Целиакия
Целиакията, наричана понякога целиачна болест или глутенова ентеропатия, е имунна реакция към приема на глутен – протеин, който се съдържа в пшеницата, ечемика и ръжта.
При хората, които страдат от целиакия, консумацията на глутен предизвиква имунна реакция в тънките черва. С течение на времето тази реакция уврежда лигавицата на тънките черва и им пречи да усвояват някои хранителни вещества (малабсорбция). Увреждането на червата често причинява диария, умора, загуба на тегло, подуване на корема и анемия и може да доведе до сериозни усложнения. При децата малабсорбцията може да повлияе на растежа и развитието, освен че причинява симптомите, наблюдавани при възрастните.
Няма лечение за целиакия, но при повечето хора спазването на строга безглутенова диета може да помогне за справяне със симптомите и да благоприятства оздравяването на червата.
Признаците и симптомите на целиакия могат да варират значително и да се различават при деца и възрастни. Храносмилателните признаци и симптоми при възрастните включват:
Диария
Умора
Загуба на тегло
Подуване на корема и газове
Болки в корема
Гадене и повръщане
Запек
Повече от половината възрастни с целиакия обаче имат признаци и симптоми, които не са свързани с храносмилателната система, включително:
Анемия, обикновено от недостиг на желязо
Загуба на костна плътност (остеопороза) или омекване на костите (остеомалация)
Сърбящ, мехурчест кожен обрив (херпетиформен дерматит)
Рани в устата
Главоболие и умора
Увреждане на нервната система, включително изтръпване и мравучкане по краката и ръцете, възможни проблеми с равновесието и когнитивни нарушения
Болки в ставите
Намалено функциониране на далака (хипоспленизъм)
Деца
В сравнение с възрастните децата с целиакия е по-вероятно да имат храносмилателни проблеми, включително:
Гадене и повръщане
Хронична диария
Подуване на корема
Запек
Газове
Бледи изпражнения с неприятна миризма
Невъзможността за усвояване на хранителните вещества може да доведе до:
Забавяне в растежа при кърмачета
Увреждане на зъбния емайл
Загуба на тегло
Анемия
Раздразнителност
Нисък ръст
Закъснял пубертет
Неврологични симптоми, включително синдром на дефицит на вниманието/хиперактивност, затруднения в обучението, главоболие, липса на мускулна координация и гърчове
Херпетиформен дерматит
Непоносимостта към глутен може да причини това предизвикващо сърбежи и мехури кожно заболяване. Обривът обикновено се появява по лактите, коленете, торса, скалпа и седалището. Това състояние често се свързва с промени в лигавицата на тънките черва, идентични с тези при целиакия, но кожното заболяване може да не предизвика симптоми на храносмилането.
Специалистите лекуват херпетиформения дерматит с безглутенова диета или медикаменти, или и двете, за да контролират обрива.
Кога трябва да се потърси лекар?
При диария или храносмилателен дискомфорт, които продължават повече от две седмици, трябва да се направи консултация с лекар. Ако детето е бледо, раздразнително или не наддава, или пък има неприятно миришещи, обемисти изпражнения, е наложително да се потърси специалист.
Преди да се опита безглутенова диета е добре да се проведе разговор с лекуващия лекар. Спирането и дори намаляването на количеството приеман глутен преди извършването на тест за целиакия, може да се отрази на кръвните резултати.
Обикновено при целиакията има фамилна обремененост. Ако някой в семейството има това заболяване, лекарят може да препоръча и останалите членове да се тестват. Добре е да се направи тест за целиакия и при наличие на рисков фактор за заболяването, като например диабет тип 1.
Много хора с целиакия не знаят, че я имат. Два кръвни теста могат да помогнат за диагностицирането ѝ:
– Серологично изследване – то търси антитела в кръвта. Повишените нива на някои протеини на антителата показват имунна реакция към глутена.
– Генетично изследване за човешки левкоцитни антигени (HLA-DQ2 и HLA-DQ8) – то може да се използва за изключване на целиакия.
Важно е изследването за за целиакия да се направи, преди да се започне безглутенова диета. Елиминирането на глутена от хранителния режим може да доведе до това резултатите от кръвните тестове да изглеждат нормални.
Ако резултатите от тези тестове показват целиакия, лекарят вероятно ще назначи едно от следните изследвания:
Ендоскопия. При този тест се използва дълга тръба с малка камера, която се поставя в устата и се спуска надолу по гърлото (горна ендоскопия). Камерата позволява на лекаря да огледа тънките черва и да вземе малка тъканна проба (биопсия), за да анализира дали има увреждания на вилите.
Капсулна ендоскопия. При това изследване се използва малка безжична камера, която прави снимки на целите тънки черва. Камерата се намира в капсула с размер на витамин, която се поглъща от пациента. Докато капсулата преминава през храносмилателния тракт, камерата прави хиляди снимки, които се предават на записващо устройство.
Ако лекарят подози херпетиформен дерматит, той може да вземе малка проба от кожна тъкан, за да я изследва под микроскоп (кожна биопсия).
Строгата, доживотна безглутенова диета е единственият начин за справяне с целиакията. Освен обикновената пшеница, глутен съдържат и следните храни: Ечемик,Булгур,Фарина,Груханапшеница,Малц,Ръж,ГрисСпелта (вид пшеница),Тритикале.
Диетолог, който работи с хора с целиакия, може да помогне за планирането на здравословна безглутенова диета. Дори следи от глутен в храната могат да бъдат вредни, макар и да не предизвикват признаци или симптоми.
Глутенът може да бъде скрит в храни, лекарства и нехранителни продукти, включително:
Модифицирано нишесте, консерванти и стабилизатори на храни
Лекарства, отпускани с рецепта и без рецепта
Витаминни и минерални добавки
Билкови и хранителни добавки
Продукти за устни (червила, балсами и др.)
Паста за зъби и вода за уста
Нафори за причастие
Лепило за пликове и марки
Тесто за игра
Премахването на глутена от хранителния режим постепенно намалява възпалението в тънките черва, което кара страдащите от това състояние да се почувстват по-добре и в крайна сметка да оздравеят. Децата са склонни да се излекуват по-бързо от възрастните.
Витаминни и минерални добавки
Ако анемията или хранителният дефицит са сериозни, лекуващият лекар или диетолог може да препоръча прием на добавки, включително:
Мед
Фолиева киселина
Желязо
Витамин В-12
Витамин D
Витамин К
Цинк
Витамините и добавките обикновено се приемат под формата на таблетки. Ако храносмилателният тракт има проблеми с усвояването на витамините, те може да бъдат прилагани чрез инжектиране.
Последващи грижи
Медицинското проследяване през редовни интервали от време може да покаже дали симптомите са реагирали на безглутеновата диета. Отговорът на организма се проследява с кръвни тестове.
При повечето хора с целиакия безглутеновата диета позволява на тънките черва да се излекуват. При децата това обикновено отнема от три до шест месеца. При възрастните пълното излекуване може да отнеме няколко години. Ако симптомите продължават да се проявяват или ако се появят отново, може да се наложи да се направи ендоскопия с биопсия, за да се установи дали червата са оздравели.
Лекарства за овладяване на чревното възпаление
Ако тънките черва са сериозно увредени или пациентът има рефрактерна целиакия, може да бъдат препоръчани стероиди за овладяване на възпалението. Стероидите могат да облекчат тежките признаци и симптоми на целиакията, докато червата се излекуват.
Може да се използват и други лекарства, като азатиоприн (Azasan, Imuran) или будезонид (Entocort EC, Uceris).
Лечение на херпетиформен дерматит
При наличие на този обрив може да бъде предписани дапсон за перорално приложение и безглутенова диета. При прием на дапсон трябва редовно да се правят кръвни изследвания, за да се проверява за странични ефекти.
Рефрактерна целиакия
При рефрактерна целиакия, тънките черва не могат да се излекуват. Тогава пациентът се насочва към специализиран център. Рефрактерната целиакия може да бъде доста сериозна и понастоящем няма доказано лечение.
Целулит
Целулитът е много често срещано, безвредно състояние на кожата, което причинява наравности и вдлъбнатини по бедрата, ханша, седалището и корема. Състоянието е най-разпространено при жените.
Много хора се опитват, с променлив успех, да подобрят вида на кожата си чрез намаляване на теглото, упражнения, масаж и кремове, продавани като решение за целулита. Налични са и медицински доказани възможности за лечение, въпреки че резултатите не са незабавни или дълготрайни.
Целулитът изглежда като вдлъбната или неравна кожа. Понякога се описва като текстура на извара или портокалова кора. При по-тежко изразения целулит кожата изглежда набраздена и неравна, с участъци с върхове и долини.
Целулитът е най-често срещан около бедрата и седалището, но може да се открие и по гърдите, долната част на корема и горната част на ръцете.
Кога трябва да се потърси лекар?
Лечение не е необходимо, но ако видът на кожата създава притеснения, може да се проведе конултация с дерматолог или пластичен хирург за възможностите за лечение.
Съществуват разнообразни подходи за лечение, които могат да подобрят външния вид на целулита, поне временно. Всеки от тях има своите потенциални резултати и странични ефекти. Някои проучвания показват, че комбинация от процедури може да даде най-задоволителни резултати.
– Лазерни и радиочестотни процедури. За лечение на целулита се предлагат различни аблативни лазерни процедури. При един от методите тънко влакно се вкарва под кожата, за да достави лазерна топлина, която разрушава влакнестите ленти, свързващи мазнините. Този подход доказано намалява появата на целулит за период от шест месеца до една година. Необходими са допълнителни проучвания.
Съществува и устройство, което използва топлина (радиочестота) за неаблативно лечение, което подобрява вида на кожата. Вероятно ще са необходими няколко сеанса, преди да се забележи подобрение във вида на кожата. Неаблативните процедури обикновено трябва да се повтарят по-често, отколкото аблативните.
– Криолиполиза. При криолиполизата (CoolSculpting) се използва вакуем, който се насочва към мастните клетки и ги замразява. Процесът убива мастните клетки, като кара тялото да ги изхвърли. Необходими са няколко процедури. Резултатите се появяват постепенно в продължение на два до три месеца.
– Акустична вълнова терапия. При тази техника специалистът нанася гел върху засегнатата кожа и прокарва малко ръчно устройство (трансдюсер) върху зоната. Трансдюсерът изпраща звукови вълни в тялото, които разрушават целулита. Вероятно ще са необходими няколко сеанса, преди да се забележи подобрение във вида на кожата.
– Хирургия. Лекарят може да предложи една от различните процедури, при които се използват игли, остриета или други специални инструменти за разделяне на фиброзните ленти под кожата (субцизия) с цел изглаждане на кожата. При един от методите се използва и присаждане на мазнини за подобряване на външния вид на кожата. Резултатите от тези техники могат да продължат две до три години.
Усложненията при тези техники могат да включват болка и кървене под кожата.
Целулитис
Целулитисът е често срещана, потенциално сериозна бактериална инфекция на кожата. Засегнатата кожа е подута и възпалена и обикновено е болезнена и топла при допир.
Целулитисът обикновено засяга долната част на краката, но може да се появи и по лицето, ръцете и други области. Инфекцията се получава, когато разкъсване на кожата позволи на бактериите да навлязат в нея. Ако не се лекува, тя може да се разпространи в лимфните възли и кръвния поток и бързо да стане животозастрашаваща. Обикновено не се предава от човек на човек.
Целулитисът обикновено се появява от едната страна на тялото. Признаците и симптомите му могат да включват:
- Раздразнена област на кожата, която има тенденция да се разширява
- Подуване
- Чувствителност
- Болка
- Затопляне
- Температура
- Втрисане
- Петна
- Мехури
- Кожни вдлъбнатини
Кога трябва да се потърси лекар?
Важно е целулитисът да бъде установен и лекуван рано, тъй като състоянието може бързо да се разпространи по цялото тяло.
Спешна помощ трябва да се потърси при:
- Подут, болезнен обрив или обрив, който се променя бързо
- Повишена температура
В рамките на същия ден трябва да се направи консултация с лекар, ако:
- Обривът е подут, чувствителен и топъл и се разширява, но не е налице повишена температура
Причини
Целулитисът се причинява, когато бактерии, най-често стрептококи и стафилококи, проникнат през цепнатина или разкъсване на кожата. Зачестяват случаите на по-сериозна стафилококова инфекция, наречена метицилин-резистентен златист стафилокок (MRSA).
Целулитисът може да се появи навсякъде по тялото, но най-често срещаното място е подбедрицата. Най-вероятно е бактериите да попаднат в напукана, суха, люспеста или подута кожа, например през място на скорошна операция, порязвания, прободни рани, язви, стъпало на спортист или дерматит.
Лекарят вероятно ще може да диагностицира целулитиса, като погледне кожата. Може да се наложи да бъде направен кръвен тест или други изследвания, за да се изключат други заболявания.
Лечението на целулитиса обикновено включва предписване на перорален антибиотик. В рамките на три дни след започване на приема на антибиотик лекарят трябва да бъде уведомен дали инфекцията реагира на лечението. Предписаният медикамент трябва да се приема през целия курс, обикновено от 5 до 10 дни, дори ако състоянието започне да се подобрява.
Симптомите обикновено изчезват няколко дни след започване на лечението. Възможно е да се наложи хоспитализация за интравенозен прием на антибионтика, ако:
- Признаците и симптомите не реагират на пероралните антибиотици
- Признаците и симптомите са широкообхватни
Пациентът е с висока температура
Централна сънна апнея
Централната сънна апнея е заболяване, при което дишането многократно спира и започва по време на сън. Тя възниква, защото мозъкът не изпраща правилни сигнали към мускулите, които контролират дишането. Това състояние е различно от обструктивната сънна апнея, при която човек не може да диша нормално поради запушване на горните дихателни пътища. Централната сънна апнея е по-рядко срещана от обструктивната сънна апнея. Тя може да е резултат от други състояния, като сърдечна недостатъчност и инсулт. Друга възможна причина е спането на голяма надморска височина.
Лечението на централната сънна апнея може да включва лекуване на съществуващи състояния, използване на устройство за подпомагане на дишането или прием на допълнителен кислород.
Общите признаци и симптоми на централната сънна апнея включват:
- Наблюдавани епизоди на недишане или необичайни модели на дишане по време на сън
- Внезапни събуждания, придружени от недостиг на въздух
- Трудности при заспиване (безсъние)
- Прекомерна сънливост през деня (хиперсомния)
- Затруднена концентрация на вниманието
- Промени в настроението
- Сутрешно главоболие
- Хъркане
Въпреки че хъркането показва някаква степен на обструкция на въздушния поток, то може да се чуе и при наличие на централна сънна апнея. Хъркането обаче може да не е толкова силно изразено при централната сънна апнея, колкото при обструктивната сънна апнея.
Кога трябва да се потърси лекар?
Консултация с лекар трябва да се направи, ако са налице признаци или симптоми на централна сънна апнея, особено следните:
- Недостиг на въздух, който води до събуждане от сън
- Паузи в дишането по време на сън
- Трудности при заспиване
- Прекомерна сънливост през деня, която може да доведе до заспиване по време на работа, гледане на телевизия или дори шофиране
Всеки проблем със съня, който води до хронична умора, сънливост и раздразнителност трябва да бъде обсъден с лекар. Прекомерната дневна сънливост може да се дължи на други нарушения, като например недостатъчно време за сън през нощта (хронично лишаване от сън), внезапни пристъпи на сън (нарколепсия) или обструктивна сънна апнея.
Лекарят може да оцени състоянието въз основа на признаците и симптомите или да насочи пациента към специалист по съня в център за лечение на нарушения на съня.
Специалистът по съня може да препоръча да се обмисли необходимостта от допълнителна оценка на състоянието. Това може да включва нощно наблюдение на дишането и други функции на тялото по време на изследване на съня, наречено полисомнография.
По време на полисомнографията пациентът е свързан с апаратура, която следи дейността на сърцето, белите дробове и мозъка, дишането, движенията на ръцете и краката и нивата на кислород в кръвта, докато спи. Може да бъде направено изследване на съня за цяла нощ или за две нощи.
При изследването на съня в рамките на две нощи пациентът се наблюдава през първата половина на нощта. Ако е диагностициран с централна сънна апнея, персоналът може да го събуди и да му осигури положително налягане в дихателните пътища през втората половина на нощта.
Полисомнографията може да помогне на лекаря да диагностицира централната сънна апнея. Тя може също така да е от полза да се изключат други нарушения на съня, като например обструктивна сънна апнея, повтарящи се движения по време на сън (периодични движения на крайниците) или внезапни пристъпи на сън (нарколепсия), които могат да причинят прекомерна сънливост през деня, но изискват различно лечение.
В оценката на състоянието може да се включат лекари, обучени в областта на заболяванията на нервната система (невролози), сърдечните заболявания (кардиолози) и други. Може да бъде направена образна диагностика на главата или сърцето, за да се търсят съпътстващи заболявания.
Лечението на централната сънна апнея може да включва:
- Лекуване на свързаните със състоянието медицински проблеми. Възможните причини за централната сънна апнея включват други заболявания и лечението на тези заболявания може да помогне на централната сънна апнея. Например лечението на сърдечната недостатъчност може да подобри централната сънна апнея.
- Намаляване на употребата на опиоидни лекарства. Ако опиоидните лекарства са причина за централната сънна апнея, лекарят може постепенно да намали дозата на тези медикаменти.
- Непрекъснато положително налягане в дихателните пътища (CPAP). Този метод, който също се използва за лечение на обструктивна сънна апнея, включва носене на маска върху носа или носа и устата по време на сън. Маската е свързана с малка помпа, която подава непрекъснато количество въздух под налягане, за да държи отворени горните дихателни пътища. CPAP може да предотврати затварянето на дихателните пътища, което може да предизвика централна сънна апнея.
Както и при обструктивната сънна апнея, важно е устройството да се използва само според указанията. Ако маската е неудобна или налягането се усеща твърде силно, трябва да се говори с лекаря. Предлагат се няколко вида маски. Лекарите могат също така да регулират налягането на въздуха.
- Адаптивна сервовентилация (ASV). Ако CPAP не води до ефективно лечение на състоянието, може да бъде приложена ASV. Подобно на CPAP, ASV също доставя въздух под налягане.
За разлика от CPAP, ASV регулира размера на налягането дъх по дъх по време на вдишване, за да изглади модела на дишането. Устройството може също така автоматично да подава въздух, ако носещият го не е поел въздух в рамките на определен брой секунди.
ASV не се препоръчва за хора със симптоматична сърдечна недостатъчност.
- Двустепенно положително налягане в дихателните пътища (BPAP). Подобно на ASV, BPAP осигурява различно налягане при вдишване и издишване. За разлика от ASV, количеството налягане по време на вдишване е фиксирано, а не променливо. BPAP може също така да се настрои да осигурява вдишване, ако носещият не е поел въздух в рамките на определен брой секунди.
BPAP може да влоши централната сънна апнея при хора със сърдечна недостатъчност. Хората със сърдечна недостатъчност трябва да говорят с лекаря за потенциалните рискове от BPAP.
- Допълнителен кислород. Използването на допълнителен кислород по време на сън може да помогне при централна сънна апнея. Предлагат се различни устройства за доставяне на кислород в белите дробове.
- Лекарства. Лекарства като ацетазоламид са използвани за стимулиране на дишането при хора с централна сънна апнея. Те могат да бъдат предписани, за да подпомогнат дишането по време на сън, ако пациентът не може да понася положително налягане в дихателните пътища.
Хирургия или други процедури
По-нова терапия за централна сънна апнея е трансвенозната стимулация на френетичния нерв. Система, одобрена от Американската агенция по храните и лекарствата- remedē System, подава електрически импулс към нерва, който контролира диафрагмата (френетичен нерв) по време на сън, което кара човек да си поеме въздух. Тази система включва захранван с батерии импулсен генератор, който се имплантира под кожата в горната част на гръдния кош.
Използвана при умерена до тежка централна сънна апнея, тази система създава устойчив модел на дишане. Необходими са допълнителни изследвания.
Цервикална дистония
Цервикалната дистония, наричана още спастичен тортиколис, е болезнено състояние, при което мускулите на шията се свиват неволно, което води до усукване или завъртане на главата на една страна. Тя може също така да доведе до неконтролируемо накланяне на главата напред или назад.
Цервикалната дистония е рядко срещано заболяване, което може да се появи на всяка възраст. Най-често се среща при хора на средна възраст, повече при жени, отколкото при мъже. Симптомите обикновено започват постепенно и след това достигат до момент, след който не се влошават значително.
Няма лечение за цервикална дистония. Понякога разстройството отшумява без лечение, но трайните ремисии са рядкост. Инжектирането на ботулинов токсин в засегнатите мускули често намалява признаците и симптомите. В някои случаи може да се наложи хирургична намеса.
Мускулните контракции, свързани с цервикалната дистония, могат да предизвикат усукване на главата в различни посоки, включително:
– Брадичка към рамото
– Ухо към рамото
– Щръкнала нагоре брадичка
– Увиснала надолу брадичка
Най-често срещаният вид усукване, свързан с цервикалната дистония, е когато брадичката е изтеглена към рамото. При някои хора се наблюдава комбинация от необичайни пози на главата. Възможно е да се появи и потрепващо движение на главата.
Много хора с цервикална дистония изпитват и болки във врата, които могат да се разпространяват в раменете. Разстройството може да причини и главоболие. При някои хора болката от цервикална дистония може да бъде изтощителна и инвалидизираща.
При повечето хора с цервикална дистония причината е неизвестна. При някои разстройството се среща в семейството. Изследователите са открили генни мутации, свързани с цервикалната дистония. Понякога тя се свързва и с травми на главата, шията или раменете.
Рискови фактори
Рисковите фактори за цервикална дистония включват:
- Възраст. Въпреки че разстройството може да се появи по всяко време, то най-често започва след 30-годишна възраст.
- Пол. Жените са по-склонни да развият цервикална дистония, отколкото мъжете.
- Семейна анамнеза. Ако близък член на семейството има цервикална дистония или някакъв друг вид дистония, рискът от развитие на заболяването е по-висок.
Макар че физическият преглед често е достатъчен за потвърждаване на диагнозата цервикална дистония, лекарят може да предложи кръвни изследвания или ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), за да се изключат основни заболявания, причиняващи признаците и симптомите.
Няма лечение за цервикална дистония. При някои хора признаците и симптомите могат да изчезнат без лечение, но често се наблюдават рецидиви. Терапията е насочено към облекчаване на признаците и симптомите.
Лекарства
Ботулиновият токсин (парализиращ агент), който често се използва за изглаждане на бръчките по лицето, може да се инжектира директно в мускулите на шията, засегнати от цервикална дистония. Примери за лекарства с ботулинов токсин са Botox, Dysport, Xeomin и Myobloc.
При повечето хора с цервикална дистония се наблюдава облекчение от тези инжекции, които обикновено трябва да се повтарят на всеки три до четири месеца.
За подобряване на резултатите или за намаляване на дозата и честотата на инжекциите с ботулинов токсин лекарят може да предложи и перорални лекарства, които имат мускулно релаксиращ ефект.
Терапии
Сензорни трикове, като докосване на противоположната страна на лицето или задната част на главата, могат да предизвикат временно спиране на спазмите. При различните хора действат различни сензорни трикове, но те често губят ефективност с напредването на заболяването.
Топлинните компреси и масажът могат да помогнат за отпускане на мускулите на врата и раменете. Упражненията, които подобряват силата и гъвкавостта на врата, също могат да бъдат полезни.
Признаците и симптомите на цервикалната дистония обикновено се влошават при стрес, така че усвояването на техники за справяне със стреса също е важно.
Хирургия и други процедури
Ако по-малко инвазивното лечение не помогне, лекуващият лекар може да предложи операция. Процедурите могат да включват:
- Дълбока мозъчна стимулация. При тази процедура тънък проводник се вкарва в мозъка през малък отвор, изрязан в черепа. Върхът на проводника се поставя в частта на мозъка, която контролира движението. Чрез проводника се изпращат електрически импулси, за да се прекъснат нервните сигнали, които карат главата да се върти.
- Прекъсване на нервите. Друга възможност е хирургично прекъсване на нервите, които пренасят сигналите за свиване на засегнатите мускули.
Цервикална спондилоза
Цервикална (шийна) спондилоза е общ термин за свързаното с възрастта износване на гръбначните дискове във врата. С дехидратирането и свиването на дисковете се развиват признаци на остеоартрит, включително костни израстъци по ръбовете на костите (костни шипове).
Цервикалната спондилоза е много често срещана и се влошава с възрастта. Над 85% от хората над 60-годишна възраст са засегнати от нея.
При повечето хора състоянието не предизвиква никакви симптоми. Когато се появят симптоми, нехирургичното лечение често е ефективно.
Повечето хора не изпитват симптоми. Когато такива се появят, те обикновено включват болка и скованост във врата.
Понякога цервикалната спондилоза води до стесняване на гръбначния канал в костите на гръбначния стълб (прешлените). Гръбначният канал е пространството вътре в прешлените, през което преминават гръбначният мозък и нервните коренчета, за да достигнат до останалите части на тялото. Ако гръбначният мозък или нервните коренчета се притиснат, може да се усеща:
- Мравучкане, изтръпване и слабост в ръцете, дланите, краката или стъпалата
- Липса на координация и затруднено ходене
- Загуба на контрол върху пикочния мехур или червата
Кога трябва да се потърси лекар?
Ако се появи внезапно изтръпване, слабост, или загуба на контрол върху пикочния мехур или червата, трябва да се потърси лекарска помощ.
Лекарят вероятно ще започне с физически преглед, който включва:
- Проверка на обема на движение във врата
- Тестване на рефлексите и мускулната сила, за да се установи дали има натиск върху гръбначните нерви или гръбначния мозък
- Наблюдение на ходенето, за да се установи дали компресията на гръбначния стълб влияе на походката
Образни изследвания
Образните изследвания могат да осигурят подробна информация, която да помогне при диагностицирането и лечението. Примерите включват:
- Рентгенова снимка на врата. Рентгеновата снимка може да покаже промени в гръбначния стълб, като например костни шипове, които свидетелстват за цервикална спондилоза. Рентгеновата снимка може също така да изключи редки и по-сериозни причини за болка и скованост във врата, като тумори, рак, инфекции или фрактури.
- Ядрено-магнитен резонанс. С помощта на радиовълни и силно магнитно поле магнитно-резонансната томография може да създаде подробни изображения, които да помогнат да се определят местата, където нервите може да са притиснати.
- КТ миелография. При този вид компютърна томография в гръбначния канал се инжектира багрило, за да се получат по-детайлни изображения. Това изследване улеснява разглеждането в детайли на гръбначния мозък, гръбначния канал и нервните коренчета.
Функционални тестове на нервите
Възможно е да се наложат тестове, за да се определи дали нервните сигнали преминават правилно към мускулите. Изследванията на нервната функция включват:
- Електромиография. Този тест измерва електрическата активност на нервите, които предават съобщения към мускулите, когато мускулите се съкращават и са в покой.
- Изследване на нервната проводимост. Електродите се прикрепят към кожата над нерва, който ще се изследва. През нерва се пропуска малък шок, за да се измери силата и скоростта на нервните сигнали.
Лечението на цервикалната спондилоза зависи от нейната тежест. Целта на е да се облекчи болката, да се помогне на пациента да поддържа обичайните си дейности, доколкото е възможно, и да се предотврати трайно увреждане на гръбначния мозък и нервите.
Лекарства
Ако болкоуспокояващите средства, които се продават без рецепта, не са достатъчни, лекуващият лекар може да предпише:
- Нестероидни противовъзпалителни средства. Нестероидните противовъзпалителни средства (НСПВС), като ибупрофен и напроксен натрий, се предлагат обикновено без рецепта. Възможно е да се наложи прием на по-силни продукти на тази основа, които се отпускат по лекарско предписание, за да се облекчат болката и възпалението, свързани с цервикалната спондилоза.
- Кортикостероиди. Кратък курс на перорален прием на преднизон може да помогне за облекчаване на болката. Ако болката е силна, стероидните инжекции могат да бъдат от полза.
- Мускулни релаксанти. Някои лекарства, като например циклобензаприн (Amrix, Fexmid), могат да помогнат за облекчаване на мускулните спазми в областта на врата.
- Лекарства против гърчове. Някои лекарства за епилепсия могат да притъпят болката от увредените нерви.
- Антидепресанти. Някои антидепресанти могат да помогнат за облекчаване на болките във врата, причинени от цервикална спондилоза.
Терапия
Физиотерапевт може да покаже упражнения, които да помогнат за разтягане и укрепване на мускулите на врата и раменете. Това може да бъде едно от най-добрите терапии за преодоляване на болката и сковаността. При някои хора може да се постигне облекчение с екстензионна терапия (тракция). Тя може да помогне да се осигури повече пространство в гръбначния стълб, ако нервните коренчета са притиснати.
Хирургия
Ако консервативното лечение не даде резултат или ако неврологичните симптоми – като слабост в ръцете или краката – се влошат, може да се наложи операция, за да се създаде повече пространство за гръбначния мозък и нервните коренчета.
Операцията може да включва отстраняване на дискова херния, костни шипове или част от прешлен.
Цервицит
Цервицитът е възпаление на шийката на матката. Възможните симптоми включват кървене между менструалните периоди, болка при полов акт или по време на тазов преглед и необичайно вагинално течение. Не е изключено обаче и да няма никакви оплаквания.
Често цервицитът е резултат от инфекция, предавана по полов път, като хламидия или гонорея. Причината той да се развие обаче може и да не е от инфекциозен характер. Успешното лечение включва третиране на основната причина за възпалението.
Най-често цервицитът не предизвиква никакви признаци и симптоми и жената може да научи че го има едва след тазов преглед, извършен по друга причина. Ако са налице признаци и симптоми, те могат да включват:
- Големи количества необичайно вагинално течение
- Често, болезнено уриниране
- Болка по време на сексуален контакт
- Кървене между менструалните периоди
- Вагинално кървене след сексуален контакт, което не е свързано с менструалния период
Възможните причини за цервицит включват:
- Инфекции, предавани по полов път. Най-често бактериалните и вирусните инфекции, които причиняват цервицит, се пренасят при полов контакт. Състоянието може да бъде резултат от често срещани полово предавани инфекции, включително гонорея, хламидия, трихомониаза и генитален херпес.
- Алергични реакции. Алергия към спермицидите в контрацептивите или към латекса в тях може да доведе до цервицит. Реакция към продукти за женска хигиена, като дамски душ или дезодоранти, също може да причини това състояние.
- Бактериален свръхрастеж. Свръхрастежът на някои от бактериите, които нормално се намират във влагалището (бактериална вагиноза), може да доведе до цервицит.
Лекар трябва да се потърси при:
- Постоянно, необичайно вагинално течение
- Вагинално кървене, което не е свързано с менструация
- Болка по време на сексуален контакт
За да диагностицира цервицита, лекарят вероятно ще извърши физически преглед, който включва:
- Тазов преглед. По време на този преглед лекарят проверява органите на таза за области на подуване и чувствителност. Той може също така да използва спекулум, за да огледа горната, долната и страничните му стени на влагалището и шийката на матката.
- Вземане на проба. В процес, подобен на взимането на цитонамазка (Pap test), гинекологът използва малък памучен тампон или четка, за да вземе внимателно проба от цервикална и вагинална течност. Той я изпраща в лаборатория за изследване за инфекции. Лабораторни тестове могат да бъдат извършени и върху проба от урина.
При цервицит, причинен от алергична реакция към продукти като спермицид или продукти за женска хигиена, не се налага лечение.
При цервицит, причинен от полово предавана инфекция, жената и нейният партньор ще се нуждаят от антибиотично лечение. Антибиотици се предписват при полово предавани инфекции като гонорея, хламидия или бактериални инфекции, включително бактериална вагиноза.
Лекуващият лекар може да предложи антивирусно лекарство, ако пациентката има генитален херпес. То помага да се съкрати времето на проява на симптомите на цервицит. Не съществува обаче лечение за херпес. Херпесът е хронично заболяване, което може да бъде предадено на сексуалния партньор по всяко време.
Лекарят може също така да препоръча повторно изследване за цервицит, причинен от гонорея или хламидия.
За да се избегне предаването на бактериална инфекция на партньора, не трябва да има секусален контакт, докато не приключи лечението, препоръчано от лекуващия лекар.