава през два отделни етапа. През първия етап, който може да продължи няколко дни, най-често срещаните признаци и симптоми са:
Температура и втрисане
Мускулни болки
Главоболие
При някои хора се наблюдават също:
Гадене
Болки в стомаха
Повръщане
Диария
С напредването на заболяването може да се стигне до увреждане на белодробните тъкани, натрупване на течност в белите дробове и сериозни проблеми с функцията на белите дробове и сърцето. Признаците и симптомите може да включват:
Кашлица
Затруднено дишане
Ниско кръвно налягане
Нередовен сърдечен ритъм
Кога трябва да се потърси лекар?
Признаците и симптомите на хантавирусния белодробен синдром могат да се влошат внезапно и бързо да станат животозастрашаващи. При грипоподобни симптоми, които постепенно се влошават в продължение на няколко дни, трябва да се потърси лекар. Незабавно трябва да се потърси медицинска помощ, ако се появят проблеми с дишането.
Кръвните тестове могат да покажат дали организмът е изработил антитела срещу хантавирус. Лекуващият лекар може да назначи други лабораторни изследвания, за да изключи други състояния с подобни симптоми.
Специфичните възможности за лечение на хантавирусния белодробен синдром са ограничени. Прогнозата обаче се подобрява при ранно разпознаване, незабавна хоспитализация и адекватно подпомагане на дишането.
Поддържаща терапия
Хората с тежки случаи се нуждаят от незабавно лечение в интензивно отделение. Може да се наложи интубация и механична вентилация, за да се поддържа дишането и да се подпомогне управлението на течността в белите дробове. Интубацията включва поставяне на дихателна тръба през носа или устата в трахеята, за да се поддържат дихателните пътища отворени и функциониращи.
Насищане на кръвта с кислород
Тежкото заболяване може да изисква лечение, наречено екстракорпорална мембранна оксигенация, за да се осигури достатъчно количество кислород. Това включва непрекъснато изпомпване на кръвта през машина, която отстранява въглеродния диоксид и добавя кислород. След това обогатената с кислород кръв се връща в тялото.
Химиотерапевтичен мозък (Химио мозък)
Химиотерапевтичен мозък е често срещан термин, използван от преживелите рак, за да се опишат проблемите с мисленето и паметта, които могат да се появят по време на и след лечението на рака. За същото състояние се използват още термините химио мозък, химио мъгла, когнитивни нарушения, свързани с рака, или когнитивна дисфункция.
Въпреки че терминът химио мозък е широко използван, причините за проблемите с концентрацията и паметта не са добре разбрани. Вероятно са налице множество причини.
Независимо от причината, химио мозъкът може да бъде дразнещ и изтощителен страничен ефект от рака и неговото лечение. Изследователите работят за разбиране на промените в паметта, които изпитват хората с онкологично заболяване.
Признаците и симптомите на химиотерапевтичния мозък могат да включват следното:
- Необичайно дезорганизираност
- Объркване
- Затруднена концентрация
- Трудности при намирането на правилната дума
- Трудности при усвояването на нови умения
- Трудности при изпълнение на няколко задачи едновременно
- Усещане за мозъчна мъгла
- Къс период на зъдържане на вниманието
- Проблеми с краткосрочната памет
- Отнемане на повече време от обичайното време за изпълнение на рутинни задачи
- Проблеми с вербалната памет, като например запомняне на разговор
- Проблеми с визуалната памет, например припомняне на изображение или списък с думи
Кога трябва да се потърси лекар?
При тревожни проблеми с паметта или мисленето трябва да се потърси медицинска помощ. Препоръчително е да се води дневник на признаците и симптомите, за да може лекарят да разбере по-добре как проблемите с паметта се отразяват на ежедневието.
Няма тестове за диагностициране на химиотерапевтичен мозък. Оцелелите от рак, които изпитват тези симптоми, често получават нормални резултати на тестовете за памет.
Лекарят може да препоръча кръвни изследвания, сканиране на мозъка или други тестове, за да изключи други причини за проблеми с паметта.
Лечението на химио мозъка е насочено към справяне със симптомите. В повечето случаи свързаните с рака проблеми с паметта са временни.
Тъй като симптомите и тежестта на химиотерапевтичния мозък се различават при отделните хора, лекуващият лекар може да разработи индивидуален подход за справяне с тях.
Контролиране на условията, които допринасят за проблеми с паметта
Ракът и лечението на рака могат да доведат до други състояния, като анемия, депресия, проблеми със съня и ранна менопауза, които биха могли да влошат проблемите с паметта. Контролирането на тези други фактори може да улесни справянето с тези симптоми.
Управление на симптомите на химиомозък
Професионалист, който е специализиран в диагностицирането и лечението на състояния, които засягат паметта и мисленето (невропсихолог), може да създаде план, който да помогне за справяне със симптомите на химио мозък. Понякога лекарите наричат това когнитивна рехабилитация или когнитивна ремедиация.
Обучението за адаптиране и справяне с промените в паметта може да включва:
- Повтарящи се упражнения за трениране на мозъка. Упражненията за памет и мислене могат да помогнат на мозъка да възстанови нарушените вериги, които биха могли да допринесат за химиотерапевтичен мозък.
- Проследяване и разбиране на това какво влияе върху проблемите с паметта. Внимателното проследяване на проблемите с паметта може да разкрие начини за справяне. Например, ако пациентът се разсейва по-лесно, когато е гладен или уморен, той може да планира трудните задачи, които изискват допълнителна концентрация, за времето от деня, когато се чувства най-добре.
- Използване на стратегии за справяне. Засегнатият може да се научи на нови начини за изпълнение на ежедневните задачи, които да му помогнат да се концентрира. Той може, например, да се научи да си води бележки или да прави конспект на писмения материал, докато чете. Възможно е също терапевтът да му помогне да усвои начини на говорене, които му помагат да запаметява разговорите и да ги възстановява по-късно.
- Техники за намаляване на стреса. Стресовите ситуации могат да увеличат вероятността от проблеми с паметта, а проблемите с паметта могат да бъдат стресиращи. За да се прекъсне този цикъл, може да бъдат овладяни техники за релаксация. Тези техники, като например прогресивна мускулна релаксация или практики за осъзнаване, могат да помогнат на засегнатия от това състояние да разпознава стреса и да се справя с него.
Лекарства
Не са одобрени медикаменти за лечение на химиотерапевтичен мозък. Лекарства, одобрени за други състояния, могат да бъдат взети предвид, ако пациентът и неговият лекар стигнат до съгласие, че от тях може да има полза.
Медикаментите, които понякога се използват при хора с тези симптоми, включват:
– Метилфенидат (Concerta, Ritalin, други) – лекарство, използвано за лечение на синдром на дефицит на вниманието/хиперактивност (ADHD)
– Донепезил (Aricept) – лекарство, използвано при хора с болестта на Алцхаймер
– Модафинил (Provigil) – лекарство, използвано при хора с определени нарушения на съня
– Мемантин (Namenda)– лекарство, използвано за подобряване на паметта при хора с болестта на Алцхаймер, може да помогне по време на радиационна терапия на мозъка.
Хемангиом
Хемангиомът е яркочервен родилен белег, който се появява при раждането или през първата или втората седмица от живота. Прилича на гумена подутина и се състои от допълнителни кръвоносни съдове в кожата.
Хемангиомът може да се появи навсякъде по тялото, но най-често се среща по лицето, скалпа, гърдите или гърба. Лечение на бебешкия хемангиом (инфантилен хемангиом) обикновено не е необходимо, тъй като с течение на времето той изчезва. Дете, което е имало това състояние в кърмаческа възраст, обикновено няма видими следи от израстъка до 10-годишна възраст. Лечение може да се обмисли, ако хемангиомът пречи на зрението, дишането или други функции.
Хемангиомът е съставен от допълнителни кръвоносни съдове, които се групират в плътно струпване. Не е известно какво причинява струпването на съдовете.
Рискови фактори
Хемангиомите се срещат по-често при бебета от женски пол, бели и родени преждевременно.
Хемангиомът може да е налице при раждането, но по-често се появява през първите няколко месеца от живота. Той започва като плосък червен участък някъде по тялото, най-често по лицето, скалпа, гърдите или гърба. Обикновено е само един, но при някои деца са повече, особено те ако са част от многоплодна бременност.
През първата година червеният участък бързо нараства и се превръща в гъбеста, гумена на вид подутина, която стърчи от кожата. След това хемангиомът навлиза във фаза на покой и накрая започва бавно да изчезва.
Много хемангиоми изчезват до 5-годишна възраст, а повечето изчезват до 10-годишна възраст. След изчезването на хемангиома кожата може да бъде леко обезцветена или издадена.
Педиатърът на детето ще наблюдава хемангиома по време на рутинните прегледи. Той трябва да бъде информиран, ако образуванието кърви, образува рана или изглежда инфектиран.
Ако състоянието пречи на зрението, дишането, слуха или изхождането на детето, трябва да се потърси медицинска помощ.
Обикновено лекарят може да диагностицира хемангиома само като го погледне. В повечето случаи не са необходими изследвания.
Обекновено не е необходимо третиране на хемангиомите, тъй като те изчезват сами с времето. Ако обаче хемангиомът засяга зрението или причинява други проблеми, мерките включват медикаменти или лазерна операция:
- Бета-блокери. При малки, повърхностни хемангиоми върху засегнатата кожа може да се приложи гел, съдържащ медикамента тимолол. Тежък инфантилен хемангиом може да изчезне, ако се лекува с перорален разтвор на пропранолол. Обикновено лечението трябва да продължи до около 1-годишна възраст. Страничните ефекти могат да включват висока кръвна захар, ниско кръвно налягане и хрипове.
- Кортикостероидни лекарства. При деца, които не реагират на лечението с бета-блокери или не могат да ги употребяват, кортикостероидите могат да бъдат вариант. Те могат да се инжектират във възела или да се прилагат върху кожата. Страничните ефекти могат да включват забавен растеж и изтъняване на кожата.
- Лазерна хирургия. Понякога лазерната хирургия може да отстрани малък, тънък хемангиом или да лекува ранички по хемангиома.
Тези, които обмислят лечение на хемангиома на детето си, трябва да преценят плюсовете и минусите заедно с педиатъра. Важно е да имат предвид, че повечето детски хемангиоми изчезват от само себе си в детството и че лечението има потенциални странични ефекти.
Хемифациален спазъм
Хемифациалният спазъм е заболяване на нервната система, при което мускулите от едната страна на лицето неволно потрепват. Най-често се причинява от кръвоносен съд, който докосва или пулсира срещу лицевия нерв. Възможно да е в резултат и от нараняване на лицевия нерв или тумор.
Понякога няма известна причина.
Хемифациалният спазъм най-често се причинява от кръвоносен съд, който се допира до лицевия нерв. Той може да се дължи и на нараняване на лицевия нерв или на тумор. Понякога не може да се установи каква е причината.
Понякога хемифациалният спазъм може да бъде предизвикан от:
- Движение на мускулите на лицето
- Безпокойство
- Стрес
- Умора
Често срещаните симптоми на хемифациалния спазъм включват потрепване или свиване на мускулите на лицето, които обикновено са:
- От едната страна на лицето
- Неконтролируеми
- Безболезнени
Тези съкращения често започват от клепача, след което могат да прогресират и да засегнат бузата и устата от същата страна на лицето. Първоначално хемифациалните спазми се появяват и изчезват, но в крайна сметка, обикновено в продължение на няколко месеца до няколко години, те се появяват почти постоянно.
Понякога хемифациалните спазми могат да са и от двете страни на лицето. Трептенията обаче не се появяват едновременно от двете страни.
За да диагностицира състоянието, лекарят ще извърши физически преглед и ще провери за признаци на хемифациален спазъм. За да се определи причината за състоянието на пациента и за да се разработи най-подходящото лечение за конкретния случай, може да се наложи провеждането на образни изследвания.
Ядрено-магнитният резонанс (ЯМР) използва магнитно поле и радиовълни, за да създаде подробни изображения на главата и да определи причината за хемифациалния спазъм. Лекарят може да инжектира контрастно багрило в кръвоносен съд (магнитнорезонансна ангиограма), за да потърси абнормен кръвоносен съд, който може да дразни лицевия нерв.
Невинаги е необходимо да се направи ядрено-магнитен резонанс или друго образно изследване, за да се диагностицира хемифациалният спазъм. Лекарят може да успее да диагностицира състоянието въз основа на симптомите и прегледа. Възможно е да се наложи образно изследване, ако симптомите не са типични или ако пациентът се подготвя за операция.
Лечението на хемифациалния спазъм може да включва:
- Ботулинови инжекции. Лекарят може да инжектира ботулинов токсин (ботокс) в засегнатите мускули, който временно ги парализира. Това лечение е много ефективно за облекчаване на симптомите при повечето хора. На всеки няколко месеца се налагат допълнителни процедури.
- Други лекарства. Медикаменти, включително антиконвулсивни лекарства, могат да облекчат хемифациалния спазъм при някои хора.
- Хирургия. Съществуват няколко вида операции, които могат да помогнат за облекчаване на хемифациалния спазъм. Операцията за декомпресия включва създаване на отвор в черепа и отваряне на мозъчната обвивка (твърдата мозъчна обвивка), за да се разкрие лицевият нерв, който напуска мозъчния ствол.
Хирургът открива кръвоносния съд, който притиска или дразни лицевия нерв, и поставя материал, подобен на гъба, между нерва и кръвоносния съд, като премахва натиска върху нерва. Тази операция често може да облекчи хемифациалния спазъм.
Други процедури включват унищожаване на части от лицевия нерв чрез операция и радиочестотна термокоагулация, при която се използват топлина и радиовълни.
Хемолитично-уремичен синдром (ХУС)
Хемолитично-уремичният синдром (ХУС) е състояние, което може да възникне, когато малките кръвоносни съдове в бъбреците се увредят и възпалят. Това увреждане може да доведе до образуване на съсиреци в съдовете. Съсиреците запушват филтриращата система в бъбреците и водят до бъбречна недостатъчност, която може да бъде животозастрашаваща.
Всеки може да развие ХУС, но най-често това се случва при малки деца. В много случаи състоянието се причинява от инфекция с определени щамове на бактерията Escherichia coli (E. coli). Първият симптом на тази форма на хемолитично-уремичен синдром е няколкодневна диария, която често, но не винаги, е кървава.
ХУС може да бъде причинен и от други инфекции, определени лекарства или състояния като бременност, рак или автоимунно заболяване. В някои случаи той е резултат от определени генетични мутации. Тези форми на хемолитично-уремичен синдром обикновено не причиняват диария.
ХУС е сериозно състояние, но навременното и правилно лечение обикновено води до пълно възстановяване на повечето хора, особено на малките деца.
Най-честата причина за ХУС – особено при деца на възраст под 5 години – е инфекция с някои щамове на бактерията E. coli. E. coli е група бактерии, които обикновено се срещат в червата на здрави хора и животни. Повечето от стотиците видове E. coli са нормални и безвредни, но някои щамове причиняват диария.
Някои от щамовете на E.coli, които причиняват диария, произвеждат и токсин, наречен шига токсин. Тези щамове се наричат Shiga toxin-producing E. coli или STEC. При инфекция с щам на STEC, шига токсинът може да навлезе в кръвта и да причини увреждане на кръвоносните съдове, което е възможно да доведе до ХУС. Повечето хора обаче, които са заразени с E. coli, дори с по-опасните щамове, не развиват синдрома.
Други причини за ХУС могат да включват:
- Други инфекции, като например инфекция с пневмококови бактерии, човешки имунодефицитен вирус (ХИВ) или грип
- Употребата на определени лекарства, особено на някои медикаменти, използвани за лечение на рак, и на някои препарати, предписвани за потискане на имунната система на реципиенти на трансплантирани органи
- В редки случаи ХУС може да възникне като усложнение на бременност или здравословни състояния като автоимунно заболяване или рак
Рядък вид ХУС, известен като атипичен ХУС, може да се предаде генетично на децата. Хората, които са наследили мутиралия ген, причиняващ тази форма на синдрома, не е задължително да развият състоянието. Мутиралият ген обаче може да се активира след излагане на отключващ фактор, като например инфекция, употреба на определени лекарства или хронично здравословно състояние.
Признаците и симптомите на ХУС могат да варират в зависимост от причината. Повечето случаи се причиняват от инфекция с определени щамове на бактерията E. coli, които първо засягат храносмилателния тракт. Първоначалните признаци и симптоми на тази форма на ХУС могат да включват:
- Диария, която често е кървава
- Болки в корема, спазми или подуване на корема
- Повръщане
- Температура
Всички форми на ХУС – независимо от причината – увреждат кръвоносните съдове. Това увреждане води до разпадане на червените кръвни клетки (анемия), образуване на кръвни съсиреци в кръвоносните съдове и увреждане на бъбреците. Признаците и симптомите на тези промени включват:
- Бледност, включително загуба на розов цвят на бузите и вътрешността на долните клепачи
- Екстремна умора
- Недостиг на въздух
- Лесно образуване на синини или необясними синини
- Необичайно кървене, като например кървене от носа и устата
- Намалено уриниране или кръв в урината
- Подуване (оток) на краката, стъпалата или глезените и по-рядко на лицето, ръцете, стъпалата или цялото тяло
- Объркване, гърчове или инсулт
- Високо кръвно налягане
За да потвърди диагнозата ХУС, лекарят вероятно ще извърши физически преглед и ще препоръча лабораторни изследвания, включително:
- Кръвни изследвания. Тези тестове могат да определят дали червените кръвни клетки са увредени. Кръвните тестове могат също така да разкрият нисък брой тромбоцити, нисък брой червени кръвни клетки или по-високо от нормалното ниво на креатинин – отпадъчен продукт, който обикновено се отстранява от бъбреците.
- Изследване на урината. Този тест може да открие необичайни нива на протеини, кръв и признаци на инфекция в урината.
- Проба от фецес. Този тест може да открие произвеждаща токсини E. coli и други бактерии, които могат да причинят ХУС.
Ако причината за ХУС не е ясна, лекарят може да препоръча и допълнителни изследвания, които да помогнат за определяне на причината.
ХУС изисква болнично лечение. Загубените течности и електролити трябва да бъдат внимателно възстановени, тъй като бъбреците не отстраняват течностите и отпадъците толкова ефективно, колкото обикновено.
Преливания
В болницата може да се наложи интравенозно преливане на червени кръвни клетки или тромбоцити.
- Червените кръвни клетки могат да помогнат за справяне с признаците и симптомите на анемия – включително втрисане, умора, задух, ускорен сърдечен ритъм, пожълтяване на кожата и потъмняване на урината.
- Тромбоцитите могат да помогнат на кръвта да се съсирва по-нормално, ако пациентът кърви или лесно получавате синини.
Лекарства
При трайно увреждане на бъбреците от ХУС лекарят може да препоръча медикамент за понижаване на кръвното налягане, за да се предотврати или забави по-нататъшно увреждане на бъбреците.
Ако се развият усложнения или пациентът има форма на ХУС, която се причинява от генетична мутация (атипичен ХУС), специалистът може да препоръча екулизумаб (Soliris), за да се предотврати допълнително увреждане на кръвоносните съдове.
Преди започване на приема на екулизумаб трябва да бъдат направена ваксинация за предпазване от менингит – потенциален и сериозен страничен ефект на лекарството.
Хирургия и други процедури
В зависимост от симптомите, причината за ХУС и дали пациентът има някакви усложнения, може да бъдат препоръчани други процедури, включително:
– Бъбречна диализа. Понякога се налага диализа, за да се филтрират отпадъците и излишната течност от кръвта. Диализата обикновено е временно лечение, докато бъбреците отново започнат да функционират адекватно. При значително увреждане на бъбреците обаче може да се наложи дългосрочна диализа.
– Плазмен обмен. Плазмата е течната част на кръвта, която поддържа циркулацията на кръвните клетки и тромбоцитите. Понякога се използва машина за изчистване на кръвта от собствената ѝ плазма и замяната ѝ с прясна или замразена донорска плазма.
– Трансплантация на бъбрек. Някои хора, които имат тежко увреждане на бъбреците от ХУС, в крайна сметка се нуждаят от бъбречна трансплантация.
Хемороиди
Хемороидите са подути вени в областта на ануса и долната част на ректума, подобно на разширените вени.Т е могат да се развият вътре в ректума (вътрешни хемороиди) или под кожата около ануса (външни хемороиди).
Почти трима от всеки четирима възрастни имат хемороиди от време на време. Има много причини за появата на тези образувания, но често причината е неизвестна.
Съществуват ефективни възможности за лечението им. Много хора получават облекчение с помощта на грижи в домашни условия и промени в начина на живот.
Признаците и симптомите на хемороидите обикновено зависят от вида на хемороида.
Външни хемороиди
Те се намират под кожата около ануса. Признаците и симптомите могат да включват:
- Сърбеж или дразнене в аналната област
- Болка или дискомфорт
- Подуване около ануса
- Кървене
Вътрешни хемороиди
Вътрешните хемороиди се намират във вътрешността на ректума. Обикновено не се виждат или усещат и рядко причиняват дискомфорт, но напъването или дразненето при преминаване на изпражненията може да предизвика:
- Безболезнено кървене по време на дефекация. Може да се забележат малки количества яркочервена кръв върху тоалетната хартия или в тоалетната.
- Избутване на хемороид през аналния отвор (пролабиращ или изпъкнал хемороид), което води до болка и радразнение.
Тромбозирали хемороиди
Ако кръвта се събере във външен хемороид и образува съсирек (тромб), това може да доведе до:
- Силна болка
- Подуване
- Възпаление
- Твърда бучка в близост до ануса
При наличие на кървене по време на изхождане или на хемороиди, които не се подобряват след една седмица домашни грижи, трябва да се направи консултация с лекар.
Не трябва да се предполага, че ректалното кървене се дължи на хемороиди, особено ако са настъпили промени в навиците на изхождане или ако изпражненията променят цвета или консистенцията си. Ректалното кървене може да се появи при други заболявания, включително колоректален рак и анален рак.
При наличие на голямо количество ректално кървене, замаяност, световъртеж или припадък трябва да се потърси спешна помощ.
Лекарят може да види външните хемороиди. Диагностицирането на вътрешните хемороиди може да включва преглед на аналния канал и ректума.
- Дигитално изследване. Лекарят вкарва в ректума лубрикиран пръст с ръкавица и проверява за нещо необичайно, като например израстъци.
- Образно изследване. Тъй като вътрешните хемороиди често са твърде меки, за да бъдат усетени по време на ректалния преглед, лекарят може да прегледа долната част на дебелото черво и ректума с помощта на аноскоп, проктоскоп или сигмоидоскоп. Той може да реши да изследва цялото дебело черво с помощта на колоноскопия, ако:
- Признаците и симптомите подсказват, че пациентът може да има друго заболяване на храносмилателната система
- Пациентът има рискови фактори за колоректален рак
- Пациентът е на средна възраст и не е имал скорошна колоноскопия
Домашни средства
Често леката болка, подуването и възпалението на хемороидите може да бъде облекчено с домашни средства.
- Яжте храни с високо съдържание на фибри. Консумирайте повече плодове, зеленчуци и пълнозърнести храни. Това омекотява изпражненията и увеличава обема им и ще ви помогне да избегнете напъването, което може да влоши симптомите на съществуващите хемороиди. Добавяйте фибри към хранителния си режим бавно, за да избегнете проблеми с газовете.
- Използвайте локални препарати. Прилагайте крем или супозитория за хемороиди, които се продават без рецепта и съдържат хидрокортизон, или използвайте тампони, съдържащи хамамелис или обезболяващо средство.
- Потапяйте се редовно в топла вана или ситц вана (седяща вана). Накисвайте аналната област в обикновена топла вода за 10-15 минути два-три пъти дневно. Ситц вана се поставя над тоалетната.
- Приемайте перорални болкоуспокояващи. Можете да използвате временно ацетаминофен, аспирин или ибупрофен, за да облекчите дискомфорта си.
При тези лечения симптомите на хемороидите често изчезват в рамките на една седмица. Посетете лекуващия лекар след една седмица, ако не получите облекчение, или по-рано, ако имате силна болка или кървене.
Лекарства
Ако хемороидите причиняват само лек дискомфорт, лекарят може да предложи кремове, мехлеми, свещички или тампони, които се продават без рецепта. Тези продукти съдържат съставки като хамамелис или хидрокортизон и лидокаин, които могат временно да облекчат болката и сърбежа.
Не трябва да се използва стероиден крем без рецепта за повече от седмица, освен ако не е препоръчано от лекар, защото той може да изтъни кожата.
Външна тромбектомия на хемороиди
Ако във външен хемороид се е образувал болезнен кръвен съсирек (тромбоза), лекарят може да отстрани хемороида. Това може да доведе до бързо облекчение. Тази процедура, която се извършва под местна анестезия, е най-ефективна, ако се извърши в рамките на 72 часа от появата на съсирека.
Минимално инвазивни процедури
При упорито кървене или болезнени хемороиди лекарят може да препоръча някоя от другите налични минимално инвазивни процедури. Те могат да бъдат извършени в кабинета му или в друга амбулаторна среда и обикновено не изискват анестезия.
- Лигиране с гумена лента. Лекарят поставя една или две малки гумени ленти около основата на вътрешния хемороид, за да прекъсне кръвообращението му. Хемороидът изсъхва и отпада в рамките на една седмица.
Лигирането на хемороидите може да бъде неприятно и да причини кървене, което е възможно да започне два до четири дни след процедурата, но рядко е тежко. Понякога могат да настъпят по-сериозни усложнения.
- Инжектиране (склеротерапия). Лекарят инжектира химически разтвор в хемороидалната тъкан, за да я свие. Въпреки че инжектирането не причинява почти никаква болка, то може да бъде по-малко ефективно от лигирането с гумена лента.
- Коагулация (инфрачервена, лазерна или биполярна). Техниките за коагулация използват лазерна или инфрачервена светлина или топлина. Те предизвикват втвърдяване и свиване на малки, кървящи вътрешни хемороиди. Коагулацията има малко странични ефекти и обикновено причинява малък дискомфорт.
Хирургични процедури
Само малък процент от хората с хемороиди се нуждаят от операция. Въпреки това, ако другите процедури не са били успешни или пациентът има големи хемороиди, лекуващият лекар може да препоръча една от следните процедури:
- Отстраняване на хемороиди (хемороидектомия). Избирайки една от различните техники, хирургът отстранява излишната тъкан, която причинява кървене. Операцията може да се извърши с местна анестезия, комбинирана със седация, спинална анестезия или обща анестезия.
Хемороидектомията е най-ефективният и завършен начин за лечение на тежки или повтарящи се хемороиди. Усложненията могат да включват временни затруднения при изпразване на пикочния мехур, което може да доведе до инфекции на пикочните пътища. Това усложнение настъпва главно след спинална анестезия.
Повечето хора изпитват известна болка след процедурата, която може да се облекчи с лекарства. Потапянето в топла вана също може да помогне.
- Зашиване на хемороиди. Тази процедура, наречена хемороидопексия със скоби, блокира притока на кръв към хемороидалната тъкан. Обикновено се използва само при вътрешни хемороиди.
Зашиването обикновено е свързано с по-малко болка, отколкото хемороидектомията, и позволява по-ранно връщане към обичайните дейности. В сравнение с хемороидектомията обаче, хемороидопексия със скоби се свързва с по-голям риск от рецидиви и ректален пролапс, при който част от ректума изпъква от ануса.
Усложненията могат да включват и кървене, задържане на урина и болка, както и в редки случаи животозастрашаваща кръвна инфекция (сепсис). Лекуващият лекар може да препоръча най-подходящата процедура за конкретния пациент.
Хемофилия
Хемофилията е рядко заболяване, при което кръвта не се съсирва по типичния начин, тъй като в нея няма достатъчно протеини на кръвосъсирването (фактори на кръвосъсирването). Хората с хемофилия може да кървят по-дълго време след нараняване, отколкото ако кръвта им се съсирва правилно.
Малките порязвания обикновено не са голям проблем. При тежка форма на заболяването основната грижа е вътрешно кървене вътре в тялото, особено в коленете, глезените и лактите. То може да увреди органите и тъканите и да бъде животозастрашаващо.
Хемофилията почти винаги е генетично заболяване. Лечението включва редовно заместване на специфичния фактор на кръвосъсирване, който е намален. Използват се и по-нови терапии, които не съдържат фактори на кръвосъсирване.
Когато човек кърви, организмът обикновено събира кръвни клетки, за да образува съсирек и да спре кървенето. Факторите на кръвосъсирване са протеини в кръвта, които работят с клетки, известни като тромбоцити, за да образуват съсиреци. Хемофилията се проявява, когато липсва фактор на кръвосъсирването или нивата му са ниски.
Вродена хемофилия
Хемофилията обикновено се предава по наследство, т.е. човек се ражда с това заболяване (вродено). Вродената хемофилия се класифицира според вида на фактора на кръвосъсирване, който е с ниско ниво.
Най-често срещаният тип е хемофилия А, свързана с ниско ниво на фактор 8. Следващият най-често срещан тип е хемофилия В, свързана с ниско ниво на фактор 9.
Придобита хемофилия
Някои хора развиват хемофилия, без да имат фамилна анамнеза за това заболяване. Това се нарича придобита хемофилия.
Придобитата хемофилия е разновидност на заболяването, която се появява, когато имунната система на човека атакува съсирващия фактор 8 или 9 в кръвта. Тя може да бъде свързана с:
- Бременност
- Автоимунни състояния
- Рак
- Множествена склероза
- Реакции на лекарства
Наследяване на хемофилия
При най-често срещаните видове хемофилия дефектният ген се намира в Х хромозомата. Всеки човек има две полови хромозоми – по една от всеки родител. Жените унаследяват една Х хромозома от майката и една Х хромозома от бащата. Мъжете наследяват една Х хромозома от майката и една Y хромозома от бащата.
Това означава, че хемофилията почти винаги се среща при момчетата и се предава от майка на син чрез един от гените на майката. Повечето жени с дефектния ген са носителки, които нямат признаци или симптоми на хемофилия. Но някои носители могат да имат симптоми на кървене, ако факторите на кръвосъсирване са умерено намалени.
Рискови фактори
Най-големият рисков фактор за хемофилия е наличието на членове на семейството, които също имат това заболяване. Мъжете са много по-склонни да имат хемофилия, отколкото жените.
Признаците и симптомите на хемофилията варират в зависимост от нивото на факторите на кръвосъсирване. Ако тяхното е леко намалено, може да се появи кървене само след операция или травма. Ако недостигът е тежък, може да има лесно кървене без причина.
Признаците и симптомите на спонтанно кървене включват:
- Необяснимо и прекомерно кървене при порязвания или наранявания или след операция или стоматологична работа
- Много големи или дълбоки синини
- Необичайно кървене след ваксинация
- Болка, подуване или стягане в ставите
- Кръв в урината или изпражненията
- Кървене от носа без известна причина
- При бебета, необяснима раздразнителност
Кръвоизлив в мозъка
При някои хора с тежка форма на хемофилия обикновен удар по главата може да причини кръвоизлив в мозъка. Това се случва рядко, но е едно от най-сериозните усложнения, които могат да настъпят. Признаците и симптомите включват:
- Болезнено, продължително главоболие
- Повтарящо се повръщане
- Сънливост или летаргия
- Двойно виждане
- Внезапна слабост или несръчност
- Конвулсии или гърчове
Трябва да се потърси спешна помощ при:
- Признаци или симптоми на кървене в мозъка
- Наранявания, при които кървенето не спира
- Подути стави, които са горещи при допир и болезнени при сгъване
Тежките случаи на хемофилия обикновено се диагностицират през първата година от живота. Леките форми могат да се проявят едва в зряла възраст. Някои хора научават, че имат хемофилия, след като получат прекомерно кървене по време на хирургична процедура.
Тестовете за факторите на кръвосъсирване могат да разкрият недостиг на фактори на кръвосъсирване и да определят колко тежка е хемофилията.
При хора с фамилна обремененост от хемофилия може да се използват генетични тестове за идентифициране на носителите, за да се вземат информирани решения за забременяване.
Възможно е също така да се определи по време на бременността дали плодът е засегнат от хемофилия. Тестването обаче крие някои рискове за плода. Ползите и рисковете от тестването трябва да бъде обсъдени с лекуващия лекар.
Основното лечение на тежката хемофилия включва заместване на необходимия фактор на кръвосъсирване чрез тръбичка във вената.
Тази заместителна терапия може да се назначи за лечение на текущ епизод на кървене. Тя може да се прилага и по редовна схема у дома, за да се предотврати появата на епизоди на кървене. Някои хора получават постоянна заместителна терапия.
Заместващият фактор на кръвосъсирването може да бъде направен от дарена кръв. Подобни продукти, наречени рекомбинантни фактори на кръвосъсирването, се произвеждат в лаборатория, а не от човешка кръв.
Други терапии включват:
– Десмопресин. При някои форми на лека хемофилия този хормон може да стимулира организма да отделя повече фактор на кръвосъсирване. Той може да се инжектира бавно във вената или да се използва като назален спрей.
– Емицизумаб (Hemlibra). Това е по-ново лекарство, което не включва фактори на кръвосъсирване. То може да помогне за предотвратяване на епизоди на кървене при хора с хемофилия А.
– Лекарства за запазване на съсирека. Известни още като антифибринолитици, тези лекарства помагат да се предотврати разпадането на съсиреците.
– Фибринови уплътнители. Те могат да се прилагат директно върху местата на раните, за да подпомогнат съсирването и заздравяването. Фибриновите уплътнители са особено полезни при зъболечение.
– Физиотерапия. Тя може да облекчи признаците и симптомите, ако вътрешното кървене е увредило ставите. Тежките увреждания могат да наложат операция.
– Първа помощ при леки порязвания. Прилагането на натиск и превръзка обикновено спира кървенето. При малки области на кървене под кожата се препоръчва полагане на лед. Ледени близалки могат да се използват за забавяне на незначително кървене в устата.
Хемохроматоза
Хемохроматозата кара тялото да абсорбира твърде много желязо от храната, която се приема. Излишното желязо се складира в органите, особено в черния дроб, сърцето и панкреаса. Прекалено многото желязо може да доведе до животозастрашаващи състояния, като чернодробно заболяване, сърдечни проблеми и диабет.
Съществуват няколко вида хемохроматоза, но най-често срещаният вид се причинява от генно изменение, което се предава в семейството. Само малка част от хората, които притежават тези гени, развиват сериозни проблеми. Симптомите обикновено се появяват в средната възраст.
Третирането на състоянието включва редовно отстраняване на кръв от организма. Тъй като голяма част от желязото в организма се съдържа в червените кръвни клетки, тази процедура понижава нивата на желязо.
Хемохроматозата най-често се причинява от изменение в ген. Този ген контролира количеството желязо, което организмът абсорбира от храната. Измененият ген се предава от родителите на децата. Този вид хемохроматоза е най-често срещаният вид и се нарича наследствена хемохроматоза.
Генни мутации, които причиняват хемохроматоза
Ген, наречен HFE, най-често е причина за наследствената хемохроматоза. Човек наследява по един ген HFE от всеки от родителите си. Генът HFE има две често срещани мутации – C282Y и H63D. Генетичното изследване може да покаже дали пациентът има тези промени в гена HFE.
- Ако наследите два изменени гена, може да развиете хемохроматоза. Освен това можете да предадете променения ген на децата си. Но не всеки, който наследи два гена, развива проблеми, свързани с претоварването с желязо при хемохроматозата.
- Ако сте наследили един изменен ген, е малко вероятно да развиете хемохроматоза. Въпреки това се считате за носител на мутацията (изменения ген) и можете да я предадете на децата си. Децата ви обаче няма да развият заболяването, освен ако не са наследили и друг променен ген от другия родител.
При някои хора с хемохроматоза никога не се наблюдават симптоми. Ранните симптоми често се припокриват с тези на други често срещани заболявания.
Симптомите могат да включват:
- Болки в ставите
- Коремна болка
- Умора
- Слабост
- Диабет
- Загуба на сексуално желание
- Импотентност
- Сърдечна недостатъчност
- Чернодробна недостатъчност
- Бронзов или сив цвят на кожата
- Мозъчна мъгла
- Най-често срещаният тип хемохроматоза се проявява при раждането. Повечето хора обаче получават симптоми едва на по-късен етап от живота си – обикновено след 40-годишна възраст при мъжете и след 60-годишна възраст при жените. Жените са по-склонни да развият симптоми след менопаузата, когато вече не губят желязо с менструацията и бременността.
Хемохроматозата може да бъде трудна за диагностициране. Ранните симптоми, като скованост на ставите и умора, може да се дължат на други състояния.
Много хора с това заболяване нямат други симптоми освен високи нива на желязо в кръвта. Хемохроматозата може да бъде установена при кръвни изследвания по други причини, когато се получат необичайни резултати. Тя може да бъде открита и при изследване на членове на семейството на хора, диагностицирани с това заболяване.
Кръвни тестове
Двата основни теста за откриване на претоварване с желязо са:
- Насищане на серумния трансферин. Този тест измерва количеството желязо, свързано с протеина трансферин, който пренася желязото в кръвта. Стойности на насищане на трансферина над 45% се считат за твърде високи.
- Серумен феритин. Този тест измерва количеството желязо, съхранявано в черния дроб. Ако резултатите от теста за насищане на серумния трансферин са по-високи от обичайните, лекарят може да провери серумния феритин.
Тези кръвни тестове за желязо се правят на гладно. Повишаване на стойностите при едно или при всички тези изследвания може да се установи и при други нарушения. Може да се наложи тестовете да бъдат повторени за получаване на най-точни резултати.
Допълнителни изследвания
Лекарят може да препоръча други тестове, за да потвърди диагнозата и да провери за други проблеми:
- Чернодробни функционални тестове. Тези тестове могат да помогнат за установяване на чернодробно увреждане.
- Ядрено-магнитен резонс. Магнитно-резонансната томография е бърз и неинвазивен начин за измерване на степента на претоварване на черния дроб с желязо.
- Изследване за генни промени. Изследването на ДНК за промени в гена HFE се препоръчва, ако пациентът има високи нива на желязо в кръвта си.
- Вземане на проба от чернодробна тъкан за изследване. Ако лекуващият лекар подозира чернодробно увреждане, той може да назначи чернодробна биопсия. По време на чернодробната биопсия с помощта на тънка игла от черния дроб се взема проба от тъкан. Пробата отива в лаборатория, за да бъде проверена за наличие на желязо. Там се търсят и доказателства за увреждане на черния дроб, особено за белези или цироза. Рисковете при биопсията включват кървене и инфекция.
Скрининг на здрави хора за хемохроматоза
Генетичното изследване се препоръчва за всички родители, братя и сестри и деца на всеки, който е диагностициран с хемохроматоза. Ако генната промяна е открита само при единия родител, не е необходимо децата да бъдат изследвани.
Отстраняване на кръв
Лекарите могат да третират хемохроматозата безопасно и ефективно чрез редовно отстраняване на кръв от организма. Това е подобно на даряването на кръв. Процесът е известен като флеботомия.
Целта на флеботомията е да се понижат нивата на желязо в организма. Количеството на отстранената кръв и честотата на отстраняването ѝ зависят възрастта, общото здравословно състояние на пациента и тежестта на претоварването с желязо.
- Първоначална схема на лечение: В началото може веднъж или два пъти седмично да бъде взета около 470 милилитра кръв. Обикновено това се прави в болница или в кабинета на лекаря. Този процес се нарича терапевтично отстраняване на кръв.
- График за поддържащо лечение. След като нивата на желязото се понижат, кръвта може да се отстранява по-рядко, обикновено на всеки 2 до 3 месеца. Някои хора могат да поддържат типичните нива на желязо, без да им се взема кръв. При други може да се наложи кръв да се отстранява ежемесечно. Графикът зависи от това колко бързо се натрупва желязото в организма.
Третирането на хемохроматозата може да помогне за облекчаване на симптомите на умора, болки в стомаха и потъмняване на кожата. То може да е от полза за предотвратяване на сериозни усложнения като чернодробни заболявания, сърдечни заболявания и диабет. Ако пациентът вече има някое от тези състояния, флеботомията може да забави прогресирането му. В някои случаи тя може дори да го изчисти.
Флеботомията не може да излекува цироза или болките в ставите, но може да забави прогресирането им.
При цироза лекарят може да препоръча периодични прегледи за рак на черния дроб. Обикновено това включва ултразвуково изследване на корема и компютърна томография.
Хелатиране за хората, които не могат да се подложат на отстраняване на кръв
Флеботомията може да не е подходяща за хора с определени заболявания, като анемия или сърдечни усложнения. Вместо това лекуващият лекар може да препоръча лекарство за отстраняване на излишното желязо. То може да се инжектира в тялото или да се приема под формата на таблетки. Медикаментът се свързва с излишното желязо, като позволява на тялото да го изхвърли чрез урината или изпражненията в процес, който се нарича хелация. Хелатирането не се използва често при хемохроматоза.
Ходене на пръсти при деца
Ходенето на пръстите на краката или на възглавничките на ходилата (зоната непросредствено преди пръстите), е доста често срещано при деца, които едва започват да ходят. Повечето го израстват. Тези, които продължават да ходят на пръсти и след 2-годишна възраст, често го правят по навик. Ако детето расте и се развива нормално, ходенето на пръсти е малко вероятно да бъде причина за безпокойство.
В някои случаи ходенето на пръсти се дължи на основно заболяване, като например:
- Късо ахилесово сухожилие.Това сухожилие свързва мускулите на долната част на крака със задната част на петата. Ако е твърде късо, то може да попречи на петата да докосва земята.
- Детска церебрална парализа.Ходенето на пръсти може да бъде причинено от нарушение на движението, мускулния тонус или позата. Тези симптоми може да са в резултат на травма или неправилно развитие на частите на незрялия мозък, които контролират мускулната функция.
- Мускулна дистрофия.Ходенето на пръсти понякога се среща при това генетично заболяване. При него мускулните влакна са необичайно податливи на увреждане и отслабват с течение на времето. Тази диагноза може да е по-вероятна, ако преди да започне да ходи на пръсти, детето първоначално е ходило нормално.
- Аутизъм. Ходенето на пръсти е свързано с разстройства от аутистичния спектър, които засягат способността на детето да общува и да взаимодейства с другите.
Ходенето на пръсти по навик, известно още като идиопатично ходене на пръсти, понякога се среща в семействата.
Ходенето на пръсти е ходене на пръстите на краката или на възглавничките на стъпалото.
Ако детето все още ходи на пръсти след 2-годишна възраст, трябва да се говори с неговия педиатър за това. Час за преглед трябва да се запише и ако то има стегнати мускули на краката, скованост в ахилесовото сухожилие или липса на мускулна координация.
Ходенето на пръсти може да бъде наблюдавано по време на физически преглед. В някои случаи лекарят може да направи анализ на походката или изследване, известно като електромиография (ЕМГ).
По време на ЕМГ в мускул на крака се вкарва тънка игла с електрод. Електродът измерва електрическата активност в засегнатия нерв или мускул.
Ако лекарят подозира състояние като церебрална парализа или аутизъм, той може да препоръча неврологичен преглед или изследване за забавяне на развитието.
Ако детето ходи на пръсти по навик, не е необходимо лечение. Вероятно то ще го израсте. Лекарят може просто да наблюдава походката на детето по време на консултациите в кабинета.
Ако физически проблем допринася за ходенето на пръсти, възможностите за лечение могат да включват:
- Физиотерапия.Лекото разтягане на мускулите на краката и стъпалата може да подобри походката на детето.
- Ортези или шини за крака. Понякога те спомагат за нормална походка.
- Носене на гипс на серии. Ако физиотерапията или шините за крака не помагат, лекарят може да предложи да се опита носене на серии нагипсови превръзки под коляното, за да се подобри постепенно способността за привеждане на пръстите към подбедрицата.
- ОнаботулинумтоксинА.Понякога се използват инжекции в мускулите на прасеца, за да се подпомогне нормалната походка.
- Хирургия.Ако консервативното лечение не даде резултат, лекарят може да препоръча операция за удължаване на мускулите или сухожилията в задната част на подбедрицата.
Ако ходенето на пръсти е свързано с детска церебрална парализа, аутизъм или други проблеми, лечението се фокусира върху основното състояние.