Чернодробен хемангиом
Чернодробният хемангиом е нераково (доброкачествено) образувание в черния дроб, състоящо се от плетеница от кръвоносни съдове. Известни още като кавернозни хемангиоми, тези чернодробни образувания са често срещани и се смята, че ги има до 20% от населението.
Повечето случаи на чернодробни хемангиоми се откриват по време на образно изследване, направено за някакво друго заболяване. Хората, които имат чернодробен хемангиом, рядко имат признаци и симптоми и обикновено не се нуждаят от лечение.
Може да е обезпокоително човек да разберете, че има образувание в черния дроб, дори и да е доброкачествено. Няма обаче доказателства, че нелекуваният чернодробен хемангиом може да доведе до рак на черния дроб.
В повечето случаи чернодробният хемангиом не предизвиква никакви признаци или симптоми. Когато предизвиква такива, те могат да включват:
- Болка в горната дясна част на корема
- Чувство за ситост след консумация на малко количество храна
- Гадене
- Повръщане
Тези симптоми обаче са неспецифични и в повечето случаи се дължат на нещо друго, дори и да е налице чернодробен хемангиом, тъй като чернодробните хемангиоми обикновено са безсимптомни.
Според специалистите жените, които са диагностицирани с чернодробни хемангиоми, са изложени на риск от усложнения, ако забременеят. Смята се, че женският хормон естроген, който се увеличава по време на бременността, причинява уголемяване на някои чернодробни хемангиоми.
Много рядко растящият хемангиом може да предизвика признаци и симптоми, които да изискват лечение, включително болка в горния десен квадрант на корема, подуване на корема или гадене. Наличието на чернодробен хемангиом не означава, че една жена не може да забременее. Добре е обаче възможните усложнения да се обсъдят с лекар, за да се направи информиран избор.
Смята се, че лекарства, които влияят на нивата на хормоните в организма, като противозачатъчните таблетки, могат да предизвикат увеличаване на размера и усложнения при хора, които са диагностицирани с чернодробен хемангиом. Няма обаче категоричност по това становище. Добре е при планиране на прием на такива медикаменти да се обсъдят ползите и рисковете с лекуващия лекар.
Тестовете, използвани за диагностициране на чернодробни хемангиоми, включват:
- Ултразвук – метод за образна диагностика, който използва високочестотни звукови вълни за получаване на изображения на черния дроб.
- Компютърна томография (КТ) – метод, който комбинира серия от рентгенови изображения, направени от различни ъгли около тялото, и използва компютърна обработка за създаване на напречни изображения (срезове) на черния дроб
- Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) – техника, която използва магнитно поле и радиовълни за създаване на подробни изображения на черния дроб
- Сцинтиграфия – вид ядрена образна диагностика, при която се използва радиоактивен трасиращ материал за създаване на изображения на черния дроб
В зависимост от ситуацията могат да се използват и други изследвания.
Ако хемангиомът на черния дроб е малък и не предизвиква никакви признаци или симптоми, няма да се налага лечение. В повечето случаи той никога няма да нарасне и няма да причини проблеми. Ако хемангиомът е голям, лекарят може да назначи периодични контролни прегледи, за да проверява дали той расте.
Лечението зависи от местоположението и размера на хемангиома, от това дали пациентът има повече от един хемангиом, от цялостното му здравословно състояние и от предпочитанията му.
Възможностите за лечение могат да включват:
- Хирургия за отстраняване на чернодробния хемангиом. Ако хемангиомът може лесно да се отдели от черния дроб, лекуващият лекар може да препоръча операция за отстраняване на образуванието.
- Хирургия за отстраняване на част от черния дроб, включително хемангиома. В някои случаи може да се наложи хирурзите да отстранят част от черния дроб заедно с хемангиома.
- Процедури за спиране на притока на кръв към хемангиома. Без кръвоснабдяване хемангиомът може да спре да расте или да се свие. Два са начините за спиране на притока на кръв – прекъсване на главната артерия (лигиране на чернодробната артерия) или инжектиране на медикамент в артерията, който да я блокира (артериална емболизация). Здравата чернодробна тъкан не се уврежда, тъй като може да черпи кръв от други близки съдове.
- Операция за трансплантация на черен дроб. В изключитено редки случаи, ако пациентът има голям хемангиом или множество хемангиоми, които не могат да бъдат лекувани по друг начин, лекуващият лекар може да препоръча операция за отстраняване на черния дроб и замяната му с черен дроб от донор.
- Радиационна терапия. При лъчетерапията се използват мощни енергийни лъчи, като например рентгенови лъчи, за да се увредят клетките на хемангиома. Това лечение се използва рядко поради наличието на по-безопасни и по-ефективни методи.
Чернодробно заболяване
Черният дроб е орган с големината на футболна топка. Намира се точно под гръдния кош от дясната страна на корема. Той е от съществено значение за смилането на храната и освобождаването на организма от токсични вещества.
Чернодробното заболяване може да е наследствено (генетично). Проблемите могат да бъдат причинени и от различни фактори, които увреждат черния дроб, като вируси, употреба на алкохол и затлъстяване.
С течение на времето състоянията, които увреждат черния дроб, могат да доведат до образуване на фиброзна тъкан (цироза), което от своя страна може да доведе до чернодробна недостатъчност – животозастрашаващо състояние. Ранното лечение обаче може да даде време на черния дроб да се излекува.
Има много причини за заболяване на този орган.
Инфекция
Паразитите и вирусите могат да инфектират черния дроб, причинявайки възпаление, което намалява чернодробната функция. Вирусите, които причиняват увреждане на черния дроб, могат да се разпространят чрез кръв или сперма, заразена храна или вода или близък контакт със заразен човек. Най-често срещаните видове инфекции на черния дроб са вирусите на хепатит, включително:
- Хепатит А
- Хепатит В
- Хепатит С
Нарушение на имунната система
Заболявания, при които имунната система атакува определени части на тялото (автоимунни), могат да засегнат черния дроб. Примери за автоимунни заболявания на черния дроб включват:
- Автоимунен хепатит
- Първичен жлъчен холангит
- Първичен склерозиращ холангит
Генетика
Абнормен ген, наследен от единия или двамата родители, може да причини натрупване на различни вещества в черния дроб, което да доведе до неговото увреждане. Генетичните чернодробни заболявания включват:
- Хемохроматоза
- Болест на Уилсън
- Дефицит на алфа-1 антитрипсин
Рак и други образувания
Примерите включват:
- Рак на черния дроб
- Рак на жлъчните пътища
- Аденом на черния дроб
Други
Други често срещани причини за чернодробни заболявания включват:
- Хронична злоупотреба с алкохол
- Натрупване на мазнини в черния дроб (неалкохолна мастна чернодробна болест)
- Някои лекарства, отпускани по лекарско предписание или без рецепта
- Някои билкови съединения
Факторите, които могат да увеличат риска от чернодробно заболяване, включват:
- Тежка употреба на алкохол
- Затлъстяване
- Диабет тип 2
- Татуировки или пиърсинг по тялото
- Употреба на използвани на игли за инжектиране на наркотици
- Кръвопреливане от преди 1992 г.
- Излагане на чужда кръв и телесни течности
- Сексуален контакт без предпазни средства
- Излагане на определени химикали или токсини
- Фамилна анамнеза за чернодробно заболяване
Усложненията при чернодробно заболяване варират в зависимост от причината за него. Нелекуваното чернодробно заболяване може да прогресира до чернодробна недостатъчност – животозастрашаващо състояние.
Заболяването на черния дроб не винаги предизвиква забележими признаци и симптоми. Ако се появят такива, те могат да включват:
- Кожа и очи, които изглеждат жълтеникави (жълтеница)
- Болки в корема и подуване
- Подуване на краката и глезените
- Сърбеж по кожата
- Тъмен цвят на урината
- Блед цвят на изпражненията
- Хронична умора
- Гадене или повръщане
- Загуба на апетит
- Склонност към лесно образуване на синини
Установяването на причината и степента на чернодробното увреждане е важно за насочване на лечението. Лекуващият лекар вероятно ще започне с анамнеза и обстоен физически преглед. След това той може да препоръча:
- Кръвни тестове. За диагностициране на чернодробно заболяване могат да се използват група кръвни тестове, наречени чернодробни функционални тестове. Други кръвни тестове може да се направят, за да се търсят специфични чернодробни проблеми или генетични състояния.
- Образни изследвания. Ултразвук, компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс могат да покажат увреждане на черния дроб.
- Проверка на тъканна проба. Вземането на тъканна проба (биопсия) от черния дроб може да помогне за диагностициране на чернодробно заболяване и търсене на признаци на чернодробно увреждане. Чернодробната биопсия най-често се прави с помощта на дълга игла, въведена през кожата, за да се извлече тъканна проба, която се изпраща в лаборатория за изследване.
Лечението на чернодробното заболяване зависи от диагнозата. Някои чернодробни проблеми могат да се лекуват с промяна на начина на живот, като например спиране на употребата на алкохол или намаляване на теглото, обикновено като част от медицинска програма, която включва внимателно наблюдение на чернодробната функция. Други чернодробни проблеми могат да се лекуват с лекарства или да се наложи операция.
Лечението на чернодробно заболяване, което причинява или е довело до чернодробна недостатъчност, в крайна сметка може да изисква чернодробна трансплантация.
Черен космат език
Черният космат език е временно, безвредно състояние на устната кухина, което придава на езика тъмен, космат вид. Този специфичен вид обикновено се дължи на натрупването на мъртви кожни клетки по многобройните малки издатини (папили) на повърхността на езика, които съдържат вкусови рецептори. Тези по-издължени от нормалното папили могат лесно да задържат бактерии, гъбички, тютюн, храна или други вещества, които ги оцветяват.
Въпреки че черният окосмен език може да изглежда обезпокоително, обикновено той не причинява никакви здравословни проблеми и е безболезнен. Справянето със състоянието обикновено се състои в отстраняване на възможните причини или фактори, допринасящи за появата му, и практикуване на добра устна хигиена.
Признаците и симптомите на черния космат език включват:
- Черно оцветяване на езика, въпреки че цветът може да бъде кафяв, светло кафяв, зелен, жълт или бял
- Езикът изглежда сякаш е окосмен или мъхест
- Променен вкус или метален вкус в устата
- лош дъх (халитоза)
- Усещане за гъделичкане, ако разрастването на папилите е прекомерно
Кога трябва да се потърси лекар?
Макар и непривлекателен, черният космат език обикновено е временно и безвредно състояние.
Лекар трябва да се потърси, ако:
- Външният вид на езика създава притеснение
- Състоянието се задържи, въпреки редовното миене на зъбите два пъти дневно
Причини
Черният космат език обикновено се появява, когато изпъкналостите на езика, наречени папили, се удължават, тъй като не изхвърлят мъртвите кожни клетки както обикновено. Това прави езика да изглежда окосмен. Върху папилите могат да се натрупат остатъци, бактерии или други организми, което води до промяна на цвета им.
Въпреки че причината за черния космат език невинаги може да се определи, възможните причини или фактори, които допринасят за него, са:
- Промени в нормалното съдържание на бактерии или гъбички в устата след употреба на антибиотици
- Лоша хигиена на устната кухина
- Сухота в устата (ксеростомия)
- Редовна употреба на води за уста, съдържащи окислители, като например, пероксид
- Употреба на тютюн
- Пиене на прекомерни количества кафе или черен чай
- Прекомерна употреба на алкохол
Хранене с мека храна, което не помага за изсргването на мъртвите кожни клетки от езика
Диагностицирането на черния космат език се основава на външния вид и възможните причини или фактори, които допринасят за това. То включва също така изключване на други състояния, които могат да причинят подобен вид на езика, като например:
- Нормални вариации в цвета (пигмента) на езика
- Храни или лекарства, които може да са оцветили езика
- Гъбични или вирусни инфекции
- Лезии в устната кухина, които се появяват на езика, като например орална космена левкоплакия
Почерняване на езика (псевдочерен окосмен език) от употребата на продукти, съдържащи бисмут, като Pepto-Bismol
Черният космат език обикновено не се нуждае от медицинско лечение. Въпреки че е непривлекателно, това е временно и безвредно състояние.
Практикуването на добра устна хигиена и елиминирането на факторите, които могат да допринесат за състоянието – като избягване на употребата на тютюн или води за уста, които предизвикват дразнене – помагат за разрешаването на проблема.
Чревна непроходимот (интестинална обструкция)
Чревната непроходимост, наричана още интестиналната обструкция, е запушване, което пречи на храната или течностите да преминат през тънките или дебелите черва. Причините за нея могат да включват фиброзни ленти от тъкан (сраствания) в корема, които се образуват след операция; херния; рак на дебелото черво; някои лекарства; стеснения от възпалени черва, причинени от някои заболявания, като болест на Крон или дивертикулит.
Без медицинска помощ може да се стигне до смърт на блокираните части на червата, което води до сериозни проблеми. Въпреки това, при бърза лекарска намеса, интестиналната обструкция често може да бъде успешно третирана.
Най-честите причини за чревна непроходимост при възрастни са:
- Чревни сраствания – ленти от фиброзна тъкан в коремната кухина, които могат да се образуват след коремна или тазова операция.
- Хернии – части от червата, които се подават в друга част на тялото.
- Рак на дебелото черво
При децата най-честата причина за чревна непроходимост е телескопирането на червата (инвагинация).
Други възможни причини за чревна непроходимост са:
- Възпалителни заболявания на червата, като болестта на Крон
- Дивертикулит – състояние, при което малки, изпъкнали торбички (дивертикули) в храносмилателния тракт се възпаляват или инфектират
- Усукване на дебелото черво (волвулус)
- Задържани изпражнения
Псевдообструкция
Чревната псевдообструкция (паралитичен илеус) може да предизвика признаци и симптоми на чревна непроходимост, но не включва физическо запушване. При паралитичния илеус мускулни или нервни проблеми нарушават нормалните координирани мускулни контракции на червата, като забавят или спират движението на храната и течностите през храносмилателната система.
Паралитичният илеус може да засегне всяка част на червата. Причините могат да включват:
- Коремна или тазова операция
- Инфекция
- Някои лекарства, които влияят на мускулите и нервите, включително антидепресанти и опиоиди
- Нарушения на мускулите и нервите, като например болестта на Паркинсон
Признаците и симптомите на интестинална обструкция включват:
- Спазматични болки в корема, които се появяват и изчезват
- Загуба на апетит
- Запек
- Повръщане
- Невъзможност за изхождане или отделяне на газове
- Подуване на корема
Тестовете и процедурите, използвани за диагностициране на чревната обструкция, включват:
– Физически преглед. Лекарят ще разпита за медицинската история и симптомите и ще направи и физически преглед, за да оцени състоянието. Той може да заподозре чревна непроходимост, ако коремът е подут или чувствителен или ако има бучка в него. Възможно е да прослуша чревните звуци със стетоскоп.
- Рентгеново изследване. За да потвърди диагнозата интестинална обструкция, лекарят може да препоръча рентгенова снимка на корема. Някои чревни обструкции обаче не могат да се видят чрез стандартните рентгенови снимки.
- Компютърна томография (КТ). Компютърната томография комбинира серия от рентгенови снимки, направени под различни ъгли, за да се получат изображения на напречни сечения. Тези изображения са по-детайлни от стандартната рентгенова снимка и е по-вероятно да покажат чревна непроходимост.
- Ултразвук. Когато се появи интестинална обструкция при деца, ултразвукът често е предпочитаният вид образна диагностика.
- Въздушна или бариева клизма. Въздушната или бариевата клизма дава възможност да се види по-добре дебелото черво. Това може да се направи при някои предполагаеми причини за запушване. По време на процедурата лекарят вкарва въздух или течен барий в дебелото черво през ректума. При инвагинация при деца въздушната или бариевата клизма в повечето случаи може действително да реши проблема и не е необходимо по-нататъшно лечение.
Лечението на чревната непроходимост зависи от причината за състоянието, но обикновено изисква хоспитализация.
Хоспитализация за стабилизиране на състоянието
При пристигането в болницата лекарите стабилизират пациента, за да може той да бъде подложен на лечение. Този процес може да включва:
- Включване на система за интравенозен прием на течности
- Поставяне на тръба през носа и в стомаха (назогастрална тръба), за да се изсмучат въздухът и течностите и да се облекчи подуването на корема
- Поставяне на тънка, гъвкава тръба (катетър) в пикочния мехур, за да се източи урината и да се събере за изследване
Лечение на инвагинацията
Бариевата или въздушната клизма се използва както като диагностична процедура, така и за лечение на деца с инвагинация. Ако клизмата подейства, обикновено не е необходимо по-нататъшно лечение.
Лечение на частична обструкция
При наличие на обструкция, при която част от храната и течностите все още могат да преминат (частична обструкция), може да не се наложи допълнително лечение, след като състоянието бъде стабилизирано. Лекуващият лекар може да препоръча специална диета с ниско съдържание на фибри.Т ези храни се обработват по-лесно от частично блокираното черво. Ако запушването не се изчисти от само себе си, може да се наложи операция за отстраняване на обструкцията.
Лечение на пълна обструкция
Ако нищо не е в състояние да премине през червата, обичайно се налага операция за отстраняване на запушването. Процедурата, която ще бъде направена, зависи от това какво причинява запушването и коя част от червата е засегната. Операцията обикновено включва отстраняване на запушването, както и на всеки мъртъв или увреден участък от червата.
Като алтернатива лекарят може да препоръча третиране на обструкцията със саморазширяващ се метален стент. Тръбата от телена мрежа се вкарва в червата чрез ендоскоп, преминаващ през устата или дебелото черво. Тя разтваря принудително червата, така че запушването да се изчисти.
Стентовете обикновено се използват за лечение на хора с рак на дебелото черво или за временно облекчение при пациенти, за които спешната операция е твърде рискована. Възможно е все пак да се наложи операция, след като състоянието се стабилизира.
Лечение на псевдообструкция
Ако лекарят прецени, че признаците и симптомите се дължат на псевдообструкция (паралитичен илеус), той може да наблюдава състоянието в продължение на един или два дни в болница и да лекува причината, ако тя е известна. Паралитичният илеус може да се подобри от само себе си. Междувременно вероятно ще се дава храна през назогастрална сонда или интравенозно, за да се предотврати недохранване.
Ако паралитичният илеус не се подобри от само себе си, лекуващият лекар може да предпише лекарства за предизвикване на мускулни контракции. Те могат да помогнат за придвижването на храната и течностите през червата. Ако паралитичният илеус е причинен от заболяване или медикамент, лекарят ще лекува основното заболяване или ще спре медикамента. В редки случаи може да се наложи операция.
В случаите, когато дебелото черво е уголемено, процедура, наречена декомпресия, може да осигури облекчение. Декомпресията може да се извърши с колоноскопия и чрез операция.